петък, 20 февруари 2015 г.

Долината на тракийските царе


Пътешествие из Долината на тракийските царе


Един дълъг разказ за
тайнствени езически храмове, погребани под земните могили,
за невероятните тракийски златни съкровища,
за орфическите церемонии
и за историята на един велик народ,
строил основите на античния свят, наравно с гърци и троянци
- за могъщото племе на одрисите,
обитавало Подбалканските полета
в хилядолетието преди н.е.

I част

ТРАКИЙСКИТЕ ГРОБНИЦИ

В дъждовен и ветровит следобед на юни 2008 година четири леки коли, тръгнали от различни краища на България, натоварени с група приятели и любители на българската история и природа, спряха пред хотел Шипка в едноименното подбалканско село. Предстоеше ни едно невероятно пътуване към миналото - през Долината на тракийските царе.



Име звучащо, като хиляда и една приказки....

В съвремената българска топонимия това е името на район с могилни некрополи, въведено по време на археологическите проучвания (1992-97) в Казанлъшката котловина, където се кръстосват пътищата, идващи през Шипченския проход и през Подбалканските полета.



За хората, които обичат и ценят историята на нашата земя, това е района с уникални могилни тракийски некрополи, намиращи се в Казанлъшката котловина, на възраст повече от 2 500 години.



Днес, тази приказна долина в средината на България, известна със своите рози, е осеяна с останки на тайнствени езически храмове от древността и погребални могили, символи на великата цивилизация на траките.

Само в района на Казанлък има повече от 500 такива храмови могили, а разкритите под тях тракийски храмове и гробници са над 20, но най-интересните и най-известните паметници, които ни предстои да видим, са открити край град Шипка, на петнадесетина километра северно от Казанлък.


Входа към гробницата на Севт III под могилата Голямата Косматка

Преди да се впуснем в приключението, трябва да си изясним няколко много интересни факти, пряко свързани с историята на местата, които ще видим...

Голяма част от тези гробници първоначално са били храмове, в които са се извършвали религиозните обреди и жертвоприношения, а по-късно, когато владетелят или жрецът умирал, се превръщали в гробници – мавзолеи.

Религията на траките почитала Великата богиня майка, която в повечето случаи се отъждествява с планина или скала. Ето защо, натрупването на могили върху некрополите възпроизвеждало планината и утробата на богинята-майка и е било съществена част от религиозната традиция на траките.


Храма под могилата Хелвеция.

Траките са вярвали в задгробния живот. Затова, когато се раждал човек, те горко го оплаквали, а когато умирал, го изпращали с пищни празненства. Владетелите им били погребвани със специални почести, които продължавали три дни. През първия ден траките правели жертвоприношения пред входа на гробницата, на втория ден организирали спортни игри и състезания с колесници и чак на третия ден владетелят бил изпращан в отвъдното с погребална трапеза и много песни и танци.

Царят на траките е бил медиатор, връзката между боговете и хората. Законите в тракийското общество се определяли от ритуалите. Те били два вида – аристократически и мистериални /общодостъпни/. От аристократическите ритуали, които били много сложни и се изпълнявали само от мъже, води началото си и прочутото религиозно-философско учение за безсмъртието и спасението на душите, известно като "орфизъм”.

Повечето от храмовете, свързани с орфическото учение, изпълнявали точно такива функции – във вътрешната камера са се затваряли царят /жрец/ и елита /посветените/ за тайните си ритуали. Целта им е била усъвършенстване, извисяване до състоянието на бого-човек, приобщаване до божественото. Процесът на усъвършенстване имал десет степени. Тракийският орфизъм е възглед със световно актуално значение и днес. Това е идеята за вложените в човека сила, които ако се потърсят, подхранят и разгърнат, ще му помогнат да напредне сам, да се развие и да стане по-добър.



Гръцкият начин на мислене не допуска идеята за безсмъртие на човека въобще, безсмъртни са само боговете. В орфизма обаче идеята за безсмъртието е централна. Вярата в безсмъртието се свързва с вътрешното израстване на човека или както казва проф. Ал.Фол “безсмъртие на интелектуалната енергия, като част от космическата”.



Религиозните церемонии на траките и извършваните в храма орфически мистерии, както е известно са свързани с пиене на вино, което е било свещенна напитка. Затова към повечето големи храмове са изграждани големи цистерни с водоустойчива замазка отвътре, предназначени за „винарни”. Телата на аристократите, последователи на Орфей, при погребението им са били ритуално разчленявани на няколко къса и погребвани обикновенно около очевидно свещена за траките скала или планина.

Въоръжени с тези знания на другия ден тръгваме на път към


Гробниците край Шипка


Най-известната част от комплекса храмови могили край Шипка са Голямата косматка, Малката косматка, Светицата, Грифоните, Оструша, Крън едно и две, Хелвеция, Голяма Арсеналка и Шушманец и разбира се най-известната от всички – Казанлъшката гробница, намираща се в самия гр. Казанлък. Тясно свързани с тях и с историята на тракийското племе одриси, обитавало тези земи, са още храмът-гробница край с. Старосел и внушителната владетелска резиденция "Кози грамади" на билото на Средна гора /землището на село Старосел/ на около 1200 м надморска височина , до хижа Фенера, на 22 км. от град Хисаря.



Изглед към Голямата и Малката Косматка откъм с. Шипка


Историята и културата на земята, по която ще бродим днес – това всъщност е историята и културата на три периода – праисторията, тракийската култура и римската епоха по българските земи. Представлява общо период от почти 6000 години.




Империята на одрисите

II част

Всички сме чували за Египетските пирамиди - гробниците на фараоните Хеопс, Микерин и Хефрен на западния бряг на Нил, в Мемфиския некропол. Те са построени от големи каменни блокове, тежащи средно около 2 тона. Счита се, че строежът на последната от тях, тази на Хефрен, е завършен през 2580 пр.н.е.

А, чувал ли е някой по света за уникалните тракийски могилни некрополи край Шипка, датирани от края на V – втората половина на IV в. пр. н.е. – паметници на петима от великите ни тракийски царе :

 1) За гробницата на Цар Терес, създателят на Одриското царство - империята, която според гръцкия историк Тукидит в средата на първото хилядолетие пр.н.е. нямала равна на себе си в Европа, що се касае до богатство и мощ...



Това е най-скъпият експонат на планетата - от могилата “Светица” край Шипка е извадена ритуална златна маска-фиала, за която д-р Китов предполага, че е на одриския цар Терес. Златният образ от маската наподобява неговото изображение върху известните монети, запазени до днес. Тя е подобна на маската на Агамемнон, намерена от Шлиман в Микена, но е от 23 каратово злато и тежи 690 грама. В сравнение с нея прословутата маска на Агамемнон изглежда като направена от станиол...

През 2004 г. в могилата “Светица” археолозите попадат на неограбена тракийска гробница, саркофагоподобен тип, в която намират златната маска, тежаща почти 700 гр. Предполага се, че е принадлежала на тракийския цар Терес - създателят на Одриското царство. Владетелят е бил погребан със златни и сребърни предмети, както и с цялото си бойно снаряжение – броня, меч, копия и пр. и с две огромни амфори, пълни догоре с вино. Известните досега десетина маски от Балканския полуостров - микенски и македонски, са от златно фолио, тежат по не повече от 100 грама и изобразяват застинали лица на мъртъвци.

Нашата маска-фиала е от дебела ламарина, тежи 690 гр. и показва "жив" човек - с властно, сурово, дори жестоко лице, със затворени в момент на върховно удовлетворение очи. Лицето има индивидуални черти. Косата, брадата и мустаците са гъсти и буйни. Общият израз е на суров и решителен човек. Маската е изработена с отлично познати на тракийския майстор техники и художествени похвати  изливане, изковаване, широко използване на врязани линии, като по този начин от обратната страна е получено изображение в негатив. Впечатляващ е и златният пръстен-печат с вдълбан релеф на почиващ атлет, държащ копие.



Снимка на входа към гробницата под "Светицата"



Златният пръстен-печат с вдълбан релеф на почиващ атлет с копие.

Самият гроб е покрит от шест огромни каменни плочи, с дължина над 2 м и с форма на паралелепипед. Те са изработени от порфирен гранит, за който е установено, че е използван при работата на доста гробници. Каменният гроб е ограден с червено-черен бордюр, който вероятно представлява символ на границата между живота и смъртта. По пода на каменния гроб са открити само бедрени кости, кости от ръце и долна челюст. По тази причина се смята, че погребаният владетел е бил последовател на Орфей, тъй като според легендата, певецът е бил разкъсан от вакханките като тракийския владетел.


Подобен е и храма в Сарафова могила. Снимка: Г. Китов.

При разкопаването на гроба в "Светицата" археолозите са попаднали на още една изумителна находка - анатомична броня от бронз. Тя е от две части - гръб и гърди и е идеално запазена. Досега в България са известни само 3-4 такива, но това е първата подобна находка - по бронзовата ламарина са моделирани пластично гърдите и плешките.

За първи път става възможно да се установи, че частите на ризниците на траките са свързани чрез метални нишки – на намерената броня при ръкавите, към шията и над корема има отвори, в които са монтирани съединителни елементи и плетени от хиляди железни халки допълнителни предпазители. След това откритие ще могат да се възстановят със сигурност външния вид на тежко въоръжения тракийски воин от V в. пр.Хр.



2) За гробницата на великия тракийски цар Севт ІІІ, основател на град Севтополис, чийто развалини сега се намират под водите на язовир Копринка, който е бил последният голям владетел на Одриското царство и е воювал успешно срещу най-известния от пълководците на Александър Велики - Лизимах .


изваяната от бронз, глава на Севт III, с очи от полускъпоценни минерали, намерена в предверието на тракийския храм под могилата Голяма Косматка

Почитаният от траките владетел е бил убит по време на битка с други племена в края на ІV, началото на ІІІ в. пр.н.е. в околностите на Севтополис. Тялото му обаче е погребано извън пределите на Одриската държава. Затова, тъй като, в този храм не е донесено тялото на Севт ІІІ, тракийските жреци решават да направят едно ритуално погребение. Това означава, че тялото го няма, но всички вещи, необходими на царя в задгробния живот, са положени в гробната камера.

Така, проучвайки могилата Голяма Косматка, учените попадат на великолепни произведения на тракийското изкуство - голямо съкровище от 74 находки, 20 от тях златни предмети от древността, с изключително висока художествена стойност - златен венец с дъбови листа и жълъди, винен потир, златен киликс /ритуална чаша за вино/ с украса от растителни орнаменти, сребърна средиземноморска мида с позлата, златна гарнитура за конски апликации, чаша за вино, златни монети на цар Севт, глава на елен, глава на богиня, както и множество сребърни и бронзови съдове, представляващи безценни и изящни шедьоври за световната култура, наследство от траките.



Входът на гробната камера и ритуалното легло са били застлани със златотъкан килим, върху който са били положени нужните на Севт ІІІ вещи в задгробния му живот. Най впечатляващ е изящно изработеният от злато дъбов венец – символ на царската власт.


Златният дъбов венец на Севт ІІІ

Оказва се, че за да бъде преустроен храмът в гробница, към задната му част е изградена гробна камера от монолитен каменен блок, тежащ 60 тона и 20 тонен каменен капак!!! А това е нещо колосално! Извършило го е едно почти неизвестно днес за света тракийско племе - одриси, живяло по нашите земи през първото хилядолетие преди новата ера.

Какво, да кажем, в сравнение с това, представлява монтирането в египетските пирамиди на двутонните каменни блокове, на което още се диви целия свят. И до момента, археолозите не могат да си обяснят как тези гигантски монолитни 60-тонни блокове са били донесени от кариерите на Средна гора, как блоковете са били издълбани отвътре и с какви технически средства 20-тонния капак е бил издигнат и поставен върху гробната камера!!!




3) Дали е чувал някой досега за Резиденцията "Кози грамади" на последния могъщ владетел на Одриското царство - цар КОТИС I, (383-359 г. пр. Хр.), който определено е бил най-мразеният от гърците одриски цар. Тъкмо той слага ръка на почти целия Тракийски Херсонес през IV в. преди Христа.

Елините, пък, му пращат наемни убийци. По сведения на гръцкия историк Демостен, при възцаряването си Котис получава златен венец и атинско гражданство. С него се свързва и същинският разцвет на Одриското царство.


Монета на Цар Котис I - IV в. преди Христа

Укрепената тракийската резиденция "Кози грамади" е внушителна резиденция на владетел, строена в периода 383-354 пр.н.е. и е без аналог, за времето си, в Югоизточна Европа! Наречена е още „Българският Мачу Пикчу”, тъй като е с характеристики, сходни с тези на свещения паметник на маите. Един изгубен град, в който говори историята и се усеща духът на тракийските владетели, казва пред “Труд” д-р Иван Христов от Националния исторически музей, който е и ръководител на разкопките.

Находките на върха са тясно свързани с тракийските могили край с. Старосел. Става въпрос за огромен археологически комплекс, свързан с пътища, на чиято територия са разположени паметници, част от един малък тракийски град. Има владетелска резиденция, крепост, светилище, жертвеници и могилен некропол.

Там са намерени много монети от тракийските царе Аматок /Медок I, син на Ситалк/ (407 - 391г. пр. Хр), Терес II (391 - 389г. пр. Хр.) и Котис I (383-359 г. пр. Хр.) и , както и двойна брадва (лабрис), символ на царската власт у траките.



Намира се до свещенния за траките връх „Кози грамади”, на билото на Средна гора /землището на село Старосел/, на около 1200 м надморска височина, до хижа Фенера и на 22 км. от град Хисаря. Оградена е с масивна крепостна стена, която заема около 10 дка площ с рядко срещано градоустройство.

Дворецът на два етажа е с внушителен параден вход и украси по стените. Бил е изграден на това толкова труднодостъпно място от миниблокове, някои от които достигат до половин тон и дължина 1,5 м!!!



За резиденцията и трудностите по нейното превземане, изрично се споменава в съчиненията на знаменития гръцки философ и оратор Демостен, който описва походите на македонския цар Филип II.


В резиденцията и по склоновете на хълма изобилстват следи от ожесточена битка – върхове на копия и стрели, тракийска махайра, хиляди оловни тежести за прашки.

4) За Храмът на Аматок II - напоследък, покрай разкопките на „българския Индиана Джоунс” – археологът д-р Георги Китов край с.Старосел, стана известен величествения храм на тракийския владетел Аматок II. ТОВА Е ВЛАДЕТЕЛЯТ, СТАНАЛ ЕДИН ОТ ТРИМАТА ТРАКИЙСКИ ЦАРЕ - ПАРТНЬОРИ НА АТИНА В ДОГОВОРА ОТ 357 Г. ПР. ХР. По силата на този договор, царя на одрисите АМАТОК II  получавал данъчен откуп от елинските колонии по Егейското крайбрежие, които членуват във Втория атински морски съюз!

В Ксенофонтовия Анабазис [Xen. Anab. VII, 7, 2-3] Аматок, Амадок (Amadokos, Amatokos) е наречен горен цар, за да бъде съпоставен със Севт II, който владее долната, т. е. крайморската част на одриската територия.



Храмът на  Аматок II край Старосел в Централна България.

Този обект е строен преди най-малко 2`500 години от траките. Съоръжението е проектирано и изпълнено с голяма прецизност. Абсурдно е да се твърди, че тази цивилизация е безписмена. А още по абсурдно е да се твърди, че няма и понятие от математика и изчислни методи.

Това е най-внушителният храмов комплекс не само в района на Казанлък и Старосел, но и в целия тракийски свят! Състои се от монументална ограда с дължина 241 м. и запазена височина до 3 м., централно и две странични стълбища, коридор, прецизно изпълнена фасада, правоъгълно и кръгло, с куполен покрив помещения.

С диаметъра си от 5,3 м. то е най-голямото в България, а храмът с размерите си, планово и пространствено решение е най-величественият такъв обект, откриван до момента! Всичко е строено с големи дялани каменни блокове, които на места са свързани със железни скоби и залети с олово.


Дяланите камъни от фасадата на храма са много прецизно изпълнени и не са споявани с нищо

Със своята импозантност и тип на строеж, този храм-гробница е съизмерим с подобни антични съоръжения от Микена и Мала Азия. Внушителното съоръжение, за изграждането на което са били употребени повече от 4000 големи дялани блокове, е било наистина по силите само на един толкова мощен, богат и влиятелен тракийски цар.



5) Знаете ли, че в могилата Оструша край Шипка, представляваща най-големият гробнично-култов тракийски комплекс по тези земи, от средата на IV в. пр. Хр., със шест помещения и площ повече от 100 кв. м., САМО ЕДНА от изцяло запазените гробни камери е ВДЪЛБАНА в монолитен гранитен блок с тегло над 60 тона! Да, това е истина - помещението на север от централното е ИЗДЯЛАНО ОТ ЕДИН ЕДИНСТВЕН огромен каменен блок с размери 2,5 х 3,5 х 2,5 м и ТЕГЛО НАД 60 тона, което е забележително инжинерно постижение на тракийската строителна култура !!!



Входа и част от вътрешността на монолитния каменен блог в могилата Оструша


Храмът в могила Оструша при откриването му. Снимка: Г. Китов.



Портрет на млада жена от стенописите в Оструша. Снимка: Г. Димов.

При това, покривът на камерата, представляващ гранитен монолитен блок е разделен на десетки образни полета, изпълнени с виртуозно изрисувани портрети, сцени с хора, борба между животни, растителни и геометрични мотиви.


Таванът е покрит със стенописи, като някои от детайлите са акцентирани със злато.



Най-добре запазено е миниатюрното изображение на женска глава с кафява къса коса, обеци и огърлица. Тя е поразяващо красива и одухотворена.



Едно от останалите помещения в гробницата е останало неограбено в древността. В него е положен кон с пълнен комплект от сребърни украси с майсторски изпълнени изображения. Една от апликациите, която е поставяна на челото на коня, е уникална . Тя представя глава на чудовището грифон и с изпълнението си свидетелства, че подобни изображения от Скития (днешна Южна Русия и Украйна) са се появили под пряко тракийско влияние.


Начелник от Оструша. Снимка: Г. Димов.

6) Най-известна от всички разбира се е Казанлъшката гробница, датираща от IV – III в. пр. Хр., където е бил погребан тракийския цар Ройгос, син вероятно на Котис или Севт III.

От стените й ни гледат сражаващи се воини, бясно препускащи колесници и пируващи траки-победители.




Някои от жените и мъжете имат непознати дотогава облекла и оръжия, а върху трапезата са представени храни, за които не се знаеше, че са били познати на траките.










Името Ройгос вероятно е транслитерация на древното Омирово име на тракийски владетел от стиховете на Илиада – Резос или Рез, легендарен цар на едоните, обитавали по двата бряга на река Струма, в района на златоносната планина Пангей (Кушница). Очевидно името Рез е бойното име на тракийски владетел от времето на Троянската война.






В десета глава на Илиада е описан образа на Рез, като съюзник на троянците. За бойното му майсторство свидетелства, предположението на поета, негов баща да е бог Арес, а с други допускания го отъждествява, като син на бога Стримон и на река Хеброс.

   "ИЛИАДА" Х глава

"Ако ли искате вий да се вмъкнете в стана троянски,
новодошлите траки стануват последни от всички.
Между тях е царят им Рез, син на Ейоней.

..Видях с очите си конете му чудни, невидяни
с превъзходен ръст и цвят, по-бял от сняг.
А по бързина те са на вятъра вихровит подобни.
Злато и сребро украсяват колесницата му , блестяща
И златно е дивно неговото въоръжение светло,
прилично е това оръжие не на смъртен да стои,
а на безсмъртните, вечно живи богове блажени…“




7) Един от най-необичайните и интересни подмогилни храмове в Долината на царете е храма под могилата Хелвеция
. Храмът в могилата „Хелвеция” край гр. Шипка е открит през 1996 г. Името си хълмът носи от отпуснатата от швейцарското посолство помощ за разкриването и разкопките му (Хелвеция е старото име на Швейцария).

Разположена е на стотина метра от югоизточните покрайнини на Шипка, при входа на града откъм Казанлък. Уникален подмогилен храм от V–IV в. пр.Хр., открит на 28.07.1996 г.





Храмът в могила Хелвеция край гр. Шипка е изграден от огромни, грижливо обработени каменни блокове, а стените му са покрити с бяла мазилка. Дългият коридор е с оцветен под, а в преддверието е принесен в жертва кон.





В пода съзнателно са издълбани улеи за изтичане кръвта на животното.















Стените и до днес са оцветени в червено от животинска кръв.










По оставените от нея следи и от начина по който се е разливала тракийските жреци са гадаели бъдещето на народа си и на своите царе.



В централната камера е изградено ритуално легло за религиозни церемонии. За нещастие при откриването му ложето е унищожено.



Входът е затварян с каменна двукрила порта, като интересното е, че са запазени и двете каменни крила на вратата. Едното й крило е оцветено в червено, защото е от източната страна, откъдето изгрява слънцето, идва светлината, започват денят и животът. Западното е оцветено в черно и символизира залеза, началото на тъмна нощ, смъртта и края на човешкия живот.



Двукрилата оцветена, каменна врата на камерата, е с механизъм за заключване отвътре. В едното крило на каменната врата на този храм има отвор, който очевидно е служел за отваряне на мандалото от вън. Оказва се, че подобен начин за отваряне от външна страна няма на никоя друга тракийска гробница, или храм, от откритите до сега.

Интересното вътре е, че свода на храма, очевидно е изкривен, при това симетрично .Подобна кривина не би могла да бъде случайна грешка, при това симетрично разположена в срещуположните ъгли на свода.

Като че ли, че неизвестния строител е „изкривил пространството”, като във фантастичен роман, почти като нагледен пример на израза "пространството се изкривява от гравитацията” от общата теория на относителноста.





Странното, е че иначе толкова прецизните строители са „си оставили ръцете” при оформяне на сводовете и от едната страна са идеално плавни, а от другата – странно „смачкани”. Обръщането към предната страна на камерата обаче ме озадачи още повече – тази аномалия беше повторена, но огледално.

Както го обясни екскурзоводът ни, сякаш са целели усукване на пространството. Много хора са чувстват дискомфорт вътре в този храм.



Тракийските племена продължават реализацията на творческите си традиции през римската и следващите епохи като участват в създаването на отлично запазени, укрепени и устроени градове, много езически и християнски храмове.

8) Храмът в могилата ”Шушманец край гр. Шипка е бил открит през 1996 г. Датира се от IV в пр. н.е. и за последен път в него е извършено погребение. Уникален е с това, че е единственият досега открит тракийски храм с колони и в предверието, и в камерата.

Централното помещение на храмът в могила Шушманец е кръгло с купол, подържан от красива, блестящо бяла колона с дорийски капител. От диска над него излизат радиално блокове, които символизират слънчеви лъчи. Като цяло помещението с прилепените към стените му полуколони отразява представите на древните траки за строежа на света.



Храмът в могила Шушманец е щедьовър на тракийската архитектура. Той има широк и дълъг коридор, зад който следва преддверие с полуцилиндричен покрив, подпряно от елегантна колона. Капителът е с форма на използвания от тракийските жреци за прорицания ашик. В преддверието са били принесени в жертва четири коня и две кучета или вълци, които са играли особена роля в тракийските религиозни вярвания.



Епилог

Малцина си дават сметка, че траките - най-старият известен по име народ по българските земи, са живеели на Балканите векове ПРЕДИ гърците и са сред ОСНОВНИТЕ УЧАСТНИЦИ в Троянската война, заедно със съплеменниците си - трояните.

И че войната е на практика не между гърците и трояните, а между траките и ахейците (предгръцки племена). Траките са тези, които най-силно впечатляват с оригиналната си и блестяща култура.



Траките през бронзовата епоха са съавтори на великата микенска цивилизация, а през желязната - равностойни партньори на древните гърци при формирането на античния свят. От това време са запазени множество монументални подмогилни храмове, десетки златни и сребърни съкровища, хиляди високохудожествени произведения на изкуството от злато, сребро, бронз, камък, глина.



Археологическите паметници в Долината на тракийските царе свидетелстват, че траките са били отлични строители, сръчни златари, металурзи и грънчари и са внесли своя принос в развитието на античната цивилизация.

В заключение можем да кажем, че във външно-политическо отношение, траките от двете страни на Мраморно море и Хелеспонта се вписват особено ярко в Старата история на региона с участието си като съюзници на троянците в Троянската война, водена от Ахейско-гръцкия съюз срещу Трояно-тракийския съюз през ХІІІ в.пр.Хр.



Историята на Одриската държава през І хил.пр.Хр., особено към VІ в.пр.Хр. е история на една империята, за която Тукидит пише, че в средата на първото хилядолетие пр.н.е. няма равна на себе си в Европа, що се касае до богатство и мощ. Нейната същност съответства на раннокласовата същност на могъщата Персийска държава от същото време.

Нейните царе при възцаряването си, са получавали атинско гражданство и златен венец (Котис I), който слага ръка на почти целия Тракийски Херсонес през IV в. преди Христа, разполагали са с многочислено население и невъобразима за онова време бойна мощ.

Ситалк, сина на Терес, събрал 150 хилядна армия с цел териториално разширение на одрисите на запад до река Стримон, докато армията на Александър Велики , пише римския историк Квинт Курций Руф в своята „История на Александър Велики Македонски”, при нахлуването си Мала Азия е била само 40 000- 50 000 души, и едва при битката си с персийския цар Дарий вече е била 70 000 души по своята численост. Затова тракийските царе са считани за могъщи съюзници и врагове и са воювали успешно както срещу Филип II, бащата на Александър Велики (цар Котис I) така и срещу най известния от пълководците му Лизимах( цар Севт III).

През елинистическата епоха (края на ІV – края на І в.пр.Хр). траките от Югоизточна Европа и Северозападна Мала Азия са част от елинистическия свят . Най-големите и силни държавни образувания на тракийските племена по това време са: в Мала Азия - Витинското царство, а в Югоизточна Европа - Одриското, Сапейското и Гетското царства.



В последните години у нас усилено се заговори за културен туризъм и за огромния потенциал, който малка България с уникалната си история има в тази сфера. Хиляди са историческите паметници у нас, но ако има нещо, което може да бъде предлагано като завършен туристически продукт – тематична дестинация, включваща археологически обекти, музей и културна програма, съсредоточени на едно място, това е Долината на тракийските царе в региона на Казанлък, където се е простирало царството на одрисите – едно от най-развитите тракийски племена.

И наистина - тази тематична обиколка на тракийските гробници край Шипка е едно от най-невероятните познавателни, емоционални и духовни преживявания, които човек може да си представи, осъществено чрез досега до материалната култура на древните ни предци.

Всички находки от гробниците се съхраняват съвсем наблизо - в казанлъшкия ахеологически музей "Искра" - https://www.google.bg/search?q=%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9+%D0%B8%D1%81%D0%BA%D1%80%D0%B0&sa=X&biw=1366&bih=647&tbm=isch&imgil=m-5cZ6YgqgHKqM%253A%253B_9tMTHvAKvjjrM%253Bhttp%25253A%25252F%25252Fbulgariatravel.org%25252Fbg%25252Fobject%25252F104%25252Fistoricheski_muzej_kazanlyk&source=iu&pf=m&fir=m-5cZ6YgqgHKqM%253A%252C_9tMTHvAKvjjrM%252C_&usg=__KIBrBS0BZne2pxML7xOV9ISy_zg%3D&ved=0CFEQyjc&ei=_9roVLmKPOP7ywPJvYLwDw#imgdii=_&imgrc=m-5cZ6YgqgHKqM%253A%3B_9tMTHvAKvjjrM%3Bhttp%253A%252F%252Fbulgariatravel.org%252Fdata%252Fmedia%252F171_002_Istoricheski_muzej_Kazanlyk.jpg%3Bhttp%253A%252F%252Fbulgariatravel.org%252Fbg%252Fobject%252F104%252Fistoricheski_muzej_kazanlyk%3B896%3B600

Няма коментари:

Публикуване на коментар