сряда, 4 февруари 2015 г.

ДРЕВНИТЕ ЗАГАДКИ - ТАЙНАТА НА ПЛАНИНАТА НЕМРУТ - I част

ТАЙНАТА НА ПЛАНИНАТА НЕМРУТ

Омагьосаната гробница на царят-Бог


В планината Немрут Даг в Югоизточен Анадол /Турция/ има едно малко известно и наистина загадъчно човешко творение. Това е гробницата на владетеля Антиох I от Комагена. /Комегена в миналото е било царство, разположено на Север от Сирия и Ефрат/. По майчина линия той бил потомък на Александър Македонски, а от страна на баща си произлизал от персите и пренадлежал към династията на Ахменидите. Антиох решил да построи величествена могила високо на върха на планината.

    Блестящата петдесетметрова мраморна пирамида на гробницата на Антиох на върха на планината Немрут.

Изграждането на светилището започнало през 62г преди н.е. Не се знае колко време е продължил строежът, но резултатът е невероятен. Погребалната могила е 50 м. висока и 150м в диаметър. И досега учените не са успели да разгадаят тайната на голямата пирамида.



Пред нея били поставени 5 огромни статуи високи от по 9 метра всяка – 4 на на гръцки и персийски богове, петата на самия Антиох.. Те са издялани от 5 тонни каменни блокове. В резултат на честите земетресения в местността, или поради насилствена намеса, главите на статуите са разхвърляни по земята. Дори и паднали, те смайват с размерите си – всяка от тях е висока около 2 метра.


Главите са с гръцки черти и прически в персийски стил. Сред тях е и тази от статуята на Антиох. Това показва, че самия Антиох се е смятал за бог. В лице той прилича на Александър Македонски, а тиарата говори за принадлежността му към рода на Ахеменидите.

Историята на Комагена е малко изследвана, но едно е ясно - на тази държава й е провървяло. Търговският кръстопът на древния свят е също място и за среща на култури. Комагена се оказала именно такава точка, където се сблъскали и смесили културите на западния и източния свят - на Гърция, Рим и Персия, Партското царство, Двуречието.



Едва ли изкуствата са процъфтявали в това малко царство, чието население се състояло предимно от селяни и търговци. Но веднъж, когато имало благоприятни обстоятелства, Комагена дала живот на голямо произведение на изкуството, двойно по-ценно, защото се родило в страна лилипут и в същото време останало уникално, нямащо прототипи или аналози в нито една страна на света.

За всичко била виновна необузданата суетност на цар Антиох, управника на Комагена. По майчина линия младият цар бил потомък на Александър Македонски, а от страна на баща си произлизал от персите и принадлежал към славната династия на Ахеменидите.



Царят бил млад и горд. Той искрено смятал себе си за съвършено изключителна личност, обединила в едно лице Дарий и Александър и родена за велики дела и безсмъртие.

Но как ще реализираш гордите си мечти, когато всичките ти поданици са няколкото хиляди селяни и търговци? Те не са склонни към бойни подвизи и съседите с тях няма да покориш; един римски легион е достатъчен, за да затрие от лицето на земята царството на Антиох.

Царят преминавал по шумните тесни улички на столицата си и търговците послушно падали ничком... И Антиох се обявил за бог....



Поданиците възприели новината сдържано. Не възразили. В края на краищата на какъв цар ще се подчиняваш - на обикновен или безсмъртен - практически е безразлично.

Пантеонът на комагенските богове бил доста сложен. От една страна, гърците донесли със себе си култовете към Аполон, Зевс, Фортуна. От друга, населението се прекланяло и пред персийските богове – Митра/Митридат, Ахура. Дори повече, обединявайки се, тези богове получавали допълнителни имена и почти всеки бог представлявал няколко наведнъж. Това било много удобно и за жителите на търговското царство, които нямали време да се задълбочават в теологически въпроси, и за малобройните жреци, които получавали за всеки бог възнаграждение - както от поклонниците на първото му име, така и от поклонниците на второто, и от поклонниците на третото.



Цар Антиох, след като успял да се споразумее с римляните да оставят на мира владенията му, прибавил себе си към пантеона на главните богове. Това събитие трябвало да остане във вековете.

Царят направил големи жертви. Заложил част от владенията си, продал семейните скъпоценности, събрал извънредни данъци и заповядал да се започне издигането на светилище за всички богове на планината Нимруд, която се извисявала над Самосата. Царят предварително дори намислил надписа за светилището си. Той трябвало да гласи: "Аз, Антиох, въздигнах този храм, за да възхваля себе си и моите богове".


И ето че започнало строителството на чудното светилище, посветено на боговете на Европа и Близкия Изток и на един жадуващ за слава жив човек - човек млад, енергичен, но незнаещ къде да приложи енергията си.



На върха на планината Нимруд, която се издига на две хиляди метра, били изсечени в скалите три тераси, всяка широка по няколко метра. На горната тераса били поставени в редица пет колоса с размерите на пететажна къща. Те са толкова големи, че главите им имат над два метра височина. Терасите били украсени с барелефи, изобразяващи самия цар, прадедите му с техните истински и измислени подвизи, а също така и хороскопи, по които учените успели да определят, че изграждането на светилището започнало през 62 година пр.н.е.



Статуи на лъвове и орли пазели терасата. Когато строителството било завършено, царят заповядал да се прокара калдъръмен път до светилището и "отсега и во веки веков" два пъти в месеца да се извършват от целия народ тържествени богослужения при статуите. Всеки месец на десето число в чест на възкачването на бог Антиох на престола и на шестнадесето - в чест на неговото раждане.

Известно време жителите на столицата, разбира се, не всички, покорно се катерили по планината, учудвайки се очевидно, защо ли бог е пожелал да избере за своя земна резиденция именно тяхната малка мирна държава и да мъчи в планината земните си поданици. А след това... Какво е било след това не е известно на никой. И не е известно дори кога за последен път шествието начело с жреците се е изкачило в планината. Или царят наистина е умрял през 38 пр.н.е. както разказва историята, или наистина бил безсмъртен и когато му омръзнала Комагена, отишъл да управлява на небето. Тогава жителите на Комагена погребали тленния му прах на върха, като издигнали над гробницата блестяща петдесетметрова мраморна пирамида и полека-лека забравили за Антиох и неговите чудатости.



Така Антиох и статуите му били забравени векове наред, докато Карл Пухщайн, немски инженер, не се натъква на тях, изследвайки района през 1881 г. Две години по-късно се завръща с Карл Хуман за по-задълбочен оглед, но чак през 1953 г. екип от американски археолози пристига и прави пълно проучване. Оттогава мястото се превръща в едно от най-атрактивните в Турция въпреки отдалечеността си.

ХХ ВЕК, 1953 година ....

... Пътят към светилището не е лек. Рано сутринта археолозите на Тереза Хел прекосили край село Есикарър чудесно запазилия се мост на римския император Септимий Север и минали Каракуш - могила-гробница на цариците от династията на Антиох, която се пази от кацнали върху колони каменни орли. Тук са погребани осемнадесет царици. По-рано статуите им се намирали върху колоните до могилата. Сега са се запазили само две от тях. Този висок 35 метра паметник е издигнат от Митридат II, син на Антиох І в памет на майка му Исас. Разположен на 10 км северно от Кахта, на входа на Немрут, той е предназначен за царските жени на Комагена. Четири колони обикалят монумента, всяка около 10 метра висока и увенчана с огромни фигури на орел и лъв.

След гробницата започва изкачването на планинската верига на арменския Тавър. Нимруд-даг ясно се откроява на фона на другите планини с геометричната правилност на очертанията си. Изкачването е много сложно и уморително. Горещина обърква дишането, камъни падат надолу от тясната пътечка. И изведнъж, след поредния завой, се показва светилището, величествено дори и сега, след две хиляди години. Под блестящия бял конус на пирамидата на горната тераса има пет статуи. Само на едната се е запазила главата. Това е щастливата Фортуна. Останалите статуи са загубили главите си; в течение на две хиляди години не един път земетресения са карали върха на планината да трепери, воини от чужди армии са се старали да разрушат неясното и затова враждебно светилище.



Основните статуи, релефите и фигурите на зверовете са изработени от прекрасни майстори; цар Антиох не е жалил пари за най-добрите скулптори и архитекти на Персия и Рим. А може би ги е намерил сред своите малобройни поданици? Това никога няма да узнаем. Царят е оставил надписи и за себе си, и за прадедите си, но никъде няма имената на художниците.


Археологическата експедиция, която работила на върха на планината наистина при много тежки условия - през деня температурата се покачвала до петдесет градуса, нощем падала под нулата, без вода, без никакво петънце от сянка на много километри наоколо, - за пет сезона разчистила разрушеното светилище, освободила терасата от парчетата и изправила шест търкалящи се на земята грамадни глави. Четири на богове и две на пазачите на светилището - лъвът и орелът.





Главите на боговете, изправени на терасата до телата им, приличат на главата чудо от "Руслан и Людмила", особено главата на Зевс-Ахурамазда - бащата на боговете. Късата му брада на пръстени обвива брадичката и очите под високата персийска шапка гледат отчуждено и надалече.



До него е главата на бог Антиох - още млад, красив и също с висок персийски калпак тиара. В лицето прилича на Александър Македонски, а тиарата говори за това, че принадлежи към рода на Ахеменидите. Малко по-надалече е главата на бога на Слънцето Аполон-Митра-Хелиос-Хермес (може би това е най-сложният от боговете -съединил в едно четири имена) и най-накрая главата на полубога, на любимия герой на Антиох - Херакъл-Артагон-Арес. Лицата на всички статуи са изработени според каноните на елинистичното изкуство, но всички богове, като се започне от бащата на боговете Зевс и се завърши с Антиох, имат на главите си високи персийски калпаци тиари.



Експедицията на археолозите завършила работата си. В резултат на петгодишния труд е разкопано и подредено най-слабо известното от чудесата на света. Но въпреки че през 1958 година археолозите напуснали върха на планината, една от тайните на Нимруд-даг останала неразгадана. Не е отгатната тайната на петдесетметровата пирамида. Защо е построена? Наистина ли там е погребан Антиох, както предполагала Тереза Хел, която открила до светилището надпис: "Най-висок връх се оказва този, който се намира до небесния трон на Зевс".



Експедицията направила опит да проникне до центъра на пирамидата, но блоковете се разместили и срутване скрило започнатия тунел. Трябвало да се отстъпи. Никой не знае какво се крие под пирамидата.



Няколко от загадките на Комагена успял да разреши немския археолог Дорнер, който в последните години бил ръководител на разкопки в близост до мястото. Археолога се заинтересовал от името, с което местните хора наричали планината - «Эскикале», което означава „Стария замък”. Но на върха на планината нямало следи от никакъв замък. Тогава Дорнер започнал внимателно изследване на върха и на една от скалите там открил следи от някакъв надпис.

Разчистили скалата и под слоевете мръсотия и прах се оказал най-големия в света надпис на древногръцки език – повече от седем метра дълъг и три метра висок. Освен всичко друго, този надпис бил изготвен и по заповед на цар Антиох І. С присъщото си усърдие и пристрастие към детайлите, царят съобщавал в него, че неговия баща – бог Митридат е избрал този връх за свое светилище и затова всички поданници на Комагена са длъжни да му се покланят. По-надолу се описвало, как именно те са длъжни да правят това, включително с такива подробности, как да се подбират благовонията, които ще бъдат кадени върху олтара и каква да бъде храната на поклонниците.


В близост до надписа археолозите разкопали четириметров барелеф, отлично съхранен и изпълнен с изключително художествено майсторство. Той изобразявал двама мъже, единият от които без дрехи, а другият облечен пищно, със странна смесица от гръцки и персйски елементи в облеклото и с персийска тиара . Мъжете дружелюбно си подават ръка. Така била изобразена личната среща на цар Антиох с бог Митридат. Дори по външност те много си приличали...



Още една находка от „Стария замък” – това била главата на статуя, изобразяваща жена, чийто високи скули и пълни устни, наследени от сина, потвърждават предположението на археолозите, че се касае за статуята на майката на Антиох - царица Лаодика.



А последното от скорошните открития пък било направено далече от планините на Немруд-Даг. Американски учен, изследвайки фотография на един от лъвовете – пазители на светилището на цар Антиох, обърнал внимание на изображението на звездите и планетите върху склуптурата. Под планетите на гръцки били написани техните наименования. Съчетанието на Марс, Меркурий и Юпитер позволило да бъде определено времето на направата на този лъв и времето на строежа на светилището. Това разположение на планетите съответствало на месец юли 62 година от новата ера.

      Изгрев над Връх Nemrut

Цар Антиох оставил на поколенията „безсмъртно послание”, което доверил само на Немруд-Даг. Той го нарекъл – непоколебимия закон на времето. Царят заплашил с проклятие всеки, който се опита да проникне в гробницата и да разгадае скритата й тайна. „Свещенно задължение на всички поколения е – да съхранят неприкосновенноста й, знаейки добре, че страшното отмъщение на божествените предци ще накаже всяко безбожно деяние. Ако някой замисли да отмени или да наруши свещенния смисъл на това предписание, нека го постигне, него и целият му род непримиримия гняв на всички богове до пълно отмъщение” – това завещал на потомците цар Антиох.[/b]



Загадката на това светилище, принадлежащо към един от най-омагьосващите паметници в историята на човечеството, до този момент все още не е разкрита, но вероятно това все пак ще се случи в близко бъдеще. Тогава ще стане ясно и дали наистина проклятието на Антиох е съхранило своята сила, в продължение на повече от 2000 години, след построяването на гробницата.

През 1987 г. Немрут е обявен за обект на световното културно наследство от ЮНЕСКО. Той е един от най-важните национални паркове в Турция и освен това е най-високо разположеният музей на открито в света. Освен статуите целият обект включва изкуство от цивилизацията Комагена, Ескикале (Старият дворец), Йеникале (Новият дворец), хълма Каракуш и моста Джендере /запазилия се мост на римския император Септимий Север/ . Повечето хора използват като базов лагер близките градове Малатя, Кахта и Адъяман. Пътят към върха е отворен от средата на април до средата на октомври заради сериозния сняг през останалата част от годината.

Върхът е един от най-забележителните паметници от елинистичния период с очарователната красота на монументалните статуи от мавзолея на Антиох Първи. Те са разположени на източната и западната тераса и е добре да се гледат на изгрев и залез слънце, когато са облени в светлина.



...следва продължение "Четирите бога и Антиох"http://alexandradelova.blogspot.com/2015/02/ii_4.html

Няма коментари:

Публикуване на коментар