четвъртък, 2 април 2020 г.

УРОЦИ ПО ИСТОРИЯ - ТЕМА 1 - Част 3

Началото на днешната човешка цивилизация. Опит за систематизация на археологическите доказателства за  съществуването на най-ранните култури в Европа и Азия по период на датиране. 


Гьобекли тепе и култура Варна –доказателства за най-старата цивилизация, позната на човечеството. Праисторическите градове на индоарийските народи.


Част трета


Възникването на Дунавско - черноморската цивилизация на Балканите - 

две хиляди години преди египетската и критско-микенската цивилизации и близо пет хиляди години преди да се появят наченки на цивилизация в останалите части на европейския континент


 КУЛТУРА ВАРНА  -  люлка на най-ранната индоевропейска цивилизация в Европа.

(продължение от  "Кръгът -  сакралната соларна структура на арийските народи "- http://alexandradelova.blogspot.com/2020/03/1_29.html  )



Възстановка на лицето на погребан във Варненския халколитен некропол мъж на възраст 40-50 години  в гроб № 43, по черепната конструкция.  Находките са датирани  към средата на VI хилядолетие пр.н.еВ гроба били намерени 990 златни предмета с общо тегло 1,5 кг.

Все повече доказателства потвърждават една на пръв поглед твърде смела теза. Според нея не земите на древна Месопотамия са люлка на нашата цивилизация, а… Балканският полуостров. Излезлите на бял свят свидетелства от една малко известна култура, предшестваща египетската и дори шумерската, фокусират вниманието на учените, преобръщайки на 180 градуса представите ни за древността.
 

Останките от живота на това древно общество постепенно изплуват от пепелищата на историята, за да ни върнат 6-7 хилядолетия назад във времето, когато по нашите земи процъфтявала неизвестна цивилизация с удивително висока степен на развитие.

Днес, на база на археологическите доказателства в последните години, твърдо можем да заявим, че първата истинска европейска цивилизация се развила на Централните Балкани, както и в Тракия, Тесалия и по Причерноморието - преди  8000 години .




Изложба на археологически находки от времето на неолита, зала „Праистория”, НАИМ.

Доказват го а
рхеологическите находки от неолитните селища при Слатина-София, Капитан Димитриево, Караново, Капитан Андреево, Мурсалево и останалите селища по долината край Струма, поселищата при Ковачево, Дамяница и Кайменска чука, Благоевградско, датирани към времето на късния неолит и халколит, находките от най-древния град в Европа, обитаван преди близо 6500 години в Провадия-Солницата, халколитните селища при Юнаците, Пазарджишко и Русенската селищна могила, селищната могила при Караново,  Културата “Градешница” в района на днешна Монтана и неолитните селищни могили  при Стара Загора,   циклопските праисторически  каменни градежи  в археологическия комплекс „Небет тепе” в Пловдив от  времето на VI хил. пр. н.е.  и най-вече находките от Варненския халколитен некропол и от Археологически комплекс Големият остров Дуранкулак,  наричан  „Езерният град“  или „Българската Троя“ , обитавана повече от 6 хилядолетия, от 5 400г. пр.н.е. до края на IX в.

Днес, ще говорим за големите праисторически селища на територията на днешните български земи, предшестващи поне с две хилядолетия тези от нулевата династия в Египет и с около хиляда години основаването на древните  градове-държави в Месопотамия. 


Уникална керамика от културата „Градешница“, Врачанско , от ранния неолит на възраст 7 хилядолетия. Орнаментацията по съдовете е свързана с религиозните представи от онова време.

Ще  говорим и за първата в света развита човешка цивилизация от епохата на неолита, възникнала именно тук на Балканите, в територията на днешните български земи, която от времето на праисторията строяла селищата си с точна, почти съвременна  планировка,  вдигала  двуетажни 7-8 метрови къщи от греди и глина с двускатни покриви от около 60-100 квадратни метра площ на етаж... (като тези в Мурсалево),  построени в строги редици, съобразно пътя на слънцето….,  с предварително планирани широки улици и площади пред сградите…. преди  повече от 7500 години.


Скица на неолитните жилища на 2 етажа от неолитното селище при Мурсалево.
Датировката на най-старите находки е от ранен до късен неолит (7 – 5 хил. пр.н.е.)

Големите зърнохранилища и тъкачните станове в неолитните къщи на наша територия говорят за силно развито земеделие. Тук  са били култивирани редица растения от местната балканска флора – като дивата пшеница – лимец, развивала се е революционната технология на хлебопроизводството, култивирани са ленът и конопът и се развивало тъкачеството (открита са множество останки от вертикални станове), култивирана е била дивата лоза за производство на десертно грозде и е било открито виното и технологията на винопроизводството.



Находка от неолитното селище при Ракитово VI хил. пр.н.е.











Археологически проучвания доказват, че през VII и VI хилядолетие пр.Хр. Балканският полуостров е бил населен с племена, които постепенно развили своя култура. Тук климатът позволявал развитието на крайречно и поливно земеделие. За животновъдите имало достатъчно паша и подходящи условия за развиване на уседнало животновъдство. Поречията на многобройните реки, удобният бряг на Черно море (тогава сладководно езеро) и развитото поливно земеделие и уседнало животновъдство позволили на пътуващите търговци да установят трайни контакти със съседни племена и с народи от Мала Азия, Кавказ, Средиземноморието и Северното Черноморие. 

Но Дунавско-черноморската е първата европейска цивилизация не само в географско отношение. Тя е и първата индоевропейска цивилизация изобщо.



Глинена антропоморфна фигура, ранен неолит - VI хил. пр. Хр.,  МУЗЕЙ "НЕОЛИТНИ ЖИЛИЩА“ СТАРА ЗАГОРА



Следвайки етнонима на висшата каста на древните брахмани в Индия – ариите, в края на ХІХ век европейските народи са наречени арийски или индо-германски (това според тогавашната теория са народите от санскиртската, германската, славянската и латинската езикови групи) и суб-арийски или индо-ирански (това са народите от персийско-иранската езикова група, говорещи фърси, а също и от келтската група – говорещите бритски, бретански, галски, галатски, келтски езици, а също, според тогавашната теория, етруските в Италия и траките на Балканите). 

Злоупотребата, на която национал-социалистическият режим в Германия подлага тази арийска теория за европейците, изкарвайки ги раса, генетично по-висша от всички останали, дискредитира използването на думи като “арийски”и “германски”, които биват заменени в съвременната наука с думата “европейски” – така “индо-арийската култура” бива замемена с “индо-европейска”, а “индо-германските народи” се прекръщават на “индо-европейци”.

С какво индоевропейците се различават в културно отношение от другите древни народи ние знаем основно от ведическата литература в Индия, която дава ключ към разбирането на артефактите от археологическите разкопки. При “ариите” е характерен култът към две домашни и едно диво животно – към кравата, коня и елена. 



Култова керамична фигула „Еленица” - 6-5 хилядолетие пр.н.е., Караново

Култът се изразява не само с наличието на множество свещени статуи и статуетки на крави, коне и елени, но и в табу тези животни да бъдат убивани и изяждани, по никакъв друг повод, освен при ритуално жертвоприношение, поради религиозната им интерпретация като символи на слънцето и поради ценностното им приравняване с човешки същества, до степен, че в некрополите са погребвани не само хора, но заедно с тях и коне и крави (по подобен начин в Египет са балсамирани котки), а да убиеш кон, крава или елен се е тълкувало като равнозначно на това да убиеш човек. 



Този култ очевидно говори и за това, че кравата и конят са били животните, които са осигурявали в голяма степен оцеляването и просперитета на индоевропейските племена – всички “арии” и “субарии” са конни народи (например още в “Илиадата” пише, че траките отглеждали най-добрите коне), а кравата и волът са били ползвани, освен за осигуряване на млечни продукти през цялата година, също и като работна сила при оранта и като източник на топлина през зимата.


                   Култура "Варна".


Така през VI хил.пр.Хр. около местата с добра питейна вода и в близост до горите се образували постоянни селища, което превърнало Балканския полуостров в най-гъсто населената част на тогавашна Европа. От тази епоха досега са открити около 950 селища. Около населените места са възниквали временни поселения с по-малка продължителност на съществуване – само за няколко поколения или до изчерпване на ресурсите на района. 

Трайно населените места се превърнали в укрепени общински центрове, където се развили занаятите и търговията.


Керамичен съд от Култура Коджадермен-Гумелница-Караново, VI хилядолетие пр.н.е. –възстановка 



Нов тласък за обособяването на културни общности на Балканите дало опознаването на медта. Проучванията на учените в галериите за добив на медна руда (открити в източната част на Балканския полуостров) доказват, че в един от най-големите рудници (в района на днешна Стара Загора) през V хил.пр.Хр. са добити около 2000 тона чиста мед.

Едновременно с медта човекът опознал и златото, тъй като двата метала се срещат в готов вид в природата, топят се при ниски температури и лесно се обработват. В началото и двата метала са били използвани предимно за украшения, но след като започнали да обработват по-големи количества руда, медта постепенно станала основен заместител на каменните и кремъчните сечива. Още от откриването му златото, поради топлия цвят и особеното излъчване, било свързано със Слънцето и станало символ на висшата власт в човешкото общество.


 Златното съкровище от Варненския халколитен некропол.

 МУЗЕЙ "НЕОЛИТНИ ЖИЛИЩА“ СТАРА ЗАГОРА, ранен неолит - VI хил.пр.Хр.

Преди 8 хиляди години на Централните и Източните Балкани, т.е. по днешните български земи, се зародила първата високоразвита цивилизация в Европа. 

Тази цивилизация е била на изключително високо духовно ниво през VII и VI хилядолетие пр.Хр.

През тези две златни хилядолетия се създават първите най-големи къщи в Европа – с изключително сложна за онова време архитектура, първите каменни крепости, най-старото обработено злато в света, първите промишлен за мащабите на онова време добив на сол и мед. 




Разкопки при най-древния  засега открит в Европа град, обитаван преди близо 6500 години в Провадия-Солницата.




Циклопските  праисторически градежи от Небет тепе, Пловдив,  от времето на VI хил.пр.Хр.




Забележителен е и факът, че дунавско-черноморската писменост може да се нареди сред кандидатите за една от най-първите писмени системи в света.

Тя разполагала със стройни системи от идеограми, които се повтарят навсякъде Централните Балкани и бреговете  на Дунава.

Културата “Градешница” в района на днешна Монтана свидетелства за наличието на писменост – пиктограми и идеограми, които се намират изобразени не само върху прочутата глинена плочка от Градешница, керамичния фрагмент от Рибен  и печата от Караново, но и върху почти всички неолитни глинени съдове и статуетки от областта, а също и по стените в пещерата Магура. 



Изображения от гуано върху стената на пещерата Магура на възраст 9000 години, според испански експерти.

В България е открит и един артефакт, който според откривателите защитава тезата, че най-малко преди 5000 години в Европа е съществувала система за писане. Открита е глинена плочка близо до с. Рибен, която е била част от съд. Върху нея се виждат символи, между които и свастика. Според изследователите, става въпрос за символна писменост. Глиненият фрагмент е "откритието на века" за историята на писмената комуникация, казва Володя Попов, директор на Регионалния исторически музей в Плевен.

Според него, намерената плочка при село Рибен носи писмени знаци, които предхождат писмеността на Шумерия и Египет, датирана 2000 години по-късно. Той обяснява, че откриването на този вид протописменост в Рибен е доказателство, че първата форма на писмено предаване на информация е ставало точно тук - на Балканите, в България.

  Керамичния фрагмент от с.Рибен, с изобразени върху него  свастика и  идеограми.




Печата от Караново. Глиненият печат от Караново е намерен в жилище от културния пласт обозначен като Караново VI и в сравнение с плочката от Градешница е по-късен като датировка.

Подобна неолитна писменост е открита и в района около Нова Загора. Декорацията на глинените съдове е стилизирана и геометрична.  Златните предмети и бижута от варненския некропол също говорят за култ към символи, изразени в стилизирани форми, т.нар. “свещена геометрия”. Графичната прилика между част от знаците от културата Градешница и писмената от критиския линеар А и микенския линеар Б е видима и с просто око.




Плочката от Градешница, датирана около 5-то хилядолетие пр.н.е.  Била е открита през 1969 г. в северозападна България (с. Градешница, област Враца). Заедно с плочките от Търтария тя е важен източник за историята на Европа в края на неолита и за пра-писмото, познато като дунавска протописменост.

Независимо, че това може да се дължи и на съвпадение, не е изключена хипотезата, че критската и микенската писменост може и да са били повлияни от “прототракийската” (или “пеласгийската”, както я наричат дори античните автори).

Това е, което отличава ариите от всички останали, това е тяхното предимство в историческото развитие на човешкия род. Това е причината, поради която преди ледниковия период навсякъде имаме само палеолит, а след ледниковия период “изведнъж” се появява неолит - при това, първо най-вече в близост до Причерноморието

И пак там най-рано и с много бързи темпове се развиват следващите исторически епохи, докато другаде се появяват с по-голямо или по-малко закъснение, оставяйки впечатление за разпространение под влияние на миграционни вълни тръгващи във всички посоки, с отправен център Черно море.






Тези миграционни вълни започват със затоплянето на климата, преди около 12 000 години, като причината трябва да се търси в демографски фактори и следователно те не са били нито масови, нито по спешност, а постепенни и би трябвало да се нарекат локални (регионални).

Първите такива локални (регионални) миграционни вълни очевидно са в южна посока, съобразно климатичните фактори, което обяснява появата на най-старите неолитни култури при Гьобекли тепе и Чатал хюйюк.

Постепенно фронтът на миграционните вълни придобива концентрична  форма, придвижвайки се плавно във всички посоки и така се оформят множество ранни неолитни култури (Винча, Караново, Езеро, Триполие, Хаманджа и пр., и пр.

Култура Кукутени-Триполие (Cucuteni-Trypillia) процъфтява  по същото време в периода 5500-2750 г. пр.н.е. на територията на днешна Румъния, Молдова и Украйна.



Тя е една от най-забележителните древни индоевропейски европейски култури, с несравнимо качество на изработката на различни предмети в областта на изкуството за своето време. И със сигурност, видно от сходството в  археологическите находки,  е била свързана с Древната култура Варна и с произхода на първите арийци, даки, траки и прабългари.



Влюбените’ от Султана Малу Рошу, Румъния. Халколит.

 Обхваща площ от 350 000 км 2, с диаметър от 500 km., където в древността е имало селища с висока плътност (разположени на разстояние от 3 до 4 километра), концентрирани главно в долините на реките Сирет, Прут и Днестър.

По време на фазата "Средна трипилийска" (около 4000 г. до 3500 г. пр.н.е.) са изградени най-големите селища в неолита, част от които съдържат 3 000 структури и е възможно да са били населени от 20 000 до 45 000 жители. Повечето ранни жилища са каменни къщи.

              Интересен керамичен съд от култура Кукутени-Триполие


Кукутени-Триполие обществото се ръководело от матриархат, като жените били глава на семейството, извършвали земеделска работа и изработвали керамични съдове и фигури, тъкани и дрехи. Мъжете се занимавали с лов, грижели се за домашните животни и изработвали инструменти.


Реконструкция на  град, характерен за културата Кукутени-Триполие от времето  4000 г. пр. Хр. от Кени Арно Ланг Антонесен, изграден  в типичната кръгла арийска структура, въз основа на информация от книгата "Протоградове на Триплиа-Култура" от Микхайло Videiko.

Обществото построява най-големите за времето си късно неолитни селища. Някои от тях събирали население от 15 000 човека. Най-голямата мистерия на тази цивилизация е фактът, че на всеки 60-80 години те изгаряли селищата си и изграждали нови върху руините.
 



Детски играчки от керамика, Култура Сucuteni - 3950 -3650г.пр.н.е.






Религията се основавала на култа към богинята-майка, която била символ на майчинството и изобилната реколта. Хората от тази древна цивилизация считали за свещено животно бика, като символ на силата, на небето и на плодовитостта, както и змията, като символ на вечността и вечното движение.





Глинена статуетка на Великата богиня майка, находка от неолитното селище при  Мурсалево. Датировката на най-старите находки е от ранен до късен неолит (7 – 5 хил. пр.н.е.)

 В стремежа си към съвършенство тез хора създавали един от най красивите цветни керамики, обект на възхищение по цял свят. Това са били предимно ловци-събирачи, които вървели след животните. 



Дунавско-черноморската цивилизация е била пряко свързана с една от най-важните технологични революции от тази епоха – металургията и металообработването. Известни са едни от най-старите сребърни мини в Източните Родопи, свързани очевидно и с мегалитната култура в района. Почти всички неолитни селища в нашите земи  са възниквали в райони с находища на метали, с древни мини, и са били свръзани с металодобива и ковачеството.

„През девето хилядолетие преди новата ера ситуацията се променя и се извършва прехода от присвояваща към произвеждаща икономика” - казва археолога проф. Васил Николов. „Резултатите са невероятен взрив на културата, красива антропоморфна керамика, огромни каменни светилища, каменна архитектура, кръгли постройки, изградени от хора, които съчетават лова със скотовъдството.”








Приказните керамични съдове от Селищна могила Неолитни жилища Стара Загора:

1) Глинен съд със зооморфна дръжка (Азмашка селищна могила, среден неолит)
2) Керамичен съд - лале, рисуван с бяла боя (Ранен неолит - VI хил.пр.Хр.
3) Керамичен антропоморфен съд (Късен неолит - V хил. пр. Хр.
4) Керамичен съд , рисуван с бяла боя (Ранен неолит - VI хил.пр.Хр.)


 Глинени модели на неолитни жилища от селищна могила край Стара Загора.

Достатъчно показателен в това отношение е фактът, че всички открити до сега неолитни праградове в Софийско и Самоковско са районите на находища на метали и древни мини – не само тези около Самоков и Пасарел и на дъното на язовир Искър, но и тези на Слатинска река и до Сухата река в София, тъй като витошките реки са златоносни.

В този процес Слатина-София, наред с Варненския халколитен некропол,  открит през 1972 г. в района на Варненското езеро и датиран в края на V – началото на IV хил. пр. Хр.,  се оказва едно от най-ранните селища.


     Находки от неолитното селище край Слатина.

"При разкопките открихме къщи от най-ранния неолит на 7 нива – разказва проф.Николов – Второто отдолу нагоре – от края на седмото или началото на шестото хилядолетие преди Христа. Под него постройките са с 60-70 години по-стари. Имало е и по ранно селище, за основаването на което, може да се посочи приемлива дата 6100 години преди Христа”.

Тоест преди 8100 години то се ситуира до Слатинска река, като постепенно започва да расте и в един момент вече площта  се разпростира на около 300 декара.

„Когато стигнахме до една от най-ранните къщи в проучвани сектор видяхме как пода й е огънат. Оказа се, че лежи върху ров, заграждал селището. Той се завърта се като дъга и стига пак до реката. Не е Бил с отбранителна цел, но по него съдим, че най-ранното селище е заемало около 30-40 декара.”

"Още през първите ми разкопки през 1985г. попаднах на къща с площ от 117 кв.м. Макар, че беше изгоряла при преднамерен пожар, личеше, че е страхотно направена – казва професорът – здрава, много умно измислена, с невероятна конструкция. В нея имаше всичко. Събрах толкова много информация, че за нея написах книга. И в момента тя се изучава в Австрия, Германия, Франция и в други страни, като най-голямата и най-добре запазената раннонеолитна къща.” 


Откритите при разкопки големи градски неолитни къщи са запазени в района на София (в кв. Слатина и Подуене) и в близост до Самоков (под язовир Искър), в района на Пловдив по поречието на Марица, в района на Хасково и Стара Загора, на Враца и Мездра, на Силистра и в централна Стара планина.

Някои от неолитните сгради са били и двуетажни. Във всяка от тези къщи има голяма зала със зърнохранилище, водохранилище, пещ, огнище и тъкачен стан, а в предверието е имало олтар с култови предмети, между които статуетки на Великата богиня майка, глинени човешки лица, фигури на фантастични и реални животни – особено на крави, елени и коне, погребални урни във формата на патици и прелетни птици и глинен макет на дома, говорещ за религиозен култ към самата къща.

 

Заради благоприятните климатични условия тук, тази първа европейска цивилизация постепенно се развива на Централните Балкани, както и в Тракия ,Тесалия и Причерноморието.

В района на археологическия резерват Яйлата на северното ни Черноморие са запазени останки от огромен неолитен каменен град. В района  на Дуранкулак има няколко неолитни градски селища. Само до Созопол има три неолитни града, потънали под водата, а от тях подводните археолози вадят забележителни артефакти, включително детски играчки, шарени лъжици, игли  и дървени биберони. Големи неолитни селища от градски тип е имало почти на цялата територия на днешна България и около почти всички днешни български градове.

По Черноморието са открити множество каменни котви от неолита и останки от древни кораби, издялани от дънера на огромно вековно дърво – т.нар. “еднодръвки” – свидетелства за неолитно корабоплаване.


Археологът Иван Симеонов Иванов (1944–2001 г.) с чинията от Варненския халколитен некропол (5-то хил. пр. Хр.). Чинията е на възраст ок. 6600 г.

Можем да кажем, че първата европейска цивилизация и първите европейци,  развили високоорганизирано социално общество са били именно тук, на Балканите,  преди 9000 г.  в района на днешна Варна, общество с добре развита цивилизация. На дъното на Черно море, на около 200 метра от брега, са открити останки от селищата от преди потопа.

През VII и VI хил.пр.Хр. районът около град Варна е бил особено благоприятен за изграждане и развиване на селища поради следните причини:
– наличие на тих и дълбоко врязан в сушата залив;

– устията на две реки – Девненска и особено на Провадийска, която е разположена между две плата и представлява естествено убежище от бурите;
– от близките склонове се спускали множество малки реки, чиито устия са удобни за поливно и заливно земеделие;

– дъбовите гори на северните склонове на Стара планина са източник на дървен материал, който се използвал за строителство и при обработка на металите;

– земята около днешна Варна е една от допирните точки със северните номади, които се занимавали основно с животновъдство. Това спомогнало за развиването на търговията и размяната на предмети, идеи и вярвания.



                   Керамични чаши  култура „Градешница”.

Дунавската цивилизация на Балканите възниква, развива се и залязва близо две хиляди години преди египетската и критско-микенската цивилизации и близо пет хиляди години преди да се появят наченки на цивилизация в останалите части на европейския континент.

Става дума за период, предшестващ с поне хилядолетие Шумер и Акад. Едно от най-емблематичните свидетелства за тази тайнствена цивилизация е златото от варненския халколитен некропол, датирано отпреди 6500 години, известно още като най-старото обработено злато в света. В наши дни изящните накити редовно гостуват на най-реномираните световни музеи, прославяйки България навред.


При наличието на тези предпоставки и условия постепенно през V и IV хил.пр.Хр.  района на Варна и езерата около нея се превърнали в развит търговски, културен и занаятчийски център.



Големи неолитни селища от градски тип е имало почти на цялата територия на днешна България и около почти всички днешни български градове. В тях се създават и изключителни произведения на изкуството:



1) Един от златните идоли от Варненското златно съкровище от халколитния некропол. Може да се предположи, че са имали не само сакрално значение, но и приложни функции за ориентация в пространството."Например в измерването на ъгли и маршрути на движение, подобни на сегашното движение по азимут.

2) Пловдив, Ястепе, керамична паница с врязана и инкрустирана украса върху вътрешната й страна, ранен халколит, култура Караново V.

3) Статуетка на Богинята-Майка от района на Пазарджик, неолит, 5000 г.пр.н.е.  На бедрата й има ромбове, извечен символ на женското начало.

4) Керамичен съд от култура”Градешница”, първата половина на V хил. пр. Хр.


Следва продължение : Част четвърта - "ВАРНЕНСКИЯ ХАЛКОЛИТЕН НЕКРОПОЛ  И  КУЛТУРА ВАРНА -люлка на най-ранната индоевропейска цивилизация в Европа. " - http://alexandradelova.blogspot.com/2020/04/1-4.html









2 коментара:

  1. Уау, за пръв път чувам за тази цивилизация КуктениТриполие. Дали не са именно те нашите древни предшественици ,от които сме попили културата и бита

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря за информацията.Изключително ,впечатляващо.

    ОтговорИзтриване