понеделник, 8 юни 2015 г.

УРОЦИ ПО ИСТОРИЯ - ТЕМА 1 - Част 5



          Началото на днешната човешка цивилизация. Опит за систематизация на археологическите доказателства за  съществуването на най-ранните култури в Европа и Азия по период на датиране.


            Гьобекли тепе и култура Варна –доказателства за най-старата цивилизация, позната на човечеството. Праисторическите градове на индоарийските народи.


                                         Част  пета


                 ПОСЕЛИЩЕН ЖИВОТ

В ДНЕШНИТЕ БЪЛГАРСКИ ЗЕМИ  ПРЕЗ

            НЕОЛИТА И ХАЛКОЛИТА


  (продължение от  част четвърта  -  "ВАРНЕНСКИЯ ХАЛКОЛИТЕН НЕКРОПОЛ  и най-старото златно съкровище в света" - http://alexandradelova.blogspot.com/2020/04/1-4.html )


Историята на праисторическите  племена на ариите, населявали българските земи през новокаменната и каменно-медната епоха  е една неразделна важна част от историята на Югоизточна Европа.

За разлика от миналото, когато техническите възможности не са позволявали толкова подробно изследването на праисторията, днес това става възможно и се откриват нови хоризонти и данни за един толкова минал период от време.



Мощните  каменни стени на най-стария европейски град  край  Провадия- Солницата, от  епохата на неолита били , високи до 9 м., издигнати в стила на монументалната архитектура на каменния кръг на арийските народи.

В проучванията на древната история на нашите земи,  проблемът за съществуването на поселищен живот в сегашните български земи през епохата на неолита и халколита, неговата приемственост  и оформянето в последствие на  цялостна поселищна система в Тракия  през бронзовата и желязната епоха заема много важно място, тъй като селищата са един от основните показатели, изграждащи характеристиката на дадена култура
.

През епохата на неолита се проследяват няколко близки помежду си етнокултурни области, формирали се в края на VІІ хил. пр. Хр. Те са резултат на неолитното консолидиране на неолитната земеделско-скотовъдна икономика.

На юг се открояват културите с раннонеолитна керамика (групите в Тесалия и Източното Средиземноморие; групите от Караново – Кремиковци – Старчево - Мурсалево и др.) Характерните белези на тези области са рисуваната керамика, впечатляващата архитектура на  наземните жилища, добре организираната поселищна структура. Изключение правят групите на север, където се срещат на едно място наземни жилища и землянки. Това очевидно се дължи на тясно съжителство между две култури.

 


Една от уникалните от находки от разкопките край ГКПП Капитан Андреево – „Богинята с кока”.


В края на епохата на неолита (края на VІ хил. пр. Хр.) Тракия най-вероятно преживява своя първи демографски взрив. Започва ново постепенно предвижване на населението на север, където неолитното население е много по-некомпактно. Ето защо тук, на нивото на културите Поляница, Сава и др. в СИБ се появяват наземни постройки, гъсто една в друга, и възникват многобройни селищни могили.

Проучвания върху структурата и планировката на едно неолитно селище може да се даде само, ако е разкрита голяма част от селищното пространство. През последните няколко години  това се оказа съвсем реално и възможно и се установиха множество неизвестни до тогава факти за структурата на селищата, начина на градеж на жилищата и ориентацията им, а също така и множество други неизвестни. Поради това се разкриха планировките на цели неолитни обекти. Такива са: Слатина-София, Караново, Голямо Делчево І , Мурсалево, Подгорица  и много други.













Материалната изява на високо развитите и многостранни духовни представи на неолитния човек са намерили проявление в изключително разнообразни ритуални предмети - антропоморфни фигури от глина и кост, зооморфни фигури, антропоморфни и зооморфни съдове, керамични модели на жилища и пещи.


Сред тези находки, особено през каменномедната епоха има истински шедьоври на праисторическата пластика. Заслужава да бъдат подчертани находки, като портретната глава на мъж от Габарево, монументалният модел на храм от Коджадермен, статуетки с висока художествена стойност от Североизточна България.


Много интересна е фигурата на Богинята майка, намерена при разкопки по линията Пловдив – Свиленград. Това е богинята майка, а иконографията на очите е характерна за края на халколита или началото на IV хил. пр. Хр.





"Нашата антропоморфна фигура, която нарекоха "извънземно", определено е интересна, но най-ценното за изминалото археологическо лято за мен са находките от обредния комплекс в местността Хауза край Капитан Андреево, Свиленградско - казва археолога Крум Бъчваров, завеждащ секция "Праистория" при НАИМ.



Г-н Бъчваров разказва, че при Нова Надежда, Хасковско, са открити 15 гроба с 19 раннохалколитни хора, но най-ценното за изминалото археологическо лято за него са находките от обредния комплекс в местността Хауза край Капитан Андреево, Свиленградско.


Само фигурата на бика, върху който има женска фигура, датирана от късния неолит (5200 - 4900 г. пр. Хр.), няма аналогии в Югоизточна Европа .



Фигурата на бика, върху който има женска фигура, датирана от късния неолит (5200 - 4900 г. пр. Хр.), от местността Хауза край Капитан Андреево, Свиленградско.


Много интересна и е и другата антропоморфна фигура, намерена при разкопки по линията Пловдив - Свиленград. Тя също е на богинята майка, макар лицето да прилича на мъжко. Но има женски гърди. Очите са от шистов камък."
Археолозите предполагат, че е била поставена на пиедестал и е била идол в голяма композиция, но все още се гадае какви са били ритуалите толкова векове назад през годините.




Археолозите предполагат, че е била поставена на пиедестал и е била идол в голяма композиция, но все още се гадае какви са били ритуалите толкова векове назад през годините.

Съществена разлика между палеолита и неолита е разликата между ползването на натуралистичния образ (иконичния знак) и орнамента (знакът символ). През неолита образите от природата все повече се схематизират и геометризират. Така през неолита се появяват пиктограми и знаци, които някои учени разглеждат като протописмо.


 

Неолита се дели на докерамичен и керамичен. Керамичният неолит настъпва около седем хиляди години преди новата ера, като има времеви различия за началото му в различни части на света.

Глината е нов основен материал усвоен през неолита. Статуетките и съдовете от глина започват да се пекат и така стават по-трайни, с възможност да придобият нови естетически качества. Предметите са имали и профанни, и сакрални функции, не е имало разделение. Съдовете са медиатори между профанното и сакралното – пример са вази от неолита, схващани като форма на Великата богиня – основното божество в тази епоха. Те са богато украсени с орнаменти.

    

  Плевен, глинен статуетка на Великата богиня-майка от неолитната епоха.

НАИМ, Портретна глава на мъж, халколит
  Така през неолита нараства ролята на орнамента, което показва че мисленето се развива към по-абстрактно и се появяват символите.

Изкуството на неолита се различава от това на палеолита по своите по-абстрактни характеристики.



Променя се структурата на образния език. Повява се идеята за организация на времето и пространството, в украсите има ритмика и повторение, свидетелство, че в представите на човека светът става по-организиран и подреден, с определена йерархия и правила. Появяват се растителните орнаменти, които през палеолита не се срещат. Появяват се знаци, изобразяващи небесните тела – слънцето, луната.



  Музей "НЕОЛИТНИ ЖИЛИЩА“ СТАРА ЗАГОРА


Женският образ доминира. Едва в края на неолита се появяват образи на мъже. Лицето не е представлявало интерес, художниците са съсредоточени върху позата и фигурата. Ханшът често е подчертан – така наречената стеатопигия, за да се подчертае значението на богинята като източник на живота. Изкуството през неолита е в тясна връзка с митологията, магията, култа и обреда.

 

При неолитното изкуство има плавно развитие и приемственост между отделните му периоди. Приемствеността е в бита, културата и социално-икономическото развитие на човешкото общество. Тази приемственост се разкрива и от селищните могили, в които има различни пластове, натрупани един след друг от живота на едно и също място през годините и вековете.

Жилищата от ранния, средния и късния неолит са почти идентични едно с друго, а също и с тези, изграждани значително по-късно,  по времето на бронзовата и желязната епоха в земите на Тракия, което подчертава наличието на културна и традиционна приемственост.

 









Тяхната технология на изграждане била от забити колове в земята, а между тях били изплитани дървени плетове, които служели за стени. От вътрешната и от външната страна стените били измазвани с дебел слой глина, премесена със слама, за да не се напуква мазилката. 



Подовата замазка била поставяна върху добре трамбована пръст. Планът на всичките жилища бил правоъгълен. Инвентарът им бил досущ еднакъв. Вътре имало засводена пещ, хромелни камъни, съдове и др.
Пещите били обикновено изграждани на срещуположната стена на жилището, срещу входа му, и били с подковообразна форма. Имали размери: височина 0.10 – 0.15 м. от пода на жилището. Сводът на пещите бил изплетен от тънки пръти и бил измазан от двете страни с дебел слой глина. Тук се наблюдава една новост – за задържане на по-дълго време на топлината в пещите, техните основи не били направо върху пода на жилището. Имало поставени дребни камъчета, части от натрошени глинени съдове и др. в основата на самата пещ. Основата на пещите била от глина и била излъскана механично.


 
Селищната архитектура през епохата на неолита е разнообразна в различните части на РБ. Всяко едно праисторическо селище възниква върху естествено укрепени и защитени места. Повече от тях започват като малки селища, но с течение на времето и преминаването на различните периоди на неолита се разрастват. Достигат площ до няколко десетки декара.



Важно място за възникването на неолитно селище е естествено укрепена местност в близост до водоизточник. Планировката на повечето от тях е била по посоките на света или както посоките на жилищата. Другият основен фактор за възникване на неолитно селище е плодородния район. Селището възниква на такова място, че да е близо и до плодородна почва.

                                                                                                                               

Модел на неолитно жилище

Селищната и жилищната архитектура на селищата
на територията на днешна България през целия неолит е една от онези предпоставки, благодарение на която се възникнали многобройни поселения. Използвайки принципа на естествено укрепените местности, близостта до питейна вода и плодородни почви се създават условия за възникване на селищни поселения.

Използвайки еднотипна техника на строене на жилищата и еднотипна планировка на селищата се получават големи по площ поселения. В стратиграфско отношение голяма част от тях имат вертикална стратиграфия и са по-малко тези, които имат хоризонтална.


Възстановка на крепостта Солницата-Провадия, архитектура в стила на слънчевия  кръг на арийските народи

Това е така, защото непрекъснато се случват различни бедствия, като пожари, наводнения и др., и селището е напускано. След това отново е заселвано, но пластът е заравняван и така се е образувало ново селище. Това води до увеличаване на височината на вече селищната могила, а в хоризонтално отношение разрастването е много по-малко.

Ориентацията на жилищата и селищата била често пъти еднаква. Много от жилищата имали ориентация по четирите посоки на света или по една от двойките север – юг или изток – запад. Ориентацията на селището била предимно съобразена с местоположението му. често двете ориентации, тази на жилището и тази на селището, се разминавали, поради терена, на който са разположени.

Разпръснати из цялата територия на страната, проучените досега неолитни поселения  дават една по-реалистична представа за особеностите в строителството на жилищата, поселищните традиции и други. 




От особено значение са постиженията на радиовъглеродния метод и дендрохронологията, които дават на праисторията реални хронологически граници.
Новокаменната епоха (неолит) обхваща периода 6 200-4 900 г. пр. Хр. Ранният неолит е представен с материалите от праисторическото селище Чавдар, Пирдопско, сред които са намерени  богато украсени керамични съдове. Множеството находки  от Деветашката пещера, Ловешко, Тополница, Петричко и Сапарева баня, Кюстендилско илюстрират типичните белези на керамичното производство през неолита в западните райони на страната.

Каменномедната епоха (халколит) (4 900-3 800 г. пр. Хр.) обхваща  ранния халколит в Тракия (култура Марица); ранния халколит в Североизточна България (Салманово, Шуменско); късния халколит в Североизточна България (култура Коджадермен); късния халколит в Северозападна България (култура Криводол).

Много характерен отрасъл в производството през халколита  е   добиването и използването на първите метали - медта и златото, чрез развитие на рудодобива и металолеенето, появили се за пръв път в историята на човешката цивилизация в района на Балканите и Причерноморието.






Станала отдавна база за изработване на Карановската хронологическа система и епоним за праисторическите култури, Карановската селищна могила съдържа материали от почти всички праисторически периоди – ранен и късен неолит, ранен и късен халколит, ранна бронзова епоха.

Периодизацията и хронологията на Караново, където археологическите проучвания продължават и до днес, са залегнали и в хронологията на цяла Югоизточна Европа.

Карановската култура дава хронологическа система за новокаменната епоха (неолит и енеолит) на Балканския полуостров.


Селищната могила в Караново е от най-старите и най-големи селищни могили в България и Европа.. Разпростира се на площ от 24 000 м², с височина 13, дължина 250 и ширина 150 м.

Селищната могила е в подножието на планината Сърнена Средна гора. На юг се намира плодородната черноземна долина на Нова Загора.

Съществуват общо седем шихти на култура Караново. Под шихт Караново I не са намерени следи от заселение. 

Тук са открити няколко уникални антропоморфни и зооморфни фигури,
печатът
с врязани предписмени знаци , керамични олтари и други предмети със сакрално предназначение.


                                      Находка от селищна могила Караново.



В края на неолита се открива и овладява обработването на металите. Това за пръв път в историята на човешката цивилизация се случва именно тук, в района на Балканите и Причерноморието. След медта идва и златото.
 
Смята се, че златото намерено във Варненския халколитен некропол е сред най-старото технологично обработено злато в света. Медта става обект на търговия. Това дава тласък на развитието на стопанството и стопанските отношения, динамизират се отношенията между хората. Произведените предмети стават повече  и се разпространяват между различните неолитни общества, като спомагат за техническото и стилово единство.

 Смята се, че на територията на съвременна България се открива висока неолитна култура, тъй като територията е на търговски пътища, чрез които се осъществява и културния обмен
.



Находки от  ранно-неолитното селище при  Мурсалево


Но най- значимите проучени  обекти от тази епоха, след Варненския халколитен некропол , за който вече говорихме,  които ще Ви представя тук са: най-стария европейски град  край  Провадия- Солницата, Варненско и следващото археологическо чудо  - Археологически комплекс „Езерния град” на големия дуранкулашки остров, където лежат останките от най-древната каменна архитектура на Стария континент отпреди седем хилядолетия, селищната могила при Хотница, датираща разцвета на местната култура към енеолита (V-IV хил. пр. н. е.),  халколитния град при могилата „Юнаците – един от най-големите древни градове в Европа от времето на V хилядолетие пр.Хр., построен върху 150 декара,  Селищната могила „Неолитни жилища Стара Загора”  и нейната приказна керамика,  изцяло проучената укрепена Русенска селищна могила от каменно-медната епоха (5 хил. пр. Хр.),  Ранно-неолитното селище при Мурсалево, с  неговата впечатляваща централизирана планировка и архитектура,  построено сякаш от съвременни проектанти и специалисти....

И така накратко, днес, ще говорим за още от множеството големи неолитни и халколитни селища на територията на днешните български земи, предшестващи поне с две хилядолетия тези от нулевата династия в Египет и с около хиляда години основаването на древните  градове-държави в Месопотамия.


Археологически комплекс Големият о-в Дуранкулак

  наричан „Българската Троя“ („Добруджанската Троя“) или „Езерният град“ и неговата селищна могила,

обитавана повече от 6 хилядолетия, от 5 400г. пр.н.е. 

до края на IX в.

 
Преди повече от 7000 г. праисторическият човек харесва степта на днешна Шабла и се заселва там. Древните добруджанци първо избират западния бряг на Дуранкулашкото езеро, а после се пренасят на Големия остров в него.




Ето как е изглеждал Островът, фотографиран от самолет в осемдесетте години на 20 век.. Снимката е от монографията „Дуранкулак” том 1, 1989, изд. БАН

Поради благоприятните природни и екологични условия, плодородната почва и разнообразният растителен и животински свят, тук в миналото са съществували множество селища, като най-старото е от VII хил. пр.Хр. Мястото е известно като „Българската Троя“ („Добруджанската Троя“) или „Езерният град“, заради селищна могила, обитавана повече от 6 хилядолетия, до края на IX в., и превърната в паметник на културата с национално значение.




Името Дуранкулак се превежда водно ухо, заради формата на Дуранкулашкото езеро, която наподобява ушна мида.

Проучените общо над 12 000 праисторически погребения, наред с некрополите от Девня и Варна, показаха, че западните брегове на Черно море са били люлка на най-древната протоцивилизация на човечеството.

Открито е неолитно селище, много голям праисторически некропол (над 1000 гроба от неолита и енеолита), както и няколко по-малки некропола от Античността и Средновековието. На южния склон има укрепено селище от късната бронзова и началото на ранножелязната епоха.Има следи от най-древното земеделско-скотовъдно население на Добруджа, известно с праисторическата култура - Хаманджия.

Следи от постоянно човешко присъствие има и през ранната бронзова епоха, и през късната бронзова епоха. Намерени са останки от класическата антична култура, открит е храм на богинята Кибела от елинистическо време, а в най-горния слой на острова има и старобългарско селище от времето на Симеон и Борис, което означава IX-X в. Възрастта на храма на Кибела открит на острова е повече от две хиляди и петстотин години.

Големият остров е 20 дка и на него се намира първият праисторически музей на открито в България. През 5250 г. преди Христа обаче мястото не е било остров, а нещо като скалист полуостров.

Изследователите откриват, че в селищната могила край Дуранкулашкото езеро се намират най-древната каменна архитектура в Европа, най-старото обработено злато в света и най-големият некропол на земята.


В началото на каменно-медната епоха около 5-ото хилядолетие преди Христа праисторическите хора се преселват на тогавашния полуостров. Вдигат къщи с височина около 2,50 м. Основите са каменни, а стените са от глина и дърво.


Прабабата на днешните улици се намира на големия остров в Дуранкулак  и е на около 7500 години.


Открити са много руини и находки, като древна каменна архитектура от V хил. пр.Хр., основи на каменни къщи, останки от дворец, глинена женска фигура (IV хил. пр.Хр.), съд с капак с издълбана украса, изобразяваща човешко лице (ранна каменно-медна епоха), чаша за вино (IV-III в. пр.Хр.), златни накити (късна каменно-медна епоха), поясна препаска (късна новокаменна епоха) и други.






Купа с висока цилиндрична шийка и врязана украса от VІІ хоризонт на селищната могила Големия остров в Дуранкулашкото езеро (средата на V хил. пр.)


Автентичното име на това древно селище (съществувало от 5 400 до 4 100 години преди Христа) не е известно. Затова си позволявам, като журналистите, да го нарека Езерния град. 



 


За ориентация ще си позволя да припомня припомня, че:
- Преддинастичният период в древен Египет e по времето на ІV хилядолетие преди Христа.


- Шумерите се появяват в Двуречието около 3300-3200 години преди Христа.
- Финикийците се заселват в тяхната Финикия (по родови предания идват откъм Черно море) в ІІІ хилядолетие преди Христа.
- Израилтяните превземат Палестина в периода 1300-900 г. преди Христа.
- Върху територията на Езерния град при Дуранкулашкото езеро съществува без прекъсване древно селище в течение на около шест хиляди години (от 5400 година преди н.е. докъм 1100 година след Христа, когато Първото българско царство е завладяно от Византия). 



В гробовете на праисторическия некропол на Големия остров са поставяни и личните накити, символи на обществено положение. В част от гробовете са открити 23 златни находки, които се оказват направени от най-старото обработено злато в света. Става дума за огърлици, обеци и мъниста от термично обработено злато, комбинирано с полускъпоценни камъни.




Праисторическото селище край град Провадия – възникнало край древната солница във Варненско.


Около това селище засега са намерени най-масивните укрепления от периода на праисторията, документирани до днес в Европа. Археолозите разкрихват мощни отбранителни съоръжения, непознати за фортификацията в древността.

Праисторическото селище край град Провадия възниква покрай древна черноморска солница. Жителите му просперирали благодарение на солта, която някога била основната парична единица.


„Дългокоси мъже, високи около 1,75 м, с кокове на главите, са владели най-старото организирано селище  в Европа.

 

То е на 6500 г. и се намира в двора на днешния завод за сол в Провадия.” - пише журналистката Искра Сотирова в статията си във вестник „24 часа” от 07.11.2012г. - http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1622059

  „Няма исторически данни за организирано селище на Стария континент, което да е по-старо от Провадия - солницата във Варненско”, казва изследователят проф. Васил Николов. Ученият от БАН и негови колеги от Историческия музей в Провадия сглобяват живота, йерархията, култовете и икономическите отношения на хората от праисторическия свят.

Тези изявления на учените, обаче, бяха дадени в периода преди невероятните открития, направени  през 2014-2015г- в неолитното селище край Мурсалево, при изграждането на автомагистрала Струма, което сочи още по-голяма древност на заселване на древно население на Балканите  и е на повече от 8000 години!





Владетелите на един от най старите градове в Европа били  погребвани в огромен некропол, който се простира на площ 5 или може би 6 дка. Археолозите са разкрили едва 400 кв. м от него. Изследват се 18 погребения засега.

Учените съдят за високото обществено положение на мъжете по откритите медни игли с 2 спирали. С тях управниците жреци са закрепвали коковете си. А са носели тези прически в знак на почит към богинята майка.



Находки от праисторическото селище  Провадия - солницата във Варненско.

Колкото по-дълбоко е открит даден скелет, толкова по-голям е бил санът му, казват историците. Праисторическото гробище се намира точно на гърба на „соления” град.

Археолозите вече са разкрили мощни каменни стени, от онази далечна епоха, високи до 9 м. Те са конструирани от големи бели камъни с пълнеж от по-малки. Бастионът е бил с дебелина 2,5 м.  Целта му е била да брани селището, където се е произвеждало най-ценното в онези времена - солта.




Зидове дебели 2,5 метра и високи до 9 метра бранели един от най старите градове в Европа – селището при Провадия-солницата във Варненско.



Това са най-масивните укрепления от периода на праисторията, документирани до днес в Европа. Разкрихме съоръжения, непознати за фортификацията в древността.”

Проучваме 3 последователно съществували крепости, в които се е живеело в продължение на 500 г. Най-късната открита стена е на около 3300 г. пр. Хр. Зидовете са пазели от грабители на сол, която по онова време била по-ценна и от златото.  В укрепения град са живели около 300 човека. Те са обитавали двуетажни жилища, направени така за икономия на място. На долния етаж на някои от тях са открити цехове за производство на сол. Има следи от калъпите.




















Намерен е и дълбокият 4-5 м кладенец със солена вода, от който са извличали течността с бялата подправка. Около укрепеното селище, където само избрани са извличали сол, има други, по-малки населени места, които, изглежда, са го обслужвали и са живеели от производството на ценните кристалчета.


Солта е била разменяна за различни други екстри. Проф. Николов твърди, че селището край Провадия е било „монетният” двор на праисторическа Европа. Солта в древността има функцията на първите пари - далече преди златото, което е само белег на престиж. Като единствен производител на сол на Балканите по онова време, през V хилядолетие пр. Хр. Провадия е „монетният двор” на региона.

Чрез мащабна търговия солните „кюлчета” достигат далече на юг, а обратно се връщат храна и продукти, за престиж, които са придружават своите собственици в гробовете на Варненския „златен” некропол”, твърди проф. Николов.

Студенти по археология и учени от екипа са открили калъпите за производство на „солените” пари. От матрица колкото ракиена чашка, се е правело кубче сол с големината на днешното левче, например. Няколко други матрици показват, че са се произвеждали и по-големи „кюлчета”.


  Няма съмнение, че в солницата са живеели заможни за времето си хора. Откритите погребения в некропола са от края на златната ера. Керамичните съдове, заровени северно от телата, по рисунки са аналогични на голямата чиния от Варненския енеолитен некропол. Тя е открита прз 1972 г. Фигурите по нея са със златна боя във формата на симетрични вълни в четирите посоки на света.


Проф. Николов показва по-малки съдове с такъв рисунък. Това е едно от доказателствата за връзката между хората от Провадия и погребаните във Варненския некропол.



Според него градът Провадия-Солницата загива заради промени в климата и голямо засушаване. Пресъхват солените извори край Варненските езера и производството на сол замира.


Селищната могила край Хотница


Археологическите находки, изследвани в процеса на системното проучване на обектите около Хотница, датират разцвета на местната култура към енеолита (V-IV хил. пр. н. е.) Доказана е принадлежността им към най-ранната цивилизация в Европа.

Населението, което ги е създало, е водело уседнал начин на живот, с основен поминък земеделие и скотовъдство, допълван с лов и събирателство на плодове. Изработката на откритата керамика и предметите с битово предназначение са типични за високоразвитата цивилизация по нашите земи в този период и имат сходство с находките от халколитния Варненски некропол. Високото качество на изпълнение, унифицираните форми, повтаряемите детайли и характерните елементи и материали за украса, присъщи на тази култура, доказват обособяването на прослойка с професионални занаятчийски умения, както и обществена диференциация по имотен и властови признак.

Специално внимание заслужава всеизвестното златно съкровище от Хотница, състоящо се от 44 елемента с тегло 310 грама. На цвят са много по-жълти от златото, което днес познаваме, което е още едно доказателство, че става дума за наистина старо, старо злато. Освен че е старо, то е самородно и чисто, 22, 15-каратово. Има в себе с 92, 3% злато и близо 8% сребро. Но това са естествени примеси, а не сплав от два метала, обяснява археологът Александър Чохаджиев.

За високото равнище на професионализация в това общество свидетелствуват накити от седефена мида — материал, изключително труден за обработка, както и останки от вертикален тъкачен стан — рядка находка от тази епоха. Отделни образци доказват традиционни връзки с Черноморието, Средиземноморието и земите отвъд Дунав. Нивото на познания също е забележително — открити са доказателства за успешни черепни операции.

Селищната могила край Хотница датира от 5-6 хил. пр. Хр. Тя е имала дебелина 6 м. Открита е случайно. През 1955 г при строителни работи за напоителни канали в района, работниците изгребали пръст от едната страна на могилата и попадат на грънци и разни други каменни сечива. Те веднага уведомяват за находката си музея във Велико Търново. Пръв тук започва проучвания Никола Ангелов.

Накитите, изработени от 24-каратово природно злато, съдържат огърлица, гривна, спирали и пластини. Изработени са чрез изтегляне — техника, характерна за най-старото обработено злато в Европа от културата "Варна".

Една от пластините, обаче, предхожда по древност всички известни находки досега, като се съди по изработката чрез изчукване. „Едната спирала например е нарочно наранена, вероятно като част от някаква обредна дейност. Тя е по-стара от познатото ни съкровище и ако се придържаме към условностите на периодизацията, е на около 6600 г.” - допълва археологът.

За високото равнище на професионализация в това общество свидетелствуват накити от седефена мида — материал, изключително труден за обработка, както и останки от вертикален тъкачен стан — рядка находка от тази епоха. Отделни образци доказват традиционни връзки с Черноморието, Средиземноморието и земите отвъд Дунав. Уникална находка представлява мраморната статуетка на богинята-майка с отвор в средата, доказателство за упражняването на култа към плодородието.

След първоначалните разкопки в района на с. Хотница проучванията са подновени през 2000 г. и с дългосрочна стратегия продължават и до днес. За този период са разкопани над 300 кв. м. в северната половина на могилата. Откритите находки са над 5000. Проучени са 6 жилища. Особен интерес предизвикват откритите нови златни предмети, сечива от мед, богатите колекции от антропоморфна и зооморфна пластика, открити са също много керамични съдове и сечива от камък, използвани в бита на хората.
През 2000 г. са открити три златни пластини. Следващата година една златна спирала, а през 2006 г. още една. Последната открита спирала обаче е уникална и доста интересна. Тя е намерена на 1-1,5 м. или няколко културни пласта по-дълбоко от Хотнишкото златно съкровище, което заедно с това от Варненския халколитен некропол се сочат за най-старото злато в света.


А дълбочината на която е открита подсказва, че тази спирала е по-стара и от него и с основание може да се приеме за най-старото злато на земята. Това личи и по техниката на изработването на спиралата. При предметите открити през предните разкопки и в Хотница и във Варненския халколитен некропол техниката на изработка е чрез изтегляне, а при последната чрез изчукване на метала – 23,5 карата чисто природно злато.

Или както казва откривателят на най-старото злато в света от селищната могила край великотърновското село Хотница - доц. Чохаджиев : “Преди 7000 години хората много са пътували и не са познавали стреса. В Хотница за пръв път златото е открито в истинската му среда, а не в гробове и некрополи. Хората са си живели и накитите са били по тях и те са ги ползвали в ежедневието.”



1) Съкровище от Хотница. Женска фигура изработена от дребнозърнест мрамор.
2) Зооморфна керамика от Хотница.

  Могилата „Юнаците” – най стария град в Европа,            от V хил. пр. Хр., построен върху 150 декара

От същия исторически отрязък  е и пазарджишката селищна могила „Юнаците”. Археолози от години проучват района, осеян със следи от Халколита. В момента екипът на доц. Явор Бояджиев разкрива крепостна стена с дебелина над четири метра, опасвала някога град с улици, жилищни сгради и пр.

 „Предполагаме, че това е най-старият град в Европа” – обяснява доц. Бояджиев. И допълва, че най-ранните находки в могилата са от V хил. пр. Хр. Градът се е разгръщал на 120-150 декара площ.

Любопитното е, че в земите между реките Тигър и Ефрат, селища с подобни мащаби възникват едва 1500 години по-късно.
„А според изследователи, които са работели в Месопотамия, селища с площ над 7-8 декара се считат вече за градове” – казва доц. Бояджиев и добавя: „Така че дори по стандартите на Месопотамия можем да твърдим, че имаме началото на някакъв град. Освен това имаме структурата, която по-късно става определяща за града.”


Екипът на доц. Бояджиев още не е стигнал до централната част на някогашната цитадела, откъдето се очакват да излязат още ценни свидетелства за процъфтяващата по земите ни халколитна култура. Снимка: Венета Николова


Тоест имаме голямо селище, като на най-високата му част е изградено укрепление, или цитадела. А това е принципът на устройството на всеки древен град – наличието на укрепена част вътре в него, която в случай на нужда приютява населението. Там живее елитът, там има занаяти и пр.



От разкопките на „Юнаците” ясно личат основите на халколитните къщи, някои от които били двуетажни и сравнително просторни, дори според съвременните стандарти на жилищно строителство. Снимка: Венета Николова

А в „Юнаците” имаме свидетелства за развита култура много преди познатите ни най-ранни градове. Това е невероятен исторически паметник, в който животът, с кратки прекъсвания, е продължавал от V хил. пр. Хр. до Средновековието – това са цели шест хилядолетия!

Но как е изглеждал този древен град? Предполага се, че жителите му са се препитавали главно с риболов от близката река. Живеели не в колиби, а в уютни къщи, изградени от дървени плетове, замазани с глина. Домовете им били с 80-120 квадрата, а част от сградите дори били двуетажни. „Тези постройки не са много по-различни от кирпичените къщи по селата ни от преди 70-80 години” – обяснява доц. Бояджиев. Откритите на място фрагменти от керамика, сред които и десетки фантастични фигурки на птици, са изложени в Историческия музей на Пазарджик.



Останките от халколитното селище в района на град Пазарджик са на седем хиляди години. Снимка: Венета Николова

Селищната могила „Неолитни жилища Стара Загора”  

 и нейната приказна кермика


От времето на ранния халколит е и поселището при Селищната могила „Неолитни жилища Стара Загора”. Праисторическата селищна могила „Неолитни жилища” се намира в западната част на гр.Стара Загора. Тя е с височина 8,5 м и диаметър при основата си 80 - 90 м.  Музей „Неолитни жилища“ е създаден през 1979 г. В него може да се видят 2 жилища от новокаменната епоха на територията на Стара Загора.


През 1968 г. при строителни работи при западната  селищна могила в Стара Загора са намерени над 1800 експоната – голям брой керамични съдове, домакински инвентар, пещи за изпичане на хляб, ръчни мелници за стриване на зърно, овъглени зърна от леща, пшеница, ечемик и други предмети. На това място в ранния период на новокаменната епоха (VI хил. пр.Хр.) е съществувало праисторическо селище.

 Възникнало е в близост до два извора. Благодарение на благоприятните географски условия, заселилите се по тези земи племена се развиват в продължение на две хиляди години, като поставят началото на европейската цивилизация.



Модел на жилище от новокаменната епоха, Стара Загора.

Днес  в  специално построена сграда са представени останките на две жилища от новокаменната епоха заедно с техния пълен инвентар – пещи за изпичане на хляб, ръчни мелници за стриване на зърно, керамични съдове и др. Според специалисти от Регионален исторически музей-Стара Загора жилищата са от VI хилядолетие пр.н.е. и са най-добре запазените и с най-богат инвентар в Европа.

По време на разкопките на селищната могила са открити 1826 експоната. В експозицията са представени 333 експоната от целия Старозагорски регион. Сред по-интересните съдове са: Керамичен съд - лале, рисуван с бяла боя (Ранен неолит - VI хил.пр.Хр.); Керамична тарамбука с графитна украса (Ранен халколит - V хил. пр. Хр.); Мраморна антропоморфна фигурка (Ранен неолит - VI хил. пр. Хр.); Керамичен антропоморфен съд (Късен неолит - VI хил. пр. Хр.); Мраморна антропоморфна фигурка (Късен халколит - V хил. пр. Хр.); Керамичен антропоморфен съд с моделирани две човешки тела - мъжко и женско (Късен халколит - 5 хил. пр. Хр.) - https://www.facebook.com/alexandra.delova/posts/1162027593820522?pnref=story

Русенска селищна могила


През каменно-медната епоха(5 хил. пр. Хр.) тук са поставени основите на ранноземеделско селище. То съществува с известни прекъсвания през цялата каменно-медна, бронзова, желязна и римска епохи като е сложило началото на уседналия начин на живот на територията на съвременния гр. Русе.



Керамична плочка с писмени знаци, селищна могила Русе, късен халколит, 5-о хил. пр. Хр.

 

















От древното поселение до нас са достигнали 2 селищни могили-голяма и малка, намиращи се в двора на дн. Завод “Бимас. Северните им части са измити от водите на реката, които до скоро са текли покрай тях. 

Голямата селищна могила е едно от най-значителните праисторически селища в Североизточна България.Разположена на брега на р.Дунав, тя има височина 10м, ширина 50 м и дължина 98м. Откритите над 20 строителни хоризонта дават доста добра визия за отделните аспекти от живота на хората тук през цялата каменно-медната епоха, за началото, развитието и упадъка на селището с течение на времето. Малката могила предстои да бъде проучвана.

  Русенската селищна могила.

През 5 хилядолетие пр.н.е.е  големи контингенти население от Тракия се премества към Североизточна България, където основава първите укрепени селища в основите на селищните могили, които до този момент са непознато явление тук. Така от продължителния уседнал начин на живот селищата придобиват вид на широки плоски могили-една традиция, възприета от региона на Тракия. По този начин възниква и първото земеделско поселение на теритторията на съвр. Град Русе, ностител на нови културни тенденции, прояви на които срещаме в раннохалколитната култура Боян и къснохалколитната Коджадермен-Гумелница.

Всички открити материали датират от времето на късния халколит(края на каменно-медната епоха) - 4500-4100 г. пр. Хр. И гравитират към културния ареал Коджадермен-Гумелница-Караново VI. Между откритията фигурират и златни предмети, които хронологически съвпадат със златните находки от Варненския халколитен некропол. Богатите и разнообразни данни , получени в резултат на поредните проучвания на селищната могила, влизат в поредица тематични и обобщителни работи за халколита на България и Балканите, издадени през 60-те г.

От публикуваните в научния печат материали Русенската селищна могила придобива световна известност.


Още един уникален по рода си в света златен артефакт на 65 века – идолна пластика, изображение на Майката на Боговете, намерена в Русенската селищна могила …

Халколитното селище Русе е образувано по предварително съставен план, който e предвиждал застрояването на правоъгълно пространство с площ първоначално от около 5 дка върху първата незаливна тераса на река Дунав.

Постройките отначало са относително малко, самите те са едноделни или двуделни. Конструкцията на последните е била проста – забити в земята колове, оплетени с плет и обмазани отвън и отвътре с глина. Покривите им са били двускатни, покрити със слама или тръстика.


По проф. Петър Детев. Повече в „ Откъде започва историята на Европа”


В зората на живота тук жилищата очертават тесни улички, без обособен център и каквато и да е компактност. Първо се застрояват най-ниските участъци и постепенно(пълзящо) и стъпаловидно след 3-4 жилищни нива се усвоява, изравнява и застроява цялата площ на терасата, което става по време на петото жилищно ниво, вече в началото на късния халколит.

При основаването си селището се е състояло от десетина къщи, докато вече при V хоризонт е имало 35-40 къщи. В резултат застроената площ се е увеличила почти двойно-достигнала е над 10 дка. За разлика от първите три, четвъртото селище е било вече добре оформено, с очертан център с най-широка площ, където под прав ъгъл се пресичали 2 главни улици по посоките на света, които разделят населеното място на четири отделни квартала.

Тогава е била изградена и първата укрепителна система. Последната се е състояла от дълбок (с дълбочина под речното ниво) и широк (над 2м) ров с вода от реката и вал с ограда от дървени колове. Така в общи линии е изглеждала новопоявилата се фортификация, която е превърнала селището в недостъпен остров с единствен вход от юг вероятно с подвижен мост.
Представената укрепителна система е претърпяла редица преустройства, за да просъществува до бронзовата епоха, когато се издига вече ограден зид от ломени камъни.

Изкуство и археология на Свещеното /Art and archaeology of the Sacred 

Археологическите данни от РСМ показват, че в края на халколита селището е унищожено от пожар. Преди окончателното опожаряване на селището е възможно броят на жителите общо на двата хълма да е достигнал и 1000 души, което е една огромна за епохата цифра. В резултат на продължителния живот на мястото на новосформирания квартал се е образувала нова могила, която е значително по-малка от предходната, защото е била създадена много по-късно във времето – около 500 години след основаването на метрополията.
В центъра на метрополията е имало стабилна двуетажна сграда – култов център, украсена с червени стенописи. Тази постройка се е намирала сред широка незастроена площ, очертаваща площад, пряко свързан с главния вход на селището.

В края на каменно-медната епоха праисторическото селище Русе е имало масивна отбранителна система, компактно застрояване на цялата му площ със жилищни квартали, правилна планировка с ясно изразена улична мрежа и площади и присъствие на ясно изразен ритуален център.


Любопитно: При село Балей, Видинско, е проучено и селище от късната бронзова епоха, съществувало по времето , когато са извършвани погребенията в некропола при Орсоя. В това селище са открити останки от правоъгълни жилища, строени от дърво и глина Едно от тях е мегарон – правоъгълна сграда с преддверие и колони пред фасадата, архитектурна форма, разпространена в Гърция през критско-микенския период. Подобни на гръцките кантароси са и намерените в некропола при Орсоя чаши със столче и две дръжки. Съдовете с инкрустирана украса от Орсоя са харатерни и за класическите култури в Средиземноморието. Всичко това доказва, че между носителите на археологическата култура Балей-Орсоя и средиземноморското население е имало тесни връзки.


Ранно неолитно селище при Мурсалево

 

Друго скорошно откритие, променящо световната история,  е уникалното древно селище отпреди близо 8000 години  при Мурсалево, открито покрай изграждането на автомагистрала „Струма”, което сякаш е построено от съвременни проектанти и специалисти. Находката е от ранния неолит – около 5800 г. пр. Хр. (копирано от standartnews.com).

 На нея се натъкнал екипът на професор Васил Николов, който извършва разкопки на терена край село Мурсалево.
„На Балканите няма друго такова селище, с подобна точна планировка. Двуетажни 7-8 метрови къщи от греди и глина с двускатни покриви от около 60-100 квадратни метра площ на етаж...на поне 7500 години. Това е едно от най-сериозните открития на археолозите в България. 

Къщите са направени от плет и глина, стените са дебели към 20 сантиметра. Особеното и невижданото досега е, че постройките са вдигнати като по конец – една под друга, една до друга, като по конец. Няма нито една къща, която да е накриво. Строителството им е съобразено с движението на слънцето”, заяви професор Васил Николов. До момента са установени близо 20 сгради, но се предполага, че те са поне два пъти повече.


Професор Николов споделя и че сред откритите находки са различни фигури, сечива, керамични съдове.

Екипът от археолози е открил и десетки ями от V век преди Христа, когато според историческите хроники е периода на тракийската древност. „Траките са направили светилище върху неолитното селище, което са смятали за свято. В ямите са правели своите обреди и жертвоприношения” – смята професор Николов.




Скици на неолитните  жилища на два етажа, открити край Мурсалево.

Така в началото на I хил. пр. Хр. в някои райони на Тракия продължават да се използват и по-ранни селища, характерни за предходния период. Така например, археологическите проучвания показват, че в някои пещери предимно в Северозападна България, като Магурата при с. Рабиша, Видинско, Деветашката при с. Деветаки, Ловешко, Сухи печ, Ломско, както и на доста други места, са открити останки от селища от ранножелязната епоха върху пластове от енеолита и бронзовата епоха.




Свързана публикация: "ПОСЕЛИЩНА СИСТЕМА В ДРЕВНА ТРАКИЯ ПРЕЗ БРОНЗОВАТА И ЖЕЛЯЗНАТА ЕПОХА"http://alexandradelova.blogspot.com/2015/06/blog-post_90.html

7 коментара:

  1. Благодаря Александра Делова !

    ОтговорИзтриване
  2. Струва си да се знаят тези факти. Трябва да го прочетат най-вече днешните соросоиди, за да не си затварят очите пред нашата историческа гордост!

    ОтговорИзтриване
  3. Мисля, че когато се цитира който и да било чужд текст, още повече ако се предава дословно, то тогава според законите за цитиране е задължително да се посочи автор и заглавие. При всички останали случаи това се нарича плагиатство и злонамереният нарушител трябва да понесе санкции.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мислех, че навсякъде съм цитирала авторите на цитираните текстове. Ако съм пропуснала някъде автора, това е поради неумишлен пропуск. Моля посочете ми точния абзац за да го допълня в материала си.
      Освен това, нямам никакви претенции за научна публикация. Това е просто един популярен и свободно достъпен блог, в който разказвам за достиженията на нашите учени.

      Изтриване
  4. Благодаря на Александра Делова за обзора на пра-историческата ни археологическа гордост. Аз нямам забележки и мисля, че публикацията е подходяща за популяризиране и реклама. Единствено бих искал да прави по-ясно разграничение от носителите на Халколитна култура и последвалата Тракийска. От изложението не става ясно и се пораждат грешни изводи за еднозначност на автохтонното население с траките.

    ОтговорИзтриване
  5. Благодарности за труда. Откритията от последните години променят представата не само за историята по нашите земи, а и за началото на прогреса в света .

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря Ви! Време е за ново осмисляне на историята ни!

      Изтриване