петък, 13 февруари 2015 г.

СКАЗАНИЕ ЗА БЕСИТЕ

СКАЗАНИЕ ЗА БЕСИТЕ, ОРФЕЙ И ДИОНИСИЕВОТО СВЕТИЛИЩЕ 

 Свилен Топчиев

Източник: http://www.sutkya.org/index.php?option=com_content&view=article&id=57:2010-06-22-11-37-54&catid=38:art&Itemid=62


В началото на април 2010 год. излезе от печат една изключителна книга “Сказание за бесите, Орфей и Дионисовото светилище” на Свилен Топчиев, под редакцията на Петър Гелин. Повече от 10 години авторът и неговите съмишленици - Стефан Цигов, проф. Асен Карталов, Златка Димова са водели разговори с местни хора, събирали са история и предания. След което повече от година са търсени потвърждения в писмен доказателствен материал. Целта, която авторът и неговите приятели и съмишленици от сдружение “Суткя” са си поставили, е да събудят интереса на археолозите за продължаване на археологическите проучванията в този район.

 
І. ДИОНИСИЕВОТО СВЕТИЛИЩЕ


I част

Правени са много опити да бъде открито централното Дионисиево светилище, намиращо се някъде в Родопите. „Според Херодот старо светилище с оракул съществувало и на „най-високата планина” (т. е. Родопите). Негови владетели били траките сатри, а гадатели – бесите, един клон от сатрите, там жрица предсказвала както в Делфи. За светилището римският писател Светоний съобщава, че когато Октавиан, баща на Август, водил войската си някъде из отдалечените части и в свещената гора на Дионис, се допитал до оракула на бога за сина си, било му потвърдено от жреците, че синът му ще бъде господар на целия свят, понеже, след като виното се разляло върху олтара, димът се издигнал нагоре над хълма на светилището чак до небено – знамение като това, което получил и самият Александър Велики, когато принесъл жертва на същия олтар.

Родопите, свещенната българска планина.

На базата на това сведение на Херодот става ясно, че централното светилище е в Родопите, че то се обслужва от бесите. Известно е, че бесите са били за траките както левитите за евреите – изпълнявали са жреческите функции при ритуали и жертвоприношения. Жреците, обслужвали храма в Делфи, са били беси. По тази причина не е случаен фактът, че много места претендират за централното светилище на Дионис.

В гръцката част на Родопите и до днес туристите посещават набедено място за светилище. Очевидно, това се прави с комерсиална цел. Правени са опити да се открие мястото на светилището и в района на гр. Смолян, но до момента те са неуспешни. Последното място, посочено от известния българския археолог проф. Н. Овчаров, е древният град Перперикон край гр. Кърджали. Очевидно там е имало светилище, както и на много други места в Родопите. За съжаление, проф. Овчаров навярно е бил подведен от мащаба на археологическите открития и е пропуснал факта, че районът на Перперикон не е територия на бесите. Нещо повече, когато в древността земята на светилището е била дадена на одрисите, вождът на бесите Вологес вдигнал въстание, победил одрисите и върнал земята на светилището на бесите.

Правен е опит да се открие мястото на светилището от историци и археолози на БАН, но за съжаление работата не е довършена поради смъртта на Мечислав Домарадски – директор на Археологическия отдел на БАН. Домарадски направи оглед на района на Велинград и по-специално на вр. Острец и стария път от с. Баните (сегашния квартал Чепино на Велинград) през връх Сютка към Доспат. Резултатите от проучванията му[2] на вр. Острец са публикувани в сборника „Славиеви гори”, Том І, Исторически музей – Пазарджик, 1994 г.



Неуспешните опити да бъде открито централното светилище на Дионис са свързани с неотчитането на факта, че то се обслужва от бесите. От историческия опит е известно, че най-простите решения работят най-добре. Логично е да се предположи, че централното светилище би трябвало да бъде разположено на територията, обитавана от хората и жреците, които го обслужват, т. е. на територията на бесите. Но къде е територията на бесите?

Ето какво пише археологът Андрей Меламед в статията си „За археологията на с. Нова махала, община Батак: „… Сатрите, доколкото ни е известно, още не са били покорени от никого; само те от траките са запазили свободата си до ден днешен, понеже живеят по високите планини, покрити с разнообразни гори и сняг и са войнствени…, като прорицатели на светилището служат бесите, едно племе от сатрите…”


    Изглед от крепостта Цепина.

Херодот (V в. пр. н. е.) споменава племето беси. Най-вероятно то е населявало и части от Родопите. За това съществуват разнообразни доказателства. В прочутата си „География” Страбон (64 г. пр. н. е. – 21 г. от н. е.) описва племената по поречието на р. Марица: „При Хебър живеят корпилите, по-нагоре брените и най-накрая – бесите. Чак до последните реката (т. е. горното течение на Марица) е плавателна. Всички тия племена са разбойнически, а най-вече бесите." За тях продължават да пишат до късната античност. И всички извори насочват все към територията, която сега проучваме. Например, една от 14-те стратегии на провинция Тракия от Римската империя се наричала Бесика.

Всичко това ни кара да приемем, че районът, който ни интересува, а в частност и земите на днешното село Нова махала, в древността е бил населен от тракийското племе беси.”

Известно е, че столицата на бесите – Бесапара, е разположена също в този район.


Прието е че Бесапара е била ако не столица, то поне главен град на легендарните беси.

Локализирана е в района на село Синитево, Община Пазарджик в полите на Бесапарските ридове. До днес са запазени основите на сградите, паметни плочи и архитектурни елементи от тракийската и римската архитектура. Предполага се, че е главният град на областта Бесика, населявана от тракийското племе беси. Засега Бесапара е само локализиран и тук не са провеждани мащабни археологически проучвания.

Горна Бесапара е в района на с. Баткун (от 1956 г. квартал на с. Паталеница), а Долна Бесапара е в района на с. Синитево. Последните археологически проучвания на с. Синитево потвърждават това. Древната крепост Баткунион се е считала втора по значение след Цепина през средновековието. В района на с. Баткун и с. Синитево са известните Бесапарски хълмове. Те сякаш са продължение на Северните склонове на Родопите. Горна Бесапара (в района на с. Баткун) е разположена между Бесапарските хълмове и Северния склон на Родопите, а крепостта Баткун (Баткунион) е на Северния склон на Родопите.


Хероона в местността Бабата. Това съоръжение е разположено на хълм с отлична панорама към Бесапарските хълмове и местата с големите могили, най-голямата от които е с височина над 10 метра. Херонът представлява кръг с диаметър 30 метра граден от камъни и дебелина на стената 85 см. До самото съоръжение личат основите на сграда, стените на която са споени с хоросан.

От посоченото по-горе и със сравняването на други исторически сведения може приблизително да се посочат границите на територията, населявана от бесите. Тя започва в Тракийското поле между Пловдив и Пазарджик, включва районите на Костенец, Белово, Сърница, Доспатската низина, района на Брацигово. Това е всъщност районът на Северозападните Родопи и част от Тракийската низина (поречието на р. Марица между Пазарджик и Пловдив). Сърцето на този район е връх Сютка, който е най-високия в Западните Родопи.

    Биосферен резерват "Мантарица"

От древността до наши дни Дионис се свързва преди всичко с Родопите. Това е неговата планина. А посочването на най-високата планина от Херодот в съобщението му за сатрите и бесите би трябвало да се разглежда като най-високия връх в тази планина. И тъй като връх Голям Перелик формално е най-високият в Родопите (с 5 м. по-висок от връх Голяма Сютка), повечето от изследователите на светилището са се насочили към района на Перелик. Изключение правят първите изследователи – Стефан Захариев, Константин Иречек, Марин Дринов. Пръв Стефан Захариев сочи конкретно място – Гьоз тепе, която се възприема от настоящите изследователи като връх Виденица до Доспат. Иречек също посетил Родопите и описва „царска палата” и „царска могила” (Доспат – Виденица). „Това е навярно местността – пише той – на прочутия отколе оракул на бесите. Дионисиевата светиня на най-високите планини, която посетили Александър Великий и Октавий, баща на император Август. В Херодотово време на задаваните въпроси отговаряла пророчица, а мъжете-жреци тълкували нейните отговори.”

При подготовката на книгата си „Географико- историко- статистическо ОПИСАНИЕ на Татар-пазарджишката кааза” (фототипно издание с коментар, изд. на Отечествения фронт, 1973 г.) Ст. Захариев е разговарял с много местни хора, чул е много местни предания. Той правилно се насочва за района на светилището. Само че най-високият връх тук е Сютка. А до него има една местност, която се нарича „Мантарица”. Днес това е резерватът „Мантарица”, който е под егидата на ЮНЕСКО. Всеки знае значението на думата „тера” – земя. А „мант” – прорицател (например хиромантия – прорицаване, гадаене по ръка – от хиро – ръка и мант – гадаене). Възниква въпросът от кога е това наименование на местността?



След 45 г. от н. е. Родопите стават част от Римската империя. През следващите няколко века част от местните тракийски топонимни наименования се превеждат на латински, за да бъдат разбираеми за римляните. Най-вероятно тогава са се появили названия като Мантарица, Дженевра, Ремово и други, които са местности в Западните Родопи.



ІІ. ЧЕТИРИТЕ СВЕТИЛИЩА


Според древните автори в Родопите е имало четири големи светилища: на Кронос, на Юпитер, на Уранос и на Дионис. Няма сведения дали са били свързани или са били на едно място.

Със сигурност може да се каже, че светилището на Дионис е свързано с бесите. Нещо повече – то е пазено и обслужвано от бесите. Доколкото вече разгледахме района, в който са живели бесите, може да се предположи, че светилището е било свързано по някакъв начин със столицата Бесапара. И наистина от Горна Бесапара (Баткунион) има пряк път през рида Каркария, който води към „Пешин бърдо”, „Мантарица” и връх „Сютка”. На самия рид Каркария се намират „Златните портици”.



Вероятно това е била вратата, през която се е влизало в свещената земя. Стар римски (тракийски) път минава покрай днешния яз. Батак и навлица в днешния резерват „Мантарица”. Покрай него има кули (крепости) и по-малки светилища: светилището в м. „Ушите” или връх „Мел”; светилището на Хера (на богинята майка), по-късно станало келтско селище над днешния град Костандово; светилището в м. „Пешин бърдо”, известно днес като тракийска крепост от V в. пр. н. е.



Днес названието „Мантарица” носи само една местност, намираща се на около 2-3 часа път от връх „Сютка”, но в миналото навярно целият район е бил „свещена земя”, „земя на прорицатели”.



Връх Сютка

В този район се включват селището, където навярно са живели обикновените хора (беси), помагащи за охраната и обслужването на светилищата – „Градот”; мястото, на което са се провеждали дионисиевите тържества – „Дронтовица” („Дрънтовица”); районът Ремово с пещерите, от който бесите са копали злато за направа на златните съдове за светилищата и обредите; некрополът, на който са били извършвани особено важни погребения в м. „Джурковица” до м. „Ремово”, срещу пещерата „Извора”, която след 1960 година е наречена „Лепеница”.

Централното светилище вероятно е в местността „Кабата”, на около километър под връх „Сютка”. За всички местни хора това е свещено място. От него и от м. „Мантарица” е водата на Ракитово. В тази местност – „Кабата” – се намира може би най-високият извор в Родопите – на около 2 000 м. височина. Ракитовци го наричат „Момин кладенец”, защото водата извира от процеп в една скала. Дебитът му не се мени и водата е чиста като сълза.


Подстъпите към връх Сютка

Вълшебството на това място е невероятно и напълно покрива представите за траките, които са посрещали изгрева, богопочитали са скалите, огъня и изворите.

Като изкатериш родопските твърдини, разбираш защо бесите са  наричали това място "кар" – сърцето на земята, римляните – свещената земя на Дионис, а турците "Везир" – център на всички пътища.


 Връх Стража: Според преданието на връх Стража били построени наблюдателниците, от които стражите на крепостта Цепина следели движението по пътя от запад

При ясно време от връх „Сютка” се виждат като на длан – Рила и Пирин, Смолянския Карлък и Перелик, Стара планина и Средногорието, равна Тракия, а някои казват, че може да се види и Бяло море (Тракийско море).




След изкачването на върха, по-малките светилища, които го заобикалят, са като на една ръка разстояние: Бабек, светилището на Хера над Костандово, светилището на вр. Мел, Баташкият Карлък (Бялата скала), древният град Дженевра, светилищата в района на Доспат (Любча). Цялостни и задълбочени проучвания на този район още не са правени. Твърде малкото, което се знае, само събужда любопитството, въображението, търсенето и разгадаването на много въпроси.



Кога в този свещен район е възникнало селище с латинско наименование Дженеоврис (изворите на живота)? Може би, когато земята на светилището е била наречена „Мантарица”? Какво означава „Бабек”? То толкова много напомня името на източния бог Баал (Ваал), който според изследователите съответствува на Юпитер? Дали днес мюсюлманите се покланят на свещения черен камък „Каабата”, така, както траките са изпращали на изгрев слънце всеки ден поздрав към Дионис в м. „Кабата”? Преведена от иврит (еврейски), думата „кааба” означава „небесната стая на бога”.



От книгата на Закария Сичин „Стълба към небето” на стр. 208 научаваме, за един пътешественик от ХVІІ в., Дарвю, (проучващ земите на днешен Ливан), който пише в своите „Мемоари” (ІІ част, 26 глава), че според местните евреи и мюсюлмани там бил открит древен ръкопис, който разкривал следното: „След потопа, когато в Ливан царувал Нимрод, той пратил исполини да възстановят крепостта Баалбек, наречена така в чест на Ваал, бога на моавците, поклонници на слънчевия бог.”

Връзките на бог Ваал с мястото в дните след потопа е показателна. Още щом си отишли гърците и римляните, местните жители изоставили гръцкия топоним Хелиопол и отново започнали да го наричат със семитското му име: Баалбек. Има различни мнения за значението на това наименование. Мнозина смятат, че означава „Долината на Ваал”. Но възоснова на правописа и талмудическите сведения по-вероятно е то да означава „плача на Ваал”.

В цитирания текст се очертават поне две неща: топонимното название Бабек (Баалбек) е много древно и е свързано с поклонение на слъчевия бог Баал (Ваал). Ако се приеме, че светилището над гр. Костандово, където са намерени оброчни плочки на Хера, е свързано с върховниите божества на гърците (Хера и Гея – богинята майка), то наистина в един неголям район има няколко различни светилища. Само бъдещи проучвания могат да покажат дали това е мястото на четирите светилища: на Юпитер, на Кронос, на Уранос и на Дионис, като най-важно за траките е било това на Дионис.



следва продължение... - "ЗЕМЯТА НА БЕСИТЕ" (Terra Bessica) - http://alexandradelova.blogspot.com/2015/02/terra-bessica.html

1 коментар: