четвъртък, 2 април 2020 г.

УРОЦИ ПО ИСТОРИЯ - ТЕМА 1 - Част 4

Началото на днешната човешка цивилизация. Опит за систематизация на археологическите доказателства за  съществуването на най-ранните култури в Европа и Азия по период на датиране. 


Гьобекли тепе и култура Варна –доказателства за най-старата цивилизация, позната на човечеството. Праисторическите градове на индоарийските народи.

                                         Част четвърта

         ВАРНЕНСКИЯ ХАЛКОЛИТЕН НЕКРОПОЛ

              и най-старото златно съкровище 

                                в света

(продължение от  част трета -  "Възникването на Дунавско - черноморската цивилизация на Балканите" - http://alexandradelova.blogspot.com/2020/04/1-3.html

 


 Най-голямото откритие, свързано с развитието на Дунавско-черноморската цивилизация, е  намирането на Варненският халколитен некропол. Открит е случайно при строителни работи през 1972 г. в западната промишлена зона на град Варна – на 500 м северно от Варненското езеро и на 4 км от центъра на града. 

Археологическите разкопки са проведени под ръководството на Михаил Лазаров и Иван Иванов. На площ от около 7 500 кв. м са разкрити 294 гроба от три вида: с трупополагане в изпънато положение по гръб, със скелети в свито положение и символични гробове без скелети. 

Някои от гробовете са изключително богати, в други са намерени само дребни предмети около скелета. Това е белег за високоорганизирано общество с ясно обособени професионални и социални групи (прослойки).


Едно от най-забележителните открития за Варненския халколитен некропол е, че той не е просто индоевропейски, но и най-древният индоевропейски некропол, открит до този момент в света

В него са налични всички типични практики и култове, характерни единствено за индоевропейците и най-вече за арийските народи – например златни фигури на крави и погребения на коне.




Впрочем култът към златото също е типичен главно за индоевропейците, тъй като всички те са в религиозно отношение са почитали “свещения брак” между слънцето и плодородната майка земя, нещо което е повече от очевидно и в други артефакти от неолита в България – например всички останки от мегалитната култура в Родопите. Златото е нещо като детето, рожбата, бебето, от брака на Слънцето и на Земята.

Друг типично “арийски” феномен от Варненския некропол е сложното и стриктно кастово разделение на обществото. Гробовете са подредени на различни нива, според кастата на погребания, като всеки погребан държи различни символни предмети и е украсен с различни геометрични емблеми, посочващи класата, гилдията и положението му в обществото.


 

Освен всичко останало, този факт на сложно социално разделение красноречиво говори за високата степен на цивилизованост на древната градска дунавско-черноморска цивилизация.


Варненският халколитен некропол изобилства също така и на златни предмети с разнообразни геометрични форми – “свещена геометрия”, напомняща рунически знаци.

 

Сред най-богатите е гроб № 43, в който е открит скелет на 40 – 50 годишен мъж с много висок за онази епоха ръст – 170 см. В гроба са намерени 990 златни предмета с общо тегло 1,5 кг, сред които множество накити (диадема, обеци, огърлица, нагръдник, гривни, колан), златен фалос, два медни чука-скиптри обвити със златно фолио, както и други сечива използвани в металургията (брадва-чук, игла, шило, длето, клин) , глинени съдове. 

Погребаният е бил вожд или жрец. Дрехите му са били богато украсени. В дясната си ръка, свита в лакътя, е държал златен жезъл. На шията си е носил три наниза от 890 златни мъниста, тежащи 499 грама. Златни пластинки са украсявали дрехите, коленете, гърдите и диадемата около главата му. Отляво на тялото е лежал лък, обкован със злато.

Заради гробния инвентар изследователите предполагат, че погребаният е бил цар-жрец, с подчертана функция на ковач-демиург

Намерени са и много сечива от мед и кремък, както и глинени вази, декорирани с т.н. шнурова керамика, характерна впоследствие и за земите на древен Египет. 

Изключително интересен факт, е че същите тези глинените вази от Варненския некропол, изработени  в стил шнурова керамика, типична за Варненската цивилизация от петото хилядолетие преди новата ера, са като две капки вода с  подобни характерни вази от далечна Япония. Абсолютно същите изделия са създавани и от културата "Джомон", която по същото време процъфтявала в Япония.

Вазите от културата "Джомон" приличат на варненските от същата епоха.


Едно от значенията на думата "Джомон" е корда, шнур или "украсен с помощта на шнур". Става дума за тънки въжета от преплетени нишки. Странното е, че нашите вази от шнурова керамика са открити на Черно море, което е на около 8000 км от тихоокеанското крайбрежие на Япония. 

Възможно ли е праисторическият човек да е преодолял това колосално разстояние с тогавашните знания и средства за придвижване? Или човешкото въображение просто е разработило почти идентични модели по едно и също време на две отдалечени едно от друго места .Какви ли са били културните връзки, съществували по онова време на територията на Евразия по оста за разпространение на културни влияния, наречена 4000 г. по-късно Хиперборейски диагонал?

Откритите досега златни предмети в некропола са над 3 000 с общо тегло 6 кг. Това количество надвишава неколкократно всичкото злато от тази епоха, намерено досега на планетата.

 




В гробовете със символични погребения са открити различни фигури, изобразяващи хора и животни. Например в гроб № 36 има две златни пластинки, представляващи животински фигури и 30 стилизирани глави на рогато животно, украсени със златни пластинки.

В гроб №36 са намерени над 850 златни предмета: диадема, обеци, огърлица, нагръдник, гривни, колан, златен чук-скиптър, необикновен за нашите земи златен модел на „бумеранг“ или „сърп“, две златни пластинки представящи животински фигурки, тридесет стилизирани глави на рогато животно, златен астрагал (ашик). Предметите са били покрити със златотъкано покривало, украсено в краищата си със златни апликации във формата на овнешки или кози рога. Положени са и инструменти — шило и длето. 

Скъпоценните предмети очертават символично човешкото тяло, като означават ключови места като главата, шията, гърдите и кръста

Струпването на повече предмети от дясната страна се тълкува като означаване на това символично погребение като „мъжко“. Златните предмети се тълкуват като царски инсигнии, поради което това погребение се смята за символично царско погребение — още повече, че предметите от гроб №36 повтарят гробните дарове на гроб №43. 

Заради присъствието на ковашки инструменти е предложена хипотезата за символично погребение на цар-жрец, който е и магьосник-ковач. Подобни символични царски погребения са открити в гробове №1, 4 и 5, които са разположени редом със символичните погребения на маски.

 В гробове № 2, 3 и 15 има моделирани от глина човешки глави със златни пластинки, маркиращи местата на очите, устата, челото и ушите. Лицата“ са богато украсени с диадеми, обеци, огърлица, а цялото лице е покрито със златотъкан воал, украсен с дребни златни мъниста. 

Като дарове в тези погребения присъстват глинени вази, чаши, игли, но отсъстват ковашките инструменти от другия тип погребения. Заради тази особеност, а и заради концентрацията на украса в лявата част, тези символични погребения се считат за „женски“ и се тълкуват като изображения на Богинята-майка, или като ритуализация на мит, за създаването на първата жена.



Открити са и накити от черупки на мекотели, внесени от Средиземноморието, над 160 предмета от мед – накити и сечива, идоли от кост с форма на човек, предмети от камък, креда и минерали. С голямо умение са изработени съвършено полираните каменни брадви – големите кремъчни остриета са с дължина до 40 см (такива не са открити в други селища и некрополи); глинените съдове със стилизирани геометрични фигури, нанесени със златна боя; мънистата от халцедон, чиято твърдост е близка до тази на диаманта.

В гроб №4 са открити два съда с геометрична декорация нанесена със златна боя. В някои от гробовете липсват човешки останки, но въпреки това присъстват богати гробни дарове — тези гробове се тълкуват като символични погребения.




Варненският некропол е от меднокаменната епоха (енеолита) и е датиран от втората половина на V хил.пр.Хр.  Некрополът е бил е използван 150 – 200 години. Откритията в него предхождат тези от Египет и Близкия изток и показват, че в района на днешния град Варна е съществувала една от най-древните развити човешки цивилизации.

Културата се характеризира с фината керамика с блестящо полирана повърхност, вероятно работена с грънчарско колело, и богати гробници. 

Най-внушителният паметник е Варненският некропол и неговото халколитно съкровище. Също така и комплексът в Дуранкулак, който е основно неолитно селище със своите 1200 гроба, които съдържат най-голямото праисторическо съкровище в Югоизточна Европа. Прави впечатление, че там жилищата са строени върху висока каменна основа. 




Възстановка по черепа на погребания мъж в гроб № 43 от Варненския некропол, носещ символите на цар или жрец. На шията е носил три наниза от 890 златни мъниста, тежащи 499 грама. Златни пластинки са украсявали дрехите, коленете и гърдите и (вероятно) диадемата около главата.
 В гроба са намерени 990 златни предмети с общо тегло около 1,5 кг. В него е открита и сакрална ваза от типа на т.н. шнурова керамика.
 


Откриването на кой да е некропол неизменно поставя въпроса за селището, чиито мъртъвци са били погребвани в него. Селището, свързано с Варненския некропол все още не е открито със сигурност.

 Предполага се, че е залято от водите на Варненското езеро. Регистрираните до сега осем потънали селища във Варненското езеро, датиращи от същото време с некропола, показват значителна концентрация на население от тогавашните брегове. Очевидно е и според днешния околен терен, че това население едва ли се е занимавало само със земеделие и скотовъдство. Редица наблюдения дават основание да се предполага, че тук се е намирал административен, култов и търговски център на значителен район.

Обитателите на Северозападното Черноморие са били високо развита общност, чиито традиции със сигурност по-късно  са навлезли и в културното наследство на тракийската етнокултурна общност.


За тях Черно море се превръща в основна търговска връзка и им позволява да осъществяват връзки с популации от по-отдалечени краища.  

Близостта с морето изиграва важна роля за бързото икономическо и социално израстване на жителите от епохата на култура „Варна“.

Чрез него се осъществяват връзки с Южна Бесарабия и с разположените между река Прут и Днестър племена.




Смята се, че находките от Варненски халколитен некропол са най-старото технологично обработено злато в Европа и света, а комплексът в Дуранкулак е дело на най-старото открито досега уседнало културно земеделско население на континента създало първите каменни улици и градежи в Европа.

Находки от най-старото обработено злато в света, измежду които е уникален златен бумеранг. Досега се предполагаше, че единствено в Австралия местните аборигени са използвали това оръжие, което е непознато за Европа.

Изключително интересен за тълкуване е златният “бумеранг”. Има мнение, че това е всъщност модел на сърп – още един символичен образ, изработен от злато. В много мито-ритуални традиции сърпът и жътвата играят особено важна роля.

Митичният тракийски цар Ликург осакатил с косер сина си, като мислел че подрязва лоза. Възможно е отглас от тази легенда да е запазен и в българската народна митология, където срещаме разказа за св. Трифон Зарезан, който сам отрязал носа си с косера. Във всички тези митове земеделското сечиво променя ролята си и от инструмент се превръща в оръжие. Както и чукът, сърпът кодира идеята за смяна на старото с новото, което го прави особено актуален атрибут в това погребение. Затова той вероятно е бил носен като амулет – както предполага дупчицата в горния край.



  
Всички белези сочат, че това е най-старата известна цивилизация в Европа

Според откритото досега, тя изчезва мистериозно в края на V хил. пр. Хр., което според някои изследователи се дължи на  нашествие на племена от север, а според други на нещо много по-страшно -  на драматични и ужасяващи  климатични промени.

 Науката днес кагегорично потвърждава, че в района на Черно море към 5500 год. пр. Хр. е имало грандиозно наводнение – потоп, като при това нахлуване водата е заляла сушата на 80-100 км. от предишната брегова ивица. 

Преди около 7 500 години земята се разтърсва, и от конвулсиите й тесния провлак разделящ долината на сладководното езеро от Мраморно море и чрез него от световния океан, се пропуква и в получилия се разлом, известен днес като Босфора, нахлуват морските води, стигат до края му и оттам се хвърлят от 130 м височина и започват да заливат огромната долина и сладководното й езеро. 


 




Вълните, които са се влели в Черно море при големия гео-екологичен катаклизъм преди 7500 г., са били със силата на 200 ниагарски водопада, твърди в свой научен труд проф. Раян. Тътенът е бил оглушаващ.Чувал се е на стотици, на хиляда километра! Един истински земен рай е бил напълно унищожен и залят от солените води на световния океан. За кратко историческо време възниква най-новият морски воден басейн край нашите земи – Черно море.

Загинали много хора и поселища в гъсто населения район окоро предишното сладководно езеро, което е представлявало истинска екологична и културна катастрофа.
Тогава били залети заселените полетата (плоските терени) и устията на реките. А профила на Черно море и днес подсказва накъде са се оттеглили подгонените от потопа хора.

 Една немска карта за извършените проучвания относно движението на дунавските култури към сърцето на Европа, Германия, Среднонеолитни култури и разсейване на TRB последващите култури.

Въз основа на археологически находки се констатира, че след този потоп белите народи, обитаващи Югоизточна Европа започват да мигрират. Едни тръгват на запад, други на североизток, а трети през днешна Мала Азия – към земите на Шумер и Месопотамия, и по-нататък към Средния Изток и Централна Азия до Северна Индия

Карта, направена от двама американски учени Уйлям Райън и Уолтър Питман (Columbia University geologists William Ryan and Walter Pitman), участвали в изследването на бреговата линия на Черно море, обясняващи миграцията на хората от Балканите след потопа при отварянето на Босфора през 5600 г.пр.н.е. 


"Вероятно именно преживелите Потопа и разселили се нейни създатели, са поставили основите на шумерската цивилизация в Месопотамия, оставили са диря и в знанията на древен Египет. 

Катастрофата, която настъпила и в която се родило Черно море, вдъхновила вечното предание за потопа и не случайно именно шумерите твърдели, че тяхното познание било придобито от други във времето след потопа." – казват  проф. Петко Димитров, ръководител секция “Морска геология и археология”, Институт по океанология – БАН, Варна, и археолога  проф. Диана Гергова, Археологически институт с музей при БАН, София.


Прословутия артефакт , наречен „чинията на Ной”.

Една от най-ценните исторически находки е била открита в България и в момента се съхранява във Варна. Неин откривате е професор Петко Димитров, които казва, че тя може да преобърне научните теории за произхода на цивилизациите. 


Фината изработка е открита на 15 юли 1985 година на около 93 метра дълбочина  при експедиция за проучването на древните брегове на Черно море преди 8000 години.

Съдът се отличава с изключителна симетричност,  изработена е от пясъчник, а не от глина, с диаметър от 40 см и поставка на дъното. Древните писмени знаци върху нея все още не са разчетени .


Писмените знаци върху открития от проф. Димитров съд, са това, което прави откритието уникално, защото подобни символи се срещат само в историческите открития, свързани с най-ранните цивилизации като шумерската, гръцката, египетската и индийската. 

Самият професор я нарича "чинията на Ной", защото смята, че това е древно откритие, свидетелстващо за Потопа. Край Варна през 2011 година корабът Академик е открил части от дървета и растителност по време на сондажи, а това според професор Димитров потвърждава сериозно изменение на морското равнище.


 

Ето какво казва за "ЧИНИЯТА НА НОЙ" германски езиковед и културолог Ха̀ралд Ха̀рман, написал  книгата  Загадките на дунавската цивилизация“. В нея той доказва, че на територията на днешнитеСърбия, Северна Македония, България, Румъния и Гърция, както и части от Украйна и Унгария са били обитавани от цивилизация, която — според Харман — развива първата писменост. Според археологическите открития, нейната поява може да бъде отнесена към 7 хилядолетие пр.н.е.

„Вашата находка е изключително атрактивна. Предполагам че е имало circum-(около) Понтийска културна конвергенция, която е била разделена по късно от Големия потоп на отделни региони с бежанци от наводнените земи - едните към Балканите, а другите към Месопотамия. доколкото разбирам, технологията на писмеността е била сред промените през периода след потопа.

Използването на знаци върху “чинията на Ной” би могло да предположи
наличие на преди-потопна писменост. Какво друго мога да ви кажа? Вие (проф. Димитров)  не сте сам във вашите идеи за цивилизация преди потопа !”




Ето какво казват световно известни археолози за значението на култура Варна:

Мария Гимбутас  окачествява Варненския некропол като „Най старата цивилизация в Европа“.

Антропологът Мишел Луи Сефериад „ Цивилизация, която предшества всичко познато до сега на науката “.

Археологът принц Микаса, чичо на японския император е един от най известните археолози в световен мащаб: „КУЛТУРАТА "Варна", известна най-вече с великолепните си златни артефакти, не само е по-стара от древните цивилизации на Шумер, Месопотамия и Египет, но и показва съществуването на управляваща класа, отличаваща се с богатство и авторитет, притежаваща модерни медни оръжия и предмети и аксесоари от метал.“

"Социалните, икономическите и технологичните данни потвърждават откриването на нова цивилизация, като правят варненската най-старата цивилизация, позната на човечеството. Може би дори по-важно от това е, че тя, за разлика от всяка друга цивилизация, зародила се на Стария континент, показва ясна и директна връзка с местната култура от неолита."

Харалд Харман потвърждава това, което отдавна знаем,че най-старото обработено злато в света е намерено на територията на днешна Варна, а златните и метални предмети са добити и изработени чрез висока и за днес технология. Според съвременните методи за датиране те са правени преди 4 500 г. пр. Хр., което означава, че са с 2000 години по-стари от предметите от злато и метал, намерени в Египет.

Археологът Дияна Гергова: „ Не вярвам, че човекът и човешкото познание изчезват и се появяват отново от нищото.

Варненската цивилизация изчезва от Черноморския район вследствие на климатични и природни катаклизми. Интересно е да се отбележи, че в записите на по- късната и сякаш "изведнъж" възникнала цивилизация на шумерите, считани за първите, които са записали своите астрономически познания, литература и вярвания, е съхранен един изключително интересен спомен. 

Според него познанието им е било донесено преди големия потоп от древни раси и богове. Време е да осмислим огромната натрупана информация. Да потърсим невидимите връзки между привидно съвършено различни култури."

Друг доказателствен елемент за нашата теза намираме като проследим югоизточния вектор на голямата миграция на Арийците вследствие “пробиването” на Босфора и последиците от Големия потоп .  В Шумер е намерена каменна плоча с издялана върху нея “карта на света”, в горния ъгъл на която, до стрелката сочеща на северозапад, е указано, че това е посоката на прародината на Шумерите (“мястото, откъдето дойдоха нашите прадеди”) .




 
Следващия аргумент ни предоставя случаят със златен накит, намерен в Шумер, който представлява венец от дъбови листа. През миналия век в България е намерен подобен, при което се решава, че той е копие на Шумерския, без никой да съобрази, че в Месопотамия дъб не вирее. Понеже тогава анализът показва, че шумерското злато е по-старо от българското, въпросът приключва. 

След време, обаче, е направен повторен анализ, и се оказва, че българското злато е с около 1000 години по-старо. Тогава се сещат и за липсващите в Шумер дъбове, а и нови находки на злато в България се оказват още по-стари...





Според Лорънс Уодъл именно шумерите осъществяват т.нар. Арийска инвазия в Индия, като основават културата Мохенджо Даро. За инвазия на шумерите в Индия свидетелстват сходството на печатите им, сходството на множество имена на династи и др. Без да отричаме горното, трябва да приемем, че Арийската инвазия се осъществява поне от две страни - от юг чрез Арите шумери, а от север чрез Арите скити и сармати.

Археолог №1 на Обединеното кралство Колин Ренфрю пише: „Когато се запознах със златните предмети от Варненския халколитен некропол, очите ми изскочиха, като видях златните огърлици, гривни и нагръдници, брадва от полиран камък с обвита от злато дръжка... Най-старото златно съкровище в света, открито през 1972 г., не бе намерено в Шумер или Египет, люлка на най-ранната цивилизация и очевидно люлка на местата, където бихме очаквали едно такова важно откритие. Нито пък дойде от предколумбова Америка, прочута с богатите си златни находки.

За голямо учудване на всички то беше намерено в Североизточна България, близо до привлекателния съвременен град Варна. И е на повече от 6000 години. Намирането на това най-старо златно съкровище изглежда потвърждава моята собствена теория, че праисторическите предци на българите са изобретили металообработването независимо от най-ранните металурзи в Близкия изток...”
 

 

ПЪРВИЯТ КАЛЕНДАР? На пръв поглед този керамичен съд от неолитната селищна могила в Стара Загора от времето на ранния неолит (V – ІV хил. пр. н. е. ) с черни и бели квадратчета, разположени в редове, които го обвиват, не прави особено впечатление. Но. . . квадратчетата са 360 на брой. И може би това е своеобразен израз на тогавашните познания за годишния календар.

И нека завършим с думите на д-р Петър Канев, преподавател в УниБИТ, написани в неговата статия „Възникване на цивилизациите: Дунавско-черноморската цивилизация и „неолитната революция“ в комуникациите”, публикувана  още през 2017 година в „Култура  и комуникация”
: https://cominfblog.wordpress.com/2017/02/07/kk_genesis-of-civilsations/  

При всички положения останките от неолитната култура на Балканите съдържат всички показатели, за да определим Дунавско-черноморската цивилизация като първата индоевропейска цивилизация в целия свят

Тези открития би трябвало коренно да променят хипотезата за възникването и разпространението на индоевропейските култури, като ситуират зараждането им не в Северна Индия или около Балтийско море, а няколко хилядолетия по-рано – по поречието и устието на Дунава и около големите реки наоколо, по европейското крайбрежие на Черно море и около находищата на метали (и особено на злато) в днешните български и румънски планини.

 Тази градска цивилизация с високо развити производства и земеделски, скотовъдни, тъкачески, транспортни, мореплавателни и металургически технологии, със силно развито гилдийна специализация, разделение на обществото и прото-държавно устройство, разцъфтяваща в разкош и изобилие и разполагаща с писмена система за комуникация очевидно се е зародила на територията на днешните български, сръбски и румънски земи и от тук е започнало нейното разпространение и колонизация на север и на изток от Черно море – през древните земи на Скития и Персия – та чак до северна Индия.

Впрочем, именно това е и територията, на която Херодот
впоследствие локализира разпространението на тракийските племена и народи, най-многобройните след индийците, според него.






Но още по-забележителното е, че всички ние, които населяваме Балканите – тази територия на древни народи и цивилизации, всъщност сме преки наследници на културата на неолитните ни предци. 

Нашите собствени прабаби и прадядовци са преживявали и оцелявали чрез откритите от тях технологии и културни практики – от каменно-глинената къща на два етажа до ковачницата и пещта за хляб, от ралото и волския впряг до вертикалния тъкачен стан, от стадата животни по планините и мадрите за кисело мляко и сирене до каменоделството и техниката на градеж на стени със сух камък, от символите по платовете, оброците и ритуалните хлябове до древните поверия и магически практики, от хляба до виното.

Там, където останки от тези културни практики, датиращи от неолита, са все още запазени, ние имаме истинска културна съкровищница на човечеството на наша територия.”


Следва продължение: „Поселищен живот в днешните български земи през неолита и халколита” , където ще ви разкажа за  най-стария европейски град  край  Провадия- Солницата, Варненско и следващото археологическо чудо  - „Езерния град” на големия дуранкулашки остров, където лежат останките от най-древната каменна архитектура на Стария континент отпреди седем хилядолетия
http://alexandradelova.blogspot.com/2015/06/blog-post_8.html