ТРАКИТЕ, КОИТО НЕ ПОЗНАВАМЕ
Източник: използвана е статия на Sparotok - http://www.facebook.com/Pavel.Serafimov.Sparot...
Орнамент от колесница - глава на Херакъл - 3 век преди Христа, Кюстендил
Когато се заговори за траки повечето от нас правят асоциации само с най-древните обитатели на България. В действителност една голяма част от потомците на Арес са обитавали значителни пространства от Азия и са изиграли важна роля в оформянето на много общества на този континент.
Тракийски племена са били съседи на арменци, бактрийци и индийци. Траки са поили конете си дори в Аму Даря. Това за съжаление не е известно на широката публика. Недобросъвестни учени правят всичко възможно да бъде скрита връзката между европейските и азиатските траки, макар Страбон на няколко пъти да споменава, че става дума за хора от един и същ произход.
Тракийски херос от малоазийското крайбрежие на днешна Турция, археологически музей в Истанбул.
Древният летописец обяснява също, че бита и обичаите на народите в Тракия са като тези на мизи, фриги, витини и др. обитаващи земите на изток от Троя.
(Б.р. Така Евсевий Йероним пише - "Мизия, провинция в Азия (между Фригия и Витиня). Има обаче и друга провинция със същото име при река Дунав. Има писатели, които казват, че от Европа са преминали мизи, бриги и хуни и че по тях в Азия са назовани мизите, фригите и витините." )
Археологическите данни показват, че от най-дълбока древност Тракия и Троя са принадлежали на една и съща етно-културна общност, т.е. касае се не само за идентични племенни названия, но и смайващи прилики на керамика, строежи, погребални ритуали и т.н.
Тракийски конник от Чанаккале. Тракийската култура се разпространява от двете на страни на Босфора без никакво пространствено прекъсване и разделяне.
(Б.р. Още Аполоний Родоски, през ІІІ в.пр.Хр., ни говори за Битинската страна/земя на северния азиатски бряг на Боспора, там, където са траките битини и тяхната страна Битиния. Според него от едната, европейската страна, е царството на тините Тиния с цар Финей, а от другата, от азиатската страна, е Битинската страна/земя.
Именно от тините и от неназовани с етноним, населяващите Битинската страна, зависи влизането в Понта на аргонавтите, за които Аполоний ни разказва. За да влязат аргонавтите в него те принасят жертви както при Финей, в неговия аул=дворец/замък - на европейската страна, така и при храма на 12-те свещени богове - на азиатската страна на Боспора.
Изображение на тракийски конници от Текирдаг.
Това именно е територията, заета към края на ІІІ и началото на ІІ хил. пр.н.е. от народите известни на историята като хати и хети, като най-вероятно хетите са част от палеобалканските тракийски народи, които се придвижват от южната част на Прародината си, Балканите, към Мала Азия.
Английският изследовател и археолог проф. Джеймз Меларт прави наблюдение за сходствата между неолитните и енеолитните култури от териториите на днешните български и гръцки земи. Това са културите Слатина, Кремиковци, Старчево ІІІ, културите по долината на р. Марица и Неа Никомедия на Балканите и културите Хаджилар ІІ в Мала Азия.
Тракийски воин от музея в Истанбул
Наблюдавани се сходствата в имената на българската р. Марица – византийската Маритза, и малоазийската река с хетско название Марасанта, между хетските имена на градове Шапла и Каварна и днешните български селища – Шабла и Каварна, както и името Варна, засвидетелствано през VІІ в. от н.е., а също и между тракийското име Мармарития и името на хетския град Тамармара. Тези прилики свидетелстват не толкова за езикови влияния, а за придвижването на техните носители – древните народи.
Най-ранното споменаване на хетите е в клинописни текстове от ХІХ-ХVІІІ в.пр.н.е. Хетската история се дели на история на Старото царство, от ХІХ до ХV в. пр.н.е., на история на Новото царство – от ХІV до края на ХІІ в. пр. н.е., и на история на късните хетски царства от 1200 г. пр. н.е. до VІІ- VІ в. пр.н.е.
Там е и земята на тракийското племе халиби, познати ни впоследствие според Страбон като халдеи.)
Битинската земя -отсрещната земя на Босфора, Анатолия
В тази работа ще бъде обърнато внимание на тракийското племе халиби. Те са описани от Ксенофон, който го характеризира като страховити войни, имащи дълги копия, но предпочитащи ръкопашния бой при стълкновение с гърците. Когато поваляли противник халибите отрязвали главата му и я носели като трофей пеейки и танцувайки (Тит Ливий свидетелства за същият обичай при европейските траки ). Наемниците на Ксенофон не посмели да мерят сили с този народ и се наложило да се задоволят с припасите отнети от друго по-слабо племе ( таохите).
(Б.р. От тяхното име идва и гръцката дума за желязо на гръцки: Χάλυβας. Аристотел оставя описание на техния начин за получаване на желязо. Халибите многократно промиват речен пясък и добавят към него някакъв огнеупорен материал, след което го топят в специални пещи с особена конструкция. Полученият по този начин метал със сребрист цвят не ръждясва.)
Според Страбон халибите били наричани още халдеи* .Земите им се простирали от южните брегове на Черно Море, та чак до Северен Ирак (Ван Долен, стр. 685). Звучи странно, нали: траки в Ирак, това обаче е факт.** Премълчан е защото не се връзва с теориите на някои учени. Става дума за определен кръг изследователи, които свързват дорийците с разпространението на технологията за обработка на желязо.
Тракийски шлем от с.Сборище Старозагорско, 5 век пр.н.е
Истината обаче е, че още през второто хилядолетие преди Христа не дорийците, а траките халиби са били прочути ковачи на желязо (Фол. стр.24) и са имало много рудници ( Страбон, География- XII).
(Б.р. Обработката на мед и блонз също започва в земите на Тракия. Най-ранното място на рудодобив използвано от енеолитния човек се намира в местността Ай-Бунар, Старозагорско. Рудното находище на Ай Бунар е считано за най-старото. От там съдим също и за високото ниво на организация, използваните за целта оръдия, божествения характер на работата, която са извършвали енеолитните хора, предпазните мерки и др.)
Южните ни съседи са получили знания по металургия от нашите деди.
Монета на тракийското племе орески с изображение на метален тракийски шлем.
Гръцката дума за желязо- сидерос е свързана с понятие за светлина ( Мюлер, стр.714). Сидерос е сродна с литовската дума свидети-светя, сияя ( Мюлер, стр.714). Разбира се пропусната е тракийската суит/ свит-светя (Георгиев стр.102), която е и старобългарската свитати-светя, сияя...
Гръцката дума халипс -стомана няма обяснение на гръцки, защото идва от името на тракийското племе халиби ( Бухвалд стр.70)...и българските думи кал, калям, кален ( здрав), кален ( омазан с кал), калявам. Нека обясним защо. В древността желязото се е калявало в кална вода защото тя кипва по-трудно ( Георгиев стр.181).
Позлатена сребърна купа от Галиче, НИМ
Името на тракийското племе Chalybes - халиби е всъщност гърцизираното кали-бы имащо значение – тези, които каляват метал, тези, които правят желязото здраво. Името на халибите е изградено е от калъ- кал и быти-да бъда, определен съм за нещо.
Както виждате приносът на тракийското племе халиби в европейската история е огромен защото благодарение на желязото, а и на стоманата, става възможно да се създадат както по-съвършени оръжия, така и по- ефикасни земеделски сечива.
Заслугата на халибите се премълчава от определена група учени, за които единствено и само гърците могат да се свързват със забележителни постижения. Най-големия проблем за елиноцентристите е това, че племеното название на халибите показва, че става дума за хора говорещи българско наречие.
Тракийски конник от музея във Варна
За гърците обаче е немислимо да признаят, че сме траки. Все пак заели са наша земя, унищожили са и са асимилирали наши роднини. Ако ни изкарат азиатски пришълци ще имат оправдание за омразата и многобройните войни срещу България.
Трябвало е на всяка цена българите да бъдат откъснати от тракийските им корени, иначе как да се лъже, че дорийците са разпространили технологиите на обработка на здравия метал след като гръцките думи за желязо, а и стомана са взети от халибите говорещи древен български език.
Халибите - халдеи объркват сметките и на друго място. Траки са мигрирали не само в посока Азия, но и на запад чак до Галия и Британия. Разбира се, дедите ни са разпространили знанията си и сред келтските народи. Запознали са гали, ирландци и кимришци с особеностите на каляването на желязото.
В Галия има народ калети, те са от групата на белгите наречени още болги***. В староирландски намираме сумата calad, в кимришки caled, в старобретонси calat, всички със смисъл кален, твърд. На кимришки калявам ( калити на ст.блг. ) е калети, но в кимришкия език няма дума кал, а освен това желязото се появява в Британия повече от половин хилядолетие след като траките стават майстори на обработката на желязо, за това не може да се говори за някаква обща индо-европейска дума. Не става, подобно обяснение е смешно защото 500-700 години е огромен период от време. Не е възможно думата, а и технологията да е обща.
През второто хилядолетие преди Христа нито келти, нито латини, нито иберийци, или германи са знаели как да добиват желязо, а камо ли да го каляват. Само траките, наречени след време българи са притежавали тези знания.
Едва ли французи, ирланди и кимришци ще признаят охотно, че нашите деди са ги въвели в желязната епоха, а има и друг проблем. Келтите от своя страна повлияват германските народи. Старовисоконемската дума helit-герой, здравеняк, англо-саксонската hœleþ – герой и старошведската heliþ-герой, здравеняк идват от галската калет-здрав, кален. Изглежда странно, нали, общогерманската дума за здравеняк, герой да има български корен и чрез келтско посредничество да е попаднала в речника на германските народи. Да, така е, но пък е факт, който за съжаление е неудобен.
Уверихте ли се, че не е нужен световен заговор, за да се укрива истината за българите? Гърци, французи, ирландци, англичани и немци не са се събирали в тъмни стаички да наговарят срещу нас. Действано е поеднично, всеки със своят си интерес. Много неща се знаят, но защо му е на някой да споменава нещо, ако не му оттърва?
Сребърен съд от Панагюрище - НАМ София
Премълчавайки важни данни, западните учени улесниха определени недобросъвестни личности, които създадоха лъжи за произхода на българите. Лошото е, че създаде ли се една тенденция, оформи ли се едно вярване, е много трудно то да се превъзмогне, независимо дали почива на истината, или не.
Нашата единствена вина е, че дедите ни са били велик народ, който е играл важна роля в миналото, ето за това сме неудобни на новите господари, желаещи да градят слава и престиж. За да получим обратно своето, първо трябва да го заслужим, т.е. да се върнем обратно при корените си, да станем такива, каквито бяха предците ни: честни, смели, добри и великодушни. Време е да облечем дрехата, която ни подхожда и да захвърлим дрипите на злобата, алчността и безразличието. Нека да простим на тези, които изопачиха историята ни, търсим ли добро, ще го постигнем с добро! Станем ли духовно силни ще се превърнем отново в ковачи на бъдещето!
doliche-JupiterDolochinosulpiciusPudens
* За халибите-халдеи се казва, че са различен народ от месопотамските халдеи –гадатели, обитавали библейските земи ( Ур Халдейски). Дали наистина е така ще разберем след време. Първите ковачи са били и боготворени, техните знания са считани за магически и свръхестествени. Ковати означава кова на старобългарски, но кобение означава гадане, а ковъ-коварен. Името на халдеите ( калдеите) се е запазило в руската дума калдун – магьосник.
** Ще напомня за работата на Гамкрелидзе и Иванов, които определят езика на гутите в Двуречието (Ирак) като прототохарски, а от сравнението на тохарския с български се оказа, че двата езика са изключително близки.
*** Според О’Райли белгите са същият народ както и болгите ( фир болг) известни от ирландските предания. За този войнствен народ се казва, че е дошъл от Югоизточна Европа. ( Дж. Фицпатрик). В действителност с появата на желязото в Средна и Западна Европа се забелязва и поява на нов тип погребални ритуали, нова порода коне, нов тип оръжия и керамика, чийто произход се крие в тракийските земи.
Тракийски конник от град Стоби
Има доста интересни галски имена: Аспериус, Борисус, Борилус, Кобер, Корсиос, Кровус, Курмисус, Персинус, Телиакус, Токетус ( Холдер, Alt-celtischer Sprachschatz ), които приличат поразиелно на старобългарските Аспарух, Борис, Борил, Кубер, Корсис, Кроват, Кормесий, Персиян, Телец и Токту.
В Британия са почитани богинята Лата, богът на вятъра Ветирис, а в Галия богинята земя - Земела. Ако тези данни бяха споменати преди време, нямаше да е възможно да се създадат измислиците за тюрко-алтайския произход на българите.
Други екзотични галски имена са Беса, Гетиус, Дакус, Гордус, Котус, Котило, Мокус които на практика са тракийските Беса, Гета, Даукос, Гордус, Котус, Котела, Мокус.
С това списъка на странните галски имена ( необясними на келтски) не свършва, има много други: Балио, Балиус, Боисил, Бойникус, Бледос, Белин, Бодило, Бранкус, Баланос, Ботиус, Бото, Дано, Дана, Дейкос, Дейка, Деда, Дева, Камониос, Кото, Кремона, Лада, Лад, Любия, Мариция, Медуна, Медула, Миро, Стойкус, Тате, Тато, Татуло, Ярила, Яровид....
В предишни постинги бе обяснено, че древните тракийски походи, а не някаква мнима индо-европеска родина са причината за приликата на много езици. Тъи както римляните са разпространили своята реч, така и много от племената на дедите ни са потеглили в различни посоки и са повлияли други народи. Понеже траките са трън в очите на тези, които се кичат с чужда слава, още от древността предците ни са охулени и оклеветени несправедливо.
Битински конници от Черноморското крайбрежие.
Има и друго, десет древни автора свидетелстват за тракийски поход към Индия. Това са Филострат, Еврипид, Хигинис, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нонус, Плиний и Страбон. Не съществуват никакви сведения за древен поход на германи, келти, или латини към страната на брамините.
В индийските предания пък се говори за божествен народ БРГУ. Те били бойци колесничари ( както са описани траките), а самото име БРГУ/ БЛГУ напомня на това на тракийското племе БРИГИ. Споменато е също, че скитите ( сака) са потомци на воинската класа на древните арийци.
Персийски конник поваля атинянин
(Б.р. По – късно - известният старогръцки, а в последствие и римския пантеон също заимстват една трета от своите богове от тракийските си съседи – неустоимия Дионис (Бакхус) , свирепия Арес (Марс), великия Загрей става Зевс (Юпитер), Великата богиня майка Бендида-Кибела става Хера (Юнона) и пр. Траките не само че обогатяват със своите богове и герои гръцката и римската митология, но дават и мистериите, сериозните култове и част от празничната система на Средиземноморието и Черноморието, която е съхранена в редуциран вид и сега.)
Тракийски херос от музея в Истанбул
Дион Касий определя тракийското племе даки като клон на скитите, Стефан Византийски също твърди, че скитите са тракийски народ ( СКЮТИ ЕТНОС ТРАКОН). Според Страбон СКИТИ означава СКИТАЩИ ( на гръцки – номади). Щом племенното название на скитите е обяснимо на български, то те са и наши деди.
Скитски конник от Мламово
Когато някои народ завладее нови територии, след известно време той налага свои топоними и хидроними, това са направили и нашите деди траките. Ведическите имена на реки Бара, Раса и Кубха са обясними не на латински, немски, или ирландски, а на български. Малките реки у нас са наречени бара. Раса означава роса. Кубха отговаря на ст.блг. купати се-къпя се. Реката е била мястото за къпане в древността.
Арийската планина Имеус носи същото име както тракийската Емус, която до XIX-ти век наричана Емъ ( Стара Планина). Днес само най-източната част на Стара Планина е запазила древното си име. Става дума за нос Емине.
Тракийски конник от Tekirdag Museum
Разбира се не може един народ да пребивавава в дадена територия и да не остави следи. Тук ще спомена, че в Индия са намерени оръдия на труда, които имат прототип в Тракия, а не в Германия, Италия, или Британия. В Пакистан и Афганистан е окрита особена керамика имаща паралели с тази от Тракия ( от района на Перник, чавдар-кремиковска култура ). Досега обаче съпоставка не е правена и тези данни са неизвестни на широката публика.
Погребалните обичаи на дедите ни са идентични с тези на ведическите арийци, но нямат нищо общо с обичаите на латини, германи, или ирландци.
Древноиндийските божества Сварга, Сурия, Бага, Паржания, Баларама, Крсна и Дакса са и нашите Сварог, Зория, Бог, Перун, Белобог, Чернобог и Дажбог.
Златни обеци от Враца -380-350 пр.Хр., изящно украсени в долната част с фигурки на сфинксове, соларни и растителни орнаменти, намерени при погребение на тракийска принцеса от царската династия на трибалите.
Не прави ли впечатление, че археологически находки, обичаи, хидроними, а и божества на древните индийци са много по-близки до нашите, отколкото до който е да е било друг народ? Защо тогава да не вярваме на Ариан, Ноний, Срабон, Плиний и др. че е имало тракийски поход към Индия.
Използвана литература:
M.Coulson, Sanskrit, University Press, Oxford, 1982;
W.Dwight Whitney, Sanskrit Grammar, LPP, Delhi, 2003;
A.A.MacDonell, Sanscrit Dictionary, University Press, London, 1954;
J.Chawla, The Rigvedic Deities and their Iconic Forms, Munshirram Maniharlal Publ. Dehli, 1990;
V.Govind Apte, Sanskrit, Hipocrene Books INC, New York, 1996;
S.Piggot, Prehistoric India, Penguin Books, Harmodsworth, 1950;
M. Wheeler, Civilizations of the Indus Valey and Beyond, Thames&Hudson, 1966;
Komitee fur Kuktur der Volksrepublik Bulgarien, Jungesteinzeit in Bulgarien, Goetz Druck KG, Wunsdorf, 1981;
Тракийски конник от Адамклиси. Тракийската култура се разпространява от двете на страни на Босфора без никакво пространствено прекъсване и разделяне.
Източник: използвана е статия на Sparotok - http://www.facebook.com/Pavel.Serafimov.Sparot...
Орнамент от колесница - глава на Херакъл - 3 век преди Христа, Кюстендил
Когато се заговори за траки повечето от нас правят асоциации само с най-древните обитатели на България. В действителност една голяма част от потомците на Арес са обитавали значителни пространства от Азия и са изиграли важна роля в оформянето на много общества на този континент.
Тракийски племена са били съседи на арменци, бактрийци и индийци. Траки са поили конете си дори в Аму Даря. Това за съжаление не е известно на широката публика. Недобросъвестни учени правят всичко възможно да бъде скрита връзката между европейските и азиатските траки, макар Страбон на няколко пъти да споменава, че става дума за хора от един и същ произход.
Тракийски херос от малоазийското крайбрежие на днешна Турция, археологически музей в Истанбул.
Древният летописец обяснява също, че бита и обичаите на народите в Тракия са като тези на мизи, фриги, витини и др. обитаващи земите на изток от Троя.
(Б.р. Така Евсевий Йероним пише - "Мизия, провинция в Азия (между Фригия и Витиня). Има обаче и друга провинция със същото име при река Дунав. Има писатели, които казват, че от Европа са преминали мизи, бриги и хуни и че по тях в Азия са назовани мизите, фригите и витините." )
Археологическите данни показват, че от най-дълбока древност Тракия и Троя са принадлежали на една и съща етно-културна общност, т.е. касае се не само за идентични племенни названия, но и смайващи прилики на керамика, строежи, погребални ритуали и т.н.
Тракийски конник от Чанаккале. Тракийската култура се разпространява от двете на страни на Босфора без никакво пространствено прекъсване и разделяне.
(Б.р. Още Аполоний Родоски, през ІІІ в.пр.Хр., ни говори за Битинската страна/земя на северния азиатски бряг на Боспора, там, където са траките битини и тяхната страна Битиния. Според него от едната, европейската страна, е царството на тините Тиния с цар Финей, а от другата, от азиатската страна, е Битинската страна/земя.
Именно от тините и от неназовани с етноним, населяващите Битинската страна, зависи влизането в Понта на аргонавтите, за които Аполоний ни разказва. За да влязат аргонавтите в него те принасят жертви както при Финей, в неговия аул=дворец/замък - на европейската страна, така и при храма на 12-те свещени богове - на азиатската страна на Боспора.
Изображение на тракийски конници от Текирдаг.
Това именно е територията, заета към края на ІІІ и началото на ІІ хил. пр.н.е. от народите известни на историята като хати и хети, като най-вероятно хетите са част от палеобалканските тракийски народи, които се придвижват от южната част на Прародината си, Балканите, към Мала Азия.
Английският изследовател и археолог проф. Джеймз Меларт прави наблюдение за сходствата между неолитните и енеолитните култури от териториите на днешните български и гръцки земи. Това са културите Слатина, Кремиковци, Старчево ІІІ, културите по долината на р. Марица и Неа Никомедия на Балканите и културите Хаджилар ІІ в Мала Азия.
Наблюдавани се сходствата в имената на българската р. Марица – византийската Маритза, и малоазийската река с хетско название Марасанта, между хетските имена на градове Шапла и Каварна и днешните български селища – Шабла и Каварна, както и името Варна, засвидетелствано през VІІ в. от н.е., а също и между тракийското име Мармарития и името на хетския град Тамармара. Тези прилики свидетелстват не толкова за езикови влияния, а за придвижването на техните носители – древните народи.
Най-ранното споменаване на хетите е в клинописни текстове от ХІХ-ХVІІІ в.пр.н.е. Хетската история се дели на история на Старото царство, от ХІХ до ХV в. пр.н.е., на история на Новото царство – от ХІV до края на ХІІ в. пр. н.е., и на история на късните хетски царства от 1200 г. пр. н.е. до VІІ- VІ в. пр.н.е.
Там е и земята на тракийското племе халиби, познати ни впоследствие според Страбон като халдеи.)
Битинската земя -отсрещната земя на Босфора, Анатолия
В тази работа ще бъде обърнато внимание на тракийското племе халиби. Те са описани от Ксенофон, който го характеризира като страховити войни, имащи дълги копия, но предпочитащи ръкопашния бой при стълкновение с гърците. Когато поваляли противник халибите отрязвали главата му и я носели като трофей пеейки и танцувайки (Тит Ливий свидетелства за същият обичай при европейските траки ). Наемниците на Ксенофон не посмели да мерят сили с този народ и се наложило да се задоволят с припасите отнети от друго по-слабо племе ( таохите).
(Б.р. От тяхното име идва и гръцката дума за желязо на гръцки: Χάλυβας. Аристотел оставя описание на техния начин за получаване на желязо. Халибите многократно промиват речен пясък и добавят към него някакъв огнеупорен материал, след което го топят в специални пещи с особена конструкция. Полученият по този начин метал със сребрист цвят не ръждясва.)
Според Страбон халибите били наричани още халдеи* .Земите им се простирали от южните брегове на Черно Море, та чак до Северен Ирак (Ван Долен, стр. 685). Звучи странно, нали: траки в Ирак, това обаче е факт.** Премълчан е защото не се връзва с теориите на някои учени. Става дума за определен кръг изследователи, които свързват дорийците с разпространението на технологията за обработка на желязо.
Тракийски шлем от с.Сборище Старозагорско, 5 век пр.н.е
Истината обаче е, че още през второто хилядолетие преди Христа не дорийците, а траките халиби са били прочути ковачи на желязо (Фол. стр.24) и са имало много рудници ( Страбон, География- XII).
(Б.р. Обработката на мед и блонз също започва в земите на Тракия. Най-ранното място на рудодобив използвано от енеолитния човек се намира в местността Ай-Бунар, Старозагорско. Рудното находище на Ай Бунар е считано за най-старото. От там съдим също и за високото ниво на организация, използваните за целта оръдия, божествения характер на работата, която са извършвали енеолитните хора, предпазните мерки и др.)
Южните ни съседи са получили знания по металургия от нашите деди.
Монета на тракийското племе орески с изображение на метален тракийски шлем.
Гръцката дума за желязо- сидерос е свързана с понятие за светлина ( Мюлер, стр.714). Сидерос е сродна с литовската дума свидети-светя, сияя ( Мюлер, стр.714). Разбира се пропусната е тракийската суит/ свит-светя (Георгиев стр.102), която е и старобългарската свитати-светя, сияя...
Гръцката дума халипс -стомана няма обяснение на гръцки, защото идва от името на тракийското племе халиби ( Бухвалд стр.70)...и българските думи кал, калям, кален ( здрав), кален ( омазан с кал), калявам. Нека обясним защо. В древността желязото се е калявало в кална вода защото тя кипва по-трудно ( Георгиев стр.181).
Позлатена сребърна купа от Галиче, НИМ
Името на тракийското племе Chalybes - халиби е всъщност гърцизираното кали-бы имащо значение – тези, които каляват метал, тези, които правят желязото здраво. Името на халибите е изградено е от калъ- кал и быти-да бъда, определен съм за нещо.
Както виждате приносът на тракийското племе халиби в европейската история е огромен защото благодарение на желязото, а и на стоманата, става възможно да се създадат както по-съвършени оръжия, така и по- ефикасни земеделски сечива.
Заслугата на халибите се премълчава от определена група учени, за които единствено и само гърците могат да се свързват със забележителни постижения. Най-големия проблем за елиноцентристите е това, че племеното название на халибите показва, че става дума за хора говорещи българско наречие.
Тракийски конник от музея във Варна
За гърците обаче е немислимо да признаят, че сме траки. Все пак заели са наша земя, унищожили са и са асимилирали наши роднини. Ако ни изкарат азиатски пришълци ще имат оправдание за омразата и многобройните войни срещу България.
Трябвало е на всяка цена българите да бъдат откъснати от тракийските им корени, иначе как да се лъже, че дорийците са разпространили технологиите на обработка на здравия метал след като гръцките думи за желязо, а и стомана са взети от халибите говорещи древен български език.
Халибите - халдеи объркват сметките и на друго място. Траки са мигрирали не само в посока Азия, но и на запад чак до Галия и Британия. Разбира се, дедите ни са разпространили знанията си и сред келтските народи. Запознали са гали, ирландци и кимришци с особеностите на каляването на желязото.
В Галия има народ калети, те са от групата на белгите наречени още болги***. В староирландски намираме сумата calad, в кимришки caled, в старобретонси calat, всички със смисъл кален, твърд. На кимришки калявам ( калити на ст.блг. ) е калети, но в кимришкия език няма дума кал, а освен това желязото се появява в Британия повече от половин хилядолетие след като траките стават майстори на обработката на желязо, за това не може да се говори за някаква обща индо-европейска дума. Не става, подобно обяснение е смешно защото 500-700 години е огромен период от време. Не е възможно думата, а и технологията да е обща.
През второто хилядолетие преди Христа нито келти, нито латини, нито иберийци, или германи са знаели как да добиват желязо, а камо ли да го каляват. Само траките, наречени след време българи са притежавали тези знания.
Едва ли французи, ирланди и кимришци ще признаят охотно, че нашите деди са ги въвели в желязната епоха, а има и друг проблем. Келтите от своя страна повлияват германските народи. Старовисоконемската дума helit-герой, здравеняк, англо-саксонската hœleþ – герой и старошведската heliþ-герой, здравеняк идват от галската калет-здрав, кален. Изглежда странно, нали, общогерманската дума за здравеняк, герой да има български корен и чрез келтско посредничество да е попаднала в речника на германските народи. Да, така е, но пък е факт, който за съжаление е неудобен.
Уверихте ли се, че не е нужен световен заговор, за да се укрива истината за българите? Гърци, французи, ирландци, англичани и немци не са се събирали в тъмни стаички да наговарят срещу нас. Действано е поеднично, всеки със своят си интерес. Много неща се знаят, но защо му е на някой да споменава нещо, ако не му оттърва?
Сребърен съд от Панагюрище - НАМ София
Премълчавайки важни данни, западните учени улесниха определени недобросъвестни личности, които създадоха лъжи за произхода на българите. Лошото е, че създаде ли се една тенденция, оформи ли се едно вярване, е много трудно то да се превъзмогне, независимо дали почива на истината, или не.
Нашата единствена вина е, че дедите ни са били велик народ, който е играл важна роля в миналото, ето за това сме неудобни на новите господари, желаещи да градят слава и престиж. За да получим обратно своето, първо трябва да го заслужим, т.е. да се върнем обратно при корените си, да станем такива, каквито бяха предците ни: честни, смели, добри и великодушни. Време е да облечем дрехата, която ни подхожда и да захвърлим дрипите на злобата, алчността и безразличието. Нека да простим на тези, които изопачиха историята ни, търсим ли добро, ще го постигнем с добро! Станем ли духовно силни ще се превърнем отново в ковачи на бъдещето!
doliche-JupiterDolochinosulpiciusPudens
* За халибите-халдеи се казва, че са различен народ от месопотамските халдеи –гадатели, обитавали библейските земи ( Ур Халдейски). Дали наистина е така ще разберем след време. Първите ковачи са били и боготворени, техните знания са считани за магически и свръхестествени. Ковати означава кова на старобългарски, но кобение означава гадане, а ковъ-коварен. Името на халдеите ( калдеите) се е запазило в руската дума калдун – магьосник.
** Ще напомня за работата на Гамкрелидзе и Иванов, които определят езика на гутите в Двуречието (Ирак) като прототохарски, а от сравнението на тохарския с български се оказа, че двата езика са изключително близки.
*** Според О’Райли белгите са същият народ както и болгите ( фир болг) известни от ирландските предания. За този войнствен народ се казва, че е дошъл от Югоизточна Европа. ( Дж. Фицпатрик). В действителност с появата на желязото в Средна и Западна Европа се забелязва и поява на нов тип погребални ритуали, нова порода коне, нов тип оръжия и керамика, чийто произход се крие в тракийските земи.
Тракийски конник от град Стоби
Има доста интересни галски имена: Аспериус, Борисус, Борилус, Кобер, Корсиос, Кровус, Курмисус, Персинус, Телиакус, Токетус ( Холдер, Alt-celtischer Sprachschatz ), които приличат поразиелно на старобългарските Аспарух, Борис, Борил, Кубер, Корсис, Кроват, Кормесий, Персиян, Телец и Токту.
В Британия са почитани богинята Лата, богът на вятъра Ветирис, а в Галия богинята земя - Земела. Ако тези данни бяха споменати преди време, нямаше да е възможно да се създадат измислиците за тюрко-алтайския произход на българите.
Други екзотични галски имена са Беса, Гетиус, Дакус, Гордус, Котус, Котило, Мокус които на практика са тракийските Беса, Гета, Даукос, Гордус, Котус, Котела, Мокус.
С това списъка на странните галски имена ( необясними на келтски) не свършва, има много други: Балио, Балиус, Боисил, Бойникус, Бледос, Белин, Бодило, Бранкус, Баланос, Ботиус, Бото, Дано, Дана, Дейкос, Дейка, Деда, Дева, Камониос, Кото, Кремона, Лада, Лад, Любия, Мариция, Медуна, Медула, Миро, Стойкус, Тате, Тато, Татуло, Ярила, Яровид....
В предишни постинги бе обяснено, че древните тракийски походи, а не някаква мнима индо-европеска родина са причината за приликата на много езици. Тъи както римляните са разпространили своята реч, така и много от племената на дедите ни са потеглили в различни посоки и са повлияли други народи. Понеже траките са трън в очите на тези, които се кичат с чужда слава, още от древността предците ни са охулени и оклеветени несправедливо.
Битински конници от Черноморското крайбрежие.
Има и друго, десет древни автора свидетелстват за тракийски поход към Индия. Това са Филострат, Еврипид, Хигинис, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нонус, Плиний и Страбон. Не съществуват никакви сведения за древен поход на германи, келти, или латини към страната на брамините.
В индийските предания пък се говори за божествен народ БРГУ. Те били бойци колесничари ( както са описани траките), а самото име БРГУ/ БЛГУ напомня на това на тракийското племе БРИГИ. Споменато е също, че скитите ( сака) са потомци на воинската класа на древните арийци.
Персийски конник поваля атинянин
(Б.р. По – късно - известният старогръцки, а в последствие и римския пантеон също заимстват една трета от своите богове от тракийските си съседи – неустоимия Дионис (Бакхус) , свирепия Арес (Марс), великия Загрей става Зевс (Юпитер), Великата богиня майка Бендида-Кибела става Хера (Юнона) и пр. Траките не само че обогатяват със своите богове и герои гръцката и римската митология, но дават и мистериите, сериозните култове и част от празничната система на Средиземноморието и Черноморието, която е съхранена в редуциран вид и сега.)
Тракийски херос от музея в Истанбул
Дион Касий определя тракийското племе даки като клон на скитите, Стефан Византийски също твърди, че скитите са тракийски народ ( СКЮТИ ЕТНОС ТРАКОН). Според Страбон СКИТИ означава СКИТАЩИ ( на гръцки – номади). Щом племенното название на скитите е обяснимо на български, то те са и наши деди.
Скитски конник от Мламово
Когато някои народ завладее нови територии, след известно време той налага свои топоними и хидроними, това са направили и нашите деди траките. Ведическите имена на реки Бара, Раса и Кубха са обясними не на латински, немски, или ирландски, а на български. Малките реки у нас са наречени бара. Раса означава роса. Кубха отговаря на ст.блг. купати се-къпя се. Реката е била мястото за къпане в древността.
Арийската планина Имеус носи същото име както тракийската Емус, която до XIX-ти век наричана Емъ ( Стара Планина). Днес само най-източната част на Стара Планина е запазила древното си име. Става дума за нос Емине.
Тракийски конник от Tekirdag Museum
Разбира се не може един народ да пребивавава в дадена територия и да не остави следи. Тук ще спомена, че в Индия са намерени оръдия на труда, които имат прототип в Тракия, а не в Германия, Италия, или Британия. В Пакистан и Афганистан е окрита особена керамика имаща паралели с тази от Тракия ( от района на Перник, чавдар-кремиковска култура ). Досега обаче съпоставка не е правена и тези данни са неизвестни на широката публика.
Погребалните обичаи на дедите ни са идентични с тези на ведическите арийци, но нямат нищо общо с обичаите на латини, германи, или ирландци.
Древноиндийските божества Сварга, Сурия, Бага, Паржания, Баларама, Крсна и Дакса са и нашите Сварог, Зория, Бог, Перун, Белобог, Чернобог и Дажбог.
Златни обеци от Враца -380-350 пр.Хр., изящно украсени в долната част с фигурки на сфинксове, соларни и растителни орнаменти, намерени при погребение на тракийска принцеса от царската династия на трибалите.
Не прави ли впечатление, че археологически находки, обичаи, хидроними, а и божества на древните индийци са много по-близки до нашите, отколкото до който е да е било друг народ? Защо тогава да не вярваме на Ариан, Ноний, Срабон, Плиний и др. че е имало тракийски поход към Индия.
Използвана литература:
M.Coulson, Sanskrit, University Press, Oxford, 1982;
W.Dwight Whitney, Sanskrit Grammar, LPP, Delhi, 2003;
A.A.MacDonell, Sanscrit Dictionary, University Press, London, 1954;
J.Chawla, The Rigvedic Deities and their Iconic Forms, Munshirram Maniharlal Publ. Dehli, 1990;
V.Govind Apte, Sanskrit, Hipocrene Books INC, New York, 1996;
S.Piggot, Prehistoric India, Penguin Books, Harmodsworth, 1950;
M. Wheeler, Civilizations of the Indus Valey and Beyond, Thames&Hudson, 1966;
Komitee fur Kuktur der Volksrepublik Bulgarien, Jungesteinzeit in Bulgarien, Goetz Druck KG, Wunsdorf, 1981;
Тракийски конник от Адамклиси. Тракийската култура се разпространява от двете на страни на Босфора без никакво пространствено прекъсване и разделяне.
Няма коментари:
Публикуване на коментар