събота, 14 февруари 2015 г.

КРАЯТ НА СВЕТИЛИЩЕТО


Свилен Топчиев

КРАЯТ НА СВЕТИЛИЩЕТО - III  част

...продължение от  "ЗЕМЯТА НА БЕСИТЕ" (Terra Bessica) - http://alexandradelova.blogspot.com/2015/02/terra-bessica.html

Направените археологически проучвания на района на Северозападните Родопи през 1961 – 1962 г. са недостатъчни, но те доказват по безспорен начин, че целият район (включително с. Баткун – бившата столица на бесите Бесапара) е осеян с трикорабни базилики от V в. Сърцето на този район – Северозападните Родопи – е връх Сютка. И тъй като бесите са имали светилище на Дионис на най-високия връх, то това безспорно е връх Сютка.

Краеведът-изследовател Стефан Захариев казва, че в района на Ракитово започва една пещера – Язница или Агница, която е дълга много километри, минава под Авраамовата планина и излиза чак в Разложко. Това означава невероятна и непроучена до този момент пещерна система. „От Ракитово, ¼ час към юг, има една пространна пещера, която помаците наричат Язница или Агница, и казват, че толкова била дълга, что-то краят й излазил зад Авраамова планина в разложко, но опасно е да ся влиза надалеч, защото вътре живеят мечки и други зверове.”



Известно е, че най-същностната част от мистериите, в т. ч. и свързаните с Дионис, се е извършвала в пещери. Наличието на такава огромна непроучена пещерна система в района на Ракитово около връх Сютка може би означава, че централното светилище на Дионис в по-голямата си част е било в тази пещера, която в района на връх Сютка е имала изход във вид на ротонда и там са се извършвали прорицанията. Жрецът Вологес просто е затворил входовете към пещерата, покрил е ротондата и светилището е изчезнало за света. Да се намери светилището в такъв случай означава да се открият входовете към пещерата.

Пещерата носи името Язница или Агница. Ако е Язница, значи, че от нея изтича вода. Ако е Агница (Агни е източния бог на огъня), то може би показва, че в нея е горял жертвеният огън, божественият огън.















Свилен Топчиев: Пещерната експедиция „Тера Бесика” - открита е нова пещера край Ракитово, която получи името "Властелинът" - http://213.91.198.15/?action=opinion&id=17680
Скриването на светилището от Вологес не е можело да стане, без да се изселят бесите от селището, което обслужвало светилището. Селището е останало безименно. Ракитовци го наричат просто месност Кулата-Градот, но все още има предание, че около Градот и Кулата има вход към великолепен храм, че някои от местните хора (помаци) са влизали в този храм почти до началото на 20 век.

Приемайки християнството, бесите са отдали почит на Орфей. Орфеевото слово под формата на християнство е стигнало до тях. Осемнадесет века след смъртта на Орфей орфизмът е възкръснал и Родопите в духовно отношение са се присъединили към цивилизована християнска Европа.

Едни от първите християнски мисионери, потърсили път към сърцата на родопчани, са присадили християнската вяра върху пъпка от Орфеевия корен - създали иконата "Св. Орфей", която поставяли до образа на Спасителя.


   Господ Иисус Христос като Орфей. Стенопис от катакомбата Домитила в Рим.

Едновременното приемане на християнството от бесите показва, че този жилав народ е запазил племенните връзки. Той продължава да съществува като общност, да спазва ритуалите си и езика си. Веднъж възприели християнството, бесите трябвало да приемат и християнските догми. Трябвало да влязат в новопростроените църкви – трикорабни базилики, и да пеят християнските химни. Това вероятно е било трудно. Скоро са започнали репресии, целящи да изкоренят тракийските обреди и духът на орфизма.

За малко повече от един век – от 396г. до 514 г. – съпротивата на бесите е сломена. Беският език е почти забравен. А през 514 г. бесите вече с оръжие в ръка бранят християнството при опитите да бъде променено.

Краеведът Петър Гелин от Ракитово дълги години събира автентични разкази, песни от района. Събрал е речник от няколкостотин стари думи, показващи един уникален диалект. Според него поне 30 думи се срещат само в този район – Северозападните Родопи. Може би Петър Гелин е събрал няколко зрънца от беския език?

  Тракийската цивилизация на Балканите.

Според Аристотел о. Самотраки е бил цели 700 години тракийски. Троянците и пеласгите са народи, близки до траките. Така троянци, финикийци (на Мала Азия), пеласги (в района около Атина – Атика) и огромното море траки са най-старите народи на Балканския полуостров и около Тракийско море. Елините са дошли по-късно. Но през ХІІІ в. пр. н. е. елините печелят Троянската война, благодарение предателството на тракийския цар Полиместор.


Ако ритуалното убийство на Орфей е повратна точка в духовната сфера, то предателството на Полиместор и падането на Троя е повратна точка в политическата сфера. От този момент нататък расте елинското влияние, а старите народи посепенно се затварят вътре в себе си и губят влияние. Елините изцеждат най-доброто от тяхната духовност чрез орфизма и орфистите. Цели 5 века (от ХІІІ до VІІІ в. пр. н. е.) е Орфическият период. Когато вече не е имало какво да се възприеме, е започнал периодът на преосмисляне и вътрешно преживяване на полученото духовно наследство.

Изображение на Орфей - I век сл. Хр. от времето на император Веспасиан, съхранена стенопис в погребания под пепелта гр. Помпей на Апенините.

През VІІІ в. пр. н. е. започва Омировият период. За елините вече полученото знание е толкова добре усвоено, че то става тяхно. Божественият пантеон се обновява с нови лица. Старите песни и религиозни химни се обновяват в гръцки стил. От старите религиозни знания се ражда философията на Платон и Аристотел, развиват се естествените науки и най-вече математиката и медицината. Сменят се географски и топонимни названия.

Бюст на Омир от Елинистическата епоха

Вероятно някъде около VІІ – VІ в. пр. н. е. Тракийско море става Бяло море (вкючено в Егейско море). Сега вече всички знаят само легендата за Атинския цар Егей, който се хвърлил в морето от скръб, мислейки, че синът му Тезей е убит от Минотавъра. Около VІ – V в. пр. н. е. траките навлизат с флотата си в Тракийско море и правят отчаян опит да си върнат влиянието там, но са разбити. Постепенно финикийци, троянци, пеласги са претопени. Троя е забравена и дори започват да се съмняват, че въобще е имало такъв град.

Независимо от всичко, централното светилище на Дионис в Родопите продължава да съществува и да се ползва с голям престиж. Александър Македонски идва не като завоевател, а да се поклони и да попита за бъдещето си в 335 г. пр. н. е.


Александър Македонски в битката при Иса, детайл от мозайката в гр. Помпей

През 146 г. пр. н. е. римляните завладяват Гърция, а през 86 г. пр. н. е. римският пълководец Сула ограбва Атина и разрушава до основи градските стени.

Но Родопите остават тракийски и през 60 – 59 г. пр. н. е. Гай Октавий, който е управител на римската провинция Македония, е допуснат в светилището. Той получава прорицание за сина си Октавиан, който тогава е на три години. Казано му е, че Октавиан ще стане световен господар, също както Александър Велики, защото пушекът от виното, излято върху същия този олтар, е стигнал чак до небето. Прорицанието се изпълнява 32 г. по-късно, когато Октавиан е провъзгласен от римския Сенат за Август (Свещен – титла, отговаряща на титлата Император).

Август Велики

Тъй като в македонската държава култът към Дионис е много разпространен, македонските владетели избягват да воюват с бесите. Пример в това отношение може да бъде Александър ІІІ Велики, който поднася дарове на Дионис в централното му светилище и е пропуснат свободно да премине при похода му срещу трибалите през 335 г. пр. н. е. Когато обаче земите на траките влизат в обсега на римските интереси, положението се променя. Рим прилага максимата „Разделяй и владей!" Римляните търсят приятелски племена и общо взето почти през цялото време приятелски настроени към тях, а дори и директни техни съдружници са одрисите и дентелетите.

Регионът на одрисите е най-голям и е свързан с държавата на одрисите, като в определени периоди към Одриската държава са присъединявани и други тракийски племена. Одрисите се разполагат в Тракийската низина и Източните Родопи. По поречието на р. Марица те граничат с корпилите и брените, а брените граничат с бесите в района на горното течение на р. Хебър (Марица). На северозапад одрисите стигат до Средна гора, където са великойлалетите. В района на Средните Родопи одрисите граничат с малокойлалети, травси и сапеи. Никъде одрисите нямат пряк контакт с бесите.



Дентелетите са в района на Кюстендил по горното и средното течение на Струма. Те винаги са били съюзници на Рим.

Освен приятелски настроените към Рим тракийски племена има и една група от т. нар. „независими тракийски племена". Това са сатри, меди, дии и беси, а в някои случаи към тях се присъединяват серди и койлалети.



Медите (от тях произхожда Спартак) са едно от най-многобройните и силни тракийски племена. Те са клон на витините и техен авангард. Медите първи се заселват в района на р. Струма в горното и средното й течение в областта на Благоевград, Кюстендилското, Кресненското и Руенското дефилета. Техните сродници витините се заселват в района на Мала Азия. На север по поречието на Струма между медите и дентелетите се заселва малкото племе на агрианите. Южно от медите по долното течение на Струма живеят синтите.

На изток от медите са сатрите. Територията на сатрите е оградена от естествени граници: на север – стръмните склонове на Рила (с вероятно антично име Донакс), стръмните склонове на Пирин, на изток – средното и част от долното течение на р. Места. Така сатрите били отделени от землището на бесите и техните клонове.




Херодот смята, че бесите са част от сатрите. За разлика от него, на базата на находки на материалната и духовна култура, българските историци приемат, че сатрите могат да се разглеждат като обособено племе. Бесите, заедно с диобеси, дии, трали, травси и сапеи, били сродни племена или племенен съюз. В горното течение на Марица, в района на Белово, Костенец, ридовете Алабак и Раковица са диабесите. Те контролират прохода „Суки" (Траянови врата).

На югозапад от тях по горното течение на Места били диите. Следи от тях са открити в района на Доспат и Девин. Старото име на Девин е Дьовлен (Диовлен). Диите са известни още като „махайрофори", което на гръцки означава „мечоносци". Те са носели криви мечове, наречени „махайри". Били изключително свободолюбиви. Винаги са имали автономия, за която споменава и Тукидид.



Южно от диите, по източния бряг на долното течение на Места били тралите (триалите). На изток от тралите по горното течение на р. Артескос (Арда) са: северно от реката – травси; южно от реката – сапеи.

Така вече може да бъде описана територията на „независимите тракийски племена". В центъра на тази територия, в Северозападните Родопи, между диобеси, дии, трали, травси и сапеи са бесите. Това е територията на „независимите тракийски племена". За римляните винаги е било проблем да преминат през нея. За тази територия говори биографът на Александър Македонски Ариан, когато описва похода му към трибалите през 335 г. пр. н. е.



Земята на бесите, заедно със сродните им племена диобеси, дии, трали, травси, сапеи става още по-непревземаема, защото е заобиколена в кръг от други племена, които са държали на независимостта си и са се противопоставяли на римляните. За разположените на запад сатри и меди вече стана дума. На северозапад са сердите, на североизток – великойлалети, на югоизток – малокойлалетите.

Става ясно, че около земята на бесите има двоен обръч от племена. Първият кръг представлява външната част и е заселен от войнствени тракийски племена, които са описани от римските автори като разбойнически, защото не са се подчинявали и са нападали римските войски от провинция Македония. Известно е, че Македония става римска провинция през 149 г. пр. н. е. Този първи кръг е съставен от меди, серди, великойлалети, малокойлалети, корпили, сатри. Вътрешният кръг е съставен от племенната група на бесите: сапеи, травси, трали, дии, диобеси. Центърът на този вътрешен кръг е територията на бесите, обслужващи централното светилище на Дионис, намиращо се в Северозападните Родопи, в района на връх Сютка.




Допълнителна пречка за проникването на римляни, македонци и одриси през територията на независимите траки е непристъпният терен. Навлизането в тези земи е можело да стане през прохода Суки или през Доспатския проход, които са контролирани от племенната група на бесите.
 

Балканите – мястото, където се решавал изхода на Гражданските войни в Римската империя


 Големите конфликти в Римската империя – Гражданските войни между Сената и Триумвиратите са решавали на Балканите. Това означава, че траките са вземали пряко участие в бойните действия със свои военни контингенти.

Така в битката при Фарсала (близо до дн. гр. Лариса) между Юлий Цезар и Гней Помпей Велики през 48 г. пр. н. е. Садала – син на току-що починалия одриски цар Котис се включил с войска на страната на Помпей. На негова страна се сражавал и Раскупор, бъдещ тракийски владетел и създател на Сапейската династия. Това е времето, когато сапеите – едно от племената от племенния съюз на бесите, се опитало да овладее властта в Одриското царство. Била създадена Сапейска династия в тройния съюз сапеи – одриси – асти.

Първите стълкновения на траките с римските легиони са от 188 г. пр. н. е., когато войските на пълководеца Гней Манлий Вулзон са атакувани при гр. Кипсела и при устието на река Марица (в района на Корпилския проход). Римляните се завръщали с богата плячка от Азия след победата над Антиох ІІІ Велики при Магнезия. Тогава били нападнати от четирите племена: астии (astii), кени (coeni), мадуятени (maduateni) и корели (corelli), като траките наброявали около 10 хиляди души. Тези тракийски племена населяват района около устието на Марица, проливите и южното Черноморско крайбрежие.

От този момент нататък следват непрекъснати сблъсъци между траки и римляни, особено след като през 149 г. пр. н. е. Македония става римска провинция.

Особено упорито срещу набезите на римляните се бранели бесите, едно от най-храбрите и боеспособни тракийски племена. Бесите били жречески род от тракийското племе на сатрите, пазители на Светилището на Дионис.

Първи за прочутия в древността храм, както вече писахме по-рано споменава Херодот. "Сатрите, доколкото знам - пише Херодот - не са били подчинени никога на никого и единствени от траките продължават да са и досега свободни; живеят високо в планините, които са покрити с всякакви гори и сняг, и са отлични воини. Те притежават прорицалището на Дионис, то се намира на висок връх в планината. Измежду сатрите с прорицанията в светилището се занимават бесите; жрица дава предсказания, точно както в Делфи; няма нищо различно".

И когато през 13 г. от н. е. Луций Пизон успял да покори част от тях, пленниците беси постъпили по съвсем неочакван за римляните начин: навързаните с вериги хора, за да бъдат изпратени и продадени по робските пазари, яростно се мъчели да прегризят със зъби желязото и били непримирими в своята ненавист към робството.


    Римските провинции Македония, Тракия и Горна и Долна Мизия
Походът на Марк Лукул се състоял през 72 г. пр. н. е. и неговата цел е била да стигне до богатите елински колонии по Черноморското крайбрежие. Като тръгнал от провинция Македония, той преминал през земите на бесите и навлязал в Тракия. Историкът Йорданес Готски (ІV в.) е писал: „Обаче Марк Лукул пръв воювал в Тракия против бесите, които били първи по храброст и слава, и ги победил, а като надвил хемимонтите, поставил под римска власт Пулпудева, който сега се нарича Филипопул, и Ускудама/ сега Адрианополис (Одрин)/. Той превзел също и градовете, които са накацали по Понтийския бряг, т. е. Аполония (Созопол), Галата, Партенополис, Томи и Истрос, а след това покорил всичките места чак до Дунава” .

В записката се споменава, че е разбил хемимонтците, като авторът вероятно визира одриската войска. Тогава Одриското царство е съставено от одриси и асти. Астите (оттам идва названието на бирата „Астика”) са тракийско племе, живеещо в планината Странджа, наричана от римляните Хемимонт (Червената планина – има много желязна руда и почвата червенее).

След Лукул битка с бесите води бащата на първия римски император Октавиан Август – Гай Октавий. След като през 60 – 59 г. пр. н. е. Гай Октавий е допуснат до светилището на Дионис и получава прорицание, че синът му ще стане велик както Александър Македонски, малко по-късно – през 59 г. пр. н. е., той се връща и вдига оръжие срещу бесите. Управител е на провинция Македония и води римските легиони. Може да се предположи, че е решил да ограби светилището. Опитът му обаче не успява.

ГАЙ ОКТАВИЙ, римски сенатор, баща на Октавиан Август е допуснат до светилището на Дионис и получава прорицание, че синът му ще стане велик както Александър Македонски.

Но желанието за ограбване на светилището не изчезва. Когато малко след това, от 57 г. пр. н. е. до средата на 55 г. пр. н. е. за управител на Македония е назначен тъстът на Гай Юлий Цезар, Луций Калпурний Пизон Цезонин (който от 15.03.58 г. до 14.03.57 г. пр. н. е. е бил консул на Рим) за бесите отново настъпват тежки времена. За това говори известният оратор Марк Тулий Цицерон, който се е надявал да стане управител на Македония.

В прословутата си реч: Цицерон срещу Пизон („Oratio in L. Calpurnium Pisonen”), произнесена през 55 г. пр. н. е. в римския Сенат, Цицерон казва: „Вярваш ли, че ние не сме проследили достатъчно злините и бедствията, които твоята власт е причинила на провинцията? (…) И ти също, като се беше продал на цар Котис (цар на Одриското царство) за триста таланта нареди да посекат със секира Рабокент, един от първенците на племето беси, ако и да беше дошъл в твоя стан като пратеник и да ти обещаваше от страна на бесите голяма помощ и подкрепа от пехотинци и конници. И ти погуби не само него, но и останалите пратеници, които бяха дошли заедно с него, и главите им продаде на цар Котис. (…) Ти ограби светилището на Юпитер Свелсурд, най-старото и най-таченото у варварите светилище. Безсмъртните богове накараха нашите войници да изкупят и твоите престъпления; те бяха сполетени от една нова болест и никой не можеше да се излекува, щом веднъж е заболял. Никой не се съмняваше, че нарушението на гостоприемството, убийството на пратениците, престъпното предизвикване на послушните съюзници към война (дентелетите, нападнати от Пизон) и ограбването на светилището са причинили това отчаяно състояние.”


Цицерон произнася реч пред римския сенат

Дали Л. К. Пизон Цезонин е ограбил централното светилище на Дионис в Родопите?

Така твърди Цицерон. Във всеки случай е ограбено светилище на Дионис и това е означавало, че римляните не се спират пред нищо, включително и светотатство. Цицерон назовава бога Юпитер Свелсурд както са го наричали римляните: Юпитер римляните наричат Зевс, а вече знаем, че Зевс на тракийски е Збелсурд (мятащия мълнии). Тъстът на Юлий Цезар – Пизон Цезонин е осквернявал и друг път олтари на чужди божества.

Както свидетелства християнският апологет Тертулиан: „Консулите Пизон и Габиний разрушили олтарите на Серапис, Изида, Харпократ и Кинокефал…” Този римски политик, чувствайки силата си благодарение на огромната власт на неговия зет Юлий Цезар е извършил доста беззакония като управител на провинция Македония. В „Реч за консулските провинции” Марк Тулий Цицерон изброява част от тях и призовава Пизон да бъде отстранен.

ЦИЦЕРОН, древноримски оратор и държавник

Същността на тези беззакония се състои в ограбване на тракийското население директно и чрез продажба на правото да се събират данъци, което е довело до разоряване на големите градове в провинцията. Пизон стигнал дотам, че започнал да напада съседните тракийски племена, дори нападнал винаги верните на Рим дентелети.

Вероятно при един от тези набези е било ограбено светилището на Дионис в земите на бесите. Като отговор на неговите беззакония и грабежи меди, дентелети, дарзани се обединили и нападнали провинция Македония, опустошили я, дори едва не превзели Тесалоники (дн. Солун). Пътят по Беломорието Виа Егнеция бил прекъснат. Редът в района бил възстановен чак към 49 г. пр. н. е. – 5-6 години след като Пизон не бил вече управител на провинция Македония.

След убийството на Юлий Цезар на 15 март 44 г. пр. н. е. убийците Марк Юлий Брут и Гай Касий Лонгин бягат от Рим. Касий отива в провинция Сирия, а Брут идва в провинция Македония. През 43 г. пр. н. е. и двамата са утвърдени за управители на съответните провинции. Идвайки в Македония, Брут свързва съдбата си с тази на траките.

Марк Юний Брут (лат. Marcus Junius Brutus) е римски сенатор от периода на Късната Римска република. Става известен като един от убийците на Цезар.

В Македония Брут разполага с 8 легиона, което означава около 45 000 войници. За да се укрепи, той решава да предприеме поход срещу бесите. Помага му сапейският династ Раскупор. Добре познаващ района Раскупор превежда легионите през прохода в Родопите в района на Доспат. Така благодарение на предателството на салейския династ Раскупор бесите са разбити и се оттеглят навътре в планината.

След предателството на Раскупор сапеите прекъсват окончателно връзките си с бесите и заедно с одрисите застават на страната на Рим.

Решителната битка между републиканската армия на Брут и Касий и цезарианската армия (армията на втория триумвират) на Марк Антоний и Октавиан се състояла през октомври 42 г. пр. н. е. край гр. Филипи (до дн. Драма).

На страната на републиканците участвал сапейският династ Раскупор (Раскупорис) с 3 000 конници, а на страната на цезарианците – брат му Раскос с 3 000 конници. Републиканците били разбити, Брут и Касий се самоубиват. От ситуацията се възползвал Раскупор, който с помощта на Рим се обявил за владетел на цяла Тракия.

Така било поставено началото на Сапейската династия в Одриското царство, която управлявала до превръщането му в римска провинция през 45 г. През следващите десетилетия всички удари върху бесите са ставали с участието на върхушката на близкото, родственото им племе на сапеите. Раскупорис установил своята резиденция в Бизия. След него владетел на Одриското царство станал синът му Реметалк І.


Император Август, на другата страна са Реметалк и съпругата му Питодорис

При следващата голяма битка край Акций (при устието на р. Акциос – дн. Вардар) през 31 г. пр. н. е. между войските на Марк Антоний и Клеопатра от една страна и Октавиан (бъдещият император Октавиан Август) от друга страна взел участие и Реметалк, син на Раскупорис. В началото той бил на страната на Антоний, но, когато видял, че ще загубят битката, преминал с войниците си на страната на Октавиан. Бил толкова надменен, че започнал да се хвали с предателството си. По този повод Октавиан, макар и доволен от действията на Реметалк, заявил: „Обичам предателството, но не похвалявам предателите.” Посоченият Реметалк е брат на Котис, първият син на Раскупорис. Котис не е сапейско, а одриско име. Давайки одриско име на сина си, Раскупорис поискал поне формално да се доближи до старата Одриска династия. Това не било достатъчно и одриси и асти непрекъснато водели династични борби срещу сапеите.

Голям удар срещу бесите нанася Марк Луциний Крас /младши/. От 15.03.30 г. пр. н. е. той е консул (командващ войските и висш администратор за 1 година). През 29 г. пр. н. е. бастерните (племе, живеещо на север от Дунав) преминава река Дунав и заедно с живеещите южно от Дунав дардани и трибали (дарданите – дн. Сърбия, трибалите – дн. Сърбия и Видинския район) нападат съюзниците на Рим – дентелетите. „… тогава Крас, било за да помогне на Ситас – слепия цар на дентелетите, било че се страхувал особено много за Македония, излязъл насреща им.”

 

Марк Лициний Крас – дядо на Марк Луциний Крас /младши/ - направен от сената претор и изпратен да смаже с нечувана жестокост въстанието на Спартак — организирано въстание на много римски роби, продължило две години (от лятото на 73 до пролетта на 71 пр.н.е., предвождано от Спартак от тракийското племе меди.

В Рим върховната власт постепенно преминава в Октавиан Август и през 27 г. пр. н. е. той е обявен за император. За кратко Империята се успокоява, но към 16 г. пр. н. е. Пак започват вълнения. Избухнали въстания в Алпите, в Далмация и Иберия.

През 28 г. пр. н. е. Крас младши опустошил земите и на останалите траки, освен на одрисите. Тях пощадил, понеже са почитатели на Дионис, а в това време го посрещали без оръжие. Подарил им и земята, в която честват бога, като я отнел от бесите, които я владеели.”


От това време (28 г. пр. н. е.) до превръщането на Одриското царство в римска провинция през 45 г. пр. н. е. владетелите на одрисите са напълно зависими от Рим. При заплаха от антиримски брожения или въстания одриските царе са подпомагани от редовна римска армия и римски командири. Давайки част от земята на бесите на Одриското царство, Крас цели да противопостави беси и одриси.

Дион Касий в своята "Римска история" разказва за настъплението на пълководеца Марк Лициний Крас в 29-28 г.пр.Хр. Като генерал вече на самия Октавиан Август, той отнема от бесите прочутия храм на Дионис в земите им и го дава на народа на одрисите. Това изостря до краен предел и без това влошените междуплеменни отношения и в земите на бесите започват стихийни безредици. Вероятно по време на безредиците цар Котис е загинал. Римляните утвърдили на негово място Раскупорис ІІ, който бил подпомогнат от чичо си Реметалк І.

През 15 г. пр.н.е. в Тракия избухва голямо въстание на бесите под предводителството на жреца Вологес продължило цели 4 години. Целта му е да си възвърне светилището на Дионис в Родопите, предадено от римляните на одрисите.

Войските на бесите се водят от самия първожрец на светилището, Вологес.
Според съвременните историци границата между държавата на бесите и Одриското царство е минавала някъде в Източните Родопи, източно от днешния гр. Кърджали. От данните на Дион Касий се разбира, че храмът на Дионис е бил в граничната зона между двата големи тракийски народа.

Ето какво пише историка Светоний за междуособиците сред тракийските племена и за едно от най сериозните възстания и съпротива срещу Рим. Той пише: " Религиозното обиталище срещу върха Зилмисос дава ръководителят на този бунт. Жрецът Вологес, една личност, към която историята е неблагодарна, повежда най-стихийното възстание в страната и Родопите, възстание, което се пренася в цяла Тракия."



При тези обстоятелства беският жрец Вологес, опасявайки се от разграбване на светилището, призовал към въстание. Както казва Дион Касий, Вологес направил няколко предсказания, воъдушевил бесите и съседните племена. Въстаниците разбили армията на Раскупорис ІІ (син на Котис), убили самия Раскупорис ІІ. Тогава към въстаниците се присъединила армията на чичото на Раскупорис ІІ – Реметалк І, а самият Реметалк І избягал при римляните. Преследвайки го, Вологес нахлул в Херсонес(дн. п-в Галиполи), опустошавайки страната.

Името на Вологез съчетава елементите на жречески и царски ранг. В етимологичен аспект то произлиза от името на жертвеното животно с тракийско име - βóλινθος ‘див бик, бизон’. Сведения за него ни дава самият Аристотел. Според Аристотел това животно се среща в Месапийската планина, която разделя страната на пеонците от тази на тракийското племе меди. От контекста следва, че думата βóλινθος е тракийска.

Така първият корен на името носи ясно своите тракийски корени. Думата е свързана и с корени на гръцки думи като βουβάλι - бивол и βοσ - вол. Нека си припомним, че още от времето на светилището на Бендида-Кибела на големия остров при Друнакулак при Езерния град, съществувал от 5 400 до 4 100 години преди Христа , на бика са били приписвани мистични свойства, бичи глави, символи на Великата богиня Бендида-Кибела, за изобразени и на фриза над входа на тракийската царска гробница при с. Свещари, 3-ти век пр.н.е., наричана вратата към подземното царство...

В Египет в древността също е бил обожествяван свещен бик, наречен Апис (на египетски – Хапи) – душата Ка на мемфиския Птах, олицетворение на плодородието и душата Хапи-Нил и Ба Озирис като бог на възраждащата се природа. Приемало се, че именно Апис опложда Небесната крава и тя ражда от него златно теленце – слънчевия диск.



Вторият корен на името Вологес е gaesas. Този корен е известен в древността с тракийските имена Сурагетес, Гетас и божествените епитети на Аполон. В тази връзка корена gaetas се превежда като цар, управител, водач.

Ето защо с помощта на етимологията и семантиката на името ние разкриваме, че историческото лице Вологез не е само жрец, водач към мистичния свят на боговете, но и същински цар по смисъла на социално-икономическа власт на това понятие. Това ни дава безспорно ценна информация за сливането на властите в едно лице при бесите и е пример за върховенството на властите.

Едва през 13 - 11 г. пр.н.е. римляните успяват с много жестокости да ликвидират съпротивата. Рим предава политическата власт в Тракия на династията от Бизия.
Октавиан Август умело превръща тези династии в свои васали, дава им пълномощия и над земите на север от Стара планина, за да защитават дунавската граница. Най-известният владетел е Реметалк I (чичо и настойник на синовете на загиналия през 22 г. пр. н. е. Котис), който управлява съвместно с брат си Раскупор. Васалното царство просъществува до 45 г. от н.е., когато Тракия става римска провинция, а през 107 г. и Дакия е присъединена към империята, с което се слага край на тракийските независими държави. В помощ на одрисите била и римската войска, начело с Марк Лолий.






Монета на Реметалк III

“И така, поради това, пък и поради безчинствата на спалетите в Македония, било възложено на Луций Пизон (Луций Калпурний Пизон Фруг, през времето 15 – 14 г. пр. н. е. е консул на Рим),който по това време (13 – 11 г. пр. н. е.) управлявал Памфилия (римска провинция в Мала Азия) да се отправи срещу тях. Бесите, щом узнали, че той идва, завърнали се в пределите си. Пизон стигнал в земята им, бил победен най-напред от тях, но успял и сам да им нанесе поражение и опустошил както тяхната страна, така и земята на съседите им, които били въстанали заедно с тях.” Бесите били разбити и се отеглили в планините.

В тези няколко реда се крие най-страшната трагедия за бесите. Това е времето, когато Вологес, бидейки жрец и пророк, е видял краят и е укрил светилището в пещерите. Бесите са били готови да се противопоставят на одрисите, но не и на римската военна машина.

След прогонването на одриските войски Вологес почувствал, че разединените траки вече не са това безкрайно море, в което всеки нашественик може да се удави. Той взел най-тежкото решение – да сложи край на светилището, като го укрие и недопусне оскверняването му. Вероятно преди пристигането на легионите на Л. К. Пизон Фруг светилището вече е било укрито в пещерите на Западните Родопи.



Огромните жертви иунищожаването чрез палежи на част от горите променили облика на района около светилището и скоро пътищата към него били забравени.

В пещерите се укриват свещените предмети и най-ценните дарове. Може би там са укрити и книгите на Орфей с прочутата му египетска лампа? Дали е имало книги на тракийски език (бески език) също като известните тракийски таблички? Дали са запазени прорицанията на ясновидеца Орфей? На тези въпроси може да бъде отговорено само ако бъде намерено светилището. Но до тогава ракитовци ще пазят в паметта си съхранената легенда за златните рудници в м. Ремово и м. Брезе и за златния стан за сечене на монети, укрит някъде из пещерите.

Вологес укрива светилището и укрива всички следи. Остава само старият тракийски път, системата от кули и светилища около връх Сютка. Остава легендата за Златните портици между столицата на бесите Бесапара и светилището. Остават имената на местностите – Мантарица (земя на прорицатели), Дрънтовица (мястото на дионисиите и кукерските празници), река Долдорана (златния дол), с. Бабек (напомнящо за името на бог Баал, Ваал), Дженевра (някогашно генуезко селище), с. Фотиново (Фотун, напомнящо Фаетон и култа към Слънцето) и т. н.



Вологес е убит, както и мнозина беси. Много други са пленени от Пизон през тази 11 г. пр. н. е. и откарани в робство. Римляните ги оковали във вериги и ги подкарали към робските пазари. Но както казва Аний Флор били изумени от свободолюбието на бесите: пленниците беси постъпили по съвсем неочакван за римляните начин: навързаните с вериги хора, за да бъдат изпратени и продадени по робските пазари, яростно се мъчели да прегризят със зъби желязото и били непримирими в своята ненавист към робството.„Но обуздани от Пизон, те проявявали в пленичеството си своята ярост. Като се опитвали да прегризят веригите, те наказвали сами своята свирепост.”

След този жесток погром независимите тракийски племена утихват за 2-3 десетилетия. Реметалк І, който се държи като истински васал спрямо римляните, се укрепва на престола на одриската държава. Император Октавиан Август дори му помага да разшири териториите си и към края на царуването му – 12 г. от н. е.,

Одриското царство достига размерите от най-добрите си години по времето на Ситалк през V в. пр. н. е. Реметалк І дори получава римско гражданство, подарено му от Октавиан Август. Римското му име било Гай Юлий І Реметалк (Gaius Julius Roometalces). С образите на Август и Реметалк І са сечени монети в Калхедон (град на Босфора срещу Бизантион) и във Бизантион (дн. Истанбул).

След смъртта на Реметалк І Октавиан Август се разпоредил с Одриското царство като със своя собственост. Той го разделил на две части, като границата между тях била планината Хемус (Стара планина). Богатата и добра южна част дал на сина на Реметалк І – Котис, а бедната и размирна северна част (дн. Северна България) дал на брата на Реметалк І, носещ името Раскупорис. Раскупорис бил недоволен и скоро с измама убил Котис, но самият той бил хванат от римляните, изправен пред римския Сенат и осъден на заточение в Африка.

През 45 г. от н. е. Одриското царство на Реметалк ІІІ е унищожено от император Клавдий и се появява римската провинция Тракия.


Тиберий Клавдий Цезар Август Германик, Велик понтифик, понякога наричан — Клавдий I, управлява Римската империя в периода 24 януари 41 до 13 октомври 54.

В Западните Родопи останалите беси постепенно възприемали римския начин на живот. Дори част от топонимните названия били преведени на римски. За бесите се заговорило отново при разпространението на християнството.

Процесът на християнизацията е свързан с името на римския мисионер Никита Ремесиански, историята на когото ще Ви разкажем в блога „Бесите четат Библията на тракийски език”. - http://alexandradelova.blogspot.com/2015/02/blog-post_18.html


КРАЙ

Няма коментари:

Публикуване на коментар