Тракийските храмове.
Тайни и мистерии в чест на Великата Богиня Майка.
Част първа
Светилището под могилата „Голямата Косматка”.
Днес
можем със сигурност да кажем, че голяма част от т.н. тракийски гробници първоначално
са били храмове и светилища, в които са се извършвали религиозните обреди и
жертвоприношения, а по-късно, когато владетелят или героят-воин умирал, се превръщали в гробници – хероони.
Храма под могилата "Хелвеция"
Хелвеция
е една от тези т.н. „тракийски гробници”, която още през 2008г. имах рядкото
щастие да посетя, благодарение на вече покойната казанлъшка археоложка Красимира Стефанова, по онова време заместник директор на археологически музей "Искра", Казанлък.
Могила Хелвеция се намира в некропола „Шушманец“, състоящ се от 5 могили, като в 3 от тях има открити древни погребения, поради което са били наречени гробници. Намира се до гр.Шипка, в непосредствена близост на подбалканския път.
Гробницата е открита от Георги Китов в
сътрудничество с швейцарска фондация „Хелвеция“ през 1996 г. от там идва и
името ù. „Хелвеция“ е построена върху площадка, получена след отнемане на част
на предварително подготвен за целта могилен насип.
Входът, по правило е насочен на юг. Коридорът е много широк и дълъг, подът е с глинена замазка, разкрит до геологическия си пласт от този период. Тази част от гробницата се нарича дромус и символизира житейския, земния път, който извървява човек към отвъдното, направен груб неугледен като самия живот.
Входа към храма под могилата Хелвеция. Снимка Андрей Андреев.
Границата между живота и смъртта представлява портата на гробницата, през нея душата починали преминава в отвъдното. Следва гробна камера, в тази част на гробницата всичко е красиво, изящно и симетрично, той се поставя всичко необходимо за задгробния живот на починалия.
Портата е толкова важна в погребалните ритуали, че на някой места първо се наблюдава поставяне на портата и след това построяване на храма около нея. За траките истинският живот започва там в отвъдното, затова посрещат всяка смърт с охота и изпращат мъртвите си с песни, танци и пиршества.
Още тогава, тази забележителна жена Красимира Стефанова, работила в екипите
на множество от археологическите
разкопки на подмогилните съоръжения в Долината на тракийските царе, ни каза нещо удивително, което и до днес
е малко известно:
„Голяма част от тези гробници първоначално
са били храмове, в които са се извършвали религиозните обреди и
жертвоприношения, а по-късно, когато владетелят или герой-воин умирал, се превръщали
в гробници – Хероони.
Формата на входа на могилата е изработен, както се изрази нашият гид тогава, като стилизирана женска вагина, символ на женското начало – утробата. От тук идват и предположения, че най-вероятно става дума за храм, който е посветен на богинята майка.
Може би са се изпълнявали ритуали по символично оплождане на утробата, земята – женското начало от слънчевия лъч – мъжкото начало, по време на лятното слънцестоене.
Религията на траките почитала Великата богиня майка, която в повечето случаи се отъждествява с планина или скала. Ето защо, натрупването на могили върху некрополите възпроизвеждало планината и утробата на богинята-майка и е било съществена част от религиозната традиция на траките.
Така че, каза ни археоложката, това което днес наричаме тракийски гробници, всъщност са оцелели и до днес хилядолетни тракийски храмове!
Съоръжението, известно като „гробница Хелвеция”, е тракийски храм, използван повече от столетие за извършване на религиозни церемонии ( т.н. орфически мистерии) от тракийските жреци. „
Това е един от най-неразгаданите и
мистични тракийски храмове, който някога са откривани. И при него не важи
правилото, който е видял една тракийска гробница е видял всичките. Въпреки,
че са в един некропол заедно с Шушманец,
те са съвършено различни по план и пространствено решение. Така е и „Грифоните“,
която е от същия некропол.
Входа към храма „Грифоните”
На места, където мазилката е нарушена се наблюдават многоцветни стени, което според проучвалите гробница „Хелвеция“ индикира за няколко периода на ползване, до като се стигне до момента, в който тук е извършен ритуал към обожествяване на владетел и след това ритуално е засипана. Подобно многогодишно използване на даден храм и след това ползването му за мавзолей е широко разпространен.
Много са доказателствата, в подкрепа на тази нейна теза, още повече, че тогава не ми беше извество, че абсолютно същото становище по онова време в нашата археология поддържа и небезизвестния д-р Китов в своята статия”Гробницата в Александрово”, публикувана още през юни, 2005 г.
Ето някои от тях:
Стените на храма в Хелвеция са покрити с дебела варова мазилка, върху, която с дълбоки врязани линии са имитирани контурите на каменни блокове. Самата мазилка е много интересна, тя е като на другата гробница от некропола „Шушманец“, трипластова, хоросан, мраморен прах и най-отгоре е восък за импрегнация. За тези мазилки се твърди, че са измислени в Рим през II в. пр. Хр., само че храма в Хелвеция, се датира сравнително достоверно към V-IV в. пр. Хр. – има няма 300 години преди това..
Друго уникално за гробница „Хелвеция“
са вратите, те са единствените открити до сега в подобно съоръжение - запазени цели.
Ясно се виждат оригиналните панти залети с олово за закрепване и лесно
отваряне. По вратите си личат следи от боя. Източната врата е била оцветена в червено, западната в черно.
Георги Китов, откривателя на гробница „Хелвеция“, споделя своите наблюдения, че оцветяване по подобен начин се наблюдава и в гробница Оструша, същото оцветяване по купола на гробницата в Александрово, като – както и в Хелвеция, червения цвят е от изток, черният от запад. По силата на подобна идея мраморните врати в Голямата Косматка имат червени и черни ленти по перифериите.
В тракийската религиозна практика цветовете имат ясно определена символика.
Многократното разполагане на червения
цвят на изток предполага тълкуването му като свързване със светлината, изгрева,
раждането, началото на живота за разлика от черното знак за залез, мрак, край
на живота, смърт. Червеното – и черното слънце. Сабазий и Загрей.
Входът е затварян с каменна двукрила порта, като интересното е, че са запазени
и двете каменни крила на вратата. Едното й крило е оцветено в червено,
защото е от източната страна, откъдето изгрява слънцето, идва светлината,
започват денят и животът. Западното е оцветено в черно и символизира залеза,
началото на тъмна нощ, смъртта и края на човешкия живот.