РОЗАТА НА ОДРИСКИЯ ЦАР АМАТОК

РОЗАТА НА ОДРИСКИЯ ЦАР АМАТОК

или откъде наистина произлиза "българската роза" ?

Херодот е бил прав за уханието на тракийските градини

Има основание да се смята, че една от прочутите рози сред гърци и римляни е сорта, наричан кой знае защо днес по света Rosa gallica, известна у нас като Казанлъшка роза.

През ХVІІ – ХІХ век като центрове на разпространението й се обособили България и Франция, като до там розата достига по времето на Римската империя.

Червена казанлъшка роза, наричана днес по света Rosa gallica.

Като маслодайни в света се отглеждат 4 вида — Rosa damascena, Rosa centifolia (столистна роза), Rosa gallica и Rosa alba.

Ако човек си направи труда да проучи въпроса как и откъде се е появила българската роза, ще научи, от всевъзможните публикации, че според легендите родината на маслодайната роза била Югозападна Азия, Индия, Египет, Сирия и къде ли още не, откъдето тя през Истанбул била дошла и у нас. Всъщност, рози наистина има навсякъде, но най-хубавите, най-ароматните - са тук – в Розовата долина в центъра на Балканите, наричана още „Долината на тракийските царе”.

Днес като даденост се приема, че българската маслодайна роза била произхождала уж от групата на храстовидните листопадни рози, създадени в Сирия, около Дамаск, представлявала подвид от потомството на Rosa damascena и затова наричат казанлъшката роза Rosa damascena Mill. При продължителното й отглеждане в района на Казанлък, в течение само на 3 века, розата „значително се била променила”, като преди всичко била станала по-кичеста, с повече венчелистчета :) . Това определяло и нейното обособяване в самостоятелен вид – Roza kazanlika V. T., а България погрешно считат за нейна втора родина.

Отскоро, обаче, ние българите, можем да докажем, включително и с археологически артефакти, че нашия вид маслодайна роза от „Долината на царете, не е била пренесена тук от някъде другаде (и то едва в края на 17 век), както твърдят съвременните историци и етнографи, а е била прочут местен сорт още преди 2500 години, като дори древногръцкия писател Херодот, известен като „бащата на историята” е писал, че най-хубавите рози са в земите на траките.

Розовата долина в центъра на България.

Логично, в съвремието си избрахме роза за лого на прага на ЕС, но повечето от нас я свързваме единствено с гюла от Казанлъшката долина, наричан още Rosa damascena, за който се твърди, че само преди 300 години бил пренесен от Турция по българските земи, а едва в средата на 19 век се била формирала така нар. Розова долина, в района между Казанлък, Карлово и Стрелча.

Ето, това е Rosa damascena, която при продължителното й отглеждане (от 3 века!!!) в района на Казанлък, уж „значително се била променила, като преди всичко станала по-кичеста, с повече венчелистчета”., като се превърнала в ето това :



Казанлъшка роза, Roza kazanlika V. T.- шестдесетолистната роза, отлеждана в нашите земи повече от 2500 години - още от времето на тракийските царе!

Гилдията на нумизматите, обаче, вече може да проследи родословието на нашето ароматно цвете, отглеждано в „Долината на царете” чак до IV век преди Христа.

По това време е царувал одриският владетел Аматок (389-356 г.пр.н.е.), който слага розата като символ върху своите монети. Оказва се, че никоя държава не може да се похвали със символ с такава древност.

Монетaта на Одриския владетел Аматок (управлявал от 389 до 356 г.пр.н.е., с прекъсвания), на която в горния край е изобразена роза върху лабрис, а на гърбът е изобразен грозд.

Местната българска роза е била прочута още преди 2500 години,за това свидетелстват съчиненията на древните автори и изображенията на монети на тракийските владетели от ранното Одриско царство (IV в.пр.н.е.). Това е царството,което по това време е ”от държавите в Европа е било най-голямо по размера на своите приходи и другите си богатства”, твърди Херодот (484-425г. пр.н.е.).



Бащата на историята дава и други свидетелства за съществуването в земите на древна Тракия на „рози, всяка, от които имала по шестдесет листа, и по ухание превъзхождали всички други видове”.

Самият Херодот обръща внимание върху това, че „тракийските владетели са имали градини, в които специално са отглеждали такива рози”.

Роза над брадвата засега може да се види само на 5 монети от IV век пр. Хр.

Доскоро това сведение нямаше конкретно археологическо потвърждение, свързано с ранната история по нашите земи. Напоследък обаче стана известно, че от времето на Аматок, владял земите по горното и средно течение на реките Марица и Тунджа, са намерени бронзови монети с изображение на разцъфнала роза. Тя може да се види ясно на опаката страна, над двойната тракийска брадва (лабрис), докато на лицевата има грозд с дръжка", обяснява нумизматът Ставри Топалов.

Само пет са известните в колекционерските среди монети с точно такъв сюжет. При другите (близо 250) от подобен тип розата над брадвата е заменена с бръшлянов лист или бича глава. От времето на Аматок има запазен и друг вариант - кон от едната страна и лабрис от другата (вероятно не повече от 26 броя).

Според Топалов грубият вид на монетите в сравнение с елегантното гръцко производство от същата епоха натежава в полза на твърдението, че те са местно производство. Теглото им се движи от 14 до 20 г, диаметърът - от 18 до 22 мм, а дебелината - от 5 до цели 11 мм.

"Изображенията на рози са били свързани с култа към Дионис. Пак Херодот споменава, че розите са виреели в градините, предпочитани от божеството и неговата свита", пояснява Ставри Топалов. В чест на Дионис траките са почитали и виното. По време на празненствата в чест на Дионис се отдавали на буйни ритуални оргии, наричани розалии. Тракийските розалии, гръцките мистерии и римските вакханалии тясно са преплетени и с митовете за Орфей. Римляните преименували Дионисий на Бакхус, а менадите на вакханки. А празниците се превърнали във вакханалии. Очевидно е защо само на вакханалиите в Тракия са казвали розалии.

За много чужденци и днес розата е символ на България. В историческите хроники на много народи в миналото се е говорело за България като за “страната на розите”. Името на страната ни и сега почти емблематично се свързва с българската маслодайна роза и българското розово масло, което е най- висококачественото и най-скъпото етерично масло в света. То притежава най-фин и дълготраен аромат.

Маслодайни рози днес се отглеждат в районите на Крим, Краснодар, известни площи в Молдова и Грузия, в Турция, Франция, Мароко, Индия, Афганистан и други страни. В нито една от другите страни по света, където се отглеждат останалите изброени видове маслодайни рози, обаче, в цветовете на местните сортове няма толкова високо съдържание на етерични масла, както в българската роза и затова маслото им не е с толкова високо качество.

Българското розово масло, добивано от шестдесетолистната роза, отлеждана в нашите земи повече от 2500 години - още от времето на тракийските царе, вече векове наред прославя навсякъде по света страната ни, а днес е неотменна съставка като облагородяващо средство при производството на повечето първокласни парфюми.