сряда, 17 юни 2015 г.

БЪЛГАРСКИ ЦАРСКИ РЕГАЛИИ



 Короните на българските владетели


„По волята на съдбата и историята короните на българските средновековни владетели са загубени. Короната на Крумовата династия, носена до 971 г., е отнесена във Византия и там следите й се губят. Същото се е случило и с короната на цар Самуил в 1018 г. 

Не знаем какво се е случило с короната на цар Петър, с която е бил обявен за цар на България в 1185 г., но в 1204 г. цар Калоян е получил корона от папа Инокентий ІІІ, която носят всички български царе до падането на България под османска власт в края на ХІV век. Тя вероятно е взета от турците при пленяването на цар Иван Шишман в Никопол през 1395 г. Следите й също се губят. 

 Царете на Третата българска държава нямат корони. През 1908 г. Фердинанд е бил обявен за български цар, като е увенчан с короната на Търновския митрополит в църквата на старопрестолния град "Св. 40 мъченици".

Из прессъобщение на Националния исторически музей, подписано от  директорът Божидар Димитров, публикувано в „Дневник”

КОРОНИТЕ  НА  ПЪРВОТО  БЪЛГАРСКО  ЦАРСТВО


Много често има вопли, че няма запазена българска корона. Разбира се от Първото и Второто царство няма запазена изцяло владетелска корона. Но освен на изображения, има запазила се, макар и на части. Става дума за накитите от Преславското съкровище.

Преславското съкровище е българско средновековно съкровище, датирано към 10 век сл.Хр., открито през 1978 г. край Преслав.


Съкровището е едно от най-големите със съдържащите се в него над 120 златни и позлатени украшения: златна диадема, огърлици, медальони, обици, копчета, пръстени и плочки от 14- и 22-каратово злато. Разкопките показват, че то е укрито в пещта на малка къща в предградията на средновековния град Преслав, вероятно при превземането му от киевските или византийските войски, съответно през 969 г. и 971 г.

От короната са останали златните плочки, които са я съставяли.

В случай най-вероятно става дума за олекотена корона състояща се от метални плочки върху  текстилна основа – лента или шапка.

Златните плочки са недостатъчни за да се възстанови изцяло короната в пълния й вид.


 

 


   


 Такъв тип корона има изобразен дори на самата нея, на централната и плочка:




Диадемата” от Преслав е досущ като тази, намерена през 1900 г. в Сахновка, Каневски окръг, Киевска губерния. Тя е датирана от XII в.



Плочки и огърлицата от Преславското съкровище, изложени във варненския археологически музей




На макар и късното изображение на княз Борис І от Манастирът "Св. Наум" в Охрид се вижда, че короната е съставена също от няколко елемента, макар и доста по-големи от нашите плочки. 

 





Свети Цар Борис Български, изображение върху православна икона.




Св. Цар Борис – фреска в църквата „Св.Кирил и Методий”, гр.Пловдив.



Със също такава корона, състояща се от отделни елементи  и отворена отгоре е изобразен и цар Симеон Велики в българския препис на Манасиевата хроника.


"Прием на цар Симеон в Константинопол и сражение между българската и византийската войска" - миниатюри от българския препис на Манасиевата хроника от ХIV в.







Със същата корона е изобразен и  българския владетел Крум Страшни в българския превод на Манасиевата летопис.





"Крум пирува след победата над император Никифор", миниатюра от българския превод на Манасиевата летопис, XIV век.



"Крум пленява император Никифор." Миниатюра от българския превод на Манасиевата летопис, XIV век.





Прочутата картина на Димитър Гюдженов от 1927 г., на която Симеон Велики е нарисуван с всички регалии на царската власт.


Другата разновидност на българска регалия във форма на владетелска корона е високата червена владетелска шапка На всички миниатюри от Скилица основно с такива червени шапки са изобразени само българи.

С такава висока червена шапка, избродирана с бисери и камъни, е изобразен и цар Симеон Велики в миниатюра към хрониката на Скилица-Кедрин.

 








 







 


  Цар Симеон Велики  изпраща пратеници до владетеля на Египетските араби Убайдаллах ал-Махди

С висока червена шапка са изобразени в хрониката на Скилица също Самуиловият внук и син на Гаврил Радомир – цар Петър Делян .


Провъзгласяването на Петър Делян за цар, 1040 г.
Миниатюра от Хрониката на Йоан Скилица



През средновековието обичаят на коронясването е било свързан с издигането на щит на избранника или ако е липсвал щит указанието е ,че трябва да се направи нещо като столче от ръцете на воиниците и да бъде издигнат и провъзгласен  за император. Такова коронясване е изобразено в Чудовския псалтир. 


Именно  такова коронясване наблюдаваме и при Петър Делян в хрониката на Скилица - Мадридския препис. Прави впечатление червената шапка на избранника и на издигащите го. Със същата червена шапка е изобразен и цар Симеон Велики от миниатюрата на обяда с Константин.


С такава  висока червена шапка, избродирана с бисери и камъни, като при Симеон  е изобразен и самия цар Самуил на сватбата на дъщеря си  Мирослава.



 Самуил венчава дъщеря си Мирослава за Ашот Таронит (миниатюра от Мадридския препис на Хрониката на Йоан Скилица, ХI в.). Самуил е първият от тримата вляво.

При изображението на смъртта му, обаче, Самуил е  изобразен с отворената корона, носена от  Крум Страшни и Симеон  Велики.


 Смъртта на цар Самуил, 6 октомври 1014 г. (миниатюра от българския препис на Манасиевата хроника, ХIV в.)



 Това е  унгарската света корона или Корона на Свети Стефан, използвана при коронациите на унгарските крале от 13 век нататък.

А това е паметникът на българския цар Самуил, открит в София. На него неизвестно защо владетелят ни  е  с… унгарската корона на св. Стефан. Явно същата  грешно е била е прекопирана от паметника му в Скопие.


  
Паметникът на Самуил в Скопие.

Такава корона никога не е била изобразявана като част от  регалиите на българските владетели от Първото и Второто българско царство.



КОРОНИТЕ НА ВТОРОТО БЪЛГАРСКО  ЦАРСТВО


Не знаем какво се е случило с короната на цар Петър, с която е бил обявен за цар на България в 1185 г.

До нас е достигнало по-късно изображение на цар Йоан-Асен-II от стенопис в монастир Св.вмч.Георги Зограф-Света гора. 

Изобразен е със седемвърхата древна българска династична корона, със седем различни скъпоценни камъка, символизиращи седемте небесни светила и с изображения на карамфили върху одеждата си.



 


































В древни времена карамфила бил наричан „цветето на Зевс” или „божественото цвете”! Изобразяването му върху царската одежда означава титула "Владетел по божия воля".

След победата си при Клокотница през 1230 г. цар Иван Асен II посещава Атон. В много документи този български владетел се определя като обновител на Зографския манастир. През ХIV в. дарители на Зограф и на други атонски манастири са българските царе Иван Александър и Иван Шишман.

Със същите седмовърхи корони, символ на  древната  българска династична традиция са изобразени и владетелите, търпящи наказанието си в ада, които са се отнасяли зле с народа и страната си, изобразени  в старините  стенописи на заровената  под земята при идването на турците църква в с. Пенкьовци, Трън.


 
Най-близо до този тип корона, с която са били изобразявани българските владетели е изработена една от церемониалните корони на испанските крале.





След  13 век изображенията на царските  регалии и формата на короните на българските владетели изцяло  се променя.

Знаем, че през в 1204 г. цар Калоян е получил златна кралска корона от папа Инокентий ІІІ, която носят всички български царе до падането на България под османска власт в края на ХІV век. Тя вероятно е взета от турците при пленяването на цар Иван Шишман в Никопол през 1395 г.

Има голяма вероятност короната на търновския цар Йоан Шишман да е била изпратена на Трансилвания от турския султан Ахмед I, когато тя най-сетне признава суверенитета на Османците.

За този неизвестен на българската общественост факт съобщава младият унгарец Тамаш Еньо Секереш, който живее и работи в София. Звучи сензационно, но според него короната на българския цар Иван Шишман не е изчезнала безследно!

По времето на 150-годишното частично турско робство на Унгария (засягащо само Средна-Унгария), Ищван Бочкай владеел Княжество Трансилвания (Източна Унгария). И през 1605 г. Ищван получава от турския султан Ахмед I короната на цар Иван Шишман - последния владетел на второто българско царство. Тази корона в Унгария и до днес е известна като "Бочкай корона".



 
Всъщност, Трансилвания е бивша българска територия до основаването на унгарската държава. Понастоящем „Бочкай корона“ се намира във Виена, заради хабсбургското управление. Предполага се, че короната на Иван Шишман е същата, която цар Калоян получава през 1204 година от римския папа.

Трансилвания по силата на споразумението от 1571 г. между Хабсбургите и династията Заполски става отделна област и де юре се превръща в част от Кралство Унгария, но де факто става вътрешно независима държава, васално зависима от Османската империя.



 Изпратената от султана корона, в последствие  е отнета от  Матиас II Австрийски,  регент в Горна Австрия (Тирол), който  от 1608 става крал на Унгария  и Хърватия, след което той се обявява за Император на Свещената Римска империя,  с титлата император, която никога не е била призната от турския султан.  Обърнете внимание на куполовидната форма на короната. Матиас (или Матиас II) е император на Свещената Римска империя 1612–1619, от 1608 - крал на Унгария (като Матиас II.) и Хърватия (Matija II.), и от 1611 крал на Бохемия.
  

А това е един от най ценните експонати на Националния исторически музей в София, представен на изложбата "Българската автокефална архиепископия в Охрид - 1018-1767", открита на 1 октомври 2014г.


Уникална златна архиепископска корона от XVIII в., инкрустирана с 329 камъка, сред които и рубини, подарена от Венеция на Българската автокефална архиепископия в Охрид, направена по подобие на короната , която цар Калоян получава през 1204 година от римския папа.

Българската автокефална архиепископия е създадена от император Василий ІІ на мястото на Българската патриаршия, която е била със седалище в Охрид. Архиепископията е по-нисък ранг в църковната йерархия. В същото време той я обявява за автокефална, т.е. самоуправляваща се, като главата й се назначава лично от императора. А по-късно, когато тези земи падат под властта на султана, с негово съгласие тя е напълно независима от Вселенската патриаршия. 

Предстоятелят й е носил титлата „Архиепископ на Охрид и цяла България”. Тази архиепископия е най-дълго съществувалата българска църковна институция. Ако Преславската патриаршия е действала по-малко от 100 години, Търновската – непълни 200, тази е съществувала до 1767-а (цели 749 години). Сред хората, които са я управлявали, е имало забележителни личности – писатели, църковници, като Теофилакт Български. Тя извършва огромна работа за поддържане на християнската вяра, особено през османския период сред българския народ. Стълб е на българската национална идентичност.”

Следващия български владетел изобразен с царски регалии можем да видим върху стенописите от Боянската църква.


Цар Константин Асен Тих и царица Ирина

Боянската църква е известна като един от най-съвършените и изцяло запазени паметници на източноевропейското средновековно изкуство.

Историята на храма, посветен на Св. Николай и Св. Панталеймон, ни отвежда към далечния Х век, когато на това място е била изградена малка църквичка. През ХІ век там е имало укрепление, което е играло важна роля във войните с Византия. По-късно, през ХІІІ век, по волята на севастократор Калоян – владетел на Средец (средновековното име на София), старата църква била разширена, до нея била издигната нова двуетажна църква и двете били богато изографисани отвътре.

Но Боянската църква дължи световната си известност преди всичко на уникалните си стенописи от 1259 г., които представляват една от най-ценните сбирки на средновековна живопис. Сред тях е смятаното за най-старо у нас изображение на Небесният покровител на България св. Йоан Рилски Чудотворец, на Св. Петка (Параскева) Търновска, на ктиторите и на владетелите на Второто българско царство цар Константин-Асен Тих и царица Ирина.




Короната, с която е изобразен царя  вече  е  масивна златна корона, с куполовидна форма, украсена с големи скъпоценни камъни и перли, подобна на короните на византийските василевси. Тя съществено се отличава от короните, с които били изобразявани владетелите на Първата  българска държава – отворени, състоящи се от отделни съставни части, както и от короната с която  изобразен цар Иван-Асен II в Зографския манастир.



Цар Константин Асен. Стенопис от Боянската църква

Извор от който черпим данни за короните на владетелите от времето на Второто Българско царство е Ватиканският препис на Манасиевата хроника е един от трите запазени до днес илюстровани ръкописи, поръчани от цар Иван Александър.

И тук короната на българския владетел е  същата като при цар Константин Асен – масивна златна корона с куполовидна форма, с инкрустирани върху нея скъпоценни камъни и перли.




Иван Александър (на старобългарски: ІѠАНЪ АЛЄѮАНДРЪ), е български цар, управлявал от 1331 до 1371 година. Цар Иван Александър е  роден в началото на ХІV век  и се смята за потомък на Асеневци и на Тертеровци. С военна сила, умела дипломация и династични бракове той издига българската средновековна държава като културен и духовен център. Царуването му продължава цели 40 години, което е само с 2 години по-малко от това на цар Петър I.

Редом със Стефан Душан и Йоан Кантакузин, Иван Александър е една от най-влиятелните фигури в историята на Балканския полуостров през 14 век, което се дължи на гъвкавата му династична политика. Владее отлично гръцки (на преговорите с императора Андроник III през 1332 г. и превод на гръцко възвание от 1351). Смята се, че може би нямало по-образован български цар от времето на Симеон Велики.





Една от миниатюрите във Ватиканския препис на Манасиевата хроника, представяща образа на цар Иван Александър.

Тя  представя на архитектурен фон фигурата на пророк Давид с царско одеяние, корона и ореол на главата, лявата му ръка е протегната напред към цар Иван Александър. В дясната си ръка държи разгънат свитък, с началото на Псалм XX, за възхвала на царската власт. От дясно е образът цар Иван Александър с царско одеяние, корона и ореол. Над българския цар е фигурата на ангел, който поставя втора корона на цар Иван Александър и му подава  дълъг меч, символ на „божествения произход" и на неговата власт.

 Ктиторски потрет на цар Иван Александър от Бачковския манастир.


Короните на българските царици, обаче, и през Първото и през Второто българско царство запазват формата си, която е подобна на  владетелската корона от Първото царство, състояща се от отделни елементи  и отворена отгоре.



 Царица Елена Българска,  стенопис от  Лесновския манастир в Сърбия.
Елена Българска, дъщеря на Срацимир (на сръбски: Јелена Бугарска) е кралица и първа царица на Душановото царство - съпруга на цар Стефан Душан и майка на цар Стефан Урош V. Сестра е на  цар Иван-Александър.


През 1347 г. цар Стефан Душан заедно с царица Елена и сина им Стефан Урош посещават Света гора Атонска, където даряват богато тамошните манастири. Така царица Елена остава в историята и като първата жена, чийто крак стъпва в забранената за жени територия на Атон.












Короната, с която е изобразен цар Стефан Душан  също е със затворена  куполовидна форма, от злато и украсена със скъпоценни камъни и бисери, като на българските владетели, но се различава по  формата на своята украса.


 Царица Елена и съпругът й Стефан IV Душан, стенопис от  Лесновския манастир в Сърбия.

Четириевангелето на цар Иван Александър, наричано също Лондонско евангелие, е един от най-известните и ценни български кирилски ръкописи. 

Представлява препис на евангелията на св.ев. Матей, Марко, Лука и Йоан Богослов на 268 пергаментови листа, като в началото на всяко Евангелие е изобразен на съответният евангелист. Текстът е украсен със златни заглавки и е илюстриран от 366 цветни миниатюри. В началото на сборника на два отделни листа има оригинални миниатюри с историческо значение. 




Миниатюра от Лондонското евангелие - деспот Константин и дъщерите на Иван Александър Кера Тамара, Кераца и Десислава

Евангелието е създадено по поръка на цар Иван Александър Асен през 1355-1356 г. от монаха Симон и е било предназначено за личната библиотека на царя. Бил е притежание и на цар Иван Шишман. След падането на България под турска власт то споделя нелеката, а често и трагична съдба на българската книга от това време – евангелието странства във Влашко, Молдова, на Атон, за да стигне до Британския музей в Лондон, където се пази сега. 



 
Цар Иван Александър и царица Сара-Теодора със синовете им Иван Асен и Иван Шишман. Миниатюра от Иван-Александровото евангелие, днес в Британския музей.

Вече в миниатюрите от Лондонското Четвероевангелие, илюстриращи откъси от българската история и портрети на царското семейство, забелязваме съзнателна подмяна на местата на персонажите с цел да се подчертае важната роля на българския владетел, или членове на неговото семейство (фигурата на новата царица Теодора).





Царица Сара-Теодора, новопокръстената втора съпруга на цар Иван Александър.

Същото така, срещаме и опити да бъде припомнена -  царската власт като дадена от Бога, чрез появата в миниатюрите на божествени сегменти, поставящи „божествена корона „ на владетеля. Забелязват се и опити да се официализира новия ред в царското семейство, след смъртта на Иван Асен, а по-късно в Четвероевангелието мястото на новата съпруга на царя и законното право над престола на нейният син Иван Шишман.



Царете на Третата българска държава нямат корони. През 1908 г. Фердинанд е бил обявен за български цар, като е увенчан с короната на Търновския митрополит в църквата на старопрестолния град "Св. 40 мъченици".





                         
                          Царски герб и  монограм на цар Борис III .

БЪЛГАРСКИТЕ ВЛАДЕТЕЛСКИ РОДОВЕ 7 -15 ВЕК - http://gepard96.blog.bg/history/2011/09/04/bylgarskite-vladetelski-rodove-7-15-vek.813646

2 коментара:

  1. БЪЛГАРСКИТЕ ВЛАДЕТЕЛСКИ РОДОВЕ 7 -15 ВЕК

    http://gepard96.blog.bg/history/2011/09/04/bylgarskite-vladetelski-rodove-7-15-vek.813646

    ОтговорИзтриване
  2. http://theatron.byzantion.ru/uploads/att-4910bd15c7781lage.jpg?utm_content=buffer1c78c&utm_medium=social&utm_source=facebook.com&utm_campaign=buffer

    ОтговорИзтриване