Тракийските храмове. Част първа

Тракийските храмове.

Тайни и мистерии в чест на Великата Богиня Майка.

Част първа

Светилището под могилата „Голямата Косматка”.

Днес можем със сигурност да кажем, че голяма част от т.н. тракийски гробници първоначално са били храмове и светилища, в които са се извършвали религиозните обреди и жертвоприношения, а по-късно, когато владетелят или героят-воин  умирал, се превръщали в гробници – хероони.


Храма под могилата "Хелвеция"

Хелвеция е една от тези т.н. „тракийски гробници”, която още през 2008г. имах рядкото щастие да посетя, благодарение на вече покойната  казанлъшка археоложка Красимира Стефанова, по онова време заместник директор на археологически музей "Искра", Казанлък.

Могила Хелвеция се намира  в некропола „Шушманец“, състоящ се от 5 могили, като в 3 от тях има открити  древни погребения, поради което са били  наречени  гробници.  Намира се до гр.Шипка, в непосредствена близост на подбалканския път.

Гробницата е открита от Георги Китов в сътрудничество с швейцарска фондация „Хелвеция“ през 1996 г. от там идва и името ù. „Хелвеция“ е построена върху площадка, получена след отнемане на част на предварително подготвен за целта могилен насип.

Входът, по правило е насочен на юг. Коридорът е много широк и дълъг, подът е с глинена замазка, разкрит до геологическия си пласт от този период. Тази част от гробницата се нарича дромус и символизира житейския, земния път, който извървява човек към отвъдното, направен груб неугледен като самия живот. 

Входа към храма под могилата Хелвеция. Снимка Андрей Андреев.

 Границата между живота и смъртта представлява портата на гробницата, през нея душата починали преминава в отвъдното. Следва гробна камера, в тази част на гробницата всичко е красиво, изящно и симетрично, той се поставя всичко необходимо за задгробния живот на починалия.

Портата е толкова важна в погребалните ритуали, че на някой места първо се наблюдава поставяне на портата и след това построяване на храма около нея. За траките истинският живот започва там в отвъдното, затова посрещат всяка смърт с охота и изпращат мъртвите си с песни, танци и пиршества.

Още тогава, тази забележителна жена Красимира Стефанова, работила в екипите на  множество от археологическите разкопки на подмогилните съоръжения в Долината на тракийските царе, ни каза нещо удивително, което и до днес е малко известно:

„Голяма част от тези гробници първоначално са били храмове, в които са се извършвали религиозните обреди и жертвоприношения, а по-късно, когато владетелят или герой-воин умирал, се превръщали в гробници – Хероони.

Формата на входа на могилата е изработен, както се изрази нашият гид тогава, като стилизирана женска вагина, символ на женското начало – утробата. От тук идват и предположения, че най-вероятно става дума за храм, който е посветен на богинята майка.

Може би са се изпълнявали ритуали по символично оплождане на утробата, земята – женското начало от слънчевия лъч – мъжкото начало, по време на лятното слънцестоене.

Религията на траките почитала Великата богиня майка, която в повечето случаи се отъждествява с планина или скала. Ето защо, натрупването на могили върху некрополите възпроизвеждало планината и утробата на богинята-майка и е било съществена част от религиозната традиция на траките.

Така че, каза ни археоложката, това което днес наричаме тракийски гробници, всъщност са  оцелели и до днес  хилядолетни  тракийски  храмове!  

Съоръжението, известно като „гробница Хелвеция”, е тракийски храм,  използван повече от столетие за извършване на религиозни церемонии ( т.н. орфически мистерии) от тракийските жреци. „

Това е един от най-неразгаданите и мистични тракийски храмове, който някога са откривани. И при него не важи правилото, който е видял една тракийска гробница е видял всичките. Въпреки, че са в един некропол заедно с Шушманец, те са съвършено различни по план и пространствено решение. Така  е и „Грифоните“, която е от същия некропол.

Входа към храма „Грифоните”

На места, където мазилката е нарушена се наблюдават многоцветни стени, което според проучвалите гробница „Хелвеция“ индикира за няколко периода на ползване, до като се стигне до момента, в който тук е извършен ритуал към обожествяване на владетел и след това ритуално е засипана. Подобно многогодишно използване на даден храм и след това ползването му за мавзолей е широко разпространен.

Много са доказателствата, в подкрепа на тази нейна теза, още повече, че тогава не ми беше извество, че абсолютно същото становище по онова време в нашата археология поддържа и небезизвестния д-р Китов в своята статия”Гробницата в Александрово”, публикувана още през юни, 2005 г.

Ето някои от тях:

Стените на храма в Хелвеция са покрити с дебела варова мазилка, върху, която с дълбоки врязани линии са имитирани контурите на каменни блокове. Самата мазилка е много интересна, тя е като на другата гробница от некропола „Шушманец“, трипластова, хоросан, мраморен прах и най-отгоре е восък за импрегнация. За тези мазилки се твърди, че са измислени в Рим през II в. пр. Хр., само че храма в Хелвеция, се датира сравнително достоверно към V-IV в. пр. Хр. – има няма 300 години преди това..

Друго уникално за гробница „Хелвеция“ са вратите, те са единствените открити  до сега в подобно съоръжение - запазени цели. Ясно се виждат оригиналните панти залети с олово за закрепване и лесно отваряне. По вратите си личат следи от боя. Източната врата е била оцветена в червено, западната в черно.

Георги Китов, откривателя на гробница „Хелвеция“,  споделя своите наблюдения, че оцветяване по подобен начин се наблюдава и в гробница Оструша, същото оцветяване по купола на гробницата в Александрово, като – както и в Хелвеция, червения цвят е от изток, черният от запад. По силата на подобна идея мраморните врати в Голямата Косматка имат червени и черни ленти по перифериите.

В тракийската религиозна практика цветовете имат ясно определена символика. Многократното разполагане на червения цвят на изток предполага тълкуването му като свързване със светлината, изгрева, раждането, началото на живота за разлика от черното знак за залез, мрак, край на живота, смърт. Червеното – и черното слънце. Сабазий и Загрей.

Входът е затварян с каменна двукрила порта, като интересното е, че са запазени и двете каменни крила на вратата. Едното й крило е оцветено в червено, защото е от източната страна, откъдето изгрява слънцето, идва светлината, започват денят и животът. Западното е оцветено в черно и символизира залеза, началото на тъмна нощ, смъртта и края на човешкия живот.



Двукрилата оцветена, каменна врата на камерата, е с механизъм за заключване  отвътре. В едното крило на каменната врата на този храм има отвор, който очевидно е служел за отваряне на мандалото от вън. Оказва се, че подобен начин за отваряне от вътрешна страна  имат и  тракийските храмове в Александрово и Голяма Косматка.

На вратата от вътрешната страна има място за резе, служещо за заключване.

Както се посочва в древните извори, тракийските жреци изпълнявали своите ритуали, при затворени врати, скрити от погледите на простосмъртните, докато пиели осветено ритуално вино, смесено с  билки след, което изпадали в мистериен транс за видения и пророкуване. И явно наистина са се затваряли, доказателство може да послужи любопитно откритие в гробница „Хелвеция“, на вратата от вътрешната страна има резе служещо за заключване.

 В даден момент или при някакви обстоятелства, на  служителите отвън се е налагало да отворят залостените врати. Може вътре жреците да не са били в състояние да отворят, затова е предвиден отвор през, който най-вероятно е минавало въженце. С дърпането на въжето, резето е падало залостило вратата и е можело да се извадят, тези който са вътре.

В рамките на храма е открито повредено крило на вратата, най-вероятно това е първоначалната врата и по някое време след многогодишна употреба врата е дефектирала и се е наложело нейната смяна. Да не загуби храма от своята свещеност вратата е заровена на територията на святото място, впрочем така се прави и днес.

Стените във вътрешността на храма, продължават да са в същата полускатна форма, но дъгите на ската да имат разлика, дясната е правилна, а лявата е изкривена. Това не се дължи на грешка, защото при разглеждане на насрещната страна се вижда, че имаме подобно, но огледално разположение на ската.

Траките изглежда са имали освен познания по астрономия и невероятни понятия по анатомия на човешкото тяло, защото експерти твърдят, че женската утроба е усукана по този начин, един компенсаторен механизъм, който се развива когато плода започне да се уголемява, за да отвори достатъчно място. Това е друго доказателство, че най вероятно става дума за храм посветен на Богинята Майка.

Имало е погребални дарове , но те са ограбени още в миналото, археолозите намират само остатъци от сребърна огърлица, фибула. До погребалното ложе, което впрочем има и каменна възглавница за двама души, се намира каменен къс, предполага се, че е ритуална маса.

В централната камера е изградено ритуално легло за религиозни церемонии. За нещастие при откриването му ложето е унищожено.. Дългият коридор е с оцветен под, а в преддверието е принесен в жертва кон.



В пода съзнателно са издълбани улеи за изтичане кръвта на животното. Стените и до днес са оцветени в червено от животинска кръв.

По оставените от нея следи и от начина по който се е разливала тракийските жреци са гадаели бъдещето на народа си и на своите царе.

Могилата „Шушманец”

Друг  мистериен храм от същия некропол е светилището под могилата „Шушманец”.

Храмът в могилата ”Шушманец” край гр. Шипка е бил открит през 1996 г. Датира се от IV в пр. н.е. и за последен път в него е извършено погребение. Уникален е с това, че е единственият досега открит тракийски храм с колони и в предверието, и в камерата.

В самата фасада е оформена дъговидна арка, през която се влиза в предверието. То е с правоъгълна форма, като в предната му част има каменна колона, изпълнена в йонийски стил.

Над фасадата  е имало фронтон, за който съдим по част от антефикс във формата на полупалмета. Някога всички архитектурни детайли са били покрити с два слоя фина бяла мазилка, по-голяма част от която днес липсва.

За да си представите  фронтона и фасадата на храма  и как точно е изглеждал той ще ви помогне умаленият макет от следващата снимка.

Храмът се състои от коридор, фасада, предверие и погребална камера. Коридорът е с широчина 6 м и дължина 4 м. Стените му са изградени от речни и ломени камъни.

От начина по който той е долепен до фасадата на предверието съдим за два етапа на изграждане. Налице е предположение и за някогашна покривна конструкция над коридора от дърво с керемиди.

Входа към храма в „Шушманец”.

Храмът в могила Шушманец е щедьовър на тракийската архитектура. Той има широк и дълъг коридор, зад който следва преддверие с полуцилиндричен покрив, подпряно от елегантна колона. Капителът е с форма на използвания от тракийските жреци за прорицания ашик. В преддверието са били принесени в жертва четири коня и две кучета или вълци, които са играли особена роля в тракийските религиозни вярвания.

От предверието сe влиза в гробната камера. Точно там е имало двукрила каменна врата, която днес може да се види в коридора на гробницата.  Камерата е с кръгъл план и с куполно покритие. Точно в центъра й, под ключовия камък се издига красива колона в дорийски стил .

 

Централната камера на храма в „Шушманец”.

Централното помещение на храмът в могила Шушманец е кръгло с купол, подържан от красива, блестящо бяла колона с дорийски капител. От диска над него излизат радиално блокове, които символизират слънчеви лъчи. Като цяло помещението с прилепените към стените му полуколони отразява представите на древните траки за строежа на света.

Точно срещу входа е било разположено каменно ложе, за съжаление към момента е разбито.

В хода на предверието са открити костите от 4 коня и две кучета, вероятно принесени в жертва. Открити са и сребърни пластинки  от нагръдник, както и железен косер.

Това е изцяло запазената до днес в коридора конструкция на вратите в храма под могилата Шушманец.  Здрава каменна ролка, която  се е движела в улей от животинска мазнина. Така много лесно се е завъртала около ролката и се е затваряла.

Датировката на храма се прави въз основа на архитектурните особености на съоръжението. Най-общо функционирането на паметника засега се вмества в IV век. пр. Хр.

Интересен факт е, че подобен начин за затваряне от вътрешната  страна на портите  освен в Хелвеция имат и  тракийските храмове в Александрово и Голяма Косматка.

Голяма Косматка

Гробницата на Севт III в могила Голяма Косматка е открита през есента на 2004г. по време на редовни археологически разкопки от експедиция ТЕМП с ръководител ст.н.с. д-р Г.Китов (НАИМ при БАН) в сътрудничество с ИМ „Искра” гр. Казанлък.

Могилата е насипана като свещен хълм през първата половина на V в.пр.Хр. Вероятно през втората половина на века е направена широка траншея в насипа от юг, където е изграден монументален храм, състоящ се от представителна фасада и три помещения.

Изградени са от обработени гранитни блокове, като първото (правоъгълно помещение с двускатно покритие) и второто (кръгло помещение с куполно покритие) са от отделни блокове, свързани чрез залети с олово железни скоби.

Последната камера е саркофагоподобна, направена чрез издълбаването на един гранитен блок с тегло около 60 тона, върху който е положен втори, оформен двускатно. В помещението са моделирани ритуално ложе и маса.

Храмът е използван повече от столетие за извършване на религиозни церемонии ( т.н. орфически мистерии) от тракийските жреци. За да се запази тайнството на обреда от непосветените, е използвана заключваща се отвътре с резета двукрила мраморна врата. Върху всяко от крилата е изсечено изображение – на източното е представен Хелиос (богът на слънцето), а на западното – Горгона Медуза.

Вратата между първите две камери е двукрила, касетирана, с пластично оформени "гвоздеи" и две кръгли пластики на всяка от тях, изобразяващи Хелиос и Медуза.. Двукрилата мраморна врата затваря входа на кръглата камера. Запазените цветни орнаменти върху крилата на мраморната камерна врата символизират посоките на света и кръговрата на времето.

Горните полета на крилата са украсени с изображения на бог Дионис, като в източното той е олицетворение на Слънцето, а в западното – на Земята и Нощта. При орнаментите върху източното крило доминира червеният цвят, а при тези в западното крило преобладава черното. 

Върху горния праг на вратата са  оформени отвори, през които  минавал механизмът за отваряне на вратата от вътре.

 

В началото на ІІІ в.пр.Хр. в централната камера е извършен ритуал по погребването на тракийски аристократ, за когото се предполага че е владетелят на Одриската държава Севт ІІІ.

Така сградата променя функцията си, превръщайки се в негова гробница.

 

Към фасадата е долепен и изграден 13-метров коридор с каменни стени и дървена покривна конструкция, както и втора фасада. При затварянето и напускането на съоръжението са зазидани входовете към всяка една от камерите, а коридорът е опожарен и запълнен със свлеклия се могилен насип.

Върху фиалата, каничката и шлема е изписано името на Севт, което е доказателство, че в началото на ІІІ в. пр. Хр. тук е погребан Севт ІІІ - известният тракийски владетел на Одриското царство. Неговата столица - Севтополис - е на няколко километра югозападно от гробницата на дъното на язовир Копринка. Най-вероятно тялото е било положено или изгорено другаде, защото в гробницата не са намерени останки. Вместо това е погребана главата от статуята на Севт, която е стояла на пиедестал в столицата Севтополис.

 

 След завършване на ритуала, жреците зазидали входа на кръглата камера, принесли в жертва коня на своя владетел, зазидали и входа на предверието, и опожарили коридора и на седем метра от фасадата на храма поставили бронзовата глава от неговата статуя, както повелявали орфическите обичаи.

Следва продължение – „Тракийските храмове. Част втора.” - http://alexandradelova.blogspot.com/2020/05/blog-post_4.html