неделя, 1 февруари 2015 г.

РОЗАТА НА ОДРИСКИЯ ЦАР АМАТОК


РОЗАТА НА ОДРИСКИЯ ЦАР АМАТОК

или откъде наистина произлиза "българската роза" ?

Херодот е бил прав за уханието на тракийските градини

Има основание да се смята, че една от прочутите рози сред гърци и римляни е сорта, наричан кой знае защо днес по света Rosa gallica, известна у нас като Казанлъшка роза.

През ХVІІ – ХІХ век като центрове на разпространението й се обособили България и Франция, като до там розата достига по времето на Римската империя.


Червена казанлъшка роза, наричана днес по света Rosa gallica.

Като маслодайни в света се отглеждат 4 вида — Rosa damascena, Rosa centifolia (столистна роза), Rosa gallica и Rosa alba.

Ако човек си направи труда да проучи въпроса как и откъде се е появила българската роза, ще научи, от всевъзможните публикации, че според легендите родината на маслодайната роза била Югозападна Азия, Индия, Египет, Сирия и къде ли още не, откъдето тя през Истанбул била дошла и у нас. Всъщност, рози наистина има навсякъде, но най-хубавите, най-ароматните - са тук – в Розовата долина в центъра на Балканите, наричана още „Долината на тракийските царе”.

Днес като даденост се приема, че българската маслодайна роза била произхождала уж от групата на храстовидните листопадни рози, създадени в Сирия, около Дамаск, представлявала подвид от потомството на Rosa damascena и затова наричат казанлъшката роза Rosa damascena Mill. При продължителното й отглеждане в района на Казанлък, в течение само на 3 века, розата „значително се била променила”, като преди всичко била станала по-кичеста, с повече венчелистчета :). Това определяло и нейното обособяване в самостоятелен вид – Roza kazanlika V. T., а България погрешно считат за нейна втора родина.

Отскоро, обаче, ние българите, можем да докажем, включително и с археологически артефакти, че нашия вид маслодайна роза от „Долината на царете, не е била пренесена тук от някъде другаде (и то едва в края на 17 век), както твърдят съвременните историци и етнографи, а е била прочут местен сорт още преди 2500 години, като дори древногръцкия писател Херодот, известен като „бащата на историята” е писал, че най-хубавите рози са в земите на траките.


Розовата долина в центъра на България.

Логично, в съвремието си избрахме роза за лого на прага на ЕС, но повечето от нас я свързваме единствено с гюла от Казанлъшката долина, наричан още Rosa damascena, за който се твърди, че само преди 300 години бил пренесен от Турция по българските земи, а едва в средата на 19 век се била формирала така нар. Розова долина, в района между Казанлък, Карлово и Стрелча.


Ето, това е Rosa damascena, която при продължителното й отглеждане (от 3 века!!!) в района на Казанлък, уж „значително се била променила, като преди всичко станала по-кичеста, с повече венчелистчета”., като се превърнала в ето това :


Казанлъшка роза, Roza kazanlika V. T.

Гилдията на нумизматите, обаче, вече може да проследи родословието на нашето ароматно цвете, отглеждано в „Долината на царете” чак до IV век преди Христа.

По това време е царувал одриският владетел Аматок (389-356 г.пр.н.е.), който слага розата като символ върху своите монети. Оказва се, че никоя държава не може да се похвали със символ с такава древност.



Монетaта на Одриския владетел Аматок (управлявал от 389 до 356 г.пр.н.е., с прекъсвания), на която в горния край е изобразена роза върху лабрис, а на гърбът е изобразен грозд.

Местната българска роза е била прочута още преди 2500 години,за това свидетелстват съчиненията на древните автори и изображенията на монети на тракийските владетели от ранното Одриско царство (IV в.пр.н.е.). Това е царството,което по това време е ”от държавите в Европа е било най-голямо по размера на своите приходи и другите си богатства”, твърди Херодот (484-425г. пр.н.е.).

Бащата на историята дава и други свидетелства за съществуването в земите на древна Тракия на „рози, всяка, от които имала по шестдесет листа, и по ухание превъзхождали всички други видове”.

Самият Херодот обръща внимание върху това, че тракийските владетели са имали градини, в които специално са отглеждали такива рози”.



Роза над брадвата засега може да се види само на 5 монети от IV век пр. Хр.

Доскоро това сведение нямаше конкретно археологическо потвърждение, свързано с ранната история по нашите земи. Напоследък обаче стана известно, че от времето на Аматок, владял земите по горното и средно течение на реките Марица и Тунджа, са намерени бронзови монети с изображение на разцъфнала роза. Тя може да се види ясно на опаката страна, над двойната тракийска брадва (лабрис), докато на лицевата има грозд с дръжка", обяснява нумизматът Ставри Топалов.

Само пет са известните в колекционерските среди монети с точно такъв сюжет. При другите (близо 250) от подобен тип розата над брадвата е заменена с бръшлянов лист или бича глава. От времето на Аматок има запазен и друг вариант - кон от едната страна и лабрис от другата (вероятно не повече от 26 броя).

Според Топалов грубият вид на монетите в сравнение с елегантното гръцко производство от същата епоха натежава в полза на твърдението, че те са местно производство. Теглото им се движи от 14 до 20 г, диаметърът - от 18 до 22 мм, а дебелината - от 5 до цели 11 мм.

"Изображенията на рози са били свързани с култа към Дионис. Пак Херодот споменава, че розите са виреели в градините, предпочитани от божеството и неговата свита", пояснява Ставри Топалов. В чест на Дионис траките са почитали и виното. По време на празненствата в чест на Дионис се отдавали на буйни ритуални оргии, наричани розалии. Тракийските розалии, гръцките мистерии и римските вакханалии тясно са преплетени и с митовете за Орфей. Римляните преименували Дионисий на Бакхус, а менадите на вакханки. А празниците се превърнали във вакханалии. Очевидно е защо само на вакханалиите в Тракия са казвали розалии.



За много чужденци и днес розата е символ на България. В историческите хроники на много народи в миналото се е говорело за България като за “страната на розите”. Името на страната ни и сега почти емблематично се свързва с българската маслодайна роза и българското розово масло, което е най- висококачественото и най-скъпото етерично масло в света. То притежава най-фин и дълготраен аромат.

Маслодайни рози днес се отглеждат в районите на Крим, Краснодар, известни площи в Молдова и Грузия, в Турция, Франция, Мароко, Индия, Афганистан и други страни. В нито една от другите страни по света, където се отглеждат останалите изброени видове маслодайни рози, обаче, в цветовете на местните сортове няма толкова високо съдържание на етерични масла, както в българската роза и затова маслото им не е с толкова високо качество.

Българското розово масло, добивано от шестдесетолистната роза, отлеждана в нашите земи повече от 2500 години - още от времето на тракийските царе, вече векове наред прославя навсякъде по света страната ни, а днес е неотменна съставка като облагородяващо средство при производството на повечето първокласни парфюми.

7 коментара:

  1. Точно така, стига разни там чужденци и платени, с чужди пари, нашенци да ни казват, че сме пришълци в собствената си родина. Българската роза е местна и не идвала от никъде!
    Поздрави и напред за България!

    ОтговорИзтриване
  2. Къде Херодот споменава, че розите са посветени на Дионис? Не знам такова нещо. Розата е посветена на Афродита, понеже според легендата се е родила заедно с нея от морската пяна. Първо розата е била бяла, но капки кръв, паднали от Афродита я оцветили в розово и червено.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Всяка година нацията ни се стопява като мартенски сняг, все едно от картата на милата ни Родина се затрива един град като Шумен, примерно. Бяга тоя ми ти народ, сякаш тука бушува чумата. И ако някой се опитва да му викне, че това не е нито чума, ни холера, а е ароматната шейсет листната казанлъшка, тракийска, българска роза, друг глас, академично, всезнаещо се обажда: „Ало, имате грешка! Херодот, Дионис, Афродита, морската пяна, пяната изобщо..., там е истината!“

      Изтриване
  3. Госпожо Иванова, в този материал няма твърдение, ЧЕ ХЕРОДОТ споменава, че розите са посветени на Дионис.

    В него пише, че Херодот обръща внимание върху това, че тракийските владетели са имали градини, в които специално са отглеждали такива рози. “…рози, всяка от които имала по шестдесет листа и по ухание превъзхожда всички видове” (Херодот, VIII, 138).

    Израза, срещу който негодувате е на нумизматът Ставри Калинов. Давам откъса от изявленито му:

    "Изображенията на рози са били свързани с култа към Дионис. Пак Херодот споменава, че розите са виреели в градините, предпочитани от божеството и неговата свита", пояснява Ставри Топалов. В чест на Дионис траките са почитали и виното. По време на празненствата в чест на Дионис се отдавали на буйни ритуални оргии, наричани розалии. Тракийските розалии, гръцките мистерии и римските вакханалии тясно са преплетени и с митовете за Орфей. Римляните преименували Дионисий на Бакхус, а менадите на вакханки. А празниците се превърнали във вакханалии. Очевидно е защо само на вакханалиите в Тракия са казвали розалии."


    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Когато цитирам, трябва да цитирам точно лицето направило изявлението и да не променям думите, за да не нарушавам авторското прав. "Предпочитани от божеството и неговата свита" не означава "посветени" на божеството, т.е на Дионис.

      Изтриване
    2. Що се отнася до това, че изображенията на рози са свързани с култа на Дионис, факта, че на вакханалиите в Тракия са казвали именно розалии потвърждава факта, че те са свързани с ритуали с поднасяне на божеството на венци от рози.

      Изтриване