понеделник, 4 май 2020 г.

Тракийските храмове. Част първа


Тракийските храмове.

Тайни и мистерии в чест на Великата Богиня Майка.

Част първа



Светилището под могилата „Голямата Косматка”.

Днес можем със сигурност да кажем, че голяма част от т.н. тракийски гробници първоначално са били храмове и светилища, в които са се извършвали религиозните обреди и жертвоприношения, а по-късно, когато владетелят или героят-воин  умирал, се превръщали в гробници – хероони.


Храма под могилата "Хелвеция"

Хелвеция е една от тези т.н. „тракийски гробници”, която още през 2008г. имах рядкото щастие да посетя, благодарение на вече покойната  казанлъшка археоложка Красимира Стефанова, по онова време заместник директор на археологически музей "Искра", Казанлък.

Могила Хелвеция се намира  в некропола „Шушманец“, състоящ се от 5 могили, като в 3 от тях има открити  древни погребения, поради което са били  наречени  гробници.  Намира се до гр.Шипка, в непосредствена близост на подбалканския път.

Гробницата е открита от Георги Китов в сътрудничество с швейцарска фондация „Хелвеция“ през 1996 г. от там идва и името ù. „Хелвеция“ е построена върху площадка, получена след отнемане на част на предварително подготвен за целта могилен насип.

Входът, по правило е насочен на юг. Коридорът е много широк и дълъг, подът е с глинена замазка, разкрит до геологическия си пласт от този период. Тази част от гробницата се нарича дромус и символизира житейския, земния път, който извървява човек към отвъдното, направен груб неугледен като самия живот. 


Входа към храма под могилата Хелвеция. Снимка Андрей Андреев.

 Границата между живота и смъртта представлява портата на гробницата, през нея душата починали преминава в отвъдното. Следва гробна камера, в тази част на гробницата всичко е красиво, изящно и симетрично, той се поставя всичко необходимо за задгробния живот на починалия.

Портата е толкова важна в погребалните ритуали, че на някой места първо се наблюдава поставяне на портата и след това построяване на храма около нея. За траките истинският живот започва там в отвъдното, затова посрещат всяка смърт с охота и изпращат мъртвите си с песни, танци и пиршества.