Бесите четат Библията на тракийски език

Бесите четат Библията на тракийски език

На 24 февруари 303 г. прочутият гонител на християнството, римският император Диоклециан, издава едикт за забрана на религията, проникнала вече до всички кътчета на огромната римска империя. Само десетина години по-късно един от претендентите за имперския трон, Константин I, наречен по-късно заради делата си Велики, побеждава с помощта на християните в армията и утвърждава едноличната си власт. Християнството е признато за основна религия в Римската империя.



Император Константин I Велики

Утвърждаването му обаче далеч не става безболезнено. През IV в. в планината Родопи не се променя нищо. Свободолюбивото тракийско племе на бесите съхранява култа към бог Дионис и поддържа неговото светилище в Свещената планина.

Поне 1500 години без прекъсване (от VIII-VII в. пр.Хр. до края на IV-началото на V век сл. Хр.) там са свещенодействали бесите - жреческият клан на тракийското племе сатри.

Ново доказателство за това е откритата през това лято от втората международна археологическа експедиция “Острец 2010” край Велинград тракийска култова керамика с изображения на соларни символи и култови сцени, със закодирана сакрална информация, запазила се в земите на бесите от края на 2 хил. Пр. Хр. до през Римската епоха и времето на приемането на християнството, което означава повече от 1500 години живот.

Тези вкоренени старинни вярвания дълго не позволяват на християнството да се наложи като официална религия. Може би за неговото навлизане допринася отчаянието на местните жители вследствие на бурните исторически събития през IV в. Могъщата Римска империя неочаквано става плячка на страшни варварски нашествия.

Притискани от несметните пълчища на хуните, племената на визиготите нахлуват на Балканския полуостров. Особено фатална е датата 9 август 378 г., когато, водени от вожда си Фритигерн, те разбиват край Адрианопол (Одрин) римляните и убиват император Валент.

Фритигерн е ариански християнин и водач на част от визиготите. През есента на 376 г. Фритигерн води множество визиготи от земите на Дакия в Римската империя. С жени и деца (общо около 40 000 души, 8000 от които войници) те преминават Дунав при Дуросторум (сега Силистра). Император Валент дава разрешение на визиготите да се заселят в диоцеза Тракия. Поради лошото снабдяване на готите от римляните, готите започват въстание. Балканските провинции на Източната римска империя са опожарени и опустошени и тази участ не отбягва Родопите.



Монета с изображението на Константин Велики.

За да бъдем максимално точни в разказа на тази история, нека припомня, думите на изследователя Павел Серафимов, автор на  "ГОТСКИЯТ ПРОБЛЕМ И УКРИТИТЕ ДАННИ",  че "не всички чужди, а и наши учени смятат готите за германски народ. Има и български изледователи, които се придържат към тази теория. Преди доста време проф.д-р Ганчо Ценов доказа, че готите обитавали земите ни са в действителност старите гети-тракийски народ. Това заключение бе направено и от Г.Сотиров в “Убийството на Юстиниановата Самоличност”.

  В по-ново време солидни доказателства за местният произход на готите предложи и проф. А.Чилингиров. Прочелите работите “Готи и Гети” знаят за това. 9 http://www.otizvora.com/2010/08/2108/
 
Немските учени Braune и Helm признават, че частицата виси, визи във визиготи няма нищо общо с немската дума за запад – West, като добавят, че визиготите са наричани  и с името Vessi. Това обаче е името на тракийските веси. Готите биват идентифицирани като част от гетите от Прокопий, Йордан и др. летописци. Гетите от своя страна са траки, а не германи" (край на цитата) .
 

Но да продължим нататък. В самия край на века настъпва известно успокоение, дало възможност на Източната Римска империя, наричана в съвременната наука Византия, да се обърне към вътрешните си проблеми. Християнски мисионери се насочват към многобройните области с полуезическо или въобще неприело новата вяра население. 

Според написаното в 409 г. житие от църковния историк Павлин Нолански към Родопите се насочва мисията на Никета, епископ на Ремесиана (днес Бяла Паланка в Източна Сърбия). Именно при него започва масовото кръщение на планинците, продължило през целия V в. В житието е неприкрита радостта на християнските мисионери:

"...Нали бесите, ако земята и душата им са корави, ако и те самите са по-корави от тамошния сняг, са станали сега по твое напътствие кротки овце, които се трупат в кошарата на мира. Сега бесите ликуват, че са повече забогатели от своя труд, нели от златото, заради което претърсваха земята с ръце (т.е. копаят в рудници - б.а.), Недостъпните и кървавите по-рано планини сега закрилят превърнатите в монаси разбойници, станали питомци на мира."

За да стане по-леко приобщаването към християнството дори е допуснат компромис, направен преди това единствено за готите. Някъде в дебрите на великата планина свещените книги са преведени на езика на бесите, макар според тогавашните виждания те да е трябвало да се четат единствено на гръцки, латински и еврейски. Според легендарни сведения т.нар. "Библия бесика" била преведена на тракийски език в планински "бески манастир".



Естествено днес е трудно да се локализира местонахождението на тази древна обител. Защо обаче това да не се е случило в свещения град Перперек. Археологическите проучвания в целите Родопи показват, че християните не унищожават старинните тракийски светилища, а напротив, унаследяват ги и ги превръщат в църкви. Едва ли би имало по-подходящо място от свещения древнотракийски град Перперек.


Проф.Николай Овчаров:
---
"Епископ Никета започва от Перперикон покръстването на Родопите". 

Новооткритата църква от V в. на Перперек
 
 Както вече казахме, на 9 август 378 г. визиготите разгромяват край Одрин римските легиони и убиват самия император Валент. Следва ново безжалостно разграбване и опожаряване на балканските провинции и особено на техните южни дялове. Свещеният скален град Перперек също е превзет и изгорен в тази смутна епоха. Част от крепостните стени и сградите му са разрушени, а много от храмовете - опожарени.

Още в началото на V в. Перперек се възражда по-красив отпреди. Старите крепостни стени са възстановени, издигнати са и нови, които подсилват защитата на хълма. Отново функционира инфраструктурата на селището. Археологическите находки представят богатството на града - красива керамика, интензивна монетна циркулация, накити. Откритите златни монети и части от диадема на патриций затвърждават нашата представа за значението на Перперек в този период.

С приемането на християнството на Перперек се появяват църкви. Едната от тях е бившият езически храм в източната половина на Акропола. А едно археологическо откритие от 2004-2005 г. коренно промени представите ни за свещения град. 

Става дума за великолепна еднокорабна базилика недалеч от главното водохранилище в най-високата част на хълма. Тя е дълга 17 м и е градена от добре обработени каменни блокове, които с нищо не се отличават от тези на предишните антични строежи. Първоначално подът на църквата е бил покрит с масивни каменни плочи. В олтарната част са запазени седалките на т.нар. синтрон, където висшите свещенослужители сядат по време на литургия. Това беше първият признак, по който откритата сграда бе определена като епископски храм.




Истинско чудо на изкуството е великолепно съхраненият епископски амвон - трибуната в центъра на църквата, откъдето архиереите произнасят своите проповеди. Това откритие е единствено по рода си за днешните български земи. Страниците на амвона са изпъстрени с чудесни релефни изображения на орли, геометрични и растителни орнаменти. Ръката на неизвестен монах е изпълнила с остър предмет редица надписи, в които се четат християнски текстове и имената на евангелистите Марко, Лука, Матей и Йоан.

От запад е прибавен широк притвор, а от север - кръщелня. Тъй като повечето от езичниците, покръствани в новата вяра, са били възрастни, топели се до кръстав дълбок басейн издълбан в скалите. В ъгъла на кръщелнята бе открит на място обемистият керамичен съд, с който покръстваните били поливани при ритуала. Край храма се е оформил цял жилищен комплекс, свързан с дейността на обитавалия там епископ и неговото обкръжение.

Кой е обаче човекът, служил в църквата и кръщавал непокорните планинци?

 Архитектурният план на храма и една щастлива находка ни позволиха да датираме много точно сградата. Металният детектор долови в зида на постройката монета, изпусната от нейните създатели при строежа. Тя няма нумизматична стойност, но е с невероятно значение за историята. Монетата е на последния владетел на Западната Римска империя Хонорий (395-423) и сочи, че храмът е построен не по-късно от началото на V в., което го прави най-ранната църква, откривана досега в Родопите.

Това се превърна в прекрасно доказателство на една хипотеза, изказана от нас преди години. Става дума за идеята, че именно от Перперек е тръгнало покръстването на родопското население. 

 

Червената църква край Перущица, изградена в края на V или началото на VI век при управлението на император Анастасий I.

Според написаното от епископ Павлин Нолански житие то е извършено от видния християнски мислител и мисионер Никета Ремесиански през 393-398 г. Добре се вижда, че хронологически изграждането на църквата съвпада с това събитие.  

Цяло столетие Великата планина е убежище на езичници докато в равнинните райони на Римската империя новата религия вече господства навсякъде. Всички опити за покръстване на бесите се оказват неуспешни и завършват трагично за мисионерите. Тогава с делото се заема епископ Никета, който вече има опит в различни мисии сред езичниците.



Икона с изображение на епископ Никита Ремисиански, покръстителя на бесите.

Житието картинно разказва как кръстителят превръща бесите от кръвожадни разбойници в кротки агънца во Христа. Намеква се и за техния отколешен поминък - ваденето на злато от недрата на планината. Може би най-важно е обаче споменаването, че епископ Никета умеел да прави храмове в живите скали. Това сведение без съмнение насочва към старата традиция да се изсичат сгради в каменните масиви. Езичниците стават християни, но запазват своите наследени от незапомнени времена умения. А новооткритата църква на Перперек е точно такава - основите са частично издялани в скалите, а нагоре са продължени с каменни зидове.

Вселенската патриаршия в Константинопол прави още една отстъпка, за да вкара бесите в правата вяра. Тя разрешава на епископ Никета Ремесиански да преведе свещените книги на тракийски,въпреки че догмата изисква те да бъдат четени само на свещените езици - гръцки, латински и еврейски. 

До този момент такова изключение е правено само за народа на готите, чиито епископ Улфила извършва превода на техния език няколко десетилетия по-рано. Ако нашите разсъждения са във вярна посока, превеждането на свещените писания на езика на бесите е станало на Перперек, може би в сградите от комплекса край базиликата.



Няма нищо чудно в това, че именно от светилището на Перперек започва кръщението на непокорните планински траки. В цяла Европа мисионерите избират светилищата на древните богове, откъдето тръгва смяната на вярата. Нашите разкопки доказаха, че след началото на V в. овалната зала в древното светилище на Перперек е затрупана съзнателно с няколко метра пръст. В нея са закопани големи керамични делви за съхраняване на хранителни припаси. Така мястото, на големите тракийски мистерии, е превърнато в един обикновен склад. 

 Изпусната от строителите монета в основите свидетелства, че храмът е бил построен в самото начало на V в. Това с голяма степен на сигурност го свърза с прочутата мисия за покръстване на Великата планина, водена от видния християнски просветител епископ Никета Ремесиански. Оказва се, че приемането на новата вяра сред тракийското племе беси, населявали Родопите, е започнало именно от древния езически храм в Перперек. Локализирането на уникалния култов център стана логичен завършек на усилията на археолозите, проучващи от десетилетия историята на християнството в Родопите. 


Из книгата на Н. Гигов "Орфей и Христос" 


"Двадесет години след разпятието на Христос апостол Павел преминава от Мала Азия през Троада към Родопите. За първи път той стъпва на европейския бряг в град Филипи - недалеч от устието на река Места (сега развалини). Малцина знаят, че по онова време този град е бил изцяло населен с траки. И първите хора, които виждат апостол Павел, а заедно с него и Сила, Тимотей и евангелист Лука, са траките. Това е станало в 50-ата или 52-ара година след Христа.

Ние можем да посочим, макар и не поименно, първата жена в Европа, приела учението на Христос. Това е млада жена, жрица, носителка на Орфеевия огън. Траките, които са посрещнали апостол Павел, не са искали новата вяра, но тази жена, след като видяла как нападат Апостола с камъни и тояги, застанала пред тях и извикала със силен глас: "Тия човеци са раби на Бога Всевишния и ни възвестяват път за спасение!"



През I и II в. християнската вяра се бори за място под слънцето, през III в. замира поради жестоките Диоклецианови гонения, а през IV в. избуява с нова, още по-голямата сила. 

Първоначално траките са се съпротивлявали както срещу римляните, така и срещу християнството. Най-елитното тракийско племе - бесите - се съпротивлява най-яростно. Вероятно само то е било писмено и най-скъпи за него са били Орфей и орфизмът.

Едни от първите християнски мисионери, потърсили път към сърцата на родопчани, са присадили християнската вяра върху пъпка от Орфеевия корен - създали иконата "Св. Орфей", която поставяли до образа на Спасителя.

В стенопис от катакомбата Домитила в Рим Господ Иисус Христос е изобразен като Орфей.

Първият покръстител на родопчани се нарича Никита Ремесиански (IV в.). България все още не съществува като държава, но в Родопите има много християни още от I в. след Христа. 

Никита Ремесиански е със сан епископ, учил е в Рим и е проправял първите бразди на вярата в Солун, Епирския бряг, Бяла Паланка (между Пирот и Ниш). Рим го изпраща при бесите със специална мисия - да ги въведе в християнската вяра. Той престоява при тях много години, изучава езика им (езика на траките, който умира напълно през VI в.).

Написва 6 книги, които са документ за приемането на християнската вяра по българските земи. Освен епископ Ремесиански е бил и поет. Написал е "Поема за кръщението на бесите". Тази поема представлява за нас своеобразен "нотариален акт" за приемане на вярата по нашите земи.



451 години преди покръстването на българите от Борис I в Родопите християнската вяра вече е официална (бесите приемат християнството през 414 г.). Затова тази планина освен Орфеева планина се нарича още Кръстата гора и Кръстова гора. Оттук като ветрило вярата се разпространява към Черно море, Странджа, Филипопол, Сердика. Родопски мисионери достигат чак до територията на днешна Русия и Украйна.

Известни са житията на около 250 тракийски мъченици от Мизия, Тракия, Македония, Малка Скития, загинали за триумфа на християнската вяра. По-точно – с тях са запознати малко изследователи на онази епоха. Мнозинството българи и православни християни са убедени, че първият български мъченик е бил Св. Боян – Енравота, пострадал за християнската вяра през 834 г. Така е записано в житието му: първомъченик.

Най-ранното житие на мъченица, просияла по българските земи, е на тракийката от Марцианополис (днешна Девня) Себастиана, ученичка на апостол Павел, загинала по времето на Домициан (81 - 96 г.). 

Между мъченическата смърт на Св. Себастиана и тази на Св. Боян - Енравота има почти осем века!

Загадката, която стои пред нас, е на какъв език е проповядвал епископ Никита Ремесиански? 

Траките не са знаели езика на римските завоеватели и не са го желаели. За да стигне до сърцата на родопчани, високообразованият епископ превел богослужебните книги на бески език (жреческия език на траките - беси). А това означава, че бесите са имали своя писменост!



Повечето български учени наричат траките "безписмен и безкнижен народ". Но такива велики личности като Еврипид, Платон, Хераклид пишат, че "на тракийски таблички е записано Орфеевото слово". Което говори, че траките са имали собствена писменост, която е съхранявала тайните знания на Орфей и орфизма.

И защо, след като умира езикът на траките, преведените на бески език богослужебни книги биват укрити при коптите в Египет? Бесите и коптите са стари цивилизации, които са се подкрепяли и са съхранявали взаимно своите културни и религиозни светини. Не случайно в Коптския музей в Кайро Орфей е изобразен пред входа на музея с „кошница с книжни свитъци“ в ръце.

Ще цитирам едно древно историческо известие: "Според сведения, съхранени в ръкопис, намерен в манастира Кутилас в Палестина, тракийското племе беси, което живяло в Родопите, притежавало през V в. на свой език книгите на Светото Писание и извършвало богослужение на свой език." Може би това е първият писмен паметник на беския език и писменост, за които този ръкопис известява, че наистина са съществували. Поне така се твърди в сведенията от манастира Кутилас в Палестина, от които става ясно, че тамошните монаси са използвали езика на бесите и при четенето на Евангелието."



Библията на коптско писмо.

Ето какво пише в тази връзка в своята книга "Разказите за българските светии и за светиите, свързани с България" монахиня Валентина Друмева, игуменка на Калоферския девически манастир „Св. Въведение Богородично” в Пловдивска епархия:

"Свети Никита Ремисиански превел Словото Божие на бески език и той ги покръстил. Християнизираните беси не само променили живота си в духа на Христовата любов, но стигнали и до себеотречение за името Христово. Те излъчили и монаси. Някои ревностни родопски монаси потърсили духовно ръководство в манастири чак в прочутата Палестинска пустиня, населена със строги отшелници.

Сега изследователите намират, че през 5-и - 6-и в. беското монашеско присъствие из цялата Римска империя било забележително, но то било подчертано най-вече в Палестина.

Известно е, че свети Теодосий Велики основал манастир на източния бряг на река Йордан, близо до Мъртво море. В него изградил три храма. В първия се служело на гръцки език, "във втория храм бесите отправяли на свой език молитви към общия на всички ни Господ", а в третия служели арменците.

И в големия монашески център на Синай имало също беско монашеско присъствие. В подножието на планината се намирал манастир, в който се подвизавали трима монаси, пише Антоний от Планенция. Те знаели между другите езици -гръцки, сирийски, египетски, и още бески език.

Бесите сами основавали манастири. Такива се сочат дори в столицата на християнството Йерусалим, а също и в новата имперска столица Константинопол. Най-забележителният бески манастир обаче бил според известията на Йоан Мосх на река Йордан. Той носел името "Субиба". Негов игумен бил Андрей. В съборните актове от 536 г. се среща неговият подпис.

А там монашеският живот бил строг. Основателят бил преди това безмълвник. Той търсел уединение, при което молитвата е най-благодатна. Но пещерата, в която живеел, станала тясна, защото много братя идвали и желаели да станат негови ученици. Той не искал да остави безмълвието, но смятал и грижата за братята за отговорно дело.

След голяма вътрешна борба възложил всичко на Бога, Който може да съедини едното с другото за обща полза. Разбрал, че по благодат животът на монаха се укрепява не толкова в уединението на тялото, колкото във вътрешното уединение. Разбира се, този принцип важи за съвършените.Така възникнал манастирът, обитаван от беси в Палестина.

Със сигурност можем да твърдим, че бесите са имали манастири в Малка Скития, Тракия, Палестина и СИНАЙ, където монасите също са използвали езика на бесите при четенето на Евангелието!

"Колко хубаво би било, ако имахме материално потвърждение на това и в България - пише още Николай Гигов - След като вървях 40 години по стъпките на Орфей, тази година - 2002 - ме дари с една находка: открих (с помощта на местни хора) КАМЕННА ПЛОЧА С ИЗПИСАНИ 978 БУКВИ на неизвестна писменост. Тя е укривана хилядолетия и може да се окаже най-старият писмен паметник по българските земи.

Каменната плоча е в района на Перелик, до село Гела. Оригиналът е запазен, а аз направих копие, което съхранявам. За себе си нарекох тази плоча "Раждането на азбуката". На нея има издълбани в тяхната смесица букви от пет азбуки: коптска, финикийска, латинска, гръцка и кирилица. В процентно съотношение най-много са коптските и кирилските букви, а по-малко финикийските, латинските и гръцките. Всичките 978 букви са издълбани една до друга, без разредки на думите, без пунктуация и с много малко гласни. Разчитането ще бъде трудно. Но си струва усилието – езикът на траките е угаснал в VI в. пр. Хр., а българският език се въздига в 9 в. чрез Кирил и Методий. Цели 300 години България търси път в азбуката и писмеността.

Най-много радва това, че “кирилските букви” ги има и в “Орфеевото писмо”. Те са едни и същи. В битката за писменост, Орфей не е тръгнал към пиктограмите, идеограмите, йероглифите, клинописа и другите писмена, а е избрал коптските букви, а след това финикийски, латински и гръцки. Този факт отново показва родството между коптите (първите бели заселници от преддинастичната епоха в Египет) и бесите (коренните жители на Родопите). Повече за връзката между първата европейска цивилизация - култура Варна и заселването на Египет в преддинастичния период от арийските племена, идващи от Балканите може да прочетете на адрес: http://alexandradelova.blogspot.com/2015/02/7000.html

Още малко из книгата на Н. Гигов "Орфей и Христос" 

 

"НАМИРАМЕ СЕ НА ПРАГА НА ЕДНО ОТКРИТИЕ. То скоро ще даде отговор на въпроса, защо много езиковеди твърдят, че родопските говори са най-близки до Кирило-Методиевия език. Ще се изясни и това, че светите братя Кирил и Методий са взели подобна или именно тази писменост за основа, за да създадат кирилицата и глаголицата. В района на връх Перелик (2191 м) са открити и две други плочи с писменост, подобна на глаголицата.) 

Кирилицата и глаголицата са изградени върху стари тракийски азбучни подложки, присадени са към тракийския корен и благодарение на тях християнската вяра успява да се утвърди по българските земи. За мен каменната плоча от Родопите е уникален писмен документ, за който в бъдеще ще се говори много."