вторник, 24 февруари 2015 г.

БЪЛГАРСКИТЕ ДИРИ В ЕВРАЗИЯ

Петър Добрев — Сага за древните българи

Днес, уважаеми читатели, ще се опитам да Ви представя една относително спорна теория. Ст.н.с. Петър Добрев е автор на тези, приемани нееднозначно сред академичните среди. Трудовете му са критикувани от някои автори, а методите му се определят като „свободна интерпретация на извори и паметници“.

 Книгата на ст.н.с. Петър Добрев „Сага за древните българи“, обаче, е изградена върху преосмисляне на факти и исторически свидетелства. Авторът предлага необичаен, интригуващ поглед върху произхода и прародината на някогашните българи, а сред акцентите в текста са държавите, които те последователно създават в азиатските и европейските предели. 

Петър Добрев е изследовател добре известен днес, както на специалистите, така и на широката публика. Той съчетава умело изследователските и занимателните аспекти в изложението, ориентирано към ценителите на историята. 


История Българска

САГА ЗА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ


... български дири в Евразия / по материали на Петър Добрев

"Много народи е имало по света, но трудно може да се открие по-необикновен и загадъчен народ от древните българи. Малцина все още съзнават, че на този забравен народ принадлежат няколко редки исторически рекорда. Първото и най-удивително нещо в неговата история е, че по волята на своята трудна историческа съдба той се е придвижил на огромни разстояния от своята прародина и при все това не е изгубил името си сред многобройните чужди народи и племена, а след всяко свое ново голямо преселение е възкръсвал под своето прастаро и изначално име „българи“.

Изминатите от този народ разстояния през огромния Евразийски материк далеч надхвърлят прочутите морски пътешествия на древните гърци, а териториите, на които той е оставил следи се простират от запад на Изток на повече от 6 хил. километра, а от север на юг на близо 5 хиляди километра разстояние.
Въпреки това древните българи не се споменават сред имената на народите-пътешественици, а на тяхната необикновена устойчивост не е обърнато никакво внимание досега.



Географските пространства, които е прекосил по своите пътища този народ, са многократно по-големи от тези, които някога са били пребродени от древните елини или от знаменитите скандинавски викинги. Но светът благоговее пред митовете на елините и сагите на викингите, а името на древните българи тъне дори до днес в пълен мрак. Техните пътешествия и преселения на запад и север през Евразия остават неописани, а още по-малко се знае за техните многобройни пътешествия към Индия, започнали още по времето на прочутия цар Кардама, както и за пътешествията и преселенията към Армения, а оттам и към планината Булгар в Мала Азия.

Същевременно постиженията на древните българи са от такива мащаби, че не е нужно особено красноречие, за да бъдат описани. Трудно може да бъде открит в Европа или някъде другаде по света дори и един народ, който да е създал на четири различни места четири ГОЛЕМИ свои държави, останали в историята на човешката цивилизация, при това не държави с различни имена, а наречени по неговото собствено име. Тези държави, които, намирайки се на хиляди километра една от друга, са носили името България, са четири огромни златни стълба, оставени, за да напомнят на чужди и свои що за народ са били нашите древни български предци и каква огромна съзидателна енергия са притежавали.



А ако трябва днес да се разкаже съвсем накратко цялата българска история, това може да стане само с четири думи — и те са имената на четири от  българските държави :

- първата и най-стара държава — в подножията на Памир и Хиндукуш - държавата, която индийците и арменците са наричали Балх и Балхара, арабите - БУЛГАР, а гърците - Бактрия, в дълбоката античност е била считана за едно от най-прочутите царства на Азия, държавата от която са водили произхода си множество знаменити герои и царе, които дори след преселението си в Индия са наричали себе си с името БАЛХАРА /българи/;



- втората държава — при Кавказ, наричана от византийците Старата Велика България или ВЕЛИКИ БОЛГАР, за която днес напомнят широките шест метра стени на крепостта Хумар, по които подобно на стените на Вавилон е можело да мине запрегната колесница;



- третата държава — край Волга,  ВОЛЖКА  БЪЛГАРИЯ,  наричана от русите също с името Велики Болгар;

- и четвъртата — край Дунав — Аспарухова България, последната по време, но не и по ранг, България на света, защото на нея се е паднала честта да изгради като своя столица огромната Плиска — един град с над 23 кв. км. площ, който по единодушното мнение на археолозите е бил през IX–X в. най-големият град не само на Балканите, но и в цяла Европа.

Тази именно мощна държава, наскоро след своето създаване е препънала буйно настъпващия към Византия Арабски халифат и е отбила неговите атаки, без да даде дори педя своя земя, за разлика от франките, които са успели да го спрат, след като изгубили почти половината от днешна Франция.

Ако речем да опишем съвсем накратко българската история, можем да си послужим, освен с четирите имена на български държави, и с четири всеизвестни имена на български планини:

- Първа от тях е планината Булгар в далечния Памир, спомената от арабите в X век.

- Втора — планината Булгар в централен Кавказ, от името на която произлиза названието на съвременната област Балкария.

- Трета — планината Булгар в древната област Киликия Трахея /Суровата Киликия/ в Мала Азия.

- И четвъртата — планината Булгария /дн. Булгерия/ на юг от Неапол, най-западното планинско гнездо на древните българи, по времето, когато кан Алцек се заселил първо в Северна, а впоследствие в Южна Италия. Именно затова в тази държава има и много селищни имена и фамилии като Болгаре, Болгери, Боргери.


Карта на наименованията с основа Булгар в Италия

Тези четири планини сочат не само пътя на българите по света, но напомнят и това, че през целия свой хилядолетен исторически живот този древен народ, който в днешните учебници е обрисуван като обитател на номадските степи, всъщност се е стремял винаги да има до себе си някоя висока планина, в която в случай на бедствие да спасява род и чест. На тази особеност се дължи най-вероятно и необикновената устойчивост и жилавост на нашите древни български предци — тяхната способност да оцеляват като българи и да възкръсват наново дори след най-жестоките исторически беди.

Безбрежното минало зад нас може да се опише и с други четири думи — имената на няколко велики градове. Първият от тях е древният град Балх край Памир — столицата на Балхара, която като цяло е била наричана още в древни времена с името. „Страната на хилядата градове“ и „Перлата на Ариана“. Вторият — градът, наричан от арабите Булкар Балк /Българският Балх/ в Кавказ, ехо от чието име е запазено в названието на днешното селище Балхар — прочуто със своите изкусни майстори — златари и медникари. Третият — град Велики Болгар край Волга — столица на някогашната Волжка България. И четвърти — някогашният град Бълград /Български Белград/ на север от Дунава един от големите градове на Аспарухова България, наричан по-късно от унгарците Болгарфейервар и Дюлафейервар. Същият град днес се казва Алба Юлия.


....наподобяващи фрагменти от капителите на колоните в българския град Плиска.....

Великото българско минало личи дори само от имената на реките, край които са обитавали нашите древни български предци — като се почне от далечните реки Балхаб и Куб /дн. р. Кабул/ в древна Балхара и се премине край втората река Куб — днешния Кубан в Кавказ, а също край Великата Волга и Великия Дунав, край които българите са живели след преселението си от Кавказ.

А можем да опишем българската история и с четири велики имена на герои. С името на Авитохол, споменат в една стара българска легенда редом с прочутите Ромул и Рем — основателите на Рим. С името на втория легендарен български владетел — Ирник, пред когото са тръпнели някога две големи империи — Византия и Сасанидска Персия. С името на Аспарух, който не само лишил Византия от властта й над склавините, но я накарал дори да му плаща данък. Или и с името на един несправедливо забравен български духовник — Петър Българина от Булгаро Верчели, получил още през шести век кардиналски сан от римския папа.

Наистина, трудно може да се открие някой друг народ, който да може да каже всичко за себе си само в пет поредици от по четири кратки думи. Толкова много велики спомени са ни оставили древните българи, че тези златни нанизи от по четири думи ще блестят над тях като техен вечен ореол.



Символи от прабългарския календар върху съд от т.н. "Бактрийска златна колекция". Скривалището на тези предмети е под известния "хълм на златото", или "Тилиа-тепе", в Афганистан, където то е стояло заровено повече от 2100 години, докато съветски археолози го откриват малко преди започването на конфликта от 1979г.

Но трудно може да се открие и народ, чиято история да се дели на два незабелязани до днес, но крайно контрастни и пресечени като с меч периода, каквато е нашата българска история — период на велик възход, продължил, въпреки всички удари на съдбата, в течение на почти цяло хилядолетие и период на слабеене и упадък, започнал точно преди хиляда години и продължил с малки прекъсвания и временни възкресения чак до наши дни.

Историята на древните българи ни е потребна, за да разберем както причините за някогашния наш неотразим възход като народ, така и причините за невидимия, но неизкореним упадък, който неведнъж е довеждал нашия народ през последните 1000 години до плачевно състояние. Тя ни е нужна днес повече от всякога, за да можем да си възвърнем отново онези светли сили, чрез които България някога се е сдобила със славата не само на една от най-големите, но и на най-справедливо управлявани държави в цяла Европа.


БЪЛГАРСКИТЕ ДИРИ В ДРЕВНИТЕ ЗЕМИ НА БУХАРА, БАКТРИЯ И СОГДИАНА

Според историческите източници преди да дойдат при Кавказ българите са живеели далеч на изток - в подножията на легендарната планина Имай или Имеон /днешният Памир и Хиндукуш/. В един старинен летопис, оставен от патриарха на Антиохия Михаил Сирийски е описано дори как е станало преселението на българите от тяхната източна прародина към подножията на Кавказ.

Някои съвременни историци се отнасят с недоверие към сведенията, че българите са живеели някога в подножията на планината Имеон. Затова не е излишно да погледнем има ли оставени някакви реални следи от някогашното българско присъствие в споменатия край на Изтока, или подобни следи не съществуват.

...Арабските географи, които описват района на Памир и Хиндукуш, споменават, че дори до Х век там е имало една земя, която се е наричала Бургар или Булгар, и друга земя, която се е наричала Балхара.

Ал Омари, в 14 в., цитира част от съчинението на Ибн Нуман и дава изключително интересното сведение, че "границите на Булгар, достигали до края на познаваемия свят (ойкумена) и там имало построена голяма кула, приличаща на фар". Трябва да отбележим, че точно такава кула, се споменава многократно в съчиненията на гръкоримските автори от античността и ранното средновековие, като „Каменната кула”, която се намира в източните части на Бактрия или Согдиана, историческата област Тохаристан, и точно като фар служи за ориентир на керваните движещи се по Великия копринен път! Подобни кули, използвани като пътеводители за керваните, са строени впоследствие и във Волжка България. Такава е кулата намираща се край гр.Перм, смята се че е построена през 10 в. Русите я наричат „Чертовой башней” - дяволската кула.

Арменските историци сочат в същия район народ с име БУЛХ, населявал несъмнено древната земя БУЛГАР, а индийските географски съчинения - пурани - и ранният индийски епос отбелязват народ с име БОЛХ, наречен по индийски маниер БОЛХИКИ или БАЛХИКИ.


Изображение на бактриец с типични европеидни черти от източните стъпала на Персепол, столицата на Дарий

В “Латински анонимен хронограф” пише, че българите произлизат от сина на Ной-Зиези, а в арменската география “Ашхарацуиц” (VII век) българите, заедно с масагетите, са споменати като най-развитите народи в Централна Азия. От описанията, които има в тези и в други писмени източници, става ясно, че тази българска държава е обхващала планината Имеон (Памир, Хиндукуш, Тян Шан), земите на запад от нея, както и Таримската котловина, между северен Тибет и Тян Шан. На запад и югозапад са се намирали и други арийски народи, на североизток – хуните и на изток Китай.

Нейната столица е бил град Балх (в днешен северен Афганистан), който дълго е бил наричан “люлката на царете”. Българите оказват огромно културно влияние в тази част на света. През XVII в. пр. Хр. китайците заимстват от българите календара, както и различни строителни умения, познания в областта на военното изкуство. Около 1800 г. пр. Хр. ариите, идващи от Памир и Хиндукуш завладяват северна Индия. В индийските източници, държавата Балхара се е славела с бързоногите си коне и красиви бойни колесници.



Древната родина на българите съгласно реконструкцията на акад. Сурен Еремян на оригиналната карта на Централна Азия от арменския географски атлас ‘Ашхарацуйц’.

Приказната Балхара

Държавата, която индийците и арменците са наричали Балх и Балхара, арабите - БУЛГАР, а гърците - Бактрия, в дълбоката античност е била считана за едно от най-прочутите царства на Азия, а античният географ Страбон я нарича в I в. пр. Хр. „перлата на Ариана", т.е на земите, обитавани от древните индоирански народи, известни под името Айрия.


Лъв и Бик, в Борба с дявола изобразен като Двуглав орел - култура на Прото-балхарците.

Най-ранните сведения за нея се отнасят за XIII в. пр. Хр. /периода между 1301- 1235 г./, когато според легендите богатствата на това царство привлекли вниманието на египетския фараон Рамзес III. По-късно според Ктесиас от Книдос се опитали да го завладеят и древните асирийци, чийто цар Нинос воювал с бактрийския цар Оксиарт. Един от най-новите
изследователи на историята на Балхара-Бактрия - Валерий Никоноров - предполага, че тя е възникнала в късната бронзова епоха или в началото на желязната епоха, т.е. около Х век пр. Хр. При всички случаи тази държава е възникнала не по-късно от VII в. пр. Хр. - пише той.

Предположението на В. Никоноров, че това забравено царство е създадено в толкова далечна епоха, се подкрепя не само от редица латински и гръцки извори, но и от това, че то се споменава многократно и в най-старите индийски източници - „Ведите" и особено в „Махабха-рата", първият от които датира от второто хилядолетие пр. Хр., а вторият по най-нови проучвания е възникнал около Х в. пр. Хр.

Характерно е също, че за разлика от римляните и гърците, древните индийци наричат още от онези времена това царство не Бактрия, а най-често Балх и Бахл, име което е носила и неговата столица - Балх. А народът на Балх те наричат „балхи", „болхи" и „бахлики". Тези древни имена на пръв поглед изглеждат твърде бледи подобия на нашето българско име и може би затова са останали незабелязани. Но за да разберем техния смисъл нека си припомним, че в арменската география „Ашхарацуйц" българите са наречени освен с името „булгар" още и с името „булхи", което е съкратена форма от източноперсийската /таджикска/ дума БУЛХОР - българи.



/гледка от това което е останало от крепостните стени на великия град Балх. Днес те са ерозирали силно след многовековното излагане на температурни амплитуди/

На картата, съставена от акад. Еремян на базата на „Ашхарацуйц", името на народа БУЛХ е нанесено в подножията на Западен Памир и Северен Хиндукуш - точно там, където на индийските карти се намира древният Балх и народът с име болхи и балхики. Същевременно в някои индийски източници древното царство Балх се нарича и с името Балхара, а същото име в леко променен вид Бала-хара се среща и в кашмирската история „Раджа Тарангини" на пандита Калхана. Известно е също, че когато част от народа на Балх се преселила в Северна Индия, там било основано ново царство, чиято династия векове наред наричала себе си с името Балхара като спомен за своята северна прародина.


Останки от крепостните стени на гр.Балх

Повторението на тези имена в различни форми в един и същи район на Древния свят - районът на планината Имеон - показва, че разказът за преселението на българите от изток не е измислен, а почива върху действителни исторически факти.Ако се вгледаме в най-старите летописи, които описват държавите и градовете край планината Имеон, ще открием в тях и други български следи.

Например в гр. Бухара - един от най-старите градове в района - владетелят дори до 628 г. се е наричал КАНА - дума, която представлява пряко подобие на древнобългарската титла КАН, спомената по-горе. В съседните с Бухара Самарканд и Маймург владетелите са носили според китайските източници титла ШУБИ, или ФУБИ, зад която се крие най-вероятно древният български епитет СУБИГИ, а във владението Илек, разположено на изток от Бухара, е царувал владетел с име Спас и с титла ТЕГИН, напомняща българската дума ТИКИН от сложното звание КАНАР-ТИКИН, което е носел наследникът на българския престол.


Бухара

И трите споменати титли от района на Имеон имат преки български аналози, а това загатва, че създадената в Европа Стара Велика България не е била първата българска държава на света.

Може да се приеме, че тя е повтаряла традициите на някаква по-стара държава, съществувала някога в подножията на Памир и Хиндукуш и пренесена след това на европейска почва. Приказките, че българите са живеели някога край Имеон, следователно не са се появили случайно в старите източни летописи.Те са свързани с множество реални факти, които тепърва трябва грижливо да се изследват от науката.

От това, че владетелят на Бухара, наричен КАНА, разказвал през 628 , че неговият род царува от 28 колена, личи, че титлата КАНА се е появила в Бухара в твърде стари времена -не по-късно от I- II век сл. Хр...


Древната крепост на Бухара

/Град Бухара (в превод от санскрит манастир) е бил сред главните спирки по Пътя на коприната, което го е превърнало в процъфтяващ център на търговия, обучение, култура и религия. В него и до ден днешен могат да се видят впечатляващи архитектурни забележителности. Сега той е в пределите на днешен Узбекистан.

През 1997г. бяха отпразнувани 2 500 години от основаването на града, а околността се населява повече от 5 000 години. Бухара е бил един от основните центрове на Персийската империя. Градът е известен още с това, че в него са живели философът Авицена и поетът Рудаки./


Входа към крепостта на Бухара

Днес, когато са открити твърде много източни книжовни паметници, вече не е трудно да се определи точното местоположение на Балхара, защото за него множество сведения са дали както индийците, които пишат, че то се е намирало отвъд Хималаите - на север от Индия; персите, според които то е на изток от Персия; така и ранните арабски книжовници, един от които - Димашки - пише: „Балхара - е земя на запад от Та-джех", т.е. Таджикистан .

На така описаното местоположение - на север от Индия, на изток от Персия и на запад от Таджикистан, отговаря само една древна държава и това е несъмнено древна Балхара.

Интересно е и това, че различните източни народи са произнасяли пълното име на това царство по три различни начина - Балхара, Булхор, Булгхар и дори Болгар /у днешните иранци/, при което първият гласен звук е варирал в твърде широк диапазон - като „А", „О" и „У". Това необикновено разнообразие на произношението показва, че в началото на името е стояла някаква особена гласна, която е липсвала у съседните народи и се е предавала в силно променен вид. Такава гласна, която липсва в санскрит, индийски и персийски език, е гласната „Ъ", особено като ударена гласна!

Характерно е също и това, че в средата на името стои в едни случа звукът Х, в други ГХ, а трети Г, което показва, че и там се е съдържал един особен звук, чието произношение е било променяно в зависимост от особеностите на различните езици. Ето защо може да се предположи, че в своя оригинален вид името на древна Балхара е звучало като Бългхар или Бългхара и е стояло съвсем близко до името на нашата страна.


Изображение на лъв от Балхара

След всичко това става ясно, че сведенията за древното царство Балх, Балхара и Булгхар, а също за неговия народ, наричан БАЛХИКИ и БОЛХИКИ и БУЛХИ/БУШХИ, имат изключителна ценност за българската история и се отнасят не за някое неопределено племе, а за нашите древни български предци.

Вече съвсем определено се вижда също, че най-старата земя на този народ се е намирала там, където и до днес на географската карта стои името на древния град БАЛХ и където тече реката със същото име БАЛХАБ. Там е било според индийската география сърцето на някогашната голяма държава с име Балхара, а и самото име БАЛХ / с по-късно дублетно име Бактра/ е най-вероятно съкратена форма от българското име, образувано по същия принцип, както от името на рода Ермиар се е образувало името Ерми, а от имената на другите български племена, споменати по-горе - цитираните вече кратки форми.



Названието Балхара, известно от индийските материали, впоследствие придобива дублетното мидийско-персийско име Бактрия, а трад БАЛХ става БАКТРА. Ранната бактрийска етнокултурна общност претърпява съществени изменения в резултат на историческите събития след идването на Ал.Македонски. Тя изгубва до голяма степен своята единност. Районът е подложен на непрекъснати военни действия и миграции на други народи, което предизвиква разместване сред старите обитатели. II в.пр.Хр. е време на рязка промяна.

Има много основания да смятаме, че тази древна Държава се е казвала именно България. Всички древни народи използват за нея различни имена. Също както днес няма нито един народ (освен талишите в Кавказ и един малък народ в Памир), който да произнася правилно името на България. Това се дължи на странния звук, феномен в Българския език- "Ъ". Малко народи имат този звук в езика си, и дори тези, които го имат, не могат правилно да произнесат думата България с ударение в първата сричка. Древните индийци са наричали България- Балхара, което е изключително близо и до името на съвременна България- Балхария.

Персите са наричали древната България - Бурдзян (което е нарицателно и означава- "висок", "велик", "голям", от там е взаимствано и арабското наименувание на средновековна Дунавска и Волжка България- Бурджан) или Булгхар. Китайците- Боцзялия, което е близо до съвременното наименувание на България в китайския- Баоцзялия.

Най-интерсно от всички древни имена на България е това, което е дадено от арменците. Те наричат България едновременно Булх и Бълг
. В тези различни наименувания Петър Добрев открива свързващата нишка. Вторият звук в думата винаги е различен. При персите "У", при идийците "А", при китайците "О". Това означава, че там е стоял някакъв странен звук, който е бил труден за произнасяне от древните народи. Такъв може да е само звука "Ъ".



Властта на последната гръцка династия в Бактрия, наследила триумфа на Александър, е пометена от военния съюз на ираноезични народи, които преди това са отстъпили под натиска на Хунну. Започват нови етногенетични процеси. Само част от старите обитатели участват в етногенезиса на днешните таджики в Афганистан и Таджикистан, възможно и на едноименната етническа група балхара в Индия.

Част от българите мигрират в Европа още преди новата ера, като построяват своите каменни градове в долините на Северен Кавказ и територията край северния бряг на Черно море източно от река Аксиакус (Южен Буг) (буленсии на латински), където основават ранната си европейска държава в 165 г. сл. Хр., и царството Велика България през 632 г. Сред държавите наследници на последното са средновековната Първа българска държава, Втора българска държава и Волжка България, както и съвременна България.


Миграция на индоевропейските племена, образували ядрото на древния първобългарски етнос (2 в пр. н. е. – 4 в.).

Независимо от тези промени обаче, до късни времена (V-ти век) индийците продължават да регистрират района, народа и държавата около град Балх със старото му име Бахлика. Например, на знаменитата неръждаема желязна колона близо до град Делхи е поместен надпис-възхвала от IV-ти век в чест на индийския цар Чандрагупта II, в който се казва, че този цар покорил Пенджаб и преминавайки през седем притока на река Инд, победил бахликите (т.е. жителите на Бахлика). В китайски източници от VII-ми век района на Балх се упоменава като владението По-хо-ло, т.е. Балх, а столицата му се нарича «малък царски град».

По данните на ал-Йа'куби, в епохата до арабското нашествие Балх е столица на целия Хорасан, а царят на тази държава носи източноиранската титла «таркан» (производна от иранския глагол tark - съдя). Управителят на град Балх също носи титлата «таркан», употребявана и в Стара Велика България и в Дунавска България до приемане на християнството под формата “управител на област или град”.

Етнонимът Българин и Балхара

Oще древните китайски и индийски източници са ни назовавали Българи и са посочвали тези земи за наша прародина. А днес ни убеждават ту, че сме от нечовешкият Сибир, ту че сме от тюркски или монголски произход. Ама, че глупост, бих казала, измукана през 60-те години на миналия век от пръстите на "политически послушни" на съветския режим историци! Няма нито едно писмено свидетелство, че българите имат тюркоалтайски произход, а това продължава да се преподава в училище, обясни към дата 01.07.2011г. проф. Бакалов, който е и директор на научния център за изследване на българите при ОБФ „Тангра-ТаНагРа”.


Карта на Бактрииската Империя.

Етнонимът Българин е едно от най неясните и дискутирани до ден днешен въпроси. Тук няма да излагам различни за и против за теориите, макар че вече е напълно сигурно, че етнонимът ни е пряк дериват от иранските езици и означава "бял; висок", както доказва Иван Т. Иванов, в негови изследвания. Факт е обаче, че името ни си бе загадка, за разлика например от етноним като "славянин", който има чиста и добре позната етимология с аналози в различни западни езици.

В модерният китайски Българите са познати като Ба-го или Бао-Гуо. Днес се предполага че древното название булгар е познатото ни от техни източници "пу-ку", или "бу-гу". Тези две имена са споменавани многократо от 103 преди христа до 8-ми век след новата ера.

Местообитанието на това племе е Централна Азия, и земите северно от Хиндокуш, западно от Сърдаря и от двете страни на Амурдаря. Трябва да се отбележи че в миналото двете реки са имали различни корита, който не съвпадат с днешните.



Китайските хроники говорят за изместване на българската административна Йерархия на запад, от централна Азия към Северен Кавказ. Титлата Сулифа за вожд на българите Пуку фигурира, в централна азия, а по късно в 10 век Ал Масуди споменава за титла Сулифа между Черните Българи на Бат Боян и главният им град Семендер. В Централна азия титлата сулифа е записана за владетел "Сулифа Кенан Баин", което вероятно означава Сулифа Кан Баян. Факт е че китайците не използват титлата Хан. И до днес има спорове относно етимологията на титлата, защото е широко признато че тя е без близък аналог, и изкривеното китайско название прави почти невъзможно нейното дефиниране.


/в Синьо са земите, за който Ал Масуди е употребил титлата Сулифа"/

За миграцията на българите, говорят и погребалните ритуали. В некрололите на Бишкекската долина на Южен Таджикистан(северна Бактрия), по поречието на река Кафир-Ниган, приток на Чейхун, повечето от погребеният показват почти 100% съвпадения с гробовете по южното поречие на Волга. Некрополите в северна Бактрия имат много общо с тези в Дунавска България и Северна Добруджа. Редица събития провокирали българите да напуснат Бактрия. натискът от северните тюркски племена и промените в климата принудили българските земеделци и скотовъдци да се преселят.

След разпада на Гръко-Бактрииското царство тази тенденция ставала все по осезаема. през 3 век, Бактрия претърпяла редица войни, а плодородните земи ставали все по-малко, за нарастващото българско население. Всичко това довело до масови български преселения, към района Северно от Кавказ и то още от 2-ри век.

Показателно е и че след 2-3 век в Бактрия вече нямало некрополи, каквито за пръв път се появили в Северен Кавказ. Може да се заяви смело че българите са обогатили доста културата на късните сармати. По време на преселението българите се влели във вълната на множеството източни европеидни народи нахлуващи към Европа, но избрали земи, който са били ключов търговски път. Твърди се че през 4-ти век българите са били част от Хунската Конфедерация, като самостоятелен независим съюзник.



И въпреки че все още за това има прекалено малко данни, то показателно е че още преди Атила, през 2-3-ти век ние вече сме били в Европа утвърждавайки нашите държавни традиции и прегрупирайки се за да предприемем финално разселение.

Описание на Древна Балхара

След като вече бе изяснено защо всички древни историци са писали, че прародината на българите се е намирала при планината Имеон и след като посочените от тях детайли показаха в кой точно район на планината се е намирала тази тяхна прастара земя, време е да се заемем и с географските и стопанските особености на този далечен край и да проследим какъв е бил животът на обитателите на древната Балхара и на съседната с нея по-малка област, наричани дълги векове Балхар/Балгар.



Карта на Азия от ок. 1720 година. По средата в зелените територии се вижда запазеното название на земите Bucharia Minor, а малко по-надолу вляво, на територията на Узбекия - Bucharia Magna

Батрия (Балхара), е държава съществула на територията на днешен северен Афганистан, известна с смелите си воини, и древната религия създадена от пророка Заратустра. Ако има регион, който да може да бъде описан с старото географско клише, че е страна на противоположностите, то това е древна Бактрия. Разположена между Хиндукушската планинска верига, на юг, и Река Оксус (Амурдаря) на север, тя едновременно съдържа в себе си плодородни, и дори наносни полета, пустиня, и студени планини. Контрастът между Плодородие и изолация са били отбелязвани още в античността от римслият автор Куантус Куртиус Руфус. Присъствието на абсолютно всякакъв релеф обяснява развитието на земеделие и градски живот едноврмеенно, в един много ранен етап от световната цивилизация.



И днес в Авганистан има плодородна земя - като тази снимката... в оазис намиращ се на 50 километра от Балх

Долината Бамиян е разположена по протежение Изток-Запад, и заобиколена от планински вериги. Местоположението и я прави естествен коридор и проход между два свята, а днес през нея минава главният път от Кабул, за Туркменистан. Българите доминирали над долината, до 1 век след новата ера, когато я завзели кушаните. Този нов народ, заел стратегическото положение на българите, след нашата миграция, и чрез овладяването на ключовите центрове за търговия, задълго бил солиден фактор в историята на Азия.



/Една от многото долини в Афганистан, в който се е развивала древната българска цивилизация. Защитена от планините, и осигурена откъм храна и вода, тези долини са давали отлични условия за живот/

От древните историци най-информиран за Бактрия /Балхара/ е бил Ктесиас от Книдос - гръцки лекар и писател, който е живял в Персия при двора на Ахеменидите между 418 и 395 г. пр. Хр., т.е. по времето, когато Балхара е била вече област от Древна Персия. В своята обемиста история, която се е състояла от 23 тома, но се е запазила само в частичен вид чрез извадките на Диодор Сицилийски и Фотий, той описва войната на аси-ийския цар Нинос срещу бактрийския цар Оксиарт.

От описанието на похода личи, че по онова време столица на това царство е бил древният град Бактра /Балх/, който е бил здраво укрепен и бил превзет след дълга обсада. Останките на този град се намират на юг от Амударя в известния Балхски оазис. През 327 г. пр. Хр. тази земя е завладяна от Александър Македонски. Учените, които са го придружавали, са оставили първите по-подробни описания.



/гледка от това което е останало от крепостните стени на великия град Балх. Днес те са ерозирали силно след многовековното излагане на температурни амплитуди/



Изглед от крепостната стена на Балх днес.

(Свързана публикация - http://alexandradelova.blogspot.com/2015/02/blog-post.html)

Следва продължение .... 2 част - "ЛЕГЕНДАРНИЯ ГРАД БАЛХ"... - http://alexandradelova.blogspot.com/2015/02/blog-post_25.html

Няма коментари:

Публикуване на коментар