понеделник, 2 февруари 2015 г.

ПАПИ ОТ БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД НА ПРЕСТОЛА НА СВЕТИ ПЕТЪР

НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ

Последните разработки на арх. Слави Дончев сочат, че известната италианска фамилия на Борджиите произхожда от етнонима “бурджани” като арабските хронисти са наричали българите при Кавказ. Те са базирани на изследванията на италиански историци от времето на Мусолини, които търсят обособяването на етнонима „булгари“ на база родовите хроники на Борджиите, които били потомци на дошлите през VII век прабългари начело с Алцеко в земите северно от Рим.. Представям Ви неговата статия

ПАПИ БЪЛГАРИ НА ПРЕСТОЛА НА СВЕТИ ПЕТЪР

Автор : арх. Слави Дончев


Папа Александро VІ

Имало ли е папа българин? В известен смисъл въпросът е основателен, тъй като от историята е известно, че освен италианци, престолът на св. Петър са заемали и французи, гърци, сирийци, африканци (копти), испанци… Може би на любознателния читател ще му бъде интересно да узнае за съществуването на данни, според които папският престол е бил заеман не само от един, а може би от двама папи българи.

Какво представляват данните, които ни позволяват да изкажем горното предположение?

Добре е, че от древността и Средновековието хронистите са ни завещавали писмени данни за историята и културата на различни народи. В тях се срещат и имена на техни владетели и родове, дати за забележителни събития… Те именно съдържат данни, които могат да бъдат полезни на по-късните изследвачи в определена област на научното дирене.

На италианския проф. Винченцо д’Амико например са били известни исторически свидетелства за неколкократните "мирни" заселвания на „булгари“ в Италия от 568 г. (Според някои изследователи заселванията им са започнали и по-рано. - http://www.kroraina.com/knigi/libi/5_1/gal/5_1...) Научният труд на проф. Д’Амико е бил публикуван през 1941 г. Към този момент проф. Д’Амико изчислява, че "в Италия живеят повече от 3 милиона булгари”....

Например бъдещият кардинал Пиетро Булгаро е бил роден през 560 г., а родителите му са били жители на родния му град Салусола очевидно и преди това събитие. Вероятно е, според други, „булгари“ да са останали в Италия и по време на Атиловия поход до Рим през 452 г.).

В днешна Италия се пазят любопитни сведения за наличие на българи в генетичния субстрат на италианците. По времето на Мусолини въпреки стремежа за расово обособяване историци от Рим защитават тезата за учудващо продуктивния ген на част от населението на Апенините. Тяхното обособяване се търси на база родовите хроники на Борджиите. Те били потомци на дошлите през VII век прабългари начело с Алцеко в земите северно от Рим. Прииждането на българи към Апенините не секва с отрядите на Алцеко през VII век. След падането под византийско робство, а после и с нахлуването на османците в края на XIV век колони от знатни български семейства напускат България и поемат към Венеция, Флоренция, Рим, Верона. Съвсем скоро ще бъдат издадени родовите хроники и на други аристократични фамилии в Италия, които ще изненадат скептиците на българското присъствие в Италия.

В процеса на проучванията на проф. Винченцио Д’Амико му прави впечатление изключителната продуктивност на етнонима „булгар“ в италианската топонимика и ономастика, която съществува и до днес.


Картина на Тициан, изобразяваща папа Александро VІ, който представя Дкакопо Песаро пред свети Петър

През 1941 г. проф. Д’Амико изчислява на тяхна основа три милиона италианци – съвременници на потомци на „булгарски“ родове и призовава да се изследва значението на същите за историята и културата на съвременното му италианско общество.

Съществуват обаче и данни, които проф. д’Амико не е познавал, но които също биха били полезни, по наше мнение, в тази насока. Така арабски хронисти от ХІХ-Х век наричат старобългарите от двете страни на река Дунав „борджани“, а в географските си карти от ХІХ-ХІІ в. надписват страната им като Борджан. Става дума за България от времето и след кан Крум, обхващала и съвременните Молдова, Румъния, Унгария – т. нар.

Отвъддунавска България. Оказва се, че днес следа от името Борджан е макротопонимът Добруджа! Също такава следа са, според нас, съвременните български фамилни имена Борджиев, Бурджев и може би Буруджиев! А прозвището на Васил Борджука от българския юнашки епос? Но какъв е всъщност произходът на името Борджани? Откъде го знаят арабите?

Изследователи в различни области на науката са правили опити да издирят, локализират и изследват ранните поселища на т. нар. „прабългари”, т. е. булгарите, в Централна Азия от периода на мобилен бит и култура до Великото преселение. Дали нещо е свързвало булгари и борджани? Дали между двата етноса е имало генетична връзка? Дали борджаните са били коляно от булгарите? Отговори на тези въпроси не можем да открием в съществуващите данни. Но ......

Оказва се, че черните българи, за българите на Кавказ и за нашите преки прадеди около Дунава, са наричани от тогавашните хронисти „борджани". Оказва се, че волжките българи са на четвъртото разклонение от пътя на коприната. Той е наречен „коженият" именно в тяхна чест.

В тази насока по-важно за нас обаче е обстоятелството, че още през Ранното средновековие булгарите и борджани присъстват заедно в Европа! За Балканския полуостров това свидетелстват арабските хронисти. Огромен е броят на топонимите, произлизащи от Булгария и затова ще ги разгледаме другаде. Но личните имена показват националността на над пет милиона италиански булгари - Булгаро, Болгаро,Болкаро, Буркеро, Булгари, Болгари, Боргаро,Кане и др. А тези, които носят други фамилии?

В Италия, наред с лични и фамилни имена, производни от етнонима Булгар, откриваме и лични такива, водещи произхода си от етнонима Борджан: Борджио, Борджини, Борджиано, Борджиати, Борджоли, Барджоли, Ламборджини и др.

Вероятно с подобен произход е и името на фамилията Борджиа/Борджа, дала през ХV в. на Светия престол в Рим двама папи! Калист ІІІ и Александро VІ.


Папа Калист ІІІ

От рода на Борджиите е папа Калист III, живял до 1458 г. Той изненадва кардиналите си с пламенната защита на народите на Балканския полуостров, паднали под турско робство. Негови са призивите за нови кръстоносни походи за спасяване на Цариград… Енциклопедия Британика лаконично добавя, че неговият дядо се наричал Джовани ди Струма.

Наистина родът Борджа води произхода си от Арагон, Испания, но след различните данни за проникването на булгари в Западна Европа, включително в Германия и Франция, още през първите десетилетия на V в., всяко съмнение по повод казаното следва да отпадне.

В негова подкрепа има и други, макар и косвени данни. Така от Алтай до Испания и даже до насрещния й бряг в Африка – тогавашното Вандалско кралство – музикалният струнен, щипков инструмент тамбур е известен навред с имена, производни от етнонима „булгар“: булгарь, булгари, булгария, булгаре, бугария, тамбур… И днес в Испания тамбурата се нарича булгарина! Интересно, защо ли българските музиковеди и диригенти на фолклорни състави не я наричат с това име?

Заб.ком.(В един средновековен литовски ръкопис, написан на старобългарски се разказва съшо и за легендарни български царе, измежду които и за първият испански цар Болгорос, български владетел в Иберия, пръв цар в земите на дн. Испания (крал на Испания), ок. 375-400 г. , който накарал да хвърлят внука му в морето, но морските вълни го изхвърлили жив и здрав на брега , където една сърна го откърмила със своето виме. След това той станал испански крал под името Гобиас. (сравни легендата за свещената сърна откърмила кан Авитохол).

Вероятно по същото това време във Франция са се заселили и родоначалниците на фамилията дьо Кубертен (същата, чийто потомък е и барон Пиер дьо Кубертен, възстановил съвременните Олимпийски игри, б. а.), свидетелстваща с името си за връзка с Булгари, у които се среща името Кубер –кан Кубер, брат на кан Исперих и основател на Керамисийска или Вардарска България.

Впрочем името Кубер, често с начално „Х” (срв. кан- хан, каган – хаган) е било разпространено в цяла Европа и сред немскоезичните, и сред англоезичните, и романоезичните народи: Хубер, Хуберт, Хубертус, Хобер, Хоберт, Хувър, Юбер, Уберто, Умберто и др. п. Както и името на кан Кардам, двете имена се срещат в древноиндийската, индуистка митология – Кубера и Кардама – и са най-ранните писмени свидетелства за изключителното влияние от Субконтинента върху европейската топонимика и ономастика.

Следва да уточним, че двамата папи Борджа не са били българи, а от "булгарски" ( "борджански" ) род. Но тъй като, от една страна – Булгари и Борджани са обитавали заедно, по едно и също време до Великото преселение, Централна Азия, а от друга – в ранносредновековна Европа впоследствие откриваме тези етоними отново заедно в едни и същи региони и време, то до евентуалното откриване на нови данни, ще приемем двамата споменати папи са българи по произход. Още повече като имаме предвид, от трета страна, че и арабите наричат българите на Балканския полуостров борджани.

Много е вероятно гербовете на двамата папи Борджа (долу) да ни разкрият полезни неща в тази насока.


Гербовете на папите Александро VІ (вляво) и Калист ІІІ . На гербовете и на двамата папи е изписан символът на бика, герба на Второто българско царство. - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/photo/pho...-

И така с голяма доза увереност можем да отговорим на въпроса „Имало ли е папа българин” с „да“, имало е, и то двама папи от български произход – Калист ІІІ и Александро VІ. За по късния от двамата – Александро VІ (492 – 1503 г.) и за родствениците му, обикновено се помнят по-маловажни подробности, но не е забравено обстоятелството, че както самият той, така и синът му Чезаре, са били радетели за политическо обединение на враждуващите помежду си градове – републики в разпокъсаната по това време Италия.


Гробът и на двамата папи с български произход е в църквата „Санта Мария де Монсерат“ в испанската област Каталуния. Първоначално те са погребани в църквата „Св. Петър“ в Рим, но през 1960 г. останките им са пренесени в Монсерат.

Няма коментари:

Публикуване на коментар