Как честванията за 1300 години България у нас били вдъхновени от честванията на 2500- годишнината на Персийската империя

БЪЛГАРСКИТЕ ДИРИ В ДРЕВНИТЕ ЗЕМИ НА БУХАРА, БАКТРИЯ И СОГДИАНА”

ІV ЧАСТ

...продължение от "Гръко-Бактрийската империя на Александър Македонски" - http://alexandradelova.blogspot.com/2015/02/blog-post_26.html

Затова как честванията за 1300 години България у нас, всъщност са вдъхновени от честванията на 2500- годишнината на Персийската империя и защо през 1971-ва година по време на тези честванията от създаването на Персийската империя, никой в България не научи, че иранците смятат, нас, българите ЗА УЧАСТНИЦИ в изграждането на Персийската империя!

На 31 май 2011г. в  София в интервю за Агенция „Фокус” доц. Явор Шопов - директор на Института по древни цивилизации заяви следното относно резултатите от първата експедиция за търсене на следи от присъствие на древните българи в Иран :

"Намерени са сигурни следи от присъствие на древни българи в Персийската империя. "

Той обясни, че през 1971-ва година по време на честванията на 2500-годишнината от създаването на Персийската империя, специално е била поканена българска делегация, като иранците са смятали, че българите са участвали в създаването на Персийската империя. В тази делегация е имало български историци, които са посочили на някои от фризовете в Персеполис фигури, които според тях са били на български воини.
ЗА СЪЖАЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ ПОВЕЧЕ ОТ 30 ГОДИНИ ТАКА И НИКОЙ НЕ РАЗБРА ЗА ТЕЗИ ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ!!!

Оказва се всъщност, че честванията за 1300 години България, са били вдъхновени от честванията на 2500-годишнината на Персийската империя. Това беше едно от нещата, които узнахме предварително, още преди началото на експедицията. Другите данни, които имахме, са че много преди това е имало един древен народ, който се казва „кути” или „гути”, впоследствие са ги наричали „кути-гури”, това е един от клоновете на прабългарите. Този древен народ е живял там много дълго време. Даже има археологически находки и писмени сведения, че те всъщност завладяват Шумер и Акад в 2478 г. преди н.е. и основават една голяма империя. !!!!

Тогава за първи път се употребява титлата „цар”, под формата „шар” в един надпис на кутите, където той самият се титулува: „Аз, могъщият шар на кутите, владетел на четирите четвъртини на света”. Тези глинени таблички са намерени от проф. Хил Предчт от Университета в Пенсилвания, към 1910 г. са публикувани в цяла книга и съдържат най-древната версия на библейската история за потопа, която е с около 700 години по стара от шумерската версия. Той твърди, че всички останали версии са преписани от този оригинал.


Идентифицирани са 3 археологически пласта останки от древните българи в Иран. Най- ранният е от периода 3900-1700 г. пр. Хр. и е оставен от кутигурите (кутите). Пласта е представен в Сиалк тепе III (3900-3000 г. пр. Хр.), Годин тепе V (3200-3000 г. пр. Хр.) и VI (3500-3200 г. пр. Хр.) и тепе Яхия-IV (3300-1800 г. пр. Хр.). Включва и текстове записани на глинени плочки. Вторият пласт е от участието на древните българи в Ахеменидската персийска империя. Представен е във фризовете в Накш-е Ростам и Персеполис и в писмени исторически документи.


Персийците наричали траките и фригите шкудра. В Camridge ancient history, се твърди на база на разнообразни извори, в това число папируси от Египет  и надписите от гробницата на Дарий в Накши Рустам, че във въпросната провинция персите чудесно различавали 1.Saka Paradraya - гетите; 2. Skudra - траките 3. Yauna Takabara  - македонците

Третият пласт е от Сасанидската империя и е представен във фризовете в Накш-е Ростам. Този пласт свидетелства за династически връзки и еквивалентна културна традиция с Велики Булгар, Волжска и Дунавска България, но не и за пряко участие на монолитни български маси в Сасанидската империя   Повече виж тук:

https://www.academia.edu/1267811/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B8_%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD_%D0%98%D1%80%D0%B0%D0%BD._%D0%AF.%D0%99.%D0%A8%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B2_%D0%90%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%B8%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8_%D1%82.1_%D1%81%D1%82%D1%80.24-34_2007_

Изключително богата информация за произхода ни има и в архивите на Иран. Проф. Карачанлу, специалист по историческа география, е показал на екипа ни карти и хроники, които разказват за няколко Българии – Дунавска, Кавказка и Волжка. Предстои част от тази информация и поне 10 книги да бъдат преведени на български, съобщи . Проучванията на проф. Карачанлу за древната история на българите също ще излязат на книга.

„Не са намерени от нас, но са констатирани едни изображения на български войни, които са на фризовете на гробниците на шест Ахеменидски императори, между които Ксеркс и Артаксеркс. Изобразена е следната сцена: една подвижна платформа, на която се намира императорът на Персийската империя и тази платформа се носи от 28 войници от 28 различни народа. Самите скулптури са така направени, че да може да се познае по облеклото, униформата и по чертите на лицето на всеки един от тези войници кой към кой народ принадлежи. Първият войник на първия ред носи една българска шапка с много характерна форма. Тя е описана от персийския историк Закария Казвини през 13 век като българска шапка. Даже в един негов трактат има една риба, която той нарича риба с формата на българска шапка. Това са интересни податки, които намерихме там”, каза доц. Шопов.



В момента в историческите среди има консенсус, че древните българи са живели в Бактрия през 7 до 5-4 век пр.н.е. Точно по това време Бактрия е била част от Персийската империя”, каза доц. Шопов.

 

Фрагмент от релефа на стълбището на царския дворец в Персеполис.

Над 1000 са персийските думи, запазени в българския език, от древни времена. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” доц. Явор Шопов - директор на Института по древни цивилизации, по повод резултатите от първата експедиция за търсене на следи от присъствие на древните българи в Иран.

„Има речник на 400 персийски думи в българския език, публикуван от една иранка, която работи като преводач в Иранското посолство. В момента се подготвя един по-голям речник от 1200 такива думи, от археолозите Васил Мутафов и Мария Мутафова”, каза доц. Шопов. Примери за персийска дума в българския език са например „чешма”, „чардак” и много други, посочи доц. Шопов.

В Иран също имат кисело мляко и бяло сирене. Правят и айрян, който на персийски се нарича мас. Там ми обясниха какво представлява българското шишче, то се нарича булгар-кебап. Дадоха ми едно обяснение за конструкцията на българското шишче, която знам от баща ми – прави се от едно парче месо, едно парче сланина и едно парче лук или чушка. Аз бих казал, че те знаят повече за нас, отколкото ние за тях.

Направи ми също впечатление, че народните им песни много приличат на нашите. Това означава сходен начин на мислене, сходни музикални традиции”, каза доц. Шопов

Носийте от Памир, както и много от песните на онзи харизматичен регион от света, са с много големи прилики с нашите. Както у нас, така и там, в далечната ни прародина се използват неравноделни музикални тактове, а поразително много от песните им са всъщност с мелодии почти аналогични с нашите, но със отдавна променен текст.

Народни носии от Памир

Носии от различните фолклорни области в България

Намерени са и сериозни музикални сходства. Най-близки и почти идентични с българските са мелодиите и песните от Прикаспието. Отделени са повече от 10 изпълнения на свирка, гайда и тамбура, които напълно отговарят на нашата фолклорна традиция. Над 50% от килимите в Прикаспието напълно съвпадат с българските като орнаменти, символика и дори цветове.

Най-старото присъствие на българи в Иран, отбелязано с писмени източници датира от 2478 г. пр. Хр.

Първите български следи в Иран са отпреди 4,5 хиляди години

01 юни 2011, София /КРОСС/

Иранците смятат, че участието на българите в Персийската империя е било много важно.
 Най-старото присъствие на българи в Иран, отбелязано с писмени източници датира от 2478г. пр. Хр.  Това съобщи за Информационна агенция КРОСС доц. Явор Шопов - директор на Института по древни цивилизации по повод представянето днес на резултатите от Първата експедиция за търсене на следи от присъствие на древните българи в Иран.

Шопов допълни, че по това време, ХХV в. пр. Хр., за първи път се появява титлата „цар" /"шар"/ на надписи на глинени таблетки. Те са свързани с пребиваването на клон на прабългарите, които по-късно пребивават във Волжка България и Велики Болгар, който по това време се е наричал кути или гути, впоследствие са ги наричали „кути-гури”, това е един от клоновете на прабългарите. Този древен народ е живял там много дълго време. Даже има археологически находки и писмени сведения, че те всъщност завладяват Шумер и Акад в 2478 г. преди н.е. и основават една голяма империя.

Именно тогава за първи път се употребява титлата „цар”, под формата „шар” в един надпис на кутите, където той самият се титулува: „Аз, могъщият шар на кутите, владетел на четирите четвъртини на света”. Тези глинени таблички са намерени от проф. Хил Предчт от Университета в Пенсилвания, към 1910г. са публикувани в цяла книга и съдържат най-древната версия на библейската история за потопа, която е с около 700 години по стара от шумерската версия. Той твърди, че всички останали версии са преписани от този оригинал. Това е, което се знаеше предварително и по тези данни с колегите от Иран ходихме и търсихме съответни индикации за присъствие на древните българи в Иран", каза доц. Шопов.

Стела от Свещари с изображение на седмолъчна звезда – шамаш – символ на бога на слънцето във Вавилонската и Асирийската митология

Има и генетични връзки между българите и няколко народа в Иран, които вече са доказани, посочи доц. Шопов. Той уточни, че има български гени при три от иранските народности. Шопов потвърди, че много думи от персийския език имат своето присъствие в сегашния български език и съобщи, че в момента се подготвя речник от 1200 персийски думи в българския, като уточни, че има вече издаден един подобен речник от 400 думи. „При иранците са много често срещани думи като чешма, чердак", посочи Шопов. Думите Сатана, Рай и Амин са от ирански произход. Той добави още, че иранската кухня е много близка до българската, като има съвсем идентични продукти като кисело мляко и бяло сирене.

Има много градове в Иран, които носят български имена. Там има например населени места, които се казват Бургас, Варна. Има връх Мусала, дори го изкачих по време на своето пребиваване там, съобщи Явор Шопов.



Най-древното изображение на мартеница, известно досега в света, е констатирано по време на първата експедиция за търсене на следи от присъствие на древните българи в Иран. - каза още доц. Явор Шопов - директор на Института по древни цивилизации.

„На короните и шлемовете на прабългарските владетели винаги висят две лентички. Същото нещо го има при Сасанидските владетели. Тези две лентички са подобни на мартеница и символизират божественост. В Иран има много такива фризове, в които, при коронясването на Сасанидския император, му връчат символ, който представлява халка с две лентички, които висят от нея.

Добре известно е, че при прабългарите владетелят, тоест канът, е едновременно цар и върховен жрец. Те са съчетавали светската и духовната власт и се смята, че те са представители на бога на земята. Това именно символизират тези две лентички. На един от тези фризове, който представлява сцена на пленяването на император Валериан от Шапур Велики, е първото изображение на мартеницата, която е на гърдите на върховния жрец на владетеля Шапур Велики”, каза доц. Шопов. Той обясни, че изобразената мартеница представлява две гофрирани лентички. В Иран обаче мартениците са само бял и червен конец, а не са с характерни форми, както в България се е развило изкуството”, обясни доц.Шопов.

По време на експедицията учените са констатирали много релефи, подобни на Мадарския конник. Според доц. Шопов иконографията на Мадарския конник е типично персийска. „Има много подобни фризове. Повечето от тях са сасанидски. Има податки, че Сасанидската династия е родствена на рода Дуло. Вероятно по тази причина иконографията и някои характерни символи са еднакви”, каза доц. Шопов.

Именно в Северен Афганистан на около 2 500 метра надморска височина в областта Шамарк през 2008 г. бе открит от същата експедиция двойника на Мадарския конник. Интересна подробност е, че откритата забележителност носи и името на българския си аналог – Модар/Мадр. ( снимки на релефа, както и повече за това откритие и за историята на древния български град Балх виж на http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...- )

Ако приемем, че това е нашата прародина, съвсем логично е, българите да разнасят топонимията на тази територия на запад, те просто я транспонират. Имаме много паралели с топонимията на север от Кавказ, там където е била Велика България. Имаме, естествено, и на Балканите. Имаме много съответствия в тази топонимия, например Хисар, този Модар или Мадр, Шипка, шипки, Варна, варно, шуман, Шумен - заяви по този повод доц. Ружа Нейкова от Института за фолклор, БАН.

На въпроса - На територията на България – има ли ирански влияния и къде може да се търсят ? - доц. Явор Шопов, обясни: При Първата българска държава – там има много влияния, или по-скоро сходни традиции в строенето на сгради, архитектурата, декорирането на сградите. Преди време археолозите са смятали това нещо за персийско влияние в българския, а сега, след новите данни, може да се каже, че това са традиции с общи корени. След като сме живели заедно, поне в Персийската империя със сигурност, няма начини да няма общи традиции в изкуството.

Плана на Плиска - столица от 681г. до 893 г. на Първата българска държава в днешните български земи, с мощните си укрепления на трите концентрични правоъгълника, вписани един в друг - каменната цитадела, ограждаща дворцовия център, 10-метровите стени, дебели цели 2,5 метра на укреплението на Вътрешния град и 12-метровия вал, насипан веднага след дълбокия още 12 метра ров пред него на Външния град с обща височина на двете препятствия от 24 метра, ограждащ огромно предградие от 25 квадратни километра, в което в случай на нашествие е могло да се укрият понече от 200 000 души, заедно с добитъка си , наподобява по устройство и по грандиозните си размери плана на древния Балх, наречен "майката на градовете". По единодушното мнение на археолозите Плиска е бил през IX–X в. най-големият град не само на Балканите, но и в цяла Европа.

До момента в специализираната литература има десет публикации по въпроса за древните българи, заяви доц. Явор Шопов, като добави, че ако има интерес от страна на издатели, би могло и да се напише книга по въпроса.

Учениците трябва да изучават поне 3 допълнителни часа за историята на древните българи преди 681г. и да имат допълнителни часове за персийска история, с която сме свързани. Това предложи видният наш историк проф. Георги Бакалов, председател на държавна агенция „Архиви”, на пресконференция, организирана от Списание 8 по повод завръщането от Иран на българската експедиция “Българи – прародина”.

За 20 дни 6-има специалисти от различни области изминаха 10 500 км., водени от литературоведа Алиреза Пурмохаммад, и събираха стотици доказателства, че българите са част от голямото семейство на територията на Иран.

Прескоференцията на българските учени, завърнали се от експедицията

Няма нито едно писмено свидетелство, че българите имат тюркоалтайски произход, а това продължава да се преподава в училище, обясни проф. Бакалов, който е и директор на научния център за изследване на българите при ОБФ „Тангра-ТаНагРа”. Фондацията е организатор на пътуването.

„Срамно е в XXI век да не познаваме своите корени”, каза ръководителят на експедицията доц. Александър Илиев. Той показа на журналистите стотици фотографии на сходни с българските мелодии, килими, ритуални предмети, сгради, обичаи и лица.

Открити са няколко безспорни прототипа на орела от погребението на хан Аспарух, като единствената разлика е, че крилата в Иран са разперени.

В лингвистичен план също се множат доказателствата за принадлежността на езика ни към иранското семейство. Част от имената и названията на древните българи имат свой превод на персийски. Предстои анализ на персийските думи в съвременния български, които експедицията е събрала.

Екипът обърна внимание на огромния антропологически материал, открит в земите на древна Персия. Заснети са десетки погребения, както и черепи, които ще бъдат сравнени с нашите находки. Първият поглед показва, че това са били европеиди, хора от иранския антропологически тип. Лицата в Иран говорят за биологична пъстрота поради множеството преселения на тази територия. Но все още съществуват етнически групи, произлизащи от голямото арийско семейство. Те се забелязват лесно и обективите на екипа са фиксирали огромен брой лица, подобни на днешните жители на България.



Д-р Славян Стоилов припомни, че данните от ДНК проучване, което бе публикувано в бр. 6 на Списание 8, също категорично доказва индоевропейския ни произход и това, че нямаме азиатски и тюркси примеси. И това, че сме под 20% славяни. Д-р Стоилов обясни, че от генетичното изследване става ясно, че българите не са били диви орди, нито войнстващи племена, а от Изток се е предвижвал цял един народ – мъже и жени.

(" Неизвестни данни за миграциите на древните българи в Евразия: данни от топоними, хидроними и етноними. Шопов Я., Цанков Л., Ялъмов Т., Мутафова М., Азади Х., Хнконосян Г., Институт по древни цивилизации, Иранско посолство в България,Център по източни езици и култури при СУ "Св.Кл.Охридски. сб. Корени на българската цивилизация. Академична интердисциплинарна конференция.С., 2005г. Бул-Корени. ISBN 954-798-018-1 " )

КРАЙНОТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИ КЪМ 01 ЮНИ 2011 ГОД. Е, ЧЕ :
http://seedot.com/civilization/bigprogram.html

Проф.Георги Бакалов, доц. Петър Добрев,
Доц.Явор.Й.Шопов, Л.Т.Цанков, доц. Александър Илиев
Институт по древни цивилизации.

Българите са имали особенна традиция да създават едновременно по няколко държави в различни части на света. Например Кубрат разделя България на 7 държави. Интересна е приликата на (пра)българските и персийските градове.


Пренасянето на част от старата Велика България отвъд Дунава от Аспарух не е завладяване на нови територии, а завръщане в прастарата прародина ("Мадари" на сродните с прабългарския език санскрит и хинди означава Отечество/ Прамайка. Така се казва и един от първите градове построени от кана Аспарух).

Тук е било нашето отечество до преди повече от 4 хиляди и петстотин години, когато сме били част от индо- европейските племена (народи) обитавали тогава нашите земи (Шопов, 1998).

Разглеждането на формирането на индо- европейските народи и преселенията им (Шопов, 1998) показва, че създаването на европейската общност се явява възстановяване на индо-европейската общност, съществувала преди хиляди години. (Пра)* българският календар е най- ранният индикатор за наличие на обособена българска народност. Неговото начало е 5505 г. пр. Христа, което съвпада с времето на Библейският Потоп, датиран независимото с два различни метода от Rayan & Pitmann (Wilford 1996) и Shopov et al., (Институт по океанология - БАН, гр.Варна, 1996). Потопа е станал в Черноморският басеин, тогава обитаван от индо- европейците, в това число и от предците на българите.
___________________

Карта, направена от американските учени У. Райън и У. Питман, обясняващи миграцията на хората от Балканите след потопа при отварянето на Босфора през 5600 г.пр.н.е.

Според Анонимния хронограф от 334 г. българите произхождат от внука на Ной Зиези. Ст. н. с. Петко Димитров (Институт по океанология - БАН, гр.Варна, Димитров П.С. 2000. Геокатастрофалните явления на границата холоцен - плейстоцен в Черно море, потопът и древните митове. Археологическа конференция - "Приносът на българите в световната цивилизация", София, октомври, 2000) въз основа на някои археологически податки индентифицира Зиези с шумерския владетел Заггизи (Лугалзагиси) (2750-2726 пр. Хр.).

След разлома при образуването на Босфора и настъпилия в резултат на това потоп на Балканите ок. 5600 г.пр.н.е., част от прототракийските, тоест от т.н. индо-европейски племена, в това число и предците на българите, тръгват на югозапад и завладяват Мала Азия, Ливан, западен Иран и Сирия .

В района на Двуречието, в Южна Месопотамия - по долното течение на реките Тигър и Ефрат, ок. 3300—3200 г. пр.Хр. те създават държава, която наричат Самара (Шумер) Струва Ви се невероятно ли? (Ами вижте тогава руската/съветската карта от 80-те години по-долу). За разлика от нашата историческа наука, руските учени отдавна, въз основа на археологически артефакти, са били наясно, че арийските племена и шумерите са измежду предците на българския народ!!!... Те, обаче, съкращават началния период на културата, а респективно и нейния край с цели 500 години – вместо 2750-2726 пр. Хр. - ок. 2270 и 2215 г. пр.н.е.

80-те години на 20 век - Руска карта на племената, свързани с генезиса на българите - 3300г.пр.н.е – ІХ в. н.е.!!!

Прави впечатление, че руските учени са добре информирани за произхода на българския народ, след като посочват арийците, шумерите, булгарите (народа булх/балх от древна Балхара в района на Памир и Хиндукуш) и източноиранските племена хони измежду предците на българите!

Дори споменатите угри са част от източноиранските племена ефталити (бели хони, хионити). За източноиранския, ефталитски произход на угрите свидетелстват данните на Агатий Миринейски, Прокопий Кесарийски и Теофилакт Симоката, отбелязали събитията, свързани с разгрома на ефталитската държава от съюзените перси и тюрки в средата на VI-ти век. Това изключва средносибирския ни хунски или тюркско-алтайски произход, каквото беше официалното становище на науката по онова време и опровергава съзнателно утвърждаваната дълги десетилетия заблуда, че прабългарите били "диви ниски монголоиди" . (Евелина Флорова - "Българската цивилизация)

Арийските племена, основали културата на Самара (Шумер) са били носители на висока култура, която предават на местното население. Строят градове, организират добив на метали, развиват земеделието. Градовете били строени върху хълмове и опасани със стени. Във всеки от тях живеели около 40 000-50 000 хиляди души. Такива са били Ур, Ериду, Ларса, Нипур, Лагаш, Урук, Сипар, Шурупак. Те дължат богатството си на развитието на занаятите и търговията. Техните владетели строят дворци, издигат храмове и гробници. Изработват се мечове, чаши, цветно стъкло, предмети от злато и др.

Те поставят началото на икономическото и културното развитие на Месопотамия. Те откриват грънчарството и каруцарското колело, бронза, създават клинописа. Владетелят на града носел титлата лугал или енси. С шумерите са свързани и някои от названията на божествения пантеон в Месопотамия: Сирара (храм в Лагаш), Сарбату (магическо дърво, чиято сянка се простира от изгрева до залеза), Шарур (боздуган – оръжието на боговете), Кургарру ( безполово същество, което пази храната на живота).

В началото на III хилядолетие пр. Хр. в Месопотамия нахлуват номадски семитски племена — акадите. Те постепенно изтласкват арийските племена  към устието на Тигър и Ефрат. Последният арийски владетел на Шумер е Зиези (посочен за родоначалник на българите в “Латински анонимен хронограф” от 354 г. от н.е.).Той е победен от семитския владетел Саргон І Велики, цар на Акад, който завзема престола. След смъртта на Зиези (Заггизи/Лугалзагиси) голяма част от българите се връщат обратно към Централна Азия.


И тогава внезапно в стотици селища на изток от Аннау, през пустинята Кара-Кум, до Узбекистан и северната част от Aвганистан, в планинската система от Памир и Хиндукуш) – древната планина Имеон, в регион дълъг 700 километра, и широк само 100 внезапно възниква т.н. Бактрииско-Маргиански Културен комплекс, наречен от американските археолози така, поради това, че тази култура е била на мястото на древна Бактрия и Маргиана. Там през 1990г. американски археолози предоткриха тази антична цивилизация на арийските племена в Централна Азия, от преди повече от 4 000 години, и загубила се в превратностите на историята.

Според американските учени тази култура хронологично се простирала от 2200 преди Христа, до 1700 преди Христа. Руските учени и там съкращаваха началния период на културата с цели 500 години. Постиженията на тези непознати хора [древните арийски заселници в протобактрийските земи], който са обитавали териториите на днешните републики Туркменистан, Узбекистан и Афганистан, започнали да се изясняват след няколко десетилетия усилена работа на археолозите на СССР, който работеха тихо, усърдно и методично, макар по комунистически, криейки своите открития. След падането на желязната завеса, руските археолози се видяха принудени да споделят вече събраната информация, и да поканят западни учени.

"Ние пренаписваме историята на античния свят, поради новия политически ред" [който не позволява находки да се крият от обществеността] заяви американския археолог от Университета в Пенсилвания - Фредрик Хиберт, по повод разкопите в Бактрииско-маргианския комплекс. "Може да се каже че открихме нова цивилизация", казва Хиберт. По същото време Египетските пирамиди са били само 3 века стари, а властта в двуречието е преминавала от ръцете на Шумер в Вавилонски ръце. Китайците още не са имали писменост.



Символите на писмената система на тази култура и намерените търговски прото-Балхарски печати показват удивително сходство със аналози от символи и печати ог Дунавска България, Волжка България и Втората българска столица Преслав. Хиберт смята че тази цивилизация е възникнала първоначално от Аннау, град на възвишенията между днешен Иран и Туркменистан, където има доказателства за дори по ранни селища. Сарианиди, смята че корените на тази цивилизация са на европеидни нашественици от долината на Тигър и Ефрат.

Виктор Сарианиди, от института по Археология в Москва, доказва стилистична свързаност на руините. Всички селища изглеждат така сякаш са били изградени в един внезапен порив на строителство, и като че са излезли от мозъка на един единствен архитект. Стените на селищата са достигали до 3 метра дебелина, а отвъд тях се простирали земеделските земи. Тук била създадена канализация за много от селищата около 2500 години преди Константинопол да разбере какво е това.

Още по-ценни сведения за държавното устройство на ранните български държави откриваме в шумерските хроники за управлението на Шумер от кути(и)те (Шопов, под печат).


Карта на древна Месопотамия

Според Херодот народа ути(и) е живял в Памир през 2500 пр. н.е. П. Добрев (1994) показва, че ранната форма на името на един от прабългарските клонове[/b]- утигурите е утии, тъй като вместо окончанието -гури (означаващо народ) е използвано добре известното окончание -и за множественно число. Следвайки тази логика би следвало другия прабългарски клон- кутигури да се е наричал "кути(и)" (Шопов, под печат).

В действителност такъв народ е населявал обширни територии от Двуречието в горното течение на р.Тигър още през IV-III хилядолетие преди Христа (Всемирная история, 1955). Ок. 2200г. преди Христа кутите завладяват Шумер и Акад и ги управляват повече от един век (Авдиев, 1948).[/b] Този период от Шумерската история е известен с разцвет на стоителството и литературата. В последствие кути(и)те са били наричани още гутеи.

Ок. 2200 г. пр. н. е. Месопотамия е завладяна от гутеите . Те контролират най-богатите градове на Акад и Шумер. Отслабват позициите на робовладетелите в Месопотамия. Ок. 2140 г. пр. н. е. Ур става най-могъщият град-държава в Месопотамия, в която настъпва т. нар. „ш у м е р о - а к а д с к и период". Шумерите превъзхождат с културата си Акад, но предходното двувековно господство на семитите оказва силно влияние върху тази култура и [b]довежда до обединяване на шумерските и семитски елементи.

Царската власт при гутеите не била наследствена като при шумерите или акадците и тя често преминавала от един вожд към друг. Владичеството на гутеите над региона продължило около 70 години, като за това време се сменили 20 царе.

Около 2109 г. пр.н.е. последният цар на гутеите, Тириган (източниците съобщават, че управлявал само 40 дена), претърпява съкрушително поражение от царя на Урук Утухенгал. Войската на гутеите се разбягала, а самият Тириган попаднал в плен и был екзекутиран. Господството на гутеите в Междуречието приключило.

А ето и още една руска карта, описваща обратния път на българите към Европа, Кавказ и Прикаспието:

*- На базата на последните представителни генетически изследвания прабългарите са напълно индентифицирани със съвременните българи и затова навсякъде вместо употребявания по инерция термин "прабългари" се употребява коректния термин българи. Недопустимо е индийците преди повече от 20 века да са наричали нашите деди българи (по техният си начин), а ние да ги наричаме пра-, древни, черни и т.н. българи за да се дистанцираме от тях.
 

Китайските „булодзи” и етимология на етнонима “българи” Кои са т.н. "китайски българи"?

Санпиен Чен смята, че името на народа хони-гури (бели хони/ефталити, хионити - ХУА, БУЛОЦЗИ, ЦЗЕ, булодзи / болудзи/ булоцзи) е закономерно предаване чрез китайска транскрипция на етнонима българи, като се позовава на Питър Буудберг (неизвестен у нас изследовател от 30-те год. на 20 в.) и Карл Менгес. Той смята че вероятната изходна форма е била Buluoji, Buluojian, Bulugen, Boluohui, Buliuhan‚ Poliuhan‚ Poluohan‚ среднокитайското B`uo-lak-kiei, което реконструира до Bulgar/Bulγar, съответно китайската форма - *бо-лак. Лу Фейан, във своя трактат по китайска фонология, също смята че формата Buliugu, е само друг вариант на корена Buluoji. - http://www.protobulgarians.com/PODSTRANITSA%20...

"Още един аргумент за това е китайският мит за произхода на света. Според него първият герой на човечеството Пан-Ку бил роден от космическото яйце и крепял небосклона на плещите си", казва ученият Христо Смоленов. Именно космическото яйце Фанес е в основата на орфическите представи за произхода на света.



Изобилни сведения за българите, тяхната религия (Шопов и др., под печат), култура и държавност идват също и от древна Индия. Добрев (1994) подчертава, че управляващата династия в Индия се е наричала "Балхара". Димитров (2000-б) подчертава, че династията на империята Магадха (Балгадха) в древна Индия се наричала "Балкхара". Шопов и др., (под печат) показват, че по лингвинистичните правила името Българ(ин) се поизнася от индийците като Балкхар(а) И днес украинците наричат българите "балхар" (Й. Шопов).

В средата на първото хилядолетие преди Христа, едно от индийските царства Магадха, (чиято управляваща династия се наричала династията "Балхара" и произхождала от владетелите на гр.Балх, наречен "царствения Балх" и "майката на всички градове" , защото от него в древността произлезли редица видни царски династии, включително династиите на Партянските царе и Арменските Аршакиди), станало на практика първата индийска империя. Владенията й обхващали целия басейн на Ганг и почти цяла Северна Индия, с изключение на Раджастхан, Синд и Пенджаб.

Magadha, това е историческа област и държава в древна Индия, част от територията на днешния Южен Бихар. Възходът на Магадха започва с седми век пр. Хр. Магадха станала ядро на значителни държавни образувания: империите на Nanda (6-4 в. пр. Хр .) Maurya (4-ти век пр. Хр ) и Гупта (4-2 в. пр. Хр.). Магадха е най-големият икономически и културен център на древна Индия, както и център на разпространението на началото на будизма и джайнизма. След 10-ти век името на империята Магадха престанало да се упоменава от историческите източници.


Карта на империята Магадха (Балгадха) в древна Индия, чиято управляваща династия се е наричала "Балкхара"

Руския академик Николай Державин (1946) смята, че етногенезиса на българския народ достига с корените си далечното доиндо-европейско минало заедно с шумерите, иберите и италиките и, че “българите са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши, не славяни, а по своя произход те принадлежат към най- древните доиндоевропейски народи”. До тези заключения той достига на базата на палеолингвинистичен анализ.

Самото име на страната ни се състои от две части- корена Бълг и -ария, което в същност представляват два последователни индо- ирански суфикса -ар (Добрев, 1994) и -ийа (Шопов и др., под печат). По същите правила корена преминава в Балкх, което пък е името на столицата и държава на българите до Памир.

Титлата цар не е от руски произход, а е била употребявана още от кути(и)те. Срещана е в Щумер (Добрев, 1994) и в египет като "шар" (Димитров) със значение на император.

Догодина експедицията планира да се върне в Иран, за да довърши проучванията си, обеща Петко Колев, председател на ОБФ „Тангра-ТаНагРа”.

Резултатите от Първата експедиция за търсене на следи от присъствие на древните българи в Иран бяха докладвани на общ семинар на института по Древни цивилизации и лабораторията по Археогеофизика на 01 юни 2011г. в ауд. А 209 в сграда "А" на Физически факултет, бул. Джеймс Баучер 5.



В заключение, можем да кажем, че на древните българи принадлежат няколко редки исторически рекорда. Те са се придвижили на огромни разстояния от своята прародина, териториите, на които са оставили следи се простират от запад на Изток на повече от 6 хил. километра, а от север на юг на близо 5 хиляди километра разстояние и при все това НИКОГА НЕ СА ИЗГУБИЛИ ИМЕТО СИ сред многобройните чужди народи и племена, а след всяко свое ново голямо преселение са възкръсвали С НОВА ДЪРЖАВА наречена винаги БЪЛГАРИЯ под своето прастаро и изначално име „българи“.

На историята досега са известни общо 12 държави с български етногенезис, от които – 7 (седем ) в Европа (Кубратова, Кавказка, Волжка, Панонска, Дунавска, Алцекова и Куберова и 5 (пет ) в Азия – Самара/Шумер, Балхара(Бактрия), Вандска Бъргария (на древните българи, заселили се през V век в Армения под предводителството на българския вожд Вунд, т.н. "ванадски българи"), царството ЧЕШИ на племената Цзе („китайските” БУЛОЦЗИ/цзеху) и империята Магадха (Балгадха- 7 в. пр.н.е), станала на практика първата голяма империя в древна Индия.

В подкрепа на последното ще посочим, че в някои индийски източници древното царство Балх се нарича и с името Балхара, а същото име в леко променен вид Бала-хара се среща и в кашмирската история „Раджа Тарангини" на пандита Калхана. Известно е също, че когато част от народа на Балх се преселил в Северна Индия, там било основано ново царство, чиято династия векове наред наричала себе си с името Балхара, като спомен за своята северна прародина.

Напомням, все пак, на читателя да не свързва понятията булоцзи/ЦЗЕ, булодзи/болудзи или т.н. „китайски българи” от племенната Федерация ЧЕШИ, както и преселилите в Северна Индия болхи и балхики, основали империята Магадха (Балгадха- 7 в. пр.н.е), със завършен етнос притежаващ самосъзнание равно на прабългарите от Кубратова България. Понятието българи при тях е със събирателен, сакрален смисъл, отразяващ, спомена за общ произход от тохарите (т.е. клона, който е мигрирал в посока към днешна Литва по река Днестър) за първите и източноиранските арийски племена за вторите. Освен това ясно се вижда етапността на преселенията на носителите на този етноним. Племената създали Кубратова България, принадлежат към по-старите мигранти.

следва продължение ...Краят на великият Балх и преселението на българите към Кавказ, Хумар и Европа.