сряда, 4 февруари 2015 г.

ДРЕВНИТЕ ЗАГАДКИ - ТАЙНАТА НА ПЛАНИНАТА НЕМРУТ - II част


"Четирите бога и Антиох"

по материали на Игор Можейко

...продължение от ТАЙНАТА НА ПЛАНИНАТА НЕМРУТ - http://alexandradelova.blogspot.com/2015/02/i_4.html



През пролетта на 1097 година шестдесет хиляди кръстоносци, събрани от цяла Европа, стигнали до Хераклея. Там ги очаквала турската армия. Храбрият Боемунд начело на нормандците се хвърлил срещу езичниците. Турците се изплашили от широкия строй на рицарите и напуснали полесражението. Пътят към Сирия, към Ерусалим бил открит.

Най-краткият път на юг минавал през Киликийските порти, през планината Тавър. Ако се тръгне по този път, може да се спечелят няколко дни, но съществува риск да се загуби армията: именно в тази посока отстъпили турците и в тесния проход дори малък турски отряд би могъл да спре рицарите. :Тавър е планинска верига в Югоизточен Анадол. Разделят средиземноморското крайбрежие на Турция от Анадолското плато.Планинската верига се простира като дъга от езерото Егирдир на запад, до изворите на Тигър и Ефрат на изток./


На снимката са показани топлото /езерото със зелен цвят/ и студеното /езерото със син цвят/ под връх Nemrut. Топлото е наречено така, тъй като по бреговете му извират топли извори с температура на водата достигаща 60 градуса по Целзий.

Танкред, предводителя на нормандците от Южна Италия, помитайки по пътя си турските прикриващи части, се хвърлил на юг, към Киликийските порти, и ги преминал благополучно. Скоро след това, след като се скарал с останалите предводители на кръстоносците, към Киликийските порти обърнал и Балдуин, по-малия брат на Готфрид Булонски, потомък на Карл Велики, светлорус красавец, авантюрист и любимец на рицарите. Той отвел със себе си фламандците и лотарингците.


Пътят към връх Nemrut

Основната армия вървяла дълго по планинските долини, като се спирала за квартируване в гостоприемните арменски села и ги ограбвала. Обаче агентите на византийския император, като съобщили за лекия и приятен път, кой знае защо, забравили да кажат за планинските проходи на арменския Тавър.


Връх Nemrut-2935м

"Ние влязохме в дяволски планини - писал летописец за този последен преход преди равнината, - те бяха толкова високи и стръмни, че нито един от нас не се решаваше да стъпи на пътеката преди другите... конете падаха в пропастта.



В планините загинали повече кръстоносци, отколкото при обсадата на Антиохия и щурма на Ерусалим. Най-после стените на прохода се оттеглили и армията на кръстоносците, изтощена като че ли след дълга битка, излязла при разклоненията на арменския Тавър, в някога плодородната, но през последните столетия обезлюдена и изсъхнала долина на изчезналото царство Комагена. На изток над планините на нисък хребет се издигал правилен сребърен конус.

- Нимруд-даг - казали водачите. - Планината на Нимруд. Свещено място.
- Сарацинско ли е?
- Не. Там са непознати богове.


Рицарите бързали. Искало им се да се завърнат в лагера по светло. Свещената планина със сребърния връх стояла далеч от хребета. Те дълго се движели по стара, обрасла пътека, но след това неочаквано тя се разширила и се открил старинен павиран път. Той свършвал при голям каменен мост. Изглежда, мостът бил построен много отдавна. Петър Пустинникът, който вървял с рицарите, генерал без армия (събраните от него в Европа отряди от бедняци били унищожени от турците край Босфора), казал, че мостът е римски.


Запазилия се мост на римския император Септимий Север

След моста пътят отново се изгубил. За планината на Нимруд той минавал покрай изоставени поля, пресъхнали канали и пръснати тук-там сиромашки села.

Рицарите не стигнали до боговете. Тясната пътечка била затрупана от скални отломъци. Освен това вече се смрачавало и рицарите се страхували, че могат да ги забележат сарацинските стражи. Отдолу при светлината на залязващото слънце те забелязали до сребърния връх малки фигурки, седещи в редица на тераса...



Няколко години след това планината видял светлорусият красавец Балдуин. Той все пак си извоювал източно царство. Като се отделил от останалите сили на кръстоносците с отряда на фламандците, отишъл на изток и като завзел Едеса, основал в нея християнска държава.

Едеса се намира на река Ефрат, близо до планината на Нимруд. През време на един от походите си Балдуин стигнал до върха на планината. Там наистина седели в една редица пет идола. Главите на три от петте се търкаляли сред одяланите блокове в подножието на терасата. Идолите не били сарацински: мюсюлманите, подчинявайки се на забраната на корана, не изобразявали хора.



Статуите не били и християнски. Лицата им били спокойни, величествени и невероятно красиви.

Балдуин заповядал да се разруши светилището на идолите, но поданиците му не могли да свършат тази работа. Те само съборили петметровата глава на младия красавец с висока конусовидна шапка. После си отишли...



Изминали още осем века. Загинало царството на Балдуин, разрушили се и запустели замъците на кръстоносците, построени на бреговете на Средиземно море и едва през 1882 година Нимруд-даг отново бил открит, но вече от учени. Светилището забелязали и започнали да го разкопават немски и турски археолози, обаче скоро разкопките били прекратени. Труднодостъпната планина, липсата на вода и главно богатите находки изплашили археолозите.



Отново тези места опустели за седемдесет години. Най-после през 1953 година тук дошла грижливо подготвена американска експедиция под ръководството на геоложката Тереза Хел, която провела разкопки и разчистване на чудния паметник в течение на пет сезона. Сега много от тайните на светилището са разкрити, макар че една тайна, може би най-интересната, все още чака своя изследовател.



... Когато през 1953 година експедицията се отправила от малкото турско градче Самсат, намиращо се в подножието на Нимруд-даг, Тереза Хел прекрасно знаела какво именно ще разкопава. Четиринадесетгодишната подготовка за работа й позволила да научи всичко, което било възможно и за светилището, и за държавата, и за властелина, който създал това чудо на света.

Тихият Самсат не винаги е бил такова неугледно градче. На границата на нашата ера той се наричал Самосата и бил столица на малката богата търговска държава Комагена, която, подобно на Палмира и Петра, израснала на търговските пътища от Запад на Изток, от Римската империя за Индия.

Комагена била разположена на бреговете на Ефрат, като владеела едно от местата за преминаване на реката. Тук, където си почивали след дългите планински пътища керваните от Гърция, Сирия и Персия, се заселили търговци прекупвачи, лодкари, чиновници от персийския двор. Градът растял и забогатявал и вече търговците му сами снабдявали с всичко необходимо керваните до всички страни на света.



Когато се сгромолясала под ударите на Александър Македонски персийската държава, а след това се разпаднала създадената от Александър краткотрайна империя, Близкият Изток и Централна Азия се превърнали в множество от малки и големи царства и империи. Едно от тях станала независимата Комагена, в която дошла на власт династия от смесен гръцко-персийски произход.

По-късно Комагена станала буферна държава между Римската империя и царството на партите.

Господарите на Комагена - горди и хитри потомци на велики владетели - в течение на няколко века балансирали между враждуващите колоси и в 64 година пр.н.е. царят на Комагена, Антиох, дори съумял да сключи договор с Помпей, съгласно който римляните обещавали да пазят неприкосновеността на търговското царство. Изминали повече от сто години преди Рим през 72 година все пак да присъедини Комагена и да я включи в границите си като провинция. Но и след това Комагена продължила известно време да цъфти и търговците й да изпращат кервани в Индия и Армения.



После, с падането на Рим и изчезването на търговските пътища, Самосата загубва своето значение и тази местност се съживила само веднъж, когато в съседна Едеса се установил с рицарите си Балдуин. Казват, че и сега по тези места често се срещат селяни със светли коси и сини очи - потомци на кръстоносците.....



ТЕМА ЗА РАЗМИСЪЛ!

Мнозина изследователи отбелязват, че намерените пред гробницата на Антиох статуи и каменни стели изобразявят и фриги /"траки"/ , тъй като носят типичната фригийска шапка, характерна за пеласгите (древните траки)

Дали гробницата в Немрут Даг не е върху основи на по-ранно, съществувало на върха древнотракийско светилище? Самия Антиох, в предупреждението си да не се осквернява гробницата, заплашва със " страшното отмъщение на божествените предци" ! Доводите ни за това са следните:

1/ Във Фригийското царство със столица Мидас сити-Турция, както и селищата Троя,Гордон, а също и местата по поречието на Дунав, са открити през 1888г./ от Рансау / еднотипни погребения, могили, кремации.
Края на фригите е около 675г.пр.Хр,когато в Мала Азия нахлуват кимерите.-Защо това царство не се изследва и не му се даде повече задълбоченост!?/автора запитва,но не споменава в полза на българи траки...а казва,заради интерес на Гърция....!?/
2/Многократно се споменава,че фригите са съюзници на ПРИАМ в Троянската война,а това остава ОТВОРЕН въпроса дали ПРИАМовите хора не са също ФРИГИ?
3/1953г.в селището Гордон другия фригийски център,се доказва ЕДНАКВА зидария на строежните стени на града с тези от ТРОЯ.Приликата е пълна!!
3/Лъв-порта от Микена е поставена на входа на града. Два лъва-изправени един с/у друг.Подобни барелефи на 2 лъва се намират във Фригия в Мала Азия-Arslantas- в скално-изсечена фригийска гробница.. Извода на археолог от 1888г. е ,че МИКЕНСКИТЕ художници са или ФРИГИ,или научЕНИ от фриги,живяли по едно и също време-9-8 в.пр.Хр..!?
За удължаване на Египетската история от векове-фантоми,е било нужно и ФАЛШИВО удължаване и на Микено-Гръцката история ,със същия период от време........почти с 500-700 години../.!???


Фигура с типична фригийска шапка върху каменна стела от светилището на Нимрут Даг

През Античността често върху гръцките вази с фригийска шапка на главата е изобразяван троянският герой Парис, както и фригийската шапка се е носела не само от Фригите ,но от останалите тракийски племена /Източник:Траките ,Георги Михайлов Държавно Военно издателство гр.София 1972г./, като по този начин се е отбелязвал неговият негръцки произхо̀д. Римските поети обикновено използвали епитета "фригиец" в значение на троянец. Фригийската шапка може да се види изобразена върху Траяновата колона, издигната в спомен на победите на император Траян над даките, а също така и върху Арката на Септимий Север, издигната в чест на победата на римляните над Партия. Македонските, тракийските, дакийските и норманските (12 век) шлемове имат подобна форма, наподобяваща фригийската шапка.

Каменна стела от светилището в Нимрут Даг

Поздрав между боговете - персиеца Митридат/ Митра и слънценосния тракиец Сабазий...!?!
/ преди да започне жестоката битка помежду им по времето на агресивния римски митраизъм..../

Вижте какво пише акад. Вл. Георгиев:
„"За родствената връзка между троянците и траките вече може да се съди не само от сведенията на египетските и асирийските текстове, не само от гръцките автори, но и от археологическите данни, както и от проучванията на езиковедите... За далечната етническа родствена връзка между траки и етруски пише австрийският учен Александър Ранда в книгата си "Балканите - ключово пространство към световната история". (Randa, A. Der Balkan Schlusselraum der Weltgeschichte. Wien,1949) ...

Това съобщават и мнозина гръцки автори - Тукидид, Страбон и др., като твърдят, че 17 поколения преди Троянската война (1184 г. пр.н.е.) пеласгите са се преселили в Италия (около 1750 г. пр.н.е.). В „Илиада” от Омир се споменава, че като съюзници на троянците срещу гърците са воювали пеласги.

При разкопки след Втората Световна война американският археолог К.Леман открил на о. Самотраки надписи, които определя като "тракийски". Става дума за около 40 керамични фрагмента с различни по дължина буквосъчетания, изписани върху тях. Какво било учудването на научния свят, когато след публикуването на находките се оказало, че в два от тях се съдържа българската "кирилска" буква "Б" . Леман тълкува този знак с фонетичната стойност "Б" /b/. Фрагментите се датират VI-III в.пр.Хр. Наличието на "кирилска" буква в "тракийски" текст не е прецедент. Известни са и надписи от Тера, които съдържат подобни букви "Б". Интересното е, че голям процент от надписите от Самотраки съдържат думата "ден" или "дин", в очевидна връзка със старобългарската дума "дьнь" и новобългарската "ден".



В книгата си „Етруската загадка” Божидар Динков казва:
„Вл. Георгиев и др. учени считат, че народът на о-в Крит през неолита (6000-2600 г. пр.н.е.) е бил пеласгийски. Преди нахлуването на древните гърци в Егея на Балканския полуостров са живели родствени народи - пеласги, траки, термили, лелеги и др. и езикът на пеласгите е родствен на `тракийския.”

Няма коментари:

Публикуване на коментар