неделя, 15 март 2015 г.

ЗЛАТНИТЕ СЪКРОВИЩА НА ТРАКИТЕ - III ЧАСТ

СЪКРОВИЩАТА НА ОДРИСИТЕ

МАГИЯТА НА ПАНАГЮРСКИЯ РИТУАЛЕН ЗЛАТЕН СЕРВИЗ


В този материал продължаваме представянето на 18-десет от най-известните и изящни златни съкровища на траките, открити в българските земи, с поредицата одриски съкровища и разбира се с най-прочутото и харизматично от всички тях - Панагюрското златно съкровище:

ПАНАГЮРСКОТО СЪКРОВИЩЕ 

- възраст около 2 400 години - датирано от края на ІV и началото на ІІІ век пр. Хр.

Панагюрското златно съкровище е тракийско съкровище, датирано към края на IV-ти, началото III в. пр.Хр. Намерено е през 1949 година на два километра южно от Панагюрище.




Съкровището е датирано от края на ІV и началото на ІІІ век пр. Хр. – една бурна епоха за Тракия, епохата на Александър Македонски и неговия наследник Лизимах, залязла под ударите на келтското нашествие
.


Съкровището представлява изключително красив златен сервиз с много богата украса и орнаментика. Използвал се е или за пиршества или за религиозни тайнства и ритуали свързани с тракийската митология. Състои се от 9 съда изработени от чисто злато с общо тегло над 6 кг.

Съкровището впечатлява с изящната си изработка и утвърждава силата, красотата и непреходността на художествените ценности, родени от човешкия дух. То е бляскав символ на хилядолетната ни земя, израз на гордостта ни, че сме българи, и навсякъде по света предизвиква невероятно възхищение.

През 70-те години в. „Фигаро”-Париж, пише: „Уникалното, със световно значение Панагюрско съкровище представлява притегателния пункт и буди възхищението на посетителите.”; в. „Ди Пресе”-Виена, го определя като „апогей на многобройните находки от 4 в. Пр. Хр.”, а в. „Гардиан”-Лондон, отбелязва: „Златните предмети от тракийското изкуство карат да бледнеят златните предмети от времето на Троя и Микенската култура”.



Панагюрското златно съкровище се състои от 9 съда – фиала, амфора и седем ритона, изработени от чисто злато 23 карата, с общо тегло 6 кг 164 гр. Металът е кован върху приготвен изпъкнал модел, като подробностите от орнаментацията са изчукани допълнително.

Златна реплика на съкровището е експонирана в самостоятелна зала на Историческия музей в Панагюрище, а представянето му се прави по един  атрактивен и интерактивен начин – в звук и светлина. Този музеен проект има образователни и културно-познавателни цели. Силно въздействащото представяне на репликата на Панагюрското златно съкровище в самостоятелна зала в музея, със специално архитектурно и пространствено оформление,  е своеобразно новаторство в областта на презентирането на богатото българско културно-историческо наследство и  е свързано с постигането на многопластово емоционално въздействие.



Златното съкровище от Панагюрище продължава да смайва света, но може да бъде видяно и във копие на сакралното му място. Защото в Панагюрище блясъкът му излъчва и някаква по-особена магия.



Съкровището представлява изключително красив златен сервиз с много богата украса и орнаментика. Използвал се е или за пиршества или за религиозни тайнства и ритуали свързани с тракийската митология. Състои се от девет съда изработени от чисто злато с общо тегло над 6 кг.

Ритонизираните съдове се делят на два вида: три са с формата на глави на амазонки, останалите четири са с формата на животински глави – два елена, един овен и предната част на козел, отделно има още съд във формата на амфора и фиала, украсена с негърски главички. Три от съдовете са канички оформени като глава на Амазонка. Дръжките на тези канички са оформени като кентаври-митологични същества с тяло на животно и глава на човек.


Основната украса на съдовете представлява митологични сцени, изпълнени изключително фино, с голямо художествено майсторство, което свидетелства, че Панагюрското съкровище е дело на специфична, самобитна култура с несъмнено високи качества.



На един от ритоните е изобразен тържествения пир в чест на сватбата на Дионис с критската принцеса Ариадна. 

Четири от ритоните са оформени като глави или като предната част от телата на животни – овен, козел, и 2 са с глава на елен лопатар. По горната част на ритоните са художествено изобразени митологични сцени и герои от старогръцката митология.

Един от най-интересните съдове, впечатляващ с великолепието си, е амфората. Изобразената върху нея сцена, която се тълкува различно, до голяма степен е ключ към неразгаданите тайни на съкровището. Фиалата е украсена с четири концентрични кръга: първият от тях /в средата/ изобразява жълъди, а следващите три – негърски глави, изкусно изработени, всяка от които с различно изражение на лицето.



Най-интересен по форма и украса е големият амфоровиден съд. Дръжките му са оформени като борещи се помежду си кентаври, а двете отверстия за изливане на виното намиращи се в основата на съда като негърски глави. Между негърските глави е изобразена фигурата на детето Херакъл, борещо се със змията. Изключително богатата украса на амфората се допълва от майсторски пресъздадени сцени от митологията.

Майсторска изработка има и намерената фиала-плитък съд с формата на тава. Върху него са гравирани четири кръга с по 24 изпъкнали орнамента във всеки кръг с намаляващ размер от ръба към центъра на фиалата. Най-външният и двата по-малки от него са оформени като негърски глави, а последният най-вътрешен кръг е от жълъди. Между самите редове и отделните елементи фиалата е украсена с растителни орнаменти.

Фиалата с негърските главички от Панагюрското златно съкровище с височина 3,5 сантиметра, диаметър 25 см, тегло 844,7 грама датирано преди 280/279 година преди Христа. Тя е най-ефектният съд за пиене на вино сред съдините от съкровището. Негърските главички са символ на потентността. Те са в негатив и се допълват от растителни орнаменти - девет листни палмети, пъпки и други. Като цяло фиалта е в дисхармония с останалите съдове от сервиза.






Ритонът няма дръжка и завършва с протоме на козел. От надписите на йонийски диалект се разбира, че е изобразена сцена с Хера, Аполон, Артемида и Нике. Не е известна такава сцена в гръцката митология, което означава, че е представен неясен тракийски сюжет, в основата на който стой дионисиева обредност. Козелът е олицетворение на бога и присъства и в други тракийски съдове.
 

Ритонът с протоме на козел от Панагюрското златно съкровище с височина 14 сантиметра, тегло 439,05 грама, датирано към последната четвърт на ІV век преди Христа.

Следващото изображение е на ритонизирана кана от Панагюрското златно съкровище с височина 21,5 сантиметра, тегло 466,75 грама, датирано към последната четвърт на ІV век преди Христа.



Съдът има гладка шия, която се отделя от сферичното тяло с перли, четири зъбестата дръжка завършва в горния си край със сфинкс. Жената е с разкошна прическа разделена на две части. На шията се жената носи огърлица с медальон в средата с глава на лъв. В устата на лъва е монтиран отвора за пиене. Жената символизира Великата богиня в хипостазата й на Бендида.



    Трите ритонизирани кани са моделирани като женски глави.



Каните са моделирани като глави на Амазонки. На гладката им шия има огърлица с медальон глава на лъв. В устата на лъва е монтиран отвора за пиене. Лицето й е правилно очертано, косите са буйни и къдрави. Шлема е растителен елемент има изображения на грифони. Четири ръбестата канелирана дръжка завършва с крилат сфинкс.

Малки разлики индивидуализират трите женски глави. Някои от изследователите считат, че, шлемът свързва едната женска глава с Атина, другите две могат да се сравнят с Хера и Афродита от ритона с отсъждането на Парис.


 
Ритонизирана кана от Панагюрското златно съкровище с височина 20,5 сантиметра, тегло 387,30 грама, датирано към последната четвърт на ІV век преди Христа.

Женска глава с шлем образува съда. Шлемът е украсен от двете страни с два клекнали релефни грифона. Между тях – гравирана палмета. Удълженото лице има правилни черти. Къдравата коса излиза изпод шлема и пада върху врата, увреден при изкопаването. В началото на врата – лъвска глава. Дръжката е с форма на канелирана колона, върху която седи сфинкс с разперени крила. Предните му лапи са върху ръба на устието.  Четири ръбестата канелирана дръжка завършва с крилат сфинкс. Тялото на сфинкса е украсено с палмета.



Върху шията на ритона са представени две героични сцени. На едната Тезей издебва Маратонския бик, а на другата Херакъл е заловил сърна.


Ритон от Панагюрското златно съкровище с височина 12,5 сантиметра, тегло 505,5 грама, датирано към последната четвърт на ІV век преди Христа.

Моделиран е като глава на млад овен, което личи от пъпките на набождащите рога. Върху долната му бърна е монтиран отвор. Дръжката представлява лъв. Върху шията има сцена Дионис седи на трон, в дясната си ръка държи тирс / жезъл/. До него седи жена, за която се отнася надписа Ериопе. Ериопе е полуобърната на ляво, прегърнала е Дионис. От двете им страни танцуват менади във вихрен танц.


Ритон от Панагюрското златно съкровище с височина 13,5 сантиметра, тегло 674,6 грама, датирано към последната четвърт на ІV век преди Христа.

Ритонът е оформен като протоме на елен лопатар. Върху челото му е поместена розетка с въртящ се слънчев диск. Отворът за пиене е монтиран върху долната бърна на животното. Върху шията се изобразени четири фигури - една права и три седящи. Това са Парис Александър и богините - Хера, Атина, Афродита. Сцената илюстрира "Съда на Парис" от митологичния цикъл за Троянската война, популярен в тракийските аристократични среди.



Ритонизирана амфора от Панагюрското златно съкровище с височина 20,5 сантиметра, тегло 387,3 грама, датирано преди 280/279 година преди Христа.



Ритонизираната амфора с два отвора за пиене намира свой близък паралел в Скития, където е познат подобен съд, но с три отвора. Няма нито едно сигурно тълкуване на сцените, но най-вероятно става въпрос за тракийска погребална ритуална сцена.

Предметите от Панагюрското съкровище са комплектовани като изключително богат и с висока художествена стойност сервиз за ритуални приношения. Те са с особено важно значение за изучаването на траките и техния начин на живот, връзките им с елинистичната култура и сходните вярвания.



След изследването на съдовете археолозите стигнали до няколко хипотези относно произхода на съдовете. По-популярните са две: Първата е че предметите са изработени в гр.Лампсак, елинска колония намираща се на южния бряг на Черно море, в днешна Турция.

А втората хипотеза, която напоследък започва да надделява след археологическите открития в България през последните години и високото майторство в изработката на намерените предмети е, че сервиза е изработен в местно златарско ателие намиращо се в района на Панагюрище.

Кой е бил неговият собственик? Възможно ли е да е принадлежал на някой от Одриските царе? Какво го е принудило да го скрие в земята? Точен отговор не можем да получим. Можем само да гадаем, но това не ни пречи да се наслаждаваме на Панагюрското златно съкровище, като на безценен, високо художествен и уникален свидетел на древността.




ЛУКОВИТСКОТО СРЕБЪРНО СЪКРОВИЩЕ 

– възраст около 2 400 години


Това е тракийско сребърно съкровище, датирано към втората част на 4-ти век пр.Хр.

Открито е случайно през 1953 година край Луковит. Състои се от две групи предмети:

• пластинки, апликации за конско снаряжение и
• съдове (9 съда от които 5 фиали, 3 кани и една купа)
• Сребърни кани от Луковитското съкровище



Предметите са изработени от сребро като на места някои от тях са позлатени с цел подсилване на художествените образи и за подчертаване на украсата. Фиалите и купата са богато украсени с орнаменти изобразяващи растителни форми, човешки глави и други художествени елементи.

По пластинките апликации често се срещат изображения на животни: лъв, грифон, куче, елен и др. Срещат се и изображения на конници, които са много характерни за тракийското изкуство. На две пластинки от луковитското съкровище е изобразен лъв нападащ елен паднал на колене под тежестта на хищника.


Лъв напада елен Апликация от Луковитското съкровище


Конник с копие нападащ животно-Апликация от Луковитското съкровище

В трета пластинка двама конници преследват лъвове, които вече застигнати падат под копитата на конете. Тези сцени в тракийското изкуство имат и определен социален смисъл. Те са свързвани с възвеличаване на царската власт.

Владетелите и техните дружини разпространявали с всички възможни средства легендите за необикновения си божествен произход и дори с украсата на конската сбруя карали обикновените поданици да вярват в това и да им се подчиняват.


Сребърна купа с позлата от Съкровището от Луковит.

Предметите са изработени от сребро като на места някои от тях са позлатени с цел подсилване на художествените образи и за подчертаване на украсата. Фиалите и купата са богато украсени с орнаменти изобразяващи растителни форми, човешки глави и други художествени елементи.

По пластинките апликации често се срещат изображения на животни: лъв, грифон, куче, елен и др. Срещат се и изображения на конници, които са много характерни за тракийското изкуство.



Начелник с грифон. Украшение за челото на кон.  Апликациите намират много паралели в Тракия и в Скития.


Съкровището от Дуванли, Пловдивско
– възраст 2 400 години - около VІ век преди Христа.

Съкровището от Дуванли, Пловдивска област, е открито в пет от общо 29-те могили от големия ритуален комплекс там. И забележете - проучването и откриването им се е случило между 1929 и 1931 години.



Според едни тълкувания находките от Дуванли се намират в одриски царски некропол. Но според някои учени тези погребения принадлежат на "династическия дом на бесите".

Амфората от Кукува могила на тракийския царски некропол край Дуванли е изработена от сребро с позлата. Тя има височина от 27 сантиметра, тегло 1344 грама и е датирана от около VІ век преди Христа. Шията на амфората е отделена от сферичното тяло с пояс от овали, а на дъното й е разположена 27 листна розетка.

Дръжките на амфората са оформени като чудовища с обърнати назад лъвски глави. Те имат заострени уши и големи извити рога, които при едно от чудовищата са отчупени. Раменете им са стилизирани като осморка, а опашките завършват с ветрилообразно наредени космести кичури. Предните крака са триизмерни. Мускулите им са стилизирани като лотосов цвят, а на ребрата е предадена форма на леко извита многолистна палмета. Задните крака на чудовищата са стъпили върху висок тамбур. На една от дръжките е поставен чучур за изливане на течността.



Фиалата от Башова могила пък е изработена от сребро с позлата. Тя е висока 3 сантиметра, с диаметър от 20,5 сантиметра и тегло 428 грама. Фиалата е датирана от около третата четвърт на V век преди Христа. От вътрешната страна съдът е украсен с четири колесници, гравирани в злато. Колесниците са изобразени в бърз бяг с по един колесничар и боец. Колесничарите са в дълги хитони, а един от тях е наметнат с мантия.

Войните са спретнати в пълно бойно снаражение - шлем, ризница, наколенници и щит. Два от тях носят халкидски, третият -коринтски, а четвъртият -тракийски тип шлем. Щитовете са украсени с кон, лъв и кентавър. Приема се, че фиалата представя сцена от състезание. Бойците са гравирани в разнообразни пози: един се готви да скочи, два са стъпили на оста на колесницата, а единствено боецът с тракийски шлем стои здраво стъпил, с двата крака, върху пода на колесницата.

Сцената показва одриска царска поръчка, където в надпреварата в състезанието най-вероятния победител е тракийският отбор.



Съкровището от Букьовци край Оряхово ,- възраст около 2500 години



Една от най-красивите скъпоценни чаши от Тракия е сребърната чаша от Букьовското съкровище. Формата на разширяващата се нагоре чаша е много популярна в началото на първото хилядолетие пр.н.е. Друг особен елемент в екземпляра от Букьовци са хоризонталните канелюри.

Съкровището се състои общо от две сребърни фиали, сребърна каничка, сребърен накит с позлата, начелник с форма на сокол, сребърно гобеле с позлата, апликации от два съединени лотосови цвята. Съкровището е датирано от края на V век преди Христа до около 339 година.

 Фиалите са едни от най-разпространените съдове в древния свят. Техните форми и украси са различни, но конструктивния тип е почти еднакъв: по-дълбоко или по-плитко тяло с изпъкнал омфалос (пъп) на дъното и широко устие.










Уникален съд с подобна функци от
съкровището намерено при Над Сент Миклош. Едно от двете златни съдчета на съкровището, изработено като ритуална чаша - фиала.

Само в тракийските земи са намерени повече от тридесет различни по фиорма и украса фиали. Тракийският герой-цар често е изобразяван с фиала в ръкав каноничните сцени от неговата иконография.

Именно поради този си смисъл фиалата в Тракия се е превърнала и в политическо средство - както показват надписите по някои чаши, одриският цар Котис І ги е подарявал на по-дребни владетели в знак на своето могъщество. Такава е и малката сребърна фиала от Враца. Върху външната страна на устието е изчукан пунктир надпис с гръцки букви, в който се съобщават имената на Котис и вероятно на неговия майстор Етбео. Това означава че фиалата е била разглеждана като дар от тракийския владетел.

Съкровищата  от Букьовци и Дуванли днес могат да бъдат видени в залите на Националния археологически музей в София, понеже са част от неговата колекция.



Златен пегас, изработен от 23-каратово злато. Само тази негова част тежи 475,5 г. Открит е случайно при с. Вазово, Разградско.

Както знаем от легендата, Пегас изкочил от тялото на горгоната Медуза, когато Персей отсякъл главата й. Никой смъртен не можел да го укроти, заради което Зевс му поверил да носи гръмовете и мълниите...

Този съд, за който се спори дали е бил само пластика или ритон, бил вандалски нарязан на парчета от иманяри. Неговият “откривател” дал част от него за играчка на децата си, други продавал претопени в Турция, а самото тяло на коня използвал... за пепелник.

ЛЕГЕНДАРНОТО  СЪКРОВИЩЕ ОТ ЛЕТНИЦА
- възраст – около 2400 години - датирано към средата на 4 в. пр. Хр.


През 1963 година в бронзов съд, заровен на 50-60 сантиметра близо до Летница, е намерено съкровище. Състои от апликации към конска амуниция, изработена от злато с позлата. Част от тези апликации очевидно са украсявали конска сбруя. Конят, слънчев символ според вярванията на траките, е бил на почит при тях.


Летнишкото съкровище е ценен извор на информация за религията и изкуството на траките. То се състои от апликации и други украшения от сребро и позлата за конска сбруя. Ажурните апликации са познати от други находки.

Необикновеното и уникалното в находката от Летница са апликациите във форма на правоъгълни плътни пластинки с релефни изображения от тракийската и древногръцката митология. Осем от тях педставляват тракийския конник Херос. Други апликации изобразяват сцена,  в която хищник напада тревопасно животно, на трети – две хищни животни се бият помежду си. Конският начелник пък е сложна комбинация от изображенията на седнал лъв, глава на бик и растителни орнаменти.

Специалистите определят възрастта на съкровището от Летница - ІV в. пр. н. е., и то се вписва сред най-ценните тракийски реликви, намерени в нашите земи. То е един от най-богатите извори за тракийската митология. Откриването на съкровището става съвсем случайно. Съкровището е намерено в бронзов котел, обърнат с дъното нагоре. Това води до предположението, че може би е заровено като жертвоприношение.



През 1963 година работници от селското стопанство в село Летница решили да си построят нов овчарник. Когато започнали да копаят основите му, на дълбочина 50-60 сантиметра те попаднали на един бронзов съд обърнат с устието надолу. Kогато го вдигнали намерили в него много малки сребърни предмети отчасти с позлата, които си поделили. Уредникът на музея в близкия град Ловеч по-късно събрал предметите с помощта на лекаря на селото, който бил очевидец на откриването.



Бронзовият съд е сфероиден, висок 18 см и с диаметър в най-издутата си част 36 см, а на устието 24 см. Той е имал две дръжки, съставени от по едно ухо с неправилна четвъртита форма със страни по 4 см, приковани при устието с два гвоздея и с халка на външната си страна, на която има нанизана втора халка — самата дръжка.

Освен сребърните предмети, между които има много дребни, каквито се срещат в конските амуниции от IV в. пр.н.е., находката съдържа и добре запазена юзда, съставена от две железни скоби и един зъбалец-верига.




Сцените, изобразени върху 15-те апликации от Летница, носят социален и религиозен смисъл, най-вече, за да внушат идеята за божествения произход на царската власт.

Изключителната им стойност е в това, че представляват цялостен картинен разказ за пътя , който според тракийския орфизъм, трябвало да премине младият тракийски аристократ, за да достигне съвършенство и да бъде посветен в царската власт. Този път (път на съзряването, на инициацията) продължавал определен период от време, през който знатният младеж преминава 14 обредни стъпки – изпитания, посвещения и мистериални ритуали. Така постепенно усвоявал свещеното знание и постигал безсмъртие.

Летнишкото съкровище е едно от най-значителните примери на тракийското изкуство и има голямо принос в изучаването на историята на древните траки.
. Откритието ясно показва, че предметите са принадлежали на висш богаташ от времето на одриския владетел Котис I - IVв. пр. н. е.






Сребърните позлатени плочки са уникати както за земите на траките, така и за цяла Европа. Те са с правоъгълни или с неправилна форма и на тях са изобразени много интересни митологични сцени. Главната сцена в тях е свещеният брак на тракийския владетел с Богинята-Майка.


Най-оригинална е апликацията, на която тракийския майстор е изобразил свещения митичен бик (хиерогамия) на тракийския герой с Великата богиня-майка, в резултат на което самоят той става бог и бива интронизиран, т.е. получава символите на царската власт.

Не случайно, в известна енциклопедия на индоевропейския свят именно сцената от плочките от Летница е сложена на корицата, защото се смята, че това е най-красноречивата сцена в изкуството за вярванията на индоевропейците.”





Пластинките от Летнишкото съкровище хвърлят известна светлина върху митологията на древните траки и техните вярвания, което ни позволява да надникнем в културата и светоусещането на тези далечни предшественици.


Най-често срещаното изображение върху пластинките от Летница е образът на тракийския конник. Ето какво разказва по този повод проф. д-р  Диана Гергова:





“Траките вярват в безсмъртието на душата, в обезсмъртяването на човека и на владетеля, поради което в тракийското изкуство може да бъде много често видян образът на конника. Това е царят-владетел, превърнал се в Бог. Образът на тракийския конник се запазва след това и през Римската епоха, а след християнизацията преминава в образа на Свети Георги.”

Интерес предизвиква илюстративния цикъл за подвизите на героя изграден от група пластинки. В някои пластинки той е представен като конник борещ се и побеждаващ мечки и вълци. В други хвърля копие следван от слугата си.



Повече подробности разказва проф. д-р Диана Гергова – един от най видните специалисти в областта на тракийската археология:

Неотдавна г-жа Гергова разглеждала публикации за интересен шлем в Британския музей – значително по-късен, от богато погребение на владетел от Източна Англия. За нейно учудване изображенията от шлема също били на отделни пластинки и изключително близки до сцените от Летнишкото съкровище.

Освен основната сцена, за която вече споменахме, на тях присъствал триглав змей, а също така много изображения на конници, на вълк, интересни сцени на борба между мечки.



“Този паралел ме накара да си помисля, че бронзовите правоъгълни пластинки от Източна Англия са били апликации към един ритуален, параден шлем и са били поставени вероятно върху метална или кожена основа – отбелязва Диана Гергова. - Много се радвам, че миналата година едно от най-големите открития в българската археология показа, че и у нас такива шлемове са съществували.

Те са били кожени и върху тях са били прикрепвани различни метални апликации. И аз смятам, че всъщност ние имаме първия пример на такъв параден шлем
, който е бил свързан с една специална, бих казала, прослойка при траките – на воините-жреци, които са използвали тези шлемове в своите специални ритуали”.( например подобен шлем представлява и изображението на парадния шлем на хан Тервел, възстановено по оловния печат намерен при строежа на моста над Босфора, подобен на парадните шлемове на гетските царе.)

Изображението на хан Тервел, възстановено по оловния печат, намерен при строежа на моста над Босфора, съхраняващ се понастоящем във Вашингтонския филиал на музея на Харвард.

А колкото до изображенията на вълка, религиозните представи на гетите (народ от тракийски произход) са силно свързани с ролята на вълка в техните обредни практики и с превръщането на воина във вълк. Той се е смятал за най-справедливото животно, защото винаги е делял плячката по равно, а когато е остарявал и вече не е можел да бъде силен член на глутницата, доброволно се е оттеглял. Това ритуално поведение мъжете-воини са повтаряли в своите затворени военни общества. Тъй като се знае, че култът към Арес, бога на войната, също е бил разпространен в земите на траките, Диана Гергова предлага хипотезата, че вероятно шлемовете, заравяни в земите от двете страни на Дунава, са свързани с поставянето на дарове в чест на бог Арес.

Съкровището от Летница е изложено в галериите на Националния Археологически музей в София.

Още една уникална находка...


Пръстен от Несебър, Злато, Дълж. 4см., тегло 16 г. Инвентар в гроб на некропола на древна Месембрия, Форма спираловидна. Украса оформен е като навито тяло на змия.


В заключение можем да кажем, че Панагюрското, заедно с Букьовското и Луковитското съкровища, показват общи орнаментални схеми, характерни и за останалите съкровища на одрисите - Дуванлийското и най-вече Летнишкото - служещо, като източник в изкуството, за изучаване на митологичните вярвания на всички индоевропейски племена.

Те потвърждават наличието на местна, одриска териториална и културна зона и са един много добър извор за тракийската торевтика, разполагала със своя одриска школа.



Златна апликация на глава на богиня, намерена на 8 ноември 2012 в околностите на с.Свещари.  Там проф. Диана Гергова откри златна находка с тегло 1,5 кг, за която се предполага, че е притежание на Котелас. Голяма част от златните находки са златни женски украшения и бойни апликация за украса на боен кон.

следва продължение... ПОСЛЕДНИТЕ ОТКРИТИЯ В ДОЛИНАТА НА ЦАРЕТЕ - IV последна част... - http://alexandradelova.blogspot.bg/2015/03/iv.html



1 коментар:

  1. Панагюрското златно съкровище е принадлежало на ИЛ син на БАТЕЯ, владетел на тракийското племе БАЛАГРИИ, живяло по земите около Панагюрище.

    ОтговорИзтриване