ГОВОРЕЩИТЕ БУКВИ

Продължение на  ГОВОРЕЩИТЕ АЗБУКА НА БЪЛГАРИТЕ...
http://alexandradelova.blogspot.bg/2015/11/blog-post_30.html

ГОВОРЕЩИТЕ  БУКВИ  

Ⰰ -  А    
1) Първата буква от Глаголицата се нарича „АЗъ” и се  изобразява така Ⰰ. Символиката на фигурата съдържа кръст и човек в молителна поза.

  
         Вероятно св. Константин-Кирил е вложил точно този смисъл в първата буква на сътворената от него азбука:

"В началото стоя Аз, молещия се на Бога човек".

          Буквата е изобразена с фигурата на човек в адорантна (молителна) поза - молитвената поза е древна, през неолита ръцете се рисуват по същия или почти по същия начин.

         Вероятно от тук идва и характерното за българския език анатомично понятие "кръст" - талия, мястото, където се слага колана и пояса. Взет от кръста (талията) нагоре, фигурата на молещия се човек изобразява знака "кръст", част от глаголическата буква "АЗъ" .

 
     Художник Румен Статков

       

Взет от кръста (талията) нагоре, фигурата на молещия се човек изобразява знака "кръст", част от глаголическата буква "АЗъ"  -  Ⰰ.

        „АЗът, всъщност е слънчев знак…Човек няма свое аз, защото само „Азът на Бога” съществува.  Към соларните знаци на народите на Евразия се отнасят розетите и концентричните и спирални кръгове с радиално пресичащи се линии (лъчи). Кръстът като соларен знак първоначално изобразява оръдието за добиване на огън при примитивния човек (два дървени клона, напречно разположени и триещи се един в друг).

        В последствие кръстът става символ на огъня, както и на Слънцето, схващано като небесен огън (Даркевич, В. П. Символы небесных светил в орнаментах Древней Руси. СА, 1960. кн. 4, с. 56-57). Друг, широко разпространен слънчев символ е колелото,  част от символиката на който също е загатнато в оригиналното  изображение  на  глаголическата буква - Азъ.

Ӡвукъ: А

Числово ӡначение : 1

 
  Ⰱ - Б

2)  Буквата „Б” – е произнасяна в глаголическата азбука като  „буки” или „букъви”,  което означава букви, но също и книги, според  Раковски. Изписва се със знака Ⰱ .

Не случайно думата  „азбука”, еквивалентна на думата писменост в българския език, идва от първите букви в нея - „аз буки веди”, т.е. „аз буквите се уча да познавам”….  Бъ УКъ - стар звук (букви уча…).

Тази буква ни подсказва за кой народ, всъщност, солунските двама братя Кирил и Методий създават своята говореща азбука - глаголицата, като се има в пред вид, че понятието "СЛАВЯНИ" е употребено едва в средата на 16 век за пръв път от бенедиктинския монах от хърватски произход Мавро Орбини в книгата му „Царството на славяните... Фактически в ранните византийски текстове се говори само за Σκλάβήνοι, Sclaveni, склавини, не за славяни, понятие измислено от един писател чак през 16 век.

Теофилакт Симоката, ранновизантийски историк от началото на 7 век, пише в своята "История": " Гети, наречени още склавини прекосяват границите на Тракия ... Склавини, или гети, защото така бяха наричани в древността."

Звуковете "Б" и "Ъ" са сакрални символи именно в езика на българите!  Касиодор през VI век пише: "Българите са стар мизийски или илирийски народ", същото казва и един доста показателен източник от XI век - Михаил Аталиат: "Мизи са със сигурност българите, които по-късно получили своето ново название". Лъв Дякон (византийски историк от 10 век) упорито нарича българите мизи. Страбон също е пределно ясен когато казва, че мизите и гетите са от един и същ произход и говорят езика на траките.

Страбон твърди, че в античността Мизия е населявана от фригийци (бриги), троянци и еолийци, т.е. мизийци... За Страбон, езика на мизиците е смес от фригийски и лидийски – езика на меоните, племената населяващи Тракийския Херсонес .Страбон пише още, че името на Мизия произлиза от лидийското име на бука (древногръцки: μυσός), с който в античността бил обилно обрасъл Олимп.




Ето как разбираме, че езикът на мизите всъщност бил фригийския език. “Книгите на фригите и мизите”, пише Страбон, “ни връщат във времена, дори по-ранни от тези на Троянската война!” На Херодот дължим разказа за преселението на фригите от Европа в Мала Азия, които се наричали бриги, „когато живеели в Европа..., но след като се преселили в Азия, заедно със страната сменили и името си на фриги".

Бригите били най-старите от всички тракийски народи. Пак според Страбон: "Фригите са бриги, тракийски народ..." Пелазгите произлизат от бригите (фриги, бръгои, върагои), записани са като техни наследници. Били "автохтонни", "родени от земята", т.е. най-стари. Херодот разказва за тежкото поражение, което претърпяли персийците, начело с Мардониос от „траките бриги" (на гръцки: Βρύγοι Θρήικες, където Β, β — се чете "вита") през 492 г. пр. Хр.

Древната Бригия елините наричали (Фригия) ..."ф" тъй като в гръцкия няма "б" няма и "ъ", в следствие от това е по-известно наименованието "фриги" и "фригийски" вместо "Бриги", "бригийски", "брЪгои" ...

Също така "пелазги" варира и като "пеларги"/ "пелгари" , което е "българи", тъй като в гръцкия език поради липсата на "б" буквата се замества с "п" и "мп", а буквата "ъ" с "е"....


Ӡвукъ: Б
Числово ӡначение : няма.


 

Ⰲ - В

3) Буквата „В”, изписвана в глаголицата като Ⰲ и произнасяна като „Вѣди” (веди) със значение  „познавам”. - (на санскрит „веда” е знание, от същия индоевропейски корен, от който произлиза староб. ”ведение”.


При глаголицата и кирилицата, първите три букви са имели следните названия: АЗ, БОУКИ, ВЕДИ. Когато тези три думи се прочетат като фраза, получава се изречението "АЗ БУКВИТЕ ПОЗНАВАМ/ УЧА СЕ БУКВИТЕ ДА ПОЗНАВАМ".

В двете български писмености, глаголицата и кирилицата, подреждането на буквите е близко до традиционното, но има едно важно изключение. Това е буквата В, която е вмъкната още в началото на азбуката. Получава се особения ред А, Б, В, Г, Д .

Защо това е направено не е ясно. При глаголицата и кирилицата, първите три букви са имели следните названия: АЗ, БОУКИ, ВЕДИ. Когато тези три думи се прочетат като фраза, получава се изречението "АЗ БУКВИТЕ ЗНАМ".

Вероятно, за да се оформи тази именно фраза е било нужно да се наруши традиционното подреждане и да се вмъкне буквата В. Изборът на такива названия на началните букви с цел да се получи фразата със значение "АЗ БУКВИТЕ ЗНАМ" не е характерно за семитските, гръцката и латинската писмени системи.

Много аналогии са открити от П. Добрев  в писмените системи на келтските народи кимрийци и маркомани, както и на германските готи. От друга страна, техните писмени знаци имат частична аналогия с тази на прабългарите. Причината за тези аналогии е наличието на известен исторически период, когато всеки един от тези народи са живяли по Северното причерноморие или близо до Кавказ. В азбуката на маркоманите, първите три букви са носели названията АШ, БИРИФ, КЕН, което явно следва началната традиция в подреждането на буквите – А, Б и т.н.

Новото тук е, че тези три названия взети заедно дават фраза, която има следния приблизителен смисъл “аз буквите знам”. Следвайки същото подреждане, първите три букви в готската руническа азбука са имали названията АНС, БАИРИКА, ГИБА, които взети като фраза са означавали точно “аз знаците схващам”.

С други думи, прабългарските рунни знаци трябва да са били подредени, да са имали числени стойности и свои названия. По аналогия с названията в глаголицата и кирилицата, може да се допусне, че първите четири буквени названия са били: алем, белем, вечем, читем.

Буквата АЛЕМ е отговаряла на фонемата “А” и трябва да е имала числена стойност 1, буквата БЕЛЕМ – на фонемата “Б” с числена стойност 2, ВЕЧЕМ – на “В” с числена стойност 3 и ЧИТЕМ – с числена стойност 4. Три от тези названия идват от названията на месеците в прабългарския календар!

Със сигурност  названието “вечем” има точно авестийско съответствие, глагола VID – знам, което има своя точен  старобългарски превод  ВЕДЕНИЕ - знание, ВЕДИ – знам.   Ӡвукъ: В Числово ӡначение : 2 Ⰳ - Г 4) Буквата „ Г”  е изписвана в глаголицата като Ⰳ и се произнася глаголати, или глаголи,  която означава говоря, казвам, изричам. Означава още владея думите, владея словото. Чрез удвояване на индо-европейския корен *gol- със значения на „викам, крещя“ е получена  думата golgol/голголь, от която е и старобългарската глаголъ - бълг. глагол, срб. гла́гољ, хрв. glágolj, слов. glágol, рус. *гологол".

 

Мисленето на човека представлява скритото, невидимо действие на неговия ум.  Но когато мисълта му се прояви чрез езика тогава вече имаме изречено слово и „глаголи”, всъщност  означава умението  правилно да говориш родния си език …

Ӡвукъ: Г

Числово ӡначение : 3 Ⰴ - Д

5) Глаголическата буква „Д”,  която се изписва Ⰴ и е наречена с името „добро”.  Добро е онова нещо, което е хубаво, което е в полза на хората, което има висока морална стойност. Но Доброто същевременно винаги е било и Божествено качество. 

Доброто – е Божие проявление, качество,  в което Бог се проявява, за да можем ние да разберем Божествения живот и да придобием  радостта и покоя. Ние се стремим към доброто, за да може нашия живот да намери онзи първоначален свой израз, който е израз и на Божествения живот.

Доброто е форма. Без доброто животът не може да се прояви. Първата форма на живота е доброто. Втората форма на живота е мисълта. Животът не може да се прояви без доброто и без мисълта. И неговата основа е именно съзиданието, раждането на добър плод.

Така, като в стихотворение,  в което е вложен горния смисъл, са били подредени  и имената на  първата част от говорещи букви на свещената азбука  на българите – Глаголицата:

Аз буки веди.
Глаголи добро есть,
живети дзияло земля.
и йота иже гервь .

Аз буквите познавам.
Говорят те доброто съществува.
Живей изцяло/по-много със земята

И не по-малко от нея ще си плодовит.

 

Ӡвукъ: Д

Числово ӡначение : 4

Ⰵ - Е

6)  Буквата „Е” изписвана в глаголицата като Ⰵ. Името на буквата било „ есть”, с форми - съм, си, е, сме, сте, са – в мин. свършено и в несв. време - бях, мин. прич.- бил,   и със значение - съществувам, знача, представлявам.

Изразява проявление на същност.

 

           

 

В съчетание с името на предходната буква от глаголицата „добро” Ⰴ   - образува изповедната формула – „ДОБРО ЕСТЬ”, т.е. „доброто съществува” - Ⰴ Ⰵ (със скрито значение "Бог е с нас"), която през Х век под формата "Достойно есть" става химн във възхвала на Божията майка - Богородица….

"Глаголи добро есть ! " ...Още по дълбокото и сакрално значение на израза е :
" Казвай доброто съществува!" ( "Говори Бог е с нас! ").....

Ӡвукъ: Е

Числово ӡначение : 5 Ⰶ - Ж 7)  Буквата, използвана за обозначаване на звука „Ж” в глаголическата азбука е с название „живѣте” (живей). В глаголицата се изписва така - Ⰶ, а в кирилицата - Ж.

Според някои специалисти буквата произлиза от древните прабългарски руни и почти няма промяна в изписването й при преминаването от глаголическата в кирилската азбука. Корените на името й идват от староиндийското jīvas –жив, староперс. Ĵīva (живот), старобълг. – животъ.

Изразява съществуването на живота във всички негови видове и форми, като процес и жизнена сила.

В съчетание със следващите две букви ДЗ и З образува следващия сакрален стих от „говорещата българска азбука” – глаголицата: „Живѣте дзѣло/ Ѕѣло зємлѧ” – „Живей много повече със земята/ като едно цяло със земята/ живей заедно със земята”.

Дълбоката мъдрост на народа ни е вложена в този израз на глаголицата. "Живей като едно цяло (в хармония) със земята."


Ӡвукъ: Ж
Числово ӡначение : няма



Ⰷ - Дз

8) Име на буквата в глаголическата азбука: дзело/Ѕѣло
Изписване:   Ѕ, [дз]

 

Изписване: Ⰷ -  Ѕ, [дз]

Обозначава взаимовръзка,  неотделимо свързване – в случая между Земята и човека,  между  майката природа и  нейните деца - хората.

Изразява  целокупност, единност, единство, завършеност, интегралност, пълнота, съвкупност, цялостност.

Ӡвукъ:  ДЗ

Числово ӡначение : 6 Ⰸ - З   9)  Наименование  на  буквата „З” в глаголическата азбука е „Землia”, „Ӡемлѧ” – земля . Изписва се като  Ⰸ.Обозначава звучната венечна проходна съгласна  (З).

В тракийския пантеон  Земела  е име означаващо „майка-земя”, като старобългарското Землia,  още  едно от имената на Богинята-майка, господарка на Земята, растенията и плодородието.

За древните българи  „Ӡемлѧ” – земля е било и наменованието на нашето небесно тяло,  едно от имената на петте планети, които заедно със слънцето и луната те почитали преди приемането на християнската религия .

Далеч преди времето, когато средновековна  Европа  считала  че земята е плоска , а Слънцето обикаля около нея, старите българи знаели, че  съществуват  5 планети , които се въртят  около Слънцето,  а  земната година се състои от 365 дни и една четвърт от деня без малко, като  пресметнали това „без малко” с невероятна точност.

Земя  българите наричали  и  почвата, твърдта от  утробата на майката Земя, от която  се ражда и после израства всичко живо. Тази майка земя, която ни храни с плодородието си  и която не бива да унищожаваме….

 Една наистина дълбока  и  изначална  народна мъдрост е  била вложена в третия сакрален стих , който се получава  при изговаряне имената на глаголическите букви  Ж, ДЗ, З:  „ЖНВѢТЕ ДЗѢЛО  ЗЕМЛIА” (Живейте много повече със земята / живейте заедно със земята /като едно цяло със земята ).

Ӡвукъ:  З

Числово ӡначение : 7 Ⰹ - И   10) Глаголическата буква „И” се изписвала със знака Ⰹ и била символ за обозначаване на общност, общение, обединение на хора, свързани с единни цели и интереси.

В глаголицата, за звука [и] имало три букви: Ⰹ,Ⰺ, Ⰻ. И – И, Й – Йота, И - Иже(Н) - «ета или «ита».

Буквата Ⱛ, V-(И)ЖНЦА (Ü), наречена "ижица", съответства на кирилската буква ижица – Ѵ ( ЙО, Н, В), впоследствие отпаднала при последващите езикови реформи.
 

Буквата и съюзът "И" символизирали единение, общи правила, обединение.

  
Ӡвукъ: И
Числово ӡначение : 9


Ⰻ - Й

11)  Буквата „Иже” в глаголицата се бележи със знака Ⰻ  и символизира процес на уравновесяване на подобни същности, хармония, единение, духовна близост на подобия, едно и също.





С буквата Ⰻ - Й, по-късно, след 18 век, в кирилицата започва да се бележи - йота̀цията (от руски йотация и английски Iotation), която е фонетично явление, при което между две гласни с различно изговаряне се вмъква фонемата „й“.

И във двете старобългарските азбуки - кирилицата и глаголицата - «и́же» се превежда още като „който”, „която”, „което” (например: „Отче наш, иже еси на небеси”).

В кирилицата с него вече започва да се бележи звука „Й”, поради отпадане на йотата и има числово значение 8, като така се и нарича «иже осмично» или «осмичното И» (това уточнение било полезно за да се отличава от буквата І - йота, наричана «десетичното И»).


Ӡвукъ: Й
Числово ӡначение : 8



Ⰺ - i

12)  Йота, I , i е буква съществувала в глаголицата и отпаднала по-късно в кирилицата, която се се отбелязвала със знака Ⰺ .

Символизирала духа, който се проявява в материалното, връзката с началото и Твореца.

Това е символ, който съществува от началото на времената. Негова разновидност съществува като египетски йероглиф, в семитската писмена система, финикийската, етруската и разбира се, гръцката. Гърците го вземат от финикийците.

Буквата се чете йотх. В гръцки - йота. Ето как в светото Евангелие от Матей, в гръцки превод глава 5, стих 18 пише: "Защото истина ви казвам. Докле премине небето и земята, ни една йота или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне".

Фразеологизмът "ни на йота" означава ни по-малко, никак. Йотата е най-малката буква в азбуката. Изписването и е минималистично. В Лука думите на Исус Христос са предадени така: "Но по-лесно е небе и земя да премине, нежели една чертица от закона да пропадне". "Ни на йота" е библейски израз, бележи нещо съвсем малко.

Чисто графично гръцката йота може да е еквивалент на еврейското йотх и да е само чертичка, но смислово не е най-малкия символ. Той има цифрово изражение и то е 10.

Йотата е 10, алфата е 1. Така че изразът "ни на йота" изведнъж става много конкретен като мярка и размер - да не се променят нещата на йота, означава те да не променят дори с една десета част. Това е разликата между чертичката, като единица, и чертичката с точка отгоре като йота - една десета част от цялото..

Йотата идва и в старобългарските азбуки, като гръцки еквивалент, но идват и другите две и-та. Всяка от трите букви с които се бележи звука "и" има своето цифрово изражение в глаголицата.

И в кирилицата по-късно йотата запазва числово значение 10, под формата на "й", но вече не се нарича йота, тъй като губи самостоятелното си значение като буква, а звука "й", отбелязван с нея преминава като значение към буквата "иже", с която започва да се маркира йотацията.

Защо буквата йота е изчезнала от нашата азбука?

В развитието на писмеността нещата са динамични. Ето как през XV-XVІ век в църковно - българския се появява буквата "й" - съчетание от буквата и, която е разновидност на гръцката ета, и гръцкият символ за съкращаване на звука. Между 1707 година и 1711 година в Руската империя се въвежда гражданския шрифт, тоест Петровата реформа на азбуката. Така се ражда буквата "я". По нов начин се пишат вече "д" и "л". И макар знаците за съкращаване да са отменени, й само временно е изхвърлено от тази азбука. А през 1735 година се възстановява употребата на „Й”, като вече не се води за самостоятелна буква, а преминава към буквата „иже”.
 

Ӡвук: Й
Числово ӡначение : 10



Ⰼ - ГХ

13)  Глаголическата буква Г’ЕРВЬ (ГЕРЬ) - названието на тази буква е дума изразяваща изобилие от жизнена сила, мощ и плодовитост. 

Бележи се със знака Ⰼ 


 

В съчетание с предишните три букви израза ”И ЙОТА ИЖЕ Г’ЕРВЬ” буквално означава :

И йота (никак по-малко) от нея (земята) ще си плодовит (жизнен, мощен).

„Живей като едно цяло със земята/ живей повече със земята,
и не по-малко от нея ще си плодовит.”

 
Гервас, Герват, Гервин, Гервит, Гервой, Гервойе, Гервойя, Герима, Герлах, Герлик, Гернев, Геровнт, Герун, Геръваси, Гирвас - В тези имена значението на думата гер е идентично по смисъл със ярък, герест, силен, яростен, войнствен, плодовит, влязъл в периода на плодовитост и воинска зрялост, достоен за уважение.

Гирвас – се нарича елена-самец след втората година от живота си. Женското име Гервита е със значение плодовита, жизнена жена.

Името «Гервасий» е влязло в христианския календар като църковнославянско, независимо че е известно и при други индоевропейски народи. Споменава се още в IV в. (Гервит, Геровит - Гервиф, в гръцка транскрипция), 872г. (Герима), 1079г. (Геровит), 1150, 1187г. (Герлах, Гернев) в Бохемия и Моравия. 1253г.(Геръваси), в Сърбия, (Гервас) в Литва. XIV в. (Герват, Гервин, Гервой, Герлик, Геруй), Полша. През 1302, 1394г. (Гервойе, Герче) в Сърбия,. 1396г. (Гервойе), като име на босненски воевода. 1398г. (пан Гервас), Полша и през 1585 (Герче), като име на българин.

Буквата "гервь", заедно с наименованията на трите букви, с които бил отбелязван звука "и" в глаголицата изграждат последния стих от първия куплет на стиховорението, чрез което се заучавала говорещата азбука на двамата братя Кирил и Методий:

"И йота иже гервь..." / И (никак по-малко) не по-малко от нея ще си плодовит...

"Живети дзяло земля,
и йота иже гервь ...

Живей изцяло/по-много със земята.
И не по-малко от нея ще си плодовит."


Ӡвукъ: ГХ
Числово ӡначение : 11


Ⰽ - k

14) Глаголическата бУКВАТА „к”.  В старобългарската азбука има название „како” със значение „каквото, както, като” съответно в църковнославянска — какѡ. В глаголицата се изписва така Ⰽ.

Звука „К” е основна беззвучна съгласна в българския език. Символ  е на стремеж, движение към цел, означава,  че движението е отправено в някаква посока. Означава още, че нещо се прибавя, включва. Изразява  и отношение спрямо някого или нещо, приближеност, близост.  Присъства във всички кирилски азбуки (понастоящем е 11-та буква в българската, 12-та в руската, беларуската и сръбската, 13-та в македонската) и 15-та в украинската. С името на буквата „како” - Ⰽ, започва втория стих от говорещата глаголическа азбука,  който се получава  при изговаряне имената на глаголическите букви   "К",  "Л" и "М". „Како люди мислите…”

Ӡвукъ:  К

Числово ӡначение в глаголицата : 40 Ⰾ - л 15)  Глаголическа буква “Л”. Нейното наименование, според таблицата, която е поместена в Кратката българска енциклопедия е ЛЮДЬIE. Изписва се със знака Ⰾ.

Идва от старинната форма (прото индоевр.)-  ед.ч. – лиудинъ –свободен мъж (човек) и мн.ч. - лиуде-люде, със значение – свободни хора, мн.човеци, народ.

Старобългарски език людинъ (ljudinъ, "свободен човек"), и староанглийски leōd . На ст.слав. людинъ  -«свободен  човек»,  старогр. ἐλεύθερος ( e.le͜ú.tʰe.ros) - «свободный (человек),  на бургундск. Leudis означава  «свободен  мъж (човек)».

На църк.-слав. - Людъ  -хора, народ,  укр., белор. Люд -  готскословенск. - ljûd, др.-чешск. ľud, чешск. lid, польск. lud, русск. лю́ди мн., укр. лю́ди, бълг. лю́де, сърбохърв. љу̑ди, словенск. ljudjȇ, чешск. lidé, др.-чешск. Ľudiе

Родственно лит. liáudis «народ», др.-в.-нем. liut «народ», ср.-в.-нем. liute, готски - liudan  (ср. род, наро́д) ;

Ӡвукъ:  Л

Числово ӡначение : 50 Ⰿ- м 16) Това е глаголическата буква „М”.  В старобългарската азбука се нарича с глаголната форма „МЪIСЛНТЕ” – мислите/мислете, в мн.ч. Изписва се със знака Ⰿ.

Наименованието идва от старобългарското -  МЪIШЛѬ – мисля .

Значението на глагола е - разсъждавам, анализирам явленията от действителността и правя изводи, размишлявам за нещо,  представям си мислено, въобразявам си.

Произлиза от старобългарски глагол  - МЪIШЛѬ , (мисля - ед.ч), в мн.ч. - МЪIСЛНТЕ (мислите); дн.бълг.- ми́сля, на сърбохърв. ми̏слити, ми̏сли̑м, на руск. мыслить, укр. мислити,  на словенск. mísliti, mȋslim, чешск. myslit, myslet, словацк. mуsliеť, польск. myśleć, в.-луж. myslić, н.-луж. mysliś.

Производно от староб. „МЪIСЛь” - мисъл,. др.-русск. мысль ж. (ср. укр. мисль),  сърбохърв. ми̑сао (род. п. ми̑сли), словенск. mȋsǝl (род. п. mȋsli), чешск. mysl, словацк. mysel, польск. myśl.

Заедно с имената на останалите две букви „К” и „Л”, при изричане имената на буквите в глаголицата, образува израза:

„Како люди мислите”/ „Каквото (както) хора да си мислите…”

Ӡвукъ:  М

Числово ӡначение : 60

Ⱀ-Н            17)  Буквата „Н”е изписвана в глаголицата като  Ⱀ и произнасяна като „НАШЬ”.     Обозначава  онова, което ни принадлежи или е свойствено за нас, както и  близък до нас човек (родственик, приятел, единомишленик, също и съотечественик).       Представлява  част от човешката реч – притежателно местоимение , характеризиращо  онзи важен признак на  света около човека, който го прави принадлежащ или имащ отношение към нас. Поставено е в мъжки род, единствено число, именителен падеж  на местоимението „ние” (един от общо седемте падежа, съществували в  старобългарски и в сърбохърватски език - именителен, родителен, дателен, винителен, творителен, местен, звателен).         Произхожда от старобългарското  „нашь”, руск. - наш, на́ша, на́ше, укр.- наш, бълг. - наш, сърбохърв. на̏ш, -а, -е, словенск. nàš, náša, náše, чешск. náš, nаšе, словац. náš, nаšа, nаšе, польск. nasz, в.-луж., н.-луж. nаš.         За важността на местомението „наш” в старобългарския език и защо точно с него, като име  е била наречена  буквата  „Н” в глаголицата, говори  факта , че  в кратката „Господнята молитва” , то е било употребено цели четири пъти, а  молитвата започва с обръщение към  Господа , като баща на всички нас….        „Отче нашь, иже еси́ на небесе́х!”         И пак:        „…хлѣбъ  нашь  насущный даждь намь днесь…”         И още…        „и остави намь долги нашѧ, якоже и мы оставлѧемь  должникомь  нашымь;”

Ӡвукъ:  Н  Числово ӡначение : 70  Ⱁ - О        18) Глаголическата буква “О”. Нейното наименование, според таблицата, която е поместена в Кратката българска енциклопедия е „ОН”. Изписва се със знака Ⱁ.    В старо- и църковнобългарската азбука тази буква носи названието «ОНЪ» , със значение - ТОЙ, лично местоимение в мъжки род, ед.ч., употребявано  във винителен  падеж  под  формата - НЕГО, а в  дателен  - като НЕМУ , има значение  още и на  показателното местоимение - ТОЗИ.         В старобългарския език местоимението «ОНЪ» се използвало още при наименованието на Бог и на неговите атрибути (названия и определения), когато се отнася до християнския Бог: Бог, Господ, Всесилният, Небесният, Спасителят, Всевишният, Бог -Отец, Бог-Син, Свети Дух, Той, Него, Го, Му.          О, о - е буква във всички  кирилски азбуки (15-та в българската, 16-я в руската и белоруската, 18-я в сръбската, 19-я в македонската и украинската);  В кирилицата се явява 16-й по ред , изглежда като ѻ и има числово значение 70. В глаголицата е 18-та поред и се изписва  Ⱁ със числово значение 80. Има връзка с гръцката буква омикрон (Ο, ο).      В ръкописите понякога са използвани и по-необичайни варианти на  буквата ѻ, например: чрез О с точка вътре изписвали  думата око (което приличало на също такова око); а в множествено число (очи) — или с две точки вътре в кръга на О-то , или във вида на две слети ОО-та, вътре в които, във всяко имало по една точка. ·         в думите окръжност, околовръст  и производните на тях  — вътре в О-то поставяли кръст. Ӡвукъ:  О Числово ӡначение : 80 Ⱂ- п         19) Глаголическата  буквата „П” се изписва със знака Ⱂи се  произнася като „ПОКОЙ”, със значение  на спокойствие, мир, радост, хармония .  Името на тази буква има едно от най-сакралните значения в говорещата българска азбука.         На старобългарски - покой идва от *po-kojь. Сродни думи с  po-kojь  на  авест. е šāitiš „радост”, а на перс. šāh „радостен“.         В  Свещеното Писание се казва, че едно от имената на Бога е и "Мир". „Мир ви оставям! Моят мир ви давам. Аз не давам, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои.”          Божието дело на практика е делото на мирната Божия благодат. И творението естествено съучаства на този Божи мир, когато участва в Божията благодат.  Божият Мир обединява вътрешния свят на човека. "Чрез участието си в божествения мир" както ангелските чинове, така и човеците създават единна цялост помежду си.          Да достигнеш  покоя, да достигнеш мира, означава  да стигнеш до Христа. В Библията се казва „Христос е нашият мир" (Ефес. 2:14). Мирът на Бога привежда в единна цялост самата човешка душа и оттам я отвежда към единството, стоящо свръх всеки разум.          Да достигнеш  покоя, да достигнеш мира, означава да достигнеш и Радостта в Христа.          Светият Дух има плод в нашия новороден дух и една част от този плод е РАДОСТ - Гал. 5:22.  Една част от Божието Царство е РАДОСТ. В него няма просто радост, то е изтъкано от радостта, така както Бог в своята същност е Любов, Той носи любовта в Себе Си, Той Е РАДОСТТА.  Наш Он Покой!         Това е пътят към мира, хармонията и  радостта. Така ще стигнем до спокойствието, защото най-сигурното лекарство в света - това е човешката радост. Бог иска да сме щастливи.         Така израза „Наш Он Покой” добива и своя скрит смисъл - ”Наш е Божият мир”/ „Ще достигнем Божията Радост …”         Интересно е да помислим, както ни подканя и името на буквата „МЪIСЛНТЕ” ,  има ли  по-дълбоко значение категоричната формулировка : „Наш е Той…Покоя”, отнесено към Христа….         Нека видим сега и цялото сакрално  значение в началото на втория стих от говорещата азбука – глаголицата:         „Како люди мислите,          наш Онъ, Покой…”        „Каквото хора да си мислите,          наш е Той, Покоя / наша ще е Радостта…” Ӡвукъ:  П  Числово ӡначение : 90 Ⱃ - р               20) Глаголическата буква „Р”е изписвана в глаголицата като Ⱃ и произнасяна като „РЪЦН”, според таблицата, която е поместена в Кратката българска енциклопедия, със значение   „речи/ кажи/ произнеси  … ”.           Името на буквата е архаична глаголна форма, в повелително наклонение, ед.ч., идваща от думата Рѣчь/ РЕЧ, (староб.), способност да изкажеш мислите си с думи; говор, говорене.         В съвремения български глагола е получил представка „из” към корена „реч/рече”, ставайки „из рече”, „из рекох”, „из река” и дублиращата повелителната форма „из речи”.         Синоними на РЪЦН /РЕЧИ  са - кажи, изговори, произнеси, думай, изрази с думи.          Речта , това е говоримият език, за който е предназначена азбуката  глаголица.           Речта си служи със Словото, с думите, за да създава живия език, за да изразява мисълта .          В този смисъл, напомнящ ни връзката между речта и Словото, е и втората фраза от стиха, в която смислово са включени буквите Р,С и Т от говорещата азбука на българите:         „РЪЦН СЛОВО ТВЬРДО…”         „Речи твърдо словата/ думите….          Изричането на правилното Слово е своеобразна енерговибрационна вълна (поток, импулс), изменяща енергетическата сфера, във и около човека, проявление на творческа енергия чрез отстраняване на излишното, способност за претвориш мислите си чрез изречените думи. Ӡвукъ:  Р Числово ӡначение : 100 Ⱄ - С         21) Буквата „С”е изписвана в глаголицата като  Ⱄ и произнасяна като „СЛОВО”, остар. форма на ДУМА. Наименованието на буквата  е с изключително  дълбоко  и философско значение.           Словата/ думите са процес на материализация на човешките мисли. Те са ключа за въплащаване  на мисълта чрез изразяването й посредством  структурирани звукове. Представляват преход  - от мисълта -  чрез  съединение на енергията с информация -  в материя.         Словото е първата крачка към реализация на мисълта. Проявление на мисълта чрез звуците на речта. Да имаш дара на Словото  означава - умение да се говори изящно и убедително.         В Библията думата Логос λογος (логос)  е преведена, като „Слово“. В нея се казва, че първоначално било Словото и чрез него всичко е създадено. Бог е произточника на Логоса – Словото. Но както и ние творим с логиката си, така и Бог твори със Словото (Логоса). Не случайно графически знака на тази глаголическа  буква наподобява формата на ключ…        „В началото бе Словото..”  Йоан 1:1-3         След това се казва, че Словото стана плът. Това е защото Исус за първи път е въплатил Божието слово.        „СЛОВО” е едно от названията на второто лице на Св. Троица, което може би показва, че Бог се явяваше чрез делата и ученията на Христос - "Словото Господне" се свързва и с откровението Божие.         Израза „РЪЦН СЛОВО ТВЬРДО…/Речи твърдо думите” има и свое второ скрито значение, освен вече посоченото такова, че речта си служи със Словото (с думите) за да създава живия език, да изразява мисълта . Израза означава:        „Изричай твърдо Божието слово…./Отстоявай Словото Божие…” Ӡвукъ:  С Числово ӡначение : 200 Ⱅ - Т            22)  Глаголическата буква „Т” е изписвана в глаголицата като Ⱅ и произнасяна с името „Твѣрдо”.