ПОТОПЪТ

ПОТОПЪТ

Черно море - в древноста първоначално било известно като Axenos, или "Негостоприемно",  а по-късно и като "Понтус". Водосборният район на Черно море е пет пъти по-голям от неговата площ и годишно в него се вливат 350 куб. километра вода.

Дълбокият до 50 м Босфорски проток го свързва с Мраморно море, а чрез Дарданелите има връзка със Средиземно море. На север Керченският проток го съединява с Азовско море, което може да се приеме като плитък и голям залив на Черно море.

ИСТОРИЯ И ГЕНЕЗИС

След многократно диплене на земната кора, до преди 7 800 -7 500 години на мястото на днешния басейн се установило сладководно езеро, доста по-малко от днешното море.

Равнището му е било с цели 130 м по-ниско, а по бреговете му са се разполагали огромни плодородни равнини. Тук се развива изключителна култура, за която само ни загатват Варненското и Дуранкулакското златни съкровища, представяващи ни най-древното намерено обработено злато в света. Можем само да мечтаем какво наследство би оставила тази цивилизация на човечеството, ако преди около 7 500 години, не бе настъпил потопът...

Тогава били залети заселените полетата (плоските терени) и устията на реките. А профила на Черно море и днес подсказва накъде са се оттеглили подгонените от потопа хора. Така предците ни в периода между 4500 - 2300 г. пр.н.е. достигнали в процеса на разселението си до бреговете на Нил, Междуречието - Тигър и Ефрат, Урал, Волга, Памир и Каспийско море, както и до бреговете на Балтийско море и земите на сегашна Северна Франция, Англия и Дания.

Краят на една цивилизация. Потопът в Черно море. Изследвания, легенди и спорове

"Най-развитата човешка цивилизация от VI-V хилядолетие пр. Хр. зародила се именно в Черноморския басейн изчезнала, прогонена от природни бедствия и появили се по-късно варварски племена. Следите от тази природна катастрофа засегнали и вътрешността на древните български земи. Изследванията на българо- японския екип на селищната могила при Дядово, Новозагорско под ръководството на проф. Д. Гергова, показват, че между пластовете от края на каменномедната епоха и началото на бронзовата епоха лежи слой без културни останки (хиатус), който се оформял в продължение на повече от 1000 години – от края на V хил. пр. Хр. до края на ІV хил. пр. Хр. Нови научни изследвания със сигурност ще предоставят още по-обективна картина на природните и исторически събития от далечното минало. Но и сега може да се каже, че високата култура и познания на тази най-древна цивилизация не били безвъзвратно загубени.

Вероятно именно преживелите Потопа и разселили се нейни създатели, са поставили основите на шумерската цивилизация в Месопотамия, оставили са диря и в знанията на древен Египет.

Катастрофата, която настъпила и в която се родило Черно море, вдъхновила вечното предание за потопа и не случайно именно шумерите твърдели, че тяхното познание било придобито от други във времето след потопа."

проф. Петко Димитров, ръководител секция “Морска геология и археология”
Институт по океанология – БАН, Варна
проф. Диана Гергова, Археологически институт с музей при БАН, София

http://www.credobonum.bg/bg/news/945/Krayat-na-edna-tsivilizatsiya-Potopat-v-Cherno-more-Izsledvaniya-legendi-i-sporove

Карта, направена от двама американски учени проф. Уйлям Райън и Уолтър Питман от Колумбийския университет, обясняващи миграцията на хората от Балканите след потопа при отварянето на Босфора през 5600 г.пр.н.е.

Науката днес кагегорично потвърждава, че в района на Черно море към 5500 год. пр. Хр. е имало грандиозно наводнение – потоп, като при това нахлуване водата е заляла сушата на 80-100 км. от предишната брегова ивица. Загинали много хора поселища в гъсто населения район окоро предишното сладководно езеро, което е представлявало истинска екологична и културна катастрофа.

Въз основа на археологически находки се констатира, че след този потоп белите народи, обитаващи Югоизточна Европа започват да мигрират. Едни тръгват на запад, други на североизток, а трети през днешна Мала Азия – към земите на Шумер и Месопотамия, и по-нататък към Средния Изток и Централна Азия до Северна Индия.

В подкрепа на тази теория идват резултатите от генетичния анализ:

Това е произхода на един мизийски българин от Делиормана, според генетичния тест и хаплогрупите към които спадат предците му, заедно с географското разположение на земите, от които са ген. маркери. - теста е направен от Family Tree DNA - http://www.familytreedna.com/

Първите европейци са били именно тук, преди 9000 г.  в района на днешна Варна, общество с добре развита цивилизация. На дъното на Черно море, на около 200 метра дълбочина, са открити останки от селища от преди потопа. Предците на тракийски племена са достигнали до днешен Иран през Мала Азия и в последствие част от тях са се върнали обратно, минавайки северно от Каспийско и Черно море, като са оставили следи за присъствието си.

Тези разселвания продължават няколко хилядолетия след епохата на потопа. В случая генетичните маркери от изследването по-горе сочат именно тази посока на разселение, като връщането на част от тези племена, впоследствие към Европа около 2 век е станало точно, както посочва Михаил Сирийски, през пустинята Каракум - идвайки от клисурите на планината Имеон до р. Дон, която се влива в Азовско море...

"А като стигнаха до р. Дон, която се влива в Азовско море, единият брат, Булгариос, помоли ромейския император да му даде земя за заселване и той му даде Дакия и Мизия... Другите двама братя се заселиха в градовете на Аланската страна в Кавказ, които се наричат още Каспия или Торайски врати. Тези хора бяха наречени от ромеите с името българи."

Съществува много достоверна хипотеза, че следващите в нашето повествование събития са били реалният отзвук, отразен като вселенския потоп, както в епоса Гилгамеш, така и в Библията. Както посочих, близо преди 7 500 години земята се разтърсва, и от конвулсиите й тесния провлак разделящ долината на сладководното езеро от Мраморно море и чрез него от световния океан, се пропуква и в получилия се разлом, известен днес като Босфора, нахлуват морските води, стигат до края му и оттам се хвърлят от 130 м височина и започват да заливат огромната долина и сладководното й езеро.

Тътенът е бил оглушаващ. Някой си е направил труда да изчисли, че звуковата картина е съответствала на 200 Ниагарски водопада! Чувал се е на стотици, на хиляда километра! Един истински земен рай е бил напълно унищожен и залят от солените води на световния океан. За кратко историческо време възниква най-новият морски воден басейн край нашите земи – Черно море.

Черно море е било сладководно езеро до преди преди 7 500 години. Тогава повдигането на равнището на Световния океан довежда до възникването на сегащния Босфор. Преливник с дълбочина от 36 метра, през който нахлува солената вода, преминала през другия плитък проток Дарданелите (55 м.). 
 
Една от най-вероятните хипотези за мита за библейския Потоп е свързана с това събитие.
Бреговете на сладководното езеро са били заселени. В него са се вливали тези реки, които и днес се вливат. Земите около езерото са се обработавли. Отглеждани са животни, езерото е гъмжало от живот.

Пробивът на океана през тесния Босфор е повдигал нивото с около 15 см на ден и е изтласквал населението. Днес древният бряг е на около 150 метра под водата. При Синоп (Турция) това ще рече, че той се намира на около 37 километра навътре в морето. А при Синоп брега е сръмен и залетите площи са тясна ивица.

За около три години сладководното езеро е унищожено и се е получило днешното Черно море. Залети са около 100 хил. кв. км. - в зависимост от релефа на терена. Това е описано в книгата на в книгата "Потопът"("Noah's Flood", 1997) от У.Раян (W.Ryan) и У.Питман (W.Pitman).

През 1999 г. експедиция ръководена и инициирана от Боб Балард открива древната, сладководна брегова линия при Синоп. Намерени са черупки от сладководни мекотели, чиито радиовъглероден анализ ги датира на около 7000 години. Намерените черупки от соленоводни мекотели са от преди 2,800 до 6,820 години, докато сладководните варират от 7 460 до 15 500 години.


Според тези данни (от 1999 г.) Босфорът е пробит от солените води на световния Океан в периода между от преди 7460-6820 години.

Тектоничен разлом създава Босфора и черно море, разделяйки Европа и Азия


БИБЛЕЙСКИЯТ ПОТОП, ЧЕРНО МОРЕ И АРХЕОЛОГИЯТА                                                                     Иван Иванов

"Кои са археологическите предпоставки да се твърди за наличието на потоп в Черно море. На първо място това са потъналите селища, за които стана дума по-горе. Те разбира се биха били потънали и при постепенно – за десетилетия или столетия, покачване нивото на морето. 

Тук обаче става дума за много бързо и рязко покачване защото:

- Намерени са много цели керамични съдове, които при нормално напускане на жилището всеки би взел със себе си.
- Има много цели сечива от камък, кости от рог на елен – също не биха били изоставени.
- Липсват пластове и нива, нормални при праисторическо селище на брега, а има общо струпване на находки в песъчливо глинест пласт, което би могло да стане при нахлуване на голяма маса вода.
- Коловете от жилищата не са били забити във вода, а на суша и то поставени в стени, защото се намери запазена кора на коловете. Ако е било бавно покачването и кората щеше да изчезне.
- Над енеолитния пласт бе намерен пласт с дебелина от около 90 – 100 см, който е лишен от останки от човешка дейност, както и от полен. Това може да стане само при бързо натрупване на наноси след прииждане на висок стълб вода.
- Има още един сериозен аргумент за наличието на потоп – това е съдбата на последните жилищни хоризонти от енеолитните селищни могили в по-голямата част от нашата страна. Всички пластове са горели!? И всички са покрити от пласт около 30 –40 см хиатус (празен слой без археологически находки). Когато има пласт от ранната бронзова епоха той е винаги над хиатуса.

Към всичко следва да се добави, че в следващата, бронзова епоха водата се е оттеглила, но след значителен период от време, почти до нивото от енеолитната епоха. В края на бронзовата епоха, около 2 000 г.пр.Хр. процесът със заливането и потъването на селищата се повтаря. И отново  нивото на водата се повишава рязко. И вече за дълги години остава така и  постепенно се покачва, но в резултат на други процеси.

В заключение мога  да предполагам, че е имало катастрофално бедствие с характера на потоп, който е поставил края на току що родената Варненска цивилизация. Той е навлязъл дълбоко във вътрешността на страната с висока водна маса. Разрушени са повечето селища от това време и почти всички от тях и  изгорели. Ще споделя само един факт. Преди повече от 15 години предположението за потоп споделих и с професор Ян Бест от Холандия, тогава ръководител на българо холандска експедиция, проучваща една от най-големите селищни могили у нас – при с. Дядово до Нова Загора. Културният пласт на енеолитната епоха и там завършва с горял хоризонт и след пласт от хиатус започват находки от ранната бронзова епоха.

Професор Бест събрал черупките от охлюви в този лишен от археологически находки пласт и ги изпратил за анализ в САЩ – Масачузетс. Отговорът бил, че тези черупки са от водни мекотели!? Оставям извода на читателите.
И това страшно събитие е станало близо по време с библейския потоп."

Най-важното, което трябва да се знае за Черно море е фактът, че в по-голямата си част то е мъртво. Само в най-горния му пласт - докъм двеста метра, има кислород и живот. Надолу, до самото дъно то е наситено със сероводорот, и всъщност представляват най-голямата маса безжизнена вода в света. Сероводородът мчоже да се използва като суровина за добив на газ, но вероятно икономически причини забавят тази индустрия.

Ако обаче се получи естествено "преобръщане" на водните слоеве, и сероводорода бликне в атмисферата, това би предизвикало една от най-ужасните катастрофи на Земята.

Дали ние, българите, сме много специални днес е спорно, безспорното е, че имаме най-зловещото море на планетата. 90% от общия обем на морския басейн е мъртва вода, силно наситена със сероводород, чието общо количество в Черно море се изчислява на над 20 000 куб.км! Едно е сигурно, Черно море е уникално, почти мъртво море, в което животът обитава само повърхностните 100-150 метра от над двукилометровите му глъбини.

Географията на водосборният басейн на Черно море е потресаваща. На нея ще се наложи да се върнем още веднъж, а тук ще спомена мимиходом, че

• площта за която говорим е над 2 млн. кв.км,
• обхващаща 24, основно европейски и няколко азиатски държави,
• с обща численост на обитаващите този водосбор – около 180 милиона души. В морето ни се вливат
• около 100 реки сред които грандовете на Европа – Дунав, Днепър, Днестър, Южен Буг, Дон, Кубан (част от тях през Азовието).

Със самото му създаване в него е заложена чудовищна по мощта си геобиологична адска машина, чийто часовник неумолимо цъка с

НАТРУПВАНЕТО НА СЕРОВОДОРОД

в дълбините. То започва още от първия час на сътворението му поради:

1. морфологичните характеристики на басейна,
2. плитководния проток Босфора и
3. чудовищния водосборен басейн,

обхващащ половин Европа. Солените води буквално удавят и затрупват в придънния слой под километров воден стълб сладководната флора и фауна на долината. Това е началото – немислимо по обемите си гниене, без достъп на кислород.

След първоначалния бум, процесът дори не се забавя. Босфорът е твърде плитък и не позволява обмен на дълбинни води от Черно море към световния океан. Нещо повече, хидродинамиката в Босфора дори влошава нещата. Течението от Черно към Мраморно море е повърхностно, т.е. отнася жива, наситена с кислород и по-слабо солена вода, а обратния поток – от Мраморно към Черно море е по дъното на протока, вкарвайки по-солената и съответно по-тежка средиземноморска вода.

Този обем обаче е нищожен в сравнение със сладководния дебит от огромната водосборна площ. В същото време реките освен, че вкарват сладка вода, носят и огромни количества органични отпадъци, които непрекъснато подхранват армадите анаеробни организми. И цикълът се затваря. Взривните запаси на Черно море не намаляват, а дори и се увеличават. Един мощен природен катаклизъм по дъното на морето или човешка намеса, с детонационен еквивалент на бомбата хвърлена над Хирошима, ще доведе до изхвърляне на чудовищни количества сероводород над повърхността и взривяването му, което за планетата ни би имало ефекта от сблъсък с космическо тяло 6 пъти по-малко от Луната!

 Ползвани са и извадки от статията на Валентин ФЪРТУНОВ „H2S* – ЩЕ ГРЪМНЕ ЛИ ЧЕРНО МОРЕ?”