Началото на днешната човешка цивилизация. Опит за
систематизация на археологическите доказателства за съществуването на най-ранните култури в Европа
и Азия по период на датиране.
Периода
между 12 000 и 5000 г.п.н.е. – или периода на човешката история от времената
преди потопа.*
*Всемирният
потоп е легендарно събитие, разказът за което съпътства развитието на
човешките общества в продължение на хилядолетия. С най-голяма популярност днес
се ползва описанието на всемирния потоп в земите на Библията (Старият завет),
където е предадено схващането, че хората са станали толкова греховни, че биват
потопени под вода по повелята на Господ. Загиват почти всички, с изключение на
малцина избраници. Свързана с наказание,
наложено от боговете върху греховните хора, е и представата за всемирен потоп,
отразена в архивите на Двуречието.
Схващането за всемирния потоп като природен катаклизъм е представено в известното в древността описание на катастрофалното събитие, засегнало цялата територия на Черно и Мраморно море заедно с разбиването на техните проливи, заляло и почти унищожило широк ареал от крайбрежните земи, така както и голяма част от Мала Азия и равните терени на остров Самотраки. В тази катастрофа, обаче, хората са били спасени с помощта на боговете, на които те продължили да дават почит и след бедствието. - http://alexandradelova.blogspot.com/2015/02/blog-post_88.html
Схващането за всемирния потоп като природен катаклизъм е представено в известното в древността описание на катастрофалното събитие, засегнало цялата територия на Черно и Мраморно море заедно с разбиването на техните проливи, заляло и почти унищожило широк ареал от крайбрежните земи, така както и голяма част от Мала Азия и равните терени на остров Самотраки. В тази катастрофа, обаче, хората са били спасени с помощта на боговете, на които те продължили да дават почит и след бедствието. - http://alexandradelova.blogspot.com/2015/02/blog-post_88.html
Науката днес категорично потвърждава, че
в района на Черно море към 5500 год. пр. Хр. е имало грандиозно наводнение –
потоп, като при това нахлуване водата е заляла сушата на 80-100 км. от
предишната брегова ивица. Загинали много хора поселища в гъсто населения район
около предишното сладководно езеро, което е представлявало истинска екологична
и културна катастрофа.
Въз основа на археологически находки се констатира, че след този потоп белите народи, обитаващи Югоизточна Европа започват да мигрират. Едни тръгват на запад, други на североизток, а трети през днешна Мала Азия – към земите на Шумер и Месопотамия, и по-нататък към Средния Изток и Централна Азия до Северна Индия.
Вероятно именно преживелите Потопа и разселили се нейни създатели, са поставили основите на шумерската цивилизация в Месопотамия, оставили са диря и в знанията на древен Египет.
Въз основа на археологически находки се констатира, че след този потоп белите народи, обитаващи Югоизточна Европа започват да мигрират. Едни тръгват на запад, други на североизток, а трети през днешна Мала Азия – към земите на Шумер и Месопотамия, и по-нататък към Средния Изток и Централна Азия до Северна Индия.
Вероятно именно преживелите Потопа и разселили се нейни създатели, са поставили основите на шумерската цивилизация в Месопотамия, оставили са диря и в знанията на древен Египет.
Катастрофата, която настъпила и в която се родило
Черно море, вдъхновила вечното предание за потопа и не случайно именно шумерите
твърдели, че тяхното познание било придобито от други във времето след
потопа."
Карта, направена от двама американски учени проф. Уйлям Райън и Уолтър Питман от Колумбийския университет, обясняващи миграцията на хората от Балканите след потопа при отварянето на Босфора през 5600 г.пр.н.е.
Гьобекли
тепе и култура Варна –доказателства за най-старата
цивилизация, позната на човечеството. Праисторическите градове на индоарийските народи.
Част
първа
Гьобекли
тепе - една от най-мистериозните структури, създавани от човека
Чували ли сте за Гьобекли тепе? Това е една от най-мистериозните структури, създавани някога от човека. Тя се намира в Южна Турция и представлява серия от сглобени една за друга овални стени и колони или монолити, изрисувани предимно с животни.
Градежът има кръгла форма (концентрични окръжности, броят на които достига до 20) с релефи на каменните колони, представляващи обикновено някакви животни. Комплексът е засипан с пясък в VIII хилядолетие до новата ера.
Гьобекли
тепе е известен на археолозите още от началото на 1960-те години, но не се знае
истинската му значимост. Предполага се, че обектът под хълма е византийско
гробище. Едва след като през 1994 г. местен овчар разкопава една от колоните и
открива релеф на странно животно, започват разкопки от организирани от Немския
археологически институт в сътрудничество с музея в Шанлъурфа. Скоро става
ясно, че се касае за находки от каменния век. Досега са разкопани само 5%
от целия комплекс.
Немският
археолог Клаус Шмид предполага, че Гьобекли тепе представлява древно култово
съоръжение с кръгла форма и има
височина 15 метра и диаметър 300 метра. Археолозите откриват серия от
варовикови плочи и стълбове, някои от които били високи над 10 метра.
Археологическия комплекс бил на 11 000 години (или 6000 години
по-стар от Стоунхендж). Още по странното е, че тази огромна, напреднала
за времето си мегаструктура е изградена на място без близък воден източник.
Изграждането му започва още през мезолита и продължава няколко хилядолетия. След края на VIII хил. пр.н.е. е бил зарит и изоставен.
Изграждането му започва още през мезолита и продължава няколко хилядолетия. След края на VIII хил. пр.н.е. е бил зарит и изоставен.
Всъщност цялата подредба на огромните камъни била, като че ли с някаква церемониална цел, тъй като в близост не са открити останки от стени, огнища или къщи, които да хвърлят светлина върху начина на живот на тогавашните обитатели. По тази причина Гьобекли тепе е наричан „най-старият храм” или дори „най-старата постройка”.
Гьобекли тепе е разположен върху плоско безплодно плато, което от север е свързано посредством тесен път със съседна планинска верига.
Във всички други посоки планинският хребет е покрит
със стръмни склонове и скали. На върха на билото, археолозите са откриват
много доказателства за човешко присъствие през различни епохи. Разкопки са
проведени на южния склон на хребета и контролно, а също и на запад от
черничевите дръвчета, където са открити следи от ислямско поклонение, но
археологически находки са намерени из цялото плато.
Каменните кариери са експлоатирани не само през Неолита, но и през Античността. В южната част на платото са издълбани четири 10-метрови канали, интерпретирани като останки от древна каменоломна, от която са взети правоъгълни блокове за градежа на Гьобекли тепе.
От тази кариера са добити вероятно каменните блокове вградени в квадратна сграда на комплекса, от която сега са запазени само основите. Предполага се, че това са останки от римска кула, която е принадлежала към Limes Arabicus (пустинната граница на Римската империя към провинция Arabia Petraea). Това обаче не е потвърдено със сигурност в този момент.
Клаус Шмид разглежда археологическия обект при Гьобекли тепе като най-древното светилище разкопавано някога.
Според Шмид сравнителните и стилистичните анализи на находките от обекта доказват, че се касае именно за древно религиозно съоръжение, което е било посещавано от поклонници идващи от територии отдалечени на 160 км.
Смята се, че Култовите мегалити са на поне 12 000 години, което ги прави с 4 хиляди години по-стари от пирамидите в Египет и със 7 хиляди години по-стари от Стоунхендж във Великобритания. Комплексът се състои от няколко градежа с кръгла форма (концентрични окръжности, броят на които достига до 20).
Релефите на каменните колони, представляват животни,
поради което се смята, че е светилище посветено на ловците. През 1998 година
там са открити хиляди кости на диви животни със следи от остриета - газели,
диви свине, елени, както и на редица видове птици - гъски, патици, лешояди.
Това е доказателство, че хората, построили Гьобекли тепе са били ловци
събирачи, които не се занимавали със земеделие и не отглеждали домашни животни.
За това става въпрос при мегалитното светилище Гьобекли тепе, където са открити голям брой рисунки със стилизиран символичен характер, а откривателят им ги приема по-скоро като прайероглифи.
Гьобекли тепе представлява изключителна ценност за световните антропологични изследвания. През 2018 година е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, а Министерството на културата и туризма на Турция обявява 2019-та за година на Гьобекли тепе и отваря вратите му за туристи.
Следва продължение... "КУЛТУРА ВАРНА" - Част втора и трета
Следва продължение - Част втора - "Кръгът - сакралната соларна структура на арийските народи" - http://alexandradelova.blogspot.com/2020/03/1_29.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар