понеделник, 8 юни 2015 г.

ПОСЕЛИЩНА СИСТЕМА В ДРЕВНА ТРАКИЯ


ПОСЕЛИЩНА СИСТЕМА В ДРЕВНА ТРАКИЯ ПРЕЗ БРОНЗОВАТА И ЖЕЛЯЗНАТА ЕПОХА


В края на къснобронзовата и началото на ранножелязната епоха в Тракия настъпват значителни промени в социално-икономическото и културното развитие на тракийските земи, дължащи се най-вече на новите условия, породени от усвояването на желязната металургия. Всички тези промени дават своето отражение и върху развитието на поселищния живот.

Тракийски селища от бронзовата епоха са засвидетелствани и в горните пластове на някои по стари селищни могили: селищната могила край Русе; Юнаците, Пазарджишко; Дядово, Сливенско; Нова Загора, Разкопаница при. с. Маноле, Пловдивско, Текето при с. Леново, Пловдивско.

Особен интерес представлява селището от могилата Разкопаница, което лежи върху пластове от средната и късната бронзова епоха и показва тясна връзка и приемственост с тяхната култура. В него са разкрити правоъгълни жилища с абсидообразна задна страна, характерни и за предходната епоха. Селището от могилата в Русе, със сравнително малки размери, е било защитено с оградна стена от ломени камъни, с оформен вход от юг.


 
 Селищна могила Разкопаница

При с. Езерово и с. Страшимирово, на Варненското езеро са локализирани наколни селища, използвани през къснобронзовата и ранножелязната епоха. За такива селища в Тракия, в областта на Долна Струма, съобщава и Херодот.

В началото на I хил. пр. Хр. селищните могили са изоставени и се появяват открити неукрепени селища в равнините и първите крепости в планините. Най-общо селищната система разкрива две основни групи селища: първите – открити, незащитени, и вторите – укрепени.

По-голямата част от тракийското население през къснобронзовата и ранножелязната епоха обитавало обширни неукрепени селища, разположени в равнините на удобни речни тераси или на ниски полегати склонове, често пъти оградени с реки или дълбоки долове, осигуряващи тяхната естествена защита. 


Жилищата в тези селища се свързват чрез заградени дворове, в които се намират помещения за добитъка, складове за зърнени храни и други стопански постройки. Няколко, най-вероятно десетина-петнадесет подобни жилищни комплекси са образували селото. Селищата от този вид се срещат из цяла Тракия.


Гъстотата на селищната система през двата периода на желязната епоха е различна, което се обуславя от редица съществени фактори – обществено-политически, икономически и др.

През ранножелязната епоха най-компактно са заселени районите на юг от Хемус (Стара Планина), по средното течение на р. Хеброс (Марица) и източните склонове на Родопите. Селищата от посочените райони са разположени в плодородни земеделско-скотовъдни и богати металодобивни райони, което спомага за тяхното бързо икономическо развитие и довежда до прерастването на някои от тях в главни племенни центрове.



Обр. 2. а-б. Реконструирано полувкопано жилище - село
Castranova, окръг Dolj, Румъния -XIX в. „Музей на селото”, Букурещ. Сн. Я. Бояджиев

Fig. 2. a-b. Reconstructed semi-sunken dwelling - village ofCastranova, Dolj district, Romania -19th century. „Village museum”, Bucharest. Photo Y. Boyadzhiev 

Типичен пример за равнинно селище от открит “селски” тип (или т.н. kèmh), е това при с. Пшеничево, Старозагорско. Селището е разположено на невисока равна тераса, обградена от три страни от малки рекички, които му осигурявали добра естествена защита. То е имало продълговата форма с приблизителни размери 120 х 500 м и е обхващало около 6 хка. В северозападната му част са открити останки от жилища, някои от които са наземни, а други вкопани в терена, изградени от преплетени пръти, обмазани с глина.

Югоизточната половина на селището лежи върху пластове от края на средната и късната бронзова епоха, които вероятно са принадлежали на невисока селищна могила. В началото на ранножелязната епоха селището се е разширило на северозапад в равната част на очертания от рекичките полуостров. В него е открит изобилен керамичен материал с характерната за епохата украса от щемпелувани и врязани орнаменти, канелюри и букели. Това селище се различава от по-ранното по масивния градеж на жилищата си, състоящи се от по едно помещение. Подобно е положението в този вид селища и през по-късно време.

Пример за тракийско неукрепено селище, съществувало през късната бронзова и цялата желязна епоха, е това на хълма Царевец във Велико Търново. През това време то е променяло непрекъснато своите граници и социално-икономическия си облик. Възникнало като малко селище, в края на бронзовата и началото на ранножелязната епоха то е заемало само централното плато и северозападния склон на хълма. 



Жилищата му от този период са наземни и само в някои случаи полувкопани. Стените им са били изградени от преплетени пръти и измазани отвън и от вътре с глина. Имали са правоъгълен план, ориентиран по четирите посоки на света, обикновено с вход от изток. Подът им е бил от трамбована глина и във всяко жилище е имало огнище.

Между отделните жилищата е било оставено неголямо пространство за преминаване. В началото на късножелязната епоха селището се разраства и обхваща не само хълма, но и неговото подножие. Най-големия си разцвет селището изживява в периода от VI до II в. пр. Хр.
Подобни селища са разкрити в Шуменската крепост и при с. Камен рид, Исперихско. Възникнали като селища от открит тип, обаче, в началото на късножелязната епоха и двете селища били укрепени с каменна стена.

През ранножелязната епоха били изграждани и укрепени селища в планинските райони, на високи труднодостъпни върхове, което било предизвикано от увеличаване на военните стълкновения през този период и от засилване на ролята на племенните предводители. 



Крепостните стени се издигали от ломени камъни без спойка и напомнят крепостното строителство на микенските градове. По всяка вероятност, тези селища са служели главно за убежища на населението, което е живеело в разположените в близост до тях открити неукрепени села.

Такива крепости са локализирани при с. Байлово, Софийско, при с. Дяково, Дупнишко, при с. Оходен, Врачанско и др. Те имали почти кръгла или елипсовидна форма и стените им били изградени от ломени камъни без спойка. Освен в Стара планина, подобни крепости са известни и в Сакар планина (Елховско) и в Родопите (Кърджалийско и Хасковско), като и при тях, в повечето случаи, формата е елипсовидна. Съществуването на някои от тези крепости би могло да се свърже и със скотовъдния характер на поминъка на техните жители.
















 Стара селска къща от Източните родопи – с. Стояново.

Археологическите проучвания показват, че и през късножелязната епоха продължават да съществуват селища от открит тип, които, както и в предходната епоха, са разположени върху удобни равни тераси в близост до вода, до рудни залежи, тържища и т. н. Сравнително добре проучени селища от този период, са откритите селища от V-IV в. пр. Хр. при с. Виница, Шуменско (днес на дъното на едноименния язовир) и при с. Брестак, Варненско.

Те са разположени на удобни тераси, в близост до река. Жилищата им, предимно с правоъгълен план, са наземни или полувкопани, снабдени с пещи и огнища. В съседство с тях са открити и ями за съхраняване на зърнени храни. Наред с добре развитото селско стопанство, в тези селища са регистрирани и наченки на занаятчийска дейност и търговски връзки с гръцките колонии по западния бряг на Черно море.

Описание на такъв вид открити тракийски селища прави Ксенофонт в своя “Анабазис”, наричайки ги с гръцкия термин за “село” – “коме” (kèmh). Ксенофонт, който на връщане от Азия посетил в качеството си на наемен командир Югоизточна Тракия и описал пребиваването си в едно тракийско село, разграбено от хората му, пише, че селото на тините, както впрочем и всички тракийски села в земеделско-скотовъдните райони,  се състояло от къщи, издигнати от дърво и измазани с глина; около тях бил дворът със складовете и помещенията за добитъка; всичко това било защитено от висок стобор, обикновено дървен, в редки случаи от необработени камъни.

За тези типични селски поселения, наричайки ги също kèmh, съобщава и Тукидит. Тракийският термин за този вид село е “пара” (p£ra). Той се среща като съставка на много местни имена, като например Бесапара или Скаптопара, и първоначално е означавал “ограда”, “ограден двор” или село.



Стара  селска къща в С. Лозарево , Югоизточна България, община Сунгурларе, Област Бургас. Разположено е в Сунгурларската долина, южно от Ришкия  проход.

Вторият вид тракийски селища – укрепените, е регистриран в различни варианти: крепости-наблюдателници, крепости-убежища, укрепени селища и крепости-племенни центрове.
През ранно-желязната епоха много от неукрепените открити селищата са свързани с намиращите се наблизо крепости. В този случай, особено характерен за Югоизточна Тракия, крепостите са стражеви или убежища (азили), защитени и оградени със сложна фортификационна система.


Крепостта Устра

Тракийските крепости се издигали предимно високо в планините, на труднодостъпни върхове и масиви. Първите от тях били изградени в по-достъпните планински райони на Родопите, Странджа и Сакар. Стените им били иззидани от ломени или много плоски, необработени камъни без спойка, но така добре свързани по между си, че разрушаването им било изключително трудно. Много често на места в отбранителната линия са били включвани и големи естествени скали, изпълняващи ролята на бастиони.

Кулите в тези ранни тракийски крепости се срещат изключително рядко. В повечето случаи те били замествани от наблюдателни площадки, изградени на удобните за целта места. Понякога към входа е водела наклонена рампа, вървяща покрай самата стена. Крепостните стени оформяли предимно укрепления с кръгла или елипсовидна форма, винаги следващи конфигурацията на терена, като самата стена се издигала само в тези места, които са били по-уязвими. Там, където достъпът бил невъзможен, поради стръмните планински склонове, скалисти зъбери и др., крепостна стена не е била изграждана. Типичен пример за подобна крепост представлява Вълчановото кале край Созопол.


Ранните тракийски крепости не се отличават с големи размери – най-често обхващали площ от 5 до 25 дка. Сред най-рано датираните крепости е т. н. Малко кале край Созопол, изградена на място с много добър изглед към морето. Възникнало около XI в. пр. Хр. като неукрепено и защитено с крепостна стена в началото на VIII в. пр. Хр., селището е просъществувало до края I хил. пр. Хр.

Сред най-ранните крепости в Родопите могат да се посочат тези, издигнати на връх Остър камък, северно от с. Устрем, Кърджалийско и при с. Горно Брястово. Сред сравнително добре проучените е и крепостта, разположена на възвишението Харманкая до с. Вишевград, Кърджалийско.

В началото на късножелязната епоха в Тракия се засилва строителството на крепости, разположени на стратегически места в планинските райони, чиято естествена защита била подсилвана с каменни стени. Много такива крепости са локализирани в предпланините на Балкана, на Шуменското и Провадийското плато, в Родопите, в Странджа и Сакар. От този период са известни значителен брой крепости, разположени в Стара планина, някои които са сравнително добре проучени. 



Patmos fortress (Municipality of Ardino)

Такива са крепостите при Чертиград и Боготвор в Етрополския Балкан, при с. Лесковец, Берковско и др. В тези крепости, чиято площ варирала от 3-4 до 30 дка,  понякога е имало малки селища, но в повечето случаи те не са използвани за постоянно местоживеене, а са служели предимно за защита по време на опасност на населението от околните неукрепени селища.

Тези високопланински крепости, в които се приютявало населението от неукрепените селища, разположени в подножието им, са играели ролята на акрополи. С течение на времето разликата между неукрепеното селище и акропола се загубвала. Все по-голяма площ от склоновете на възвишенията е била заселвана, като за целта са били оформяни терасовидни площадки, на които се издигали обществените и жилищните постройки, по-късно също включвани в пръстен от крепостни стени.

Тракийска крепост на връх малка Ланина могила-Лозенска планина.

Такива укрепени селища-градища са открити в Стара планина – при с. Острец, Троянско, в Средна гора и др. В Брезнишко, между селата Горна и Долна Секирня, скалистият връх “Св. Петър” е бил подсилен с каменни стени и така оформеният акропол е бил включен по-късно в границите на укрепеното селище.

Подобно е положението и на “Големия връх” при с. Драгойново, Първомайско, чието скалисто бърдо е било укрепено с крепостни стени, а долу в подножието му е имало селище, чиито жилищни дворове са били обградени с каменни оградни стени. С течение на времето, крепостта и селището се слели и били включени в един общ защитен пръстен от крепостни стени, а укрепеният връх останал да играе ролята на цитадела.


Крепостта Устра.

Наблизо са останките от тракийска крепост със същото име - Устра (Остър камък) при с. Устрен. Укреплението е било  изградено в циклопска техника - от относително големи каменни блокове, които са относително слабо обработени - от тях е отнето минимално количество материал при оформяне на стените. Всеки блок е неправилен многостен, а не паралелопипед (квадра), подреждането на блоковете не формира правилни редове, а търси подходящо място и положение на всеки конкретен елемент. Зидарията е суха и е много по-стабилна от сухата квадрова зидария, понеже приплъзването на слоевете един спрямо друг е практичеки изключено от особената форма на камъните.

Особености
От снимките се вижда, че размерът на някои от блоковете стига до около 1м, което придава мегалитен характер на зида. Така зидът при крепостта Остър камък се родее с мегалитната традиция, която води началото си от древното Балканско мегалитно огнище от края на ІІ – началото на І хил. пр.Хр.  - http://www.balkanmegaliths.bgjourney.com/Bulgaria/SpecMegObj/CW/CW-006BG/CW-006BG.html

Характерните особености на почти всички тракийски крепости от късножелязната епоха се изразяват преди всичко в начина им на градеж и отчасти в техния план. Техниката на градеж на стените им не се различава съществено от тази на по-ранните крепости. Всички те са зидани без спойка, от плочести (или мек материал, удобен за обработка), добре прилепнали един към друг камъни. Обикновено крепостните стени, заложени направо върху скалата – т. е. без субструкция, следват конфигурацията на терена и затварят пространство с неправилна форма. На някои места, в зидарията на стената, са включени цели скални масиви.

Археологическите проучвания установяват, че тракийските крепости от късножелязната епоха са обединени в много добре замислена и организирана крепостна система. Такива системи се очертават в различни райони на Тракия и могат да се свържат с отбраната на тези райони, като са съобразени и с охраната на пътищата, които минават през тях. Организирани крепостни системи са регистрирани около Ботевградското поле и в района на Западна Стара планина – в Берковско-Чипровския Балкан.


Асенова крепост - Най-ранните археологически находки датират от V-ІV в. пр.н.е., когато траките, оценили непристъпността на терена, построяват укрепление .

Някои от известните до сега крепости са представлявали резиденции на племенни вождове и около тях често се регистрират могилни некрополи. Тези крепости обикновено са средищни, доминиращи над останалите и с добра видимост на всички страни. В най-високата им част в много случаи е било изграждано допълнително укрепление, играещо ролята на цитадела, свързана с резиденцията на царя или племенния вожд.

Издигани били и крепости по стратегически съображения – да охраняват старопланинските пътища и граничните племенни територии, а също така и да осигуряват рудодобива. В част от тези крепости са открити следи от металургична дейност, което показва, че в тях е имало производствени центрове. Естествено, крепостите били използвани и за убежища на населението по време на опасност. Голямата площ на някои от тези крепости навежда на мисълта, че по всяка вероятност те са представлявали укрепени селища с по-сложнА функционална характеристика.

 
Тракийска и средновековна крепост Вишеград


Но в Тракия е имало и укрепени места, които били постоянно заселени и които говорят за еволюцията на поселищния живот, дължаща се на съвкупността от развитието на икономическите, на обществените и на политическите условия. Тези селища отразяват всички особености на тракийската история и в своеобразно съчетание поставят основата на типичния тракийски град.

Между видовете укрепени селища през късножелязната епоха ясно могат да бъдат доловени съществени различия и това е напълно закономерно на фона на ускореното развитие на производителните сили и на усложняването на социално-икономическите отношения. Еволюцията на крепостите-селища и на крепостите-племенни центрове е в резултат на цялостното социално-икономическо развитие на тракийското общество, което ги издига до степента на обособени производствени, административни, военно-политически и религиозни центрове. 




Тракийска крепост Градище

 За обозначаването на различните видове тракийски укрепени места, античните автори използват и отделни термини. Така например, обикновените укрепления и стражевите крепости са наричани от тях “тейхос (te…coj=стена), а укрепените селища – “хорион” (cwr…on=укрепено място). 

Съставката “диза” в селищните наименования като Тиридиза или Урдовиза, например, обозначава “укрепено място” или “крепост”.
 

Крепостта Красен кале

През V-IV в. пр. Хр. в тракийските земи се появяват вече и укрепени селища в равнините, като в много от случаите те възникват на места, където през ранножелязната епоха са съществували открити селища. Крепостното строителство през този период достига много високо ниво и продължава своето развитие и през следващите векове.

 Укрепените селища се изграждат върху удобни носове и тераси в близост до реки, върху високи плата или изолирани хълмове. Добре укрепени и с постоянно население, тези селища представляват една по-развита селищна форма, имаща всички предпоставки за постепенното й прерастване в градски център.




Крепост "Хисаря" - Вишеград - Язовир Студен кладенец и с.Островица, гледани от крепостта



Царете и членовете на техните семейства, племенните предводители и династите издигали домове, които са били добре защитени и били разположени обикновено извън населеното място. Ксенофонт, който е посещавал дома на Севт II, употребява за него гръцкия термин “тюрзис” (tÚrsij), чието значение може да се преведе на български като “кула”.

Тракийското наименование досега не е открито нито в литературните, нито в епиграфските източници. Знае се от полулегендарни сведения, че тракийският цар Диомед изградил в селото Каптера, в близост до Абдера при устието на р. Места, своя палат, наречен “тюрзис”.


Това е типичната за династите резиденция, която е добре защитена чрез стража и гарнизон. За Тракия това понятие е въведено, както вече се спомена от Ксенофонт, който под названието “тюрзис” е описал резиденцията на Севт II, синът на Месад, един от претендентите за династичната власт в Югоизточна Тракия. Тя включвала укрепен пункт, стража, гарнизонни помещения и пристройки. Подобни пунктове се издигали обикновено на стратегическо място извън населените райони. 

Характерен пример за това дава одриският цар Котис I, който през IV в. пр. Хр. издига на редица места във владенията си такива временни резиденции. “Той обикалял територията си и търсел закътани места да си строи домове за пирове и за отмора” – пише Ксенофонт. Фактически тюрзисите са центрове за контролиране на територията, за упражняване на военно-политически и на административно-съдебен контрол.


Източните Родопи - Крепост Сарлъка

Такава е била и  владетелската резиденция на връх Кози грамади. Сензационното откритие беше направено през лятото на 2005 година, когато от руините под грамадата изникна тракийски град с царска резиденция.

Разкритият комплекс включва няколко монументални сгради върху площ от 4,5 декара. Те са опасани от мощна крепостна стена. Централната постройка е внушителна резиденция на владетел, разгърната върху 104 кв. метра. Тя е запазена до височина 3 метра и ясно се вижда, че начинът на изработката й е прекрасен. Архитектурата й обаче е непознато до момента тракийско строителство. Затова ученият е категоричен, че разкопките нямат аналог у нас.

Действително е така, защото резиденцията е имала най-мощната система на укрепление - две крепостни стени - външна и вътрешна, където се е разполагал гарнизонът. През 2011 е открита кулата порта, която едновременно е била бойна структура и е служела за вход. Кози грамади е бил политически център - владетелят е идвал, за да взема важни решения.
 
 
Става дума за укрепена владетелска резиденция с невероятна архитектура, където са отсядали царят, войниците и обслужващият персонал. Въпреки това е намерена много битова керамика, доказателство, че се е поддържало голямо стопанство. В огромни ями, изсечени в гранитната скала, се е събирало житото. Имали са и запаси на вода, и съоръжение за течаща изворна вода.

Резиденцията е строена от Аматок и сина му Терес втори.  Царят поддържал владетелския си статут, като непрекъснато обикалял подчинените си територии и по пътя си отсядал в различни резиденции. Тази на Кози грамади е една от тях.

Значението им нараства, защото там се съсредоточават не само семействата на местните царе, но и на представителите на аристократичния елит, с които те се обграждат.












Като центрове за военни набези, тюрзисите стоят в основата на възникването на типичния тракийски град. Често те се срещат вместени и в цитаделите на укрепените селища. Впрочем, единственият тракийски термин, който подхожда на тези крепости е “брия”. 

Както личи от запазените топоними от рода на Месамбрия, Полтимбрия, Селимбрия, в които влиза тази съставка, първоначално тя е означавала населено място изобщо. Така в един атински надпис от 447-445 г. пр. Хр. се казва, че атиняните построили колония в Брия, т. е на мястото на старо тракийско поселение на Егейския бряг. Това селище се намирало в земите на тракийското племе бисалти. 

Страбон, който пръв използва този термин “брия” в смисъла на “град”, го превежда малко свободно, защото в действителност тракийската “брия” не е била устроена съгласно социалните принципи на античния град и не е имала самостоятелен  политически живот, т. е. това не е градът от полисен тип. 


Крепост Боровец

Интерпретацията на Страбон показва само, че античните автори са били безпомощни да уловят спецификата на тракийското селище и да характеризират с изчерпателно и точно понятие. С термина “брия” по-скоро се обозначава укрепено селище, представляващо добре развит в стопанско отношение комплекс. 

Именно чрез сливането на “тюрзис”-а и “брия”-та, през IV в. пр. Хр. се оформя облика на тракийския град. Резиденцията на владетеля се превръщала в ядро, около което се развивало по-късно селище с подчертан градски характер, но това ставало едва тогава, когато освен като икономически център, селището се явявало и като център на административната, военната и политическа власт. Това е само единият от възможните начини, по които са възниквали градовете в Тракия.

Другите възможни начини за възникването на градовете през античността са следните: постепенното разрастване и развитие на по-стари поселения в селища от градски тип; чрез “синойкизъм”, т. е обединяването на няколко съществуващи преди това селища или създаването им чрез политически акт на един основател върху девствен терен.



 Севтополис, столицата на  одриския владетел Сефт III преди потопяването й под язовир Копринка.

Севтополис е древен град, основан от тракийския цар Севт III, както и столица на Одриското царство от 320 г. пр. Хр. Градът е построен на мястото на руините на по-ранно селище и понастоящем се намира в долната част на язовир Копринка до град Казанлък.





Няма коментари:

Публикуване на коментар