неделя, 29 март 2020 г.

УРОЦИ ПО ИСТОРИЯ - ТЕМА 1 - Част 2

Началото на днешната човешка цивилизация. Опит за систематизация на археологическите доказателства за  съществуването на най-ранните култури в Европа и Азия по период на датиране. 



Гьобекли тепе и култура Варна –доказателства за най-старата цивилизация, позната на човечеството. Праисторическите градове на индоарийските народи.

Част втора


Кръгът -  сакралната соларна структура на арийските народи
(продължение от  част първа -
"Гьобекли тепе - една от най-мистериозните структури, създавани от човека"- http://alexandradelova.blogspot.com/2020/03/1.html )


Гьобекли тепе е част от световното наследство на ЮНЕСКО. Намира се на 15 км от турския град Шанлъурфа, на близо 1000 км от  Анталия.

Ако можехте да полетите над Гьобекли тепе, щяхте ясно да видите серията от двайсетина концентрични окръжности, оформящи светилището на върха на хълма. И това е едва около 5% от всичко, тъй като се предполага, че само толкова е проучено досега.

Археолозите смятат, че тези светилища от каменната ера са едни от първите, които древните изградили за ритуали и молитви към своите божества. Светилището се състои от серия от “храмове”, или най-близкото до храмове от онези времена, всеки с две големи колони в центъра си и обграден от стени и още колони. Всички колони са с формата на буквата Т и символизират човешки тела. По тях има изрисувани човешки крайници, животни и абстрактни символи, като някои разказват цели истории. 3D хищници от единия край на колоните преследват своите жертви, изсечени в другия - жерави, диви патици, лисици, глигани…

Всяка колона е между 3 и 6 метра висока и тежи между 40 и 60 тона. С откритието на този древен храм, мистериите на пирамидите и Стоунхендж заприличаха на детски залъгалки, защото тук става дума за каменната ера - време, когато и най-простите оръдия на труда са били огромна рядкост (никакви метални сечива, никаква керамика дори), а да не говорим за мъкнене и изправяне на огромни каменни колони. За да си го представите по-ясно, Гьобекли тепе е с 6000 години по-старо от Стоунхендж.

Немският археолог Клаус Шмид предполага, че Гьобекли тепе представлява древно култово съоръжение с кръгла форма и има височина 15 метра и диаметър 300 метра. Археолозите откриват серия от варовикови плочи и стълбове, някои от които били високи над 10 метра.
Още по странното е, че тази огромна ,напреднала за времето си мегаструктура е изградена на място без близък воден източник.

Изграждането му започва още през мезолита и продължава няколко хилядолетия. След края на VIII хил. пр.н.е. е бил зарит и изоставен.
Друго нещо, което озадачава учените, е, че наблизо няма селище. По това време хората са били скитащи ловци и събирачи, не са познавали земеделието и животновъдството, не са имали сложни обществени отношения, а са успели да сътворят такова чудо. Или може би всичко, което знаем за предците ни от онова време, може да се окаже грешно?

Всъщност цялата подредба  на огромните камъни  била, като че ли с някаква церемониална цел, тъй като в близост не са открити останки от стени, огнища или къщи, които да хвърлят светлина върху начина на живот на тогавашните обитатели. По тази причина Гьобекли тепе е наричан „най-старият храм” или  дори „най-старата постройка”.



 Мега структурата под  Гьобекли тепе

Кръгът, повтарящ формата на Слънцето и Луната, е сред най-древните и най-разпространените символи. Египетският символ на вечността е пръстеновидно завързана връв, а античният – захапала опашката си змия, уроборос.  С добавянето на спици лунарният, слънчев и космически кръг се превръща в символа колело и придобива качеството динамичност. В значенията на този многостранен символ се включва и новото начало, обновяването, вечният цикъл на пресътворението.

Арийци са хората на Арей (по късно Арес) – Марсовите племена, чието име в преносен смисъл означавало воини. Названието Ари означава още  Ури (Сури)  (Слънчеви), което без съмнение визира избора на слънчевото колело за символ. В този контекст, Слънчевото Колело) станало символ на Слънцето, което пътувало по небето, а по късно преминало в символа на арийския и ведически слънчев знак – свастиката, която е въртящ се огнен кръст, чиито краища са огънати и насочени или обратно на часовниковата стрелка, или по протежение на нея.



Днес вече знаем че най старите открити свастики пряко маркиращи арийците  и тяхното възникване са от земите на Украйна, Румъния и България. В историческия музей на Враца може да бъде видяна най-старата свастика, открита досега в Европа, върху фрагмент от глинен съд, изработен преди повече от 7 хилядолетия.


Свастика на 7 хилядолетия и каменна иконопис от времето на античността показва за първи път Врачанският исторически музей.

За посетителя е истински шок да види пречупен кръст върху фрагмент от глинен съд, изработен преди повече от 7 хилядолетия.

Това е най-старата свастика, открита досега в Европа.

Прочети повече в Blitz.bg: https://blitz.bg/nauka-i-tekhnologii/pokazvat-nay-starata-svastika-namerena-v-evropa_news79781.html
Свастика на 7 хилядолетия

Прочети повече в Blitz.bg: https://blitz.bg/nauka-i-tekhnologii/pokazvat-nay-starata-svastika-namerena-v-evropa_news79781.html
Свастика на 7 хилядолетия

Прочети повече в Blitz.bg: https://blitz.bg/nauka-i-tekhnologii/pokazvat-nay-starata-svastika-namerena-v-evropa_news79781.html
Хиляди артефакти стигащи до 11 хиляди години назад във времето. Най старите каменни градежи са открити в България и земите на днешна Турция. Отново простиращи се във внушителните цифри между 8 000 и 12 000 години.  


Сакралното съоръжение  при Гьобекли тепе  било изградено в типичната кръгла форма, характерна за мегалитните структури на ариите (индоевропейците), позната и от по-късните й форми през следващите епохи – отбранителната кръгла  кула с диаметър 10 метра и огромна каменна стена с дължина 800 метра в Йерихон, за който се твърди, че е най-старото постоянно обитавано селище от времето на деветото хилядолетие пр.Христа, кръглите мегалитни храмове от Малта, датирани 3500г.пр.н.е. , невероятния  Стоунхендж, издигнат ок. 3000 г. преди Христа в Англия, и монумента Нюгрейндж, в Ирландия, 3200 г. пр. н. е.,  древната столица на хетите Хатуша- каменна мегаструктура с кръгла форма от времето на III хилядолетие преди Христа, както и каменните градежи на нурагическата цивилизация в Средиземноморието  – т.нар. нураги.  Това са укрепени кули, чието изграждане се усъвършенства през вековете, като в наши дни са налице останките на около 7000 паметници нураги  на остров Сардиния  времето на бронзовата епоха (XVIII век пр. н.е) до II век. Тук спадат и кръглите укрепени градове на индоариите в  Маргианската долина в подножието на планината Имен – градовете Мерв и Балх, построени  също в началото на III хилядолетие пр.н.е.


През неолита се появява семейното жилище. Най-стария град, открит през този период е Йерихон, където има жилища до 20 квадратни метра.  Градът имал стени с кули, смята се че са били необходими за да се защитава от наводнения и нападения. Така се родила монументалната архитектура на каменния кръг.


Отбранителната кула в Йерихон , 9 хиляди години пр.н.е.


  Малта, 3500 г. пр. н. е.

 Общо шестте различни храма, построени в продължение на стотици години в Малта – т. нар. Мегалитни храмове, са значими не само заради оригиналността и сложността си, но и заради напредналите технологични умения, които са нужни за построяването на едни от най-ранните мегалитни каменни структури. Всеки монумент е изграден по различен начин; външната им част е направена от твърд червен варовик, а за интериора е използван по-мек варовик.





Храмът в Нюгрейндж, Ирландия, 3200 г. пр. н. е.





През грубо казано 4 дни годишно около зимното слънцестоене, слънцето преминава през върха на този монумент от каменната епоха и попада на пода на вътрешната зала, изпълвайки храма в Нюгрейндж със светлина за около 17 минути. Този храм е построен преди Стоунхендж и вероятно е използван за проследяване на хода на годините с прецизност, непозната за онези времена. Този паметник на културата освен това представлява и гробница и място за различни ритуали, както и високоинженерен часовник.


  Стоунхендж, Англия, 3000 г. пр. н. е.

Известният по цял свят Стоунхендж е построен от сарсенови камъни – вид пясъчник, който е широкоразпространен в южна Англия – и по-малки камъни от друг пясъчен произход. Най-големият камък се смята, че е донесен от Марлбъроу Даунс, на около 35 км от обекта, и тежи около 30 тона. Камъните от другата порода произхождат от Уелс и тежат между 2 и 5 тона и вероятно са пренесени от разстояние 240 км, за да достигнат до Стоунхендж.





Хатуша, древната столица на Хетите. 

Хетите създават свое царство около ІІІ хилядолетие преди Христа, което се е простирало из района на Анадола и северна Сирия, от Егейско на запад до река Ефрат на изток. Хетското царство се споменава няколко пъти в Библията като една от най-мощните империи от древността.



Около 2000 г. пр.н.е Хатуш, селище на смятаните за коренно население хати, е построена на места, което е превзети още по-рано. Най-ранните свидетелства от селището са датирани от шесто хилядолетие преди Христа.


По време на своя разцвет Хатуша е заемала 1,8 km2 и се състои от вътрешна и външна част, и двете оградени от масивни и все още видими редове стени, построени по времето на Шупилулиума I (ок. 1344 – 1322 пр.н.е.). Вътрешният град покрива площ от 0,8 km2 и съдържа цитадела, големи административни сгради и храмове.






Нурагите при Су Нуракси в Барумини, Сардиния, включени от ЮНЕСКО в списъка на обектите на Световното културно наследство от 1997г.

  
  
 Нураг или Нурага, в мн.ч. Нураги е тип мегалитни кули разпространени и строени на остров Сардиния до края на 2 хилядолетие пр.н.е., вкл. и до присъединяването на острова към Римската република. Днес са известни на учените около 7000—8000 нураги, като по оценки пр.н.е. са били между 20-30 хиляди.
 


Древния град Мерв и неговата кръгла укрепена структура в Маргианската долина, подножието на планината Имен.





Селището съществува от III хилядолетие пр.н.е., а през Ахеменидската епоха е укрепен град. През Елинистичния период  Мерв носи имената Александрия и Антиохия Маргиана и е център на провинция Маргиана. След установяването на Пътя на коприната  Мерв се превръща в голям търговски център.





Разположение на вътрешния и външния град в пределите на  легендарния град Балх

 Концентричните кръгове изобразяват крепостните стени. Показани са схематично и вратите по крепостните стени. Подобен план на изграждане е имал и град Плиска.


Вътре в града и около него имало три концентрични крепостни стени. Площта на древния град Балх била разделена на три части, всяка обградена със стена. Най-вътрешната част представлявала замък на владетеля. Средната част на града е била разделена на занаятчийски квартали. Най-отвън е имало предградие, чието многолюдно население е било заето със земеделие и животновъдство. В това предградие е имало многобройни пазари.

По този начин, ядрото на средновековния град Балх се състои от три части: (цитадела, замък) наречен вътрешен град, “мадина –араб.”, известен като външен град) и предградие .
В най-старата арменска книжнина знаменития град Балх  се споменава като „царственият Балх" и „майката на всички градове", защото от него в древността произлезли редица видни царски династии, включително династиите на Партянските царе и Арменските Аршакиди. Развалините на стария Балх заемат площ не по-малко от 4500 дка.


  Арабите, които се появили там през VIII век, твърдели, че от Балх произлезли египетските фараони, а от съседния град Серахс - техните везири. За големината на Балх се разказвали легенди в древния свят.

Според арабския книжовник Ибн-Надим /IX в./ Балх е бил един от седемте най-големи градове на света и стените му в древни времена били толкова високи, че когато вятърът отвял едно знаме, издигнато върху тях, то отлетяло на няколко фарса-ха /десетки километри/. Арабите твърдели също, че от Бактрия, която те наричали Балхара, били пренесени в Египет някои ценни култури.



 През 1987г. бил открит и арийския град Аркаим в Челябинска област, влизаща в състава на Уралския федерален окръг, Русия, изграден в кръг от добре два пръстена укрепления, два жилищни кръга – външен и вътрешен, както и центърът на града. Диаметърът на външната стена е бил около 150 метра, а ширината на основата – 5 метра. става световна сензация. Откритият град се оказал връстник на египетските пирамиди и Стоунхендж, а с последния Аркаим се намира и на една географска ширина. Възрастта на древния град е 3800-4000 г.




   Аркаим – възстановка

Не бива да забравяме  и хилядите  надгробни могили по нашите земи, изградени под формата на кръгли полусфери във видимия небесен  и съответно в невидимия подземен свят. Могилите са най-често срещаните и най-ценните паметници на тракийската древност в днешните български земи. 


Затворени археологически комплекси, те предоставят незаменими свидетелства за бита,културата и религията на траките. Постепенно насипите над гробовете на знатните  са нараствали,за да достигнат  огромни размери през късножелязната епоха и римската епоха.


Каменни гробници, насипани  като могили, досущ като тракийските, съществуват и в земите на древна Галия, където след потопа достигнали  заселници от земите на Централните Балкани и Причерноморието. Там по-късно се заражда и родствената култура на келтските племена, възприела в основата си религиозните вярвания  на трако-пеласгите.



Могилна гробница на остров Джърси, Франция, 3500 г. пр. н. е.


Островът се намира в Ла Манша, близо до крайбрежието на Нормандия, и има дълга история. Когато бил построен Ла-хуг-би около 3500 г. пр. н. е., той служил като проходна гробница, една от най-високите в Европа. Освен това представлявал религиозен обект, тъй като на върха на праисторическата могила е разположен средновековен параклис.

Най- древните храмове  на старото коренно население на Тесалия и Пелопонес – пеласгите,  също били кръгли, обградени с колони, в средата на които имало олтар за приношение чрез огън. Такива били храмовете в Делфи, Олимпия и най стария храм в Атина, посветен на бог Аполон.




Храма на Аполон в Делфи





Към горните сведения можем да добавим и това на латинският писател и философ Макробий (V в.), който говори за бог Сабазий (Дионис), на когото бил посветен кръгъл храм на хълма Зилмисос. Този кръгъл храм, който наподобявал слънцето, бил с отворен в средата покрив. Светлината влизаща през покрива показвала, че слънцето пречиства всичко, и че целият свят се отваря, когато слънцето изгрява. Това сведение за храма съвпада с описаното от Светоний възлияние на вино върху олтара и димът, който се издигнал нагоре, над върха на светилището, чак до небето, което говори за един отворен покрив на светилището.



В древен Рим продължават традицията  с изграждането на Колизеума и  на Пантеона на площада Пиаца дела Ротонда в Рим, които са сред най-големите инженерни достижения на античността. 


 Рим, 80 г. от н. е.

Колизеумът е с размери 189 на 156 м и е бил най-големият амфитеатър по онова време. Въпреки това не бил построен на склон, за по-голяма устойчивост, подобно на други масивни структури от древността. Основите на стадиона са изградени от бетон и камък и предоставят места за 50 000 зрители. Освен това, 80 покрити арки въвеждат зрителите на арената, която е толкова добре проектирана, че дори можела да бъде напълнена с вода за провеждането на различни водни представления.




С подобна форма са и всички антични амфитеатри.



В християнската епоха – формата се запазва от ротондите , храмовете с кръгла форма , сред които е била построена и централната част или кораба на монументалната  катедрала Света София в Константинопол или „Църквата на светата Премъдрост Божия“.

 
Църквата-ротонда „Свети Георги“ е най-старият архитектурен паметник в София.

Изградена е в момента на разцвет на Сердика като един от най-големите и значими римски градове на Балканския полуостров. Това е времето, когато император Константин Велики е избирал между нея и Константинопол столица на новата империя. Той многократно е пребивавал в селището, поради което му приписват фразата „Сердика – моят Рим“.


У нас – едно от важните  открития на проф. Рашев е в самото сърце на Плиска. Под могъщите каменни сгради от времето на Омуртаг в първата половина на IX в. той разкрива основите на огромна дървена сграда, съградена от българите с план окръжност и диаметър 30 м. Находката станала възможна само поради специфичната почва,върху която е построена Плиска. Тя е чернозем без примеси на камъни и в нея отчетливо се отпечатват всички следи от човешки живот. Така археолозите успяха да разкрият „в негатив“ целия план на отдавна изтлялата дървена конструкция. Добре се вижда сложната схема от малки помещения, а в центъра се оформя вътрешен двор. Отвън пък личат дупките от масивни дървени колони, затварящи външен портик край заоблената фасада.“

 

Кръглата сграда в Плиска с диаметър 30 метра.рог за пиене на вино


КОИ СМЕ НИЕ ?


Що се отнася до нас произхода на нас, българите, ще цитирам тук едно становище-анализ на генетичните изследвания върху генома на съвременните българи на изследователя Славян Стоянов, които считам за напълно вярно:

Съществува хипотеза която не е нито нова нито без основание, която твърди че самия ни етноним е показател на този древен съюз БОЛГ-АРИИ. Или иначе казано П(Б)еласги и Арийци. Дали това означава, че траките, чието название е трансформирана (гръцка) форма на името на легендарен техен праотец, Тир, Тирас, Арес, Ярес,  който в последствие е обожествен и са наричани по името му, Тирасиани, Ариии, Ярии, са всъщност старите Болг-Арии / пеласго - арий оставям сами да прецените. 

Моето лично убеждение е че българите са древен съюз именно от народите принадлежащи към тези две основни групи. Етнонима ни е един от най силните показатели за това. Далеч не считам че този съюз е основно в границите единствено на Балканите. Народите които са се обединили, още в периода на палеолита са съжителствали заедно на балканите и северното причерноморие. Като на балканите се вижда че доминира хаплогрупа   , към която можем да прибавим и Анатолийската  , тъй като те също са сестри и произлизат от IJ и като втора доминанта е арийската. В земите на днешна Украйна, Крим и части от Кавказ, Пропорциите между двете семейства се изравняват. Тоест R1a  и  R1b е почти в същите пропорции като    и   . 

Заедно с   процентите стават 80 %. До момента това което виждаме че съвременните българи са същите хора които са присъствали в днешните ни земи от минимум 10 000 години."
 


"През 2009 година излязоха резултати на едно от най обширните генетични проучвания. Една от големите изненади беше, че в Европа най-стария вариант на R1a1 (първата мутация от R1a ) е на Балканите, като негови носители са били тук още през Палеолита. Реално мутацията се е формирала тук. Арийското семейство за чиито прародина до не отдавна се считаха земите на северна Индия се оказа на Балканите и Причерноморието, хилядолетия преди да се появи в Индия. Ето че двата основни компонента съставляващи съвременните българи са на балканите от дълбока древност. Нещо повече, те са формирани в причерноморския регион. 


През 2014 г. бе направено грандиозно проучване на Ъндърхил в което бяха включени 16, 244 лица от 126 държави от Европа и Азия. Въпреки мащаба на проучването нямаше убедителни доказателства че R1a - М420 (арийска) е формирана в Иран. А както стана ясно е мутация формирала се в причерноморския район и още по конкретно северно Причерноморие и Балканите.



Последното обновяване относно проучването на семейството R1a  е от 2015 г. и първата група, съответно най старата е наречена "СТАРА ЕВРОПА", касаеща именно Балканите и датирана на повече от 7000 години. Ето къде можете да видите дървовидната структура на това семейство с най новите му изследвания ( R1a Project )

R1a се отличава с няколко уникални маркери включително мутацията M420, е субклад (подгрупа) на хаплогрупа R-M173 (наричан преди R1). R1a има сестра-субклад (подгрупа) на хаплогрупа R1b-M343, и парагрупа R-M173 *. 

 Обикновено най популярната карта която ще срещнете да представя епицентъра на зараждане на мутацията R1a1а   е тази:



Която в предвид последните изследвания се нуждае от известна корекция, за да се степенува етапа на развитието. Следващата карта прави именно това:


Тази карта е наречена "Арийската прародина и разселения" която е базирана на еволюцията на индоевропейските езици.

Тоест генетиката потвърди изследванията по отношение на еволюцията на индоевропейските езици. Всъщност Балканите и Северното Причерноморие та дори северен Кавказ и южен Урал могат смело да бъдат посочени като епицентър на най интензивното развитие на древните арии със съответните по-етапни уточнения.


На тази карта траки, даки и кимери са посочени като една група в езиково отношение. 


С въпросното изследване можете да се запознаете тук: (The Evolution of the Indo-European Languages / Dr. C.George Boeree )

Защо до сега в написаното не посочих траките, нито пък са упоменати в първата карта с групите на съвременния българин? 

Ще отговоря така: От всичко с което до сега съм се запознал съм стигнал  до заключението, че в самото начало на техния генезис влизат две основни групи. Тази на хаплогрупа   и тази на посестримите R1a  и  R1b . Именно те са и доминанта в генезиса на съвременния българин. „

Източник: „ КАКВО ГОВОРЯТ НАШИТЕ ГЕНИ” - http://kreksofin.blogspot.com/2016/05/blog-post.html

Следва продължение  - част трета - "КУЛТУРА ВАРНА  -  люлка на най-ранната индоевропейска цивилизация в Европа" - http://alexandradelova.blogspot.com/2020/04/1-3.html

Няма коментари:

Публикуване на коментар