понеделник, 4 май 2020 г.

Тракийските храмове. Част втора.


Тайни и мистерии в чест на Великата Богиня Майка.

Част втора


                        Самобитния тракийски храм в Александрово


Д-р Георги Китов. Из статията "Гробницата в Александрово – 1" - Публикувана  Юни , 2005 г.

 "Всичко това може да се използва в полза на направеното вече от мене тълкуване на погребалните ложета като ритуални легла, на които са извършвани религиозни церемонии, свързани с орфическите мистерии (Китов 2003 б, 35 сл.).

То отлично кореспондира и със събраните напоследък доказателства, че вратите към помещенията на тракийските храмове са имали механизми за заключване."


Височината на могилния насип на "
Рошава чука" край Хасковското село Александрово е около 15 м, а диаметърът му надхвърля 70 м. Гробницата има дълъг около 15 м коридор, ориентиран в посока изток-запад. Входът, фасадата на който е разрушена още в античността, се намира на изток, на около 10 м от периферията на могилата. Той е изграден от каменни квадри с различни размери, без каквато и да е спойка помежду им.

Вратата се е заключвала със сложен механизъм, от който е оцеляла една бронзова халка. Интересното тук беше механизма, с който са затваряли и придвижвали вратата. Самата врата е тежала около 750 килограма и се е държала на каменна ролка, която пък се е движела в улей от животинска мазнина. Така много лесно се е завъртала около ролката и се е затваряла.


Също така е имало и заключващ механизъм от вътрешната страна, като свидетелство за това са вкопаните дупки в отсрещната страна на вратата. Резето се е затваряло и отваряло само от вътре.  Вижте халката с въжето, което отива нагоре в правоъгълната дупка на вратата, чрез която резето се е отваряло.

Ето как древните са ползвали светилището.

След като човек влезе в храма той се е заключавал отвътре. Сядал е на леглото и е започвал да практикува практики, свързани с конкретни медитации. Напълно е възможно на такова място практикуващият да изпадне в толкова дълбока медитация, че с дни да не излезе от храма. Точно тук идва мястото на халката с въжето. Ако ученикът не излизал от храма в определеното време, тогава други са отваряли вратата отвън и са го изкарвали от медитацията.


Кръглата и правоъгълната камери са изградени от добре обработени каменни блокове без спойка, с рустицирани лица, върху които е положена мазилката и извършено изписването. Това говори за поне два периода на използване на съоръжението.

Доказателство в тази насока са и откритите две подови нива в кръглата камера - първото от каменни блокове, а второто - от трамбована глина.


Макет на храма в Александрово, изработен от японски учени.

Грубият строеж на коридора, както и частичното изписване само в западния му край - пред преддверието, контрастира с прецизната строителна техника, приложена при двете камери. Дори мазилката, върху която е нанесен живописният слой в дромоса, на запад не е подравнена във вертикална права линия, а е скосена вълнообразно, като създава впечатление, че нещо е накарало строителите и художника да бързат. Какви са били причините за това, сега можем само да гадаем.

Специалистите казват, че храмът "гробница" край село Александрово/Хасковско/ е изрисуван през 4 век пр.н.е. и това твърдение може да е вярно, но според мен не трябва да се обвързва с изграждането на самия храм. Специалистите стигат до извода, че съоръжението – храма има два периода на използване.


Защо строителството на храма и неговото първоначално предназначение не го обвързват с неговото измазване и изрисуване? Няколко косвени податки:

- Кръглата и правоъгълната камери са изградени от добре обработени каменни блокове с рустицирани лица без спойка и без железни скоби т.е. няма железни скоби, които да го обвързват с желязната епоха.

 - В Тракия има и други куполни храмове „гробници” без мазилка / Мезек, тази под връх „Шейновец”, Голямата Косматка и др./

- Входът на храма фасадата на който е разрушена още в античността, се е намирал на изток, на около 10 м от периферията на могилата, което подсказва, че първоначално храма не е бил покрит със земен насип /могила/ и могилата е изградена в по късна епоха когато вече фасадата на входа и 10 –тина метра от коридора са били разрушени. Но факта, че входът на храма е открит на 10 метра от периферията на могилата е основателен аргумент за по късното издигане на земния насип над храма.

- Грубият строеж на коридора контрастира с прецизния строеж на двете камери. Възможно е коридора да е пристроен по късно в друга епоха.
- Когато е предприето измазването и изрисуването на храма в 4-ти век пр.н.е. е било необходимо той да се изпразни от всички движими предмети в него.

- Наличие на изтъркано и излъскано от употреба каменно ложе, което подсказва за мнооого дълга употреба. Изниква и въпроса каква е била тази дълга употреба на това каменно ложе?


Оригиналното каменно ложе . Снимка sum в темата "Сборяново и Свещарската гробница".


- Вратата на храма е със сложен механизъм на заключване и то отвътре.
- Измазването и изрисуването на храма не е задължително да се обвързва с погребението на знатен човек.
- Намерените артефакти в храма може и да са от 4-ти век пр.н.е, но това по никакъв начин не доказва, че и строителството на храма е също от 4-ти век пр.н.е.
_________________

Ето какво пише самия д-р Китов за гробницата-храм в Александрово:

Д-р Георги Китов. Гробницата в Александрово – 1 - Публикувана  Юни , 2005 г. - http://doktora757.blog.bg/history/2012/02/08/d-r-georgi-kitov-grobnicata-v-aleksandrovo-1.897749

  „На 17 декември 2 000 г. ръководеният от мене екип на ТЕМП (Траколожка експедиция за могилни проучвания 1)  откри зашеметяващо представите за тракийската култура подмогилно съоръжение - гробницата-храм в могилата Рошава чука край Хасковското село Александрово. Достойнствата на постройката не се нуждаят от обосновка. Някои от тях обаче не могат да не бъдат отново посочени. Стенописите в края на коридора и по стените на двете камери са с изключителна художествена и научна стойност. Те са съпоставими единствено с тези в Казанлъшката гробница. За разлика от тях, Александровските се приемат безспорно като автентични тракийски по стил и сюжет.

Гробницата е кокетна с незначителните по размери, но елегантни помещения. На тях контрастира необикновено дългият коридор, който с почти 15-метровата си дължина се нарежда на второ място в България след този в недалеч разположената Мезешка гробница. Без паралели са височините на входовете към помещенията - в камерите може да се влезе само на колене или пълзешком - височината на входните отвори не достига 1,2 м.

Подът на коридора е от трамбована глина върху основа от чакъл и пясък. На изток глината постепенно изтънява и преминава в покрита с пясък и чакъл алея до периферията на могилата. Това очевидно е свързано с предназначението на съоръжението - храм, който е бил периодично посещаван и редовно обслужван.


Мистерийния храм в Александрово

В самия западен край на коридора започва стенописната украса на гробницата. Тук живописният слой е нарушен и се вижда, че дромосът е конструктивно свързан с първата камера, което пък свидетелствува, че цялото съоръжение е планирано и изпълнено целенасочено в окончателния си вид с незначителни допълнителни действия, за които ще стане дума по-нататък.

Знае се, че повечето от коридорите на монументалните подмогилни храмове в Тракия са прилепени на фуга към лицевите стени на първите камери, преддверия или дори фасади. Това е проблем, който тук би могъл само да бъде поставен и е свързан с възможността известно време съоръженията да са съществували и използвани без могилен насип, както е това в Равногор (Китов 1989) или само частично скрити, както вероятно е било това в Могилата на грифоните край Шипка, например (Кitov 1997; Kitov 2003 а).

Перифериите на двата блока от горния ред са с грижливо изгладени ленти, докато вътрешната вдлъбната повърхност е груба и грапава. Това подсказва, че върху вдлъбнатината е постилана кожа или плат.

В двата тесни края са били монтирани каменни “възглавници” с височина около 0,3 м. Те са начупени и ние успяхме да намерим по 1 фрагмент от западната (в кръглата камера) и източната (в правоъгълната), които точно паснаха съответно в северозападния и югоизточния ъгли.

Не мога да пропусна да подчертая, че леглото има “възглавници” от двете си тесни страни, което го прави неприложимо по традиционното тълкуване. Това, ведно с други аргументи (Китов 2003 б, 35 сл. и пос. там лит.), свидетелствува още веднъж, че терминът “погребално ложе” трябва да бъде заменен с “ритуално ложе”.

 

Още повече, че над възглавниците в стените са забити по две железни пръчки - сега отчупени. Не е ясно как са завършвали те. Може само да се предполага, че на тях са окачвани лампи, тъкани украси или някакъв вид завеси. Тук няма възможност да се излагат възможните предположения. Ще напомня само, че железни пръчки се подават от стените на кръглите камери на някои храмове в Долината на тракийските владетели, бронзови лампи са осветявали гробницата край Мезек, в Мезек е имало и железен парапет около леглото.

 Всичко това може да се използва в полза на направеното вече от мене тълкуване на погребалните ложета като ритуални легла, на които са извършвани религиозни церемонии, свързани с орфическите мистерии (Китов 2003 б, 35 сл.).

То отлично кореспондира и със събраните напоследък доказателства, че вратите към помещенията на тракийските храмове са имали механизми за заключване.

Измазването е станало в един поне втори период от използването на храма, планирано е и е добре обмислено. С мазилка са били покрити поне частично стените на ритуалното легло - добре се вижда плавният преход между слоя по пода и този по стените на ложето.

По пространствено и планово решение Александровската гробница е без преки паралели в Тракия. Коридорът е сравним единствено с този от Мезек, който обаче има дължина 20,65 м. Той е и по-широк (1,55 м), а с височината си от 2,6 м е като че предназначен за гиганти (Филов 1937). Двете помещения наподобяват тези в Казанлъшката гробница (Живкова 1974, Огненова-Маринова 1991 с пос. лит.), но са с различни размери.

Особеностите на Александровската гробница - дългият и висок коридор и изключително ниските входове към двете камери, заедно с данните за съществуване на врати, поставя въпроса за предназначението на съоръжението. Дългият дромос, без съмнение, е трябвало да осигурява постоянен достъп до камерите от околната площ и периферията на могилата.

 Входовете към камерите по размерите си са без паралели в тракийската подмогилна архитектура. Те имат характерното трапецовидно очертание с широчина долу 0,7, а горе - 0,65 м. Височините са съответно 1,11 м към правоъгълната и още по-малко - 1,09 м към кръглата, с което потвърждават подозираното във връзка с други входове желание на проектанти и изпълнители да накарат поклонниците да усетят нищожеството си пред величието на боговете или владетелите, на които е била посветена постройката. Те са преминавали коридора свободно изправени.


Внезапно спокойствието и самочувствието им са били съкрушавани, когато е трябвало да се превият на две и да приклекнат, за да минат през двата входа. Психически обработени, притеснени, те са се озовавали в приказен свят с великолепни стенописи, от които не е било възможно да не са били потресени, поразени и възхитени от величието, силата и възможностите на обожествения техен бивш владетел. Това с особена сила се отнасяло за новопосветените, на които за пръв път е било разрешено да влязат в храма. А вероятно точно за тях или за чужденци е бил търсен този зашеметяващ ефект. Впечатлението сигурно е било подсилвано и от използването на различни благоухания, опияняващи средства, в това число така обичаното от траките неразредено вино.

   Входовете са затваряни с миниатюрни двукрили, грижливо изработени каменни врата, каквито напоследък не са рядкост в тракийските подмогилни архитектурни съоръжения (Китoв 2003 б, 35 и пос. там лит.). Късове от тях са пръснати по пода, цяло крило е изнесено и намерено от нас в края на коридора.


Малките размери на вратите в казанлъшката гробница.


Вратите на храма в Шушманец

Затварянето отвътре предполага желанието на група от хора да се изолират във вътрешността и на спокойствие да изпълняват ритуали и действия, съгласно тракийските религиозни практики. Те сигурно са били свързани с Орфическите мистерии (Фол 1986).

Оттук насетне не може да не изникне изводът, че гробницата е изпълнявала ролята на мавзолей и храм, независимо от незначителните размери на помещенията си. Вътре са могли да се усамотяват между 5 и 10 човека. На леглото е могло да се изпълнява определен ритуал, а отстрани той е бил наблюдаван, аплодиран или коментиран.

 

   Горе в страниците и покривната плоча има правоъгълни отвори, в които са били монтирани халки за захващане осите на крилата . Долните им краища са лягали в кръгли вдлъбнатини в прага. При затваряне крилата са опирали плътно праговете и покривните плочи на входовете и са се застъпвали чрез изрязвания към вътрешните си страни. Имали са механизми за заключване.

Имат по две вдлъбнати касети, ограничени от периферни вертикални и една хоризонтална изпъкнали ленти . В горните касети са оставени малки отвори, в които е било монтирано резе. От там е висяла бронзова халка за дърпане на крилото, както и за спускане и вдигане на резето. Една такава халка беше намерена в почвата над пода на коридора в западния му край през декември 2003 г. Правоъгълни изрезки в прага на мястото на средите на крилата са служели за допълнителното им застопоряване.

 Така се очертават поне два строителни периода.

Върху няколко фрагмента личат два пласта, което позволява да се предполага допълнително измазване и рисуване. При внимателно разглеждане на стенописите се установява, че под лицевите изображения “прозират” частично различаващи се от тях контури. Сцените са били предварително скицирани. След това подробностите по изображенията са коригирани. Дали това е ставало по преценка на художника или след намеса на поръчителя е много интересно, но невъзможно да се установи засега. Още един факт ще бъде само споменат без да може, поне от мене, да бъде коментиран.


Някои детайли от изображенията, които ще бъдат посочени при описанията, са били първоначално жълто-златни. Впоследствие оригиналният цвят е скрит с бяла боя. Всъщност засега не може да се каже със сигурност дали са коригирани епизодични грешки и отделни детайли или става дума за цялостно повторно измазване и изрисуване.

При влизането през октомври 2003 г. беше направено сензационно за античната археология откритие 13. Точно срещу входа бяха забелязани за пръв път букви в два реда и човешки профил под тях . Те са врязани с тънко острие твърде отдавна, за да може през това време да се скрият частично под соли и да бъдат естествено запълнени от прашинките във въздуха. Буквите се разчитат като

ΚΟΞΙΜΑСΗС
ΧΡΗСТОС


Изписването им е приблизително като посочените печатни с изключение на “дзета”, която е вертикална черта, ограничена горе и долу с по една хоризонтална хаста (Герасимова, 2004). Под буквите е врязан профил на привлекателно лице на младеж с правилен нос и устни, със заоблена брадичка. Окото е отворена бадемовидна рамка с означена от една дъговидна линия вежда. Множество дъговидни линийки изпълват мястото на косата, която извива плавно и свършва над врата.


 Очертанията на буквите и профила са с точни линии, изпълнени от уверена и обиграна ръка. Дело са на грамотен човек, без съмнение художник. В малкото време след откриването е трудно да се изтълкува и датира еднозначно надписа. Д-р Василка Герасимова, на която го предоставих за публикуване, разграничава две имена и ги чете като КОДЗИМАСЕС ХРЕСТОС (Герасимова 2004). Първото според нея е лично, двусъставно с познати вече поотделно тракийски съставки.

Второто е със стойност на прозвище, прякор и трябва да означава способен, мил, можещ, приятен, верен, предан, полезен, щастлив, които имена могат най-точно да бъдат събрани в едно - майстор. Според Герасимова очертанията на буквите са характерни за втората половина на ІV в. пр. Хр., което точно съвпада с предлаганата от мене датировка (Китов 2002 и тук по-долу). Най-вероятно е врязването да е станало по време на изпълнението на стенописите. Преводът трябва да звучи най-близо до Кодзимасес Майстора.

Буквите и рисунката са разположени на видно място срещу входа на камерата. Размерите им са незначителни и те могат да се видят само ако човек ги потърси съзнателно, целенасочено.

Куполът е затворен с ключов камък, видим отвътре като правилен кръг. Той е оцветен в сиво, червено и черно така, че в средата се получава сива двойна брадва. Лабрисът е ориентиран север - юг и това едва ли е случайно. Още повече, че той е ограден от изток с червено, а от запад - с черно. По подобен начин в тракийския храм под могилата Хелвеция край Шипка касетите на източното крило на вратата са оцветени в червено, а тези от западното - в тъмносиво, което някога е било черно (Кitov 1997). Друг храм от същия район - в могилата Оструша (Китов 1994 а) има сред остатъците от архитектурните си детайли 6 каменни антефикса, 3 от които са с бледосиня (някога черна), останалите с розова (някога червена) окраска 14.

Очевидна е идеята, както в Шипка, така и в Александрово, да се свържат цветовете с посоките на изгрева и залеза на слънцето, съответно със светлото начало и раждането от една страна, и - от друга - мрачния край и смъртта.


 
Фигуралният фриз е малко над височината на очите, централен е и най-важен не само за нас, но и за авторите и посетителите на камерата и участниците в провежданите там церемонии. Могат да се разграничат 4 основни ловни сцени с участието на 4 големи животни (два елена и два глигана), 9 кучета, четирима конника и четирима пешака. Сцените са разположени така, че дивите свине са една срещу друга, както и тревопасните и се редуват през една .


  Най-важна и водеща би трябвало да бъде сцената, на която най-напред се натъква влизащият в кръглата камера, тази срещу входа. Тя показва лов на благороден елен, в който участват конник и куче Това е единствената незатворена сцена - срещу елена няма пешак, който да подпомага ездача.

Той, освен това, е единственият, който е облечен в едноцветна - червено-кафява, къса дреха без характерната за повечето от останалите конници украса от широки вертикални и коси ленти. Обувките са като на другите - този път синьо-сиви. Ездачът, е в профил, със загоряло кафяво лице, с къса разрошена коса. Високо вдигнатата дясна ръка държи необикновено дълго копие.


 Върхът му все още не е пронизал врата на преследваното животно. Дясната ръка стиска поводите на коня. Под нея се вижда висяща синьо-черна ножница за меч с голяма елипсовидна топка в долния край. Конят е бял, в ход наляво, в традиционната поза - вдигнати предни крака, от които десният е по-високо. Както обикновено, специално внимание е отделено на амуницията. Правоъгълното седло е бледо-розово, 6 украси стърчат назад, 4 висят надолу.

Презгръдният ремък е кафяв, под него са представени 7 сиви квадратчета, означаващи може би метални апликации. На местата на съединяване на вертикалния с хоризонталните ремъци има по една кръгла украса, изрисувани така, че да изглеждат силно изпъкнали. На носа и челото са завързани наносник и начелник с познатата вече форма - лабрис с изпъкнали краища. Цветовете на апликациите са в сиво и бяло и най-вероятно с тях има желание да се внуши мисълта, че са от сребро.



Относно Елевзенските мистерии:

Елевзински мистерии се наричат ритуалите в чест на Великата Богиня Майка Кибела, която елините наричат Деметра, означаващо буквално „земя-майка”.  Началото на тези мистерии се търси в пред елинската Микенска епоха (около 1500 г.-1600 г. пр.Хр.)

Те са се чествали в Елевзина в продължение на почти две хиляди години. Според археолозите светилището на Великата Богиня Майка в Елевзина е представлявало една стая с две вътрешни колони, поддържащи покрива. Съществували са Малки и Големи мистерии. Малките мистерии се провеждали през февруари-март, а големите мистерии през септември – октомври.


Според легендата Евмолп е тракийски цар, който помага на елевзинците във войната им с атиняните. Легендата представя Евмолп, като основател на мистериалния култ в Елевзина. Евмолп е митичен герой от епохата на Орфей и името му означава "хубавопеещ".

Елевзинските тайни общества са образувани в чест на Деметра (име означаващо буквално „земя-майка”)   и дъщеря й Персефона, кралицата на подземния свят. Празничните спектакли се осъществяват на всеки пет години.

 Инициациите в Елевзис не само че изпреварват всички други просветителски дейности в Елада, но и продължават дълго след нейното рухване и апокалипсиса на целия Античен свят – т.е. Елевзински школи просъществуват до 5 в. Сл. Хр., когато са официално унищожени от Византийския император Теодосий.

Благодарение на авторитета на жреците и дълготрайното митарстване, традициите, прокарани от Евмолпидите, се пренасят в Рим и Британия чрез друидните жречества. Според някои автори, почитта към Деметра и Персефона са преобразувание на ритуалите в чест на Изида и Озирис и оттам възниква идеята, че тайните школи, пръснати из древните монархии и колонизации на миналото, всъщност са клонове на едно универсално дърво, една абсолютна философска школа.

Легендата също казва, че Тракиецът Евмолп е основател на град Евмолпия/Пловдив/ в Тракия. Следователно именно Евмолп е пренесъл в Елевзин характерните за Тракия мистерии в чест на Великата Богиня Майка, а също и начина на изграждане на култовите комплекси за тези мистерии. Между другото в Пловдив на Небет тепе и досега е запазен циклопския градеж на крепостната стена, същия като в Микена от т.н. Микенска епоха.


Павзаний е живял през 2 век и в горния цитат е описал Светилище на Великата Богиня Майка в Аркадия /част от Пелопонес, където е и Микена/, което било същото като в Елевзин. Павзаний е описал светилището като каменна грамада, с два големи камъка, които се отварят и кръгъл похлупак отгоре. Вътре в храма се съхраняват свещени писания, които се изваждат и четат по време на Големите мистерии. Също по време на Големите мистерии жрецът си поставя маска.

В средата на светилището имало постройка достъпна само за първожреците, където се съхранявали свещените предмети. Част от комплекса е свещена пещера, пред която е издигнат храм на Плутон /в Римската митология брат на Юпитер/Бал, Сарапис/.

По традиция жреците в светилището на Великата Богиня Майка са наследствени, и са представители на два рода — на Евмолпидите (Eumolpidae) и на Кериките (Kerykes). Родът на Евмолпидите, по сведение на Херодот, е тракийски род от племенната общност на бесите, който наследява Орфическото духовно наследство
.


Какво има в Тракия, откъдето е донесен в Елевзин Култа към Великата Богиня Майка?

В Тракия също има подобни храмове - светилища  в чест на Великата Богиня майка, които нашите учени наричат  просто гробници и   пред вид промяната в предназначението им в края на съществуването им като хероони, са датирани  едва  4-5 век пр.Хр.  В Тракия също има и златни маски, като онези използвани от жреците в мистериите.

Важен елемент от култовия комплекс в чест на Великата Богиня Майка е пещерата. В планината е лесно там има пещери и подходящи места за изграждане на Светилища. Какво да правят тези хора, които живеят в полето, ами просто е, и те ще си построят на равно култов комплекс подобен на този в планината, включващ всички елементи нужни за церемониите в чест на Велика Богиня Майка.



Нека разгледаме например храма „Голямата Косматка”. Този храм, които е в полето е изграден от каменни блокове, има каменни двери, има кръгъл похлупак, има и 60 тонен кух каменен блок залепен към основната постройка, които замества пещерата от планинските светилища.

В своята книга за Гробницата в Мезек, Богдан Филов пише следното:
„Гробниците от този вид са били градени в Гърция САМО през микенската епоха, приблизително до края на 12 век пр.хр. Най късно те са се задържали в Тесалия, дето ги срещаме още и през ранната желязна епоха /1000-800 год.пр.хр./ След тази дата те изчезват съвсем. До сега в Гърция не е открита нито една гробница от този вид, която би могла да се датира след 8 век пр.Хр.

Ако сравним гробниците от Мезек и Курт кале с Микенските гробници от Гърция , ще трябва преди всичко да констатираме, че имаме пълно сходство не само в архитектурната форма, но и в строителната техника. Съществени различия намираме само в размерите на постройките. Гробниците от Мезек и Курт кале са много по-малки и по своите размери се схождат с най малките куполни гробници в Гърция, каквито са тези например при Елевзис, при Торакос и при Мармариане.”

Ето защо, описаният от Павзаний Храм на Великата Богиня Майка в Аркадия точно съответства на храмовете в чест на Великата Богиня Майка в Тракия, известни ни по настоящем неправилно просто като „гробници.



Относно същия текст на Павзаний „Нещата в Аркадия”,  археолога Катя Меламед в своя статия за  светилището на Великата Майка в Александрово казва следното:

„Фенеатите имали свой свещен разказ за Деметра, запазен от много древни времена.
………….
В планината Килене, близо до Феней те учредили мистерии В нейна чест, които Все още се извършвали и по времето, когато Павзаний направил наблюденията си. Най-вероятно обаче историята и организирането на мистериите с обредите се отнасят към бронзовата епоха, в трето - второ хилядолетие пр. н. е.

В заключение: имаме светилище, направено от грамада камъни, с отвор отгоре, който се отваря по време на свещенодействие. Влизаме в пещерата, слизаме Отвъд, за да се появим отново с нови знания, в ново качество, вече посветени. А зад Деметра трябва да виждаме Великата богиня - майка.” /Катя Меламед , сп. БУДИТЕЛ 1(23)/2012.


Продължение от  "Тракийските храмове. Част първа"  -

http://alexandradelova.blogspot.com/2020/05/blog-post.html