събота, 28 февруари 2015 г.

Как честванията за 1300 години България у нас били вдъхновени от честванията на 2500- годишнината на Персийската империя

БЪЛГАРСКИТЕ ДИРИ В ДРЕВНИТЕ ЗЕМИ НА БУХАРА, БАКТРИЯ И СОГДИАНА”

ІV ЧАСТ

...продължение от "Гръко-Бактрийската империя на Александър Македонски" - http://alexandradelova.blogspot.com/2015/02/blog-post_26.html

Затова как честванията за 1300 години България у нас, всъщност са вдъхновени от честванията на 2500- годишнината на Персийската империя и защо през 1971-ва година по време на тези честванията от създаването на Персийската империя, никой в България не научи, че иранците смятат, нас, българите ЗА УЧАСТНИЦИ в изграждането на Персийската империя!



На 31 май 2011г. в  София в интервю за Агенция „Фокус” доц. Явор Шопов - директор на Института по древни цивилизации заяви следното относно резултатите от първата експедиция за търсене на следи от присъствие на древните българи в Иран :


"Намерени са сигурни следи от присъствие на древни българи в Персийската империя. "


Той обясни, че през 1971-ва година по време на честванията на 2500-годишнината от създаването на Персийската империя, специално е била поканена българска делегация, като иранците са смятали, че българите са участвали в създаването на Персийската империя. В тази делегация е имало български историци, които са посочили на някои от фризовете в Персеполис фигури, които според тях са били на български воини.
ЗА СЪЖАЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ ПОВЕЧЕ ОТ 30 ГОДИНИ ТАКА И НИКОЙ НЕ РАЗБРА ЗА ТЕЗИ ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ!!!

Оказва се всъщност, че честванията за 1300 години България, са били вдъхновени от честванията на 2500-годишнината на Персийската империя. Това беше едно от нещата, които узнахме предварително, още преди началото на експедицията. Другите данни, които имахме, са че много преди това е имало един древен народ, който се казва „кути” или „гути”, впоследствие са ги наричали „кути-гури”, това е един от клоновете на прабългарите. Този древен народ е живял там много дълго време. Даже има археологически находки и писмени сведения, че те всъщност завладяват Шумер и Акад в 2478 г. преди н.е. и основават една голяма империя. !!!!

Тогава за първи път се употребява титлата „цар”, под формата „шар” в един надпис на кутите, където той самият се титулува: „Аз, могъщият шар на кутите, владетел на четирите четвъртини на света”. Тези глинени таблички са намерени от проф. Хил Предчт от Университета в Пенсилвания, към 1910 г. са публикувани в цяла книга и съдържат най-древната версия на библейската история за потопа, която е с около 700 години по стара от шумерската версия. Той твърди, че всички останали версии са преписани от този оригинал.


Идентифицирани са 3 археологически пласта останки от древните българи в Иран. Най- ранният е от периода 3900-1700 г. пр. Хр. и е оставен от кутигурите (кутите). Пласта е представен в Сиалк тепе III (3900-3000 г. пр. Хр.), Годин тепе V (3200-3000 г. пр. Хр.) и VI (3500-3200 г. пр. Хр.) и тепе Яхия-IV (3300-1800 г. пр. Хр.). Включва и текстове записани на глинени плочки. Вторият пласт е от участието на древните българи в Ахеменидската персийска империя. Представен е във фризовете в Накш-е Ростам и Персеполис и в писмени исторически документи.


Персийците наричали траките и фригите шкудра. В
Camridge ancient history, се твърди на база на разнообразни извори, в това число папируси от Египет  и надписите от гробницата на Дарий в Накши Рустам, че във въпросната провинция персите чудесно различавали 1.Saka Paradraya - гетите; 2. Skudra - траките 3. Yauna Takabara  - македонците






Третият пласт е от Сасанидската империя и е представен във фризовете в Накш-е Ростам. Този пласт свидетелства за династически връзки и еквивалентна културна традиция с Велики Булгар, Волжска и Дунавска България, но не и за пряко участие на монолитни български маси в Сасанидската империя   Повече виж тук:

https://www.academia.edu/1267811/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B8_%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD_%D0%98%D1%80%D0%B0%D0%BD._%D0%AF.%D0%99.%D0%A8%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B2_%D0%90%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%B8%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8_%D1%82.1_%D1%81%D1%82%D1%80.24-34_2007_

Изключително богата информация за произхода ни има и в архивите на Иран. Проф. Карачанлу, специалист по историческа география, е показал на екипа ни карти и хроники, които разказват за няколко Българии – Дунавска, Кавказка и Волжка. Предстои част от тази информация и поне 10 книги да бъдат преведени на български, съобщи . Проучванията на проф. Карачанлу за древната история на българите също ще излязат на книга.




„Не са намерени от нас, но са констатирани едни изображения на български войни, които са на фризовете на гробниците на шест Ахеменидски императори, между които Ксеркс и Артаксеркс. Изобразена е следната сцена: една подвижна платформа, на която се намира императорът на Персийската империя и тази платформа се носи от 28 войници от 28 различни народа. Самите скулптури са така направени, че да може да се познае по облеклото, униформата и по чертите на лицето на всеки един от тези войници кой към кой народ принадлежи. Първият войник на първия ред носи една българска шапка с много характерна форма. Тя е описана от персийския историк Закария Казвини през 13 век като българска шапка. Даже в един негов трактат има една риба, която той нарича риба с формата на българска шапка. Това са интересни податки, които намерихме там”, каза доц. Шопов.



В момента в историческите среди има консенсус, че древните българи са живели в Бактрия през 7 до 5-4 век пр.н.е. Точно по това време Бактрия е била част от Персийската империя”, каза доц. Шопов.


 
Фрагмент от релефа на стълбището на царския дворец в Персеполис.

Над 1000 са персийските думи, запазени в българския език, от древни времена. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” доц. Явор Шопов - директор на Института по древни цивилизации, по повод резултатите от първата експедиция за търсене на следи от присъствие на древните българи в Иран.

„Има речник на 400 персийски думи в българския език, публикуван от една иранка, която работи като преводач в Иранското посолство. В момента се подготвя един по-голям речник от 1200 такива думи, от археолозите Васил Мутафов и Мария Мутафова”, каза доц. Шопов. Примери за персийска дума в българския език са например „чешма”, „чардак” и много други, посочи доц. Шопов.

В Иран също имат кисело мляко и бяло сирене. Правят и айрян, който на персийски се нарича мас. Там ми обясниха какво представлява българското шишче, то се нарича булгар-кебап. Дадоха ми едно обяснение за конструкцията на българското шишче, която знам от баща ми – прави се от едно парче месо, едно парче сланина и едно парче лук или чушка. Аз бих казал, че те знаят повече за нас, отколкото ние за тях.

Направи ми също впечатление, че народните им песни много приличат на нашите. Това означава сходен начин на мислене, сходни музикални традиции”, каза доц. Шопов

Носийте от Памир, както и много от песните на онзи харизматичен регион от света, са с много големи прилики с нашите. Както у нас, така и там, в далечната ни прародина се използват неравноделни музикални тактове, а поразително много от песните им са всъщност с мелодии почти аналогични с нашите, но със отдавна променен текст.

Народни носии от Памир

Носии от различните фолклорни области в България

Намерени са и сериозни музикални сходства. Най-близки и почти идентични с българските са мелодиите и песните от Прикаспието. Отделени са повече от 10 изпълнения на свирка, гайда и тамбура, които напълно отговарят на нашата фолклорна традиция. Над 50% от килимите в Прикаспието напълно съвпадат с българските като орнаменти, символика и дори цветове.

Най-старото присъствие на българи в Иран, отбелязано с писмени източници датира от 2478 г. пр. Хр.

Първите български следи в Иран са отпреди 4,5 хиляди години

01 юни 2011, София /КРОСС/

Иранците смятат, че участието на българите в Персийската империя е било много важно.
 Най-старото присъствие на българи в Иран, отбелязано с писмени източници датира от 2478г. пр. Хр.  Това съобщи за Информационна агенция КРОСС доц. Явор Шопов - директор на Института по древни цивилизации по повод представянето днес на резултатите от Първата експедиция за търсене на следи от присъствие на древните българи в Иран.

Шопов допълни, че по това време, ХХV в. пр. Хр., за първи път се появява титлата „цар" /"шар"/ на надписи на глинени таблетки. Те са свързани с пребиваването на клон на прабългарите, които по-късно пребивават във Волжка България и Велики Болгар, който по това време се е наричал кути или гути, впоследствие са ги наричали „кути-гури”, това е един от клоновете на прабългарите. Този древен народ е живял там много дълго време. Даже има археологически находки и писмени сведения, че те всъщност завладяват Шумер и Акад в 2478 г. преди н.е. и основават една голяма империя.

Именно тогава за първи път се употребява титлата „цар”, под формата „шар” в един надпис на кутите, където той самият се титулува: „Аз, могъщият шар на кутите, владетел на четирите четвъртини на света”. Тези глинени таблички са намерени от проф. Хил Предчт от Университета в Пенсилвания, към 1910г. са публикувани в цяла книга и съдържат най-древната версия на библейската история за потопа, която е с около 700 години по стара от шумерската версия. Той твърди, че всички останали версии са преписани от този оригинал. Това е, което се знаеше предварително и по тези данни с колегите от Иран ходихме и търсихме съответни индикации за присъствие на древните българи в Иран", каза доц. Шопов.




Стела от Свещари с изображение на седмолъчна звезда – шамаш – символ на бога на слънцето във Вавилонската и Асирийската митология

Има и генетични връзки между българите и няколко народа в Иран, които вече са доказани, посочи доц. Шопов. Той уточни, че има български гени при три от иранските народности. Шопов потвърди, че много думи от персийския език имат своето присъствие в сегашния български език и съобщи, че в момента се подготвя речник от 1200 персийски думи в българския, като уточни, че има вече издаден един подобен речник от 400 думи. „При иранците са много често срещани думи като чешма, чердак", посочи Шопов. Думите Сатана, Рай и Амин са от ирански произход. Той добави още, че иранската кухня е много близка до българската, като има съвсем идентични продукти като кисело мляко и бяло сирене.

Има много градове в Иран, които носят български имена. Там има например населени места, които се казват Бургас, Варна. Има връх Мусала, дори го изкачих по време на своето пребиваване там, съобщи Явор Шопов.



Най-древното изображение на мартеница, известно досега в света, е констатирано по време на първата експедиция за търсене на следи от присъствие на древните българи в Иран. - каза още доц. Явор Шопов - директор на Института по древни цивилизации.

„На короните и шлемовете на прабългарските владетели винаги висят две лентички. Същото нещо го има при Сасанидските владетели. Тези две лентички са подобни на мартеница и символизират божественост. В Иран има много такива фризове, в които, при коронясването на Сасанидския император, му връчат символ, който представлява халка с две лентички, които висят от нея.

Добре известно е, че при прабългарите владетелят, тоест канът, е едновременно цар и върховен жрец. Те са съчетавали светската и духовната власт и се смята, че те са представители на бога на земята. Това именно символизират тези две лентички. На един от тези фризове, който представлява сцена на пленяването на император Валериан от Шапур Велики, е първото изображение на мартеницата, която е на гърдите на върховния жрец на владетеля Шапур Велики”, каза доц. Шопов. Той обясни, че изобразената мартеница представлява две гофрирани лентички. В Иран обаче мартениците са само бял и червен конец, а не са с характерни форми, както в България се е развило изкуството”, обясни доц.Шопов.

По време на експедицията учените са констатирали много релефи, подобни на Мадарския конник. Според доц. Шопов иконографията на Мадарския конник е типично персийска. „Има много подобни фризове. Повечето от тях са сасанидски. Има податки, че Сасанидската династия е родствена на рода Дуло. Вероятно по тази причина иконографията и някои характерни символи са еднакви”, каза доц. Шопов.

Именно в Северен Афганистан на около 2 500 метра надморска височина в областта Шамарк през 2008 г. бе открит от същата експедиция двойника на Мадарския конник. Интересна подробност е, че откритата забележителност носи и името на българския си аналог – Модар/Мадр. ( снимки на релефа, както и повече за това откритие и за историята на древния български град Балх виж на http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...- )

Ако приемем, че това е нашата прародина, съвсем логично е, българите да разнасят топонимията на тази територия на запад, те просто я транспонират. Имаме много паралели с топонимията на север от Кавказ, там където е била Велика България. Имаме, естествено, и на Балканите. Имаме много съответствия в тази топонимия, например Хисар, този Модар или Мадр, Шипка, шипки, Варна, варно, шуман, Шумен - заяви по този повод доц. Ружа Нейкова от Института за фолклор, БАН.

На въпроса - На територията на България – има ли ирански влияния и къде може да се търсят ?
- доц. Явор Шопов, обясни: При Първата българска държава – там има много влияния, или по-скоро сходни традиции в строенето на сгради, архитектурата, декорирането на сградите. Преди време археолозите са смятали това нещо за персийско влияние в българския, а сега, след новите данни, може да се каже, че това са традиции с общи корени. След като сме живели заедно, поне в Персийската империя със сигурност, няма начини да няма общи традиции в изкуството.




Плана на Плиска - столица от 681г. до 893 г. на Първата българска държава в днешните български земи, с мощните си укрепления на трите концентрични правоъгълника, вписани един в друг - каменната цитадела, ограждаща дворцовия център, 10-метровите стени, дебели цели 2,5 метра на укреплението на Вътрешния град и 12-метровия вал, насипан веднага след дълбокия още 12 метра ров пред него на Външния град с обща височина на двете препятствия от 24 метра, ограждащ огромно предградие от 25 квадратни километра, в което в случай на нашествие е могло да се укрият понече от 200 000 души, заедно с добитъка си , наподобява по устройство и по грандиозните си размери плана на древния Балх, наречен "майката на градовете". По единодушното мнение на археолозите Плиска е бил през IX–X в. най-големият град не само на Балканите, но и в цяла Европа.

До момента в специализираната литература има десет публикации по въпроса за древните българи, заяви доц. Явор Шопов, като добави, че ако има интерес от страна на издатели, би могло и да се напише книга по въпроса.

Учениците трябва да изучават поне 3 допълнителни часа за историята на древните българи преди 681г. и да имат допълнителни часове за персийска история, с която сме свързани. Това предложи видният наш историк проф. Георги Бакалов, председател на държавна агенция „Архиви”, на пресконференция, организирана от Списание 8 по повод завръщането от Иран на българската експедиция “Българи – прародина”.

За 20 дни 6-има специалисти от различни области изминаха 10 500 км., водени от литературоведа Алиреза Пурмохаммад, и събираха стотици доказателства, че българите са част от голямото семейство на територията на Иран.

Прескоференцията на българските учени, завърнали се от експедицията

Няма нито едно писмено свидетелство, че българите имат тюркоалтайски произход, а това продължава да се преподава в училище, обясни проф. Бакалов, който е и директор на научния център за изследване на българите при ОБФ „Тангра-ТаНагРа”. Фондацията е организатор на пътуването.

„Срамно е в XXI век да не познаваме своите корени”, каза ръководителят на експедицията доц. Александър Илиев. Той показа на журналистите стотици фотографии на сходни с българските мелодии, килими, ритуални предмети, сгради, обичаи и лица.

Открити са няколко безспорни прототипа на орела от погребението на хан Аспарух, като единствената разлика е, че крилата в Иран са разперени.

В лингвистичен план също се множат доказателствата за принадлежността на езика ни към иранското семейство. Част от имената и названията на древните българи имат свой превод на персийски. Предстои анализ на персийските думи в съвременния български, които експедицията е събрала.

Екипът обърна внимание на огромния антропологически материал, открит в земите на древна Персия. Заснети са десетки погребения, както и черепи, които ще бъдат сравнени с нашите находки. Първият поглед показва, че това са били европеиди, хора от иранския антропологически тип. Лицата в Иран говорят за биологична пъстрота поради множеството преселения на тази територия. Но все още съществуват етнически групи, произлизащи от голямото арийско семейство. Те се забелязват лесно и обективите на екипа са фиксирали огромен брой лица, подобни на днешните жители на България.



Д-р Славян Стоилов припомни, че данните от ДНК проучване, което бе публикувано в бр. 6 на Списание 8, също категорично доказва индоевропейския ни произход и това, че нямаме азиатски и тюркси примеси. И това, че сме под 20% славяни. Д-р Стоилов обясни, че от генетичното изследване става ясно, че българите не са били диви орди, нито войнстващи племена, а от Изток се е предвижвал цял един народ – мъже и жени.

(" Неизвестни данни за миграциите на древните българи в Евразия: данни от топоними, хидроними и етноними. Шопов Я., Цанков Л., Ялъмов Т., Мутафова М., Азади Х., Хнконосян Г., Институт по древни цивилизации, Иранско посолство в България,Център по източни езици и култури при СУ "Св.Кл.Охридски. сб. Корени на българската цивилизация. Академична интердисциплинарна конференция.С., 2005г. Бул-Корени. ISBN 954-798-018-1 " )

КРАЙНОТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИ КЪМ 01 ЮНИ 2011 ГОД. Е, ЧЕ :
http://seedot.com/civilization/bigprogram.html

Проф.Георги Бакалов, доц. Петър Добрев,
Доц.Явор.Й.Шопов, Л.Т.Цанков, доц. Александър Илиев
Институт по древни цивилизации.


Българите са имали особенна традиция да създават едновременно по няколко държави в различни части на света. Например Кубрат разделя България на 7 държави. Интересна е приликата на (пра)българските и персийските градове.


Пренасянето на част от старата Велика България отвъд Дунава от Аспарух не е завладяване на нови територии, а завръщане в прастарата прародина ("Мадари" на сродните с прабългарския език санскрит и хинди означава Отечество/ Прамайка. Така се казва и един от първите градове построени от кана Аспарух).

Тук е било нашето отечество до преди повече от 4 хиляди и петстотин години, когато сме били част от индо- европейските племена (народи) обитавали тогава нашите земи (Шопов, 1998).

Разглеждането на формирането на индо- европейските народи и преселенията им (Шопов, 1998) показва, че създаването на европейската общност се явява възстановяване на индо-европейската общност, съществувала преди хиляди години. (Пра)* българският календар е най- ранният индикатор за наличие на обособена българска народност. Неговото начало е 5505 г. пр. Христа, което съвпада с времето на Библейският Потоп, датиран независимото с два различни метода от Rayan & Pitmann (Wilford 1996) и Shopov et al., (Институт по океанология - БАН, гр.Варна, 1996). Потопа е станал в Черноморският басеин, тогава обитаван от индо- европейците, в това число и от предците на българите.
___________________




Карта, направена от американските учени У. Райън и У. Питман, обясняващи миграцията на хората от Балканите след потопа при отварянето на Босфора през 5600 г.пр.н.е.

Според Анонимния хронограф от 334 г. българите произхождат от внука на Ной Зиези. Ст. н. с. Петко Димитров (Институт по океанология - БАН, гр.Варна, Димитров П.С. 2000. Геокатастрофалните явления на границата холоцен - плейстоцен в Черно море, потопът и древните митове. Археологическа конференция - "Приносът на българите в световната цивилизация", София, октомври, 2000) въз основа на някои археологически податки индентифицира Зиези с шумерския владетел Заггизи (Лугалзагиси) (2750-2726 пр. Хр.).

След разлома при образуването на Босфора и настъпилия в резултат на това потоп на Балканите ок. 5600 г.пр.н.е., част от прототракийските, тоест от т.н. индо-европейски племена, в това число и предците на българите, тръгват на югозапад и завладяват Мала Азия, Ливан, западен Иран и Сирия .

В района на Двуречието, в Южна Месопотамия - по долното течение на реките Тигър и Ефрат, ок. 3300—3200 г. пр.Хр. те създават държава, която наричат Самара (Шумер) Струва Ви се невероятно ли? (Ами вижте тогава руската/съветската карта от 80-те години по-долу). За разлика от нашата историческа наука, руските учени отдавна, въз основа на археологически артефакти, са били наясно, че арийските племена и шумерите са измежду предците на българския народ!!!... Те, обаче, съкращават началния период на културата, а респективно и нейния край с цели 500 годинивместо 2750-2726 пр. Хр. - ок. 2270 и 2215 г. пр.н.е.


80-те години на 20 век - Руска карта на племената, свързани с генезиса на българите - 3300г.пр.н.е – ІХ в. н.е.!!!

Прави впечатление, че руските учени са добре информирани за произхода на българския народ, след като посочват арийците, шумерите, булгарите (народа булх/балх от древна Балхара в района на Памир и Хиндукуш) и източноиранските племена хони измежду предците на българите!

Дори споменатите угри са част от източноиранските племена ефталити (бели хони, хионити). За източноиранския, ефталитски произход на угрите свидетелстват данните на Агатий Миринейски, Прокопий Кесарийски и Теофилакт Симоката, отбелязали събитията, свързани с разгрома на ефталитската държава от съюзените перси и тюрки в средата на VI-ти век. Това изключва средносибирския ни хунски или тюркско-алтайски произход, каквото беше официалното становище на науката по онова време и опровергава съзнателно утвърждаваната дълги десетилетия заблуда, че прабългарите били "диви ниски монголоиди" . (Евелина Флорова - "Българската цивилизация)

Арийските племена, основали културата на Самара (Шумер) са били носители на висока култура, която предават на местното население. Строят градове, организират добив на метали, развиват земеделието. Градовете били строени върху хълмове и опасани със стени. Във всеки от тях живеели около 40 000-50 000 хиляди души. Такива са били Ур, Ериду, Ларса, Нипур, Лагаш, Урук, Сипар, Шурупак. Те дължат богатството си на развитието на занаятите и търговията. Техните владетели строят дворци, издигат храмове и гробници. Изработват се мечове, чаши, цветно стъкло, предмети от злато и др.

Те поставят началото на икономическото и културното развитие на Месопотамия. Те откриват грънчарството и каруцарското колело, бронза, създават клинописа. Владетелят на града носел титлата лугал или енси. С шумерите са свързани и някои от названията на божествения пантеон в Месопотамия: Сирара (храм в Лагаш), Сарбату (магическо дърво, чиято сянка се простира от изгрева до залеза), Шарур (боздуган – оръжието на боговете), Кургарру ( безполово същество, което пази храната на живота).

В началото на III хилядолетие пр. Хр. в Месопотамия нахлуват номадски семитски племена — акадите. Те постепенно изтласкват арийските племена  към устието на Тигър и Ефрат. Последният арийски владетел на Шумер е Зиези (посочен за родоначалник на българите в “Латински анонимен хронограф” от 354 г. от н.е.).Той е победен от семитския владетел Саргон І Велики, цар на Акад, който завзема престола. След смъртта на Зиези (Заггизи/Лугалзагиси) голяма част от българите се връщат обратно към Централна Азия.


И тогава внезапно в стотици селища на изток от Аннау, през пустинята Кара-Кум, до Узбекистан и северната част от Aвганистан, в планинската система от Памир и Хиндукуш) – древната планина Имеон, в регион дълъг 700 километра, и широк само 100 внезапно възниква т.н. Бактрииско-Маргиански Културен комплекс, наречен от американските археолози така, поради това, че тази култура е била на мястото на древна Бактрия и Маргиана. Там през 1990г. американски археолози предоткриха тази антична цивилизация на арийските племена в Централна Азия, от преди повече от 4 000 години, и загубила се в превратностите на историята.

Според американските учени тази култура хронологично се простирала от 2200 преди Христа, до 1700 преди Христа. Руските учени и там съкращаваха началния период на културата с цели 500 години. Постиженията на тези непознати хора [древните арийски заселници в протобактрийските земи], който са обитавали териториите на днешните републики Туркменистан, Узбекистан и Афганистан, започнали да се изясняват след няколко десетилетия усилена работа на археолозите на СССР, който работеха тихо, усърдно и методично, макар по комунистически, криейки своите открития. След падането на желязната завеса, руските археолози се видяха принудени да споделят вече събраната информация, и да поканят западни учени.

"Ние пренаписваме историята на античния свят, поради новия политически ред" [който не позволява находки да се крият от обществеността] заяви американския археолог от Университета в Пенсилвания - Фредрик Хиберт, по повод разкопите в Бактрииско-маргианския комплекс. "Може да се каже че открихме нова цивилизация", казва Хиберт. По същото време Египетските пирамиди са били само 3 века стари, а властта в двуречието е преминавала от ръцете на Шумер в Вавилонски ръце. Китайците още не са имали писменост.



Символите на писмената система на тази култура и намерените търговски прото-Балхарски печати показват удивително сходство със аналози от символи и печати ог Дунавска България, Волжка България и Втората българска столица Преслав. Хиберт смята че тази цивилизация е възникнала първоначално от Аннау, град на възвишенията между днешен Иран и Туркменистан, където има доказателства за дори по ранни селища. Сарианиди, смята че корените на тази цивилизация са на европеидни нашественици от долината на Тигър и Ефрат.

Виктор Сарианиди, от института по Археология в Москва, доказва стилистична свързаност на руините. Всички селища изглеждат така сякаш са били изградени в един внезапен порив на строителство, и като че са излезли от мозъка на един единствен архитект. Стените на селищата са достигали до 3 метра дебелина, а отвъд тях се простирали земеделските земи. Тук била създадена канализация за много от селищата около 2500 години преди Константинопол да разбере какво е това.

Още по-ценни сведения за държавното устройство на ранните български държави откриваме в шумерските хроники за управлението на Шумер от кути(и)те (Шопов, под печат).


Карта на древна Месопотамия

Според Херодот народа ути(и) е живял в Памир през 2500 пр. н.е. П. Добрев (1994) показва, че ранната форма на името на един от прабългарските клонове[/b]- утигурите е утии, тъй като вместо окончанието -гури (означаващо народ) е използвано добре известното окончание -и за множественно число. Следвайки тази логика би следвало другия прабългарски клон- кутигури да се е наричал "кути(и)" (Шопов, под печат).

В действителност такъв народ е населявал обширни територии от Двуречието в горното течение на р.Тигър още през IV-III хилядолетие преди Христа (Всемирная история, 1955). Ок. 2200г. преди Христа кутите завладяват Шумер и Акад и ги управляват повече от един век (Авдиев, 1948).[/b] Този период от Шумерската история е известен с разцвет на стоителството и литературата. В последствие кути(и)те са били наричани още гутеи.

Ок. 2200 г. пр. н. е. Месопотамия е завладяна от гутеите . Те контролират най-богатите градове на Акад и Шумер. Отслабват позициите на робовладетелите в Месопотамия. Ок. 2140 г. пр. н. е. Ур става най-могъщият град-държава в Месопотамия, в която настъпва т. нар. „ш у м е р о - а к а д с к и период". Шумерите превъзхождат с културата си Акад, но предходното двувековно господство на семитите оказва силно влияние върху тази култура и [b]довежда до обединяване на шумерските и семитски елементи.

Царската власт при гутеите не била наследствена като при шумерите или акадците и тя често преминавала от един вожд към друг. Владичеството на гутеите над региона продължило около 70 години, като за това време се сменили 20 царе.

Около 2109 г. пр.н.е. последният цар на гутеите, Тириган (източниците съобщават, че управлявал само 40 дена), претърпява съкрушително поражение от царя на Урук Утухенгал. Войската на гутеите се разбягала, а самият Тириган попаднал в плен и был екзекутиран. Господството на гутеите в Междуречието приключило.

А ето и още една руска карта, описваща обратния път на българите към Европа, Кавказ и Прикаспието:




*- На базата на последните представителни генетически изследвания прабългарите са напълно индентифицирани със съвременните българи и затова навсякъде вместо употребявания по инерция термин "прабългари" се употребява коректния термин българи. Недопустимо е индийците преди повече от 20 века да са наричали нашите деди българи (по техният си начин), а ние да ги наричаме пра-, древни, черни и т.н. българи за да се дистанцираме от тях.
 

Китайските „булодзи” и етимология на етнонима “българи” Кои са т.н. "китайски българи"?


Санпиен Чен смята, че името на народа хони-гури (бели хони/ефталити, хионити - ХУА, БУЛОЦЗИ, ЦЗЕ, булодзи / болудзи/ булоцзи) е закономерно предаване чрез китайска транскрипция на етнонима българи, като се позовава на Питър Буудберг (неизвестен у нас изследовател от 30-те год. на 20 в.) и Карл Менгес. Той смята че вероятната изходна форма е била Buluoji, Buluojian, Bulugen, Boluohui, Buliuhan‚ Poliuhan‚ Poluohan‚ среднокитайското B`uo-lak-kiei, което реконструира до Bulgar/Bulγar, съответно китайската форма - *бо-лак. Лу Фейан, във своя трактат по китайска фонология, също смята че формата Buliugu, е само друг вариант на корена Buluoji. - http://www.protobulgarians.com/PODSTRANITSA%20...

"Още един аргумент за това е китайският мит за произхода на света. Според него първият герой на човечеството Пан-Ку бил роден от космическото яйце и крепял небосклона на плещите си", казва ученият Христо Смоленов. Именно космическото яйце Фанес е в основата на орфическите представи за произхода на света.



Изобилни сведения за българите, тяхната религия (Шопов и др., под печат), култура и държавност идват също и от древна Индия. Добрев (1994) подчертава, че управляващата династия в Индия се е наричала "Балхара". Димитров (2000-б) подчертава, че династията на империята Магадха (Балгадха) в древна Индия се наричала "Балкхара". Шопов и др., (под печат) показват, че по лингвинистичните правила името Българ(ин) се поизнася от индийците като Балкхар(а) И днес украинците наричат българите "балхар" (Й. Шопов).

В средата на първото хилядолетие преди Христа, едно от индийските царства Магадха, (чиято управляваща династия се наричала династията "Балхара" и произхождала от владетелите на гр.Балх, наречен "царствения Балх" и "майката на всички градове" , защото от него в древността произлезли редица видни царски династии, включително династиите на Партянските царе и Арменските Аршакиди), станало на практика първата индийска империя. Владенията й обхващали целия басейн на Ганг и почти цяла Северна Индия, с изключение на Раджастхан, Синд и Пенджаб.

Magadha, това е историческа област и държава в древна Индия, част от територията на днешния Южен Бихар. Възходът на Магадха започва с седми век пр. Хр. Магадха станала ядро на значителни държавни образувания: империите на Nanda (6-4 в. пр. Хр .) Maurya (4-ти век пр. Хр ) и Гупта (4-2 в. пр. Хр.). Магадха е най-големият икономически и културен център на древна Индия, както и център на разпространението на началото на будизма и джайнизма. След 10-ти век името на империята Магадха престанало да се упоменава от историческите източници.


Карта на империята Магадха (Балгадха) в древна Индия, чиято управляваща династия се е наричала "Балкхара"

Руския академик Николай Державин (1946) смята, че етногенезиса на българския народ достига с корените си далечното доиндо-европейско минало заедно с шумерите, иберите и италиките и, че “българите са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши, не славяни, а по своя произход те принадлежат към най- древните доиндоевропейски народи”. До тези заключения той достига на базата на палеолингвинистичен анализ.

Самото име на страната ни се състои от две части- корена Бълг и -ария, което в същност представляват два последователни индо- ирански суфикса -ар (Добрев, 1994) и -ийа (Шопов и др., под печат). По същите правила корена преминава в Балкх, което пък е името на столицата и държава на българите до Памир.

Титлата цар не е от руски произход, а е била употребявана още от кути(и)те. Срещана е в Щумер (Добрев, 1994) и в египет като "шар" (Димитров) със значение на император.

Догодина експедицията планира да се върне в Иран, за да довърши проучванията си, обеща Петко Колев, председател на ОБФ „Тангра-ТаНагРа”.

Резултатите от Първата експедиция за търсене на следи от присъствие на древните българи в Иран бяха докладвани на общ семинар на института по Древни цивилизации и лабораторията по Археогеофизика на 01 юни 2011г. в ауд. А 209 в сграда "А" на Физически факултет, бул. Джеймс Баучер 5.



В заключение, можем да кажем, че на древните българи принадлежат няколко редки исторически рекорда. Те са се придвижили на огромни разстояния от своята прародина, териториите, на които са оставили следи се простират от запад на Изток на повече от 6 хил. километра, а от север на юг на близо 5 хиляди километра разстояние и при все това НИКОГА НЕ СА ИЗГУБИЛИ ИМЕТО СИ сред многобройните чужди народи и племена, а след всяко свое ново голямо преселение са възкръсвали С НОВА ДЪРЖАВА наречена винаги БЪЛГАРИЯ под своето прастаро и изначално име „българи“.

На историята досега са известни общо 12 държави с български етногенезис
, от които – 7 (седем ) в Европа (Кубратова, Кавказка, Волжка, Панонска, Дунавска, Алцекова и Куберова и 5 (пет ) в Азия Самара/Шумер, Балхара(Бактрия), Вандска Бъргария (на древните българи, заселили се през V век в Армения под предводителството на българския вожд Вунд, т.н. "ванадски българи"), царството ЧЕШИ на племената Цзе („китайските” БУЛОЦЗИ/цзеху) и империята Магадха (Балгадха- 7 в. пр.н.е), станала на практика първата голяма империя в древна Индия.

В подкрепа на последното ще посочим, че в някои индийски източници древното царство Балх се нарича и с името Балхара, а същото име в леко променен вид Бала-хара се среща и в кашмирската история „Раджа Тарангини" на пандита Калхана. Известно е също, че когато част от народа на Балх се преселил в Северна Индия, там било основано ново царство, чиято династия векове наред наричала себе си с името Балхара, като спомен за своята северна прародина.

Напомням, все пак, на читателя да не свързва понятията булоцзи/ЦЗЕ, булодзи/болудзи или т.н. „китайски българи” от племенната Федерация ЧЕШИ, както и преселилите в Северна Индия болхи и балхики, основали империята Магадха (Балгадха- 7 в. пр.н.е), със завършен етнос притежаващ самосъзнание равно на прабългарите от Кубратова България. Понятието българи при тях е със събирателен, сакрален смисъл, отразяващ, спомена за общ произход от тохарите (т.е. клона, който е мигрирал в посока към днешна Литва по река Днестър) за първите и източноиранските арийски племена за вторите. Освен това ясно се вижда етапността на преселенията на носителите на този етноним. Племената създали Кубратова България, принадлежат към по-старите мигранти.

следва продължение ...Краят на великият Балх и преселението на българите към Кавказ, Хумар и Европа.

четвъртък, 26 февруари 2015 г.

БЪЛГАРСКИТЕ ДИРИ В ДРЕВНИТЕ ЗЕМИ НА БУХАРА, БАКТРИЯ И СОГДИАНА



Гръко-Бактрийската империя на Александър Македонски


ІIІ ЧАСТ

...продължение от ЛЕГЕНДАРНИЯ ГРАД БАЛХ http://alexandradelova.blogspot.com/2015/02/blog-post_25.html

Била ли е наистина согдианката РОКСАНА, жената на АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКИ, принцеса от български произход и каква е връзката на Согдиана с Бактрийското царство


Според учените, които са го придружавали, преди да достигне Балх, наричан от персите Зариаспа, Александър Велики завладял първо древна Ариана /дн. Герат/, откъдето се насочил към планината Паропамиз (днешния Хиндукуш) и през нея - в Бактрия, от което личи, че тя се намирала на изток от Хиндукуш - една сурова и непристъпна планина, отличаваща се според тогавашните очевидци с високи върхове, дълбок сняг в долините, без-людие и редки планински къщи.

След като я прекосил, Александър превзел един древен град, наричан от гърците АОРН-УС, а от местните жители ВАРНУ. Това бил вторият по големина град и неговите руини до днес личат в областта Балх в Северен Афганистан, недалеч от град Хулм. Столицата Балх останала непревзета, но Александър, разтревожен от вестта, че срещу него се събират големи войски, побързал да обяви цялото царство за свое владение и да се ожени за местна принцеса .



На базата на последните археологически открития от периода 2008-2011 година в земите на Иран, Туркменистан, Узбекистан и Северен Афганистан, свързани с установяването на следи от присъствие на древните българи в Иран и други територии в Азия, съвсем основателно можем да си зададем въпроса :

БЪЛГАРСКА ПРИНЦЕСА ЛИ Е БИЛА ЖЕНАТА НА АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКИ - РОКСАНА?

Интервю на проф.Божидар Димитров от 03.07.2011г. пред в-к "24 часа":

ВЪПРОС: Любопитна е връзката, която открихте между легендарния пълководец Александър Македонски и българите.

" - Връзката са намерили средновековните автори, при това не български, а византийски. Позовават се на факта, че навремето Александър Македонски, след като не могъл да се справи с Бактрия, която се смята за прародина на българите, постигнал мир, като оженил 10 000 свои войници за 10 000 български девойки. Византийските автори твърдят, че българите са дошли тук, отвоювайки старите си земи. Това е типичен средновековен аргумент за права върху определени територии, които се превземат. Но така или иначе тази сватба съществува и е описана от много византийски автори. Пишат, че Бактрия е прадържава на българите, на Аспарух. Затова и написах книгата - за да знае обществото и този факт."

Този район е много богат на исторически събития, но едно от най-известните по това време е било превземането на крепостта Согдианската скала.

Согдиана, или накратко Согд, е древен регион от Централна Азия, говорещ и пишеш на език близък до Бактрииският(в по-ранната история на региона, двата езика са били идентични, а понякога Согдиана е била част от Бактрия). Согд е споменат в Авеста, като един от регионите - "земя на арийци".

През 6-8 век, Согдиана, се възползва от слабостта на земите на Бактрия, и ги измества, като Самарканд и Бухара, стават предпочитани пътни дестинаций, за сметка на намиращия се по на юг Балх.



Обсадата на Согдианската скала , крепост разположена северно от Бактрия (близо до Самарканд, на северния Път на коприната) със склона, наречен Лъвската глава , завършва с превземането й от войските на Александър през 327 г. пр. н. е. като част от завладяването на Ахеменидската империя.

Местните хора разполагат с ръкопис, разказващ легендата за превземането на крепостта Согдиана от Александър Велики. Според нея царят дошъл в близост до крепостта на Согдиана. Планината Хазрат-и-Султан се намира в самото сърце на древна Согдиана. Нейният връх носи името Согдианска скала. Височината на планината е пет хиляди метра. Последните триста метра образуват отвесна скала, бунтовниците са мислели, че са в безопасност.

Владетелят Оксиарт от Бактрия изпратил съпругата и дъщерите си, една от които била Роксана, в крепостта, която се считала за непревземаема и била снабдена с провизии за дълга обсада. Александър щял да отмени превземането на върха, но бунтовниците изпратили свой пратеник, който така вбесил Александър, че той решил да щурмува. Владетелят призовал бунтовниците да се предадат, но в отговор пратеникът казал: Намери си войници с крила, другите не представляват заплаха за нас.



Александър си избрал опитни катерачи, триста души излезли пред строя бивши македонски говедари от планините. Те взели въжета, направили куки от металните колчета на шатрите. Хората на Александър се катерели нощем по задния склон, за да не бъдат забелязани. От другата страна тесен път водел до пролом, който бил строго охраняван. Трийсет и двама от катерачите на Александър загинали на скалите.



Пейзаж от Афганистан, земите на бивша Бактрия
























На следната сутрин хората на Александър се появили над горния хребет и развели знамена. Ариан пише, че варварите били изумени. Те смятали, че това е невъзможно. Пратеникът на Александър изтичал до предните им позиции и предал думите на владетеля: Да бяхте се предали, сами виждате, че намерих войници с крила. Бунтовниците се предали веднага.

Историята е запомнена като доказателство за свръхчовешките възможности на Александър. Но в историята следва невероятен обрат. Мирът бил постигнат за първи път не с война, а с любов. Поне така разказват гърците. Една вечер согдиански владетел организирал бляскаво празненство. Това бил Оксиарт, стар враг на Александър. Пиршеството било в типично варварски стил, според гърците. На този пир присъствала красивата дъщеря на владетеля, Роксана - Малката звезда. Тя била пленена на Согдианската скала. Сега танцувала с други момичета пред краля. Ариан пише, че Александър се влюбил от пръв поглед в нея и по-късно се оженил за нея. На 16г. Роксана е описана като най-красивата жена по това време, единствено жената на Дарий можела да се мери с хубостта й. Историята на обсадата е разказана от Ариан в Анабазис (раздел 4.18.4-19.6).



Карта на походите на Александър Велики

Легендата е жива и до днес

Любовта и романса между Александър и Роксана става повод за разкази и легенди сред хората на днешен Афганистан, които разказват как те са се оженили в град Балкх ( днес той е малък град в провинция Балкх, Афганистан, със 365 метра надморска височина, на около 20 км северозападно от Мазари Шариф ). Дори в мюсюлманският свят , от Турция до Казахстанските степи, Роксана и до ден днешен се помни и разказва за нея.

Друг интересен факт е, че град Балкх по това време се е знаел като именно Древна Българска столица - Булкхар-Балкх. Прабългарите са напуснали тези земи и са тръгнали на Запад към Европа където да основат Магна България по долното течение на река Волга, Кавказ и Армения.

Повечето от Прабългарите живеещи по река Волга изпозват думи и звуци присъщи на Памирските езици, като например КХАЛИЧЕ ( езеро ), КХАЛАНДЖ ( бяла топола ) и други. Комбинациите от звуци КХС, ТКХ, ЛКХ най много се среща сред Памирските диалекти и то фрапираш пример е името на град Балкх, планината Балкхан, така също думата ТАЛКХ (горчив) и много други.



Какво не знаем :

Името РОКСАНА – от иранското и аланското roxs - бляскав, и перс. – зора, е типично българско женско име от X-ти век в средновековна България (вероятен смисъл - Сияйна, Лъчиста, сравни роксолани - блестящи алани). Същото име, Роксана/ със значение „звезда”/ е носела и балхарската принцеса, дъщерята на согдианския владетел Оксиарт, в която Александър Велики се влюбил от пръв поглед и се оженил.

От брака им се ражда син - Александър ІV, който по-късно става формално владетел на гръко-македонската държава. За съжаление пред 309 г. пр. Хр. детето и майка му царица Роксана са били убити в Амфипол по заповед на пълководеца Касандър, за да бъде прекъснат родът на Александър Македонски.

Около десет години след смъртта на царя им Алексадър, гърците в Бактрия вече били изключително малко. Това се дължало на различните размирици в страната. Въпреки това гръко-бактрииското царство продължило да съществува до 130 година, когато номадските Саки го опустошили.


Империята, основана от Александър Македонски

И накрая - за да си отговорим на въпроса била ли е РОКСАНА наистина принцеса от български произход нека видим каква е връзката на Согдиана с Бактрийското царство.

Българска Историческа Истина!
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!
[


Согдиана - културно и етнически идентичният съсед на Бактрия

Согдиана, или накратко Согд, е древен регион от Централна Азия, говорещ и пишеш на език близък до Бактрииският(в по-ранната история на региона, двата езика са били идентични, а понякога Согдиана е била част от Бактрия). Областта най-общо казано се простира между реките Амударя и Сърдаря.



На северозапад от Согдина, на устието на Амударя се намира Хорезъм, а на север са земите на скитите. Согд е споменат в Авеста, като един от регионите - "земя на ариици". Жителите на тази провинция са били част от Персийската империя и са споменати в от Дарий Велики в Надписа от Нехистун като "добра земя и страна", а малко след като страната се предава на войските на Александър Македонски, согдианците, вдигат грандиозен бунт, чието потушаване отнело няколко години и създало редица трудности на гръцките нашественици, опитващи се да установят господстващ елинизъм. През 6-8 век, Согдиана, се възползва от слабостта на земите на Бактрия, и ги измества, като Самарканд и Бухара, стават предпочитани пътни дестинации, за сметка на намиращия се по на юг Балх.


На снимката по-горе – Каменна стела с европеидни брадати согдианци, изобразени в Китай през 5 век.

Множеството статуи на европеиди с бради, от времето на династията Танг намерени в Китай, се приписват за согдианци. Согдианците не се ограничавали само в търговия на запад, но не пропускали да снабдяват със стоки и дивият степен север. От Бактрииският в Согдианският, а от него и в други северни езици, идва думата Борч (която присъства и в Българският), Стир (монета), и други. Согдийците създават много търговски колонии в Източен Туркестан по хода на копринения път. В 7-8 в. согдийски фактории има край Лобнор, Турфан, Хами, Дунхуан и Ордоса. Те не са изолирани а образуват федерални градски съюзи с обща външна и вътрешна политика.

Тези факти показват универсалността и голямата приспособимост на согдианците в търговията им, и успекът им в това да напипват психологията на различните народи, за да могат да извлекат дивиденти от това. Едва ли има народи, пътували повече из света преди 2000 години, от Согдианците и Бактрииците.

Ръководителите на согдийските фактории се наричат от китайците сабао, от согдийското sartapao, тохарското sārthāvane – водач на керван. /ELV-SC/ Согдийските кервани осъществяват търговията на коприна между Китай и Византия и влизат в рязко противоречие с политиката на Иран за монопол върху тази търговия. Персите демонстративно изгарят стоката от заловени согдийски търговци.



Развитието на градовете в Согдиана, започва по-късно отколкото в Бактрия, и изцяло под нейно влияние. според археологическите находки, керамиката от региона, принадлежи повече към културата на Прото-Бактрииците, отколкото тази на културата Андроново, макар да са открити и единични такива екземпляри. През 8век преди новата ера, в Согдиана вече изникнали големи граове, сред който Кок-Тепе(площ от 100 хектара), и Самарканд(площ от 220 хектара). Забележителни са и запазените напоителни канали около Самарканд с площ 100 км. Те са пряко взаимствена от културата на Бактрииците. Три фактора, осигурили на Согдиана бързо развитие

• голямото нарастване на населението, и наличието на плодородна земя, която да задоволява нуждите му.
• Новосъздадената държава по бактрииски модел даваща амбицията за развитие
Наличието на съвсем близка до Согдиана, Бактрийско-Маргианска култура (протобактрийци), от която Согдиянците черпят практически всичко.




През 6-ти век, започва нов етап в развитието на Согдиана, която има привилегията да е заобиколена от цивилизовани народи. Новите видове керамични съдове, и различни други находки, показват един променен начин на живот. Век по късно, когато Кир Велики, присъединява Бактрия, Согдиана и Хорезъм, не се забелязва никаква съществена промяна в културата на народите. Това говори както за неагресивността на Персите към околните народи, така и за близкостта на културите на Согдиана и Персия.

Съдейки от археологическите данни и някой кратки китайски съобщения, авторитетният източник по въпросите за иранските народи енциклопедия Ираника, смята че Согдианците, през най-ранната своя история като отделна сатрапия, са търгували с изтока с по-дребни стоки, в сравнение с Бактрия и Гандара, който хвърляли основните си сили в развиването на пазара за Китайската Коприна, към Индия, Иран и източното средиземноморие. Създаването на Кушанската Империя, донякъде обръща предишните тенденции, но в будистки текстове, Согдианците все още не са сред главните търговци.

Согдианците, подобно на бактрииците, с който са имали един език, култура и традиции, и много често са били в една държава са били отрано ориентирани във търговията, като второ перо в икономиката им, освен интензивното земеделие. Долу се вижда изображение на согдиански търговец, от Персеполис



В един китайски източник се каза "Мъжете им имат широки очи (европеидни), и пускат бради и мустаци. Умели са в търговията и могат да сцепят дори стотинката на части". Разбира се, частта за сцепването на стотинката е метафора, означаваща едни завидни качества в областта на търговията.

Сравни изображението на согдианеца по-горе с едно от най старите изображения в света на тракийски войник от каменен релеф в Персеполис, Персия, столицата на Дарий.



Едва ли е случайно, че в персийското изображение на непосредствените им войнствени съседи - согдианците, и на далечните тракийски бойци, няма почти никаква разлика ....

В началото на 3 век (когато българите вече са в Европа), Согдианците, вече са сред основните търговци на изтока, което е засвидетелствано от собствените им "Согдиански Антични Писма", разчетени от професор Николас Симс-Уилиямс от Училището по Ориенталски и Африкански науки, филиал на лондонския университет, водещ експерт по согдиански и бактрийски езици. От писмата се съди че търговската мрежа е била разделена на йерархични подразделения, а в Северна Индия вече се е говорило за Согдианско търговско надмощие в предишните зони на икономическо влияние на Бактрия. Според Симс-Уилямс, търговският речник и терминология на Согдианците е бил идентичен с този на бактрийците.


През 5-7 век, Согдианците, практически изцяло поели ролята на търговците по пътя на коприната, и се усъвършенствали в пътуването с камили на дълги разстояния. Процесът стигнал дотам, че согдианците си основали собствени малки колонии из Китай, явно за да се справят по-лесно с езика и да подсигурят източника си на приходи. През 6ти век, Согдианските "Сартапа", или с китайска транскрипция "сапао", лидери и водачи на търговската гилдия, били взети на работа в Китай, което лишило Согдите от икономеският предприемчив авангард, но било безпорно признание за добрият им занаят.



Бактрииски коннен стрелец днес изложен в Историческият музей в Лондон, и изображение на Бактриец от източните стъпала на Персепол

За нас българите, е любопитна етимологията на двата най-главни града в Согдиана - Бухара и Самарканд. Последният е изведен от Староперсииското Асмара означаващо Камък, и древно-согдианското Канд, означаващо крепост. Днес сред етимолозите няма никакво съмнение че Самарканд означава Каменна Крепост, а това може да ни наведе и на друг ред мисли, като това че Волжко-Българският град Самара, също има иранска етимомология и означава само Каменна/Каменен.

От друга страна името Бухара, е не по-малко свързано с нас Българите. И макар официално да не се твърди че то идва от българският етноним, етимологията която лингвистите извеждат е доста близка: бухарак, на Согдииски значи щастливо място, а алтернативната етимология е сочена от някой иранисти, който твърдят че Бухара, идва от думата Вихъра(манастир) от Санскрит. Любопитно е че този етноним БУХАР, е пренесен и на балканите от българите, който дават името на Букурещ (транскрипция Бухар-есть).

Румънските лингвисти, търсят етимологията в Албанският език (който те погрешно смятат за илирииски), където Бухар, означава красив. Всъщност съдейки по името, на Bucharest, от старобългарски (църковен) веднага можем да го разделим на две - Бухар и есть, като есть означава имам. Но дали името значи от Албански "има красота", от Согдииски "има щастие", от санскит "има манастир", или пък просто "има българи", ако се приеме че Бухар е видоизменен вариант на етнонима ни, е съвършенно друг въпрос.


Знаменитите „бухарски” рубини, принадлежали на Тамерлан, потвърждават ненадминатото ювелирно изкуство на местните майстори на скъпоценности.

КАКВО НИ КАЗВА СЪВРЕМЕНИЯ АНАЛИЗ НА ЕЗИКА НА ДРЕВНА БАКТРИЯ И СОГДИАНА

Езикът, говорен в древна Бактрия в Северен Афганистан, е уникален измежду иранските езици в това, че е записван по правилата на гръцката азбука - наследство от нашествието на Александър Велики през 4 век преди Христа. От този период нататък гръцкият език, писан на гръцки, е бил за дълго време официален и единствен език в Бактрия. След като номадските племена от север навлизат в Бактрия, кушаните отначало продължили да използват гръцкия език, но много скоро започнали да пишат на местния език с гръцки букви - бактрийският. Ключови за изучаване историята на езика са монетите. След първите изсечени монети на Канишка гръцкият престава да се използва веднъж завинаги и е заменен от бактрийски.



През първите векове на християнската епоха бактрийският спокойно може да се оцени като един от най-важните световни езици. Езика на кушанските царе, бактрийският, спокойно е имал ареал на разпространение във велика империя, простираща се в днешните Афганистан, Северна Индия и централна Азия. Дори след падането на кушанската империя бактрийският остава основен език за поне още 6 века, както се вижда в надпис от 9 век в долината Точи в Пакистан(снимка 1) и останките от будистки и манихейски ръкописи, намерени далеч от оазиса Турфан, в западен Китай.



Снимката показва уникален фрагмент от бактрийски текст, написан в манихейско писмо, който днес е част от турфанската колекция в Берлин. Използването на бактрийски е продължило за около хиляда години.


Професор Николас Симс-Уилиямс от Училището по Ориенталски и Африкански науки, филиал на лондонския университет, водещ експерт по согдиански и бактрийски езици, чете лекция за откриването на нови находки и дешифрирането на бактрийски документи на един от иранските езици, за който се знае много малко и написан чрез гръцки букви. Лекцията е изнесена в Музея по Античен ориент Икебукуро - Токио

Ето какво пише по този повод в Ню Йорк Таимс – журналиста Джон Нобъл Уидфорд:

(U.S., Russia Find Lost Civilization, May 13, 2001|By John Noble Wilford The New York Times)
http://articles.sun-sentinel.com/2001-05-13/ne...

"В руйни и символи, е намерена следа на загубена централно-азиатска култура
- прото-балхарците"


Неочаквана полза за света от завършека на студената война бе, че заедно Руски и Американски археолози предоткриха антична цивилизация, в Централна Азия, от преди повече от 4 000 години, и загубила се в превратностите на историята.

Хората на тази цивилизация строели селища тип Оазис, и създавали тухленни сгради и укрепления. Те отглеждали овце и кози, и имали жито и ечемик в изскуствено напоявани полета. Имали са бронзови оръжия, чудесна керамика с учудваща живост, и страхотно резбарство и бижутерство. Били са и чудесни майстори на бижута от полускъпоценни камъни.



Древно Бактрииският, град Марв - днес застлан с купища пясък. Днес Градът е под закрилата на Юнеско. Кръглият Вътрешен Град, и правоъглъният външен град, говорят за структува подобна на тази на град Балх...

Постиженията на тези непознати хора [древните българи], който са обитавали териториите на днешните републики Туркменистан, Узбекистан и Афганистан, започнали да се изясняват след няколко десетилетия усилена работа на археолозите на СССР, който работеха тихо, усърдно и методично, макар по комунистически, криейки своите открития. От хилядите находки и анализи на многото селища, може да се счита че става дума за общество със степен на социално и економическо развитие, което заслужава да се нарече цивилизация. Единственото, което доскоро липсваше в картината на тези хора бе писмеността.

С края на студената война, Американски археолози се присъединиха към руските си колеги в опознаване на региона, и сега изнасят данни че са намери надписи показващи, че тези хора определено са имали писменност, или прото-писменност, още от около 2300 година преди Христа.

"Ние пренаписваме историята на античния свят, поради новия политически ред" [който не позволява находки да се крият от обществеността] заяви американския арехолог от Университета в Пенсилвания - Фредрик Хиберт, по повод разкопите в Бактрииско-маргианския комплекс. "Може да се каже че открихме нова цивилизация", казва Хиберт. По същото време Египетските пирамиди са били само 3 века стари, а властта в двуречието е преминавала от ръцете на Шумер в Вавилонски ръце. Китайците още не са имали писменост.




прото-балхарски печати употребявани за търговски цели

След падането на желязната завеса, руските археолози се видяха принудени да споделят вече събраната информация, и да поканят западни учени. Хиберт, планира да се завърне в Бактрия за повече проучвания, но вече финансиран от Нешънал Джеографик.

Виктор Сарианиди, от института по Археология в Москва, доказва стилистична свързаност на руините. Всички селища изглеждат така сякаш са били изградени в един внезапен порив на строителство, и като че са излезли от мозъка на един единствен архитект. Най големите сгради на културата, не отстъпват на големи комплекси от ниски апартаменти, с площ колкото малко футболно игрище. Стените на селищата са достигали до 3 метра дебелина, а отвъд тях се простирали земеделските земи. Тук била създадена каналализация за много от селищата около 2500 години преди Константинопол да разбере какво е това.



През 1990те, Хиберт, започва бавно да разкопава и задълбава една такава сграда. Възнаграден е за услилията си миналия Юни(2000година), когато изкопава една от запазените под пясъка сгради, и открива административен център, с множество вдълбани символи в черни парчета кехлибар, а също и въглени...

Учени, направили анализ на парчето въглен, със сигурност твърдят, че материала е от 2300 година преди Христа, преди да бъдат построени по големите селища на тази култура. Според американските учени тази култура хронологично се простира от 2200 преди христа, до 1700 преди Христа. Руските учени съкращяваха началния период на културата с цели 500 години.

Пак в Харвард, Хиберт, показа и символи, които буквално вдървиха от изумение пулбиката. Тези символи са уникални по рода си и различни от считаната за най стара писмена система на прото-Еламитите.


Прото-балхарски печати с търговска цел. Предполага се че всеки град е имал уникален свой печат

Грегорий Пошел, специалист по индуска археология, че печатът не може по нищо да се нарече индуски или свързан с индуските писмени системи. Пошел просто възкликва "Без подобие е, доколкото аз мога да кажа".

Маир, потвърди че символите не са, и китайски, ако действително надписа е от 2300 години преди христа. Китайците започват да пишат едва 100 години по късно.


прото-Балхарски печат...


и подобен символ от Волжка България....

Множеството находки се простират в стотици селища на изток от Аннау, през пустинята Кара-Кум, до Узбекистан и северната част от Aфганистан. Това е регион дълъг 700 километра, и широк само 100. И понеже никой не знае как тези хора са се наричали[засега],на тях е дадено името Бактрииско-Маргиански Културен комплекс, поради това че тази култура е била на мястото на Бактрия и Маргиана.

Много след като руйните са били покрити с пясък, през региона е минавал легендарния Път на Копирната, път за търговците, свързващ Китай с средиземноморските земи, от 2 век преди христа чак до 16 век. Оазисите са оцелели като пътни спирки за почивка и презареждане с провизии, което донядъде подкрепя тезата че и в по ранен период жителите на тези Оазиси са били пазителите на наченките на този път. [в това те се явяват и едни от първите митничари в света]



Мраморни облицовъчни елементи със аналогични символи от Велики Преслав

Учени, все още спорят откъде са дошли тези ранни земеделци, грънчари, златари, митничари - ранните жители на тази култура, и какво е станало с тях. Хиберт смята че тази цивилизация е възникнала първоначално от Аннау, град на възвишенията между днешен Иран и Туркемнистан, където има доказателства за дори по ранни селища. Сарианиди, смята че корените на тази цивилизация са на преселници от Мала Азия. Трети пък смятат че те са европеидни нашественици от Североизток.


Аналози на прото-балхарските печати от Дунавска България

Западането на тази култура е мистерия. "Какво точно е станало, остава неясно" казва Карловски. Археологическият стил, укрепените сгради престават да се срещат след няколко стотин години. Може би същите тези хора са се върнали към по друг начин на живот, или са били асимилирани от други култури. Голяма е вероятността, те просто да се се приспособили към по-нова реалност.”

БИТКАТА ЗА ОПАЗВАНЕ НА БАКТРИЙСКОТО ЗЛАТО

Бактрийското съкровище, намерено в провинция Йовзян в шест различни гроба, е от първи век преди Христа (когато българите са били все още мнозинството от населението на Бактрия - бел.ред.). Масуди казва, че има общо 21, 618 предмета. Дарено е на музея в годината на откриване.



Разкопките през средата на 20 век, дадоха блясък на страната, отркивайки неописуеми богатсва. Резбована слонова кост, Статуй, будистки икони и огромни градове, шокираха света.

Тези находки бяха възпламенитеза новата златна треска в страната, вдъхновявахки хиляди иманяри да копаят за сърковища и да ги продават на цени, който се равняват на това което изкарват за 10 години при обработването на земята си. През 1979, от Националният Музей в Кабул, изчезват стотици артефакти, което бележи високата степен на дезорганизация на днешен Авганистан. След 2001, иманярите замразяват своята деиност. "Във време на война, дори те не смеят да излязат от безопасните места, и това иронично спаси историческите места", казва Юлиан Леский, работеща в една от фундациите за запазване на Авганистанското културно наследство.



Продължилите повече от две десетилетия военни конфликти имаха катастрофален ефект на държавните богатства и богатия и уникален културен и исторически запас. Но някои древни предмети оцеляха. Те са така наречената "Бактрийска златна колекция". Скривалището на тези предмети е под известния "хълм на златото", или "Тилиа-тепе", където то е стояло заровено повече от 2100 години, докато съветски археолози го откриват малко преди започването на конфликта от 1979. Две десетилетия по-късно това съкровище бе показано през 2003, за да опровергае страховете, че е било окрадено по време на войната.

Директорът на афганистанския исторически музей, Масуди, казва, че тази колекция съдържа стотици образци на най висша цивилизация, в областта на бижутата, погребални орнаменти, лични предмети и много други.


Обици във формата на мъж между два дракона във формата на древния знак ІYІ
/повече за силата на древния знак IYI можете да прочетете на http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...- /

ТЕМА ЗА РАЗМИСЪЛ:

ТАЙНАТА НА НАДГРОБНИТЕ ПИРАМИДИ В САМАРКАНД,

могилните насипи с височина ог 15 до 30 метра на възраст повече от 2 700 години, са почти идентични копия на тракийските гробници край Шипка

Много загадки все още крие земята на Самарканд . Една от тях се явява тайната на пирамидалните земни насипи, които се намират в планините на Самарканд

За това съобщава в своето изследване руския изследовател Иван Е. Колцов, действителен член на Географското общество към Руската академия на науките през лятото на 2003 г.

„Съвместна експедиция на руски и узбекски археолози откри на територията на централно азиатската република няколко древни пирамиди. Както се предполага тези 15-метрови могилни съоръжения са били скрити под земни насипи от очите на хората не по-малко от 2 700 години . По информация на ВВС, древните пирами в Средна Азия са открити в отдалечен планински район в южните части на страната.

Археолозите твърдят, че пирамидите са подобни на тези, с които е покрито платото Гиза в Египет, но тяхната повърхност не е стъпаловидна, а равна. Множество подобни могилни съоръжения, на възраст повече от 2 700 години, покрити със земни насипи, са открити и в Северна България, в земите обитавани от тракийското племе гети. Оставените от древни майстори пирамиди се намират в два района - Кашкадарински и Самаркандски.

Експертите предполагат, че изолираността на тези съоръжения ги е спасила от хората, които през следващите етапи от развитието на човечеството са имали навика да използват материал от подобни постройки за направата на собствените си жилища.



Масивен каменен символ на знака IYI от Самарканд, чиято снимка е предоставена в мрежата от sum в темата "Древни български територии в Азия".

Следва продължение ...Затова как честванията за 1300 години България у нас, всъщност са вдъхновени от честванията на 2500- годишнината на Персийската империя и защо през 1971-ва година по време на тези честванията от създаването на Персийската империя, никой в България не научи, че иранците смятат, нас, българите ЗА УЧАСТНИЦИ в изграждането на Персийската империя.... http://alexandradelova.blogspot.com/2015/02/1300-2500.html