"Ние не придаваме съществено значение на кръста: това би било греховно и би било идолопоклонство. Ние почитаме кръста, заради Онзи, Който умря на него."
Наричат кръста знак на знаците. Двете кръстосани линии на кръста още от предисторическо време са били религиозен символ, предпазващ знак в почти всички световни култури.
Северната страна на кръста се приема, че символизира северния вятър — най-мощният, всепобеждаващият, но и главата, интелекта. Южната страна означава южния вятър — огън и чувство, но и топене и изгаряне.
Източната страна представя източния вятър, сърцето — изворът на любовта и живота. Западният край символизира мекия западен вятър, идващ от страната на отвъдното, диханието на смъртта.
За алхимиците кръстът е бил символ на четирите елемента: въздух, земя, вода и огън.
Преди всичко обаче — това е символ на Христос, Неговото разпятие и слава, и по този начин — символ на християнската вяра и Църквата. Именно като такъв символ кръстът е получил най-голямо разпространение — в най-различни познати и непознати форми, с различен произход и приложение.
АНХ
Анх - най- значимият символ за древните египтяни, известен също и като crux ansata, или ansate, т.е. "кръст с ръкохватка". В този кръст се обединяват два символа — кръст, като символ на живота, и кръг, като символ на вечността; заедно те символизират безсмъртието.
Този кръст също така символизира и единението на женското божество — Изида и мъжкото божество — Озирис, т.е. съюза на земното и небесното. В иероглифното писмо с този знак се бележи "живот". Египтяните рисували анх върху амулетите си, за да удължат земния си живот; с този амулет били погребвани, за да са сигурни, че ги чака живот и в отвъдния свят. Вярата в силата на този символ се градяла върху представата, че именно така изглежда ключът, с който се отваря вратата на смъртта. Надявайки се, че самото присъствие на символа предпазва от наводнения и колебания на нивото на водата, рисували символа върху стените на каналите.
В по-ново време го използвали врачки и магьосници в магьосническите си ритуали и гадания. През 60-те години на вече отминалия век, във времето на хипитата станал популярен символ на мир и справедливост.
КРЪСТЪТ НА ГОЛГОТА
Латински кръст, известен още като кръст на "въздигане" или "снижение". На него са изобразени трите стъпала на християнските добродетели — Вяра (най-високата), Надежда, Милосърдие. Един от най-лаконичните кръстове на олтара.
ГАМА - КРЪСТ
Гама - кръст, или Гамадион, наречен така заради неговата форма, близка до гръцката буква "гама". Твърди се, че символизира Христос като "крайъгълен камък на Църквата". Често може да се види върху облеклото свещениците на православната църква.
ГРЪЦКИ КРЪСТ
Гръцки кръст с най-простата форма. Всички страни са равни по дължина. Този знак (quadrata) се е използвал от предисторическо време с най-различно значение — като символ на бога на слънцето, бога на дъжда, като символ на елементите, от които е създаден светът: въздух, земя, огън, вода. В ранното християнство гръцкият кръст е символ на Христос.
Върху националния флаг на Гърция този кръст — бял на син фон се е появил за първи път през 1820 година, символизирайки борбата против управлението на турците-мюсюлмани.
ЖЕЛЕЗЕН КРЪСТ
Най-висшата военна награда в Германия е железен кръст със сребърен кант, учреден от Фридрих Вилхелм ІІІ Пруски през 1813 година по време на войната с Наполеон. По време на Втората световна война Хитлер добавя към този кръст и нацистка свастика, която официално е премахната през 1957 година.
В хералдиката тази форма най-често се нарича "forme" или "pатте" (на фр. - "лапа", заради формата си, която напомня четири лапи.
КЕЛТСКИ КРЪСТ
Понякога го наричат кръст на Йона или кръгъл кръст. Кръгът символизира както слънцето, така и вечността. Този кръст, който се е появил в Ирландия преди VІІІ в., вероятно произхожда от "Хи-Ро" (вж. Константинов кръст), монограм от първите две букви от името на Христос, написани на гръцки. Често пъти този кръст се украсява с резбовани фигури, животни и библейски сцени, като например грехопадението на човека или жертвоприношението на Исаак.
КОНСТАНТИНОВ КРЪСТ
Кръстът на Константин — монограм, известен като "Хи-Ро", състоящ се от Х (гръцката буква "хи") и Р ("ро") — първите две букви от името на Христос на гръцки език.
Легендата гласи, че именно този кръст император Константин видял в небето пътувайки към Рим при своя съуправител и едновременно противник Максентий. Заедно с кръста той видял надпис: In hoc vinces - "с този ще победиш". Според друга легенда, той видял кръста насън в нощта преди битката, при това императорът чул глас: In hoc signo vinces (с този знак ще победиш). И двете легенди твърдят, че именно това предсказание обърнало Константин към християнството. Монограма той направил своя емблема, поставяйки я върху лабарума — държавното знаме на Рим, вместо орела. Последвалата победа при моста Милвиан недалеч от Рим на 27 октомври 312 година го направила единствен император. След това бил издаден едикт, разрешаващ изповядването на християнската вяра в империята, вярващите повече не били преследвани, и този монограм, който дотогава християните използвали тайно, станал първият общоприет символ на християнството, получил също така широка известност и като знак за победа и спасение.
КОПТСКИ КРЪСТ
Кръстът на коптите принадлежи на коптската църква в Египет. Четирите гвоздея символизират гвоздеите, използвани при разпятието на Христос.
КРЪСТ - КОТВА
Кръст във формата на котва се среща в изображенията, които рисували ранните християни върху стените на катакомбите. Понякога го рисували заедно с делфин или две риби, висящи от напречните пречки. В християнския символизъм котвата изобщо се смята за знак на безопасност, устойчивост и надежда. Кръстът - котва, който e комбинация от двата символа — кръст и полумесец, символизира раждането на Христос от тялото на Мария, чиято емблема е полумесецът.
КРЪСТ НА КРЪСТОНОСЦИТЕ
Кръстът на кръстоносците представлява пет златни кръста на сребърен фон. Като герб този кръст е взет от норманския завоевател Годфрид Бульонски, който станал Охранител на Святата Гробница и пръв управител на Ерусалим след освобождението му от мюсюлманите в края на Първия Кръстоносен поход през 1099 година. Кръстът на кръстоносците (или ерусалимският кръст) често се използвал като християнски символ върху покривалата на олтара. Големият кръст символизира Христос, четирите малки — авторите на четирите Евангелия, разпространяващи Христовото учение в четирите посоки на света. Петте кръста заедно могат също така да символизират и раните на Христос.
КРЪСТ КРОСЛЕТ
Наричат го Тевтонски кръст. Четирите малки кръста символизират четирите Евангелия. Диагонално разположен, се нарича кръст на Свети Юлиан.
ЛАТИНСКИ КРЪСТ
Латинският кръст е най-разпространеният християнски религиозен символ в западния свят. По традиция се смята, че Христос е бил разпнат именно на такъв кръст, оттук и другото му наименование — кръст на Разпятието. Обикновено е изработен от необработено дърво, но понякога го покриват със злато, което символизира славата, или с червени петна (кръвта Христова) върху зелен цвят (Дървото на живота).
Тази форма, толкова сходна с човешка фигура с разтворени ръце, е символизирала Бога в Гърция и Китай много преди появата на християнството. Кръст, изправен от сърцето, при египтяните символизирал доброта.
КРЪСТ С ЛИСТА ОТ ДЕТЕЛИНА
Кръст с листа от детелина в хералдиката се нарича "кръст ботони". Листата на детелината са символ на Светата Троица, и кръстът носи същата идея. Използват го и като образ на възкресението на Христос.
ЛОРАНСКИ КРЪСТ
Кръстът на Лоран има две напречни линии. Произходът му е свързан с фамилния знак на Гизите, които са управлявали Лоранското херцогството във Франция от началото на XVІ век.
Твърди се, че Жана д'Арк, която е родена близо до Лоран, е имала за своя емблема точно този кръст.
През юни 1940 година генерал Шарл де Гол одобрява тази форма на кръста като символ на освобождението на Франция от нацистките окупатори, а също така и като символ на организацията "Свободна Франция".
МАЛТИЙСКИ КРЪСТ
Известен е също под името "осмоъгълен кръст". Бял кръст с такава форма върху черен фон е бил от самото начало емблема на военния и религиозен орден на темплиерите, наричани още рицари "йоанити", които се посветили на освобождението на Святата земя от мюсюлманите по време на кръстоносните походи (1095-1272). През 1291 година вече били изгнанници. През 1310 година, те пренесли своята щаб-квартира на о-в Родос, а по-късно — на о-в Малта (1529), откъдето идва и названието на този кръст.
В наши дни малтийският кръст може да се види като знак на Санитарната бригада на св. Йоан; някои ордени, даващи рицарско звание, са с неговата форма.
Във филателията "малтийският кръст" е първият пощенски печат, с който са подпечатвани пощенските пратки от 1840 до 1844 година.
КРЪСТ НА МИРА
Кръстът на мира е символ, разработен от Джералд Холтом през 1958 година за създаващото се "Движение за ядрено разоръжаване". Този символ Холтом взаимствал от семафорната азбука. Той съставил кръста от символите за "N" (nuclear, ядрено) и "D" (disarmament, разоръжаване) и ги поставил в кръг, което символизирало глобалното съглашение. Този символ привлякъл общественото внимание след първия протестен марш на 4 април 1958 година от Лондон към центъра на ядрените изследвания в Беркшир. Скоро този кръст станал един от най-разпространените знаци на 60-те години, символизиращ както мира, така и анархията.
КРЪСТ НА ОСВЕЩЕНИЕТО
Кръстът на освещението е малък Гръцки кръст, поставен в кръг, разположен на височина 2,5 метра от земята върху вътрешните и външни стени на църквата. В църквата имало общо 24 кръста — по три кръста се нанасяли с червена боя върху всяка стена вътре в църквата и по три се изобразявали в барелефи върху външните стени. Над кръстовете се закрепвали светилници (12 горящи свещи вътре в църквата символизирали 12-те апостоли, които носели светлината на християнството). Тези кръстове, символи на Христос, били призвани да отблъснат дявола и неговите демони и били важен атрибут на церемонията на освещаване: свещеникът се изкачвал по стълбата, потапял палеца си в свещеното масло, помазвал кръста, а след това под кръста размахвал кадилницата.
ПАПСКИ КРЪСТ
Кръстът на папата се нарича още и "троен" кръст. Използва се в процесиите, в които участва папата. Трите кръстосани линии символизират властта и Дървото на живота.
ПАТРИАРХАЛЕН КРЪСТ
Патриархалният кръст е символ на православната църква, но го наричат също и "католически кръст на кардинала" или кръст с две напречници. Горната напречница представлява titulus, или още дъска за надписи, въведена по разпореждане на Понтий Пилат. Под името "архиепископален кръст" той се среща често в гербовете на архиепископите. Понякога погрешно го наричат "лорански" кръст, макар че при лоранския кръст горната и долната напречници се разполагат на равно разстояние от краищата на вертикалата.
КРЪСТ НА СВЕТИ ПЕТЪР
От ІV век този кръст е един от символите на апостол Петър, който както се смята, през 65 г. сл.Хр. по време на управлението на император Нерон в Рим, е бил разпънат на кръст с главата надолу.
КРЪСТ ПОТЕНТ
Този кръст е един от главните хералдически кръстове, наречен така от фр. potence — "опора", понеже формата му прилича на опора, която се е използвала в древността. Нарича се също така и кръст - чук.
РАЗПЯТИЕ
Разпятието се изобразява с фигурата на Христос. Когато Христос е със затворени очи, кръстът се нарича "Мъртвият Христос", когато е с отворени — "Христос в агония". Когато изобразяват Христос облечен и с корона на главата, разпятиего се нарича "Разпятие на Христа - царя".
Започнали да изобразяват Христос върху кръста след Константинополския събор през 692 година. В началото Христос не е бил съединен с кръста, бил е облечен с дълга туника, с корона на главата и разперени ръце. Брадата и голотата се появили едва през XІ век като символ на страданията. Били добавени също така и петте рани и трънения венец. Често в горната част изобразявали свитък с буквите INRI — латинската абревиатура на думите "Исус от Назарет, Цар Иудейски". Разпятието може да се види в домовете на католиците, в техните болници и учреждения. Протестатнтите смятат разпятието за символ на римския папа, и като правило то липсва в техните домове и църкви. Въпреки това, до XVІІІ век моряците протестанти често татуирали на гърба си разпятие, понеже вярвали, че злото ще ги подмине, срещайки лика на самия Христос.
РУСКИ КРЪСТ
Руският кръст, наричан още "Източен" или "Кръст на Свети Лазар", е символ на православната църква в източното Средиземноморие, Източна Европа и Русия. Най-горната от трите напречници се нарича titulus; там се е писало името, както и при патриархалния кръст. Най-долната напречница символизира поставката за краката. Тази напречница е наклонена, напомняйки за кръстната смърт на апостол Андрей Първозваний, разпространил християнската вяра в Русия, ръкоположил първия епископ в Цариград. Апостолът бил куц.
ДИАГОНАЛЕН КРЪСТ
В хералдиката този кръст се нарича "салтир" и по форма напомня буквата "Х", първата буква от името на Христос, написано на гръцки език. Нарича се още и crux decussata (от приликата с изписването на римската цифра 10). Кръстът символизира различни светии — в зависимост от цвета си: златист — Свети Албан - първият британски великомъченик, син или бял — Свети Андрей, черен — Свети Озмунд, червен — Свети Патрик.
СВАСТИКА
От древността свастиката е символизирала късмета. Самата дума произхожда от санскритската дума "благоденствие". Този кръст, завъртян както по часовниковата стрелка, така и обратно на нея, може да се открие върху тъкани от племето Навахо, върху гръцка керамика, критски монети, римски мозайки, върху предмети, открити при разкопките на Троя, върху стените на индуски храмове и в много други култури от най-различни времена. Често това е символ на движението на слънцето по небесата, превръщащо нощта в ден — и оттук един по-широко тълкуван символ на плодородието и възраждането на живота.
Краищата на кръста се интерпретират като символи на вятъра, дъжда, огъня и мълнията. В Япония това е символът на дълъг живот и процъфтяване. В Китай това е древна форма на знака "фан" (четирите посоки на света), а по-късно — символ на безсмъртието и обозначение на числото 10 000 — така китайците си представяли безкрайността. А също така и свещен символ на будизма.
Свастиката е известна от древността. Този символ се среща в културата Мохенджо-Даро, процъфтявала през VIII в. пр.Хр. по бреговете на река Инд. Свастиката е открита и върху глинени съдове, изработени през V в.пр.Хр. на територията на съвременен Ирак. В североизточна Африка археолозите, изучаващи царството на Мероз (II-III век пр.Хр.), са намерили погребална стела, върху която е изобразена жена, влизаща в задгробния свят. Върху дрехата й има свастика.
Думата свастика се е родила от съчетаването на две санскритски думи "су" - "прекрасен, добър" и "асти" - "съм" и е пожелаване на добро. "Су асти!" - "Да бъде добре!", "Бъди щастлив!". И досега в Индия се рисува свастика навсякъде: на вратите на храмовете, във всяко жилище, върху тъканите, в които се завиват свещените текстове, върху погребалните покрови. Нанасянето на този знак означава нещо много сходно с кръстния знак, който християните правят, например изпращайки някого на път, за да му пожелаят късмет и Божията закрила.
Сред всички народи на Европа и Азия са известни множество традиционни орнаменти на основата на свастиката. Изтъкани върху килими, платна, тъкани, избродирани върху облеклото, свастиката е съпровождала човека всеки ден в неговия живот от древността. Археолозите са открили изображение на свастика върху съдове, медалиони, оръжие, върху стените на домове. Най-старите изображения датират 10-15 хилядолетие пр.Хр. Свастиката се среща навсякъде като знак за светлина, слънце, живот, добро. Тя присъства върху всички амулети при славяни, германи, келти, етруски, помори, скифи, сармати, курши, удмурти, башкири, чуваши и многи други народи.
Има две форми на свастиката - права и обратна, завъртяна наляво и завъртяна надясно. Те символизират мъжкото и женското начало, небесната и земната сила, изгряващото пролетно слънце и залязващото есенно слънце. Свидетелства, че обратната свастика е женски символ, могат да бъдат намерени върху изображенията на Артемида и Астарта, където тя е изобразена върху триъгълника на вулвата. В Китай разнопосочните свастики се използват за Ин и Ян: ориентирана по часовниковата стрелка свастика - е силата Ян, а обратно - силата Ин.
Най-многобройни свидетелства, колкото и изненадващо да звучи, за използването на свастиката, има в Русия. Свастиката е най-главният и почти единствен елемент от старославянските орнаменти, срещащ се и върху оръжие, оръдия на труда, битови предмети, храмове, домове. Много древни славянски градове са били застроени във формата на свастика, ориентирана към четирите посоки на света.
Стените на резиденцията на Петър I били украсени със свастики. Таванът на тронната зала в Зимния дворец в Санкт Петербург и досега е покрит с този свещен символ. Свастика е присъствала и върху много парични купюри. Дори и след Октомврийската революция, до 1922 година на много от банкнотите в Русия е имало свастика.
Ранните християни изобразявали свастиката върху гробовете като замаскирана форма на по-ортодоксалния кръст, а в средните векове го рисували върху витражи, за да запълнят празното място отдолу (fill the foot), откъдето идва и неговото английско название — fylfot.
Свастиката е била използвана и в източно-православната символика до началото на Средновековието 13-14 век. Това е снимка на външен декоративен фриз от свастики върху църквата “Христос Пантократор”, която е една от най-добре запазените в стария Несебър от периода 13-14 век, а понастощем в нея се помещава градската картинна галерия.
В хералдиката свастиката е известна с името "кръст крампоне", от crampon — "желязна примка".
В позитивния смисъл на свастиката има и изключения. Най-известното е германският Hakenkreuz, който нацистката партия прие за свой символ през 1919 година.
На Изток свастиката също може да предизвика негативни асоциации. В Индия, например, формата с завъртени краища по посока против часовниковата стрелка, наричана понякога "саувастика", може да означава нощ и черна магия, а така също и бог Кали, "черният бог", който носи смърт и разрушение.
ТАУ КРЪСТ
Наречен е по буквата "тау" от гръцката азбука, понеже има същата форма. Гръцката "тау" произлиза от финикийската буква "тау", която имала Х-образна форма и означавала "белег, знак". Древните египтяни използвали знака Т, за да обозначат плодородието, но и живота. Обединен с кръг — символ на вечността, той става "анх" — символ на вечен живот. В библейско време, понеже този символ бил последната буква от еврейското писмо, Т станал знак за края на света, служил също и за знак на Каин; станал знак на спасението на израилтяните, поставен на вратите им, за да бъдат защитени домовете им, когато Ангелът на Смъртта минел по Египет, за да унищожи "всички първородни в тази страна" — това го превърнало в общ защитен знак. Алтернативни названия на този кръст са "египетски кръст", а в християнските църкви — кръст на Свети Антоний. Заради приликата му с бесилката, каквато тя била в древността, го наричат и "кръст бесило". Някои смятат, че Христос е разпнат на кръст именно с такава форма.
ЧЕРВЕН КРЪСТ
Червеният кръст е символ на Международния комитет на Червения Кръст, основан през 1863 година в Женева. Представлява червен кръст на бял фон — цветовете на швейцарския флаг, но в обратен ред. Рожба на швейцарския банкер Хенри Дунат (1828 - 1910) организацията "Червен кръст" била призвана да оказва медицинска помощ и да осигурява неутрален статус на лекарите във воюващите армии на християнския свят. От тогава Червеният кръст е разширил значително обхвата на своята дейност. Мюсюлманските страни одобрили създаването на аналогична организация, но под името "Червен полумесец". Днес в 149 страни има национални общества на Червения кръст и Червения полумесец, в които ченуват над 250 милиона души.
РЕЧНИК
Хералдика — в началото този термин означавал правилата, по които съставяли отделните гербове - родови, на имения, на различни общности (от лат. heraldus - глашатай), но от 2-ата половина на XІX век е вспомагателна историческа дисциплина, която изучава правилата на съставянето и символиката на отделните елементи на герба.
Герб — Хералдически знак, който като правило, включва шлем и кръст. Произходът на английската дума "coat of arms", "герб", е свързан с това, че рицарите носели облекло, което ги защитавало от лъчите на слънцето, като едновременно с това било с цвета и емблемата на рицаря; одеянието покривало и оръжието (coat of arms — одеяние на оръжието). Оттук идва и английската дума "turncoat" (буквално — "да се обърне одеянието", което означавало измяна на партията, принципите или отказ от верността; в началото думата се отнасяла към онези, които искали да скрият емблемата си.
Емблема — произлиза от латинската дума emblema, "мозаечна работа", която от своя страна произлиза от гръцки — ембалейн, "да се хвърли навътре" — в "Глосография"-та на Блаунт (1656 г.) се определя като "произведение на изкуството, изрязано от дърво или друг материал, който обикновено се използва да представи морален принцип и се състои от изображение и надпис".
Днес под емблема се разбира символично изображение на някакво понятие или идея ( например, котвата е символ на надеждата, а свещникът със 7 свещи е символ на юдаизма). В хералдиката емблемата по определен начин характеризира собственика й, а в религиозното изкуство предмети символи съпътстват изображенията на светците.
Няма коментари:
Публикуване на коментар