ЕЗИК И ПИСМЕНОСТ НА ФРИГИ И ПЕЛАСГИ

ЧИЕ Е ПИСМОТО ЛИНЕАР Б?

или ЕЗИК И ПИСМЕНОСТ НА ФРИГИ И ПЕЛАСГИ

/по материали на доц. д-р Георги Сотиров, Квебек-Уинипег, 1971 г./

ЕДИН ОПИТ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ ИЗ МЪГЛИВИТЕ ЛАБИРИНТИ
НА ИСТОРИЯТА НА ПАЛЕОТРАКИЙСКИТЕ ПЛЕМЕНА - ДРЕВНОТО
АВТОХОННО НАСЕЛЕНИЕ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ

във връзка с темата ПРЕДКИРИЛСКА ПИСМЕНОСТ В СЛАВЯНСКИТЕ ЗЕМИ -  http://alexandradelova.blogspot.com/2015/02/blog-post_43.html


Страбон и Херодот твърдят че фригите са тракийско племе, което преди това се е наричало бриги. Създават своя държава в историческата област Фригия в Мала Азия със столица град Гордий. До наши дни са се съхранили сведения за двама фригийски царе, цар Мидас и баща му Гордий. Предполага се, че фригите се преселват в тази област от бреговете на река Струма в Македония в 1100 г. пр.н.е.

Удивителна е лекотата и охотата, с която елинистите предпочитат да забравят, че фригийците са много по-древен народ от гърците. “Книгите както на фригийците, така и на мизийците”, пише Страбон, “ни връщат във времената преди Троянската война.” Възможно ли е това да е вярно, ако фригите и мизите не са имали собствена писменост?

Платон признава, че гърците са заели и ползвали фригийски думи като pyr и hydor. Павзаний съобщава,че е имало спор между фрийгийците и египтяните относно това, кой от двата народа е по-древен.


Sofia Photo Agency, архив, Impact Press Group

Херодот разказва,че Псаметих е провел опит, които го е убедил,че фригийският език е по-стар от египетския . Имаме право на възражения срещу фараонските методи на доказване, но определено спорът сам по себе си е отражение на общоприетите вярвания от онова време за това, кои са били най-старите народи. Ако фригийският език е бил на възрастта на езика на египтяните, или по-стар, само от това вероятността фригийската писменост да е предшествала гръцката придобива почти сигурни измерения. А ще стане още по-сигурен факт, след като продължим с разследването.

Фриги и пеласги

Кои са били фригите (или фригийците), които по времето на Троянската война са изписвали имената си върху своите щитове, пращали са писма до своите роднини, както и са си записвали различни гадания?

Страбон отговаря: “Фригите са бриги, тракийски народ.” Херодот потвърждава, че “според думите на македонците, тези фриги са се наричали бриги, докато са живеели в Европа, и са били съседи на македонците. Но откакто някои си сменили местообитанието и отишли в Азия, името им също претърпяло промяна и станало на фриги”

И така, откриваме две тракийски племена, живеещи в съседство – фриги и македонци. Какво друго можем да научим за тях? Помпей Трог ни казва категорично, че в стари времена държавата на македонците се е наричала Ематия /Днешна Стара планина -б.м./, а населението й – пеласги. Това е било преди 757 г. пр. Хр., за когато се твърди,че македонската държава е била организирана от Каран. Някои градове в Тракия и Македония обаче продължават да бъдат наричани “пеласгийски” чак до Пелопонеската война, след което първоначалното име постепенно изчезва.

Херодот добавя, че пеласгите можели да добиват реколта от преди безплодни земи, което предизвиквало завистта на гърците, а също и че атинският акропол е бил построен от пеласгийски архитекти. Вече споменахме факта, че в един момент пеласгите са властвали в морето, което означава, че са били вещи в корабостроителството и навигацията.


Мястото около днешна Атина, е било обитавано още преди 3 хил.г.пр.н.е.

Така наречения Акропол е бил най-старата обитавана част и се издига на около 80 м. над цялата равнината. Учените твърдят, че през 1800-1500 г.пр.н.е. на хълма е съществувал царски дворец, НО НЕ УТОЧНЯВАТ КОЙ НАРОД Е ЖИВЯЛ ТАМ. Защо?

Другото интересно е, че около 1300 г. пр.н.е. същият дворец бил укрепен с дебела стена с девет врати, която била наречена ПЕЛАЗГИКОН.

Затова, когато самия Херодот, бащата на историята, ни казва, като свидетел, че пеласгите са построили Атинския акропол, ние наистина можем да му вярваме.

В по-късни времена мястото на хълма било запазено само за светилища. Били издигани много храмове. И така до 5 в.пр.Хр., когато според учените е започнал строежът на Партенона.

А сега нека сами да видим какъв елемент има изобразен на фриза над колоните на Партенона? Вгледайте се внимателно:



Спомняте ли си този символ?

Това характерния за траките елемент върху плочката от Градешница , който от древни времена е бил символ за територия на Тракия /д-р С.Гайд/. Въпросния символ д-р Гайд още го превежда като "храм в/на Тракия".

Заграденото на снимките е тракийският знак. На първата снимка той присъства на плочката от Градешница /5000 г.пр.н.е./ и на монета, датирана от учените 7-6 в.пр.Хр..



На снимките по-долу е сниман същия тракийския знак в храма до Старосел /Четиньова могила/. А на втория фотос се вижда, че същият знак го има издълбан в скала до Плиска.





...това пък е храма на Аполон в древното светилище Делфи-Гърция. Според археолозите е от 8 век пр.Хр. Но тези знаци не са ли същите като тракийските символи от храмовете в Свешари и Старосел.





А това пък са фасадите на сградите в Милет, за които археолозите твърдят че са от 6 в.пр.Хр.

Вижте какво е писал Херодот в неговата „История”.

„/Х.,1, 65/ - 1
...Лакедемонците и Атиняните са на първо място, първите между Дорийците, вторите измежду Ионийците. Тези две нации, [b]Ионийската и Дорийската в действителност са били най-известните преди, едната бидейки пеласгийска, другата елинска[/b]. Първата никога не е напуснала и излязла от своята територия, а втората сменила често местоположението си. Елините в действителност са живяли първо във Фтиотида ( при царуването на Девкалион, а при това на Дорис, син на Елен, страната наречена Хистиотида, в подножието на върховете Оса и Олимп. Изгонени от там от Кадмейците-траки, те се установяват в подножието на Пинд. От там преминават в Дриопида, после в Пелопонес, където са наречени Дорийци.”

Херодот в прав текст пише, че елините, когато ги прогонват траките кадмейци от Олимп се установяват в подножието на планинския масив Пинд /Пиндос/, а последствие напускат това подножие и отиват на полуостров Пелопонес, но вече се наричат дорийци.

Но най-важното за мен в текста е, че йонийците всъщност са траките пеласги!

Така че, занапред, когато срещнем твърдения от рода на „йонийците са гърци” трябва да знаем, че това е огромна лъжа, защото йонийците не са гърци, а са траки пеласги!!!


С бели полета са маркирани териториите, заети от "елините", включително след миграцията им от Олимп до Пелопонес и "трансформацията" им до дорийци (Херодот, „История”,„/Х.,1, 65/ - 1)

Картата е от книгата "По следите на първите гърци" проф. Ян Бест и Сибила фон Реден. Те пишат, че 17- десет века пр. Христа над 80% -90% от територията на Гърция е била населена с хора наричани в Античността траки, а по-късно, в Ранното Средновековие българи.

За мен текстът на Херодот е просто изумителен, защото изяснява много неща....

В античността фриги, пеласги и илири са били считани за три клона на една и съща общност . Това се потвърждава от В.Георгиев (цитиран от Порожанов) който изказва тезата си, че трако-пеласгийския език е говорен в Юго-Източна Европа още от Неолита. Представителите на трако-пеласгийската общност са и първите европейци имащи писменост.

Все пак нека видим на карта миграцията на елините от Олимп до Пелопонес. С червените стрелки ще покажем бягството им и тяхната "трансформация" до дорийци.

След като се установяват на полуострова, дорийците /елините/ нападат пеласгите и завземат тяхната столица /дн. Атина/. Това се случва в периода 7-6 в.пр.Хр..


Белите сектори от картата са зоните на разселение на народа на пеласгите и постепенното им смесване с различни тракийски общности. Забележете къде се намират териториите заети от пеласгите /йонийците/.

Херодот твърди, че пеласгите /йонийците/ никога не са напуснали своята територия. И още пояснява, че около 1600 пр.н.е. обитавали малоазийските крайбрежия и Егейските острови. А през 7 век пр. н. е., ”изхождайки главно от Милет, основават редица колонии по черноморското крайбрежие”.

Омир е познавал пеласгите в Додона, както и тези от Крит, и ги нарича dioi, тоест удивителни или богоподобни. Тъй като пеласгите и македонците са били един и същ народ, и подобно на фригите са представлявали поредното тракийско племе, много е вероятно да са ползвали фригийската писменост, която бихме могли да наричаме и трако-пеласгийска.

Кои, обаче, са били пеласгите, за които пишат с такъв възторг Омир и Тукидит, Херодот и Страбон, и които заедно с фригите и илирите били считани за три клона на една и съща общност – траките-кадмейци? Кой, е бил този богоподобен народ, който можел да добива реколта от преди безплодни земи, което предизвиквало завистта на елините, чийто архитекти построили, според Херодот, атинският акропол и който векове наред властвал без конкуренция в морето, вещ в корабостроителството и навигацията?

Пеласгите (на старогръцки: Πελασγοί) — са палеотракийски племена, най-старите жители на Балканите, които според древногръцките автори са народа обитавал и териториите на Древна Гърция преди елините. Пеласгите се споменават за първи път в „Илиада“, където са представени като съюзници на Троя, изброени между тракийски племена, т. е. считани са за траки. Херодот и Тукидид разказват, че през V в. пр. Хр. все още има пеласгийско говорещи анклави сред елинското население. Херодот споделя мнението си, че елините са заели от пеласгите повечето от боговете си, и дава пример за почитането на итифалическия Хермес в култа на Самотракийските Кабири.


Златната черква" във Велики Преслав по план е като повечето "тракийски" храмове - кръгло главно помещение и четириъгълен притвор пред него.

В подкрепа на тази теза учените намират сведенията на античните автори за "пеласгите-тирсени - предгръцки народ, обитавал някога Пелопонес и Тесалия преди идването на Гърците." Е. Потие допуска преселване на пеласги от Гърция през Адриатическо море в Италия.Тукидид нарича пеласгите тиренци, други "Тирсени".

По книгите на Божидар Динков "Етруската загадка", изд. на БАН, С.1984, 126 с. и Асен Чилингиров "Готи и Гети", изд. "Зиези екс куо Вулгарес", С.2005, 232 с.

„Някои древни автори считат, че тирените (етруските) също са били пеласги. "Хеланик от Лесбос (V в. пр.н.е.) казва, че тиренците се наричали по-рано пеласги; те били прогонени от гърците и след като се заселили в Италия, приели името етруски". Това съобщават и др. гръцки автори - Тукидид, Страбон и др. и твърдят, че 17 поколения преди Троянската война (1184 г. пр.н.е.) пеласгите са се заселили и в Италия (около 1750 г. пр.н.е.).

Вл. Георгиев и др. учени считат, че народът на о-в Крит през неолита (6000-2600 г. пр.н.е.) е бил пеласгийски. Преди нахлуването на древните гърци в Егея на Балканския полуостров са живели родствени народи - пеласги, траки, термили, лелеги и др. и езикът на пеласгите е родствен на тракийския." Трябва да се отбележи нещо много любопитно: Пеласгите са споменати в Библията под името филистимляни, а земите по поречието на р. Струма са се наричали в Древността Палестина, както и Стара планина се е наричала Кавказки планини (по Владимир Цонев).


Берлин, „Altes Museum”, „Изложба на тракийска култура”, 2008г.,

Акад. Вл. Георгиев твърди, че тирсените-етруски са самите троянци, т.е. траки. "За родствената връзка между троянците и траките вече може да се съди не само от сведенията на египетските и асирийските текстове, не само от гръцките автори, но и от археологическите данни, както и от проучванията на езиковедите...

"За Херодот (I.57) и езикът на пеласгите, т.е. на завареното от гърците местно население, е "варварският", а не някои от варварските, както би се изразил, ако считаше, че съседите говорили на различаващи се помежду си езици". В подкрепа на това е написаното също от Херодот, че "...(траките) носят много имена - всеки според областта си, но всички те се ползват от еднакви закони за всички неща..."

Ще приведа един интересен цитат от Чилингиров (с. 51-52): "Със своята бележка в края на статията си, предназначена за чуждестранния читател, акад. Дечев (статия за българи и чужденци, б.м.) иска да се презастрахова от евентуални обвинения, че нарушава всеобщо приетата от европейските историци и филолози конвенция, според която „между тракийския и славянския етноси връзка няма и не може да има".

Чилингиров обаче веднага твърди нещо противно: "...наличието на често употребявани "славянски" думи и лични имена в "тракийския" език, и то още от най-ранната засвидетелствувана от писмените извори историческа епоха, ни дава основания да приемем, че В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ "СЛАВЯНИ" И "ТРАКИ" СА ЕДИН ЕТНОС, проявяващ се в два твърде близки по своя физически тип варианта, чиито езици явно са наречия на един общ език" (с.52). Виж сп. М.З. бр. 9- 10, 2005 г.

Ако разгледате внимателно английската карта по-долу ще видите нещо много интересно. На нея са нанесени славянските поселения към 300 г. пр. н. е. (в синьо) и прародината им (в тъмносиньо) в областта северно от река Днестър. Земите на даките (на север от река Дунав), на траките – в днешна България и на Балканите и на илирите по източното Адриатическо крайбрежие НЕ СА ОЦВЕТЕНИ В СИНЬО, Т.Е не са маркирани като славянски анклави!


uploader was Hxseek at en.wikipedia

Славянските поселения към 300 г. пр. н. е. (в синьо) и прародината им (в тъмносиньо)

„Славянските” нахлувания на Балканите започват от втората половина на VI век, но "...изследванията на "славянските" топоними в Гърция, Албания, Сърбия и България показват, че те са съществували много столетия, ако не и хилядолетия, по-рано - т.е., че трябва да са свързани с някакво население, живяло по тези места още в най-далечни времена, много преди идването на гърците, и чиито език е съдържал много думи, считани за "славянски".

Нека припомним, че според старите източници, тракийските народи гети и даки са племена от един и същи род, с един език, но са обитавали различна територия. Обитателите на земите около Дунав са били наричани гети, а тези, живеещи в планините, чак до р. Тиса – даки. Още през VІ век, готския историк Йордан нарича венетите, обитаващи по това време северозападната част на Скития (Европейска Сарматия), съвместно с гетите - славяни.

Знаем, че гети и даки са един народ, говорещ същият език като мизите и останалите траки обитаващи земите на юг от Стара планина. Според Страбон същите тези гети са от рода на мизите, а от IV-ти до XIV-ти век мизите са отъждествявани с българите.

Затова смело можем да кажем, че през V-VI век, всъщност т.н. българска група славяни, в които влизали племената наследници на северните траки - даки и гети, заедно с част от антите заселват ОТНОВО Мизия, Тракия и Македония, а също Панония, Далмация и Илирик, както и голяма част от Македония и Тесалия, където се смесват с потомците на автохонното население траките – пеласги, мизи, фриги, етруски, илири и скити .



Да видим и произхода на така обичаното от руските историци славянско племе АНТИ, което е в основата на цялата европейска славистика ( славянознание).

Първоначално антите са били ирански племена, живеещи западно от утигурите, по течението на река Днепър .

Счита се, че с пристигането на протославяните от северо-запад, антите се славянизират. Антите се приемат като основа на днешните източни славяни, най-вече руснаци, украинци и белоруси. Интересно е, че много руски автори представят войната между утигури и кутригури като война между анти и склавини.

В много исторически документи и хроники названията и вождовете на антите и утигурите често се смесват, а понякога събития, описвани за утигурите се присват на антите и обратно.

Това смесване на двете племена може и да не е случайно, още повече че те са били съседни едно до друго, първоначално са имали родствен ирански характер и, както виждаме, имали се един и същи смисъл на своето име. Защото анти означава "крайни, външни", а утигури най-вероятно означава "външно, крайно племе". Утигурите биха могли да бъдат [b]неславянизираната част от първоначалните анти[/b]. Общият смисъл на етнонимите АНТИ и УТИГУРИ - крайно племе, е запазен в етнонима на съвременните украинци, чието название също означава "народ, разположен в покрайнините".

Най-куриозното в случая е, че т.н. "славянски" топоними в югозападната, но също в централната и северната част на Балканския полуостров, не дават никакви указания за народностното име на "славяните", а твърде често са във връзка, по думите на прочут немски славист, (Макс Вазмер, б.м.) с "племенното название на едно разположено по долното течение на река Дунав племе, наречено - българи.

Това обстоятелство е необяснимо за изследователите, а те са предимно руски и чешки слависти, както необяснимо е и странното обстоятелство, че така нареченото "славянско" население в югозападната част на Балканския полуостров на север и изток от Далмация никога в миналото не е считало себе си нито за македонско, нито за славянско, а само за българско!

Това е така, защото самостоятелно или заедно с т.н. българска група (южни) славяни (в която влизат, както племената наследници на северните траки - даки и гети, наречени по-късно склавини, така и част от антите - с които първоначално имали родствен ирански характер), кутригурите са опустошавали балканските провинции на Византия в продължение на VI-ти и VII-ми век. Тъй като най- старото елинизирано и латинизирано население е било унищожено или принудено да се пресели в по-защитени места, т.н. славяните и кутригурите постепенно са населили част от опразнените земи - Мизия, Тракия и Македония, а също Панония, Далмация и Илирик, както и голяма част от Македония и Тесалия.


Карта на Илирия, наричана още Илирик, древна област в региона на Западните Балкани, обитаван в античността от илирийски племена, които заедно с фригите и пеласгите били считани за три клона на един и същ народ - траките.

Илирия е главното място за заселване на кутригурите, от чието племенно название е образувано и по-късното българско название на тази област, Котокия или Кутмичевица. Друго доказателство за това е езикът на днешните албанци, в който има много прабългаризми и иранизми.

Въпреки това, в целия този район, голяма част, от които никога не е била включена в българската държава, много от съществуващите "славянските" топоними не могат да се изговорят правилно нито от гърци, нито дори от други "славяни", поради невъзможността да изговорят "Б" и най вече уникалния звук "Ъ", характерен едиствено и само за български език - примери за това има много, за да бъдат тук подробно изброени, те се срещат многократно във всяка околия, и то не само в северо и югозападната част на Балканския полуостров: Българец, Търново, Кожани....

А също тъй необяснимо за традиционната историческа наука е, че голям брой славянски топоними са се срещали - преди да бъдат преименувани от гърците след Балканската воина - също и в някои много труднодостъпни и изолирани райони в Пелопонес и Централна Гърция, за които е трудно да се допусне, че са били заселени от "емигранти-славяни. При това преди преименуването на "славянските" топоними, в тяхна близост не се срещат другоезични топоними, които биха показали наличието и на друг етнос, оставил там следи от своето съществувание."

Не е ли това странно? Кой народ ги е оставил? - Отговорът идва логически от писаното по-горе. Само траките са живели тук хилядолетия пр.н.е., а преди тях и дори преди потопа около Черно море - са били пеласгите.

Българите са пеласги - този факт е знаел още Раковски, но чужденците, които са се занимавали с българска история по негово време, както и техните български ученици впоследствие, са се задоволили единствено да отправят иронички забележки към Великия Български Възрожденец.

Ето какво казва Раковски: "Това племе или голям род е познато в елинската стара повестност под общото и обширното народно име пеласги , кое име не е друго, освен белги = българи, изкривено от гръцките описатели на поради недостатката езика им.(Че гръцките описатели много странни речи писани с б са писали с п върху това можеме наведе много примери. Отечеството Александра Македонскаго, кое се е съхранило и до днес в правото си наименование Бела или Белица, тии са го писали в старост Пелла, а днес Мпелитса!"

Много днешни народи сме, по-малко или повече, потомци на пеласгите и траките - преди всичко Балканите (с Румъния), части от Мала Азия, Русия и др.

"... траките косвено участвуват във формирането и на етруската цивилизация, която по-късно чрез Рим ще послужи като основа на бъдещата европейска цивилизация. Въз основа на най-новите научни открития етруските или тирсените, троянците, или турша (трусе), и пеласгите излизат от легендите и преданията, за да заемат своето място в страниците на историята" (Динков).



И така, драги читателю, на въпроса - как е истинското име на автохотонния народ населявал Балканите преди идването на гръцките колонисти, (имайки пред вид, че основните групи древногръцки племена - еолийците, ахейците, дорийците в Древна Гърция проникват едва около 1600 год.пр.н.е. в Средна Гърция (Атика с по-късните Атина и Евбея), по западното малоазийско крайбрежие и на Егейските острови), и какъв е коренът на неговия етноним, днес можем да отговорим така:

Това без съмнение [b]е народът, чийто етноним, пречупен през гръцката транскрибция, звучи така - ПЕЛАСГИ[/b]. Че пеласгите са живяли на Балканите преди идването на гърците, няма никакъв спор. Достатъчно е да се вслушаме в Херодот - "атическият (предгръцки) народ бил пеласгийски, но след като преминал към елините променил езика си, който бил варварски и научил елински." (Херодот, I, 56) /16. стр. 29/. Работата е там, че не всички пеласги са били претопени от елините. Напротив, повечето от тези 80 народа, живеещи на Балканите и Мала Азия, които гърците са наричали пренебрежително с общностното название "траки" са потомци на пеласгите.


Карта на античния свят, съставена от „бащата на историята” - Херодот.

Терминът "ПЕЛАСГИ" е достигнал до нас отново чрез гръцкия език. Затова няма да сме далеч от истината, ако предположим, че истинското име на този народ е било БЕЛАРГИ, БОЛДЖИ, БОЛГИ или БЕЛГИ. Съществува и втори гръцки вариант на транскрибиране на името - ПЕЛАРГИ, който българският учен Йордан Табов аргументирано свърза именно с етнонима на българите .

ПЕЛГАР и БЪЛГАР са еквиваленти, защото в гръцкия език няма букви за звуковете “б” и “ъ”, а техни заместници са “п” и “е”.


То е равнозначно на "българи" - понеже гръцките пришълци не могат да изговорят "Б" и "Ъ". Сравни ПЕЛ АРГ+и– БЕ/Ъ/Л ГАР+и

Предположение относно центъра на Балканите, като прародина на индоевропейците, във връзка с разпространението на гласната "Ъ" е изказано и в една статия, издадена още през 1982 година: И. М. Дьяконов. О прародине носителей индоевропейских диалектов, Вестник древней истории 3(161) ,( АН СССР, Институт всеобщей истории), Москва 1982-І част; и Вестник древней истории 4(162) 1982 - ІІ част.

Доводите на автора са чисто езиковедски. В края накратко е изказана и идеята му, че най-логично се подреждат всички езиковедски факти единствено ако се приеме, че центърът е на Балканите, и разпространението започва някъде към V хилядолетие пр. (според мен поне в Европа е ставало паралелно с разпространението на земеделието от юг на север). Дава и карта на ситуацията от V-ІV хилядолетие, в която специално отбелязва зоната на "вторично потъмняване" (гласната Ъ!!)./ Ето тази карта:



Един от най-уважаваните археолози на нашето време сър Колин Ренфрю, отбеляза точно и ясно в книгата си: “Археология и език”, че тракийският не се е различавал много от езика, говорен днес в България.

Английският е загубил около 85% от речника си за 1000 години, докато българският се различава от документирания тракийски не повече от 10%.

Ятовата граница също е хилядолетна, и доказва местният характер на българското население.

Академик Владимир Георгиев:

"В дако-мизийския /"тракийския"/ език ние откриваме същото явление, което представя една от най-характерните черти на нашия език, а именно делението на два основни диалекта според произношението на праславянското е (от ие е или оу, ау, ъу). В същност има сериозни данни, които показват, че ятовата граница в общи черти е наследена от дако-мизийския /"тракийския"/ субстрат".

Буквата ЯТ е един от символите за пряка наследственост между античните българи /"траки"/ и днешните българи.

Българският „ЯТ” върху бронзовата "предкирилска" розета от Плиска е изписан цели два пъти.

Забележителната находка от Плиска е датирана VII-ми- IX- ти век и ако трябва да се вярва на учените твърдящи, че старите българи са само азиатци по произход, то не би трябвало да има абсолютно никаква връзка между руните изписани върху розетката и най-старата писменост на Тракия.

Розетката от Плиска

В действителност обаче всеки знак от старобългарския артефакт има еквивалент сред Линеарен А и Линеарен Б.

Тук имаме не едно-две, а четиринадесет съответствия, което показва, че не може да става дума за случайност. След като поне две хиляди и петстотин години делят старобългарските руни ( от розетката) и Линеарен А, разликите могат да се определят като незначителни. Малките отклонения са обясними като стилови особености възникнали във времето. Не съществува писмена система, която да не се развива.

Доказателство, че руните от Плиска имат общ произход с древните егейски писмености е фактът, че ако се даде стойност на тракийски линеарни знаци, като се въведат звукови стойности на руните от розетата от Плиска, се разчитат български думи като лоно, лепи (хубав), пек (жега)...

Върху обратната страна на розетката е гравиран старобългарския символ IYI. Той е изключително древен, среща се в Европа още през Бронзовата епоха (С. Михайлов, "Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно" ). Същия знак присъства и на крепостните стени на Плиска.

Общо съществуват цели 42 успоредици между тракийските линеарни писмености и руните на старите българи.

Защо тогава официалната история твърди, че траките не са имали писменост, а археологическите находки показват обратното...



Следва продължение.....ПРЕДКИРИЛСКА ПИСМЕНОСТ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ -
 http://alexandradelova.blogspot.com/2015/02/blog-post_43.html