понеделник, 27 март 2017 г.

ГОВОРЕЩИТЕ БУКВИ

Продължение на  ГОВОРЕЩИТЕ АЗБУКА НА БЪЛГАРИТЕ...
http://alexandradelova.blogspot.bg/2015/11/blog-post_30.html

ГОВОРЕЩИТЕ  БУКВИ  

-  А    
1)
Първата буква от Глаголицата се нарича „АЗъ” и се  изобразява така . Символиката на фигурата съдържа кръст и човек в молителна поза.





  
         Вероятно св. Константин-Кирил е вложил точно този смисъл в първата буква на сътворената от него азбука:

"В началото стоя Аз, молещия се на Бога човек".

          Буквата е изобразена с ф
игурата на човек в адорантна (молителна) поза - молитвената поза е древна, през неолита ръцете се рисуват по същия или почти по същия начин.






         Вероятно от тук идва и характерното за българския език анатомично понятие "кръст" - талия, мястото, където се слага колана и пояса. Взет от кръста (талията) нагоре, фигурата на молещия се човек изобразява знака "кръст", част от глаголическата буква "АЗъ" .

 


       
Взет от кръста (талията) нагоре, фигурата на молещия се човек изобразява знака "кръст", част от глаголическата буква "АЗъ"  -  .
        „АЗът, всъщност е слънчев знак…Човек няма свое аз, защото само „Азът на Бога” съществува.  Към соларните знаци на народите на Евразия се отнасят розетите и концентричните и спирални кръгове с радиално пресичащи се линии (лъчи). Кръстът като соларен знак първоначално изобразява оръдието за добиване на огън при примитивния човек (два дървени клона, напречно разположени и триещи се един в друг).

        В последствие кръстът става символ на огъня, както и на Слънцето, схващано като небесен огън (Даркевич, В. П. Символы небесных светил в орнаментах Древней Руси. СА, 1960. кн. 4, с. 56-57). Друг, широко разпространен слънчев символ е колелото,  част от символиката на който също е загатнато в оригиналното  изображение  на  глаголическата буква - Азъ.




Ӡвукъ: А
Числово ӡначение : 1



 
 



2)  Буквата „Б” – е произнасяна в глаголическата азбука като  „буки” или „букъви”,  което означава букви, но също и книги, според  Раковски. Изписва се със знака .

Не случайно думата  „азбука”, еквивалентна на думата писменост в българския език, идва от първите букви в нея - „аз буки веди”, т.е. „аз буквите се уча да познавам”….  Бъ УКъ - стар звук (букви уча…).






Тази буква ни подсказва за кой народ, всъщност, солунските двама братя Кирил и Методий създават своята говореща азбука - глаголицата, като се има в пред вид, че понятието "СЛАВЯНИ" е употребено едва в средата на 16 век за пръв път от бенедиктинския монах от хърватски произход Мавро Орбини в книгата му „Царството на славяните...
Фактически в ранните византийски текстове се говори само за Σκλάβήνοι, Sclaveni, склавини, не за славяни, понятие измислено от един писател чак през 16 век.

Теофилакт Симоката, ранновизантийски историк от началото на 7 век, пише в своята "История": " Гети, наречени още склавини прекосяват границите на Тракия ... Склавини, или гети, защото така бяха наричани в древността."


З
вуковете "Б" и "Ъ" са сакрални символи именно в езика на българите
Касиодор през VI век пише: "Българите са стар мизийски или илирийски народ", същото казва и един доста показателен източник от XI век - Михаил Аталиат: "Мизи са със сигурност българите, които по-късно получили своето ново название". Лъв Дякон (византийски историк от 10 век) упорито нарича българите мизи.
Страбон също е пределно ясен когато казва, че мизите и гетите са от един и същ произход и говорят езика на траките.

Страбон твърди, че в античността Мизия е населявана от фригийци (бриги), троянци и еолийци, т.е. мизийци... За Страбон, езика на мизиците е смес от фригийски и лидийски – езика на меоните, племената населяващи Тракийския Херсонес .Страбон пише още, че името на Мизия произлиза от лидийското име на бука (древногръцки: μυσός), с който в античността бил обилно обрасъл Олимп.





Ето как разбираме, че езикът на мизите всъщност бил фригийския език. “Книгите на фригите и мизите”, пише Страбон, “ни връщат във времена, дори по-ранни от тези на Троянската война!”
На Херодот дължим разказа за преселението на фригите от Европа в Мала Азия, които се наричали бриги, „когато живеели в Европа..., но след като се преселили в Азия, заедно със страната сменили и името си на фриги".

Бригите били най-старите от всички тракийски народи. Пак според Страбон: "Фригите са бриги, тракийски народ..." Пелазгите произлизат от бригите (фриги, бръгои, върагои),
записани са като техни наследници. Били "автохтонни", "родени от земята", т.е. най-стари. Херодот разказва за тежкото поражение, което претърпяли персийците, начело с Мардониос от „траките бриги" (на гръцки: Βρύγοι Θρήικες, където Β, β — се чете "вита") през 492 г. пр. Хр.

Древната Бригия елините наричали (Фригия) ..."ф" тъй като в гръцкия няма "б" няма и "ъ", в следствие от това е по-известно наименованието "фриги" и "фригийски" вместо "Бриги", "бригийски", "брЪгои" ...

Също така "пелазги" варира и като "пеларги"/ "пелгари" , което е "българи", тъй като в гръцкия език поради липсата на "б" буквата се замества с "п" и "мп", а буквата "ъ" с "е"....



Ӡвукъ: Б
Числово ӡначение : няма
.



 


3)
Буквата „В”, изписвана в глаголицата като и произнасяна като „Вѣди” (веди) със значение  познавам. - (на санскрит „веда” е знание, от същия индоевропейски корен, от който произлиза староб.”ведение”.



При глаголицата и кирилицата, първите три букви са имели следните названия: АЗ, БОУКИ, ВЕДИ. Когато тези три думи се прочетат като фраза, получава се изречението АЗ БУКВИТЕ ПОЗНАВАМ/ УЧА СЕ БУКВИТЕ ДА ПОЗНАВАМ.





В двете български писмености, глаголицата и кирилицата, подреждането на буквите е близко до традиционното, но има едно важно изключение. Това е буквата В, която е вмъкната още в началото на азбуката. Получава се особения ред А, Б, В, Г, Д .

Защо това е направено не е ясно. При глаголицата и кирилицата, първите три букви са имели следните названия: АЗ, БОУКИ, ВЕДИ. Когато тези три думи се прочетат като фраза, получава се изречението АЗ БУКВИТЕ ЗНАМ.

Вероятно, за да се оформи тази именно фраза е било нужно да се наруши традиционното подреждане и да се вмъкне буквата В. Изборът на такива названия на началните букви с цел да се получи фразата със значение АЗ БУКВИТЕ ЗНАМ не е характерно за семитските, гръцката и латинската писмени системи.


Много аналогии са открити от П. Добрев  в писмените системи на келтските народи кимрийци и маркомани, както и на германските готи. От друга страна, техните писмени знаци имат частична аналогия с тази на прабългарите. Причината за тези аналогии е наличието на известен исторически период, когато всеки един от тези народи са живяли по Северното причерноморие или близо до Кавказ. В азбуката на маркоманите, първите три букви са носели названията АШ, БИРИФ, КЕН, което явно следва началната традиция в подреждането на буквите – А, Б и т.н.

Новото тук е, че тези три названия взети заедно дават фраза, която има следния приблизителен смисъл “аз буквите знам”. Следвайки същото подреждане, първите три букви в готската руническа азбука са имали названията АНС, БАИРИКА, ГИБА, които взети като фраза са означавали точно “аз знаците схващам”.

С други думи, прабългарските рунни знаци трябва да са били подредени, да са имали числени стойности и свои названия. По аналогия с названията в глаголицата и кирилицата, може да се допусне, че първите четири буквени названия са били: алем, белем, вечем, читем.

Буквата АЛЕМ е отговаряла на фонемата “А” и трябва да е имала числена стойност 1, буквата БЕЛЕМ – на фонемата “Б” с числена стойност 2, ВЕЧЕМ – на “В” с числена стойност 3 и ЧИТЕМ – с числена стойност 4. Три от тези названия идват от названията на месеците в прабългарския календар
!



Със сигурност  названието “вечем” има точно авестийско съответствие, глагола VID – знам, което има своя точен  старобългарски превод  ВЕДЕНИЕ - знание, ВЕДИ – знам.
 

Ӡвукъ: В
Числово ӡначение : 2




4)
Буквата „ Г  е изписвана в глаголицата като и се произнася глаголати, или глаголи,  която означава говоря, казвам, изричам. Означава още владея думите, владея словото.

Чрез удвояване на индо-европейския корен *gol- със значения на „викам, крещя“ е получена  думата golgol/голголь, от която е и старобългарската глаголъ - бълг. глагол, срб. гла́гољ, хрв. glágolj, слов. glágol, рус. *гологол".


 


Мисленето на човека представлява скритото, невидимо действие на неговия ум.  Но когато мисълта му се прояви чрез езика тогава вече имаме изречено слово и „глаголи”, всъщност  означава умението  правилно да говориш родния си език

Ӡвукъ: Г
Числово ӡначение : 3




5) Глаголическата буква „Д”,  която се изписва и е наречена с името „добро”.  Добро е онова нещо, което е хубаво, което е в полза на хората, което има висока морална стойност. Но Доброто същевременно винаги е било и Божествено качество. 




Доброто – е Божие проявление, качество,  в което Бог се проявява, за да можем ние да разберем Божествения живот и да придобием  радостта и покоя. Ние се стремим към доброто, за да може нашия живот да намери онзи първоначален свой израз, който е израз и на Божествения живот.

Доброто е форма. Без доброто животът не може да се прояви. Първата форма на живота е доброто. Втората форма на живота е мисълта. Животът не може да се прояви без доброто и без мисълта. И неговата основа е именно съзиданието, раждането на добър плод.

Така, като в стихотворение,  в което е вложен горния смисъл, са били подредени  и имената на  първата част от говорещи букви на свещената азбука  на българите – Глаголицата:

Аз буки веди.
Глаголи добро есть,

живети дзияло земля.
и йота иже гервь .


Аз буквите познавам.
Говорят те доброто съществува
.
Живей като едно цяло със земята
И не по-малко от нея ще си плодовит.

 
Ӡвукъ: Д
Числово ӡначение : 4





6)  Буквата „Е” изписвана в глаголицата като . Името на буквата било „ есть”, с форми - съм, си, е, сме, сте, са – в мин. свършено и в несв. време - бях, мин. прич.- бил,   и със значение - съществувам, знача, представлявам.

Изразява проявление на същност.


 




В съчетание с името на предходната буква от глаголицата „добро”   - образува изповедната формула – „ДОБРО ЕСТЬ”, т.е. „доброто съществува” - (със скрито значение "Бог е с нас"), която през Х век под формата "Достойно есть" става химн във възхвала на Божията майка - Богородица….

"Глаголи добро есть ! " ...Още по дълбокото и сакрално значение на израза е :
" Казвай доброто съществува!" ( "Говори Бог е с нас! ").....




Ӡвукъ: Е
Числово ӡначение : 5






7
) 
Буквата, използвана за обозначаване на звука „Ж”
в глаголическата азбука е с название „живѣте” (живей).

В глаголицата се изписва така - ,
а в кирилицата - Ж






Според някои специалисти буквата произлиза от древните прабългарски руни и почти няма промяна в изписването й при преминаването от глаголическата в кирилската азбука. Корените на името й идват от староиндийското jīvas –жив, староперс. Ĵīva (живот), старобълг. – животъ.

Изразява съществуването на живота във всички негови видове и форми, като процес и жизнена сила.

В съчетание със следващите две букви ДЗ и З образува следващия сакрален стих от „говорещата българска азбука” – глаголицата: „Живѣте дзѣло/ Ѕѣло зємлѧ” – „Живей като едно цяло със земята/ живей изцяло/ заедно със земята”.

Дълбоката мъдрост на народа ни е вложена в този израз на глаголицата. "Живей като едно цяло (в хармония) със земята."


Ӡвукъ: Ж
Числово ӡначение : няма






8) Име на буквата в глаголическата азбука: дзело/Ѕѣло

Изписване:   Ѕ, [дз]


 



Обозначава взаимовръзка,  неотделимо свързване – в случая между Земята и човека,  между  майката природа и  нейните деца - хората.

Изразява  
целокупност, единност, единство, завършеност, интегралност, пълнота, съвкупност, цялостност.




Ӡвукъ:  ДЗ
Числово ӡначение : 6




9)  Наименование  на  буквата „З” в глаголическата азбука е „Землia”,Ӡемлѧ” – земля . Изписва се като  .Обозначава звучната венечна проходна съгласна  (З).



В тракийския пантеон  Земела  е име означаващо „майка-земя”, като старобългарското Землia,  още  едно от имената на Богинята-майка, господарка на Земята, растенията и плодородието.

За древните българи 
Ӡемлѧ” – земля е било и наменованието на нашето небесно тяло,  едно от имената на петте планети, които заедно със слънцето и луната те почитали преди приемането на християнската религия .

Далеч преди времето, когато средновековна  Европа  считала  че земята е плоска , а Слънцето обикаля около нея, старите българи знаели, че  съществуват  5 планети , които се въртят  около Слънцето,  а  земната година се състои от 365 дни и една четвърт от деня без малко, като  пресметнали това „без малко” с невероятна точност.


Земя  българите наричали  и  почвата, твърдта от  утробата на майката Земя, от която  се ражда и после израства всичко живо. Тази майка земя, която ни храни с плодородието си  и която не бива да унищожаваме….

 Една наистина дълбока  и  изначална  народна мъдрост е  била вложена в третия сакрален стих , който се получава  при изговаряне имената на глаголическите букви  Ж, ДЗ, З:  ЖНВѢТЕ ДЗѢЛО  ЗЕМЛIА” (Живей
те като едно цяло  със земята).

Ӡвукъ:  З
Числово ӡначение : 7





10)
Глаголическата буква „И” се изписвала със знака и била символ за обозначаване на общност, общение, обединение на хора, свързани с единни цели и интереси.





В глаголицата, за звука [и] имало три букви: Ⰹ,Ⰺ, Ⰻ. И – И, Й – Йота, И - Иже(Н) - «ета или «ита».

Буквата , V(И)ЖНЦА (Ü), наречена "ижица", съответства на кирилската буква ижица – Ѵ ( ЙО, Н, В), впоследствие отпаднала при последващите езикови реформи.

 

Буквата и съюзът "И" с
имволизирали единение, общи правила, обединение.

  
Ӡвукъ: И
Числово ӡначение : 9





11)  Буквата „Иже” в глаголицата се бележи със знака Ⰻ 
и символизира процес на уравновесяване на подобни същности, хармония, единение, духовна близост на подобия, едно и също.






С буквата,
Ⰻ - Й, по-късно, след 18 век, в кирилицата започва да се бележи - йота̀цията (от руски йотация и английски Iotation), която е фонетично явление, при което между две гласни с различно изговаряне се вмъква фонемата „й“.

И във двете старобългарските азбуки - кирилицата и глаголицата - «и́же» се превежда още като „който”, „която”, „което” (например: „Отче наш, иже еси на небеси”).

В кирилицата с него вече започва да се бележи звука „Й”, поради отпадане на йотата и има числово значение 8, като така се и нарича «иже осмично» или «осмичното И» (това уточнение било полезно за да се отличава от буквата І - йота, наричана «десетичното И»).


Ӡвукъ: Й
Числово ӡначение : 8






12)  Йота, I , i е буква съществувала в глаголицата и отпаднала по-късно в кирилицата, която се се отбелязвала със знака
.

Символизирала духа, който се проявява в материалното, връзката с началото и Твореца.








Това е символ, който съществува от началото на времената. Негова разновидност съществува като египетски йероглиф, в семитската писмена система, финикийската, етруската и разбира се, гръцката. Гърците го вземат от финикийците.

Буквата се чете йотх. В гръцки - йота. Ето как в светото Евангелие от Матей, в гръцки превод глава 5, стих 18 пише: "Защото истина ви казвам. Докле премине небето и земята, ни една йота или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне".

Фразеологизмът "ни на йота" означава ни по-малко, никак. Йотата е най-малката буква в азбуката. Изписването и е минималистично. В Лука думите на Исус Христос са предадени така: "Но по-лесно е небе и земя да премине, нежели една чертица от закона да пропадне". "Ни на йота" е библейски израз, бележи нещо съвсем малко.

Чисто графично гръцката йота може да е еквивалент на еврейското йотх и да е само чертичка, но смислово не е най-малкия символ. Той има цифрово изражение и то е 10.

Йотата е 10, алфата е 1. Така че изразът "ни на йота" изведнъж става много конкретен като мярка и размер - да не се променят нещата на йота, означава те да не променят дори с една десета част. Това е разликата между чертичката, като единица, и чертичката с точка отгоре като йота - една десета част от цялото..

Йотата идва и в старобългарските азбуки, като гръцки еквивалент, но идват и другите две и-та. Всяка от трите букви с които се бележи звука "и" има своето цифрово изражение в глаголицата.

И в кирилицата по-късно йотата запазва числово значение 10, под формата на "й", но вече не се нарича йота, тъй като губи самостоятелното си значение като буква, а звука "й", отбелязван с нея преминава като значение към буквата "иже", с която започва да се маркира йотацията.

Защо буквата йота е изчезнала от нашата азбука?

В развитието на писмеността нещата са динамични. Ето как през XV-XVІ век в църковно - българския се появява буквата "й" - съчетание от буквата и, която е разновидност на гръцката ета, и гръцкият символ за съкращаване на звука. Между 1707 година и 1711 година в Руската империя се въвежда гражданския шрифт, тоест Петровата реформа на азбуката. Така се ражда буквата "я". По нов начин се пишат вече "д" и "л". И макар знаците за съкращаване да са отменени, й само временно е изхвърлено от тази азбука. А през 1735 година се възстановява употребата на „Й”, като вече не се води за самостоятелна буква, а преминава към буквата „иже”.

 

Ӡвук: Й
Числово ӡначение : 10





13)  Глаголическата буква Г’ЕРВЬ (ГЕРЬ)
- названието на тази буква е дума изразяваща изобилие от жизнена сила, мощ и плодовитост. 


Бележи се със знака Ⰼ 


 

В съчетание с предишните три букви израза ”И ЙОТА ИЖЕ Г’ЕРВЬ” буквално означава :

И йота (никак по-малко) от нея (земята) ще си плодовит (жизнен, мощен).

„Живей като едно цяло със земята,
и не по-малко от нея ще си плодовит.”


 
Гервас, Герват, Гервин, Гервит, Гервой, Гервойе, Гервойя, Герима, Герлах, Герлик, Гернев, Геровнт, Герун, Геръваси, Гирвас - В тези имена значението на думата гер е идентично по смисъл със ярък, герест, силен, яростен, войнствен, плодовит, влязъл в периода на плодовитост и воинска зрялост, достоен за уважение.

Гирвас – се нарича елена-самец след втората година от живота си. Женското име Гервита е със значение плодовита, жизнена жена.

Името «Гервасий» е влязло в христианския календар като църковнославянско, независимо че е известно и при други индоевропейски народи. Споменава се още в IV в. (Гервит, Геровит - Гервиф, в гръцка транскрипция), 872г. (Герима), 1079г. (Геровит), 1150, 1187г. (Герлах, Гернев) в Бохемия и Моравия. 1253г.(Геръваси), в Сърбия, (Гервас) в Литва. XIV в. (Герват, Гервин, Гервой, Герлик, Геруй), Полша. През 1302, 1394г. (Гервойе, Герче) в Сърбия,. 1396г. (Гервойе), като име на босненски воевода. 1398г. (пан Гервас), Полша и през 1585 (Герче), като име на българин.

Буквата "гервь", заедно с наименованията на трите букви, с които бил отбелязван звука "и" в глаголицата изграждат последния стих от първия куплет на стиховорението, чрез което се заучавала говорещата азбука на двамата братя Кирил и Методий:

"И йота иже гервь..." / И
(никак по-малко) не по-малко от нея ще си плодовит...

"Живети дзяло земля,
и йота иже гервь ...

Живей като едно цяло със земята.
И не по-малко от нея ще си плодовит."


Ӡвукъ: ГХ
Числово ӡначение : 11





14) Глаголическата бУКВАТА „к”.  В старобългарската азбука има название „како” със значение „каквото, както, като” съответно в църковнославянскакакѡ. В глаголицата се изписва така ..



 Звука „К” е основна беззвучна съгласна в българския език. Символ  е на стремеж, движение към цел, означава
,  че движението е отправено в някаква посока.

Означава още, че нещо се прибавя, включва. Изразява  и отношение спрямо някого или нещо, приближеност, близост. 



Присъства във всички кирилски азбуки (понастоящем е 11-та буква в българската, 12-та в руската, беларуската и сръбската, 13-та в македонската) и 15-та в украинската.

С името на буквата „како” -
Ⰽ, започва втория стих от говорещата глаголическа азбука,  който се получава  при изговаряне имената на глаголическите букви   "К",  "Л" и "М".

Како люди мислите…”



Ӡвукъ:  К
Числово ӡначение в глаголицата : 40




15)
  Глаголическа буква “Л”. Нейното наименование, според таблицата, която е поместена в Кратката българска енциклопедия е ЛЮДЬIE. Изписва се със знака .



Идва от старинната форма (прото индоевр.)-  ед.ч. – лиудинъ –свободен мъж (човек) и мн.ч. - лиуде-люде, със значение – свободни хора, мн.човеци, народ.

Старобългарски език людинъ (ljudinъ, "свободен човек"), и староанглийски leōd . На ст.слав. людинъ  -«свободен  човек»,  старогр. ἐλεύθερος
( e.le͜ú.tʰe.ros) - «свободный (человек),  на бургундск. Leudis означава  «свободен  мъж (човек)».

На църк.-слав. - Людъ  -хора, народ,  укр., белор. Люд -  готскословенск. - ljûd, др.-чешск. ľud, чешск. lid, польск. lud, русск. лю́ди мн., укр. лю́ди, бълг. лю́де, сърбохърв. љу̑ди, словенск. ljudjȇ, чешск. lidé, др.-чешск. Ľudiе

Родственно лит. liáudis «народ», др.-в.-нем. liut «народ», ср.-в.-нем. liute, готски - liudan  (ср. род, наро́д) ;



Ӡвукъ:  Л
Числово ӡначение : 50





16) Това е глаголическата буква „М”.  В старобългарската азбука се нарича с глаголната форма „МЪIСЛНТЕ” – мислите/мислете, в мн.ч.
Изписва се със знака
.

Наименованието идва от старобългарското -  МЪIШЛѬ – мисля .


Значението на глагола е - разсъждавам, анализирам явленията от действителността и правя изводи, размишлявам за нещо,  представям си мислено, въобразявам си.

Произлиза от старобългарски глагол  -
МЪIШЛѬ , (мисля - ед.ч), в мн.ч. - МЪIСЛНТЕ (мислите); дн.бълг.- ми́сля, на сърбохърв. ми̏слити, ми̏сли̑м, на руск. мыслить, укр. мислити,  на словенск. mísliti, mȋslim, чешск. myslit, myslet, словацк. mуsliеť, польск. myśleć, в.-луж. myslić, н.-луж. mysliś.

Производно от староб. „
МЪIСЛь” - мисъл,. др.-русск. мысль ж. (ср. укр. мисль),  сърбохърв. ми̑сао (род. п. ми̑сли), словенск. mȋsǝl (род. п. mȋsli), чешск. mysl, словацк. mysel, польск. myśl.

Заедно с имената на останалите две букви „К” и „Л”, при изричане имената на буквите в глаголицата, образува израза:

Како люди мислите”/ „Каквото
(както) хора да си мислите…”


Ӡвукъ:  М
Числово ӡначение : 60






Ⱀ- Н
      17)  Буквата „Н”е изписвана в глаголицата като  и произнасяна като „НАШЬ”.  

 
Обозначава  онова, което ни принадлежи или е свойствено за нас, както и  близък до нас човек (родственик, приятел, единомишленик, също и съотечественик).








        Представлява  част от човешката реч – притежателно местоимение , характеризиращо  онзи важен признак на  света около човека, който го прави принадлежащ или имащ отношение към нас. Поставено е в мъжки род, единствено число, именителен падеж  на местоимението „ние” (един от общо седемте падежа, съществували в  старобългарски и в сърбохърватски език - именителен, родителен, дателен, винителен, творителен, местен, звателен).

        Произхожда от старобългарското  нашь”, руск. - наш, на́ша, на́ше, укр.- наш, бълг. - наш, сърбохърв. на̏ш, -а, -е, словенск. nàš, náša, náše, чешск. náš, nаšе, словац. náš, nаšа, nаšе, польск. nasz, в.-луж., н.-луж. nаš.

        За важността на местомението „наш” в старобългарския език и защо точно с него, като име  е била наречена  буквата  „Н” в глаголицата, говори  факта , че  в кратката „Господнята молитва” , то е било употребено цели четири пъти, а  молитвата започва с обръщение към  Господа , като баща на всички нас….

       „Отче нашь, иже еси́ на небесе́х!”

        И пак:

       „…хлѣбъ  нашь  насущный даждь намь днесь…”

        И още…

       „и остави намь долги нашѧ, якоже и мы оставлѧемь  должникомь  нашымь;”





Ӡвукъ:  Н
 Числово ӡначение : 70




 - О


       18) Глаголическата буква “О”. Нейното наименование, според таблицата, която е поместена в Кратката българска енциклопедия е „ОН”. Изписва се със знака .


 



 В старо- и църковнобългарската азбука тази буква носи названието «ОНЪ» , със значение - ТОЙ, лично местоимение в мъжки род, ед.ч., употребявано  във винителен  падеж  под  формата - НЕГО, а в  дателен  - като НЕМУ , има значение  още и на  показателното местоимение - ТОЗИ.


        В старобългарския език местоимението «ОНЪ» се използвало още при наименованието на Бог и на неговите атрибути (названия и определения), когато се отнася до християнския Бог: Бог, Господ, Всесилният, Небесният, Спасителят, Всевишният, Бог -Отец, Бог-Син, Свети Дух, Той, Него, Го, Му.


         О, о - е буква във всички  кирилски азбуки (15-та в българската, 16-я в руската и белоруската, 18-я в сръбската, 19-я в македонската и украинската);  В кирилицата се явява 16-й по ред , изглежда като ѻ и има числово значение 70. В глаголицата е 18-та поред и се изписва   със числово значение 80. Има връзка с гръцката буква омикрон (Ο, ο).

     В ръкописите понякога са използвани и по-необичайни варианти на  буквата ѻ, например:

  • чрез О с точка вътре изписвали  думата око (което приличало на също такова око);
  • а в множествено число (очи) — или с две точки вътре в кръга на О-то , или във вида на две слети ОО-та, вътре в които, във всяко имало по една точка.
·         в думите окръжност, околовръст  и производните на тях  — вътре в О-то поставяли кръст.


Ӡвукъ:  О
Числово ӡначение : 80




Ⱂ- п
         19) Глаголическата  буквата „П” се изписва със знака и се  произнася като „ПОКОЙ”, със значение  на спокойствие, мир, радост, хармония .  Името на тази буква има едно от най-сакралните значения в говорещата българска азбука.




        На старобългарски - покой идва от *po-kojь. Сродни думи с  po-kojь  на  авест. е šāitišрадост”, а на перс. šāhрадостен“.


        В  Свещеното Писание се казва, че едно от имената на Бога е и "Мир".
„Мир ви оставям! Моят мир ви давам. Аз не давам, както светът дава.
Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои.”


         Божието дело на практика е делото на мирната Божия благодат. И творението естествено съучаства на този Божи мир, когато участва в Божията благодат.  Божият Мир обединява вътрешния свят на човека. "Чрез участието си в божествения мир" както ангелските чинове, така и човеците създават единна цялост помежду си.

         Да достигнеш  покоя, да достигнеш мира, означава  да стигнеш до Христа.
В Библията се казва „Христос е нашият мир" (Ефес. 2:14). Мирът на Бога привежда в единна цялост самата човешка душа и оттам я отвежда към единството, стоящо свръх всеки разум.

         Да достигнеш  покоя, да достигнеш мира, означава да достигнеш и Радостта в Христа.

         Светият Дух има плод в нашия новороден дух и една част от този плод е РАДОСТ - Гал. 5:22.  Една част от Божието Царство е РАДОСТ. В него няма просто радост, то е изтъкано от радостта, така както Бог в своята същност е Любов, Той носи любовта в Себе Си, Той Е РАДОСТТА.  Наш Он Покой!

        Това е пътят към мира, хармонията и  радостта. Така ще стигнем до спокойствието, защото най-сигурното лекарство в света - това е човешката радост. Бог иска да сме щастливи.

        Така израза „Наш Он Покой” добива и своя скрит смисъл - ”Наш е Божият мир”/ „Ще достигнем Божията Радост …”


        Интересно е да помислим, както ни подканя и името на буквата МЪIСЛНТЕ” ,  има ли  по-дълбоко значение категоричната формулировка : „Наш е Той…Покоя”, отнесено към Христа….


        Нека видим
сега и цялото сакрално  значение в началото на втория стих от говорещата азбука – глаголицата:

        Како люди мислите,
         наш Онъ, Покой…”

       „Каквото хора да си мислите,
         наш е Той, Покоя / наша ще е Радостта…”


Ӡвукъ:  П
 Числово ӡначение : 90


Ⱃ- р
     
        20) Глаголическата буква „Р”е изписвана в глаголицата като
и произнасяна като „РЪЦН”, според таблицата, която е поместена в Кратката българска енциклопедия, със значение   „речи/ кажи/ произнеси  … ”.


 
        Името на буквата е архаична глаголна форма, в повелително наклонение, ед.ч., идваща от думата Рѣчь/ РЕЧ, (староб.), способност да изкажеш мислите си с думи; говор, говорене.

        В съвремения български глагола е получил представка „из” към корена „реч/рече”, ставайки „из рече”, „из рекох”, „из река” и дублиращата повелителната форма „из речи”.

        Синоними на РЪЦН /РЕЧИ  са - кажи, изговори, произнеси, думай, изрази с думи.

         Речта , това е говоримият език, за който е предназначена азбуката  глаголица

         Речта си служи със Словото, с думите, за да създава живия език, за да изразява мисълта .

         В този смисъл, напомнящ ни връзката между речта и Словото, е и втората фраза от стиха, в която смислово са включени буквите Р,С и Т от говорещата азбука на българите:

        РЪЦН СЛОВО ТВЬРДО…”

        „Речи твърдо словата/ думите….


         Изричането на правилното Слово е своеобразна енерговибрационна вълна (поток, импулс)
, изменяща енергетическата сфера, във и около човека, проявление на творческа енергия чрез отстраняване на излишното, способност за претвориш мислите си чрез изречените думи.


Ӡвукъ:  Р
Числово ӡначение : 100




- С
        21) Буквата „С”е изписвана в глаголицата като  и произнасяна като „СЛОВО”, остар. форма на ДУМА. Наименованието на буквата  е с изключително  дълбоко  и философско значение.


 

         Словата/ думите са процес на материализация на човешките мисли. Те са ключа за въплащаване  на мисълта чрез изразяването й посредством  структурирани звукове. Представляват преход  - от мисълта -  чрез  съединение на енергията с информация -  в материя.

        Словото е първата крачка към реализация на мисълта. Проявление на мисълта чрез звуците на речта. Да имаш дара на Словото  означава - умение да се говори изящно и убедително.

        В Библията думата Логос λογος (логос)
  е преведена, като „Слово“. В нея се казва, че първоначално било Словото и чрез него всичко е създадено. Бог е произточника на Логоса – Словото. Но както и ние творим с логиката си, така и Бог твори със Словото (Логоса). Не случайно графически знака на тази глаголическа  буква наподобява формата на ключ…

       „В началото бе Словото..”  Йоан 1:1-3

        След това се казва, че Словото стана плът. Това е защото Исус за първи път е въплатил Божието слово.

       СЛОВО” е едно от названията на второто лице на Св. Троица, което може би показва, че Бог се явяваше чрез делата и ученията на Христос - "Словото Господне" се свързва и с откровението Божие.

        Израза „РЪЦН СЛОВО ТВЬРДО…/Речи твърдо думите” има и свое второ скрито значение, освен вече посоченото такова, че речта си служи със Словото
(с думите) за да създава живия език, да изразява мисълта . Израза означава:

       Изричай твърдо Божието слово…./Отстоявай Словото Божие…”



Ӡвукъ:  С
Числово ӡначение : 200




Ⱅ - Т
22)  Глаголическата буква „Т” е изписвана в глаголицата като и произнасяна с името „Твѣрдо”.

 


        Произлиза от староб.  твѣрдъ” – здрав, крепък,  устойчив, неколебим,  непреклонен, уверен, не поддаващ се на  въздействие, не отстъпващ от избраната позиция. Твърдост  това е  свойството на материята  да се съпротивлява на проникването в нея на друго, по-твърдо тяло.

        Но Твѣрдост  означава също  и коравина, якост, упоритост – все качества, необходими за оцеляването на българщината и  българските корени. Затова с думата „твърдина” нашите предци  наричали своите яки  крепости и калета, които строели в земите български, за да устояват здрави, крепки и непреклонни пред враговете .


         Буквата Т
, т  - днес  е буква от всички кирилски азбуки— 19-та в българската, 20-та в руската и белоруската,  22-я в сръбската, 23-я в македонската и украинската);. В старо- и църковнобългарската азбука  тя носи  название «тврѣдо» (ст.-сл.) или «твьрдо» , което означава «здраво, крепко, непристъпно, укрепено, надеждно, непоколебимо, уверено, неотстъпно, мъжествено ».  

          В кирилицата буквата „Т” е  била 20-та по ред;  в глаголицата 22-ра, и се пишела така
. И в двете азбуки  числовото й значение е  300.





          Както всички наименования от говорещата азбука на българите , името на буквата  „Т” - „Твѣрдо” има и второ скрито значение. В ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО КОРИНТЯНИ е отбелязано неговото послание: „ Бдете и стойте твърдо във вярата(1 Коринтяни 16:13.)

         Посланието на думата „
Твѣрдо”, последвала в подкрепа името на предшестващата я буква „Слово” ( λογος - логос)  в израза „РЪЦН СЛОВО ТВЬРДО…/ Речи твърдо думите” ни дава и скритото послание на този израз, което е „да говорим Словото на Бога неустрашимо” ,т.е.:

        Изричай твърдо Божието слово…./Отстоявай Словото Божие…”




     Ӡвукъ:  Т

    Числово ӡначение : 300








- У
        23)  Глаголическата буква „У”е изписвана в глаголицата като и произнасяна като „ОУКЪ”, според таблицата, която е поместена в Кратката българска енциклопедия, със  значениеучещия/ учащия” или „научения”,  идващо  от „учити” (учене/ учение)  -  процеса на научаване, на придобиване на знания .

 





        Процеса на учене означава човек да се учи, обучава, образова, възпитава,  просвещава, проучва, придобива способности,подготвя, развива, специализира чрез натрупване на знания.

       В старобългарския са съществували още и формите  поучити  – да се поуча,  наставлявам, науча  на добро, назидавам,  направлявам,  образовам;  приучити – да се приучим , да  привикнем ;  проучити-   да проучим , изучим, изследваме дадено явление.
        
       За българина,  открай време,  образованието е представлявало  една от най-значимите житейски ценности .  Стожер на българщината  винаги е било българското училище. Пословична е и   любовта на българина  към учението , защото е осъзнал колко необходимо е то за просперитета на народа. Не случайно  едно от имената на буквите в говорещата азбука на българите  - глаголицата  е ОУКЪ – учащ се.

       В продължение на цялото си историческо минало българите са разбрали колко важно е образованието - процеса на научаване, на придобиване на знания в различни сфери. Без него няма да има кой да поведе народа им напред. Българите имат нужда от водачи - умни и учени хора, защото за да се гради бъдещето, трябва да се познава миналото.  Нека си припомним как по времето на  възраждането, през деветнадесети век, само за няколко десетилетия българските земи са се изпълнили с училища, построени и поддържани от доброволните дарения на българите .
      С буквата Ⱆ - у започва заключителната фраза от втория стих на говорещата азбука, в който са включени бувите У,Ф, Х :

     „укъ/ оукъ фрьтъ хѢръ – учащия се
наещия) разхвърля/ разпръсква  божествена светлина…”


Ӡвукъ:  У
Числово ӡначение : 400


Ⱇ- Ф
       
        24) Глаголическата буква „Ф” е изписвана в глаголицата като и произнасяна с името ФРЬТЪ”, със значение  хвърлям,  разпръсквам, разхвърлям бързо,  разпилявам.







        Глагола идва от старобългарската дума „фрьтъ”  -  хвъргам, разхвърлям устремно нещо насам-натам, разпръсквам,  размятам,   разпилявам, пръскам, хвърлям,  сипя, ръся,  разпращам.

         Значението  му е  „пръскам  в различни посоки , на много места”.

       „Оукъ фрьтъ…” който се учи/ знаещия разхвърля/ разпръсква/ разнася/ ….

        На руски език наименованието на буквата
е променено на  ферт”. С думата „ферт,  като нарицателно и досега се назовава разпилян, прибързан човек .

           Ⱇ- Присъства във всички  кирилски азбуки (сега е 21-ва в българската, 22-ра в руската, 23-та в беларуската, 25-та в украинската и сръбската и 26-та в македонската). Използва се също така и в някои от азбуките на народите от бившия СССР.

         В старо- и църковно българската азбука има название фрьтъ. В глаголицата се изписва така
, а в кирилицата — Ф. И в двете азбуки има цифрова стойност 500.


Ӡвукъ:  Ф

Числово ӡначение : 500



Ⱈ - х
          25) Глаголическата буква „Х”е изписвана в глаголицата като и произнасяна като „ХѢРЪ”, според таблицата, която е поместена в Кратката българска енциклопедия, със значение ХѢРЪ” - божествен разум/светлина/промисъл .






       Църковната буква Х е знак, символ, с който означавали невеществени, свръхестествени явления).

     ОУКЪ ФРЬТЪ ХѢРЪ”учащия (знаещия
) хвърля Божията светлина/промисъл

       Ние сме създадени за светлината. А както има физическа светлина,така има и духовна светлина.

        Ако проследим начините, по които в откровението Бог се явява на човека, не може да не ни направи впечатление мястото на светлината. Св. Иоан Богослов определя Бога като светлина: И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе (Иоан 1:5). Самият Христос нарича Себе Си светлина на света (Иоан 8:12) и изпраща учениците Си да бъдат светлина за хората (Мат. 5:14-16).

       В Стария Завет Бог се явава на Моисей като светлина, св. ап. Павел вижда Бога като светлина по пътя за Дамаск, Сам Бог обитава в непристъпна светлина (1 Тим. 6: 16) и най-сетне светлината на планината Тавор, която апостолите виждат при Христовото преображение – всичко това са различни форми на разкриването на природната Божия светлина към човека
.Това е покривалото от светлина, която идва от Бога.  За християните – това е светлината от Христовото благовестие.


        Глаголическата буква „Х”, символизирала със своето наименование ХѢРЪ” проявлението, именно на тази Светлина над света, като невеществено явление и на проявата на  Божия промисъл, в  говорещата азбука  на българите.

        Трябва да имаме пред вид, че както и кръста (с който се уподобява, като предхристиянски и соларен символ) произхода на названието на „Х” е изключително древно и вероятно е свързано още с името на Хор/ Хорус  и  означава поява на Този, който е горе или Този, който е далече.

       По-късно кръстът, в качеството си на символ на безсмъртието и възкресението  е зает в християнската религия и се превръща в нейн основен символ. По същия начин графичния символ, с който се изписва буквата „Х” придобива значение, с което се бележи  невещественото явление – Божия светлина/промисъл.

      Х, х - присъства във всички  кирилски азбуки (понастоящем е 22-ра в българската, 23-та в руската, 24-та в беларуската, 26-та в украинската и сръбската), а в македонската  е 27-ма.. В старо- и църковнобългарската азбука има название хѣръ.
         В глаголицата се изписва така
, а в кирилицата — Х. И в двете азбуки има числова стойност 600.

         Така последователно съединени, значението на наименованията на буквите от този стих на глаголицата, в който са включени бувите У, Ф, Х,  ни дава израза:

         „Укъ/ оукъ  фрьтъ  хѢръ – учащия се наещия) разхвърля/ разпръсква  Божия светлина/ промисъл…” или накратко: „който се учи, хвърля Божията светлина..”


Ӡвукъ:  Х
Числово ӡначение : 600






–––––––––––––––––––

34) Последната буква от кирилицата е Ѣ, с която се бележи ЯТОВАТА ГЛАСНА . По друг начин, обаче, е била изписвана тя в глаголицата, където е 34-та по ред  буква .

 





Знакът, с който е била отбелязвана ятовата гласна в глаголицата. В старобългарския език тя е имала звукова стойност на широко "Е".




Рисунка от снимка на българско семейство, с Буквите  Ⱑ  и  Ѣ, с какъвто знак по-късно в кирилицата вече е отбелязвана ятовата гласна.

По късно в кирилицата, буквата се замества със „Ѣ”. Днес кирилската „ят” вече не се използва в официалния правопис на нито един славянски език, но продължава да се употребява в църковнобългарските текстове. Понякога днес вместо ЯТ погрешно се използва приличащата графично на нея Ъ.

В новобългарския език различното произнасяне на буквата „ят“ оформят така наречената „Ятова граница“. В повечето от случаите произношението на „ят” е чисто „е”, но в някои позиции в Източна България (територията на изток от ятовата граница) е запазено старото произношение като „а” или широко „е” с мекост на предходната съгласна, преминаващи в „Я”. Например - БѢЛО – БЕЛО, БЯЛО; ЦѢЛО – ЦЕЛО, ЦЯЛО.


Ятовата граница е една от най-важните изоглоси в българския език, въз основа на която българските диалекти се разделят на два вида — западни и източни.

Двойното Ѣ добива в миналото статус на символ на българщината.

И тъкмо затова, че може с двоякият си изговор да обединява българите от най-източните краища на земята ни край Черно море и от най-западните ни покрайнини при Охрид, Шар, Скопие, Ниш и Зайчар тая старобългарска буква трябва безусловно да се запази и може би да се направи опит да се възстанови.

Ѣ
свързва заедно Божествения и човешки принцип, както любовта свързва хората в едно семейство.  Буквата Ѣ  бележи звукът, който носи в себе си цялата сила на азбуката, като Божия помощ. Тя е тясно преплетена със съдбата на българския народ, съществувала е също и в руската азбука до идването на болшевиките, преминавайки в нея от старобългарската писменост!

До първата световна война буквата Ѣ, като символ на израза "Бог с нами!" е била изобразявана върху дръжките на бойните знамена в българската и в руската армия. Това е знак, от който излиза огромна мощ. 


Лилавата рамка е заради мъдростта на предците, която толкова ни е необходимо да си припомним.



______________________
1.АЗЪ, 2. БОУКЫ, 3. ВѢДѢ, 4.ГЛАГОЛН, 5. ДОБРО, 6. ЕСТЪ, 7. ЖНВѢТЕ, 8. ДЗѢЛО (SѢЛО), 9. ЗЕМЛIА, 10. И, 11. ЙОТА, 12. НЖЕ, 13. Г’ЕРВЬ, 14. КАКО, 15. ЛЮДЬIE, 16.МЪIСЛНТЕ, 17. НАШЬ, 18. ОНЪ, 19. ОНЪ, 20. РЪЦН, 21. СЛОВО, 22.ТВЬРДО, 23. ОУКЪ, 24. ФРЬТЪ, 25. ХѢРЪ, 26. ОТЪ, 27. ША, 28. ЦН, 29. ЧРѢВЬ, 30. ШТА, 31.ЕРЪ (Ъ), 32. ЕРЬ (Ь), 33. ЕРЪI (Ы), 34. ЯТ/ ѢТЬ (E-ДВОЙНО), 35. ЮСЬ , 36. ЙО /ЙОТ (ОТПАДНАЛА), 38. ЕН, 39. ОН, 40. ЙЕН, 41. ЙОН, 42. КСИ (ОТПАДНАЛА), 43. TИТА (ДНТА), 44. V(И)ЖНЦА (Ü). (изписването е според таблицата, която е поместена в Кратката българска енциклопедия).