Траките в Египет

Източник: http://d3bep.blogspot.bg/2011/10/blog-post_28.html

И така, бегом по хипотенузата, както казваше даскалът ми по математика.

Показахме египетските култове в Тракия. Дотук добре, заковахме горния десен пирон. А после?

Има и още, разбира се. Да се разходим до Египет, за да разгледаме траките там. За да видим, измислица ли е, фантазия ли е египетската връзка… Или е нарочно заровена под дебел пласт кал?

Изненадващи родни свидетелства в чужбина

Защото в Египет е имало траки и то… забележително много траки. Факт, който е неглижиран и заровен от родната историография. Чудя се кога ли ще се преведе монографията на Фол и Велков за Траките в птолемеевия Египет от френски? На какъвто език си седи вече няколко десетилетия. Че само за французи ли е направена тя? Фол и Велков нима са французи?
Да ви кажа, французите няма да ги върнат, ако им ги дадем.

Друг вариант е да допусна, че езикът на французойките е по – популярен сред българите, отколкото аз си го представям.

Това изследване тук ще базирам именно на тяхната монография, пък и да си спомним малко за професор Фол, който беше доста лошо оплют в любителските среди...  Но несправедливо, защото малко самозвани или истински учени са изровили повече неща за траките от архива, отколкото той. Да го съдим за мнението му -мнение всеки е свободен да си има, и най – малкото е грозно да очакваш някой да ти свърши цялата работа по събирането на материали, превеждане и сортиране, пък накрая да няма мнение, право на мнение да имаш само ти… Много лесно е някой да ти свърши работата , а ти накрая да го наругаеш че сам би я свършил по – добре, нали?  Без да говорим, че лесно се формира мнение на база на хиляди книги днес, но в началото Фол едва ли е имал кого да чете и да пуска готови мнения. По – скоро не му е мястото в науката на този, който не може да различи обективен факт от субективно мнение, отколкото да не му е мястото на Фол в науката, защото изказал мнения, дето не се харесвали днес на този или на онзи.

Траките в Египет - просто посетители?

И така, днес се запътваме към Египет от времето преди Рим. Запътваме се, за да търсим траки.

За целта ще стъпим на изследването на Фол и Велков, „Les Thraces en Egypte ptolemaique”(1977). Тъй като то е на така любимия ми френски + древногръцки, няма да го цитирам директно, а ще ползвам по – късни книги на Фол и Велков, за да преразкажа, както и общото ми впечатление от прегледаното.

И ще включа и тяхна контратеза. Това е книгата Hellenistic Egypt: monarchy, society, economy, culture, книга от 2007 г. на Jean Bingen, Roger S. Bagnall. Тъй като първият е известен египтолог и папиролог(преводач на папируси и възстановител), а изследването на Фол и Велков е върху египетски папируси, считам, че мнението е, ако не меродавно, то поне мощно тежко върху мнението на нашите, които са преди всичко траколози. От друга страна нашите автори доста повече задълбават изследването, докато французинът го внася като междинен аспект в книгата си, като просто поставя няколко тези по въпроса и пътем ги защитава.

В изследването на Фол и Велков в повече от 100 страници са представени редица образци на египетски папируси, както и други надписи от птолемейския Египет. Изследването е научно. Извадени са голям брой имена на хора в Египет, като те са обвързани с тракийската ономастика.

В друго свое произведение Фол пише по въпроса: „При най – внимателен анализ папирусите предлагат сведения за над 350 души от тракийски или вероятен тракийски произход.”( Фол, А., Демографска и социална структура на древна Тракия, Наука и Изкуство, София, 1970 г., стр. 73.) Извеждат се имена, роднински връзки и прочие, които доакзват безспорно твърдението.

Оттук нататък твърденията на нашите учени са в следната насока: Те обособяват траките в нещо близко до народност, без да го наричат с това име.

И създават категория: тракийска имиграция в Египет.

Действително чудовищният брой възстановени имена са основание за такова твърдение. Фол направо заявява, че траките са сред първите пет малцинства в Египет, може би преди евреите и след сирийците по брой, като в по – късни изследвания дори „ги качва” по веригата нагоре.

Търсейки социално положение на траките в гръкоримския свят, Фол прави изненадващото откритие, че хората с тракийски имена в западния свят са по – скоро роби или слуги, докато в цяла северна Африка открива само един тракиец – роб, и то от римско време, а както е ясно пазарите нито на Александрия, нито на Картаген са за пренебрегване, а Тракия им е близко. Следователно може да се каже(от мен, не от Фол), че очевидно имиграцията изобщо не е случайна и че приемът на траките в района е изключително радушен и свойски.

От папирусите двамата нашенци буквално извеждат чисто тракийски бойни единици в птолемеевата армия. Твърдението за елитна тракийска конница на Птолемеите между другото изобщо не е изолирано.

Оттук обаче идват други разсъждения на авторите.

На първо място, те считат, че говорим за чисто военни контингенти на траките и дори набор на тракийски армии от Птолемеите. Изобщо те смятат тракийското участие в Египет за чисто военно или доколкото има и гражданско все пак – за воини, решили да останат след пенсионирането си.

На второ място, Фол приписва на траките в Египет – на свободните, извън армията, изключително ниско социално положение. Доколкото ги е имало, те са - „трети след робите и зависимите от фараона селяни” – пише той. Според него свидетелствата за свободни траки са предимно за селяни, пръснати по оазиси и селски местности и добре адаптирани там, преди всичко поради факта, че всъщност идват от подобна страна и по подобен начин са живели.

На трето място той разглежда траките като не много изолирана общност, но все пак общност, която съхранява в Египет свои обичаи и вярвания в някакъв затворен кръг.

Изненадващо, атаката по тези мнения идва от известен френски учен. Французите и американците са счели студията на Фол достойна почти да напишат книга в отговор, ние сме я счели за недостойна да си я преведем. Факт на абсурдите. На многото български абсурди.

... или пък просто също така, елит?

Жан Бинген и Роджър Банал публикуват монографията си Елинистически Египет – монархия, общество, икономика и култура. Моята презумпция е, че разсъжденията по темата са предимно на французина, който е известен папиролог и е специализирал елинистичен Египет, т.е. той е далеч по – меродавен по разглежданата теза от повечето автори, особено що се отнася до изучаване на надписите, но и американецът Роджър Банал не е за подценяване като член на американската академия на науките. Изследването им е сравнително ново.

Бинген засвидетелства респект по научната работа, свършена от Фол. Но бърза да въведе някои ограничения:

Първото е, че той веднага заявява, че на траките не може да се вменява скрита или открита народностна характеристика засега и се дистанцира от такъв тип твърдения. Той не оспорва тракийската ономастика и я приема като научно доказатаелство, но бяга от думи като малцинства и мнозинства и тракийски народности, доколкото не може да ги обособи вътрешно. На тази основа той СЪЩО говори за иначе очевидна тракийска имиграция в Египет. Имиграция. Каква… интересна дума? И всички я приемат? Дали е точна, да не спорим, но забелязвате ли какъв контекст вменяват и двете страни зад това понятие?

Масовост…

Приемайки този набор съждения, авторът(или авторите) провежда очевидна атака към мнението на Фол, че траките били някакви селяни в Египет, живеещи в изолирани пръснати групи.

Според него първо клероите(елитен военен контингент) показват тракийска ономастика. Някои от имената, възстановени в Египет по Фридрих Цукер са следните: Хербизелм, Аматок, Битюс, Медок, Севт, Ситалк и порчие. Авторът споменава публикувания от Фол египетски документ SB XVI12221, който споменава вербувани лица за тежка кавалерия, лична охрана на Птолемеите.

От тях той вижда 4 лица с тракийски имена и съотношението е впечатляващо: почти 50%, като не забравяме, че това е група, която се вербува не в Тракия, а на място и че кандидати биха били всякакви малцинства, включително и македонци, и самите египтяни. Т.е. говорим за елитно войсково поделение, което обичайно се вербува директно, може и сред войниците, но със сигурност сред заможни хора, често свързани с царския дом.

Траки разпознава той и сред победителите на големи местни спортни игри, чиито имена са увековечени на паметни стели. Доста очевидно това са местни жители, почти сигурно не са действащи военни и е твърде невероятно да се допусне, че това са селяни, живеещи в отдалечена провинция, някъде между козите и робите и едвам свързващи двата края.

Авторът разпознава сред една специфична група, наречена „епигони” – т.е. наследници, вече живеещи в Египет хора(да не се бърка с епигоните на Александър), траки и то с високо социално положение, като допуска, че не толкова големият брой траки в големите градове, а срещането им в определени колонии се дължи на по – силната връзка със земята(или може би възможността да градят по оазисите собствени земеделски стопанства – моя бележка).

Между другото за тракиец бива припознат и Селевк - син на Битюс(последното типично тракийско име, което даже гърците използват за подигравка като доказателство за тракийски произход). Интересното е, че той е бил стратег на Птолемеите, губернатор на Кипър, като разбира се това може да е следствие на военните му подвизи, а не на гражданска политическа кариера.

Като цяло в студията се превеждат редица доказателства за много висок социален статус на траките и се насажда добре обоснованото съмнение, че те са били много даже в Египет и не е имало нужда да се търсят специално с кораби от Тракия.

Отворени остават въпросите, кои или какво са траките и може ли ономастиката да е единствено доказателство?  Но фактите са налице. Французинът - египтолог буквално „изкачва” траките в йерархическата стълбица на Египет и предлага по – високо място, от предложеното в по – старата студия на Фол и Велков. Като изобщо не им отрича първенството и специално отбелязва, че много от доказателствата в тази насока са обществени именно благодарение на тях.

Отделен седи въпроса, че студията на двама наши водещи учени по въпроси, които пряко ни касая си остава на френски. Еми това е чудесно. Тя е предизвикала сериозно съвременни изследвания на учени от световна величина, но нас не ни е предизвикала достатъчно дори да вземем да си я преведем!

Предполагам, че е адски трудно? Или всъщност, к’во толкоз ни касае….

Малко личен прочит на събитията, или изобщо проблемите, които траките в Египет ни... "отварят"?

Няма да спестя и моето мнение по въпроса. Ще напомня само за идеята на един от авторите, цитиран в предната статия – че Рим бил пробутал на траките Египетския култ. Както виждате траките са масова група в Египет във времето, когато Рим още се е чудел къде да се дене и не е стопанисвал даже цяла Италия. Като тази теория ще издиша и още…. Но да се върнем на въпросите тук.

 Действително, Фол малко подценява мястото на траките в птолемеевия Египет, според мен. Ако списъците, които публикува, не са специално замислени за тракийски, то мога да кажа, че имаме над 360 тракийски имена сред близо 600 общо – огромен процент. Вярно, това не са всички списъци от епохата в Египет, но правят впечатление. Също мога да кажа и че имаме от списъци с някакъв брой траки, от които грубо погледнато излиза, че 2/3 са военни и 1/3 граждански лица. Но следва да се обърне внимание и на факта: гражданските лица по – рядко попадат в списъци от такъв тип и каменни стели. Няма за какво, в края на краищата не всеки гражданин е губернатор или победител в олимпиада.

 Отделно от това в Египет, в рамките на няма и 2 века имаме около 400 тракийски имена…

 Е чакайте малко, по нашите земи за цялото време,в което говорим за траки(8-9 века), имената с неоспоримо звучене са, струва ми се, по - малко от 2000.

Отгоре на това излиза следният факт: Египет бие всички по тракийска ономастика… Бие Гърция, бие Персия… Ако надписите бяха единственият критерии, то безспорно най – много траки извън Тракия е имало… В Египет.

Отделно траките не са затворена общност в Египет, напротив. Повече за влиянието им от и върху Египет съм писал в моето изследване и ще го спестя тук, само ще напомня за колекциите ритони на Птолемеите, както и за очевидната приемственост на тракийския бит в Египет: Вижте, даже в най – известния птолемеев календар е вплетен тракийският кентавър.

Изисква се доста дълбоко смесване не просто на обичаи и митология, ами и на наука като астрология, за която за траките не се твърди да са я познавали. Но какво прави кентавърът тогава сред съзвездията на птолемеевия Египет?

 А това точно е времето, в което египтяните безспир „ругаят и замерят” гърците, обявявайки ги за крадци и самохвалци на голо и с чужда пита, и в което тече буквално война на живот и смърт между еврейското малцинство и египтяните.

В този момент египтяните, които могат да минат дори за мутирали в обострени националисти, просто инкорпорират огромно тракийско малцинство, уж военни окупатори, нахлули на бронирани коне и с копия в ръце, дошли да мачкат местните, наемници,  но именно с тях изобщо няма засвидетелствани никакви проблеми???

Местните са се хванали за косите с трето и четвърто малцинство и изобщо не се сещат да кажат лоша дума за окупатора, напротив, интегрират го отлично.

Как става тази работа?

Да не са ги забелязвали, както виждате по изследванията на учените, е било доста трудна работа… Повече са от евреите, казва самият Фол. А евреите са били забелязани…