събота, 28 март 2020 г.

УРОЦИ ПО ИСТОРИЯ - Тема 1 - част 1


Началото на днешната човешка цивилизация. Опит за систематизация на археологическите доказателства за  съществуването на най-ранните култури в Европа и Азия по период на датиране. 

Периода между 12 000 и 5000 г.п.н.е. – или периода на човешката история от времената преди потопа.*

*Всемирният потоп е легендарно събитие, разказът за което съпътства развитието на човешките общества в продължение на хилядолетия. С най-голяма популярност днес се ползва описанието на всемирния потоп в земите на Библията (Старият завет), където е предадено схващането, че хората са станали толкова греховни, че биват потопени под вода по повелята на Господ. Загиват почти всички, с изключение на малцина избраници. Свързана с наказание, наложено от боговете върху греховните хора, е и представата за всемирен потоп, отразена в архивите на Двуречието.

Схващането за всемирния потоп като природен катаклизъм е представено в известното в древността описание на катастрофалното събитие, засегнало цялата територия на Черно и Мраморно море заедно с разбиването на техните проливи, заляло и почти унищожило широк ареал от крайбрежните земи, така както и голяма част от Мала Азия и равните терени на остров Самотраки. В тази катастрофа, обаче, хората са били спасени с помощта на боговете, на които те продължили да дават почит и след бедствието. -   http://alexandradelova.blogspot.com/2015/02/blog-post_88.html





Науката днес категорично потвърждава, че в района на Черно море към 5500 год. пр. Хр. е имало грандиозно наводнение – потоп, като при това нахлуване водата е заляла сушата на 80-100 км. от предишната брегова ивица. Загинали много хора поселища в гъсто населения район около предишното сладководно езеро, което е представлявало истинска екологична и културна катастрофа.

Въз основа на археологически находки се констатира, че след този потоп белите народи, обитаващи Югоизточна Европа започват да мигрират. Едни тръгват на запад, други на североизток, а трети през днешна Мала Азия – към земите на Шумер и Месопотамия, и по-нататък към Средния Изток и Централна Азия до Северна Индия.

Вероятно именно преживелите Потопа и разселили се нейни създатели, са поставили основите на шумерската цивилизация в Месопотамия, оставили са диря и в знанията на древен Египет.

Катастрофата, която настъпила и в която се родило Черно море, вдъхновила вечното предание за потопа и не случайно именно шумерите твърдели, че тяхното познание било придобито от други във времето след потопа."


Карта, направена от двама американски учени проф. Уйлям Райън и Уолтър Питман от Колумбийския университет, обясняващи миграцията на хората от Балканите след потопа при отварянето на Босфора през 5600 г.пр.н.е. 



Гьобекли тепе и култура Варна –доказателства за най-старата цивилизация, позната на човечеството. Праисторическите градове на индоарийските народи.

Част първа

Гьобекли тепе - една от най-мистериозните структури, създавани от човека


Чували ли сте за Гьобекли тепе? Това е една от най-мистериозните структури, създавани някога от човека. Тя се намира в Южна Турция и представлява серия от сглобени една за друга овални стени и колони или монолити, изрисувани предимно с животни.




Възрастта на Гьобекли тепе е поне 12 000 години, не по-малко от IX хилядолетие до новата ера.

Градежът има кръгла форма (концентрични окръжности, броят на които достига до 20) с релефи на каменните колони, представляващи обикновено някакви животни. Комплексът е засипан с пясък в VIII хилядолетие до новата ера.





Гьобекли тепе е известен на археолозите още от началото на 1960-те години, но не се знае истинската му значимост. Предполага се, че обектът под хълма е византийско гробище. Едва след като през 1994 г. местен овчар разкопава една от колоните и открива релеф на странно животно, започват разкопки от организирани от Немския археологически институт в сътрудничество с музея в Шанлъурфа. Скоро става ясно, че се касае за находки от каменния век. Досега са разкопани само 5% от целия комплекс.

Немският археолог Клаус Шмид предполага, че Гьобекли тепе представлява древно култово съоръжение с кръгла форма и има височина 15 метра и диаметър 300 метра. Археолозите откриват серия от варовикови плочи и стълбове, някои от които били високи над 10 метра. Археологическия комплекс бил на 11 000 години (или 6000 години по-стар  от Стоунхендж). Още по странното е, че тази огромна, напреднала за времето си мегаструктура е изградена на място без близък воден източник.

Изграждането му започва още през мезолита и продължава няколко хилядолетия. След края на VIII хил. пр.н.е. е бил зарит и изоставен.






Всъщност цялата подредба  на огромните камъни  била, като че ли с някаква церемониална цел, тъй като в близост не са открити останки от стени, огнища или къщи, които да хвърлят светлина върху начина на живот на тогавашните обитатели. По тази причина Гьобекли тепе е наричан „най-старият храм” или  дори „най-старата постройка”.

Гьобекли тепе е разположен върху плоско безплодно плато, което от север е свързано посредством тесен път със съседна планинска верига.

Във всички други посоки планинският хребет е покрит със стръмни склонове и скали. На върха на билото, археолозите са откриват много доказателства за човешко присъствие през различни епохи. Разкопки са проведени на южния склон на хребета и контролно, а също и на запад от черничевите дръвчета, където са открити следи от ислямско поклонение, но археологически находки са намерени из цялото плато.





Археологическите находки в Гьобекли тепе и Невали чори променят революционно представите за ранния неолит в Близкия изток.

Каменните кариери са експлоатирани не само през Неолита, но и през Античността. В южната част на платото са издълбани четири 10-метрови канали, интерпретирани като останки от древна каменоломна, от която са взети правоъгълни блокове за градежа на Гьобекли тепе.

От тази кариера са добити вероятно каменните блокове вградени в квадратна сграда на комплекса, от която сега са запазени само основите. Предполага се, че това са останки от римска кула, която е принадлежала към Limes Arabicus (пустинната граница на Римската империя към провинция Arabia Petraea). Това обаче не е потвърдено със сигурност в този момент.




Клаус Шмид разглежда археологическия обект при Гьобекли тепе като най-древното светилище разкопавано някога.

Немският археолог Клаус Шмид, който предприел разкопките, предполага, че Гьобекли тепе представлява древно култово съоръжение. Изграждането му започва още през мезолита и продължава няколко хилядолетия. След края на осмото хилядолетие пр.Хр. е бил зарит и изоставен по неизвестни за сега причини.

Според  Шмид сравнителните и стилистичните анализи на находките от обекта доказват, че се касае именно за древно религиозно съоръжение, което е било посещавано от поклонници идващи от територии отдалечени на 160 км.





Смята се, че Култовите мегалити са на поне 12 000 години, което ги прави с 4 хиляди години по-стари от пирамидите в Египет и със 7 хиляди години по-стари от Стоунхендж във Великобритания. Комплексът се състои от няколко градежа с кръгла форма (концентрични окръжности, броят на които достига до 20).





Релефите на каменните колони, представляват животни, поради което се смята, че е светилище посветено на ловците. През 1998 година там са открити хиляди кости на диви животни със следи от остриета - газели, диви свине, елени, както и на редица видове птици - гъски, патици, лешояди. Това е доказателство, че хората, построили Гьобекли тепе са били ловци събирачи, които не се занимавали със земеделие и не отглеждали домашни животни.




Съществена разлика между палеолита и неолита е разликата между ползването на натуралистичния образ (иконичния знак) и орнамента (знакът символ). През неолита образите от природата все повече се схематизират и геометризират. Така през неолита се появяват пиктограми и знаци, които някои учени разглеждат като протописмо.

За това става въпрос при мегалитното светилище Гьобекли тепе, където са открити голям брой рисунки със стилизиран символичен характер, а откривателят им ги приема по-скоро като прайероглифи.



Гьобекли тепе представлява изключителна ценност за световните антропологични изследвания. През 2018 година е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, а Министерството на културата и туризма на Турция обявява 2019-та за година на Гьобекли тепе и отваря  вратите му за туристи.






Следва продължение...
"КУЛТУРА ВАРНА" - Част втора и трета

Все повече доказателства потвърждават една на пръв поглед твърде смела теза. Според нея не земите на древна Месопотамия са люлка на нашата цивилизация, а… Балканският полуостров. Излезлите на бял свят свидетелства от една малко известна култура, предшестваща египетската и дори шумерската, фокусират вниманието на учените, преобръщайки на 180 градуса представите ни за древността.


Следва продължение  -  Част втора -
"Кръгът -  сакралната соларна структура на арийските народи" - http://alexandradelova.blogspot.com/2020/03/1_29.html




Няма коментари:

Публикуване на коментар