Тайни и мистерии в чест на Великата Богиня Майка.
Част втора
Самобитния
тракийски храм в Александрово
Д-р
Георги Китов. Из статията "Гробницата в Александрово – 1" - Публикувана Юни , 2005 г.
"Всичко това може да се използва в полза на направеното вече от мене тълкуване на погребалните ложета като ритуални легла, на които са извършвани религиозни церемонии, свързани с орфическите мистерии (Китов 2003 б, 35 сл.).
То отлично кореспондира и със събраните напоследък доказателства, че вратите към помещенията на тракийските храмове са имали механизми за заключване."
Височината на могилния насип на "Рошава чука" край Хасковското село Александрово е около 15 м, а
диаметърът му надхвърля 70 м. Гробницата има дълъг около 15 м коридор, ориентиран в посока изток-запад.
Входът, фасадата на който е разрушена още в античността, се намира на изток, на
около 10 м от периферията на могилата. Той е изграден от каменни
квадри с различни размери, без каквато и да е спойка помежду им.
Вратата се е заключвала със сложен механизъм, от който е
оцеляла една бронзова халка. Интересното тук беше механизма, с който са
затваряли и придвижвали вратата. Самата врата е тежала около 750 килограма и се е държала на каменна ролка, която пък се е
движела в улей от животинска мазнина. Така много лесно се е завъртала
около ролката и се е затваряла.
Също така е имало и заключващ механизъм
от вътрешната страна, като свидетелство за това са вкопаните дупки
в отсрещната страна на вратата. Резето се е затваряло и отваряло
само от вътре. Вижте халката с въжето, което отива нагоре в
правоъгълната дупка на вратата, чрез която резето се е отваряло.
Ето как древните са ползвали светилището.
След като човек влезе в храма той се е заключавал отвътре. Сядал е на леглото и е започвал да практикува практики, свързани с конкретни медитации. Напълно е възможно на такова място практикуващият да изпадне в толкова дълбока медитация, че с дни да не излезе от храма. Точно тук идва мястото на халката с въжето. Ако ученикът не излизал от храма в определеното време, тогава други са отваряли вратата отвън и са го изкарвали от медитацията.
Кръглата и правоъгълната камери са изградени от добре обработени каменни
блокове без спойка, с рустицирани лица, върху които е положена мазилката и
извършено изписването. Това говори за поне два периода на използване на
съоръжението.
Доказателство в тази насока са и откритите две подови нива в кръглата камера - първото от каменни блокове, а второто - от трамбована глина.
Макет на храма в Александрово, изработен от японски учени.
Грубият строеж на коридора, както и частичното изписване само в западния му край - пред преддверието, контрастира с прецизната строителна техника, приложена при двете камери. Дори мазилката, върху която е нанесен живописният слой в дромоса, на запад не е подравнена във вертикална права линия, а е скосена вълнообразно, като създава впечатление, че нещо е накарало строителите и художника да бързат. Какви са били причините за това, сега можем само да гадаем.
Специалистите казват, че храмът "гробница" край село Александрово/Хасковско/ е изрисуван през 4 век пр.н.е. и това твърдение може да е вярно, но според мен не трябва да се обвързва с изграждането на самия храм. Специалистите стигат до извода, че съоръжението – храма има два периода на използване.
Защо строителството на храма и неговото първоначално предназначение не го обвързват с неговото измазване и изрисуване? Няколко косвени податки:
- Кръглата и правоъгълната камери са изградени от добре обработени каменни блокове с рустицирани лица без спойка и без железни скоби т.е. няма железни скоби, които да го обвързват с желязната епоха.
- В Тракия има и други куполни храмове „гробници” без мазилка / Мезек, тази под връх „Шейновец”, Голямата Косматка и др./
- Входът на храма фасадата на който е разрушена още в античността, се е намирал на изток, на около 10 м от периферията на могилата, което подсказва, че първоначално храма не е бил покрит със земен насип /могила/ и могилата е изградена в по късна епоха когато вече фасадата на входа и 10 –тина метра от коридора са били разрушени. Но факта, че входът на храма е открит на 10 метра от периферията на могилата е основателен аргумент за по късното издигане на земния насип над храма.
- Грубият строеж на коридора контрастира с прецизния строеж на двете камери.
Възможно е коридора да е пристроен по късно в друга епоха.
- Когато е предприето измазването и изрисуването на храма в 4-ти век пр.н.е. е
било необходимо той да се изпразни от всички движими предмети в него.
- Наличие на изтъркано и излъскано от употреба каменно ложе, което подсказва за мнооого дълга употреба. Изниква и въпроса каква е била тази дълга употреба на това каменно ложе?
Оригиналното каменно ложе . Снимка sum в темата "Сборяново и Свещарската гробница".
- Вратата на храма е със сложен механизъм на заключване и то отвътре.
-
Измазването и изрисуването на храма не е задължително да се обвързва с
погребението на знатен човек.
- Намерените артефакти в храма може и да са от 4-ти век пр.н.е, но това по
никакъв начин не доказва, че и строителството на храма е също от 4-ти век
пр.н.е.
_________________
Ето какво пише самия д-р Китов за гробницата-храм в Александрово:
Д-р Георги Китов. Гробницата в Александрово – 1 - Публикувана Юни , 2005 г. - http://doktora757.blog.bg/history/2012/02/08/d-r-georgi-kitov-grobnicata-v-aleksandrovo-1.897749
„На 17 декември 2 000 г. ръководеният от мене екип на ТЕМП (Траколожка експедиция за могилни проучвания 1) откри зашеметяващо представите за тракийската култура подмогилно съоръжение - гробницата-храм в могилата Рошава чука край Хасковското село Александрово. Достойнствата на постройката не се нуждаят от обосновка. Някои от тях обаче не могат да не бъдат отново посочени. Стенописите в края на коридора и по стените на двете камери са с изключителна художествена и научна стойност. Те са съпоставими единствено с тези в Казанлъшката гробница. За разлика от тях, Александровските се приемат безспорно като автентични тракийски по стил и сюжет.
Гробницата е кокетна с незначителните по размери, но елегантни помещения. На тях контрастира необикновено дългият коридор, който с почти 15-метровата си дължина се нарежда на второ място в България след този в недалеч разположената Мезешка гробница. Без паралели са височините на входовете към помещенията - в камерите може да се влезе само на колене или пълзешком - височината на входните отвори не достига 1,2 м.
Подът на коридора е от трамбована глина върху основа
от чакъл и пясък. На изток глината постепенно изтънява и преминава в покрита с
пясък и чакъл алея до периферията на могилата. Това очевидно е свързано с предназначението на съоръжението - храм,
който е бил периодично посещаван и редовно обслужван.
Мистерийния
храм в Александрово
В самия западен край на коридора започва стенописната украса на гробницата. Тук живописният слой е нарушен и се вижда, че дромосът е конструктивно свързан с първата камера, което пък свидетелствува, че цялото съоръжение е планирано и изпълнено целенасочено в окончателния си вид с незначителни допълнителни действия, за които ще стане дума по-нататък.
Знае
се, че повечето от коридорите на монументалните подмогилни храмове в Тракия са
прилепени на фуга към лицевите стени на първите камери, преддверия или дори
фасади. Това е проблем, който тук би могъл само да бъде поставен и е свързан с
възможността известно време съоръженията да са съществували и използвани без
могилен насип, както е това в Равногор (Китов 1989)
или само частично скрити, както вероятно е било това в Могилата на грифоните
край Шипка, например (Кitov 1997; Kitov 2003 а).
Перифериите на двата блока от горния ред са с грижливо изгладени ленти, докато
вътрешната вдлъбната повърхност е груба и грапава. Това подсказва, че върху вдлъбнатината е постилана кожа или
плат.
В двата тесни края са били монтирани каменни “възглавници” с височина около 0,3 м. Те са начупени и ние успяхме да намерим по 1 фрагмент от западната (в кръглата камера) и източната (в правоъгълната), които точно паснаха съответно в северозападния и югоизточния ъгли.
Не мога да пропусна да подчертая, че леглото има “възглавници” от двете си тесни страни, което го прави неприложимо по традиционното тълкуване. Това, ведно с други аргументи (Китов 2003 б, 35 сл. и пос. там лит.), свидетелствува още веднъж, че терминът “погребално ложе” трябва да бъде заменен с “ритуално ложе”.
Още повече, че над възглавниците в стените са забити по две железни пръчки - сега отчупени. Не е ясно как са завършвали те. Може само да се предполага, че на тях са окачвани лампи, тъкани украси или някакъв вид завеси. Тук няма възможност да се излагат възможните предположения. Ще напомня само, че железни пръчки се подават от стените на кръглите камери на някои храмове в Долината на тракийските владетели, бронзови лампи са осветявали гробницата край Мезек, в Мезек е имало и железен парапет около леглото.
Всичко това може да се използва в полза на направеното вече от мене тълкуване на погребалните ложета като ритуални легла, на които са извършвани религиозни церемонии, свързани с орфическите мистерии (Китов 2003 б, 35 сл.).
То отлично кореспондира и със събраните напоследък доказателства, че вратите към помещенията на тракийските храмове са имали механизми за заключване.
Измазването е станало в един поне втори период от използването на храма, планирано е и е добре обмислено. С мазилка са били покрити поне частично стените на ритуалното легло - добре се вижда плавният преход между слоя по пода и този по стените на ложето.
По пространствено и планово решение Александровската гробница е без преки паралели в Тракия. Коридорът е сравним единствено с този от Мезек, който обаче има дължина 20,65 м. Той е и по-широк (1,55 м), а с височината си от 2,6 м е като че предназначен за гиганти (Филов 1937). Двете помещения наподобяват тези в Казанлъшката гробница (Живкова 1974, Огненова-Маринова 1991 с пос. лит.), но са с различни размери.
Особеностите на Александровската гробница - дългият и висок коридор и изключително ниските входове към двете камери, заедно с данните за съществуване на врати, поставя въпроса за предназначението на съоръжението. Дългият дромос, без съмнение, е трябвало да осигурява постоянен достъп до камерите от околната площ и периферията на могилата.
Входовете към камерите по размерите си са без паралели в тракийската подмогилна архитектура. Те имат характерното трапецовидно очертание с широчина долу 0,7, а горе - 0,65 м. Височините са съответно 1,11 м към правоъгълната и още по-малко - 1,09 м към кръглата, с което потвърждават подозираното във връзка с други входове желание на проектанти и изпълнители да накарат поклонниците да усетят нищожеството си пред величието на боговете или владетелите, на които е била посветена постройката. Те са преминавали коридора свободно изправени.