неделя, 7 юни 2015 г.

Робърт Бовал: Българската цивилизация е по-древна от египетската

Робърт Бовал: Българската цивилизация е по-древна от египетската


Автор: Тихомира Методиева

 Белинташ_2014 - Dr. Robert Schoch_Robert  Bauval

Учени се обединяват около тезата, че има много признаци, че по българските земи е съществувала цивилизация, която е била в пълен разцвет още преди времето на Древен Египет.

В галерия Credo Bonum беше представен предпремиерно филмът „Забравена цивилизация”, който е заснет по време на научно посещение на светилищата на Белинташ, Харман Кая и Татул в Източните Родопи. В екипа участват проф. Ана Радунчева от Археологическия институт към БАН, археоастрономът Робърт Бовал, геологът д-р Робърт Шок и астрофизикът от НАСА Томас Брофи.

 След прожекцията зрителите имаха възможност да разговарят по скайп с Робърт Бовал. В разговора той сподели, че „в България има изключително интересни праисторически обекти с конкретни астрономически характеристики, които наподобяват това, което откриваме в Египет.
 



 Интересното е, че някои от обектите в Северна България са датирани в епоха значително по-стара от традиционното ни разбиране за египетската цивилизация и може да се окаже, че влиянието е дошло от българските земи към Египет.” 

Също така археоастрономът разказа легенда, според която египетския сфинкс е бил посветен на жена на египетски фараон от Тракия, на име Родопи.

От свое име и от името на колегите си д-р Шок и д-р Брофи, Робърт Бовал изрази възхищението от обектите, които са посетили в България. Със съжаление учените са установили, че тези обекти са почти неизвестни извън страната, затова искат да помогнат да се даде една по-голяма международна гласност за българските обекти. „Международната научна общност не знае какво се намира в България. България е terra incognita за нас.”, каза професор Бовал.

"Следващата стъпка е да предприемем по-задълбочени проучвания, обстойни геоложки и астрономически проучвания.”, сподели археоастрономът.

Той направи и важното уточнение, че с неговите колеги нямат за цел да дойдат и да превземат работата на българските учени. „Напротив! Искаме да използваме това, което те са създали и да му дадем международна гласност, независимо дали ще е през публикации, телевизия или интернет, защото това което имате в България представляват изключителни обекти, за които си заслужава светът да научи.”


Кои са изследваните от Робърт Бовал, д-р Шок и д-р Брофи мегалитни светилища в България?

 

Мегалитното светилище Белинташ:  http://evgenidinev.com/seen/belintash/



Белинташ е малко каменно плато, което се намира в северната част на Родопите на 30 км югоизточно от Асеновград. Известно е като древно тракийско светилище на бог Сабазий (Дионис) на бесите.  Според  легендата,  името Белинташ се превежда като "камъкът на войната", заради свещената война за главното светилище на Сабазий в Родопите, водена от беския жрец Вологез.

На горната площадка на скалата са издълбани кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала, които според някои изследователи образуват карта на звездното небе. Дължината на скалната площадка е около 300 м, с надморска височина 1225 м.

Един древен надпис от Белинташ, открит от туристи през лятото на 2006 г., потвърждава тезата, че нашите предци от Родопите са имали писменост по-ранна от гръцката.Надписът е дълъг е 70 см и съдържа 14 или 15 отделни издълбавания. 

Белезите в скалата са силно износени от времето, но ясно си личат основните контури и по завършващия знак може да се съди, че надписът е достигнал през хилядолетията до нас в своята пълнота. За възрастта му може само да се гадае, но предвид приетата датировка на първите изсичания на Белинташ от 4-ото хилядолетие пр. Хр. и по захабяването му със сигурност може да се приеме, че е направен доста преди началото на новата ера. Надписът е поредното доказателство, че траките не са били безписмен народ и в отделни случаи са записвали послания върху скалата, използвайки фонетична или пиктографска писменост.

Сензационното в случая е не фактът, че при Белинташ се открива надпис, а наличието на знакa IYI и то в самото му начало. Този знак, свързван изключително с прабългарите, е намиран и в други тракийски светилища (напр. Щуд край Ситово). Традиционната българска историография приема, че преди 681 г. българи в Родопите не е имало .

Възниква резонният въпрос: как тогава най-значимият и характерен техен знак- този на върховния им Бог- се появява много преди Христа, изсечен на едно тракийско светилище.
Отговор дава автохтонната теория за произхода на българския народ, която все по-убедително доказва тезата, че българите са коренното и най-старо население на Балканския полуостров, разселило се впоследствие по различни места, и впоследствие завърнало се (част от него) в прародината си под предводителството на Аспарух и Кубер.

Сам по себе си надписът от Белинташ е сериозно доказателство за правдивостта на тази теория, която тепърва ще получава все по-силна подкрепа с развитието на историческата наука и с подробното изучаване на хилядите древни свети места из територията на България.



Мегалитно светилище Харман Кая

От документираните досега скално-изсечени светилища в Родопите най-импозантно е Харман кая, намиращо се в района на с. Долна Чобанка, Момчилградско. Обектът е регистриран преди повече от 60 години (Миков 1941). Светилището се е развило на невисоко плато около естествена малка пещера с дълбочина 7 м. Пред нея по повърхността на терена е най-голямото струпване на керамични фрагменти, най-ранното от които се отнася към късноенеолитната епоха, а най-късното е от 1-2 в. сл. Хр. Във вертикалната скала до входа на пещерата, на юг, са издълбани трапецовидни ниши. В подножието на платото има още една карстова пещера, с дълбочина 20 м, със следи от обработка.

Платото, увенчано със скали, в които е пещерата, доминира над околността и е естествено укрепено. Вътрешното свещено пространство обхваща скалистия връх с пещерата. В него се е влизало през процеп между скалите, допълнително обработен като вход, затварян с врата, чийто праг и жлебове личат в скалите. Във външното свещено пространство са разположени изсечените в скалите площадки, определени и като като места за наблюдения на слънцето, основите на помещения, стълби, жертвени ями, олтари, басейни (вероятно за пречиствания). Личат и издълбаните в хоризонталните скали легла за дървени конструкции (помещения, навеси ?).
 


 Дъждовната вода е извеждана извън помещенията чрез улеи, врязани в хоризонталните скали. В това външно свещено пространство се извисяват скали с издълбани в тях трапецовидни ниши и жертвоприносителни олтари. В това пространство се намират и две изравнени в скалата площадки с диаметър 10 и 15 м .

Първата площадка, означена като североизточна, е с овална форма, наклонена е леко на север. Чрез изсичане са оформени 6 концентрични полукръга с разстояние един от друг от 0.3 до 1.4 м, чиито диаметър, естествено, непрекъснато се удължава. В скалата, в западния край на площадката, е издълбан трон, който е обърнат на изток-североизток. Втората площадка е с почти кръгла форма, с 11 концентрични полукръга, с лек наклон на юг. В северния край на тази площадка също е издълбан трон, обърнат на североизток.


Според откривателя на светилището проф. В. Миков, в подножението на Харман кая личат останките на “най-големия тракийски град”, в който, освен очертанията на помещенията, ясно се виждат улиците и площадите. Зидарията, според автора, е без хоросан, а керамиката, която е открил на терена, датира между 6 и 1 в. пр. Хр.
 
В близост до култовото място, в скалния склон над реката, е издълбана гробница. Археоастрономическите проучвания на двете изсечени в скалите площадки, едната от които кръгла, сочат, че те най-вероятно са служели за измерване на годишния цикъл и за установяване на лятното и зимно слънцестоене. Изследванията показват, че скалният мегакомплекс, предназначен за такива наблюдения на слънцето, е бил създаден около 2000 г. пр. Хр.
 


 Тракийското светилище при село Татул

 - http://bulgariatravel.org/en/object/60/tatul

 Един от най-величествените мегалитни паметници, открити по нашите земи, е Тракийското светилище край село Татул, община Момчилград. То се намира само на 200 м от селото и на около 15 км от Момчилград.

Светилището представлява скален масив, а върхът му - пресечена пирамида. Комплексът се състои от два саркофага, четириъгълно легло за главния олтар и триметров кладенец. Датиран е от края на V и началото на ІV хил. пр.Хр. За това свидетелстват намерените глинени съдове в региона. 

Скалната пирамида и гробниците около нея са оформени през ХVІІІ – ХІ в. пр.Хр., когато светилището преживява своя първи голям разцвет. Наоколо е оформен кръг от глинени олтари, върху които са извършвани жертвоприношенията. Открити са стотици култови предмети – глинени човешки идоли и прешлени за вретено, модели на съдове, предмети от бронз, изображения на Бога Слънце.

При разкопките през 2004 – 2007 г. са намерени и уникални предмети от глина, свързани със слънчевия култ – три колела за макети на Небесна колесница и част от златна маска.



През ХІІІ – ХІІ в. пр.Хр. светилището е пострадало при земетресения. Според историци саркофагът, пресечената пирамида и страничната камера илюстрират погребенията на Орфей и на тракийския цар Резос, който според митологията е царувал в южната част на Родопите и е взел участие в легендарната Троянска война.

През античната епоха е изградена масивна каменна стена от огромни блокове с форма на паралелепипед. Във вътрешността на светилището са разкрити няколко сгради, една от които е великолепен храм със запазени 6-метрови стени. От античната епоха е открита цяла серия от бронзови пръстени – печати.

В първите години след Христа в района на светилището е регистрирана строителна активност. Обновеното светилище просъществува до 50-60-те години на І век.

Мястото е населено отново през втората четвърт на ІІІ в. От това време е открита значително количество римска керамика. Счита се, че елинистическият храм и сградите около него са превърнати в укрепена римска вила, обитавана от богат местен аристократ. Имението е опожарено през 267 – 269 г., когато варварите готи нахлуват в Родопите. В края на ІІІ в. вилата е възстановена, но в доста по-примитивен вид.

Нов период на разцвет започва през ІХ – Х в. Тогава са извършени поредните преустройства.
Финалният етап от живота върху хълма край с. Татул се отбелязва от средновековния некропол, от който са проучени 8 гроба. Некрополът се датира не по-късно от средата на ХІІІ в. и бележи края на вековния живот на хълма край Татул.


Скален комплекс „Караджов камък”
http://bulgariatravel.org/bg/object/221/Skalen_kompleks_Karadjov_Kamyk



 Караджов камък е интересен скален феномен, който се намира близо до село Мостово в Родопите. Представлява високо скално плато (връх с височина 1448 м), в чиито отвесни стени се е образувал естествен тесен улей. В него е наместен огромен камък, който сякаш висша сила е поставила там – Караджовия камък.

Още от древността хората са смятали мястото за специално - древните траки са изградили светилище, в което са почитали мъртвите. До днес са запазени изсечени в скалата ямки с религиозно предназначение, както и стъпала, водещи до горната част на масива. Проведени разкопки показват, че светилището е създадено през ранножелязната епоха (VII – VI в. пр.н.е.).

 От този период са останали издълбани скални ями и улеи, в които са били полагани съдове, палели са се огньове, а самият ритуал е завършвал със затрупване с камъни.
 
По-късно светилището е използвано през III – IV век сл.Хр. – намерена е керамика, изработена на грънчарско колело, и монети от времето на римския император Юстиниан I (управлявал в периода 527 – 565 г.).

Като повечето светилища на траките, и тук се наблюдава етажност. Първият етаж се нарича Долна култова площадка, следват издълбани стъпала - преход към по-високата част, където в скалите има изсечени малки дупки. Когато някой тракиец умирал, близките му дълбаели дупките в скалата и ги пълнели с дарове.

 В района на близкото село Мостово, на сравнително малка площ има открити седем тракийски светилища, най-известното от които е Белинташ. Християните също имат своя история тук – известно място за поклонения е намиращият се наблизо Кръстов връх (Кръстова гора), който също в миналото е бил тракийско светилище. Вярва се, че там се намира парченце от кръста на Христос.
 
 „Стражите” – антропоморфни скални изображения от мегалитното светилище „Белинташ”.


Кой всъщност е Робърт Бовал?


Робърт Бовал (Robert Bauval) е белгийски писател на бестселъри в жанра документалистика, и изследовател на Египет, известен със своята теория за „Корелацията с Орион”.
 
Робърт Бовал става известен пропагандатор на теорията за връзката между разположението на известните и емблематични египетски пирамиди, и на звездите от съзвездието Орион, наречена „Корелацията с Орион”. Тя е част от хипотезата му, заедно с Греъм Хенкок и писателя Хавиер Сиера, за съществуването на т.н. „Златен век на човечеството“. Според хипотезата цивилизацията на Златния век е изчезнала преди около 10 500 години и е предшественик на всички модерни цивилизации.

 Откритията и теориите на Бовал са били предмет на десетки телевизионни документални филми, дискутирани са по много канали BBC, ZDF, France A3, ABC, NBC, Fox -TV, History Channel, Discovery Channel и RAI-Italia.

 В края на юли месец 2014 г., заедно с проф. Робърт Шох, проф. Ана Радунчева от Археологическия институт към БАН и астрофизикът Томас Брофи, посещава България като член на Международна изследователска експедиция, за която е обявено, че ще изследва знаци, оставени от древна цивилизация по праисторическите светилища Белинташ, Татул и Харман Кая.


                        
                       Официална страница на Роберт Бовал : http://www.robertbauval.co.uk/


Премиерата на филма „Забравена цивилизация” се състоя в понеделник 9-ти февруари  2015г. от 22,00 часа в предаването „В кадър” по БНТ. Авторът на филма е Мария Салабашева, а режисьорът Николай Василев.

Вижте тук представяне на  филма:
https://www.youtube.com/watch?v=zN0Xvngjmd0


Линк към настоящата статия на испански език: http://alexandradelova.blogspot.com/2015/02/robert-bauval-la-civilizacion-bulgara.html


5 коментара:

  1. Чудесна статия!!!
    За съжаление филма го няма!!!
    Естествено, че не искат да знаем кои сме, откъде сме дошли и какво сме дали на света. Но няма да попречат Истината да излезе наяве!!!
    Дори и с изтриване!
    Осъзнаването е вече започнал процес и нищо не може да го спре!!!

    ОтговорИзтриване
  2. Пак някакви идиотски, фалшиви теории за "разходки" на българите като някакви номади из пущинаците на ОРИЕНТАЛСКА АЗИЯ!!!! Няма такова нещо! БЪЛГАРСКОТО ДНК е най-голямото безспорно научно доказателство, че сме БЯЛ, ЕВРОПЕЙСКИ МЕСТЕН НАРОД, и въобще и до днес БЪЛГАРИТЕ СА В ЗЕМИТЕ СЕВЕРНО И ЮЖНО ПО СРЕДНОТО И ДОЛНОТО ПОРЕЧИЕ НА РЕКА ДУНАВ, но болшинството са хора с дебилно изкривено самосъзнание, като помаците с фалшив, подменен "чип" а главата! Сърбите, румънците, гърците до Пелопонес и Атика, макетата-марсиянци, населението на Украйна и части от европейските части Южна Русия, дори в Северна и Централна ИТАЛИЯ, ИМА НАЛИЧИЕТО БЪЛГАРСКИЯ ГЕН, основен за Дунавската расова подгрупа, като комбинация между ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКА и ИЗТОЧНОЕВРОПЕЙСКАТА ПОДРАСОВИ ГРУПИ, а относно исторически артефакти, извори и археологически находки, има много, но тенденциозно криво разчетени и фалшифицирани, но вижте ясно КОННИКА "BOLGAR" от 4-ти век от времето на последният силен римски император-християнин Константин Велики! Ясно се вижда, че БЪЛГАРСКИЯТ КОННИК ОТ гр. ВИНИЦА, ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ, НЕ Е С АЗИАТСКО СТРЕМЕ, ИМА КЪС "ТРАКИЙСКИ" МЕЧ ПОД ЗНАКА НА ХРИСТОВИЯ КРЪСТ!!!!!
    https://m.netinfo.bg/media/images/29178/29178499/640-420-nadpis-bolgar-na-plochka-ot-makedonskiia-grad-vinica-otvaria-tema.jpg

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Нали за същото Ви говорят хората...

      "Отговор дава автохтонната теория за произхода на българския народ, която все по-убедително доказва тезата, че българите са коренното и най-старо население на Балканския полуостров." Четете поне малко преди да коментирате...

      Изтриване
  3. След като ги има тези скални символи или пиктограми, защо аджиба, тяхни изображения и фотоснимки не са приложени никъде? Защо авторите, които пишат по темата и споменават за тези писмена, не поместят и изображения, за по-голяма нагледност? Сама се натрапва идеята, че фактите за въпросната писменост се крият, поради някаква причина...!

    ОтговорИзтриване