четвъртък, 26 февруари 2015 г.

БЪЛГАРСКИТЕ ДИРИ В ДРЕВНИТЕ ЗЕМИ НА БУХАРА, БАКТРИЯ И СОГДИАНА



Гръко-Бактрийската империя на Александър Македонски


ІIІ ЧАСТ

...продължение от ЛЕГЕНДАРНИЯ ГРАД БАЛХ http://alexandradelova.blogspot.com/2015/02/blog-post_25.html

Била ли е наистина согдианката РОКСАНА, жената на АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКИ, принцеса от български произход и каква е връзката на Согдиана с Бактрийското царство


Според учените, които са го придружавали, преди да достигне Балх, наричан от персите Зариаспа, Александър Велики завладял първо древна Ариана /дн. Герат/, откъдето се насочил към планината Паропамиз (днешния Хиндукуш) и през нея - в Бактрия, от което личи, че тя се намирала на изток от Хиндукуш - една сурова и непристъпна планина, отличаваща се според тогавашните очевидци с високи върхове, дълбок сняг в долините, без-людие и редки планински къщи.

След като я прекосил, Александър превзел един древен град, наричан от гърците АОРН-УС, а от местните жители ВАРНУ. Това бил вторият по големина град и неговите руини до днес личат в областта Балх в Северен Афганистан, недалеч от град Хулм. Столицата Балх останала непревзета, но Александър, разтревожен от вестта, че срещу него се събират големи войски, побързал да обяви цялото царство за свое владение и да се ожени за местна принцеса .



На базата на последните археологически открития от периода 2008-2011 година в земите на Иран, Туркменистан, Узбекистан и Северен Афганистан, свързани с установяването на следи от присъствие на древните българи в Иран и други територии в Азия, съвсем основателно можем да си зададем въпроса :

БЪЛГАРСКА ПРИНЦЕСА ЛИ Е БИЛА ЖЕНАТА НА АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКИ - РОКСАНА?

Интервю на проф.Божидар Димитров от 03.07.2011г. пред в-к "24 часа":

ВЪПРОС: Любопитна е връзката, която открихте между легендарния пълководец Александър Македонски и българите.

" - Връзката са намерили средновековните автори, при това не български, а византийски. Позовават се на факта, че навремето Александър Македонски, след като не могъл да се справи с Бактрия, която се смята за прародина на българите, постигнал мир, като оженил 10 000 свои войници за 10 000 български девойки. Византийските автори твърдят, че българите са дошли тук, отвоювайки старите си земи. Това е типичен средновековен аргумент за права върху определени територии, които се превземат. Но така или иначе тази сватба съществува и е описана от много византийски автори. Пишат, че Бактрия е прадържава на българите, на Аспарух. Затова и написах книгата - за да знае обществото и този факт."

Този район е много богат на исторически събития, но едно от най-известните по това време е било превземането на крепостта Согдианската скала.

Согдиана, или накратко Согд, е древен регион от Централна Азия, говорещ и пишеш на език близък до Бактрииският(в по-ранната история на региона, двата езика са били идентични, а понякога Согдиана е била част от Бактрия). Согд е споменат в Авеста, като един от регионите - "земя на арийци".

През 6-8 век, Согдиана, се възползва от слабостта на земите на Бактрия, и ги измества, като Самарканд и Бухара, стават предпочитани пътни дестинаций, за сметка на намиращия се по на юг Балх.



Обсадата на Согдианската скала , крепост разположена северно от Бактрия (близо до Самарканд, на северния Път на коприната) със склона, наречен Лъвската глава , завършва с превземането й от войските на Александър през 327 г. пр. н. е. като част от завладяването на Ахеменидската империя.

Местните хора разполагат с ръкопис, разказващ легендата за превземането на крепостта Согдиана от Александър Велики. Според нея царят дошъл в близост до крепостта на Согдиана. Планината Хазрат-и-Султан се намира в самото сърце на древна Согдиана. Нейният връх носи името Согдианска скала. Височината на планината е пет хиляди метра. Последните триста метра образуват отвесна скала, бунтовниците са мислели, че са в безопасност.

Владетелят Оксиарт от Бактрия изпратил съпругата и дъщерите си, една от които била Роксана, в крепостта, която се считала за непревземаема и била снабдена с провизии за дълга обсада. Александър щял да отмени превземането на върха, но бунтовниците изпратили свой пратеник, който така вбесил Александър, че той решил да щурмува. Владетелят призовал бунтовниците да се предадат, но в отговор пратеникът казал: Намери си войници с крила, другите не представляват заплаха за нас.



Александър си избрал опитни катерачи, триста души излезли пред строя бивши македонски говедари от планините. Те взели въжета, направили куки от металните колчета на шатрите. Хората на Александър се катерели нощем по задния склон, за да не бъдат забелязани. От другата страна тесен път водел до пролом, който бил строго охраняван. Трийсет и двама от катерачите на Александър загинали на скалите.



Пейзаж от Афганистан, земите на бивша Бактрия
























На следната сутрин хората на Александър се появили над горния хребет и развели знамена. Ариан пише, че варварите били изумени. Те смятали, че това е невъзможно. Пратеникът на Александър изтичал до предните им позиции и предал думите на владетеля: Да бяхте се предали, сами виждате, че намерих войници с крила. Бунтовниците се предали веднага.

Историята е запомнена като доказателство за свръхчовешките възможности на Александър. Но в историята следва невероятен обрат. Мирът бил постигнат за първи път не с война, а с любов. Поне така разказват гърците. Една вечер согдиански владетел организирал бляскаво празненство. Това бил Оксиарт, стар враг на Александър. Пиршеството било в типично варварски стил, според гърците. На този пир присъствала красивата дъщеря на владетеля, Роксана - Малката звезда. Тя била пленена на Согдианската скала. Сега танцувала с други момичета пред краля. Ариан пише, че Александър се влюбил от пръв поглед в нея и по-късно се оженил за нея. На 16г. Роксана е описана като най-красивата жена по това време, единствено жената на Дарий можела да се мери с хубостта й. Историята на обсадата е разказана от Ариан в Анабазис (раздел 4.18.4-19.6).



Карта на походите на Александър Велики

Легендата е жива и до днес

Любовта и романса между Александър и Роксана става повод за разкази и легенди сред хората на днешен Афганистан, които разказват как те са се оженили в град Балкх ( днес той е малък град в провинция Балкх, Афганистан, със 365 метра надморска височина, на около 20 км северозападно от Мазари Шариф ). Дори в мюсюлманският свят , от Турция до Казахстанските степи, Роксана и до ден днешен се помни и разказва за нея.

Друг интересен факт е, че град Балкх по това време се е знаел като именно Древна Българска столица - Булкхар-Балкх. Прабългарите са напуснали тези земи и са тръгнали на Запад към Европа където да основат Магна България по долното течение на река Волга, Кавказ и Армения.

Повечето от Прабългарите живеещи по река Волга изпозват думи и звуци присъщи на Памирските езици, като например КХАЛИЧЕ ( езеро ), КХАЛАНДЖ ( бяла топола ) и други. Комбинациите от звуци КХС, ТКХ, ЛКХ най много се среща сред Памирските диалекти и то фрапираш пример е името на град Балкх, планината Балкхан, така също думата ТАЛКХ (горчив) и много други.



Какво не знаем :

Името РОКСАНА – от иранското и аланското roxs - бляскав, и перс. – зора, е типично българско женско име от X-ти век в средновековна България (вероятен смисъл - Сияйна, Лъчиста, сравни роксолани - блестящи алани). Същото име, Роксана/ със значение „звезда”/ е носела и балхарската принцеса, дъщерята на согдианския владетел Оксиарт, в която Александър Велики се влюбил от пръв поглед и се оженил.

От брака им се ражда син - Александър ІV, който по-късно става формално владетел на гръко-македонската държава. За съжаление пред 309 г. пр. Хр. детето и майка му царица Роксана са били убити в Амфипол по заповед на пълководеца Касандър, за да бъде прекъснат родът на Александър Македонски.

Около десет години след смъртта на царя им Алексадър, гърците в Бактрия вече били изключително малко. Това се дължало на различните размирици в страната. Въпреки това гръко-бактрииското царство продължило да съществува до 130 година, когато номадските Саки го опустошили.


Империята, основана от Александър Македонски

И накрая - за да си отговорим на въпроса била ли е РОКСАНА наистина принцеса от български произход нека видим каква е връзката на Согдиана с Бактрийското царство.

Българска Историческа Истина!
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!
[


Согдиана - културно и етнически идентичният съсед на Бактрия

Согдиана, или накратко Согд, е древен регион от Централна Азия, говорещ и пишеш на език близък до Бактрииският(в по-ранната история на региона, двата езика са били идентични, а понякога Согдиана е била част от Бактрия). Областта най-общо казано се простира между реките Амударя и Сърдаря.



На северозапад от Согдина, на устието на Амударя се намира Хорезъм, а на север са земите на скитите. Согд е споменат в Авеста, като един от регионите - "земя на ариици". Жителите на тази провинция са били част от Персийската империя и са споменати в от Дарий Велики в Надписа от Нехистун като "добра земя и страна", а малко след като страната се предава на войските на Александър Македонски, согдианците, вдигат грандиозен бунт, чието потушаване отнело няколко години и създало редица трудности на гръцките нашественици, опитващи се да установят господстващ елинизъм. През 6-8 век, Согдиана, се възползва от слабостта на земите на Бактрия, и ги измества, като Самарканд и Бухара, стават предпочитани пътни дестинации, за сметка на намиращия се по на юг Балх.


На снимката по-горе – Каменна стела с европеидни брадати согдианци, изобразени в Китай през 5 век.

Множеството статуи на европеиди с бради, от времето на династията Танг намерени в Китай, се приписват за согдианци. Согдианците не се ограничавали само в търговия на запад, но не пропускали да снабдяват със стоки и дивият степен север. От Бактрииският в Согдианският, а от него и в други северни езици, идва думата Борч (която присъства и в Българският), Стир (монета), и други. Согдийците създават много търговски колонии в Източен Туркестан по хода на копринения път. В 7-8 в. согдийски фактории има край Лобнор, Турфан, Хами, Дунхуан и Ордоса. Те не са изолирани а образуват федерални градски съюзи с обща външна и вътрешна политика.

Тези факти показват универсалността и голямата приспособимост на согдианците в търговията им, и успекът им в това да напипват психологията на различните народи, за да могат да извлекат дивиденти от това. Едва ли има народи, пътували повече из света преди 2000 години, от Согдианците и Бактрииците.

Ръководителите на согдийските фактории се наричат от китайците сабао, от согдийското sartapao, тохарското sārthāvane – водач на керван. /ELV-SC/ Согдийските кервани осъществяват търговията на коприна между Китай и Византия и влизат в рязко противоречие с политиката на Иран за монопол върху тази търговия. Персите демонстративно изгарят стоката от заловени согдийски търговци.



Развитието на градовете в Согдиана, започва по-късно отколкото в Бактрия, и изцяло под нейно влияние. според археологическите находки, керамиката от региона, принадлежи повече към културата на Прото-Бактрииците, отколкото тази на културата Андроново, макар да са открити и единични такива екземпляри. През 8век преди новата ера, в Согдиана вече изникнали големи граове, сред който Кок-Тепе(площ от 100 хектара), и Самарканд(площ от 220 хектара). Забележителни са и запазените напоителни канали около Самарканд с площ 100 км. Те са пряко взаимствена от културата на Бактрииците. Три фактора, осигурили на Согдиана бързо развитие

• голямото нарастване на населението, и наличието на плодородна земя, която да задоволява нуждите му.
• Новосъздадената държава по бактрииски модел даваща амбицията за развитие
Наличието на съвсем близка до Согдиана, Бактрийско-Маргианска култура (протобактрийци), от която Согдиянците черпят практически всичко.




През 6-ти век, започва нов етап в развитието на Согдиана, която има привилегията да е заобиколена от цивилизовани народи. Новите видове керамични съдове, и различни други находки, показват един променен начин на живот. Век по късно, когато Кир Велики, присъединява Бактрия, Согдиана и Хорезъм, не се забелязва никаква съществена промяна в културата на народите. Това говори както за неагресивността на Персите към околните народи, така и за близкостта на културите на Согдиана и Персия.

Съдейки от археологическите данни и някой кратки китайски съобщения, авторитетният източник по въпросите за иранските народи енциклопедия Ираника, смята че Согдианците, през най-ранната своя история като отделна сатрапия, са търгували с изтока с по-дребни стоки, в сравнение с Бактрия и Гандара, който хвърляли основните си сили в развиването на пазара за Китайската Коприна, към Индия, Иран и източното средиземноморие. Създаването на Кушанската Империя, донякъде обръща предишните тенденции, но в будистки текстове, Согдианците все още не са сред главните търговци.

Согдианците, подобно на бактрииците, с който са имали един език, култура и традиции, и много често са били в една държава са били отрано ориентирани във търговията, като второ перо в икономиката им, освен интензивното земеделие. Долу се вижда изображение на согдиански търговец, от Персеполис



В един китайски източник се каза "Мъжете им имат широки очи (европеидни), и пускат бради и мустаци. Умели са в търговията и могат да сцепят дори стотинката на части". Разбира се, частта за сцепването на стотинката е метафора, означаваща едни завидни качества в областта на търговията.

Сравни изображението на согдианеца по-горе с едно от най старите изображения в света на тракийски войник от каменен релеф в Персеполис, Персия, столицата на Дарий.



Едва ли е случайно, че в персийското изображение на непосредствените им войнствени съседи - согдианците, и на далечните тракийски бойци, няма почти никаква разлика ....

В началото на 3 век (когато българите вече са в Европа), Согдианците, вече са сред основните търговци на изтока, което е засвидетелствано от собствените им "Согдиански Антични Писма", разчетени от професор Николас Симс-Уилиямс от Училището по Ориенталски и Африкански науки, филиал на лондонския университет, водещ експерт по согдиански и бактрийски езици. От писмата се съди че търговската мрежа е била разделена на йерархични подразделения, а в Северна Индия вече се е говорило за Согдианско търговско надмощие в предишните зони на икономическо влияние на Бактрия. Според Симс-Уилямс, търговският речник и терминология на Согдианците е бил идентичен с този на бактрийците.


През 5-7 век, Согдианците, практически изцяло поели ролята на търговците по пътя на коприната, и се усъвършенствали в пътуването с камили на дълги разстояния. Процесът стигнал дотам, че согдианците си основали собствени малки колонии из Китай, явно за да се справят по-лесно с езика и да подсигурят източника си на приходи. През 6ти век, Согдианските "Сартапа", или с китайска транскрипция "сапао", лидери и водачи на търговската гилдия, били взети на работа в Китай, което лишило Согдите от икономеският предприемчив авангард, но било безпорно признание за добрият им занаят.



Бактрииски коннен стрелец днес изложен в Историческият музей в Лондон, и изображение на Бактриец от източните стъпала на Персепол

За нас българите, е любопитна етимологията на двата най-главни града в Согдиана - Бухара и Самарканд. Последният е изведен от Староперсииското Асмара означаващо Камък, и древно-согдианското Канд, означаващо крепост. Днес сред етимолозите няма никакво съмнение че Самарканд означава Каменна Крепост, а това може да ни наведе и на друг ред мисли, като това че Волжко-Българският град Самара, също има иранска етимомология и означава само Каменна/Каменен.

От друга страна името Бухара, е не по-малко свързано с нас Българите. И макар официално да не се твърди че то идва от българският етноним, етимологията която лингвистите извеждат е доста близка: бухарак, на Согдииски значи щастливо място, а алтернативната етимология е сочена от някой иранисти, който твърдят че Бухара, идва от думата Вихъра(манастир) от Санскрит. Любопитно е че този етноним БУХАР, е пренесен и на балканите от българите, който дават името на Букурещ (транскрипция Бухар-есть).

Румънските лингвисти, търсят етимологията в Албанският език (който те погрешно смятат за илирииски), където Бухар, означава красив. Всъщност съдейки по името, на Bucharest, от старобългарски (църковен) веднага можем да го разделим на две - Бухар и есть, като есть означава имам. Но дали името значи от Албански "има красота", от Согдииски "има щастие", от санскит "има манастир", или пък просто "има българи", ако се приеме че Бухар е видоизменен вариант на етнонима ни, е съвършенно друг въпрос.


Знаменитите „бухарски” рубини, принадлежали на Тамерлан, потвърждават ненадминатото ювелирно изкуство на местните майстори на скъпоценности.

КАКВО НИ КАЗВА СЪВРЕМЕНИЯ АНАЛИЗ НА ЕЗИКА НА ДРЕВНА БАКТРИЯ И СОГДИАНА

Езикът, говорен в древна Бактрия в Северен Афганистан, е уникален измежду иранските езици в това, че е записван по правилата на гръцката азбука - наследство от нашествието на Александър Велики през 4 век преди Христа. От този период нататък гръцкият език, писан на гръцки, е бил за дълго време официален и единствен език в Бактрия. След като номадските племена от север навлизат в Бактрия, кушаните отначало продължили да използват гръцкия език, но много скоро започнали да пишат на местния език с гръцки букви - бактрийският. Ключови за изучаване историята на езика са монетите. След първите изсечени монети на Канишка гръцкият престава да се използва веднъж завинаги и е заменен от бактрийски.



През първите векове на християнската епоха бактрийският спокойно може да се оцени като един от най-важните световни езици. Езика на кушанските царе, бактрийският, спокойно е имал ареал на разпространение във велика империя, простираща се в днешните Афганистан, Северна Индия и централна Азия. Дори след падането на кушанската империя бактрийският остава основен език за поне още 6 века, както се вижда в надпис от 9 век в долината Точи в Пакистан(снимка 1) и останките от будистки и манихейски ръкописи, намерени далеч от оазиса Турфан, в западен Китай.



Снимката показва уникален фрагмент от бактрийски текст, написан в манихейско писмо, който днес е част от турфанската колекция в Берлин. Използването на бактрийски е продължило за около хиляда години.


Професор Николас Симс-Уилиямс от Училището по Ориенталски и Африкански науки, филиал на лондонския университет, водещ експерт по согдиански и бактрийски езици, чете лекция за откриването на нови находки и дешифрирането на бактрийски документи на един от иранските езици, за който се знае много малко и написан чрез гръцки букви. Лекцията е изнесена в Музея по Античен ориент Икебукуро - Токио

Ето какво пише по този повод в Ню Йорк Таимс – журналиста Джон Нобъл Уидфорд:

(U.S., Russia Find Lost Civilization, May 13, 2001|By John Noble Wilford The New York Times)
http://articles.sun-sentinel.com/2001-05-13/ne...

"В руйни и символи, е намерена следа на загубена централно-азиатска култура
- прото-балхарците"


Неочаквана полза за света от завършека на студената война бе, че заедно Руски и Американски археолози предоткриха антична цивилизация, в Централна Азия, от преди повече от 4 000 години, и загубила се в превратностите на историята.

Хората на тази цивилизация строели селища тип Оазис, и създавали тухленни сгради и укрепления. Те отглеждали овце и кози, и имали жито и ечемик в изскуствено напоявани полета. Имали са бронзови оръжия, чудесна керамика с учудваща живост, и страхотно резбарство и бижутерство. Били са и чудесни майстори на бижута от полускъпоценни камъни.



Древно Бактрииският, град Марв - днес застлан с купища пясък. Днес Градът е под закрилата на Юнеско. Кръглият Вътрешен Град, и правоъглъният външен град, говорят за структува подобна на тази на град Балх...

Постиженията на тези непознати хора [древните българи], който са обитавали териториите на днешните републики Туркменистан, Узбекистан и Афганистан, започнали да се изясняват след няколко десетилетия усилена работа на археолозите на СССР, който работеха тихо, усърдно и методично, макар по комунистически, криейки своите открития. От хилядите находки и анализи на многото селища, може да се счита че става дума за общество със степен на социално и економическо развитие, което заслужава да се нарече цивилизация. Единственото, което доскоро липсваше в картината на тези хора бе писмеността.

С края на студената война, Американски археолози се присъединиха към руските си колеги в опознаване на региона, и сега изнасят данни че са намери надписи показващи, че тези хора определено са имали писменност, или прото-писменност, още от около 2300 година преди Христа.

"Ние пренаписваме историята на античния свят, поради новия политически ред" [който не позволява находки да се крият от обществеността] заяви американския арехолог от Университета в Пенсилвания - Фредрик Хиберт, по повод разкопите в Бактрииско-маргианския комплекс. "Може да се каже че открихме нова цивилизация", казва Хиберт. По същото време Египетските пирамиди са били само 3 века стари, а властта в двуречието е преминавала от ръцете на Шумер в Вавилонски ръце. Китайците още не са имали писменост.




прото-балхарски печати употребявани за търговски цели

След падането на желязната завеса, руските археолози се видяха принудени да споделят вече събраната информация, и да поканят западни учени. Хиберт, планира да се завърне в Бактрия за повече проучвания, но вече финансиран от Нешънал Джеографик.

Виктор Сарианиди, от института по Археология в Москва, доказва стилистична свързаност на руините. Всички селища изглеждат така сякаш са били изградени в един внезапен порив на строителство, и като че са излезли от мозъка на един единствен архитект. Най големите сгради на културата, не отстъпват на големи комплекси от ниски апартаменти, с площ колкото малко футболно игрище. Стените на селищата са достигали до 3 метра дебелина, а отвъд тях се простирали земеделските земи. Тук била създадена каналализация за много от селищата около 2500 години преди Константинопол да разбере какво е това.



През 1990те, Хиберт, започва бавно да разкопава и задълбава една такава сграда. Възнаграден е за услилията си миналия Юни(2000година), когато изкопава една от запазените под пясъка сгради, и открива административен център, с множество вдълбани символи в черни парчета кехлибар, а също и въглени...

Учени, направили анализ на парчето въглен, със сигурност твърдят, че материала е от 2300 година преди Христа, преди да бъдат построени по големите селища на тази култура. Според американските учени тази култура хронологично се простира от 2200 преди христа, до 1700 преди Христа. Руските учени съкращяваха началния период на културата с цели 500 години.

Пак в Харвард, Хиберт, показа и символи, които буквално вдървиха от изумение пулбиката. Тези символи са уникални по рода си и различни от считаната за най стара писмена система на прото-Еламитите.


Прото-балхарски печати с търговска цел. Предполага се че всеки град е имал уникален свой печат

Грегорий Пошел, специалист по индуска археология, че печатът не може по нищо да се нарече индуски или свързан с индуските писмени системи. Пошел просто възкликва "Без подобие е, доколкото аз мога да кажа".

Маир, потвърди че символите не са, и китайски, ако действително надписа е от 2300 години преди христа. Китайците започват да пишат едва 100 години по късно.


прото-Балхарски печат...


и подобен символ от Волжка България....

Множеството находки се простират в стотици селища на изток от Аннау, през пустинята Кара-Кум, до Узбекистан и северната част от Aфганистан. Това е регион дълъг 700 километра, и широк само 100. И понеже никой не знае как тези хора са се наричали[засега],на тях е дадено името Бактрииско-Маргиански Културен комплекс, поради това че тази култура е била на мястото на Бактрия и Маргиана.

Много след като руйните са били покрити с пясък, през региона е минавал легендарния Път на Копирната, път за търговците, свързващ Китай с средиземноморските земи, от 2 век преди христа чак до 16 век. Оазисите са оцелели като пътни спирки за почивка и презареждане с провизии, което донядъде подкрепя тезата че и в по ранен период жителите на тези Оазиси са били пазителите на наченките на този път. [в това те се явяват и едни от първите митничари в света]



Мраморни облицовъчни елементи със аналогични символи от Велики Преслав

Учени, все още спорят откъде са дошли тези ранни земеделци, грънчари, златари, митничари - ранните жители на тази култура, и какво е станало с тях. Хиберт смята че тази цивилизация е възникнала първоначално от Аннау, град на възвишенията между днешен Иран и Туркемнистан, където има доказателства за дори по ранни селища. Сарианиди, смята че корените на тази цивилизация са на преселници от Мала Азия. Трети пък смятат че те са европеидни нашественици от Североизток.


Аналози на прото-балхарските печати от Дунавска България

Западането на тази култура е мистерия. "Какво точно е станало, остава неясно" казва Карловски. Археологическият стил, укрепените сгради престават да се срещат след няколко стотин години. Може би същите тези хора са се върнали към по друг начин на живот, или са били асимилирани от други култури. Голяма е вероятността, те просто да се се приспособили към по-нова реалност.”

БИТКАТА ЗА ОПАЗВАНЕ НА БАКТРИЙСКОТО ЗЛАТО

Бактрийското съкровище, намерено в провинция Йовзян в шест различни гроба, е от първи век преди Христа (когато българите са били все още мнозинството от населението на Бактрия - бел.ред.). Масуди казва, че има общо 21, 618 предмета. Дарено е на музея в годината на откриване.



Разкопките през средата на 20 век, дадоха блясък на страната, отркивайки неописуеми богатсва. Резбована слонова кост, Статуй, будистки икони и огромни градове, шокираха света.

Тези находки бяха възпламенитеза новата златна треска в страната, вдъхновявахки хиляди иманяри да копаят за сърковища и да ги продават на цени, който се равняват на това което изкарват за 10 години при обработването на земята си. През 1979, от Националният Музей в Кабул, изчезват стотици артефакти, което бележи високата степен на дезорганизация на днешен Авганистан. След 2001, иманярите замразяват своята деиност. "Във време на война, дори те не смеят да излязат от безопасните места, и това иронично спаси историческите места", казва Юлиан Леский, работеща в една от фундациите за запазване на Авганистанското културно наследство.



Продължилите повече от две десетилетия военни конфликти имаха катастрофален ефект на държавните богатства и богатия и уникален културен и исторически запас. Но някои древни предмети оцеляха. Те са така наречената "Бактрийска златна колекция". Скривалището на тези предмети е под известния "хълм на златото", или "Тилиа-тепе", където то е стояло заровено повече от 2100 години, докато съветски археолози го откриват малко преди започването на конфликта от 1979. Две десетилетия по-късно това съкровище бе показано през 2003, за да опровергае страховете, че е било окрадено по време на войната.

Директорът на афганистанския исторически музей, Масуди, казва, че тази колекция съдържа стотици образци на най висша цивилизация, в областта на бижутата, погребални орнаменти, лични предмети и много други.


Обици във формата на мъж между два дракона във формата на древния знак ІYІ
/повече за силата на древния знак IYI можете да прочетете на http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...- /

ТЕМА ЗА РАЗМИСЪЛ:

ТАЙНАТА НА НАДГРОБНИТЕ ПИРАМИДИ В САМАРКАНД,

могилните насипи с височина ог 15 до 30 метра на възраст повече от 2 700 години, са почти идентични копия на тракийските гробници край Шипка

Много загадки все още крие земята на Самарканд . Една от тях се явява тайната на пирамидалните земни насипи, които се намират в планините на Самарканд

За това съобщава в своето изследване руския изследовател Иван Е. Колцов, действителен член на Географското общество към Руската академия на науките през лятото на 2003 г.

„Съвместна експедиция на руски и узбекски археолози откри на територията на централно азиатската република няколко древни пирамиди. Както се предполага тези 15-метрови могилни съоръжения са били скрити под земни насипи от очите на хората не по-малко от 2 700 години . По информация на ВВС, древните пирами в Средна Азия са открити в отдалечен планински район в южните части на страната.

Археолозите твърдят, че пирамидите са подобни на тези, с които е покрито платото Гиза в Египет, но тяхната повърхност не е стъпаловидна, а равна. Множество подобни могилни съоръжения, на възраст повече от 2 700 години, покрити със земни насипи, са открити и в Северна България, в земите обитавани от тракийското племе гети. Оставените от древни майстори пирамиди се намират в два района - Кашкадарински и Самаркандски.

Експертите предполагат, че изолираността на тези съоръжения ги е спасила от хората, които през следващите етапи от развитието на човечеството са имали навика да използват материал от подобни постройки за направата на собствените си жилища.



Масивен каменен символ на знака IYI от Самарканд, чиято снимка е предоставена в мрежата от sum в темата "Древни български територии в Азия".

Следва продължение ...Затова как честванията за 1300 години България у нас, всъщност са вдъхновени от честванията на 2500- годишнината на Персийската империя и защо през 1971-ва година по време на тези честванията от създаването на Персийската империя, никой в България не научи, че иранците смятат, нас, българите ЗА УЧАСТНИЦИ в изграждането на Персийската империя.... http://alexandradelova.blogspot.com/2015/02/1300-2500.html

1 коментар: