четвъртък, 29 август 2019 г.

ФЕНОМЕНЪТ ТРЯВНА


ФЕНОМЕНЪТ  ТРЯВНА

Ако не Ви се е случвало скоро буквално  на всяка  втора  витрина по улицата в малко  българско градче да видите табелка  „Търси се персонал” или  „Предлагаме работно място за готвач, сервитьори, строителни работници, продавачи....”   идете в Трявна.

Това е малък планински град,  разположен почти в центъра на България на 440 m надморска височина. Известен е най-вече със запазената си възрожденска архитектура, с множеството музеи и културни паметници, Тревненската художествена школа и много други. Населението на града по данни от преброяването през 2011 година е само  9426 жители.  

Но днес  Трявна и най-вече хората , които в последните години се занимават с управлението на града, са осъзнали, че има огромен потенциал за развитие на района  в "правенето" на културен туризъм  и съзнателно са започнали да развиват икономиката на града именно в тази насока, превръщайки го в любима дестинация за много българи и чужденци.

Защото това е същата, онази българска, възрожденска и старопланинска Трявна, средище на дърворезба, иконопис  и самобитна архитектура, която сама по себе си е един истински  музей на открито.

Тревненския каменен мост. Снимка: Андрей Андреев

Този град привлича като магнит посетителите си. Едни идват заради прекрасния въздух и меките склонове на Тревненската планина, други заради музеите, трети просто се наслаждават на кръчмите и местната жива бира.

Човек може да отпочине в градинката пред музея и да се полюбува на фонтана. Ако пък тръгне в посока към реката и погледне от мостчето, ще може да види изумителна гледка за днешното технологизирано  време – множество риби, плуващи под моста в самия център на града. Целта на  мислещите тревненци днес е да свържат в едно хармонично и уравновесено цяло традиция и модерност, като по този начин града да успее и да намери своето място в бъдещия глобализиран модел на света.

 





Историята на областта е древна и богата.  

 Като страна с хилядолетна история и наследство, оставено от древни цивилизации, България има какво да предложи на своите гости, които имат интереси в областта на историята, културата, етнографията, религията, архитектурата и изкуството. По територията на региона и из цялата страна са пръснати уникални археологически открития – древни селищни могили от епохата на неолита, тракийски светилища и гробници, останки от римски градове, византийски и средновековни крепости, архитектурни резервати, етнографски комплекси, църкви и манастири и много други.


Най-старите заселници тук в района били траките -  още от ІV-V век пр.н.е.  Това доказва Тракийскто светилище от елинистическата и римската епоха в м. „Елова могила", до с. Поповци (дн. с. Черновръх). То е свързано с култа към слънцето, почитано от траките през I хил. пр.н.е. и неговата персонификация – божеството, срещано в писмените извори под различни имена – Сабазий, Загрей.


Светилището е изградено през IV в. пр.н.е. в чест на бог Сабазий и просъществува до I в. пр.н.е., когато дейността му замира поради римското завоевание на Мизия. Култовото място се възражда в средата на II век и функционира до втората половина на IV в. От този период са по-голямата част от находките, открити при археологически разкопки. Преобладават бронзовите камбанки, които имат ритуално предназначение – чрез техния звън се цели да се привлече вниманието на божеството и посетителя да измоли това, за което е дошъл. )

Готите в средата на ІІІ век, после хуните - в началото на V век също не подминали района. Но така и не замрял животът тук! Хората все намирали сигурни убежища, а поляните с буйна и сочна трева хранели добитъка и дали едно от най-старите имена  на селището - Търнава!



 По късно оттук през тревненските старопланински проходи, преминава римския път идващ от Дискодуратера (дн. с. Гостилица) през планината към Аугуста Траяна (дн. гр. Стара Загора) известен сред местните жители като Верейския друм свързвал Дунава през римските провинции Мизия и Тракия с Бяло море и Константинопол

Легендите разказват, че високо в Тревненския балкан някога били летните дворци на Асеневци. Табуни коне пасели на воля тучната трева по просторните поляни. През 1190 г. войските на  Асеневци разбили в дебрите на Тревненския Балкан войските на византийския император Исак ІІ. Това било началото на възстановяването на Българската държава.  

За благодарност към Бога всеки от братята Асеневци построил черква на името на Свети Архангел Михаил. Едната била там, където днес се намира тревненската черква "Св. Архангел Михаил". Край селището, близо до престолнината Търново, братята си построили и летни дворци, където пасели конете им.
 
Църквата „Св. Архангел Михаил“ от 1192 г.

Според преданието, по времето на Цар Иван Асен II над близкото с. Царева ливада около махала Нейчевци е бил летният дворец на царя, от където са били изкопани „царските саби и други царски неща“. До днес мястото се нарича градът и е чест обект на иманярски набези. Отново според легендата, на ливадите в падината под селото са пасли конете на Асеневци. Оттам е произлязло и името на днешното тревненско село – Царева ливада. Платото до него е историческата местност Стринава. То е по-трудно достъпно и в средновековието е укрепено като стратегическа твърдина. Днес там са запазени останки от крепостни стени и основи на сгради. Едно от укрепленията, открити в района – на 2 км северно от с. Царева Ливада, е идентифицирано с крепостта Стринава (Царовището), споменавана от византийски писатели, във връзка с боеве, станали там.

Заедно с принадлежащите на укрепения район още три крепости – Боруна, Куклата и |Калето, тя е играла важна роля в отбраната на Втората българска държава. Някои от тези крепости имат троен ред стени, дебели до 2 метра. В околността са намерени монети, стрели, копия, мечове, катинар тежащ 13 kg. Това са безспорни доказателства за интензивен живот. Около Стринавското плато с площ около 5 – 6 квадратни километра, ареалът чак до Трявна изобилства с имена на местности като Цар Асеник, Цар Каоляник, Царюви бахчи, Царското, Стърната, Цар Асенова пътека, самите села Цареви ливади, Кумани, Войници, Скорци и т.н.

В края на 14 век, отново настъпват драматични събития, турското нашествие достига до земите около престолния град. През 1393 г. Търново пада под османска власт. Легендите говорят, че тук и в околните села, Веленци (от „веля“ – заповядвам), Поповци (дн. Черновръх) и Цареви ливади се заселват побягнали от Търново представители на духовния клир и боляри. Едно предание, записано от местния учител Христо Даскалов, разказва за много боляри потърсили убежище в Балкана, като много селища в района свързват своето възникване и своите имена именно с тези преломни моменти от историята на българския народ.


Най-старите официални сведения за Трявна са от времето на османската власт – XV-XVI век. Но кога първите хора избрали това място за свой дом – не е известно. Документ сочи 1565 г. като най-ранната сигурна дата за заселване на свободни хора в „мястото Търавна”. Задължението им било да охраняват прохода през планината от разбойнически набези.

Данъчните облекчения на тези т.нар. харбалии привлекли нови заселници през следващите години и населението растяло. С тези привилегии през ХVІ-ХVІІ век се оформило тук селището. То привлякло заселници от Одринско, Тракия и Западна Стара планина. Тукашните хора охранявали и поддържали планинските проходи, особено важни за търговците и войските. Така била създадена самата Трявна.

Двама големи майстори-дюлгери строили  Трявна. Единият бил Уста Генчо Кънев, а другият - Димитър Сергюв, признат от османската администрация за "архитектон" - по новому архитект! Те имат заслуги за съхранените и днес красиви сгради и къщи, на които не можем да им се нагледаме и нарадваме! Тъй и Пенчо Славейков се възторгвал от Трявна, като написал за родното си място в "Кървава песен":

 „Като кован гердан се вие зид до зид,
 градини сенчести и равни бели двори.”

През XVII – XVIII век тук имало вече занаятчии. Тревненци се показали като добри майстори в няколко занаята – казаслък, дърворезба, иконопис, строителство. В последните три създали свой почерк на работа и поставили началото на най-старата възрожденска художествена школа в България – Тревненската. Тя просъществувала от края на XVII – началото на XVIII век до края на XIX – началото на XX век, когато европейските стоки станали еталони и отнели от автентичността на тревненския майсторлък. Но наследници на тези майстори поддържат жив пламъка на възрожденското изкуство.


Днес Трявна е един малък и уютен град, който цени и показва сътвореното от тревненските възрожденски майстори. За разлика от стотици други малки градчета в България със затихващи функции, обаче, е пълен с млади хора, с много деца и детски колички и с хора, търсещи работа в множеството работещи и зиме и лете туристически хотели, заведения и търговски обекти.

 Предлага много възможности за спорт, туризъм и забавления за разтоварване от забързаното ежедневие, както на своите жители, така и на пристигналите отдалече туристи и гости.


От по значимите забележителности в Трявна са: Часовниковата кула, Старото школо, Гърбавият мост, църквата „Свети Архангел Михаил“, Даскаловата къща, Славейковата къща, музей на иконата, музей на азиатското и африканско изкуство, Райковата къща и много други. Наистина списъкът на значимите културни обекти е сякаш безкраен. Ето, един линк към блога на известния  български фотограф Андрей Андреев, с едни от най красивите снимки на стария град в Трявна. - https://www.andrey-andreev.com/tryavna/. 






Хармонично свързан с околната архитектурна среда и облика на Трявна е сводестия каменен мост, построен от Димитър Сергюв през 1844 – 1845 г. Заедно с Часовниковата кула той се е превърнал в един от символите на града. Той привнася допълнителен заряд за неповторимата атмосфера на Трявна.


Часовниковата кула (1814 г.): „направи се тревненския сахат…“ – е записал летописецът на Трявна поп Йовчо. Легендата разказва, че за да се получи разрешение от османската власт за строежа на кулата, тревненки е трябвало да се откажат да носят традиционния накит за глава, сокай, наподобяващ красивите царски диадеми. Часовниковият механизъм е изработен и поставен през 1815 г. от габровските майстори Къню и Геню Радославови. Днес Часовниковата кула е един от символите на Трявна. Стройният каменен силует, останал сякаш непреходен за годините, насочва погледа нагоре към бронзовата камбанария, чийто камбанен звън отмерва времето и изтичащия човешки живот.

 За уменията на тревненци в строителството може да се убеди всеки посетител на града, като дръзне да се разходи из живописните му улици, или като посети околните живописни селища Боженците (Боженци), Скорците, Веленци, Куманите, Войниците, Поповци (Черновръх), Генчовци, Енчовци, Божковци, Бижевци, Раданци, Плачковци


Музей Райковата къща - Трявна. Построена през 1846г. Тя е типичен образец на тревненската архитектурна школа. През 1846г тревненският търговец Никола Райков поверил градежа на новата си къща на най-добрия тревненски майстор по това време – Димитър Сергьов. До днес над една от колоните стои надписът: "846 зафащами февруария на 12 дне". Димитър Сергьов влага в градежа най-доброто от тревненската възрожденска къща, като умело вмъква нишите "а ла франга" в пространството на стаите и чардака. Експозицията представя тревненския бит от края на ХІХ и началото на ХХ век. Тук ще видите първото легло, донесено в Трявна, мебели от градския тип къща. Къщата е роден дом на първия професор по органична химия в България Пенчо Райков, който независимо от професионалните си ангажименти никога не прекъсва връзката си с родната Трявна.

Характерният за балканджиите хумор прави областта около Габрово и Трявна център на най-зевзешки селищни имена в България, тук са: Дупините (Николаево), Сърбогъзите, Гъзурниците (Любово), Пръдлевци и Дупелите (съседни на предходното), Търсигъзи (Търсиите, Андреево), Торбалъжи, Хитревци, Креслювци, Бърборци , Киселковци, Мръзеци, Трапесковци, Свирци, Кисийците, Малчовци, Бахреци, Къртипъня, Пържиграх, Бангейци, Чакалите, Бърдени, Побък, Врабците и т.н.

Наблизо са Върховете Голям Бедек и Малък Бедек, параклисите и екопътеките към връх Бъзовец и връх Голям Кръстец, има екопътека и за с. Боженци, пещерите Змеюва дупка  (Змеева, змейова дупка) до самия град Трявна и Марина (Парова) дупка при с. Генчовци, в Национален природен парк „Българка“ с местностите Виканата скала и Студения кладенец, там се намира хижа „Българка“. Географският център на България – местността Узана в централна Стара планина също не е особено далеч.


Идете в Трявна още този  уикенд и само след два дни  ще успеете да се докоснете до една жива легенда от историята на миналия век. На 31 август 2019 година в 5:37 часа, ранобудните тревненци и гости на града ще могат да се насладят на транзитното преминаване на ОРИЕНТ ЕКСПРЕС. Влакът, станал известен от романа на Агата Кристи, ще премине през този град по пътя си от Истанбул към Париж.

В събота, на 28 август 2019г., в Трявна отново започват „ ТЕАТРАЛНИ ПРАЗНИЦИ - 2019г.”, които ще продължат чак до 9 септември,  като  в програмата са включени  представления на  театрални трупи от  гр.Козлодуй,  Нова Загора, Каварна и разбира се от самата Трявна.


 Само два дни, обаче, няма да Ви  стигнат да се видят тревненските хубости! Важно е да се походи по "Старата улица" с красивите еркерни възрожденски къщи, да се мине по "Стария мост" ("Гърбушко") над река Тревненска, да се поскита из "Улицата на майсторите", из Качаунската махала. За да се усети българският дух, трябва да се разгледа  Старото Славейково школо, в което е показано развитието на учебното ни дело, да се видят първите ни школски класни стаи. 

Днес в Славейковото училище, приличащо на нашите манастири, е и Градската художествена галерия. Там са дарените картини от Димитър Казаков-Нерон и дърворезбите на брат му Никола Казаков. В богатата художествена колекция са още и графиките на проф. Иван Газдов, картините на тревненския живописец Иван Попдимитров.  

Старото школо

Галерия „Казаков“ в Трявна отново отваря врати след 2000 г., в нея са изложени картини и пластики от дърво на братята Казакови – Никола и Димитър. Димитър Казаков – „Нерон“ е първият български художник, чиито картини може да се видят в Лувъра. Галерията „Казаков“ е открита първоначално през 1985 година във възрожденското „Славейково училище“ в Трявна, с подарените от художника на града над 500 от най-добрите живописни творби. Тя е единственото място в България, където могат да се видят неговите творби събрани в значима постоянна експозиция.

Добре  е да се разгледа и Славейковата къща, в  която се раждат осемте чеда на Ирина и Петко Славейкови. Не бива да се подминава черквата "Св. Архангел Михаил", покрита като квачка с широкия си каменен покрив от тикли, да се види изкусният й резбован олтар, изработен от прочутите тревненски майстори... 

Славейковата къща

А красивите тревненски къщи се надпреварват "да ни канят" да ги посетим. Тук са: Райковата, Попангеловата, чийто стопанин бил поп Ангел - вуйчото на революционера Ангел Кънчев. В нея е отсядал и Апостолът на свободата Васил Левски.

Къщата на Ангел Кънчев

Как да се изпусне насладата от приказните  резбовани слънца, греещи на таваните в Даскаловата къща?! Тя цялата е украсена с дървени фигури, цветя, птици и разказва за знаменитата Тревненска художествена школа! 


Един от дърворезбените тавани в Даскаловата къща, дело на майстор от прочутата Тревненска художествена школа.

Не бива да се подминава посещение и в Калинчевата къща, където са показани образци от съвременното тревненско резбарско изкуство. 


Има още обекти за разглеждане - Музеят на иконата, където са експонирани над 160 оригинални икони от ХVІІ-ХІХ век, работени от тревненски майстори. А в старата градска баня, ремонтирана подходящо, е Музеят на азиатското и африканското изкуство. Тук е дарението от сбирката на  българския скулптор Златко Паунов, който живее в САЩ. Над 200 експоната от ІІ-ХХ век разказват за култовите обичаи по света.

Красива е била в миналото Трявна! Затова  турците я наричали Алтън Трявна - Златна Трявна. И днес градчето пази славата си стара, като добавя и съвременни хубости.  


Сърцето на Трявна е запазеният й старинен градски площад. На него са разположени всички сгради, характерни за възрожденските ни селища. Там е Славейковото школо, черквата "Св Архангел Михаил", Сводестият каменен мост. Гордо се извисява и Часовниковата кула ("Тревненският сахат") - символ и емблема на града, чието създаване е свързано с красотата на тукашните жени.    



Часовниковата кула в Трявна. Снимка: Андрей Андреев

В 1849 г. тревненци поканили Петко Славейков за учител в Старото школо и той открил тук първото класно училище. По това време бил още ерген - млад, пъргав, къдрокос. Сладкодумният стихоплетец бил голям мераклия за хубави моми и за вкусни гозби. По-късно той написва готварски рецепти и ги издава в книга - една от първите ни готварски книги. 
В програмата на Славейковите празници 2019 беше включено и готвенето на стария площад по рецептите на дядо Славейков. Главен готвач беше Иван Звездев, а за да бъдат сготвени ястия по повече рецепти се включи и кмета на Трявна, помогнаха и хора от ресторантите и хотелите в града.

Освен вкусната рибена чорба на площада всички гости можаха да опитат от общо 10 различни ястия по рецепти на Славейков. Всъщност Иван Звездев сподели, че е преработил и „дешифрирал“ рецептите, които Славейков е записвал, защото те са за многочленни семейства, фамилии от по 20-30 души, а сега са преработени за 5 членни семейства.

Звездев сподели още, че е впечатлен от рецептите събрани от Славейков, но най-любима му е тази на кисело-сладките патладжани. Това, което прави впечатление, че в старите рецепти се ползва много оцет и много канела.

Предстои преработените и осъвременени рецепти да бъдат издадени в книга със съдействието на тревненската община.


Всяка година през месец юни пред читалището "Пенчо Славейков - 1871" в Трявна се откриват четиридневните национални Славейкови празници.

Богатата културна програма  предвижда литературни четения, дискусии, организиране на книжни базари, концерти, откриване на изложби, театрални спектакли. През настоящата 2019г. учениците от училище "П.Р.Славейков"четоха в Славейковата къща свои литературни творби, а по-късно през деня в Старото школо беше проведен ученически дебат, посветен на 180-годишнината от създаването на Славейковото училище.

Същата вечер в галерия "Гъбенски" беше открита изложбата на фонд "13 века България" под наслов "Златните страници на българската илюстрация. Илия Бешков и учениците му".

На 8 юни тази година в Трявна  се състоя национална кръгла маса на тема "Петко и Пенчо Славейкови - между Изтока и Запада", а вечерта се проведе  церемонията по награждаването на авторите, отличени в конкурса за лирично стихотворение, обявен от общината. След награждаването тревненци и гостите на града успяха да видят спектакъла на народния театър "Иван Вазов" - "Пътят към Афродита", в който участва актрисата Бойка Велкова, а музиката е на Теодосий Спасов. След спектакъла имаше и концерт на открито на ансамбъл "Българе".

Неделният ден 9 юни започна в Даскаловата къща с музикално матине с квартет "София", а вечерта е постановката на тополовградския театър на комедията "Велко Кънев" - "Всичко е добре, когато свършва както ви се харесва".


Даскаловата къща – външен изглед

Освен всичко това Трявна е невероятно притегателно място както за почивка, така и за активна спортна дейност.

Тук се провежда и едно знаменателно спортно събитие – маратона Трявна Ултра, който  е планински ултрамаратон,  провеждан ежегодно през юли в Стара планина, като стартът и финалът са в Трявна.

Три са дистанциите, в които участниците могат да изпитат силите си в текущия вариант на състезанието – 23, 76 и 144 км, като по традиция всички стартират в събота в 06:00 сутринта. Състезателите на дългата дистанция финишират в неделя, като контролното време за завършване е 35 часа.- https://www.sportal.bg/news.php?news=795283
  

Трявна  не е случайно подбрана дестинация за провеждането на това голямо спортно събитие, на което тази година дойдоха повече от 760 участници и състезатели от 28 държави –  тя е един от най-привлекателните и очарователни градове в България, любимо място на любителите на туризма и природата, вкусната кухня и планинско спокойствие.

 Какво още можете да видите в Трявна?

 

„Стените на храбростта”, издигнати в древната форма на кромлех - каменен кръг .





Заслужава си да отидете да видите единствения по рода си мемориал на падналите за свободата на Родината, издигнат в Трявна под древната форма на кромлех – каменен кръг,  паметен ритуален комплекс на войните, загинали за България.








С  единодушната подкрепа на кмета на Община Трявна – Дончо Захариев, Борислав Борисов – кмет на Плачковци, Съюза на военноинвалидните кооперации в България и Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва от архивите на всички села, съществували в миналото и понастоящем в района, са издирени имената на героите от региона, платили с живота си за свободата на Отечеството.

Техните имена са изписани на каменните постаменти от новия мемориал „Стени на храбростта“ в гр. Трявна и гр. Плачковци за да получат признателността на идващите след нас поколения българи.



Ако търсите нещо по-забавно, в Трявна вече се провежда и истински джаз фест . На 25 август 2019г. на площад „Капитан дядо Никола“,   кметът на община Трявна Дончо Захариев откри  първият джаз фестивал в Трявна. Вечер, в която звучеше  красив вокален джаз, изпълнен от млади и талантливи изпълнители, които представиха своите нови проекти и утвърдени имена от българската джаз сцена.

 Началото на джаз фестивала започна  с участието на Весела Морова  и Йордан Тоновски (пиано), Христо Минчев (контрабас), Кристиян Желев (ударни). Певицата  представи селекция от джаз стандарти и бразилски ритми. Весела Морова е една от младите надежди на българския джаз.




Най-популярният глас в българската джаз музика, Васил Петров  представи симфоничен джаз заедно със Симфониета-Враца и Йордан Тоновски джаз трио с диригент Владимир Бошнаков. Специален гост в програмата бе  Валентин Геров (виола) от София квартет. Популярни класически теми и джаз стандарти в аранжимент за симфоничен оркестър  озвучаваха  на  площада пред часовниковата кула в Трявна.






Тревненци и гости на града в продължение на три часа имаха възможността да се наслаждават на прекрасните изпълнения на джаз изпълнителите.



Днес това малко туристическо градче, в пределите на област Габрово е наистина  основно променено. Центърът на града е изцяло обновен и озеленен, фасадите са боядисани, от балконите висят цветя, а между административните сгради надничат зелени, ниско окосени морави и фонтани, съперничещи на тези, които може да се видят в известните европейски столици.


Това е съвременната Трявна – град, който не забравя своето славно минало, пази своето богато и уникално културно-историческо наследство и гледа без страх напред към европейското и глобално бъдеще на нашата родина – България.