СИЛАТА НА ДРЕВНИЯ ЗНАК I Y I
Графики и релефи
откъс от книгата на Петър Георгиев
УБИЙ САБАЗИЙ, УБИЙ БЪЛГАРИНА
В западни издания от второто хилядолетие са известни няколко герба на България и български княжества. По-долу са показани някои от тях.
Герб на България и герб на херцога на България със столица Бдин, Констански кодекс, Конрад фон Грюненберг, л. 30, 1483 г. /Интересно е изображението на кръста, поставен между рогата на бика, който ще срещнем и при други случаи в тази книга и който факт ще коментираме./
Герб на императора на България, Ръкопис Add. 15694 на Британската библиотека, л. 11 r, началото на1 7 в. и на херцога на България със столица Бдин, Гербовник на Конрад Грюненберг, ръкопис.
Тези факти трябва да имат обяснение. За сега само можем да направим предположението, че дори през последните векове на съществуването на Втората българска държава,(първата беше оттатък Дунава) все още е съществувал в някаква форма култ към бика, което е и причина за появата на символа като герб на българите. Има ли и други свидетелства, доказващи тази теза, какво означава символът, какво значение има за българите?
Едно от тези свидетелства е изображенията на бик под колоната на Иван Асен в черквата Свети четиридесет мъченици в Търново. Тук има възражение– каменният обелиск под колоната е от Никополис ад Иструм, град, построен от римляните. Но значи ли това, че когато е монтиран каменният блок в 1230 г., царят не е видял главите на бикове под колоната?
Черквата „Св. четиридесет мъченици” във Велико Търново, пиедестала под колоната с надписа на Иван Асен, с изваяни глави на бикове, свързани с венец и„цвете” между рогата.
И какво означава символът на бика в една християнска черква, със строго определен канон, каквато е била и „Свети четиридесет мъченици”? Всички свидетелства, които ще приведем, показват, че става въпрос за реликви на известен и древен култ, започнал от Балканите и Мала Азия и стигнал до Корсика, съществувал с различна сила и влияние в различни форми в историческите времена, но с особено значение за периодаI – V век сл. Хр.
В Плиска и Преслав също са открити множество рисунки- графити на бикове(турове), които свидетелстват за важното място на бика в религиозните представи на българите. (Овчаров,
Д., Български средновековни рисунки-графити. С., 1982).
В късния, така наречен “Разумник-указ”, литературно съчинение, спадащо към популярния през Средновековието жанр “въпроси- отговори” сред многото изброени народи, само българите определят бика като свой символ.
Официално се смята, че след като в девети век българите приемат християнството, би трябвало в българската иконография да няма място за посочения символ, но това далеч не е така и ще посоча тези факти по-късно.
Розетката от Плиска, в средата е Знакът IYI – който е и родов символ на рода Дуло, на българската държавност, под който знак са били създадени 7-те български държави в Европа -Кубратовата Велика България, Кавказка България на Бат Баян, Дунавска и Панонска България, основани от кан Аспарух/Исперих, Волжко-Камска България на кан Котраг, българската държава, основана от кан Кубер в 680 г. на територията на Македония и Алцекова България в земите на днешна Италия....
Обаче.... IYI - това е и древния знак на Богинята Майка, свързан със символа на бика от находките при Езерното селище в Дуранкулак, светилището на Кибела на Големия остров, неолитните скални гробници в резервата Яйлата и погребенията с бичи глави в некрополите при Дуранкулак и Варна., в светилището на Белинташ, където е датиран ок 5000г.пр.н.е......
Особеният български знак се среща поне от пето хилядолетие преди Христа в земите на Тракия.
Изображение на знака върху неолитна каменна гробница в резевата Яйлата .
Не, не е грешка, свещеният български символ IYI, знака на владетелския род ДУЛО, от който произлизат ранните владетели на прабългарите- кан Кубрат, основателят на Велика България и неговите синове Батбаян, Аспарух, Котраг, Кубер и Алцек, хералдическия знак на рода, от който произхождат великите български царе Тервел, Севар, Кормисош, Кардам, Крум Страшни, Омуртаг, Маламир, Пресиян, Борис І Покръстителя, Симеон Велики, Петър І, Симеон ІІ, Самуил, Гавраил Радомир, Иван-Владислав и Петър ІІ Делян, се появява за първи път при траките. Траките са го създали, траките са го ползвали, за траките IYI е имал огромно сакрално значение.
IYI се среща сред знаците на неолитната винчанска култура ( която е сродна с тези на Градешница и Караново). Древният български символ присъства върху керамика от минойски Кипър ( XVI- век преди Христа), халщатско градище в Чехословакия и антична плоча от Пергамон. (виж повече на http://grigorsimov.blog.bg/politika/2010/02/19...)
Фактът, че IYI се среща върху български ритуални хлябове показва неговото голямо значение, извоювало му толкова важно място в народната памет. Това не е учудващо, все пак този особен символ се използва вече цели седем хилядолетия в Родината ни. Няма друга земя, в която да съществува толкова дълга употреба на един свещен знак.
Първичното значение на IYI е Върховна сила, Божествена сила. Поради тази причина е изписван на стени и керемиди, призовавана е Божествената сила да пази крепостта. Свещеният символ IYI притежава същата функция както и християнският кръст, който е включван в печати, пръстени, знамена. Затова и българските владетели ползват IYI , знака на рода основател, като хералдически знак. Така, дори с приемането на гръцката християнска доктрина, знакът на траките продължава да се използва от българския народ. Това може да стане само, ако е ползван от дедите ни хилядолетия наред и е станал част от културното ни наследство.
Каменен надпис от светилището в Белинташ, съдържащ знака IYI, V хил. пр.Хр.
На Фиг. 1 са изобразени най-ранните варианти на символа IYI от земите на Тракия.
Фиг.1
1.Земи на мизи и дардани.
2. Земи на койлалети.
3. Земи на беси и одриси.
Но ако символът на бика /неразривно свързан с древния знак IYI, още от земите на Тракия/ е имал съществено значение за българите, нека погледнем на север, там, зад Дунава, в земите на Молдова, където е била част от Първата българска държава, има ли свидетелства за казаното? И нека не забравяме– там са били и земите на гетите, древно тракийско племе, а фактите показват, че всички изброени по-долу символи са свързани и с тях в един много дълъг исторически период.
Сегашния герб на Молдова с образ на бик с елементи звезда, луна, и цвете; герб на молдовското княжество с бик, слънце, луна, цвете, манастира Четацуя в Яш( 1 7 век); герб на република Румъния с елементи бик, звезда, луна и цвете. Символ е използван и в герба на основателя на Молдовското княжество Драгош.
На този релеф от Молдова са изобразени и четирите символа. Точно тези символи ще видим и на едни други изображения съществували от втори до четвърти век в Римската империя.
Земите на територията на днешна Молдова никога не са били под римска власт. Как са се
появили тези символи на север от Черно море? Или са били в Молдова, жизненото пространство на гетите тогава, когато все още не са присъствали в Рим?
Каменна стела на бича глава със фигура, във формата на знака ІYI между рогата, с елементи на звезди, луна, слънце и цвете, на входа на църквата в молдовския манастир Бистрица, на 9 км от град Пятра Нямц, днешна Румъния, основан през 1406 от воеводата Александър чел Бун. Част от манастира е високо ценена в исторически план църква "Успение на Пресвета Богородица", чийто главен вход е запазил автентичния си вид към 01.VІ.2011г. (снимка Дамян Делов)
На кирилица са надписите на монети на Молдовските князе Петър I Мушат 1375 – 1391г., на печат на Стефан III Велики 1457 – 1504 г. И тук присъстват звездата, луната, бика и цветето.
Нека запомним тези символи– бикът, луната, слънце и цветето, ще ги срещнем и по-нататък в това повествование и ще разберем техния смисъл. Ще видим и нещо съществено– как кръстът заменя звездата или слънцето между рогата на бика. Навсякъде, но както виждаме, не и в Румъния и Молдова.
Теза: символът на бика е бил един от първите по значение култови символи в земите на Балканския полуостров, земите от региона на Мала Азия, част от Северното Причерноморие.
Този култ е показан ясно както от скулптурни изображения, така и от монети от периода 5 5 0 г. пр. Хр., този култ е засвидетелстван и от писмените източници, култът е продължил да съществува и в римско време. Българите са народи от този регион, това е причината символът да съществува на българските гербове.
Ще видим, че не става въпрос за култ към едно животно, а за отношение към бог. Един култ като този на бика може да остане почти невидим и незабелязан за археолозите, ако той използва естествени символи за своята изява – самата глава - череп на бик например, което е често срещано явление.
Апликация на мъж, излизащ от устата на лъв, с диадема – рога на бик на главата от накитното съкровище от с. Кралево, Велико Търново. 3 в. пр. Хр. НИМ
А ако той е известен под друго име и образ. И особено, ако в определен период е водена
религиозна война срещу този символ и неговите светилища са разрушени, какъвто е и случая; ако тези светилища са били под земята.
Този култ обаче ще остави значими следи там, където са градовете със своите скулптурни изображения. Така е в Мала Азия, така е и по нашето Черноморие.
От четвърти век пр. Хр. са изображения на бик между цветове на лотос в Казанлъжката гробница и Свещари.
И на двете гробници са изобразени не глави на бикове, а техните черепи. Този начин на изписване или подредба е известен от античноста от подобните композиции в Самотраки и Пергам и са така наречени те букраниони– композиции с череп на бик.
На тази база веднага ще възникнат възражения– букранионът е използван масово в древния свят, и в Гърция, и в Рим, той не може да бъде белег на религия. В това има истина, но тя не е цялата истина.
На първата снимка е букранион от остров Самотраки. До седми век пр. Хр. островът е населен с траки, по-късно е завладян от гърците. На втората снимка е римски олтар от олтара Ara Pacis, Рим, 13 г. пр. Хр.
В Рим букранионите идват от Изток, може би още през 496 г. пр. Хр., когато приема култовете
на Деметра, Персефона и Дионис, а по-късно им е посветен храм - Aedes Cereris Liberi Liberaeque,т.е.,храм - симбиоза на гръцки, италийски и римски култове.
Смесицата става още по-пълна, когато през 2 0 5 г. пр. Хр. делегация от Рим отива в Перагам,
Мала Азия, с цел получаване на свещенния метеоритен камък от троянската Ида, олицетворяващ Богинята– майка, фригийската Кибела. Със символа в Рим пристигат и фригийски жреци, които способстват по-късно силно да се популяризира култа на Сабазий и в последствие още повече да усложнят нещата така, че да говорим за триадата Дионис, Сабазий, Кибела като носители на култове, за които се пише, че са с много близки черти.
Статуя на Богинята– майка, фригийската Кибела в Балчик, древният Дионисополис (280г.пр.хр - 260г.пр.Хр.),
Цялото това достатъчно дълго въведение имаше за цел да сведе името на Сабазий до непосветения читател. Римляните, а и не само те, както ще видим свързват изображението на бика със Сабазий и неговия култ, а според Страбон - Сабазий също е към фригийската група и в известен смисъл е детето на Майката (Кибела), след като и той е предал ритуалите на Дионис.”
Демостен описва шествията и виковете „евой сабой”, „хюес атис” в общия ритуал на Сабазий и Майката. Както ще видим, в някои региони ритуалите на Дионисий и Сабазий използват
едни и същи символи, едни и същи церемонии; Дионис, обаче, става богът предимно на гръцките полиси.
Изображенията по-долу са от фасадата на храма на Кибела (280г.пр.хр - 260г.пр.Хр.), фригийската Велика майка богиня в Балчик, древният Дионисополис,
и върху олтара в самия храм, (II – III в. сл. Хр.). Храмът на Кибела в Балчик и образът на бика в него са просъществували 700 години.
Присъствието на бика в храма на една богиня на пръв поглед го свежда като една традиционна декорация, но това не е така. Археолозите намират черепи на турове още от неолита както до светилища, така и близо до четирите стени на обикновени жилища.
Поставянето на изображението над храмове, какъвто е случаят с храма на Кибела и римските храмове показани по- долу, независимо от култа, който изповядват, над гробници, саркофази, олтари- говори за един универсален символ с функции на защитник, закрилник, пазител. Турът е най- древното опитомено животно и със своята мощ той наистина е бил такъв.
Апликация с форма на осмица, декорирана с бордюр, палмети и орнамент с формата "S". Накитно съкровище от Кралево, Велико Търново. 3 в. пр. Хр. НИМ. /
Изображение на знака върху неолитна каменна гробница в резевата Яйлата .
Не, не е грешка, свещеният български символ IYI, знака на владетелския род ДУЛО, от който произлизат ранните владетели на прабългарите- кан Кубрат, основателят на Велика България и неговите синове Батбаян, Аспарух, Котраг, Кубер и Алцек, хералдическия знак на рода, от който произхождат великите български царе Тервел, Севар, Кормисош, Кардам, Крум Страшни, Омуртаг, Маламир, Пресиян, Борис І Покръстителя, Симеон Велики, Петър І, Симеон ІІ, Самуил, Гавраил Радомир, Иван-Владислав и Петър ІІ Делян, се появява за първи път при траките. Траките са го създали, траките са го ползвали, за траките IYI е имал огромно сакрално значение.
IYI се среща сред знаците на неолитната винчанска култура ( която е сродна с тези на Градешница и Караново). Древният български символ присъства върху керамика от минойски Кипър ( XVI- век преди Христа), халщатско градище в Чехословакия и антична плоча от Пергамон. (виж повече на http://grigorsimov.blog.bg/politika/2010/02/19...)
Фактът, че IYI се среща върху български ритуални хлябове показва неговото голямо значение, извоювало му толкова важно място в народната памет. Това не е учудващо, все пак този особен символ се използва вече цели седем хилядолетия в Родината ни. Няма друга земя, в която да съществува толкова дълга употреба на един свещен знак.
Първичното значение на IYI е Върховна сила, Божествена сила. Поради тази причина е изписван на стени и керемиди, призовавана е Божествената сила да пази крепостта. Свещеният символ IYI притежава същата функция както и християнският кръст, който е включван в печати, пръстени, знамена. Затова и българските владетели ползват IYI , знака на рода основател, като хералдически знак. Така, дори с приемането на гръцката християнска доктрина, знакът на траките продължава да се използва от българския народ. Това може да стане само, ако е ползван от дедите ни хилядолетия наред и е станал част от културното ни наследство.
Каменен надпис от светилището в Белинташ, съдържащ знака IYI, V хил. пр.Хр.
На Фиг. 1 са изобразени най-ранните варианти на символа IYI от земите на Тракия.
Фиг.1
1.Земи на мизи и дардани.
2. Земи на койлалети.
3. Земи на беси и одриси.
Но ако символът на бика /неразривно свързан с древния знак IYI, още от земите на Тракия/ е имал съществено значение за българите, нека погледнем на север, там, зад Дунава, в земите на Молдова, където е била част от Първата българска държава, има ли свидетелства за казаното? И нека не забравяме– там са били и земите на гетите, древно тракийско племе, а фактите показват, че всички изброени по-долу символи са свързани и с тях в един много дълъг исторически период.
Сегашния герб на Молдова с образ на бик с елементи звезда, луна, и цвете; герб на молдовското княжество с бик, слънце, луна, цвете, манастира Четацуя в Яш( 1 7 век); герб на република Румъния с елементи бик, звезда, луна и цвете. Символ е използван и в герба на основателя на Молдовското княжество Драгош.
На този релеф от Молдова са изобразени и четирите символа. Точно тези символи ще видим и на едни други изображения съществували от втори до четвърти век в Римската империя.
Земите на територията на днешна Молдова никога не са били под римска власт. Как са се
появили тези символи на север от Черно море? Или са били в Молдова, жизненото пространство на гетите тогава, когато все още не са присъствали в Рим?
Каменна стела на бича глава със фигура, във формата на знака ІYI между рогата, с елементи на звезди, луна, слънце и цвете, на входа на църквата в молдовския манастир Бистрица, на 9 км от град Пятра Нямц, днешна Румъния, основан през 1406 от воеводата Александър чел Бун. Част от манастира е високо ценена в исторически план църква "Успение на Пресвета Богородица", чийто главен вход е запазил автентичния си вид към 01.VІ.2011г. (снимка Дамян Делов)
На кирилица са надписите на монети на Молдовските князе Петър I Мушат 1375 – 1391г., на печат на Стефан III Велики 1457 – 1504 г. И тук присъстват звездата, луната, бика и цветето.
Нека запомним тези символи– бикът, луната, слънце и цветето, ще ги срещнем и по-нататък в това повествование и ще разберем техния смисъл. Ще видим и нещо съществено– как кръстът заменя звездата или слънцето между рогата на бика. Навсякъде, но както виждаме, не и в Румъния и Молдова.
Теза: символът на бика е бил един от първите по значение култови символи в земите на Балканския полуостров, земите от региона на Мала Азия, част от Северното Причерноморие.
Този култ е показан ясно както от скулптурни изображения, така и от монети от периода 5 5 0 г. пр. Хр., този култ е засвидетелстван и от писмените източници, култът е продължил да съществува и в римско време. Българите са народи от този регион, това е причината символът да съществува на българските гербове.
Ще видим, че не става въпрос за култ към едно животно, а за отношение към бог. Един култ като този на бика може да остане почти невидим и незабелязан за археолозите, ако той използва естествени символи за своята изява – самата глава - череп на бик например, което е често срещано явление.
Апликация на мъж, излизащ от устата на лъв, с диадема – рога на бик на главата от накитното съкровище от с. Кралево, Велико Търново. 3 в. пр. Хр. НИМ
А ако той е известен под друго име и образ. И особено, ако в определен период е водена
религиозна война срещу този символ и неговите светилища са разрушени, какъвто е и случая; ако тези светилища са били под земята.
Този култ обаче ще остави значими следи там, където са градовете със своите скулптурни изображения. Така е в Мала Азия, така е и по нашето Черноморие.
От четвърти век пр. Хр. са изображения на бик между цветове на лотос в Казанлъжката гробница и Свещари.
И на двете гробници са изобразени не глави на бикове, а техните черепи. Този начин на изписване или подредба е известен от античноста от подобните композиции в Самотраки и Пергам и са така наречени те букраниони– композиции с череп на бик.
На тази база веднага ще възникнат възражения– букранионът е използван масово в древния свят, и в Гърция, и в Рим, той не може да бъде белег на религия. В това има истина, но тя не е цялата истина.
На първата снимка е букранион от остров Самотраки. До седми век пр. Хр. островът е населен с траки, по-късно е завладян от гърците. На втората снимка е римски олтар от олтара Ara Pacis, Рим, 13 г. пр. Хр.
В Рим букранионите идват от Изток, може би още през 496 г. пр. Хр., когато приема култовете
на Деметра, Персефона и Дионис, а по-късно им е посветен храм - Aedes Cereris Liberi Liberaeque,т.е.,храм - симбиоза на гръцки, италийски и римски култове.
Смесицата става още по-пълна, когато през 2 0 5 г. пр. Хр. делегация от Рим отива в Перагам,
Мала Азия, с цел получаване на свещенния метеоритен камък от троянската Ида, олицетворяващ Богинята– майка, фригийската Кибела. Със символа в Рим пристигат и фригийски жреци, които способстват по-късно силно да се популяризира култа на Сабазий и в последствие още повече да усложнят нещата така, че да говорим за триадата Дионис, Сабазий, Кибела като носители на култове, за които се пише, че са с много близки черти.
Статуя на Богинята– майка, фригийската Кибела в Балчик, древният Дионисополис (280г.пр.хр - 260г.пр.Хр.),
Цялото това достатъчно дълго въведение имаше за цел да сведе името на Сабазий до непосветения читател. Римляните, а и не само те, както ще видим свързват изображението на бика със Сабазий и неговия култ, а според Страбон - Сабазий също е към фригийската група и в известен смисъл е детето на Майката (Кибела), след като и той е предал ритуалите на Дионис.”
Демостен описва шествията и виковете „евой сабой”, „хюес атис” в общия ритуал на Сабазий и Майката. Както ще видим, в някои региони ритуалите на Дионисий и Сабазий използват
едни и същи символи, едни и същи церемонии; Дионис, обаче, става богът предимно на гръцките полиси.
Изображенията по-долу са от фасадата на храма на Кибела (280г.пр.хр - 260г.пр.Хр.), фригийската Велика майка богиня в Балчик, древният Дионисополис,
и върху олтара в самия храм, (II – III в. сл. Хр.). Храмът на Кибела в Балчик и образът на бика в него са просъществували 700 години.
Присъствието на бика в храма на една богиня на пръв поглед го свежда като една традиционна декорация, но това не е така. Археолозите намират черепи на турове още от неолита както до светилища, така и близо до четирите стени на обикновени жилища.
Поставянето на изображението над храмове, какъвто е случаят с храма на Кибела и римските храмове показани по- долу, независимо от култа, който изповядват, над гробници, саркофази, олтари- говори за един универсален символ с функции на защитник, закрилник, пазител. Турът е най- древното опитомено животно и със своята мощ той наистина е бил такъв.
Апликация с форма на осмица, декорирана с бордюр, палмети и орнамент с формата "S". Накитно съкровище от Кралево, Велико Търново. 3 в. пр. Хр. НИМ. /
Още преди 7 хилядолетия образът на бик се поставял до
Великата богиня. Той е мъжкото начало в природата и се свързва с
оплодителната енергия на слънцето./
Така че корените на явлението „буканиони” не са в Рим, той е само един ползвател на символите, а проявленията им в тракийския свят имат много по-широка основа и разнообразие.
За сега е по-удачно да покажем колко масово са разпространени материалните носители на култа към това божество у нас, а след това по-подробно да потърсим неговия смислов еквивалент.
Свидетелство за популярност и разпространение още в древноста е и мраморният архитрав с украса от букрании, намерен между селата Бата и Порой, датиран 3 - 2 век пр.н.
Бургаски археологически музей (по снимка на В. Атанасова).
В „римско време” по нашите земи изображенията на черепи се заменят с изображения на глави и се появяват масово , предимно в новите големи римски градове на Балканите.
Какво общо имат те тогава с народите по тези земи? Ще разберем, ако се постараем да отговорим на въпроса- защо тези композиции не се появиха така масово в градовете на Империята– тези в Британия, Северна Африка, Галия, Италия, Гърция, Сирия, а само по земите на север от днешна Гърция и Мала Азия.
Единственото обяснение е съществуването на силна местна традиция и както ще видим, разпространението на изображенията на бика върху монети повтарят почти напълно каменните изваяния, а също така писмените сведения за разпространение на култа Дионисий- Сабазий в региона.
Понякога изображенията се разглеждат като изява на жертвоприношение, и това е вярно, защото в живота бикът е също така и жертвено животно и това е много ясно видно при честванията на Дионисий- Сабазий.
Пазваний в „Описание на Елада” описва поне няколко случая, когато вместо бик на светилищата е подарявана бронзова скулптура на изображението му.
Изображение на бик върху метална пластина, огърлица от могила Синеморец, жертвено животно - бик и жрец, от музеите във Варна, Русе и Търново, оброчна плочка от Македония.
Следват тракиец и скулптура на бик от музея във Варна, фигура на бик в Националния археологичен музей.
Надгробна плоча с изображения на бик от Панчарево, каменна стела от музея във Видин, релефи от Никополис ад Иструм и Улпия Ескус.
Ако все пак „щампата букранион” бива разглеждана като традиция и украшение, самостоятелно поставяне на фигурата на бика говори за традиция с друг смисъл.
На следващата снимка - изображение на глава на бик и релеф на тракийския конник върху саркофаг от втори век също от музея в град Видин. В ляво Дионис, в дясно –Зевс; долу в ляво изображение на мъж, може би с диадема – рога на бик, която диадема ще срещнем и по-нататък в това изложение. Саркофагът с тракийска символика е вероятно на заможен тракиец.
Образът на бик се свързва еднозначно и от източниците, както със Сабазий, така и с Дионис, понякога култовите прояви към двете имена са така смесени, че фактите дават основание на древните автори да говорят за един и същи образ, но с различни имена в зависимост от това, къде е честван.
Според Аристофан („Оси”,стих 9) жрецит на култа на Дионис в Тракия се Наричали „саби”, според името на Дионис в Тракия – Сабазий (Σαβάζιος, Σάβος).
В Македония жреците на култа Дионис са Наричани б о к о л о с и, βούκολος, което име идва от βους /мн.ч./, βοων-бик и κολος – к о л о с, в смисъл водещ– в превод от гръцки. В най буквален превод– водач, пастир. Келтското значение на coll също е водач, лидер, българската дума кол се отнася до висок стълб, опора.
Тракийското название на бик е болентос, с възможна по- късно съкратена форма бол или вол. Наименованието бокол, боколоси всъщност указва и произхода както на българската титла „колобър”, така и на „боколобър”, ако ги свържем с думите оброк или обряд, пряко свързани с жертвоприношение, за което и става дума в обрядите, свързани с празненствата Дионисий- Сабазий.
Изображенията на бичи глави (букраниони) , свързани с гирлянди цветя върху фриза над входа на тракийската царска гробница на гетите при с. Свещари, 3-ти век пр.н.е. са напълно идентични с изображенията от фасадата на храма на Кибела (280г.пр.хр - 260г.пр.Хр.), фригийската Велика майка богиня в Балчик, древният Дионисополис, (сравни сн. По-долу), просъществувал повече от 700 години
В този смисъл титлата б о к о л о б ъ р трябва да се разглежда и като съкратен вариант на боила колобър. Тази връзка изглежда невъзможна, след като „знаем” кои са носителите на тези титли – българи и авари, но има своето логично обяснение, както ще видим по-нататък.
Траките са изгаряли своите мъртви, затова букраниони се появяват и върху погребални урни– музея в Благоевград.
Изображение на букраниони върху надгробни стели от музеите в гр. Благоевград, Сандански и Видин:
Така че корените на явлението „буканиони” не са в Рим, той е само един ползвател на символите, а проявленията им в тракийския свят имат много по-широка основа и разнообразие.
За сега е по-удачно да покажем колко масово са разпространени материалните носители на култа към това божество у нас, а след това по-подробно да потърсим неговия смислов еквивалент.
Свидетелство за популярност и разпространение още в древноста е и мраморният архитрав с украса от букрании, намерен между селата Бата и Порой, датиран 3 - 2 век пр.н.
Бургаски археологически музей (по снимка на В. Атанасова).
В „римско време” по нашите земи изображенията на черепи се заменят с изображения на глави и се появяват масово , предимно в новите големи римски градове на Балканите.
Какво общо имат те тогава с народите по тези земи? Ще разберем, ако се постараем да отговорим на въпроса- защо тези композиции не се появиха така масово в градовете на Империята– тези в Британия, Северна Африка, Галия, Италия, Гърция, Сирия, а само по земите на север от днешна Гърция и Мала Азия.
Единственото обяснение е съществуването на силна местна традиция и както ще видим, разпространението на изображенията на бика върху монети повтарят почти напълно каменните изваяния, а също така писмените сведения за разпространение на култа Дионисий- Сабазий в региона.
Понякога изображенията се разглеждат като изява на жертвоприношение, и това е вярно, защото в живота бикът е също така и жертвено животно и това е много ясно видно при честванията на Дионисий- Сабазий.
Пазваний в „Описание на Елада” описва поне няколко случая, когато вместо бик на светилищата е подарявана бронзова скулптура на изображението му.
Изображение на бик върху метална пластина, огърлица от могила Синеморец, жертвено животно - бик и жрец, от музеите във Варна, Русе и Търново, оброчна плочка от Македония.
Следват тракиец и скулптура на бик от музея във Варна, фигура на бик в Националния археологичен музей.
Надгробна плоча с изображения на бик от Панчарево, каменна стела от музея във Видин, релефи от Никополис ад Иструм и Улпия Ескус.
Ако все пак „щампата букранион” бива разглеждана като традиция и украшение, самостоятелно поставяне на фигурата на бика говори за традиция с друг смисъл.
На следващата снимка - изображение на глава на бик и релеф на тракийския конник върху саркофаг от втори век също от музея в град Видин. В ляво Дионис, в дясно –Зевс; долу в ляво изображение на мъж, може би с диадема – рога на бик, която диадема ще срещнем и по-нататък в това изложение. Саркофагът с тракийска символика е вероятно на заможен тракиец.
Образът на бик се свързва еднозначно и от източниците, както със Сабазий, така и с Дионис, понякога култовите прояви към двете имена са така смесени, че фактите дават основание на древните автори да говорят за един и същи образ, но с различни имена в зависимост от това, къде е честван.
Според Аристофан („Оси”,стих 9) жрецит на култа на Дионис в Тракия се Наричали „саби”, според името на Дионис в Тракия – Сабазий (Σαβάζιος, Σάβος).
В Македония жреците на култа Дионис са Наричани б о к о л о с и, βούκολος, което име идва от βους /мн.ч./, βοων-бик и κολος – к о л о с, в смисъл водещ– в превод от гръцки. В най буквален превод– водач, пастир. Келтското значение на coll също е водач, лидер, българската дума кол се отнася до висок стълб, опора.
Тракийското название на бик е болентос, с възможна по- късно съкратена форма бол или вол. Наименованието бокол, боколоси всъщност указва и произхода както на българската титла „колобър”, така и на „боколобър”, ако ги свържем с думите оброк или обряд, пряко свързани с жертвоприношение, за което и става дума в обрядите, свързани с празненствата Дионисий- Сабазий.
Изображенията на бичи глави (букраниони) , свързани с гирлянди цветя върху фриза над входа на тракийската царска гробница на гетите при с. Свещари, 3-ти век пр.н.е. са напълно идентични с изображенията от фасадата на храма на Кибела (280г.пр.хр - 260г.пр.Хр.), фригийската Велика майка богиня в Балчик, древният Дионисополис, (сравни сн. По-долу), просъществувал повече от 700 години
В този смисъл титлата б о к о л о б ъ р трябва да се разглежда и като съкратен вариант на боила колобър. Тази връзка изглежда невъзможна, след като „знаем” кои са носителите на тези титли – българи и авари, но има своето логично обяснение, както ще видим по-нататък.
Траките са изгаряли своите мъртви, затова букраниони се появяват и върху погребални урни– музея в Благоевград.
Изображение на букраниони върху надгробни стели от музеите в гр. Благоевград, Сандански и Видин:
Релефите от храмовете на Улпия Ескус, Никополис ад Иструм, Стара Загора, Пловдив не прибавят нищо ново към символиката и не би трябвало да им обръщаме по-специално
внимание, ако не беше тяхното количество. Именно количеството на изображенията показва, че става въпрос и за нещо друго, свързано с традиция, освен „украса”. В Улпия Ескус на някои от букранионите има нетипични за тях символи, но свързващи много добре букранионите с Балканите и култа към Сабазий, които също ще видим по-късно.
Амфитеатъра в Пловдив с букраниони завършен 117г., фигури от стадиона в Пловдив, втори век.
Артефактите от римския период по нашите земи се смятат обикновено като неща от друго измерение, в смисъл, че те нямат нищо общо към нашата, българска история. Всъщност, нещата не стоят съвсем така, както и ще видим по нататък в тази книга.
Подобни саркофази съществуват в Мала Азия, релефи от Турция- Дидума и Ефес, от Олбия, Северно черноморие.
Траките са изгаряли своите мъртви, саркофагът е римска заемка,обикновено на тях римяните изобразявали битови или военни сцени с множество персонажи. Саркофазите с горните изображения следват римските завоевания на Балканите и Мала Азия, изработени са за богатата местна аристокрация и изчезват в четвърти век.
Показаните по-долу изображения на саркофази са от Улпия Ескус, но те коренно се различават от показаните по-горе и с нищо не се различават от традиционните римски. Разликата е очевидна , става въпрос за две паралелни тенденции, за което трябва да потърсим причини и основания. (Снимките са от „Улпия Ескус”,Теофил Иванов,Румен Иванов.)
По същия начин се различават и характера на изображенията на букраниони от храма на Фортуна от всички останали в Улпия Ескус.
ТЕМА ЗА РАЗМИСЪЛ :
Какво обаче е най-древното значение на този особен знак IYI, неразризвно свързан и със символа на бика в земите на древна Тракия, едва ли е било нещо елементарно? Какво са виждали нашите деди в комбинацията IYI ? Какво се крие зад формата? За да разгадаем смисъла, трябва да се върнем обратно в древността, времето на ранния неолит. Балканите са първото място в Европа където се започва опитомяване на млекодайни и месодайни животни. Безспорен факт е, че организираното скотовъдство е отговорно за забележителният подем на раннонеолитното общество, защото притежавайки добитък, не е нужно да се отделяш много време за търсене на храна, а това дава възможност за поява на други дейности, които от своя страна водят до развитие на културата.
Неолитен некропол в Дуранкулак - 4400-4100 г. пр. Хр., погребение с две бичи глави
На опитомителят на волове, кози, коне и т.н. се е гледало като на бог – човекът, който господства над животните. Хищникът ( по нашите земи лъв ) е победен и вече не е доминантен, а подвластен. В този период – Ранният Неолит възниква мотивът господарят на животните. Става дума за човек държащ в покорство лъвове - Фиг. 4 ( съществуват и по-късни изображения, при които вместо лъвове са представени коне, бикове, змии-дракони - например върху златните обици, от Бактрийското съкровище, намерено в провинция Йовзян, Северен Афганистан, в шест различни гроба, което е от първи век преди Христа (когато българите са били все още мнозинството от населението на Бактрия, Азия, които са във формата на мъж между два дракона във формата на древния знак ІYІ ).
Следващата фигура показва глинен идол от неолитна Тракия – човешка фигура между две колони, които фактически са опростени изображения на животни. Напълно естествено е, че хората създали тази иконография ще са и първите, които ще я опростят и.... така знакът IYI се появява на бял свят сред първата писменост, която човечеството познава- тази на древните траки.
Трябва да се уточни нещо важно. Мотивът господарят на животните се среща в много древни общества: Месопотамия, Египет, Индия, Крит, континентална Гърция. Вариантите са различни, някои случаи господарят на животните е мъж, а в друг случай е представена женска фигура...
Предполагам, че прочитайки това скептиците ще кажат- Ето, виждате ли, това е общ символ, принадлежащ на различни етноси, а не само на палеобалканските народи......
Истината обаче е съвсем друга. На Фиг. 4 е представено изображение от Египет. Мъжът обаче в никакъв случай не е египтянин, това е даже очебийно. Нито шапката, нито кафтана му са познати в земите около Нил. Зверининият стил също не е типичен за по-късното египетско изкуство. Обяснението е лесно за тези, които са добре дапознати със старата история на страната на пирамидите. Преди време У. Б. Емери установи, че първите три египетски династии са основани от хора чужди на местното население стр 27-28.
Д.Е.Дери ( цитиран от Емери) добавя, че потвържедение за това се намира в погребенията от преддинастичния период. Там индивидите са със значително по-едър ръст и с по-голям череп, сравнени с арфиканоидите стр. 28. Емери представя и странни писмени знаци, които са употребявани само от представителите на първите династии и не присъстват сред по-късните йероглифи. За съжаление британският учен не е запознат с неолитната писменост на Тракия иначе щеше да установи, че тя има 24 идентични знака с мистериозната и слабо известна египетска писменост... Логичното заключение е, че траки са посещавали Египет още от най-дълбока древност...
Повече за връзката между първата европейска цивилизация - култура Варна и заселването на Египет в преддинастичния период от арийските племена, идващи от Балканите може да прочетете на адрес: http://alexandradelova.blogspot.com/2015/02/7000.html
Човек държащ в покорство лъвове - Фиг. 4
Където и дедите ни да са отивали, те са оставяли отпечатък от своята култура. Присъствието на прототипа на IYI на много места свидетелства, че предците ни са първият високоразвит народ, части от който, поради чувствителното нарастване на населението са били принудени да търсят нови земи за потомците си.
Обици във формата на мъж между два дракона във формата на ІYІ от Бактрийското съкровище от 1в.пр.н.е. в Афганистан, когато българите все още са мнозинство в древна Балхара/Бактария.
Както се уверявате, мотивът "Господарят на животните" не е общ, не е възникнал чудотворно и спонтанно сред много и напълно различни етноси, а е наложен на различни места от палеобалкански народ наричан в древността траки и в последствие българи. Можем с чиста съвест да кажем, че мотивът "Господарят на животните" и произлизащият от него IYI са изконно български. Да не забравяме, че в Индия, Месопотамия, Египет, Крит и т.н. древният тракийски мотив ( и знак) се появява спонтанно и няма дълга традиция на използване, докато в Родината ни се наблюдава развитие на този символ от Ранният Неолит до ново време, т.е. повече от 7000 години.
Каменни барсове от неолита в южна Анатолия, датирани от учените в периода 6000 г.пр.н.е., с изображения на знака Y върху тях .
Няма коментари:
Публикуване на коментар