В първата част на този блог, наречена "Долината на тракийските царе" - http://alexandradelova.blogspot.com/2015/02/blog-post_20.html , си говорехме за историята на Одриското царство и за траките! Как са били описвани траките ли? За времето си те били високи, силни, стройни хора, руси или червенокоси, с прави коси, синеоки. Такива те си представяли и боговете си.
Траките били легендарно свирепи войни още от времето на Троянската война и били викани за наемници в гръцките армии. Те били и най-страшните гладиатори, като емблематично за това е името на Спартак. Според едно тълкуване в йонийски и по-късно в атически език, произходът на наименованието „траки” има смисъл на „смел”, „храбър”, което по-късно преминава в противоположно значение – „остър”, „див”, „груб” /лат. Thraci/, означава „диви”, „сурови” хора.
Тракийски воини
Те , обаче, също така, са измислили музиката и поезията. Те са воювали срещу хитреца Одисей в Троянската война. Те са преследвали Златното руно заедно с аргонавтите. Техен патент е най-голямото въстание в Римската империя. Тяхното име в днешния забързан свят носят една магистрала, един язовир, една марка бира, едно село, два града и няколко футболни отбора.
"Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа..." Г.С.Раковски
Преди две-три хилядолетия древните тракийски племена са обитавали територията на днешна България, както и обширни съседни райони на Балканския полуостров. Според старогръцкия историк и географ Страбон тракийските племена са 22 на брой, а според някои съвременни учени - около 80. Сред най-известните племена са тези на одриси, мизи, гети, даки, трибали, витини и др. За oтделни държавни образувания при тях имаме сведения още от средата на II хил. пр.н.е.
В книгата си "Неизвестното в българската история", част I на ректора на УАСГ доц. д-р инж. Добрин Денев посочва, че преди Месопотамия, Египет и Елада човешката цивилизация "има още един значително по-ранен адрес" - това е Черноморският регион.
Все повече археологически материал говори за пълната автономност на тракийската култура спрямо гръцката до епохата на разцвета на егейските полиси от V в. пр. Хр. Знаете ли, че всъщност, известният старогръцки и римски пантеон заимства една трета от своите богове от тракийските си съседи – Дионис , Арес (Марс), Загрей става Зевс (Юпитер), Бендида става Хера (Юнона) и пр.
Траките не само че обогатяват със своите богове и герои гръцката и римската митология, но дават и мистериите, сериозните култове и част от празничната система на Средиземноморието и Черноморието, която е съхранена в редуциран вид и сега.
Релеф от Пирея
Наред с археологическите разкопки и писмените източници и предания, тракийските култови обекти (могили, гробници, храмове, светилища) ни дават ценна информация не само за материалната, но и за духовната култура на траките, която е била на много високо ниво в древния свят.
Тракийската и Гръцката култура се развиват под влияние на Месопотамия, Персия, Египет и Микена. Паралелно с това обаче наблюдаваме и една неподражаема оригиналност в Древна Тракия, която е характерна единствено за нашите предци – траките.
Във връзка с това трябва да отчитаме също и обратното влияние от Тракия към околните народи, още повече, вече доста учени вече считат, че предпотопната култура и цивилизация в Причерноморието е била тракийска. Тази цивилизация е предхождала по време с няколко хилядолетия зараждащите се по-късно култури в Месопотамия, Египет и Гърция.
Ритон за вино, оформен като предната част от тялото на крилат свинкс от съкровището при с. Борово, датирано към втората четвърт-средата на IV в. пр.Хр. от времето на Одриския цар Котис I (383/5-359г. пр.Хр.). Надписи с неговото име има върху два от намерените съдове.
В тракийската религия с особена сила изпъква култа към Великата богиня-майка, свързана с плодородност и многообразието на света. По принцип Великата богиня е анонимна, но има много лица и локални тракийски имена – прозвища като Бендида, Котито, Брауро, Зеринтия, Хеката, Рея, Изида, Кибела, Мая, Артемида, Браурония (Брауро) и др.!
От тракийските изобразителни данни получаваме сведения за връзката на богинята Бендида-Котито и бика, като свещенно животно. Фактът, че редица предствители на Одриската династия носят името Котис, подчертава особената популярност на Богинята сред траките.
В елинския свят култът към Котито се разпространява по време на Пелопонеските войни (431 – 404 г. пр. Хр.). Впоследствие тя е позната в Атина, Коринт и Сицилия. Изключителният колорит на празниците в чест на богинята я прави популярна и често се споменава от римските поети Вергилий, Хораций и Ювенал.
Най-популярни от тези имена са Бендида, Котито и Кибела. През 2007 г. , при изкопни работи за строеж на хотел в крайбрежната зона на град Балчик е открит храм на богинята Кибела, който е единствения изцяло запазен на Балканския полуостров. Предполага се че храмът е построен в периода 280-260 г.пр.Хр. и е функционирал без прекъсване до края на ІV в. след Хр. – или повече от 700 години, т.е тук са се извършвали ритуали дори и след въвеждането на християнството като религия - цели сто години. Античната сграда е запазена с вътрешния си интериор.
Почитали са богиня Кибела в големи части на Мала Азия. Кибела е наричана още и Велика майка, Майка на боговете и всичко живо на земята, на възраждащата се природа и на нейното плодородие. Олицетворявала силите на природата, била покровителка на планините, горите и зверовете.
Статуя от храма на богинята Кибела , открит в Балчик
Храм на Кибела е открит от българските археолози при разкопки през 1974 - 2000 година също и при Езерния град – древното селище при Дуранкулашкото езеро. Неговата възраст е около две хиляди и петстотин години. Това не е сериозна възраст, защото до него е древно каменно селище на комай осем хиляди години. То е най-старото в континентална Европа.
Това селище е по-старо е дори от Варненския халколитен некропол, който се отнася към медно-каменната епоха (енеолита). Научният анализ с въглерод показва, че цивилизацията на територията на този некропол се е развила около 6 000 години преди новата ера. Това време съвпада с възникването на шумерската и асирийската цивилизации.
Ето как е изглеждал Островът, фотографиран от самолет в осемдесетте години на 20 век.. Снимката е от монографията "Дуранкулак" том 1, 1989, изд. БАН
На западния бряг на Дуранкулашкото езеро има землянки от първите земеделци на Добруджа (5100 - 4700г. пр.н.е.), могилни погребения от протобронзовата епоха (3500 - 3400 г.пр.н.е.) и късноантичен сарматски некропол. Там са разположени и некрополите, оставени от хората, населявали Големия остров в езерото. На Големия остров в Дуранкулашкото езеро се намира енеолитна селищна могила (4600 - 4200 г. пр.н.е.), която е паметник на културата с национално значение.
Тук се намира и най-старата улица в Европа. Тя е прабабата на всички европейски улици. Според Тодор Димов, ръководител на археологическите изследвания на обекта при Дуранкулашкото езеро, стените са били изградени с камък на около метър и половина височина. Отгоре са били надстроявани с ивици изсушена глина.
Проучените общо над 12 000 праисторически погребения, наред с некрополите от Девня и Варна, показаха, че западните брегове на Черно море са били люлка на най-древната протоцивилизация на човечеството.
А това са останки от храма на Кибела на Големия остров при Дуранкулашкото езеро.
Керамични фигурки на богинята, намерени на острова
Били са част от ритуалите, свързани с вярванията на жителите на Езерния град. Изобразяват женски фигури, вероятно на една и съща богиня. Прамайката на Света. Едно от първите пластични изображения на основен архетип:
Фигурата е знак на силна жена, физически здрава, с подчертани детеродни органи, със здрави крака, а бюстът, главата и ръцете са маркирани. Богинята е родителка. Тя олицетворява "чистото" раждане, "началото", "отправната точка"...Богинята е украсена с пръстени и герданчета - вероятен израз на преклонение чрез "кръга". Кръгът е знак или предусещане на идеята за кръговрата, за безкрайността... Върху гърдите на неизвестната богиня са чертани знаци, подобни на пиктограмите от Градешница - тя е била зована и молена. С нея древните хора са били в диалог.
В Езерния град са търсели връзка с Отвъдното както чрез Прамайката , така и с Бика. В един от гробовете погребението е извършено с две бичи глави. От 1204 гроба това е единственият случай. Вероятно става дума за специална отлика на покойника.
Сигурно е, че в Езерния град са приписвали на бика мистични свойства. Свързвали са го със свръхестественото, но по какъв начин, можем само да гадаем.
Автентичното име на това древно селище (съществувало от 5 400 до 4 100 години преди Христа) не е известно. Затова си позволявам, като журналистите, да го нарека Езерния град. За ориентация ще си позволя да припомня припомня, че:
- Преддинастичният период в древен Египет e по времето на ІV хилядолетие преди Христа.
- Шумерите се появяват в Двуречието около 3300-3200 години преди Христа.
- Финикийците се заселват в тяхната Финикия (по родови предания идват откъм Черно море) в ІІІ хилядолетие преди Христа.
- Израилтяните превземат Палестина през ХІІІ-ХІ век преди Христа.
- Върху територията на Езерния град при Дуранкулашкото езеро съществува без прекъсване древно селище в течение на около шест хиляди години (от 5400 година преди Христа докъм 1100 година след Христа, когато Първото българско царство е завладяно от Византия). Възрастта на храма на Кибела открит на острова е повече от две хиляди и петстотин години.
Спирала от златна тел (вероятно накит за глава) от гроб № 165 от некропола в Дуранкулак (средата на V хил. пр. Хр.) - култура Варна.
Ликът на Великата богиня-майка е често срещан по различни предмети на лукса и разкоша, присъства в украшения, ритони, фиали, сервизи, вази, апликации и др. Тя се явява покровителка на растенията, животните, природата, също на хората и човешкия род. Бди над плодородието, пазителка е на домашното огнище, закриля жените-майки и неомъжените девици.
Великата богиня е хранителка на обредите, с които избраниците се посвещават във вярата към нея, създателка е на онези, с които се извършва посвещението и свещеното предаване на властта и въвеждането в божествен владетелски сан . Затова особено важен е златният пръстен-печат, открит в малката могила край Шипка - Великата тракийска богиня връчва на царя символите на неговата власт.
Златен пръстен-печат от Малка могила. Снимка: Г. Димов.
Култът към Великата богиня-майка е един от най-древните при траките. Освен в Тракия, Мизия и Македония, той се изповядвал и от траките преселили се много векове пр. Хр. в Мала Азия. Траките, които през средата на V в. пр. Хр. се настанили в Пирея и Атина, без съмнение като колонисти занаятчии и търговци, успели да наложат нейния култ и на атиняните. За това споменава и философът Платон в “Държавата”. Той изтъква, че религиозната служба, ритуалите и празничната процесия в Атина се извършва от траки .
Светилища на Бендида имало също в Пирея, Лаврион, Саламин, гр. Филипи Македония и голямо множество в Тракия. Според римският историк Тит Ливий, храм в нейна чест се намирал на западния бряг по долното течение на р. Марица. Лукиян също споменава за храм на Бендида в Тракия .Артемида – Бендида се появява и в много тракийски оброчни плочки, както и по монети.
На неколкостотин метра от Мадарския конник до с. Мадара е открито и трако-римско светилище, издигнато в чест на богинята Бендида – Артемида. Там са открити и басейни-бани за ритуално къпане, както и множество оброчни плочки с тракийския херос, плоча с изображението на Дионис и други интересни находки.
Празненствата, посветени на Бендида- Котито, са ритуали, отличаващи се с оргиастични елементи. Те включват очищение, скок от скала в морето, мимове, подражаване рева на бик, екстатична музика. По време на тези празници мъжете носят женски маски, преобличат се в женски дрехи, имитират женско поведение.
Според Страбон тези празници наподобяват малоазийските оргиастически тържества и е възможно да са пренесени от там, защото много приличат на култовите практики в чест на Кибела. Есхил поставя богинята във връзка с Дионис и прави паралел между почитателите на Котито и на Дионис.
Етимологията на теонима има индоевропейски корен bhendh, - „свързвам”, „съединявам”, което дава представа за полисемантичния образ на богинята и като покровителка на брака от типа на Хера. Ловните умения, мрежата, копията, лъкът, бързината и животинските атрибути изграждат образа на Бендида като богиня въплъщаваща противоречиви митични роли. Всяка една нейна функция се допълва от нейната противоположност и може би затова копието ѝ е разчленено на две, да подчертае двойнствеността ѝ.
Триъгълник с точка означава богиня-покровителка, сигурен символ на женското начало и съответно на плодородието, а ромбът е символ на благоденствие.
Формите на приемственост между древните култури от бреговете на Егейско море (остров Крит, Балкански полуостров, Мала Азия) тепърва предстои да бъдат изяснявани. Днес, откриваме все повече аналогии между тези изконно местни култури в разрез с общоприетата История на Древна Гърция. Тук конкретно ни занимава първообраза на гръцката Артемида (претопен и в образа на редица други богини като Атина, Афродита и др.) - образа на Благата девойка Бритомарта, определяна като върховна богиня на Минойски Крит, микенската Повелителка на зверовете Потния Терон и Невидимата Афая от остров Егина.
Тракийският култ към Котито няма как да не предизвика асоциации с мита за критската девойка Бритомарта, получила по-късно гръцкото прозвище Диктина (тази на ловните мрежи), която преследвана от цар Минос се хвърля от една скала в морето и попада в мрежите на рибарите довели я в Гърция.
Бендида, рисунка върху кратер
Да! Трябва да знаем, че древните траки създават изключителна самобитна култура по време на бронзовата и желязната епоха (приблизително между II хил. пр.н.е и V - VI в. сл.н.е.)! Езикът на траките не е останал в писмен вид, макар че има автори, които са на противоположно мнение, което ще изложим по-нататък.... Всичко, което се знае за траките е от чужди писмени източници, най-вече гръцки и римски наблюдатели. Те пречупват разказите си през своята гледна точка и култура.
В древните писания са запазени малко думи от тракийския език. Известни са няколко кратки надписа, за които се предполага, че са на тракийски език. Текстовете са написани с гръцки букви, без разделяне на думите. Единият е на златния пръстен от с. Езерово, Първомайско, и другият – върху каменна плочка от с. Кьомен, Преславско. Надписът върху пръстена от Езерово също е на тракийски език, с гръцки букви. И за да се увеличат трудностите при разчитането в тях няма нито една тракийска дума, която да се среща другаде. Езиковият материал, с който днес разполагаме е: запазени наименования на реки, планини, божества, лични имена.
Пръстена от с. Езерово, Първомайско - по сведения на Херодот (V, 5) у някои тракийски племена е имало обичай, когато умре някой знатен тракиец, една от жените му и то тази, която се смята и докаже като най-любимата му, да бъде убита и погребана заедно с покойника. Проф. Вл. Георгиев счита, че съдържанието на надписа стои в тясна връзка със споменатия погребален обичай. Въз основа на това той дава следното тълкуване:
Текст: Rolistene, as Nerenea Tiltean ēskō arazea dō mean tilezuptam, iē eraz ēlta.
Превод: Ролистене, аз Неренеа Тилтеа умирам спокойна до (теб) моя починал съпруг, (аз) която децата отхрани (отгледа).”
Каменната плоча е открита през 1956 г., при разораването на невисока надгробна могила в местността Зуньово кладенче при с. Кьолмен, Преславско. Плочата, съдържаща надписа е била положена върху правоъгълна гробна камера в центъра на могилата. Трябва да отбележим, че надписът е бил обърнат навътре към гроба. В средата на камерата били положени кремираните кости на починалия тракийски аристократ. Освен това погребението съдържа глинени съдове, както и желязно и бронзово въоръжение. Според начина на изписване на буквите, надписът е датиран в VІ в.пр.н.е.
Изображение на Дионис върху сребърна антична монета
Все пак за гърците в древността, Тракия се е смятала за свято място, страна на светлината и истинската родина на музите, защото тукашните високи планини криели най-старите светилища на Кронос, Сабазий, Бендида-Кибела, Арес (Херос), Дионис. Според древните автори в Родопите е имало четири големи светилища: на Кронос, на Юпитер, на Уранос и на Дионис. Няма сведения дали са били свързани или са били на едно място.
Траките били единственият народ, който имал бог на магьосническата медицина Телесфор. Открита е неговата статуетка в Стара Загора. Виждаме го облечен като български селянин с ямурлук, вдигната гугла, с навуща и цървули. Траките са имали високо развита медицина. Те създали и науката за лекарствата – фармацията. Медицината им била водещата в света.
Проф. Петър Боев въз основа на костен материал, писмени извори, паметници на изкуството, тракийски погребения, маски, монети и др. установи, че по нашите земи са извършвани трепанации – операции на черепа, още в новокаменната / неолита / и в медно-каменната / енеолита / епоха. Такива операции е могло да прави само население с особено развита цивилизация и богата духовна и материална, многопластова култура. Първобитни народи не биха могли да ги извършват.
Проф. Боев установи още, че траките са правели същите операции. Интересното в случая е, че впоследствие същата техника при извършването на трепанациите са използвали българите в средна Азия и в Аспарухова България.
Тракийското име на Арес е Плейстор – подземно божество на войната, на необузданата войнственост, на кървавите сражения, което изисквало да му се поднасят и човешки жертви. В Елада, Арес бил почитан предимно от спартанците. Нашите предци траките са били легендарно свирепи войни, не случайно гърците наричат богът на войната Арес - нашественик от север.
Арес е може би най-почитания тракийски бог. Култът му се разпространява в Гърция и Рим, а хиляда години преди това е почитан и на остров Крит под името Арей. Тракийския бог на войната е присъствал ( под името Яриш) дори в пантеона на хетите, които са приемали всички божества на васалните народи. В хетската империя са влизали мизи и дардани поне от XV- ти век преди Христа.
За Арес може да се каже, че е най-дълго почитания бог в историята на човечеството. За първи път името му е документирано на златния пръстен от Мавро Спелио (2), Крит - XVIII- ти век преди Христа. За последно Арес е споменат като славянския бог на войната Яровит през IX-ти- XI- ти век, т.е. налице е традиция продължаваща около 2800 години...Името на Арес е свързано с нашата дума ярост, яркост. Арес означава яростния, воюващия, този с яркото ( кървавото) лице.
Винаги, когато се говори за тракийска религия, на първо място се цитира едно много известно сведение на Херодот за това, че от всички богове траките почитали само Дионис, Арес и Артемида, а царете отделно от народа си почитали Хермес и от него са извеждали своя произход. /31, 46/ Ние обикновено сме свикнали да възприемаме посочените богове като гръцки, главно по причина на българското образование, но истината е, че голяма част от боговете, известни от гръцката митология, са не само и тракийски, а точно тракийски божества, които гърците са си “присвоили”. Най-известният от тях е Дионис.
Древните автори свързват култа към Дионис, който влиза в Елада от север от тракийските планини. В трагедията Ватханги Еврипид описва, че тракийските жени били поклоннички на Дионис.
Гръцкият бог Дионис е сложен събирателен образ, свързващ тракийски и малоазийски влияния с местните елински религиозно-митологични традиции. Във Фригия също почитали местен вариант на Дионис, който се нарича Сабазий (Свободен) – бог на растителността, на плодородието и на лечението.
Изобразяван е също и като брадат мъж с фригийска шапка (като тази, носена от бог Митра и от френските революционери, в 1789 г.). Неговите атрибути са: еленова кожа, жезъл (тирс), лозова клонка, винена чаша и борова шишарка. У нас са намерени многобройни негови оброчни паметници във вид на ръце с благославящ жест, възприет, по-късно, в християнството.
От древността до наши дни Дионис се свързва преди всичко с Родопите. Това е неговата планина. А посочването на най-високата планина от Херодот в съобщението му за сатрите и бесите би трябвало да се разглежда като най-високия връх в тази планина. Със сигурност може да се каже, че светилището на Дионис е свързано с бесите. Нещо повече – то е пазено и обслужвано от бесите.
Култът към Дионис е оргиастичен по характер и изразява съединяване с могъщите сили на природата. Култовите действия се изпълняват от жени – менади и вакханки. В Родопите се намира общотракийското светилище на Дионис – ротондоподобен храм с открит покрив. То принадлежало на тракийските племена сатри и беси. Тук жрица предсказвала бъдещето и давала отговори на различни въпроси, подобно на оракула в Делфи. В това светилище е предсказана съдбата на двама велики мъже – Александър Македонски и Октавиан Август.
Светилището на Перперикон - храмът на Дионис се е намирал в граничната зона между беси и одриси, която е минавала някъде източно от днешния Кърджали. Това важно сведение ни е оставено от римски историк, Доин Касий, който разказва за похода на пълководеца Марк Лициний Крас в 29-28г.пр.Хр. Изпратен лично вече от самия Октавиан Август, той отнел от бесите храма на Дионис и го дал на другото голямо тракийско племе-одрисите. Цитираното историческо описание е важно доказателство за локализирането на светилището на Перперикон.
Реално погледнато, в древността , именно Тракия е бил изворът на знанието в древността. Траките са носителите на силата произтичаща от превъзходството им в знанията за света и живота. Дедите ни са притежавали стройни и близки до живота вярвания, познания за материалното, а също и умения да да развиват нови технологии.
Календар от V - VI век преди н.е. върху парче керамика или керемида, кв. "Лаута", гр. Пловдив, базиран на основата на движението на планетите и съзвездията. Трите основни древни календара са съчетани според археолозите в системата на траките - на Слънцето, Луната, планетата Венера, полярната звезда и някои от по-ярките звезди и съзвездия.
Затова говорят и съвсем конкретни факти:
1. Организираното земеделие се появява първо в земите на Тракия. Другите европейски народи ще започнат да култивират земята хилядолетия след дедите ни.
2. Организираното скотовъдство на Европа се появява и осъвършенства първо в Тракия.
3. Направата на каменни съдове (ритони) и фина, украсена, дори и позлатена керамика се наблюдава първо в нашите земи.
4. Обработката на мед започва в земите на Тракия. Най-ранното място на рудодобив използвано от енеолитния човек се намира в местността Ай-Бунар, Старозагорско. Рудното находище на Ай Бунар е считано за най-старото. От там съдим също и за високото ниво на организация, използваните за целта оръдия, божествения характер на работата, която са извършвали енеолитните хора, предпазните мерки и др.
5. Първото обработено злато е това от Варненският Некропол.
6. Тракийското племе халиби, описани от Ксенофон, като страховити войни с дълги копия, са първите ковачи на желязо в Европа. Още през второто хилядолетие преди Христа не дорийците, а траките халиби са били прочути ковачи на желязо (Фол. стр.24) и са имало много рудници (Страбон, География- XII).
7. Първата писменост, се появява в земите, населявани по-късно от тракийските племена. Върху намерените керамичните плочки на възраст от преди около 4000 г. пр. Хр., изработени от древните коренни жители на сегашните селища Градешница, Караново, Вълчи дол и др., както и да са се наричали те, са били изобразени пиктографски писмени знаци много преди шумери, египтяни и хети да го направят.
8. Първата организирана религия се появява в Черноморския регион, керамичните олтари от Неолита са доказателство за това.
9. Първото царско погребение е тово от Варненският Некропол. Пак във Варна е и първата погребална маска украсена със злато.
10. Първите масивни сгради се появяват на териториите, населени с траки.
Въз основа на археологическите данни, тази цивилизация на кореното население на нашите земи, както и да се е наричала тя, населявала територията на Тракия в епохата на енеолита (4600 - 4200 г. пр.н.е.), е предхождала по време с няколко хилядолетия зараждащите се по-късно култури в Месопотамия, Египет и Гърция.
В заключение може да посочим, че траките са най-старото население на Балканския полуостров. Уседналият им начин на живот и естественият процес на елинизация ги превръщат в носители на висока материална и духовна култура, а благодарение на ранната поява на племенни общности те стават важен фактор в историята на полуострова. Траките оставят изключително оригинална самобитна култура, в която традицията и асимилираното чуждо влияние създават естествена връзка между Изтока и Запада.
Не случайно в Тракия възниква най-древната световна цивилизация. Великите гърци: Пиндар, Есхил, Платон и др. твърдят, че името Тракия означава “страна на чистата наука и произлизащата от нея свещена поезия, че тя е духовна страна, място за учения и традиции, което показва появяването на световния божествен разум”. Затова първите големи поети и музиканти в света предхождащи и Орфей са траките: Тамирис, Музей, Лин и Амфоион.
ТРАКИЙСКИТЕ БОГОВЕ са били истински почитани в целия античен свят. Религиозната система на траките е политеистична. Широко разпространен е култът към тракийският конник, обикновено наричан херос, тоест герой, а понякога също бог или господар. В изображенията често е представен като ловец, който преследва с копие глиган и е придружен от куче.
Оброчна плочка на тракийски конник от с. Златна Панега, Ловешко, III в. Снимка: Архив „Труд"
Известният старогръцки и римски пантеон заимства една трета от своите богове от тракийските си съседи – неустоимия Дионис (Бакхус) , свирепия Арес (Марс), великия Загрей става Зевс (Юпитер), Великата богиня майка Бендида-Кибела става Хера (Юнона) и пр. Траките не само че обогатяват със своите богове и герои гръцката и римската митология, но дават и мистериите, сериозните култове и част от празничната система на Средиземноморието и Черноморието, която е съхранена в редуциран вид и сега.
Високо се е почитал и Дионис, богът на вечното сътворение и възраждащата се природа. Култът към Дионис се свързва и с друг митичен образ - Орфей, тракийски певец, лечител и птицегадател. Според легендите , той с песните си раздвижвал камъните и е построявал храмове със звуковете на своята лира.
следва продължение ....
