ЛЪЖАТА ЗА БОГ ТАНГРА И ТЮРКСКИЯ ПАНТЕОН

КОЯ ВСЪЩНОСТ Е БИЛА РЕЛИГИЯТА НА  БЪЛГАРИТЕ В ПРЕДХРИСТИЯНСКАТА ЕПОХА

ЛЪЖАТА ЗА  БОГ ТАНГРА И ТЮРКСКИЯ ПАНТЕОН

Арабския хронист Ал Масуди  пише за българите: „Борджаните (българите) са от вярата на маговете."

В писмените сведения от изворите се говори за астролатрия - почитане на небесните светила. Теофилакт Охридски по тази тема: “.... когато тоя народ (аварите) се изтегли, дойде друг, още по-беззаконен и свиреп, така наречените българи, от скитските предели; той като премина през реката, наречена Истър (Дунав), дойде като тежък бич, изпратен от Бога върху западните краища (на империята). Те не познаваха името на Христа и със скитското си невежество служеха на Слънцето, Месечината и други звезди".

Маги или магове са били наричани жреците в древна Мидия, където основната религия е "Седмобожието". Тази религия (за българите) била основана върху вярата в седем бога-светила: Слънцето, Месечината и петте известни тогава планети Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн, наричани  Седемте владетели на ефира. (При траките също са били почитани звездите изобразяващи “лирата на Орфей” – Плеядите - седемте звезди от съзвездието Орион, което се е смятало за съзвездие на Дионис.)

Съгласно н.с. Янко Димитров - НАИМ-БАН-Шумен, в Плиска са намерени оловни печати с изображение на раннобългарски владетел от езическата епоха, с корона на главата и огърлица на гърдите. Макар и трудно, но знаците и символите върху короната и огърлицата могат да се определят - трилистници на короната и слънца и месечинки по огърлицата. Очевидно това са върховни религиозни и в същото време владетелски символи при прабългарите, тъй като се знае, че властта на техния владетел се дава от бог. Върху друг оловен печат на кан Тервел, от двете страни на лика му са поставени шестлъчни звезди.

В “Хрониката на Констанцкия събор” (1414-1418 г.) на Улрих Рихентал, е изрисуван герб, известен от Второто българско царство. Три лъва са разположени един над друг на щит и надпис:“Keiser von Bulgarien” (Цар на българите). До рисунката на щита в хрониката е изрисуван друг герб отново във форма на щит с един изправен лъв. Над щита има кралска корона и надпис “Rex Caldeorum”, т.е. крал на Халдея. Под общата рисунка на двата герба стои следното изречение ”Императорът на България, който има за пълномощик един представител (на събора)  и владее също кралство Халдея”.

Надписът и титулатурата се отнасят, според специалисти, най-вероятно за цар Константин ІІ Асен Страцимир (1397-1425 г.), който е имал явно пълномощник на Константцкия събор.

Ние предполагаме, че в Хрониката на Улрих Рихентал е останал спомен за последният герб на Българското царство от ХІV в. и същевременно за първата слава на древните българи.

Но защо Халдея?Някои автори откриват пряка връзка между Халдея и България на Черно море: „Според Страбон халибите били наричани още халдеи. Земите им се простирали от южните брегове на Черно Море, та чак до Северен Ирак (Ван Долен, стр. 685)

Халдейската династия е последната династия управлявала Вавилон и неговото второ и последно Нововавилонско царство. Халдеите воюват с Новоасирийското царство на асирийците и на два пъти превземат от тях Вавилон. След 6 век пр.н.е. пък шахиншахът Кир II, внук на мидийския цар Астиаг, превзема от своя страна Вавилон от управлявалата го халдейска династия... властта преминала в ръцете на арийците Ахемениди. Keiser von Bulgarien (Цар на българите) и Rex Caldeorum (Цар на халдеите).
Употребата на старата титла „Rex“ в съпоставка с „Keiser“, ни насочва към едно далечно минало спрямо началото на ХV в., когато Улрих Рихентал пише своята Хроника. Очевидно летописеца се е интересувал от древността на българската история и твърди, че България някога е била в „Месопотамия“, при това има предвид древна Месопотамия, видно от описанието на Азия, което дава: „Arabia, Moabicis, Petra deserti, Anthiohia, Terprus, Taffur, Edessa, Apamia, Alabim, Jerapolis, Hostia, Buliseh, Damascus, Bulgaria.“



   
ЕГИПЕТ, The first pylon at Edfu Temple.

В религиозните представи на шумерите и по-късните месопотамски народи богът-планета Аншар – Асур (Юпитер) се представял и обрисувал като овчар, който пасе стадото от богове върху пасището на небето (Maspero 1903, p. 15). В българската народна митология, народни песни и предания планетата Юпитер се възпява под името Янкул – овчар, който също е пастир и водач на звездите (планетите). Българското име на Юпитер - Янкул е очевиден фонетичен вариант на Анишър, а образът му на „пастир на планетите” в българската народна митология напълно съвпада с този от религията на шумерите.

В ранно-християнските катакомби в с. Мурфатлар, Северна Добруджа са разчетени три прабългарски рунически надписа, два от които са посветени на Слънцето и Юпитер - Анишър (Янкул), а в третия се среща и думата ЕФЕ, което е обръщение към прабългарския бог Едфу - Слънцето.                               

В документ на арабски език се дава названието на главния бог на ранните българи, наред с това при другите важни народи от древността. Авторът на този ръкопис е известният хронист от източноиранския град Балх, Ел-Балхи (El-Balhi), роден около 850 г., който пише следното:

“Аз чух българите да наричат Създателя с името Едфу (Edfu) и когато ги попитах как те наричат своя идол, те ми отговориха – Фа (Fa)." Посоченото от арабския учен название е историческо достоверно. Означава Този, който е горе или Този, който е далече .



Изображение върху каменен блок от вътрешната страна на оградата на светилището „Демир баба теке” (Железния баща) край Свещари. От страни на изображението на "Храма", наподобяващ храма на Едфу малко по-горе,  е изобразен три пъти символа  с цветето на живота, като модел на Сътворението...

Светилищата са се наричали "дом на владетеля" (e-шар). Веднага се сещаме и за... тракийските есхари - така са били наричани олтари, жертвеници, култови огнища, жертвени площадки, те били място за почитане на дадено божество чрез принасяне на кръвна или безкръвна жертва, за извършване на определен ритуал за поклонение. Сиреч също "требища"...

"Домовете на владетеля" /(е-шари) или светилищата/требищата на българите са строени по същия план от вписани в правоъгълници квадрат, както и владетелските резиденции, само че входовете на светилищата са от юг, а на дворците от изток.

На снимката е светилището при Мадара, където върху основите му по-късно е била построена ранно християнска църква.

Ако погледнем  внимателно контурите на езическия храм,  ще видим приликата на неговия план с формата на тези сакрални изображения, олицетворяващи МОДЕЛА НА СВЕТА, от земи, владени в миналото от българите:


Те следват общ модел, конкретна представа и са използвани за извършването на уеднаквени, „канонични" ритуали. Голямото им разпространение в т. нар. зона на първично заселване на прабългарите в днешна Североизточна България и същевременно засвидетелстването им северно до Акерман (Белгород Приднестровский), потвърждават свързването им с култовете на българското езичество, практикувани от Аспаруховите българи.
Във всички тези храмове най-често на централния иззидан или голям, издялан квадратен каменен постамент е горял свещеният огън. Това ще да е бил същият онзи ОГЪН-ПРЕД-БОЖЕСТВОТО (PAHUR-PA-IN-DINGIR), който е горял в хетските храмове.
Същата форма на свещенния модел на света имат и "свещенните говорещи камъни" - каменните олтари за възлияния, използвани в храмовете на българите.

Издълбаването на улеи и оформянето на „чучури" навежда на извода, че шарапташите са ползвани за ритуали, при които се извършвало изливане на течности (възлияния) . При изпълване улеите на жертвеника, течността приемала техните очертания - формата на квадрат и очертаването на свещена фигура - символ на света чрез жлебовете на камъка, свързано с изхода на предсказанията за бъдещето.

При жертвениците с двойно очертаване, както и при тези с единично, е неизбежно сравнението с прабългарските светилища с квадратна или правоъгълна форма, при които също има вписани квадрати и правоъгълници. Именно тази форма превръща храма и жертвеника в МОДЕЛИ НА СВЕТА, където двата квадрата представят съчетаване на материалното с нематериалното начало. Подобен символизъм е заложен в архитектурата на зоро-астрийските храмове.

Забелязваме и абсолютната прилика със сакралната фигура, наречена  "дама",  от времето на траките по нашите земи, която в същото време съдържа в себе си представата на древните траки за устройството на света. На артефакта по-долу, по средата е изобразен символа на богинята майка и в същото време тези два триъгълника показват контакта - контактната зона ("порталите") между небето и земята. Между невидимото и видимото, материалното и духовното. Квадрата е изначално земен символ представящ видимия материален свят, с четирите посоки на света. В това изображение наречено "игра-дама" се вижда тринитарна структура в устройството на света, като в центъра е символът на богинята майка. Снимката е от Перперек, камък сред купчина разхвърлени хромели. - http://www.momenti.info/?p=279




Древните иранци като правило са почитали Слънцето като техен главен бог. Съгласно арабския хронист Массуди (Massudi), в източен Иран е съществувал огромен храм на Слънцето, класифициран като един от седемте най-големи храма в света. Археологът С. Ваклинов също посочва близостта на българските  култови постройки с партските и сасанидските храмове на огъня в Хатра (Северен Ирак, днес населяван от кюрди).

Това е особено ясно в случая с "храма на небесния огън" в Плиска. Освен петте храма в Плиска, Преслав и Мадара, както и храмовете в Хатра, друг такъв "храм на небесния огън" е открит в Хумаринското градище, на река Кубан, Северен Кавказ в Карачаевско-Черкезка област в Русия, някога населявана от българи. Докато "домовете на огъня" в Хорезъм се датират към VI - V в. пр. н. е., сасанидските храмове в Хатра се датират през I - II в. от н. е. (и едните, и другите основателно се свързват със зороастризма), за храмовете в Плиска, Мадара и Преслав, както и за тези от Хумаринското градище се счита, че са от VII - IХ век.

В научната литература е изказана и друга необичайна хипотеза. В статията си, посветена на т.нар. двоен жертвеник от Красен, основавайки се на наблюденията и изводите на А. Калоянов, С. Генчева и Н. Ненов допускат, че съоръжението и дупките, издълбани на скалите, представляват вид требище, но и едновременно с това обсерватория. Според тях, то било съчетано с астрономическа лаборатория и обслужвало култ, свързан с определени моменти в календара (Генчева-Ненов,1998).


Съществува обаче  един особен  начин, с който иранците от района на планината Белур (дн. Памир) са наричали Слънцето:  ягнобски aftoba, пущу aftaba, шугнански oftob, гиляндски efteb, язгулемски oftoba, сариколски oftab- Слънце /VS-ETD/.

Точно това название практически съвпада с посоченото от Ел-Балхи, като древнобългарско название, Едфу. В своя зенит, Слънцето е било наричано в този район с имената Адху и Едх. Съществувал е и епитетът  “еддх” – горящ, искрящ (П. Добрев).

Но не е само това. Близо до планината Белур, във Ферганската долина, все още се среща и думата ФА – идол, кумир, включена в съвременния речник на персийския език на Assadis. Тази дума със същото значение съвпада с посоченото от Ел-Балхи  название на религиозните идоли - кумири при древните българи. Тези сведения посочват, че  религията на древните българи е свързана с наименования от района на Белур и Хиндокуш.

Този извод не е случаен, защото всички данни сочат, че древните българи са живели в този район преди да мигрират към северното Прикавказие.



Има и веществени доказателства, че известният ирански пантеон от богове-небесни светила (Слънцето и Месеца заедно с петте видими с просто око планети) играе главна роля в религията на прабългарите. Това е бронзовата розета от Плиска, посветена на седемте небесни светила - планети и отбелязана на гърба с типично прабългарския символ IYI.  Главният знак Y сочи лъча и надписа, отговарящ на Слънцето, главния бог на прабългарите.

П. Добрев търси етимологията на "колобър" в памирското къал – клетва.  Теофилакт Симокат обяснява аварската титла Bookolabrax с гръцките думи Magox - магьосник и iereux - свещеник, а Фотий [Theophyl. Sim. Ed de Boor, 53, 14-19] нарича bookobra tou magou, т.е,  бокобърът-магьосник! Това подкрепя  обяснението за наименованието  колобър = магьосник, вълшебник.

При сродните на прабългарите партяни, названието на свещенослужителите е "маг" - магия, магьосник. Същата дума преминава в гръцки Magox - магьосник, вълшебник. В старобългарския език думата MÀÃÚ също е означавала "вълшебник, магьосник, маг". С други думи, "вярата на магите" и сродната й религия на прабългарите са имала жреци, чието название означава едно и също - "вълшебници, магьосници".

Йоан Екзарх в своя "Шестоднев" в "Слово за четвъртия ден", говорейки за българските "звездочетци", казва: "И сега има мнозина, които от опит са придобили знания в тази област и ги предават..." Точно затова на събора, който свиква българският цар Борил през 1211 г., са отправени анатеми, предпоследната от които гласи: "На онези, които се отдават на някакво влъхуване или обайване или чародеяние или прорицателство, анатема трижди!"
 


Изображение на тримата влъхви от Светото писание, халдейските маги - мъдреци дошли да се поклонят при раждането на Исус Христос във Витлеем – фреска от църква в Равена, Италия. Тримата са изобразени с характерните "фригийски шапки" и с панталони, досущ като тези на тракийските благородници от Александровската гробница.

От казаното може да се заключи, че прабългарите са били по същество сабеисти – изповядващи звездопоклонничество (сабеизъм). Сабеизмът (по кит. bàixīngjiào) е обоготворение на небесните светила - планетите и някои неподвижни звезди [Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона]. В древността сабеизмът е разпространен в земите на древна Мидия и Месопотамия (Вавилон, Асирия, Халдея), където храмовете едновременно са служили и като обсерватории, в предна Азия, Индия и Мала Азия.

Най-ранното население на Средна Азия и на района северно от Кавказ и Черно море - скитите и сарматите, също са били сабеисти. По-късно тази религия пуска корени в древна Гърция и Рим. Съгласно тази религия, на планетите се приписва влияние върху всичко земно, върху природата и хората.

Правенето на хороскопи по астрологически правила, на магии и предсказания има своето начало в сабеизма. Названието сабеизъм идва от названието на племето sabaei, сапеи  – Х в. пр. Хр. - ІV в. сл. Хр.), за които е документирано, че са се придържали към тази религия.

 Сапеите (на старогръцки: Σαπαίοι; Σάπαιοι, Σαβαῖοι, Sapaean; Sapaeans, Sapaei или Sapaioi) са тракийско племе. Живяли са в Кушница (Pangeos), Боздаг, Чалдаг, южните склонове на Родопите, около река Струма и Абдера. Техни съседи са тракийските племена синти, бистони, кикони. Един тяхен цар Абруполис (Abrupolis) през 179 пр.н.е. атакува Персей и се съюзява с Древен Рим. Сапейските царе образуват и Одриско-сапейската династия.

Трябва да се знае, че няма нито едно сведение на гръцки или римски или друг летописец, в което да прочетем НЯКАКВО СВЕДЕНИЕ, ЗА ТОВА,  че богът на старите българи е носил името Тангра!!!

В “Тивериополските мъченици”  Теофилакт Охридски нарича българите народ непознаващ Христа и служещ на скитското безумие, кланяйки се на слънцето, луната и други звезди, а даже принасяйки жертва на кучета...ГИБИ, IX, част 2, с.62. В същата работа е предаден и разговора между гъркът Кинам и княз Омуртаг. От беседата се разбира отново, че старите българи почитат не едно, а няколко божества – слънцето, луната и звездите – ГИБИ, IX, част 2, с. 64.

В книга I-ва на “География” Страбон обяснява, че в най-дълбока древност името скити е било употребявано за хората живеещи на север от гърците. Т.е. траките също са включени в етноса на скитите).

Стефан Византийски е още по ясен пишейки – „(Skythen) Скути етнос тракон” – скитите са тракийски народ.  В по-нови времена, българите са били многократно приравнявани ту със скити, ту със сармати.

Според Абу-л-Фарадж Григориус Бар Гебрей, aрабски хронист от 12 век, "Хората, който били скити, ромейте назовавали Българи"... През 10 век, Самуил и неговите войни, най-редовно са наричани ту скити, ту българи, като двете названия били синонимни. За Роман Лакапин „Симеон е: „мизиец обладан от скитско безумие”.

ПРОКОПИЙ КЕСАРИЙСКИ: "По-рано те се наричали и скити, понеже всички племена, които заемали тамошните области, изобщо се назовавали скитски, а някои се наричали савромати или меланхлени или другояче.”

Хубаво е да се замислим над феномена "кимерийско-савроматска" култура и защо още от началото на новото летоброене старите територии на скитите вече се наричат с топонима Сарматия... Според Птоломей топонима Сарматия е от Карпатите до Кавказ...

И така какво логически  излиза на края? Скитите били тракийски народи, българите изповядвали скитското заблуждение, та служели на месеца, на слънцето и на други звезди...По-рано те се наричали и скити, понеже всички племена, които заемали тамошните области, изобщо се назовавали скитски, а някои се наричали савромати или меланхлени или другояче....от началото на новото летоброене старите територии на скитите вече се наричали с топонима Сарматия.., а според Птоломей топонима Сарматия е от Карпатите до Кавказ.....

Другото име за племената на медите – било арии (Херодот VII, 62.). Съдейки по всичко, арийци било и тяхното самоназвание. Мидийците са мигрирали ОТ Северен Кавказ около Каспийско море ) ВЪВ Иран. Според Херодот (I-101) магитe са едно от шестте племена на Мидия.  Маги, са били наричани първоначално жреците в древна Мидия, където основната религия била "Седмобожието", сиреч мидийците, които са арийци изповядвали СЪЩОТО скитско заблуждение, като при българите и скитите, част от които всъщност били тракийски народи. 

Руският учен В. И. Абаев в своя труд "Культ семи богов у скифов" обръща внимание на факта, че броят на божествата у скитите е седем. Счита се, че това "седмобожие" най-рано се появява в религиозната композиция на индоиранците и от тях се предава, а понякога и се налага, на съседните народи. Ведийските арии имат седем водещи богове, известни като Адити.

Друг ираноезичен народ - аланите, също се прекланя на седем божества. Осетинците от Кавказ, преди да приемат мохамеданството, са имали религия, в която числото седем (което навярно се е отнасяло до седем божества) е играело особена роля. В зороастризма също има седем божества (Амеша Спента), а начело е Ахурамазда.
Зороастрийската вяра, обаче, не е персийска, тя е създадена от мидиеца Зартош (Заратустра). Според Плиний Стари мидийците са деди на сарматите, а пък Прокопий определя сарматите като част от семейството на гетите.

Благодарение на експанзията си на изток древни балкански племена са повлияли населението на Средна Азия още в дълбока древност.
В случая със старите българи може да се говори за близост или дори идентичност на техните и арийско-иранските вярвания от най-древни времена. На тази близост с по-стария ирано-скитски-тракийски религиозно-култов кръг (VI - II век пр. н. е.), която се задълбочава с присъствието на сасанидската иранска култура (III - VII в. от н. е.) в пространствата, които обитават българите, на времето е обърнал внимание А. Протич.

Лъжата за Тангра бе изфабрикувана с помощта на силно повреден надпис, чиито фрагменти бяха снадени и съвсем своеволно бяха добавени букви. На този писмен паметник думата бог не е спомената изобщо и въпреки това, въпреки липсата на исторически извори, на няколко поколения студенти се внушаваше, че дедите ни са се кланяли на тюркски бог.

Камъка на Колобъра при светилището край Мадара - вероятно това е бил "Свещенния  говорещ камък" на българите, упоменат от цар Борис в запитванията му до папа Николай