През 2009г. в една от залите на Министерството на външните работи беше открита една експозиция, наречена "Сборяново – природа и паметници, богове и хора", за която научиха твърде малко българи.
Присъстваха, обаче, много посланици, културни аташета и представители на чужди мисии. От встъпителните думи на д-р Людмила Димитрова, директор на Държавния културен институт към МВнР, стана ясно, че е подготвен проект, който се нарича "Пътуващи изложби" и чието начало е поставено през 2008 година с експозицията "Български паметници на културата под закрилата на ЮНЕСКО."
Основните теми на изложбата, за която медиите в страната не споменаха и дума бяха следните:
1.Обща информация – местоположение на резервата, екипи, международно сътрудничество
2.Природна среда – редки растения , птици ,животни.
3.Кои са тракийските гети ?
4.Основните археологически паметници – гробници, светилища, тракиският град, методите на изследване и опазване и осъщественото сътрудничество
5.Връзките на Тракия с другите части на Европа – архитектурни паралели ( Олбия, М. Азия, Гърция, Ю. Италия, Египет, Палестина),
-глинени олтари – Тракия, Южна Франция, Северна Европа - тракийско изкуство и тракийски ювелирни ателиета ,
- проникване на тракийски произведения на север и влияние върху северноевропейското изкуство и вярвания ( -котела от Гундесруп( Музея в Копенхаген), сребърната фалера от Хелден (Музея Лайден - Холандия) , парадни шлемове от Източна Англия и Швеция),
-влияния върху културата на елинистическия изток (съкровищата от Окс в Музея Михо- Япония)
-данни за трако- келтски и трако- германски връзки- келтски паметници и келтско присъствие в Тракия
-живи индоевропейски традиции от района на Демир баба теке и техните паралели в Кавказ и Западна Мала Азия ( Ефес), Дания, остров Ман и др.
Пътуващата изложба за националния резерват Сборяново имаше за цел да представи на межународната общност един от най- интересните национални резервати на България, в който в изключителна природна среда се намират изключителни по своята значимост археологически паметници, свързани пряко с историята на други части от Европа, като някои от тях, като напр. Свещарската гробница, от 3 век пр. н.е., са под защитата на ЮНЕСКО.
За всичко това искам да Ви разкажа в този блог....
ТРАКИЙСКАТА ГРОБНИЦА В СВЕЩАРИ: ВРАТАТА КЪМ ПОДЗЕМНОТО
ЦАРСТВО
Тук, в затънтеното сърце на Североизточна България, сред гъстите делиормански гори от клен, габър и липа, по каньона на река Крапинец, който вие скални венци край шосето, е бил центъра на цивилизацията на тракийското племе гети. Тук, на платото Камен рид, е било кръговото светилище на слънчевия им бог, тук, в сенчестата долина под платото, е бил единствения карстов извор в цялата безводна околност (и светилището, посветено на този извор), тук огромните скални блокове още носят следи от улеите за кръвта на жертвени животни и хора (гетите са правели човешки жертвоприношения), тук е била столицата им Хелис, в която владетелят Дромихет е довел пленения Лизимах – наместника на Александър Македонски по тези земи.
Извор на името Гетас е монетосеченето на едоните, което е представено от 4 типа: те представят гола фигура, вероятно Хермес, водеща два вола; реверсът носи надпис “Гетас цар на едоните” .В този анализ се предполага, че значението на думата е господар, цар, силен владетел. Все още е загадка слабата употреба на това име в античния свят, особено сред аристократичните кръгове. Възможен е евентуален келтско-индоевропейски произход на думата - от глагола гет - взимам. Тъй като е известно от историята, че в определен етап гетите са съжителствали с келти.
Културните напластявания от праисторията до съвременността са свидетелство за съхраняването на древни индоевропейски традиции, за съжителството и взаимните прониквания на световни религии.
Средището - столица на северните траки - гетите, позната като Хелис, или Градът на вълците от Картата на римския географ Кл. Птолемей предоставя изключителни свидетелства не само за високото ниво на тракийската цивилизация, но и за взаимоотношенията на траките с древните култури на източното средиземноморие и Европа, за влиянието на тракийската култура, изкуство и духовност върху келти и германи, за контактите със северното Черноморие и Западна Мала Азия, Македонияи, Южна Италия, Египет и Палестина, за приносите на тракийските орфически вярвания във формирането на идеите на ранното християнство.
От гетите са останали и могилите. Техните зелени, правилни конуси къдрят цялата равнина до хоризонта. Някои са високи, добре постригани и напети, други са по-сплескани и обрасли с дръвчета; облаците се спускат ниско и напомнят, че на това място земята и небето са в мистична симетрия – погледнати отгоре, могилите образуват огледални отражения на разни съзвездия като Орион и Голямо куче; това не се вижда от равнината, но пък витае усещането за подредба в наглед случайно разпръснатите хълмчета. Запазени са 26 могили с различна големина - огледално отражение на най-ярките съзвездия от Млечния път - пътя на душата към безсмъртието при древните.
В резултат на обширни археологически разкопки и проучвания в комплекса са разкрити общо над 150 тракийски могили, най-известната от които е тази близо до с. Свещари. След картографиране на това древно културно средище се оказва, че отдалечените точно на 1900 м помежду си над 150 могили са разположени така, че от птичи поглед се оказват земна проекция на 9 от видимите на нощното небе съзвездия.
Тук са открити и съществени данни за ранната българска култура. Сборяново предлага и изключително интересни данни за връзките на българските земи с изтока и източните религии, както и за посредническата им роля в разпространението на някои източни вярвания в Западна и Северна Европа. То е изключителен пример за обединителна значимост и съвременна толерантност между различните етноси и религии в съвременна България. Изследванията в резервата са осъществявани при прилагането на редица новаторски методи в изследването и опазването, както и с активно научно и културно сътрудничество с редица Европейски страни (Франция, Полша, Великобритания, Холандия, Швейцария), с Русия, Япония и др.
Това активно международно сътрудничество, наред с изключителната стойност на паметниците и идеите, които те излъчват, предопределяше значението на въпросната изложба, както и интереса, който тя предизвика в много държави.
Гирлянди, розетки-вензели от цветя и бичи глави, символи на Великата богиня Бендида-Кибела, на фриза над входа на гробницата .
Откритията в земите на траките гети в резервата Сборяново очертават един от най-значимите комплекси на тракийското ни културно наследство .
Проф. Диана Гергова:
Гробниците около Омуртаговата могила представляват легнали човешки фигури с поглед в небето. - http://duma.bg/node/67693
И ТАКА КАКВО НИ РАЗКАЗВАХА ЕКСПОНАТИТЕ?
Много често в погребенията от региона се намира инвентар, характерен за местната култура — (тракийска или илирийска) метална апликация — умбо, келтски меч и копие. Този факт поставя пред изследвача проблема за етническата принадлежност на погребания воин. Не винаги е ясно дали това е местен боец, въоръжен с по-хубавия келтски меч, или е погребение на келт, извършено по друг, местен погребален обред. Пример в това отношение са некрополите от Северозападна България , където бойците са изобразени въоръжени с келтски меч /стенописа от гробницата в Свещари/.
В тях погребалният инвентар най-често се състои от мечове келтски тип, копия, бойни ножове, умба; юзди, по рядко накити-фибули, гривни, торкви и епизодично се среща местна керамика. При тези погребения срещаме както келтски, така и чисто тракийски елементи. Не са проучени други обекти от този район като крепости, селища и пр. и това още повече усложнява нещата. Основният проблем е за етническата принадлежност на погребаните мъже (женски погребения не са открити) в тези некрополи. Възможни са няколко отговора на този въпрос. Тъй като това е територия на тракийското племе трибали, би могло да се допусне, че погребаните воини са принадлежали към това силно племе, а латенските паметници са внос или местно подражание на келтските форми.
Фигурата зад владетеля в гробницата в Свещари, 3 век пр.Хр., е въоръжена вече с меч от келтски тип
В подкрепа е и фактът, че погребалните обреди, както и керамичните съдове са характерни за тракийската материална култура. От дълбока древност траките се славеликато опитни коневъдци и наличието на юзди в тези погребения също е довод в полза на изказаното по-горе мнение. Но има и привнесени елементи, измежду които келтски орнаменти от II в. пр.н.е., които ни карат да не бъдем толкова категорични, когато определяме тези погребения като тракийски. Налице е не само появата на латенски елементи, но и промяна в погребалния обред. Древните траки не са поставяли като дар на мъртвия неговото оръжие. Пълен набор въоръжение се открива само в богатите погребения на вождовете от периода V—IV в. пр.н.е. в същинска Тракия.
И така, второто предположение е тези гробове да са келтски, или по-точно на скордиските, келтско племе, което около средата на III в. се локализира между реките Сава и Драва на територията на днешна Югославия. Според античните автори това са онези келти, които след неуспешния поход срещу Делфи се заселват в тези земи. Тук те развили своя култура, чийто връх се отнася към края на II и началото на I в. пр.н.е. Би могло да се допусне, че при своето възходящо развитие скордиските постепенно са изтласкали трибалите от техните земи, а въпросните погребения са материална проява на този процес.
И двете хипотези имат привърженици и врагове. Малкото данни, които засега ни дават археологическите проучвания у нас, не позволяват да се отговори категорично на този въпрос. За неговото решаване трябва да се привлекат и писмените сведения, и данните от лингвистиката, и откритите артефакти в тази връзка на територията на цяла Европа.
Например на първата от двете снимки е стенописа от гробницата в Свещари - нека видим жената /зад Кибела/ какво държи в дясната си ръка. Сакрален предмет с форма на миниатюрна къщичка. Обаче...Не може да бъде „случаен” елемент от стенописа в Свещари „къщичката” с форма, подобна на олтар, държана от жрицата стояща до Великата Богиня Майка. В никакъв случай тази „къщичка” изписана на това сакрално място няма как да е „случаен” символ!
В Свещарската гробница според проф. Диана Гергова е именно прототипът на всички олтари като особено свещено място.
Сандъчето на втората снимка е от културата на Етруските. Изложено е в музея във Ватикана.
Както сами виждате едно и също е. Но етруски през 3 в.пр.Хр. на Балканите няма! Такава къщичка е показана като етруско наследство във Ватиканския музей, но такава къщичка с форма, подобна на олтар, идентична по вид, има и във Врачанския музей, (снимката долу) като част от находките, открити при Градешница, датирани към 5000 г.пр.н.е., което навежда на мисълта за значителното влияние, оказано от предтракийската култура по нашите земи във формирането на северноевропейското изкуство и вярвания и общите индоевропейски религиозни традиции.
Олтарът и глинените плочки от Градешница
Страбон говори за наличието на смесен келто-тракийски народ в този район и това е най-вероятното обяснение, като отделно ще говорим по-нататък и за огромното влияние на траките върху келтската религия. В продължение близо на два века скордиските и трибалите са в съседни области. През това време материалната култура на тези племена е в разцвет. При тези условия се осъществяват връзките между двете племена. Трибалите усвояват по-доброто въоръжение, като в началото са си доставяли негови образци по търговски пътища, а по-късно сами започват да го произвеждат. Келт ите пък, които при идването си на полуострова са предимно пехотинци, възприемат от траките тактиката на боя с коне и, както споменават писмените извори за техните нападения над римските провинции, те били добри ездачи.
Изображение на глава овен – келтска керамика , Северна България
Ще завърша с няколко думи за влиянието на траките върху келтската религия. Британския журналист Стюарт Пигот споменава твърдението на Хиполит, че друидите са били ученици на тракиеца Залмоксис, тракийски владетел, жрец и лечител от V век пр. н. ера. Залмоксис произхожда от тракийското племе Гети, които населявали значителен сектор от западния бряг на Черно море както и неговия хинтерланд. Всред тези траки Залмоксис бил почитан като полубожество. Като владетел е един от основателите на Одриското тракийско царство през 460 г. пр. н. ера, обединяващо гети, одриси, кирилианти, нипсеи, переки и други. Залмоксис подобно на Орфей е знакова фигура в историята на траките.
В сведенията на Херодот за Залмоксис пък има един момент, който заслужава особено внимание. Залмоксис е цар на гетите и поучава своите сънародници, като техен цар и жрец, че човек не умира, а след смъртта отива при бога, където има всичко в изобилие и продължава да живее там, т.е. при един бог на мъртвите и в един езически рай. В действителност религията на келтските жреци е като тракийската. Вярва се в безсмъртието на човешката душа и в прераждането. Херодот споменава за свърхестествените способности на скитските мъдреци Абарис и Анахарзис.
Чрез своите далечни походи траките пренасят вярата си в различни части на света. В Галия и Британските острови тряхната религия намира плодородна почва и се радва на голям успех. Вече бе споменато, че според Хиполит идеите на гетския Залмоксис са станали основа на друидизма.
Карта на разселението на автохонното население на Балканите през епохата на ранния неолит, 6000-5500г.пр.Хр.
Хиполит (Hippolytus of Rome, 170–235) в съчинението си " A Pythagorean Cosmogony and the Spread Fabric Incuse Staters of Magna Graecia" свидетелства, че учението на гетския Залмоксис е станало основа на друидизма. Не случайно гетите са наречени най-справедливите от всички траки. Херодот е силно впечатлен от гетската храброст породена от вярата им в безсмъртието на душата.
Идеалите на древната друидска религия са отдавна забравени, както и истинския й произход. Днес почти всеки свързва друидизма предимно с Ирландия, но корените на учението са намират на няколко хиляди километра на изток от Британските острови. В сърцето на Балканите ( Тракия и Скития), а не в Западна Европа е положено началото на тази възвишена и благородна вяра.
Съществуват обаче и други исторически свидетелства за ранен контакт между траки и келти. Страбон споменава за култ към Дионис в Галия, като описва с подробности дори ритуалите на вакханките. В ирландските летописи ( Левор Гавала Еирен) се говори за няколко нашествия от Източна Европа. Зад пристигането на Партолон се крие явно похода на илирийското племе партини, съседи на пеоните. Немед идва от Скития ( Северна България, Румъния, Украйна).
За болгите се казва, че родната им земя е Гърция, но трябва да бъде отбелязано, че според Херодот в дълбока древност цяла Елада е била населявана от варвари. Това са траки и пеласги разбира се. Най-старото име на Гърция е Пеласгия. Да не забравяме и, че Херодотовия разказ за прогонването на пеласгите от Атика е поразително сходен с ирландската легенда за прогонването на болгите от Гърция ( Пеласгия) и пристигането им в Ирландия.
Трябва да се спомене и за присъствието на богове с екзотични имена в келтския пантеон. Става дума за Белен ( белия, светлия), Бели-сама ( най-светлата), Витир ( вятъра), Вербея ( на върбите), Медуна ( на меда), Алаун ( аления, слънцето)...Вярвате ли, че се касае за случайност? Като по чудо тези имена на богове са обясними на български, но не и на келтски... а в основата на чудесата винаги стои и част от истината ....
Не случайно, в известна енциклопедия на индоевропейския свят една от сцените, изобразени на плочките от тракийското съкровище от Летница, IVв. пр. н. е., представляващи красиви апликации към конска амуниция, изработени от сребро с позлата, е сложена на корицата, защото се смята, че това е най-красноречивата сцена в изкуството за вярванията на индоевропейците.
Повече подробности в тази връзка ни дава ст. н. с. д-р Диана Гергова – специалист в областта на тракийската археология. „Бронзовите правоъгълни пластинки намерени скоро в Източна Англия са били апликации към един ритуален, параден шлем и са били поставени вероятно върху метална или кожена основа – отбелязва Диана Гергова. – Те коренспондират с подобни артефакти от археологически находки, намерени в българските земи. Много се радвам, че миналата година едно от най-големите открития в българската археология показа, че и у нас такива шлемове са съществували. Те са били кожени и върху тях са били прикрепвани различни метални апликации. И аз смятам, че всъщност ние имаме първия пример на такъв параден шлем, който е бил свързан с една специална, бих казала, прослойка при траките – на воините-жреци, които са използвали тези шлемове в своите специални ритуали”.
Що се отнася до знаменития сребърен котел от Гундесруп, намерен в блатата на Дания, чийто стил и технология на изработка доказват, че е направен в Тракия, същия представлява богато украсен церемониален съд, използван за религиозни ритуали и потвърждава връзките на ювелирното изкуство на древна Тракия с другите части на Европа - Южна Франция и Северна Европа.
Иконографията на артефакта показва смайващи прилики със сребърния котел от Борово, сребърната фалера от Ямбол и други тракийски находки. Изработен е от сребро с позлата върху отделните детайли, като проучването му е убедило археолозите, че неговата изработка произхожда от земите на траките и е свързана с проникването на тракийски произведения на север и по-нататъшното им влияние върху северноевропейското изкуство (сребърната фалера от Хелден (Музея Лайден - Холандия) , параднитe шлемове от Източна Англия и Швеция).
Сребърния котел от Гундесруп, с позлата върху отделните детайли, от времето на желязната епоха, намерен в блатата на Дания, чиято изработка произхожда от земите на траките. Музей на Копенхаген. Размерите и теглото му са такива, че за неговото преместване са били нужни усилията на 4-5 човека
А колкото до изображенията на вълка, религиозните представи на гетите (народ от тракийски произход) са силно свързани с ролята на вълка в техните обредни практики и с превръщането на воина във вълк. Той се е смятал за най-справедливото животно, защото винаги е делял плячката по равно, а когато е остарявал и вече не е можел да бъде силен член на глутницата, доброволно се е оттеглял.
Това ритуално поведение мъжете-воини са повтаряли в своите затворени военни общества, като младите воини стават именно "вълци/кучета" в периода на възмъжаването си. Причината е в особените качества на вълка, и в специфичния му начин на живот. По всички тези показатели той прилича точно на юношата в процеса на инициация. Вълкът е физически силен, не живее сам, а в глутници, преследва плячката си докрай и я разделя винаги по равно между себеподобните си. Когато умира, доброволно се оттегля от своето общество. Той напада през нощта дребния добитък, най-вече овцете, като ги души (оттук и трако-фригийското му название daos - "удушвач".Тези особености в поведението на вълка не само жреците в Делфи, но и древните гети са актуализирали в своето битие.
Тъй като се знае, че култът към Арес, бога на войната, също е бил разпространен в земите на траките, Диана Гергова предлага хипотезата, че вероятно шлемовете, заравяни в земите от двете страни на Дунава, от гети, даки и келти са свързани с поставянето на дарове в чест на бог Арес.
Ето и нещо изключително любопитно като факт в покрепа на изложеното по-горе - Шлемът на хан Тервел (реконструиран по негов печат) е еднакъв с парадните шлемове на гетите - северните траки.
Оловен печат на ювиги хан Тервел, наследникът на Аспарух
Открит от колекционера Георгиос Закос, който откупил правото да пресее пръстта от строежа на моста над Босфора и намира много находки. Обявен за продан през 1972 г. на аукцион във Виена. Людмила Живкова командирова двама българи да го купят, но парите не им стигат и го купува американския университет Харвард за 250 000 долара. Днес се намира във Вашингтонския филиал на Харвард.
Изображение на Тервел, реконструирано от оловния печат, който се пази във Вашингтонския музей
(Изображението не е единственото запазено, има и други - на статуя на Тервел в Цариград и западни - той е и католически светия, заради победата му над арабите - "Св. цезар Тривелий".)
Да се върнем обаче още към находките от Варненският некропол. Вече споменах в някои от предишните ми блогове, че там е намерено първото царско погребение, а жезълът на древният благородник е всъщност бойна брадва. На Запад погребения от този тип се причисляват към така наречената Battle axe culture ( battle axe означава бойна брадва). Смята се, че представителите на тази култура са били силен и войнствен народ, смята се, че те са разпространителите на индо-европейският език, а също и на организираното земеделие и скотовъдство.
Проучвания за движението на дунавските култури към сърцето на Европа, Германия,Среднонеолитни култури и разсейване на TRB последващите култури.
Техните миграции са маркирани от така наречената линеарна и шнурова керамика. Става дума за съдове, чиято украса се състои от усукани ивици глина наподобяващи въже ( шнур), или пък с вълнисти, спираловидни линии. В нашите земи този особен вид керамика го има още през пето хилядолетие преди Христа.
На остров Крит тя се появява в края на трето хилядолетие преди Христа, през същия период разпространителите й (хора от земите на древна Тракия) достигат дори Скандинавия, където издигат хиляди могили за владетелите си ( като тези, подобни от родната ).
Заселилите се сред германските народи преселници от Тракия дават на местното население много знания от областите на земеделство, скотовъдство, металообработване. До този момент древните германи са се прехранвали с лов и събиране на плодове, ядки и грудки...
Друга вълна от тракийски мигранти залива Средна Европа, поради тази причина през петото хилядолетие преди Христа се наблюдават едни и същи погребални ритуали в земите на днешната Унгария и България. Отново с появата на войнственият народ, носител на бойната брадва ( траките) в Средна Европа настъпва невероятен прогрес в живота на хората... Фактите показват недвусмислено, че така наречената Battle axe culture е възникнала в Тракия. Тук е и първото погребение на цар, чийто жезъл е бойна брадва.
В подкрепа на това, ще добавя и факта, че през Желязната Епоха в Средна и Западна Европа се появява нов вид кон годен за езда и разбира се нов тип юзда. Ако сравним тракийските юзди с тези на “нашествениците от изток” ще видим, че няма никаква разлика.
Паралелите между галски и тракийски топоними, ороними и хидроними не са коментирани от никой езиковед. Пропускат се и древните исторически извори за тракийско влияние върху галите. В ирландските саги се говори за идване на Немед и болгите ( Фир Болг) от Скития и Гърция ( Пеласгия), но тези древни легенди се считат за псевдоисторически.
Представените тук данни не са цялата информация свързваща траките с Британия и Галия. Припомням, че според Диодор Сикулски кимериите са тези, които завладяват светилището на Делфи. Павзаний нарича тези кимерии галати, чийто цар е Болгий. Има още много паралели между Тракия и келтските земи. Тракийските селища Висия и Висанте показват връзка с галските Васио и Весонтио.
Само изключително наивен човек би повярвал, че всички паралели между траки и хората донесли технологии за обработка на желязо на запад са случайност и, че не е имало тракийска миграция на запад. Как иначе да обясним, че през Желязната Епоха забелязваме поява на нови оръжия, нови украшения, нова керамика, нов тип кон, нов тип юзда, да не забравяме и нов тип погребение в алпийските региони. Мъртвият благородник е бил полаган в облицована с дървени греди гробница. Този обичай възниква в черноморските степи и е типичен за траките. Понеже не може да се каже, че и гробниците са внесени, то просто не се говори на тази тема, всякаква връзка с траките се избягва.
Строеж на тракийска надгробна могила
Входа на тракийската царска гробница при с. Свещари, 3 век пр. н.е.
Ако бяха открити един-два тракийски предмета това нямаше да означава нищо, но тъй като броят на находките, чийто произход са Балканите е огромен не може да се отрече, че в Желязната Епоха е имало тракийско присъствие в алпийските области.
За някои хора е изключително трудно да приемат, че нашите деди траките са били могъщ народ, който е повлиял доста други. Въпреки, че при направения сравнителени анализ се установява сходство на много топоними от Средна и Западна Европа, които са сродни на българските, лични имена от български характер и т.н. много български историци не признават, че е имало тракийски миграции в Средна и Западна Европа.
Въпреки териториалната си отдалеченост галския език е невероятно близък до българския. Галските думи: море, дерво, бел, седлон, бриос, биту, декс, три, яро, йоркос, люто, татос, влатос звучат като диалектни варианти на българските: море, дърво, бял, седло, бърз, битъ-бит, десен, три, ярка, яре, люто, тате, власт-владетел...
Галските жреци са считали определени растения за свещени и са вярвали в лечебната им сила. Галската дума за свещено растение е биле, а това е название, което отговаря стопроцентово на нашата дума биле, билка- лечебно растение.
Важна подробност е и приликата на келтските и българските термини от областта на бита и селското стопанство. Галските думи секо, аратро, арат, неска, секно, реиго, серо, седлон отговарят на нашите сека, орало, ратай (орач), нишка, сукно, верига, сърп, седло. Старобългарският метод на съхраняване на житото в ями и типичен и за земите на галските белги (болги).
Нека един, два, три паралела между тракийски и галски топоними да са случайност, но какво да кажем тогава за останалите. Ами паралелите в етнонимите, дванадесет случайности ли са това, парадокси ли са? А посоката на разпространение на ритуали и култове? Сведенията на старите автори заблуждения ли са? Неудобни въпроси, на които скоро няма да бъде даден отговор. Важното е ние да знаем истината. Важното е да знаем на какво са били способни нашите деди траките и да не забравяме, че в нашите вени тече същата кръв!
Тракийският ( и разбира се старобългарски) погребален ритуал с жертване на кон се среща и сред галската аристокрация. Произхода на този древен обичай са Балканите.
Тук можем да видим сравнение на тракийско въоръжение и това на “непознат народ” обитавал северните части на древните Ретия и Венетия.
Находките в лявата колона са от алпийските региони, вдясно са тракийските.
Мълчаливо се игнорират и множеството артефакти - тракийски находки от Желязната Епоха, намерени в алпийските региони. Става дума за хиляди артефакти: махайри, кописи, ножове, върхове на стрели, фибули, торкви, керамика от алпийските региони почти идентична с тракийска керамикса, юзди на коне.
От представените тук данни може да се заключи, че в дълбока древност племена обитаващи Източна Европа са мигрирали към Галия и Британските острови. Там, благодарение на силата и на високата си култура древните траки се превръщат в благородническата прослойка на местното население, което приема религията на новите заселници.
Не само историческите извори, но също и археологическите находки свързват Тракия, Галия и Британските острови, което показва, че древните легенди почиват на реалност. Тракийските оръжия и украшения от Бронзовата Епоха са идентични на тези от Ирландия и Галия. В Желязната Епоха има нови тракийски преселения към Средна и Западна Европа.
Фиг. 2 показва сравнение на тракийски торкви и фибули с тези на “непознат народ”, който през Желязната Епоха е дошъл от изток...
Находките в лявата колона са от алпийските региони, срещу тях са тракийските.
Приликите са смайващи, за всеки непредубеден човек е повече от ясно, че така нареченият “непознат народ” е дошъл от Тракия.
В заключение ще споменем, че днес се признава макар и неохотно от учените, че Халщатската цивилизация - на галите, (750 - 400 г.пр.н.е.), е създадена от трако-кимерийци, които преди време бяха наричани от келтолозите нашественици от изток....
Независимо от еднаквата поза и трактовката на дрехата, лицата на статуите на 10-те кариатиди в гробницата в Свещари, 3 в. пр. Хр., са различни и всяко притежава индивидуална характеристика.
Не знам защо ми се иска да завърша този материал, макар и посветен на взаимния многовековен обмен между самобитните култури на траки и келти, с думите на един наш политик и националист - д-р Пламен Пасков: "Тракийските могили, даже и на територията на днешна орязана България са над 30 000. Народ, който е погребал над 30 000 свои царе, жреци, първенци и вождове, не може да е бил толкова малоброен, че да бъде изцяло изтребен и асимилиран...."
Пояснения и използвана литература:
1.Г.Ю. Цезар, Галските Войни,
2.И.Дуриданов, Езикът на траките, БАН, София, 1976
3. В.Георгиев, Българска Етимология и Ономастика, БАН, София, 1960
4. В.Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977
5.Плиний, География 5
6. Херодот, Истории
7. Страбон, География
8.“Зографската История”
9. Людмила Дончева-Петкова – “Знаци върху археологически паметници в България” – София, изд. БАН, 1980 г.
10. Кръстьо Мутафчиев – “Древната история на Балканския полуостров” т.1, изд. Гуторанов и син”, София, 1998 г.
11. Стюард Пигот - "Друидите"
Няма коментари:
Публикуване на коментар