източник: http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jses...
Сцената върху тази фиала от Рогозенското съкровище е от митологичния цикъл за Херакъл. Композицията представя тракийската принцеса-жрица от град Тегея (в областта Аркадия, Пелопонес), обречена на богинята Атина - Ауге (думата ауге на гръцки означава слънчева светлина), която според мита била прелъстена край извор от Херакъл.
Почти всеки знае, че първият народ, населявал земите на днешна България, е тракийският. Малцина обаче знаят, че богът на виното, Дионис и свитата му от вакханки и сатири са украсили гръко-римския пантеон благодарение на траките.
Наред с култовете и обредите, свързани с веселия бог, те оставили в историята спомена за гъстото тракийско вино. Хилядолетия преди божествената напитка да открие родината си във Франция, Италия и Испания, античните автори описвали неповторимите качества на тракийския елексир. Според най-пресилените коментари той „трябвало да се разрежда с вода в съотношение едно към двайсет и пак било толкова силно и пивко, че било невъзможно да отлепиш устни от бокала”.
Затова и България заема твърде специално място в европейската история на виното. Повечето антични автори след Омир са вярвали, че от земите на Древна Тракия култът на Дионис е тръгнал към елинистичния свят, и явно за един доста продължителен период (около 1000 години) този възглед не е бил поставян под съмнение, щом Плиний Стари (I в.) твърди, че първият лозар в Европа бил тракиецът Евмолп.
Античен съд за смесване на вино, ІV век пр.Хр.
Виното е изключително важна част от образа на старите траки. В Омировия епос те са представени като красиви и храбри мъже, които се бият върху богато украсени със злато и сребро колесници, носят "оръжия златни, огромни и дивни", яздят "бързобеги като вихър" коне и освен това правят и пият хубаво вино в красиви чаши.
Това е периодът на тяхната най-голяма слава и могъщество в контекста на общата ситуация на Балканите към края на II хил.пр.Хр., когато Епир, Македония, Тесалия, Евбея, Етолия, Аргос, а също големи части от Ахея и Аркадия са принадлежали на траките. Като част от голямата "палеобалкано - западномалоазийска" общност траките несъмнено са играли значителна роля при формирането на елинистичната култура, и то чрез култа не само на Дионис, но и на Орфей и Арес, чийто произход също е с тракийски адрес. Нека не забравяме, че по времето на Херодот ( V в.пр.Хр.) Европа означава Гърция, Тракия и Македония.
В Омировата „Илиада” се казва как всеки ден кораби докарвали бъчви с вино в тракийския стан, разположен извън стените на Троя. Това се случвало някъде около 10-ти век преди новата ера, когато траките били във възхода си.
Други източници от онова време твърдят, че гордият и смел тракиец можел да се лиши от всичко освен от меча си и бокала си за вино. Естествено те били порицавани от гърците за прекомерната употреба на вино и разпуснатото си поведение по време на Дионисиевите празници, но самите гърци се отдали на тях векове по-късно, а при римляните те придобили съвсем оргиестичен характер.
В "Илиада" Омир пише за "сладко като мед черно вино" от тракийския град Исмар, което било доставяно в лагера на ахейците пред стените на Троя. В "Одисея" е описано "черното и гъсто вино" на царя на тракийското племе кикони Марон. С него хитроумният герой от Итака упоил циклопа Полифем, преди да го ослепи. "Исмарско вино пия облегнат на бойното копие", се казва в една елегия на гръцкия поет Архилох (VII в.пр.Хр.). В поемата си "Дела и дни" (’Έργα καί Ήμέραι) Хезиод споменава прочутото "библинско вино", което се правело в Южна Тракия.
Амфора от Аполония (Созопол), V в.пр.Хр.
В античността особено много е било прочуто сладкото тракийско "библинско вино" - казва археологът Ирко Петров. По-късно лозата‚ от която се добивало то‚ била пренесена в Италия и Сиракуза. “И така сладкото вино‚ наричано от сицилийците полисово‚ би било библинско вино” - пише Атеней.
Омир описва как тракийският жрец Марон подарява на Одисей „…дванадесет амфори сладко, неразредено вино, божествено питие ... когато искаха да пият от това червено вино, сладко като мед, той напълваше една чаша от него, смесваше го с двадесет пъти по толкова с вода и приятно, божествено благоухание се разнасяше от съда. Тогава беше много трудно да се въздържиш от него…”. Това сведение за разреждането на виното може и да е преувеличено, тъй като в древна Гърция и Рим обикновено му добавяли три части вода. За “варварски” се считал обичаят на траките да пият виното неразредено и то на един дъх. Тук трябва да отворим скоба и да поясним, че античните вина били изключително гъсти и силни.
Ефектът от напиване с тракийско вино бил сходен с този от съвременните. Плиний Младши споделя, че “от тях боли глава до шестия час (до обяд) на следващия ден”.
Така от съчинения на по-късни гръцки писатели се е запазил образът на траките като непоносими пияници. За разлика от културните елини те пиели виното си чисто, несмесено с вода и този маниер се наричал "скитско", тоест варварско, пиене. Гръцкият историк Теопомп (IV в.пр.Хр.) разказва как царят на одрисите Котис I (383–359 г.пр.Хр.) веднъж се напил до пълно умопомрачение и чакал в кревата му да дойде богинята Атина. По някое време станал и попитал един войник от стражата дали богинята идва, на което мъжът неблагоразумно отвърнал, че не идва, и Котис веднага го убил.
Следващият попитан казал, че Атина ей сегинка ще дойде, и така останал жив.
Ксенофонт описва пир при одриския владетел Севт I (424-410), който пиел вино от рог и изливал остатъка върху дрехите си. Ксенофонт бил впечатлен, че въпреки значителното изпито количество тракийският вожд останал видимо трезвен. Някои гръцки автори твърдят, че при траките всичко е било общо, с изключение на две неща – меча и чашата.
Сребърна монета на тракийския владетел Сараток
Монетите на тракийските царе Сараток, Аматок, Кетрипорис и Терес ІІ са с изображения на лоза, грозд и кантарос , а музеите ни са пълни със съкровища от златни и сребърни ритуални съдове, предназначени за съхранение, разливане и пиене на вино.
В Оксфордската енциклопедия на виното, Тракия е посочена за родина на виноправенето и на бог Дионис. Една от малкото думи достигнали до нас от езика на траките е думата за вино zeila и това най-вероятно се дължи на честата й употреба. И до днес в България с името Зейла се нарича вид старинно местно вино от Казанлъшката долина, което носи заряда на планинските билки с които се налага, напомнящи за тракийските богове. Траките също пиели вино с омайни билки и изпадали в екстаз и дълги разговори с боговете. Tази сакрална напитка те наричали Зейла.
Но в онзи красив древен свят, пълен със загадки, виното не се използвало за обикновено пиянство, а било средство за единение с боговете и най-хубавото вино в тогавашна Европа се правело в Тракия, а неговият бог, Дионис, обикалял тогавашния свят с веселата си свита и учел хората как да отглеждат лозите и как да приготвят виното.
Днес от Дионис и траките са ни останали само безценни съкровища и няколко уникални български сортове лози - Памид, Червен Мискет, Димят, Гъмза, Мавруд и Широка мелнишка. От последния сорт британският политик, Уинстън Чърчил, си поръчвал по 500 л вино всяка година.
Такова е наследството ни от траките, а какво ни е оставил Дионис, можем да разберем само, ако отпием глътка ароматно българско вино. Според проучванията родината на лозата е някъде в Мала Азия, където в древността се е заселил многобройния народ на мизите, наричани по-късно българи. Точно оттам според легендите е потеглил и Дионис в своя божествен поход. И оттам във всяка глътка вино се крие легенда стара колкото и света, стара колкото самото вино.
Тракийска глинена кана за вино със свастика - често срещан символ и при българите - по шевици и килими.От Мала Азия произхожда и Св.Трифон, който през 248 г. сл. Хр. на 1 февруари – на която дата днес се празнува църковния празник, посветен на Свети Трифон, приел мъченическа смърт в името на своята вяра при царуването на император Деций Траян, като заради християнските си убеждения бил посечен с меч. Той бил дълбоко почитан от българите като покровител на лозарството и винарството. Роден в Мала Азия, той произхождал от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното. На иконите често се изобразява със специален инструмент, наречен "косер", с който традиционно става подрязването на лозите.
За траките виното е било сакрална част от религиозните практики. Чрез него те се сливали с боговете и вероятно за да става сливането по-бързо и лесно, го предпочитали гъсто, сладко и силно, тоест онова, което античните писатели смятат за варварско поведение, трябва да е било свързано със собствена религиозна и културна традиция. "Като се има предвид особената ритуална ценност на виното в Древна Тракия, става ясно защо именно в нейните земи са намерени толкова много скъпоценни съдове за пиене на вино", обяснява Иван Маразов (Траките и виното. С., 2000).
Само фиалите - златни и сребърни - са над 200 – повече от половината, открити в целия древен свят досега. Изображенията по тях представят картини на вакханални сцени, свързани с култа към бог Дионис и са прекрасна илюстрация на запазените антични текстове, описващи похода на бога, който тръгва от пасищата на Фригия и Лидия, достига до Бакрия и обикаля цяла Азия, творейки чудеса сред природата, едно от които е превръщането на гроздовия сок в божествена напитка. През цялото време Дионис е придружен от свита сатири и менади, въвлечени във вихъра на необуздани оргии и танци, опиянени от любов и несметни количества вино, с цел да се постигне божествено тайнство.
Тази явно високоразвита лозаро-винарска култура е отразена и в множество други паметници – оброчни плочи, барелефи, рисувани съдове и монети с лозарски и винарски сюжети, открити във всички краища на България. Изглежда, още в тракийската древност е започнало култивирането на някои стари местни сортове, като Памид, Мискет червен, Димят, Гъмза, Мавруд и Широка мелнишка лоза.
Червенофигурна композиция с Дионисиева сцена върху кратер за вино, V в. пр.н.е.
Какъв е бил вкусът на онези вина, днес може само да гадаем. Вероятно са били твърде сладки и ароматни. Поне така ги описват античните автори. "А когато искаха да пият от това сладко като мед вино, той напълваше чаша от него, смесваше го с вода двадесет пъти и неизказано приятно благоухание се разнасяше от кратера" (Омир. Одисея. IX, с. 208). Явно виното на тракийския цар Марон, за което Одисей разказва с възхищение, е било доста по-гъсто и по-силно от другите вина в античния свят, където най-често срещаната пропорция вода–вино е 4 към 1.
След като римляните завладяват Балканския полуостров, винарството продължава да се развива. Според някои сведения в този период се е увеличило засаждането на бели сортове, особено в източните райони и по Черноморското крайбрежие. Може би тъкмо такива са били и споменатите от Овидий лозя край Анхиало и Месембрия, когато през 8 г. минал оттам на път за заточение в Томи.
Антични съдове за съхраняване на зърно и вино.Берлин, „Altes Museum”, „Изложба на тракийска култура”, 2008г.
МИСТЕРИИТЕ НА ТРАКИТЕ И ОРФЕЙ
Тракийските светилища, разположени в Долината на тракийските царе, са били истински древни обсерватории.
Сцена от купола на Казанлъшката гробница
Архитектурата на всяко светилище в долината е различна. Тя пази спомена за владетеля, който го е създал. Първоначално светилището е храм, а в последствие става „гробница”- площадка за ретранслиране на духа на владетеля. Но според астрономите общото между всичките тракийски светилища е удивителната точност, с която са ориентирани към движението на Слънцето - върховния бог на траките. Във всяко подмогилно съоръжение са открити знаци, които показват кога са лятното и зимното слънцестоене, както есенното и пролетното равноденствие и „откъде прониква светлината”.
Според древногръцки хронисти тракийските владетели са познавали 500 звезди и са знаели имената им /за сравнение: според астронома д-р Алексей Стоев днес един професионален астроном може да назове не повече от 50-60, а общият им брой на небето е 6500/. Античните хронисти свидетелстват също и за това, че траките са преподавали астрономия и на гръцките царе.
В астрологията е добре известно, че златото е метал, който според закона за съответствията се свързва със Слънцето. Именно този метал е бил използван от траките в техните религиозни церемонии и ритуали за връзка с енергиите, които произтичат от Слънцето. За тях златото не е било синоним на богатство, средство за размяна или за натрупване.
Всеки жрец, всеки владетел е бил погребван заедно със златните предмети, които е използвал по време на религиозните церемонии, защото тази предмети вече са били попили неговата енергия, неговите вибрации и не е могло да бъдат използвани от друг. За новият жрец или владетел изкусните тракийски майстори са създавали нови предмети с ритуално предназначение.
Съкровище от с. Борово, Русенско, IV в.пр.Хр.
Античен съд за пиене на вино (ойнохое) от Аполония, IV в.пр.Хр.
Вдясно ритон от Панагюрското златно съкровище, IV в.пр.Хр.
Именно златото обаче е станало една от главните причини за гибелта на цивилизацията на траките. Елините, които са били на много по-ниско ниво на културно и духовно развитие, но с по-развита материална култура и бит, по-рано са започнали да използват златото като средство за размяна. Научавайки за несметните богатства на траките, за златните им мини, те нахлуват по техните земи, завладяват някои от мините и разрушават тракийските селища.
Наред със златото обаче, елините (отчасти и римляните) взимат и нещо друго много по важно от материалното богатство – учението на Орфей. Орфей е бил един от Великите посветени на древността, можем да го наречем и Духовен учител на траките. Той е използвал изкуството като метод за развитие на човешката душа и като средство за връзка с космическите сили. С времето учението на Орфей, преплетено с присвоените от храмовете на Египет древни знания става основата, върху която се развива впоследствие познатата ни древногръцката култура.
Малцина знаят, че освен Орфей елините взаимстват от траките и бога на плодородието и виното Сабазий. Елините го наричат Дионис, а по-късно той преминава и в пантеона на древните римляни с името Бакхус.
Дионисова сцена върху сребърна каничка, тракийско съкровище от с. Борово, Русенско, IV в.пр.Хр.
Наред с култовете и обредите, свързани с веселия бог, траките оставили в историята спомена за гъстото тракийско вино.
Древните траки са създателите на култа към виното и го използват като ритуален дар за своите божества. В онзи красив древен свят, пълен със загадки, виното не се използвало за обикновено пиянство, а било средство за единение с боговете. То било използвано от жреците в ритуалите и мистериите, разиграващи се в тракийските светилища.
Имайки предвид, че тракийският храм символизира работата и функциите на слънцето, а слънцето от астрологична гледна точка е свързано със сърцето, то логично е да си представим, че виното на свой ред е имало пряка връзка с кръвта според траките. Ето защо виното и кръвта като носител на духа още от дълбока древност са били свързвани със свещенодействия. Какво ще кажете за Светия Граал в по-ново време?
Златен киликс за вино с формата на чаша, характерна с двете си хоризонтални дръжки и столче, открит в могилата Голяма Косматка от експедиция ТЕМП на д-р Китов
Хилядолетия преди божествената напитка да открие родината си във Франция, Италия и Испания, античните автори описвали неповторимите качества на тракийския елексир.
Според най-пресилените той „трябвало да се разрежда с вода в съотношение едно към двадесет и пак било толкова силно и пивко, че било невъзможно да отлепиш устни от бокала”. В Омировата „Илиада” пък се казва как всеки ден кораби докарвали бъчви с вино в тракийския стан, разположен извън стените на Троя. Това се случвало някъде около 10-ти век преди новата ера, когато траките били във възхода си.
Днес от Дионис и траките са ни останали само безценни съкровища и няколко уникални български сортове лози - Памид, Червен Мискет, Димят, Гъмза, Мавруд и Широка мелнишка. И до днес единствено в България може да се опита ароматното вино Мавруд – завещано ни от траките.
След нашествието на елините тракийската култура започва да залязва. Тя е претопена в голяма степен и от римляните. И все пак привнася богатото си наследство, което вече е част от подсъзнанието на елини, а по-късно римляни и византийци.
Тракийската, както и всички други древни цивилизации са били изградени върху знанието за взаимовръзките между Небето и Земята, човека и Природата. Проф. Ван дер Брюл, един от водещите специалисти по езотерика в света твърди, че Тракия трябва да се превежда като "Свещенна земя", и че в Тракия преди около 10 000г. се е намирал духовният център на планетата.
Античен съд за съхраняване на вино. Берлин, „Altes Museum”, „Изложба на тракийска култура”, 2008г.
Знаете ли, че: - Във връзка с изключително дълбоките астрономически и астрологически познания на нашите древни предци, храмовите комплекси са били изграждани на принципа на устройство и функция на сърдечно съдовата система и храмовете са били своеобразни сърца, подхранващи психиката на живеещите околовръз с космичните импулси – „както горе, така и долу”. - Знаете ли, че при своите ритуали траките са смесвали вино (престояло в златен бокал украсен със специални орнаменти) със изворна вода (също престояла в сребърен съд с подходящи орнаменти). Смесената течност в глинена чаша била подавана на посвещавания, от която той е трябвало да отпие ритуално.
- Според теорията на Д-р Стефан Гайд, който е роден през 1960 г. в София, експерт по лингвистика и криптография и създател е на Института по трансцендентна наука, в древността е съществувалае неразривна връзка на култа към Орфей с Египет и по специално с библейското предание за Моисей?- http://novinar.bg/news/d-r-stefan-gajd-v-balga...
Една от най-красивите скъпоценни чаши за вино от Тракия е сребърната чаша от
Букьовското съкровище, датирано към края на V век пр.Хр., което се
съхранява в НИМ. Формата на разширяващата се нагоре чаша е много
популярна в началото на първото хилядолетие пр.н.е. 
Благодаря!
ОтговорИзтриванеРадвам се, че информацията е била интересна на читателите на блога!
ИзтриванеБлагодаря, много интересно!
ОтговорИзтриване