Предговор
"Само оня, който знае откъде идва - знае накъде отива!"
Преди няколко месеца един приятел ми подари книгата «Империи от равнината» на една английска авторка на редица трудове по археология и стара история. Лесли Адкинс беше посветила нейните страници на научния подвиг и делото на британския лингвист и изследовател Хенри Роулинсън, благодарение на който Древният Изток става наистина рабираем за западния свят, което е сравнимо единствено с постиженията на френския египтолог Жан-Франсоа Шамполион.
Златен ритон от времето на Сасанидската империя. Ако се вгледате във фриза под горния ръб ше видите изображения на пиниеви шишарки и палмети, които са част от сакралните атрибути на трако- фригийския бог Сабазий – Загрей.
Търсенията на Роулинсън, сблъсъкът със загадъчните древноперсийски и асировавилонски клинописни надписи, тяхното дешифриране, трудният път на доказване пред научната общност във Великобритания, преживяванията в страните на Ориента - такава беше "сюжетната" тъкан на произведението.
Ала това беше книга и за страстите и приключенията на откривателството, за величието на древните цивилизации на Месопотамия и Персия и най-вече за една от най-ярките глави в историята на археологията - разгадаването на изчезналите езици на Вавилон, написана блестящо от Хенри Роулинсън, който, по думите на Дейли Телеграф, "сякаш е бил по-скоро природна стихия, отколкото човешко същество".
Карта на археологическите обекти в Иран.
В процеса на четене, внезапно за мен се сблъсках с уникална информация, свързана по един или друг начин с историята на българите и нашите предци. Сблъсках се със странното понятие “прабългари-еламити” като идентично наименование на прото-еламитите от времето между 3200-2700 г. пр.н.е.
Потърсих допълнителна информация и попаднах на сайта Virtual Museum of Iran Art (http://www.facebook.com/VirtualMuseumOfIranArt...), където са качени прекрасни снимки на неизброимо множество от древни артефакти от разкопките на обекти от земите на древните на Месопотамия, Мидия, Елам и Персия част от които ме потресоха, сравнявайки ги с тракийските находки, открити в нашите земи, както от времето на неолита в Юнаците, Караново, Дъбене, така и от периода на построяване на храмовете-гробници в Александрово, Старосел, Дуванли и в Долината на тракийските царе.
Паралели между характеристиките и визията на артефактите от онези далечни земи има и с по късно намерените находки от земите на българи, сармати, саки, скити, масагети...
Попадах на снимка на каменна табличка от времето на културата "Jiroft", археологическа култура ранната бронзова епоха (края на 3-то хилядолетие пр. Хр.), намиращ се в това, което е сега в провинция Керман на днешен Иран, на последния ред от която буквално са изрисувани цели 12 знака, взети направо все едно от нашата глаголица. Четири от тях ги има и в надписа, открит при древното скално светилище на бесите при Белинташ - на възраст около IV-V хил. пр.Хр. , посветено на бог Сабазий в Родопите!
Учените твърдят, че на тази каменна таблица са изобразени най-старите йероглифи употребявани от културата "Jiroft", “което показвало, че шумерите не са били първите е хора измислили писмото." Ние тук на Балканите отдавна знаем това , тъй като надписът от Белинташ е явното доказателство, че траките и техните индоевропейски предци - арийците - не са били безписмен народ и в отделни случаи са записвали послания върху скалата, използвайки фонетична или пиктографска писменост.
Карта на земите на Еламитската империя (в червено) и околните територии.
Yousef Majidzadeh, ирански археолог и ръководител на археологическия екип на разкопките в Jiroft, категорично заявява , че културата "Jiroft"е напълно независима цивилизация от бронзовата епоха със собствена уникална си архитектура и език ", посредник между Елам на запад и цивилизацията от долината на Инд на изток. Не се откриват никакви връзки между този “прото-еламитски” с неговите линейни скриптове и акадския произход на клиновидните надписи на по-късното еламидско писмо от времето на средното и късното Еламско царство.
«Ние днес не знаем как този еламитски е бил наричан от древните си създатели. През втората половина на 19-ти век , започна търсене на името на този език: "Scythic" (!!!), "Медиана", "Protomedic"(!!), "Amardian", "Susian" и "Anzanian " са етикетите, колебливо, създадени от учените за него. Така че, без наличие на древен глотоним учените използват днес етикета , произхождащ от древното наименование на района, където се е говорел езика, като го наричат просто «протоеламски», а връзката му с езика на скитите и медите, остава все така скрита в дебелите и прашни научни книги.
Сребърна фиура на коленичил бик, Елам, 3100-2900 г. пр.н.е.
Линейната сричкова азбука на културата "Jiroft", обаче, очевидно е производна от древните пиктографските знаци, употебявани от заселили се в района през 2-3 хилядолетие преди Христа индоевропейски племена, чиято инвазия достига в района през земите на Мала Азия, Кавказ, Двуречието и западен Иран, въз основа на които по-късно възникват древните държавни образувания на империите на Урарту, Мидия и партските царе, страната на арийците и впоследствие Сасанидската империя в днешен Иран.
Разсейване на TRB последващите култури.
В началото на 19 век, Фридрих Шлегел пръв придал антропологична насока на лингвистичните открития въз основа на разчитането на Авестата. [b]А през 1833/36 г. германският лингвист Август-Фридрих Пот пише:[/b]
"Народите на Европа някога са били прислонени в дълбините на Азия, там те са се събирали като деца около тази майка: ние вече не трябва да внушаваме по този повод неясни реминисценции, можем да се облегнем на фактическото доказателство, което ни предоставят европейските и азиатските езици. ..."
Днес към Арийските (Индоевропейски) езици учените причисляват:
.Албански
.Арменски
.Балтийски
.Германски
Гръцки
.Индо-ирански
.Италийски
.Келтски
.Славянски
Индоевропейските (Арийските) народи в Евразия към 500 г.пр.Хр.
Тракийски племена са били съседи на арменци, бактрийци и индийци. Траки са поили конете си дори в Аму Даря. Това за съжаление не е известно на широката публика. Недобросъвестни учени правят всичко възможно да бъде прикрита връзката между европейските и азиатските траки, макар Страбон на няколко пъти да споменава, че става дума за хора от един и същ произход.
Древният летописец обяснява също, че бита и обичаите на народите в Тракия са като тези на мизи, фриги, витини и др. обитаващи земите на изток от Троя. В действителност една голяма част от потомците на Арес са обитавали значителни пространства от Азия и са изиграли важна роля в оформянето на много общества на този континент.
За всичко това, което видях и научих ще се опитам да Ви разкажа и покажа в частите на този блог. Колко и дали съм успяла, ще кажете Вие, които ще ги прочетете, но дори и да не сте съгласни с моите изводи или тълкуването на находките и откритията, важното е да се замислим за корените и древните традиции, които са в основата на народо-психологията ни и силата на съзидателния дух от времето на праисторията, която ги ръководи, запазвайки и умножавайки културата ни от древността до днес, а надявам се и през идващите бъдни дни.....въпреки трудностите на историческото развитие....
Неолитни съдове от праисторическото селище Чатал Хююк с характерния мотив 'вървилник' или «мрежа». Нека припомним, че мотива 'вървилник' се среща по огромно количество древнобългарски артефакти. На Изток, той се нарича "небесната мрежа" или "мрежата на Тао", символ е на Праначалото. Археолозите на Запад го зоват "рибарска мрежа". От селищната могила «Юнаците» край Пазарджик могат да бъдат видени множество такива праисторически керамични съдове.
Съд от най-стария засега открит европейски град при с. Юнаците от каменно-медната епоха /халколит/, /в края на V-нач. на ІV хил. пр. Хр.
Част първа
ПРАИСТОРИЧЕСКИТЕ ГРАДОВЕ НА ИНДОАРИЙСКИТЕ НАРОДИ
или
ОБЩОТО МЕЖДУ БЪЛГАРСКИЯ СИМВОЛ « КАНАТИЦА», ПРАИСТОРИЧЕСКОТО СЕЛИЩЕ ХАДЖИЛАР И МОГИЛАТА ЧАТАЛ ХЮЮК В ЗЕМИТЕ НА НЯКОГАШНАТА АНАТОЛИЯ (В ДНЕШЕН АНАДОЛ)
(В текста е използван откъс от статията «Най-старата Канатица и магията на Хаджилар» публикувана в сайта Движение “Войни на Тангра”)
За мен археологията е начин за пътуване във времето. Натрупаните от вековете културни пластове биват разкривани прецизно един след друг. Колкото по-надолу слизат специалистите, толкова те се докосват до по-древни периоди от историята на човечеството. Често откритията, които те правят чрез намирането на артефакти свързани с керамиката, изкуството и религиозните погребални обичаи не могат да бъдат оспорени чрез никакви теоретически и идейно-политически построения.
Разбирането, че българите са местен за Балканите народ, води след себе си и идеята, че трябва да търсим следи от нашите предци не само на територията на днешна България, но в целия огромен ареал, включващ Балканския полуостров и Анатолия. С особена сила това важи за далечната праистория, когато тази земя е била дом за най-развитата за времето си цивилизация в целия свят – хора със сродни обичаи, духовна и материална култура, използващи диалекти на един и същ език
ORPHEUS MOSAIC RETURNED TO TURKEY
Английският изследовател и археолог проф. Джеймз Меларт прави наблюдение за сходствата между неолитните и енеолитните култури от териториите на днешните български, гръцки и турски земи. Това са културите Слатина, Кремиковци, Старчево ІІІ, културите по долината на р. Марица и Неа Никомедия на Балканите и културите Чатал Хююк и Хаджилар ІІ в Мала Азия.
Такъв е случая и с находките от праисторическото селище край Хаджилар на територията на днешна Турция, в земите на някогашна Анатолия, там където някога се е простирала Битинската страна на тракийското племе битини или витини. (за които вече сме говорили) - http://alexandradelova.blogspot.com/2015/02/blog-post_2.html
Канатицата, която виждате, НЕ е изтъкана на чипровски килим, а е изобразена преди 7 300 години на съд, открит при разкопки в праисторическото селище Хаджилар (Хачилар)!
В тази статия вместо мен ще говори тя - Канатицата - един от поредицата прадревни символи, които българите са съхранили и използват и до днес. Надали някой се съмнява, че този основен мотив от чипровските килими и традиционните български шевици е изключително древен, но когато го срещнем на артефакт, датиращ от каменно-медната епоха и то от българското етническо землище, не остава съмнение за това, че нашият народ в най-голяма степен може да претендира за великото наследство на първата европейска цивилизация.
Няколко думи за изключително значимото праисторическо селище Хаджилар: Селищната могила се намира на 615 км южно от Истанбул, 26 км югозападно от Бурдур и на 1.5 км западно от с. Хаджилар, на 940 м. надморска височина.
Селищната могила Хаджилар
Археологическите разкопки, проведени от Дж. Мелаарт (същият археолог открива и знаменития Чатал Хююк) в периода 1957-1960 разкриват тринадесет последователни нива на застрояване в източната половина на могилата от късния неолит и каменно-медната епоха и двадесет строителни нива в западната част, където се е намирало и селището от епохата на предкерамичния неолит (ок. 7000 г. пр. Хр. според радиовъглеродните изследвания).
Напразно се опитвате да намерите разлика между Канатиците, които и до днес извезват нашите сръчни майстори, и Канатицата от Хаджилар - те са напълно идентични!
Чипровска Канатица
Черга от с. Райково, Смолян, изработена ок. 1925 г. с прочутата "канатица", от която наистина лъха някаква странна и необяснима космическа подреденост и сила.
Любопитното е, че Хаджилар е първото в Мала Азия праисторическо селище, в което се открива предкерамичен неолит (скоро след това Мелаарт открива пластове от тази епоха и на Чатал Хююк).
Мелаарт е изключително впечатлен и изненадан от съдовете, които открива при разкопките: „твърде необичайни със своите овални форми, брилянтно полирана повърхност и причудлив дизайн, който напомня повече перуанска керамика, отколкото каквото и да било, намирано в Близкия Изток.” (Mellaart, 1970, стр. xi).
Орнаменти върху глинени съдове, от Хаджилар I, халколит
Глинени съдове от Хаджилар I, халколит
Очевидно Мелаарт не е познавал българските традиционни орнаменти, иначе нямаше да дири аналози на тези, които среща в Хаджилар чак на американския континент.
Неолитна керамика от България
Освен Канатицата в Хаджилар се среща поне още един символ, който можем да намерим и по нашите чипровски килими - мотивът "кука":
Хаджилар I, халколит
Мотивът ‘Кука’ върху чипровски килим
Куки' и вписани канатици
Важни за нас обаче са два факта:
1. Най-трайна и системна употреба от древността до наши дни този символ намира в българската традиционна орнаментика: везмо, шевици, килими. В България също така има огромно многообразие от различни орнаменти, които имат за своя основа класическата и най-проста Канатица, която намираме в Хаджилар.
2. Най-ранната, открита засега Канатица, е засвидетелствана в Хаджилар, Мала Азия - кътче от люлката на българската цивилизация (Балканите и Анатолия).
Тези факти са само малка част от планината от информация, която се натрупа в последно време, за да докаже, че именно българите са преките приемници на великата праисторическа цивилизация на Европа.
Изработването на чипровските килими да бъде включено в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Това поиска президентът Росен Плевнелиев, в речта си по повод тържествата във връзка с 400 години от рождението на на големия български духовник и дипломат архиепископ Петър Парчевич.
Разбира се, "Канатицата" и други орнаменти от Хаджилар не се срещат само в Дунавска България:
"Канатицата", изобразена на тенгрианско светилище в земите на … Волжка България, дн. Татарстан/Чувашия.
Обичаната от чипровските тъкачки фигура „канатица” и до днес се среща при наследниците на прабългарите в Поволжието, изобразена е и на върха на дървото на Тангра.
Сериозен довод за ранното начало на чипровското тъкачество е високото ниво на този занаят, познат на прабългарите още от пребиваването им в Азия преди преселението, което производство те донасят и в земите отсам Дунава.
Ако приемем тезата на Р. Сефтерски за произхода на торлаците (българска етнографска група, обитаваща селища в Чипровско, Белоградчишко и Пиротско), че са прабългарско население, както и древнобългарския произход на думата „шарки”, с която и до днес местното население обозначава фигурите върху килимите, бихме могли спокойно да приемем, че тъкането на килими в региона е от времето на прабългарското заселване на Балканите. Безспорна е близостта на чипровските килими с тези от Средна Азия и Кавказ, приликите са в техниката на изработване, цветовата украса, композицията и основните мотиви.
Според С. Попов, основавайки се на две легенди, в Чипровци килими са се тъкали много по-рано. Той отбелязва, че „...през епохата на Цар Симеона, а и след него други царе, князе и боляри са украсявали си освен палатите си с кожи, но и с чипровски килими...”
"Канатицата" е типичен елемент и за килимите в някои планински райони на днешен Иран и Северен Авганистан, в подножието на планините Памир и Хиндукуш, където се намира и до днес в източните части на историческите области Бактрия или Согдиана, в някогашен Тохаристан, там, където се между ХІІ и VІ в.пр.Хр. се е намирало древното и прочуто царство, което индийците и арабите са наричали Балх и Балхара, арменците - Булх, а персите и таджиките - Булгар и Булхор.
Фигурата "Канатица" е втъкана още в килимите на цял Кавказ и в Азербайджан, точно в онези райони на Кавказ, където чежду 4 и 1 век пр.Хр. са се заселили древните българи и в централен Кавказ се е появила и цяла голяма област с име Балкария, напомнящо също за древната Балхара.
Символът "Канатица" върху арменски народни носии.
Нека припомним, още че в своята "Исторїѧ славѣноболгарскаѧ" Паисий Хилендарски пише, че български цар по времето на Лъв I (457-474) и Зeнон (476-491) е превзел „Армения и Мидия”, т. е. Персия на цар Пероз.
Няма коментари:
Публикуване на коментар