ИМПЕРИИ ОТ РАВНИНИТЕ - II част

СИМВОЛЪТ НА БИКА И СЕЛИЩНАТА МОГИЛА ЧАТАЛ ХЮЮК (ДВОЙНИЯТ ХЪЛМ) В АНАТОЛИЯ

(продължение на ПРАИСТОРИЧЕСКИТЕ ГРАДОВЕ НА ИНДОАРИЙСКИТЕ НАРОДИ - http://alexandradelova.blogspot.com/2015/02/i_5.html ) 

Разбирането, че българите са местен за Балканите народ, води след себе си и идеята, че трябва да търсим следи от нашите предци не само на територията на днешна България, но в целия огромен ареал, включващ Балканския полуостров и Анатолия. С особена сила това важи за далечната праистория, когато тази земя е била дом за най-развитата за времето си цивилизация в целия свят – хора със сродни обичаи, духовна и материална култура, използващи диалекти на един и същ език .



Английският изследовател и археолог проф. Джеймз Меларт прави наблюдение за сходствата между неолитните и енеолитните култури от териториите на днешните български, гръцки и турски земи. Това са културите Слатина, Кремиковци, Старчево ІІІ, културите по долината на р. Марица и Неа Никомедия на Балканите и културите Чатал Хююк и Хаджилар ІІ в Мала Азия.

Втория прадревен символ след "Канатицата", попадащ именно към тези сходства, за който ще говорим тук е символът на бика, които предците на българите са съхранили и са използвали в сакралната и държавната символика в продължение на много хилядолетия, почти до края на Второто българско царство.

Бика от хилядолетия е бил свещенно животно, използвано в жертвоприношения като дар към боговете и е бил неизменна част от палеолитната и неолитната култура на автохонните племена, населяващи целия огромен ареал, включващ Балканския полуостров и Анатолия.


Каменно изображение на бик от неолитната могила при Чори, днешна северозточна Турция.

Относно генезата и разпространението на този символ, Ви представям без да я преразказвам, оригиналната теза на блогъра sum от форума на “ТИ СИ ТОВА ◦◦◦ Tat Tvam Asi ◦◦◦ Thou Art That”, с която преди известно време се запознах, и която самата аз безрезервно подкрепям:

«Знаете, че вече десетки години учените отстояват тезата, че културата, свързана с бичите глави идва от Анадола към Балканите. Затова на руската карта в края на блога виждаме, че Чатал Хююк е датиран 7000 – 6600 г.пр.н.е., а праселищата на Балканите са от 6600 до 5500 г.пр.н.е..

Хрумна ми една еретична идея.

Замислих се: Ами ако е точно обратното?... Нима не е възможно бичата култура първо да е била на Балканите, а после по незнайни пътища да се е пръснала по света? За подобна хипотеза трябват солидни факти, а аз ги нямам. Но се сетих, че поне мога да проверя дали има нарисувани бичи глави в пещера Магурата. Ако има нарисувани такива изображения, това означава, че културата е тръгнала от Балканите, защото много от рисунките са на повече от 12 000 г.пр.н.е.

И се разрових в интернет… И попаднах на снимка, която ме изуми. Вижте как са изобразявали Великата Богиня Майка предците ни /заграденото в голямата елипса/. А под нея е знаковото изображение на същата богиня /малката елипса/. Ясно се вижда, че това е идеограмата на ипсилон -Y!


Рисунките от пещерата Магурата, 12 000 г. пр.н.е.

Оказва се, че древните по нашите земи още през палеолита /от 12000 до 7000 г. пр. н. е./, чрез ипсилона, са изобразявали първичната Сила на /Майката/!

Знанието за Силата /Майката/ със сигурност се е променяло през следващите хилядолетия, защото хората вече виждат ипсилона във формата на черепа на бика и неговите рога /Чатал Хююк/. А знаете, че паралелно с бика Майката се изобразява и с лъв, който също е символ за Сила.



Така през неолита /7000-5000 г.пр.н.е./ се образуват два отделни свещени символа – бичата глава и Майката с лъва!»

Съвсем наскоро и във връзка с тази теза, излезе една публикация, относно направеното от българските археолози откритие на култов център на 6000 г. край Мездра , наречена "Светилище на бикове пази древно селище». - http://www.kaleto-mezdra.bg/prehistory


Изображение на бик при пещерата край манастира при с.Рояк, Варненско. © Niki Genov Photography

Праисторика Георги Ганецовски още в далечната 2003г. започва разкопки в най-ранните пластове под крепостта край Мездра. Сред изобилните остатъци от пепел, въглени, натрошена керамика и кости от ритуално убити животни са разчистени два гигантски черепа на турове. Отрязаните глави на тези диви предшественици на бика и бивола са били грижливо положени един до друг с посока север-юг. Под тилната част на всеки от тях е сложен плосък речен камък, оформен като бича глава. После цялата създадена култова композиция е затрупана с ломени камъни и замазана отгоре с опалена глина.

Погребение с две бичи глави имаме и при Езерния некропол в Дуранкулашкото езеро, който е на 8000 хиляди години (на снимката долу).



При светилището край Мездра всички открити находки край ритуалната сцена и най-вече керамиката говорят безусловно, че светилището възниква в края на каменно-медната епоха или преди шест хилядолетия. То функционира още от създаването на селището. Ганецовски прави много интересен паралел с открития от английския археолог Джеймс Меларт прочут комплекс от праисторически храмове в Чаталхююк (днешна Централна Турция).


Интериор от храм при Чатал Хююк, Арх.музей Анкара.


Каменни лъвове/ барсове/ в южна Анатолия, датирани от учените в периода 6000 г. пр.н.е., с изображения на идеограмата на знака ипсилон (Y ) върху тях.

В  Селищната могила Яса тепе 2 (Плоска могила №2) в Пловдив през 1970г. праисторика Петър Детев открива  в слоя от овъглена разстителност от 6 хилядолетие пр.н.е., преди късно-неолитните хоризонти (слоеве) скелет на тур без глава и четири костени върха за копия между ребрата.

Тук са открити археологически материали от късния неолит (4500 г. пр.н.е.)  до ранно- бронзовата епоха (3500-1900 г.пр.н.е.), римското владичество (II-III в.) и средновековието (VIII-IX в. и X-XII в.).Исторически погледнато, животът е продължавал независимо от това, че селищните напластявания (слоеве, пластове, културни хоризонти) не следват винаги едно над друго.

Интересното в случая е, че тук на Балканите и двата свещенни животински образа - на бик и лъв, можем да видим в гербовете на българите, което само утвърждава древния ни корен и автохтонната теория за нашия произход.


Герб на императора на България, Ръкопис Add. 15694 на Британската библиотека, л. 11 r, началото на 17 в. и на херцога на България със столица Бдин.

Със сигурност, главата на бик е имала определена символика и в митологията на траките, защото я срещаме върху предмети на изкуството от много по-ранно време. В триизмерна форма е изобразена глава на бик върху бронзовия начелник от Софрониево, датиран от VII в. пр. н. е.


Златна огърлица с бича глава от могилата в Синеморец.

Заедно с други животни е представена бича глава и върху петата на бронзови култови брадвички, които са намерени при Царевец, Михайлово и Каменно поле, Врачанско, както и върху един релефен пояс от Рогозенското тракийско съкровище, състоящ се от шест глави на бик, които се редуват с жълъди.


Главите на животните са представени изразително и пластично в положение да се гледат отгоре. По форма те много си приличат с бичите глави върху апликациите от тракийското сребърно съкровище от Крайова в Румъния .

Още преди 7 хилядолетия образът на бик се поставял до Великата богиня. Той е мъжкото начало в природата и се свързва с оплодителната енергия на слънцето.

Археолозите намират черепи на турове още от неолита както до светилища, така и близо до четирите стени на обикновени жилища. Поставянето на изображението му над храмове, над гробници, саркофази, олтари говори за един универсален символ с функции на защитник, закрилник, пазител.

Този култ, обаче, ще остави най-значими следи там, където са градовете със своите скулптурни изображения. Така е в Мала Азия, така е и по нашето Черноморие.


Апликация с форма на осмица и глава на бик, декорирана с бордюр, палмети и орнамент с формата "S". Накитно съкровище от Кралево, Велико Търново. 3 в. п.


Има и едно друго по-късно сведение за Птоломей (македонецът, IV в пр. Хр.), „който слезе от планината Булгар и основа Тарсус”. Тарсус е бил основан по-рано, (и това се доказва по-късно), но за нас е важно, че има писмени данни, че планината Булгар (днешен Булгардаг) от Тороските планини е съществувала и пр. Хр. Тук разбира се трябва да се имат в предвид и езиковите съвпадения, планината е масива на планината Таурус в днешна Турция (таурус - бик).

През бронзовата епоха тази традиция може да се проследи в минойската култура от III-II хил. пр. Хр. и нейния получовек-полубик, критското чудовище Минотавър. Култът към бика се предава в древна Елада и античния Рим с популярното там почитане на източния бог Митра, комуто принасяли в жертва бикове. В съвремието характерен пример са испанските и португалските кориди. А всичко започва именно от древните земеделци отпреди 6000 години, които вярвали, че кръвта на принесения в жертва на Великата богиня Майка бик опложда земята и осигурява плодородие.

В тази насока искам да подчертая, че един от първите известни градове в историята, е Чатал Хююк. Той е датиран около 6 600 г.пр.н.е. Там са намерени много бичи глави с внушителни рога. Според британския изследовател това са светилища на Великата богиня Майка и нейния син, изобразяван като бик с огромни рога - символ на мъжкото начало.

ЧАТАЛ ХЮЮК - “ГРАДЪТ НА ХРАМОВЕТЕ”

Най-ярки и забележителни паметници на първите земеделци в Предния Изток имаме от прочутото неолитно селище Чатал Хююк (Çatalhöyük) в Южна Анатолия сред равнината Кония, която се счита за житница на Мала Азия. Голяма част от находките от този неолитен обект могат да се видят в Музея на анатолийските цивилизации в Анкара. В литературата това неолитно поселение се нарича “Градът на храмовете”.

От Музея на анатолийските цивилизации в Анкара добиваме ясна представа как са изглеждали някои от храмовете там - отвътре. Нека ги видим:



Джеймс Мелаарт направил разкопки на около 40 км югоизточно от град Кония на брега на бързата пълноводна река Уаршамбачай. Селяните наричали това място Чатал Хююк, т. ест. Двойният хълм. Тук един до друг се намирали два необикновено големи хълма от земни натрупвания, които скривали останките от поселението, съществувало преди няколко хилядолетия. Тези селищни могили били с различна големина. По-старият от тях имал дължина 300 м и широчина пак 300 м. Той се издигал над естествения терен на равнината на височина 17.5 м. Другия, по-късен западен хълм бил малко по-малък.

Още първото оглеждане на тези селищни могили събудило големи надежди у Мелаарт. Находките от западния хълм се датирали от V-тото хил. пр. Хр. Значителна дебелина от културните слоеве обаче показвала, че могилата обхваща и по-стари периоди. Изследването на източния хълм събуждало още по-големи очаквания.



Намерената непосредствено на повърхността керамика се отнасяла към много стар тип, който дотогава бил откриван само в пещери и малки поселения. Оказало се, че културните напластявания на източната селищна могила достигат до 20 м. дебелина. В същото време, през 50-те години на ХХ век бил открит и предкерамичния Йерихон, но новите находки от Чатал Хююкс превъзхождал Йерихон по площ три – четири пъти и обещавал да затъмни града крепост в Палестина.

Очевидно източната селищна могила Чатал Хююк криел най-голямото от известните поселения от началото на VІ хил. пр. Хр., а към какъв период възхожда анатолийския неолитен “град” никой не смеел да гадае.

Метални или каменни скулптори оттук нямало оцелели и други големи художествени произведения до този момент не били откривани тук.Още при отнемането на първия културен слой обаче Меларт се натъкнал на очертания на стени.



От плана се вижда, че цялото поселение е планирано като едно цяло и жилищата са построени с обединени сили. Правоъгълните къщи се допират една до друга и имат общи стени, така че няма място за улици и кръстовища. В къщите, разположени вътре в кварталите, е можело да се попадне само през покрива. Обитателите се качвали в жилищата си по стълби и няколко от тях са запазени. Къщите обикновено се състояли от едно главно помещение и едно или две предверия. Те имали дължина 8 – 10 м. и били широки 4 до 6 м.

Мелаарт предполага, че тази застроителна гъстота е била осъществена от съображения за сигурност и по-лесна отбрана при нужда. Основание за това му дава и обстоятелството, че външните стени на жилищните квартали очевидно са служели като обединена защитна стена. Този отбранителен способ е характерен за много поселения в Анатолия.



Световната научна общественост не повярвала на първите фоторепортажи от Чатал Хююк. То не било и за вярване. Джеймс Мелаарт открил великолепен храм с фрески, оцветени релефи и скулпторни изображения. Открил също така останки от тъкани, дървени съдове и даже нишки, на които нанизвали бисери. Имало дори случаи в откритите черепи на погребани покойници да е запазен мозък. Всичко това се струвало невероятно на хората и освен това публикуваните от Мелаарт датировки още повече смутили, направо шашнали специалистите.

Сред разкопаните от него находки много съдържали въглерод и той с помощта на радиовъглеродния анализ създал система на датиране. Находките се отнасяли към периода между 6 800 години и 5 800 години. Едни колеги археолози мислели, че Мелаарт прави фалшификации, други, че прави грешки е дори започнали да мислят, че радиовъглеродния метод на датиране съвсем се компрометира като ненадежден.Едновременно с това обаче археолозите от много страни посещавали Чатал Хююк изучавали намерените предмети и на място се убеждавали в тяхната автентичност.


Карта на археологическите обекти от неолита в Мала Азия, Кавказ и Междуречието, земите на днешен Израел и част от днешен Иран.

Наложило се да признаят, че Йерихон, който преди това се считал за най-първия етап на развитие през VІІІ-то и VІІ хил. пр. Хр., още в началото на VІІ-то хилядолетие всъщност се оказал в периферията на развитието на земеделката неолитна култура.

Смята се, че селищата, съответстващи на периода 6800 – 5800 години пр. Хр. от източната селищна могила на Чатал Хююк са били наистина процъфтяващи. Този период съвпада със съществуването на крепостта Йерихон и по-точно съответства на втория йерихонски период, характерен с портретните черепи с гипсова облицовка.

Защо сравняват Чатал Хююк с Йерихон ли? Защото челното място в класацията за най-старите градове на земята е за град Йерихон, който се намира в Палестина. Той е основан през 7500-6500г. пр.Хр. Припомням, че учените доскоро смятаха Йерихон за най-старият продължително населен град. В древността той е бил обграден от каменна стена и в него са живели между 1000 и 1500 жители. Чатал Хююк, разбира се, не може да се сравни с мощната отбранителна система на Йерихон, но превъзхождал Йерихон по площ три – четири пъти. В него живеели близо 6000 души.



Жилищата в Чатал Хююк се различавали по големина и разположение на помещенията т. ест по план. Тези различия обаче не дават повод да се направят изводи за някакво социално разслоение на обитателите им. Някои богато украсени помещения привличат вниманието ни, но в тях липсват признаци за всекидневен живот. Всеки трети или четвърти дом е украсен с релефи, скулптори и стенописи. Затова тези помещения могат да се възприемат като места на култа или храмове.

До средата на 70-те години на ХХ век са били открити 48 храма. Мелаарт смята, че при самото начало на своите археологически проучвания в Чатал Хююк той е попаднал на храмовия квартал или комплекс. Към това предположение тласка обстоятелството, че липсват производителни ателиета, а против него е обстоятелството, че храмовете били включени в жилищни комплекси. Очевидно било обаче, че всеки храм принадлежал на определена група жилища.

В по-късни времена храмът обикновено се отделял от жилищните квартали и даже се вземали мерки да бъде защитен от тях и това се обяснява вероятно с настъпването на класовото разслоение.



Що се касае за Чатал Хююк, че всеки дом е бил обиталище на едно голямо семейство, то три или четири жилища могат да се възприемат като родов съюз и може да се заключи, че всеки храм е принадлежал на един род.

По чаталхююкско правило покойниците ги погребвали в жилищните помещения под местата, където спели живите. В някои храмове обаче са открити погребения на жени с богати украшения. Така в слой ХІІІ, в храм № 3 са се запазили фрески с изображения на фантастично променени фигури и под малка площадка са погребани жена в седяща поза. Около нея са намерени много украшения и един жезъл, който се възприема като свидетелство за особения статус на погребаната.Тя е със сигурност жрица и владетелка.



Под стенописа в храм № 14 от VІ културен слой с изобразено изригване на вулкан също е открито женско погребения. Мъжки погребения в храмовете до средата на 70-те години не са били открити.

В храмовете са разкопани общо 17 погребения на жени. Археолозите обаче не успели да фиксират към кой културен слой се отнасят те. Във всички погребения се наблюдавало посипване с охра на покойната, което се свързва с предварителна подготовка за възкресение. Ясно е, че през неолита в Чатал Хююк главна роля в култа са изпълнявали жените. В центъра на религиозните представи през тази епоха стояла обожествената жена като източник на живота и смъртта.


През неолита се слага началото и на култа към бика, отразяващ мъжкото начало.

Глинената богиня, първата Кибела също е открита в яма за съхранение на зърнени храни между предназначените за семена зърна. Явно в представите на древните силата на женската плодовитост е толкова голяма, че може да стимулира всякакво плодородие – и при животните и при растенията.

Личните украшения като съставна част от носията са изява насъщия геометризиран стил. Тяхната типология се формира по времена неолитната революция, следвайки също така по-древни палеолитнипрототипове. Гривни, пръстени, обеци, гердани и амулети се изработват от стеатит, мрамор, средиземноморски мекотели, малахит, хематит, мед, олово, кост и др. Формите са строго геометрични и пределно прости. Изключение правят само нефритените амулети, които са зооморфни.

В поселенията от времето на ранния керамичен неолит (неолита) в изходната територия на доместикацията вече присъствува в завършен вид целият технически и социално-културен комплекс, характерен за обществата — носители на най-ранната земеделско-животновъдна икономика (например в Чатал Хююк от началото на VIIхил. пр.н.е.).


Кремъчен нож с костена дръжка и сакрални статуи на женски божества от Чатал Хююк.

Едва у земеделските племена жената станала не само прародителка и основа на рода по линия на майката., но и глава на семейството, защото тя обработвала земята. На нея именно се подчинявали животните и вегетационните сили на растенията. Като родоначалница и носителка на жизнената сила, от която зависи ежегодния цъфтеж и умирането на растенията, жената въплътила в себе си целият кръг от представи за живота и смъртта, които от наша гледна точка се намират в непримирими противоречия.

По това време възниква сакрална знакова система, която е натоварена c конкретно семантично съдържание. Тя обхваща прости зигзаци, ромбове c точка в средата, части от коси меандри, също и точка в централния ромб, триъгълници, дъги, спирали и волути. Срещаме ги върху пинтадерите от Чатал Хююк , но също и върху плочките от съкровището от Летница, които са едно от най-значителните примери на тракийското изкуство и имат голям принос в изучаването на историята и митологията на древните траки.



Припомням, че сребърните позлатени плочки от Летница са уникати, както за земите на траките, така и за цяла Европа. Те са с правоъгълни или с неправилна форма и на тях са изобразени много интересни митологични сцени. Главната сцена в тях е свещеният брак на тракийския владетел с Богинята-Майка. Не случайно, в известна енциклопедия на индоевропейския свят именно сцената от плочките от Летница е сложена на корицата, защото се смята, че това е най-красноречивата сцена в изкуството за вярванията на индоевропейците.

Интересно е да се отбележи, че този знаков репертоар се съхранява до края на съществуването на нео-енеолитната социална система.Той се отнася към малкото пиктографски изяви на неолитния човек, достигнали до нас.

C различни варианти и интерпретации на тази знакова система от особени йероглифи се срещаме и на Балканския полуостров чак до края наV хил. пр.н.е.Въпросните знаци и композициите от тях очевидно са служили за запис и предаване на важна информация от култово и може би генетично естество. Тяхната семантика е била добре понятна на неолитното население от Анатолия до Югоизточна и Средна Европа.



ТЕМА ЗА РАЗМИСЪЛ:

Първият град в Европа е бил край Пазарджик !

Най-старият град в Европа е праисторическият град, разположен около селищната могила Юнаците край Пазарджик, от края на V-нач. на ІV хил. пр. Хр./, която се смята за най-голямата в Западна България.

Той безспорно е уникален, защото в него за първи път се срещат на едно място, всички елементи, които правят едно населено място град. Бил е разположен на огромната за времето си площ от около 100 дка. Имал е мощно отбранително съоръжение, поддържано и използвано векове наред. Много съществено е, че тази отбранителна стена е ограждала само най-високата част на първоначалното халколитно селище. В един момент там се е концентрирала най-активната среда за живеене.


Около селищната могила Юнаците край Пазарджик, учените под ръководството на доц. Явор Бояджиев, откриха цял град, разположен върху площ от около 120 дка.

Културните напластявания са впечатляващи. В същност това е била цитаделата на селището, с площ от 7 – 8 дка. Разположена на най-видимата част от града, в нейното пространство освен жилищни постройки е имало и занаятчийски район с обособени производствени пространства. Откритата цитадела тук няма свой аналог на нашия континент. А селища от този тип започват да се срещат чак през бронзовата епоха, тоест близо 2000 години по-късно.

Проучванията досега на 6-метровия пласт от бронзовата епоха, както и сондажите в полето западно от могилата, показват, че първоначалните селища са имали предварително замислена кръгова планировка, с централна незастроена площ и укрепителна система на северната част на селището, състоящата се от ров и дървена палисада. Установена е двуделна структура на селищата - една част от тях е разположена върху издигнатия хълм, а другата представлява открито селище, намиращо се в полето западно от могилата.

С други думи, халколитните хора от Юнаците всъщност са построили първия Акропол и са създали първообраза на града в Европа, такъв какъвто изглежда и се развива в следващите епохи – през античността и средновековието. След тези находки, трябва да преосмислим представите и познанията си и да преместим историята на първите градове в Европа с две хилядолетия назад и няколкостотин километра на север.

 
Плоската могила - селищна могила при село Юнаците край Пазарджик – е най-старият европейски град.

Пред изследователите се разкриват свидетелства за трагичната съдба на неговите жители от тази епоха. Селището е опожарено, а хората стават жертва вероятно на вражеско нападение. Откритите човешки скелети на мъже, жени и деца в повечето случаи лежат върху пода на жилищата сред разтрошени керамични съдове и домашен инвентар, затрупани с големи парчета горели стенни мазилки, овъглени греди и дъски от покривите на къщите. Позите,в които са открити говорят, че те са паднали там, където смъртта ги е застигнала. Част от скелетите са обгорели от разразилия се жилищен пожар. За тяхната насилствена смърт говорят и антропологическите изследвания, които установяват, че един от черепите е пробит най-вероятно с бойна брадва.

Така загиват последните къснохалколитни обитатели на Юнаците, а заедно с тях и високата им култура. Свидетелство за нея са проучените до момента 15 жилища, изградени с глинобитна техника. В една от къщите е открита стена, последователно измазвана с червена и бяла боя. Освен традиционните пещи, работни площадки и зърнохранилища, в една от къщите бяха проучени и две съоръжения за съхраняване на месо /своеобразни „хладилници"/, каквито не са известни от други синхронни халколитни селища.


Керамичен съд от могила Юнаците - най-стария засега открит европейски град от каменно-медната епоха /халколит/,/в края на V-нач. на ІV хил.пр.Хр

По проекта се работи от години, но едва наскоро археолозите достигнаха до пластове от късния енеолит, в които бяха намерени следи от градоустройствена дейност.

Това доказа неговия най-стар произход и Юнаците оглави листата на най-ранния от откритите досега градове в Европа.

От селищната могила Юнаците могат да бъдат видени праисторически керамични съдове. Още снимки на находки от Юнаците може да видите тук: http://bg.netlog.com/alexandra_delova/photo/pho...- .

За СИМВОЛЪТ НА БИКА или силата на древния знак IYI на Балканите и в днешените български земи, вече сме говорили в тези блогове, в статията по повод книгата на г-н Петър Георгиев „УБИЙ САБАЗИЙ, УБИЙ БЪЛГАРИНА " - ІІ част - Графики и релефи - http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...-