Българското културно влияние

Автор Костадин Костадинов

Източник: http://kostadin.eu/2015/05/24/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D0%B5-1/

Братята Кирил и Методий са едни от малкото в европейската история, чието дело е признато и почитано както от източната, така и от западната половина на разделената европейска цивилизация. Православната и католическата общност ги почитат съвместно като равноапостоли и закрилници на Европа, а за българите те са дори нещо много повече – основоположници на българския културен възход през ранното Средновековие, превърнал България в родоначалник, заедно с Византия, на славяно-византийската цивилизация. Във времето, когато нашата страна става една от трите основни сили на континента, тя доминира политически и военно над цяла Югоизточна Европа, а Балканският п-ов на практика става Български п-ов. Културната доминация на България обаче е много по-голяма и обхваща територията на цяла Източна Европа. Днес най-важното наследство от времето на тази доминация, оцеляло и до днес, е кирилицата.

Кирилицата е официална в България, Беларус, Босна и Херцеговина, Казахстан, Киргизстан, Македония, Монголия, Русия, Украйна, Сърбия, Черна гора и Таджикистан. Официална е също така и в частично признатите  републики Косово, Южна Осетия, Абхазия и Приднестровие. В Узбекистан, Туркменистан, Азербайджан, Латвия и Естония кирилицата е широко употребявана в обществото и се ползва с официален статут в някои обществени сфери, като образованието например. Особен случай представлява Монголия, където кирилската азбука е въведена през 1924 г. от монголските комунисти, управляващи под изключително съветско влияние. Такива са реалностите днес. В миналото обаче е имало периоди, когато кирилицата, а и глаголицата са били официални азбуки и в други държави.

Веднага след приема на Климент, Наум и Ангеларий в България през 885 г. учениците на солунските братя започват активна дейност за обучаването на нови книжовници. За нуждите на огромната по това време българска държава са нужни хиляди просветени проповедници на българското слово. Просветителската дейност на българите обаче не се се спира само до границите на тяхната държава. Още по времето на Борис I, но особено по времето на неговия син Симеон I Велики, българските мисионери се пръскат по всички славянски краища на Европа. Най-активна и най-позната е тяхната дейност в Киевска Русия и Сърбия, които трайно влизат в лоното на българското културно влияние, но не по-малки успехи постигат българите и в Хърватия, Полша, Чехия и земите на днешна Словения.

Единствено земите на бившата Великоморавия, унищожена и окупирана от унгарците, остават извън обсега на българската културна активност. Резултатите са изключителни. Още в писмо на папа Йоан Х от 925 г. се пише, че славянската литургия е станала изключително популярна в Далмация и Славония. Същият папа е принуден да издаде и була срещу „незаконният български епископ“ в Краков, който проповядвал на славянски. Пак по това време е основан от български монаси и един от най-старите действащи и до днес чешки манастири – Сазавския, който се превръща в център на славянската просвета в Чехия. Папството обаче реагира различно на българското мисионерство, което възприема като пряка заплаха за своето влияние сред славяните. 

За хърватите, по това време преки съседи на България и следователно най-податливи на българското влияние, папите правят нечуван компромис. Въпреки официалното непризнаване на българската писменост като канонична, те търпеливо се примиряват с използваната глаголица в Хърватия, която се утвърждава като държавна и богослужебна азбука. Нещо повече – през 1248 г. папа Инокентий IV дава специално разрешение на хърватите да използват глаголицата и езика си в богослужението. Дори, за да контролират все пак съдържанието им, глаголически книги започват да се печатат в Рим. Значението на този акт се разбира само, ако се добави, че употребата на местни езици в католическото служение се разрешава едва на Втория ватикански синод (1962 – 1965). 



Башчанската плоча (11 век), намерена на остров Кърк, Хърватия — е един от най-старите запазени ранно-глаголически текстове, написан на старобългарски език. Текстът на плочата разкрива много за устройството на Хърватската Държава по времето на Крал Звонимир, а в самият текст се среща българската титла Жупан.

Съвременните изследователи приемат, че азбуката, носена от братята в Моравия, е Глаголицата, което се потвърждава от широкото й разпространение в Далмация и Хърватско. Именно там, в Моравия и в съседната й Далмация, делото им е оставило дълбоки следи, а Глаголицата или наречена още Буквица, е намерила най-траен прием и е била в употреба цяло хилядолетие - до началото на 19 в.

Така глаголицата оцелява в Хърватия и до най-ново време – днес глаголицата се ползва в богослужението от хърватските католически свещеници, издават се книги на глаголица, а на о-в Крък в Далмация тя се използва съвместно с латиницата. По-отдалечените от България словенски, чешки и полски земи имат друга съдба. Българските мисионери в словенските земи са изгонени от германците, а книгите им изгорени, още в кр. на Х в. В Полша борбата с българските епископи в Краков е по-трудна, но и там папството постига успех. След 1018 г. и падането на България под византийска власт помощта за българските мисионери секва и към средата на XI в. и тази българска мисия е смазана. 

В Чехия обаче делото на отците от Сазава оцелява. С помощта на местните славянски князе монасите от манастира поддържат кирилската просвета чак до XIV в., когато помощ им оказва не друг, а самият император на Свещената римска империя – Карл IV Люксембургски. Просветеният монарх е и чешки крал и, въпреки че е немец, полага огромни грижи за образоването на своите славянски поданици. Освен че подпомага Сазавският манастир, през 1347 той основава и манастира Емауци на Слованеч, близо до Прага. За вторият той вика специално подготвени монаси-бенедиктинци от Далмация, образовани с глаголическо писмо. Манастирите веднага стават център на славянската литургия и просвета, издават книги и обучават ученици. Именно в Емауци библията се превежда за първи път на старочешки през 1416 г., като за целта се използват както кирилицата, така и глаголицата. Това славянско просвещение продължава до нач. на XV в., когато след края на Хуситските войни немските кръстоносци подлагат на изтребление всички чешки просветители. И двата манастира са изгорени, но съвременна Чехия се гордее, че началото на нейното възраждане започва именно от тях.

Още в две държави българското начало в културата се оказва решаващо за тяхното по-нататъшно развитие. Влашко и Молдова, възникнали като периферни български държавни образувания през XIV в., не просто ползват кирилицата. Те имат за официален език българският от самото си създаване до 1716 г., когато под гръцко влияние е въведен влашкият диалект. Въпреки това кирилицата остава до 1861 г. като официална държавна азбука, а българският език се запазва като богослужебен в румънската църква чак до 1917 г.

Една друга държава, Литва, която през XIV в. съвсем неочаквано се издига до ранг на първостепенна европейска сила, също попада, макар и за кратко под българско влияние. По това време литовците са все още езичници и водят ожесточени войни както с православните си руски съседи, така и с католическите немски и полски феодали. Въпреки войните обаче литовските съседи не спират да се състезават за културно влияние над великото княжество. Прозорливите литовски князе усещат тройната опасност от асимилация и дават преимущество на българските мисионери, действащи в тогавашните южни райони на държавата, в днешна Буковина. Българските книжовници поемат в свои ръце официалната кореспонденция на княжеския двор с чужбина и за около 50 години българският език и кирилицата стават официални в Литва. След приемането на католицизма през 1387 г. обаче българският език е сменен от полския, а кирилицата е изхвърлена от употреба.

Последното място, където българското влияние през Средновековието е отчетливо, е Албания. През XV в. под водачеството на Георги Кастриоти – Скендербег албанците водят отчаяна борба с настъпващите турски завоеватели. Официалният език на канцеларията на албанските князе от този период е българският, а в албанските отряди се бият и хиляди българи, особено плътно населяващи по това време южните албански краища. Интересен факт е, че за преговорите си със Скендербег германският император Сигизмунд изпраща като свой представител Фружин, син и престолонаследник на последният български цар Иван Шишман. Падането на албанските земи под турска власт в средата на петнадесетото столетие и последвалото бързо ислямизиране на албанците затварят и тази страница от историята на средновековното българско културно влияние.

Последното, и може би най-неочакваното място, където се откриват следи от делото на Кирил и Методий и от българската културна дейност дори не се намира в Европа. Манастирът „Св. Екатерина“ в планината Джебел Муса (Планината на Мойсей) в Синай (Египет), е най-старата действаща монашеска обител в света. Създаден през VI в. по времето император Юстиниан, той развива изключително активна мисионерска и просветителска дейност. Едно от най-свещените места за християнските поклонници заради вярата, че именно на планината над него Мойсей е получил скрижалите с десетте божи заповеди, той бързо привлича десетки българи след приемането на християнството през 864 г. Постепенно в него се оформя глаголически и кирилски скрипториум, основан от български монаси, които преписват и превеждат стотици евангелски текстове. За мащабите на тяхната дейност говори факта, че от запазените до днес в манастирската библиотека около 3000 ръкописа, над 300 са кирилски и глаголически манускрипти, писани между X и XII в. 
 

Манастира "Света Екатерина", Синай.

Мащабите на българското културно влияние отдавна са надхвърлили тесните политически граници на българската държава. Толкова много са ги надскочили, че ние, днешните недостойни наследници на нашите предци-титани, дори не знаем за пълните мащаби на тяхното грандиозно дело. В дни като празника на българската просвета и култура 24 май когато за малко и за кратко си припомняме общоизвестните факти за живота и делото на солунските братя, винаги пропускаме да разкажем за продължението на тяхното дело извън България.

Хилядите незнайни български следовници на кирило-методиевата апостолска дейност, които разнесоха учението на равноапостолите из целия славянски свят, превърнаха България в център на една нова, трета цивилизация в Европа. С тяхната упорита просветителска дейност бе преобразен източния край на континента и цели народи бяха спасени от асимилация и претопяване. Защото българското влияние не целеше власт и налагане на политически цели подобно на Римската курия и Вселенската патриаршия. По мирен път и с мисионерски плам то даде основата за самостойното развитие на почти всички съвременни държави в днешна Източна Европа.

Тема за размисъл:

Градешница празнува край паметник на първата писменост в света

---

Криводолското село Градешница има привилегията да празнува 24 май край паметник на първата писменост в света. На мегдана се издига монумент, на който скулпторът Николай Гърков е имитирал глинената плочка с пиктограмни знаци, открита през 1969 година от археолога Богдан Николов в местността "Градището" край селото. Според учени уникалният артефакт е от ранната каменно-медна епоха. Системата от символи по плочката представлява протописменост, с която древните жители, обитавали района са предавали и съхранявали информация.

А редица световни експерти са на мнение, че върху плочата е изписан първия завет между Бога и човека в цялата световна история на цивилизацията и религията. Прочитът на знаците, извършен от изследователя проф. Стефан Гайд също е част от монумента. Преводът му гласи: "О, Триединни Боже, който обитаваш в Тракия. Свидетелствам Истинно и (обричам се да ти) принасям дарове, велики Божий Сине. И само теб (ще) величая. О, избави ме!" Паметникът е изграден с даренията на проф. Петко Петков - дългогодишен преподавател в стопанската академия в Свищов и на бизнесмена Петко Хаджийски.“

Находката доказва, че нашите предци, които са обитавали този район, са имали писменост 20 века преди изграждането на пирамидите и преди клиновидното писмо от Шумер”, разказва с гордост кметът на Градешница Магдалин Сълков. Древната плочка е избрана за символ на Градешница. Тя присъства и на знамето на селото.

“Ние сме от малкото села, които имат знаме и герб”, казва местният първенец. Заради откритата историческа находка в селото всяка година се провежда Ден на писмеността на хубавия площад, изграден през 2009 г. по програма “Красива България”. Селото се слави и с богатата си библиотека. В читалището се съхраняват 10 000 тома разнообразна литература, само в общинския център Криводол има повече, добавя кметът.

СРЕДНОВЕКОВНИ БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА

Източник:http://www.bulgaria-is-alive.com/izdelia-2-2.html

Изворското съкровище от втората половина на ХIV в.

Изворското съкровище е открито през 1994 г. в близките околности на Варна и предадено в Националния исторически музей, където може да се види и днес. Направените допълнителни разкопки доказаха неговата автентичност. Съдържа торкви, гривни, обеци-наушници и пръстен от злато и сребро, както и златна монета на император Андроник II с Андроник III. Особеното му място след големите средновековни съкровища се определя както от точното му местонамиране, така и от значителния брой обеци и наушници - общо 16.

Като обем съкровището заема средно положение в редицата от големи съкровища от втората половина на ХIV в. От масовите типове накити обаче го отделят скъпите метали, както и присъствието на торквите, които се приемат за белег на знатност. Това ни насочва към хипотезата, че съкровището представлява укрити в смутни времена семейни накити на дребен местен болярин.



Обици-наушници от Никополското съкровище

Преглед на историческите събития от втората половина на ХIV в. в този край, които могат да са причина за трезорирането на съкровището, показа, че такива събития са само три. Две от тях са в самия край на века - походът на Али паша към Варна през 1388 г. и действителното завладяване на Добруджанското деспотство след 1393 г. и тогава няма начин да обясним отсъствието в съкровището на харатерните за края на ХIV в. накити.

Най-ранна е обсадата на Варна от войските на савойския граф Амедей VI - 25 октомври - 18 ноември (21 декември) 1366 г. Същинските военни действия, изглежда, продължават само между 25 и 29 октомври, когато са изпроводени пратеници за преговори в Търново. След тази дата военните действия са прекратени. Към трезорирането на Изворското съкровище в периода 25-29 октомври 1366 г. ни насочва отсъствието в съкровището на характерни за края на на ХIV в. типове накити като боздугановидните наушници с богата украса, кухите торкви, масивните гривни, така добре познати от останалите големи съкровища и гробни находки.

Съкровището от гр. Никопол, XIV-XV в.

Съкровището е открито случайно през 1971 г. в местността Харманлъка, на около километър източно от дунавския град Никопол. Накитите от Никопол приличат на тези, които носели знатните българи, изобразени по стенописи с малкото запазени църкви от Второто царство - при Калотина, Земен, Бояна. Вероятно Никополското съкровище е фамилна ризница, заровена при османското нашествие или по-късно, когато животът на оцелелите знатни българи станал още по-несигурен.

В бронзов съд били заровени 320 г. златни и 3.5 км сребърни предмети. Повечето от тях са накити - чифт тежки златни наушници, златни гривни, златна огърлица с висулки, сребърни торкви (нашийни гривни). Заедно с накитите са намерени и 157 разнообразни златни и сребърни копчета и висулки, предназначени за украса на дрехи. Торквите свидетелстват, че притежателите на съкровището са били знатни хора, тъй като торквата в средновековните, както и в древните общества, е инсигния - знак за високо обществено положение.
Към съкровището принадлежат и съдове от благороден метал - две кръгли сребърни тасчета с посветителски надписи на български език, и голям сребърен елипсовиден тас от сребро с позлата. Сред съдовете има и две сребърни лъжици с изящни дръжки, на които е гравирано името Балин. Това навярно е името на последния собственик на скъпоценностите. Лъжиците са датирани към XIV в.

Варненското златно съкровище от средновековни накити

Находката е открита в южната част на града и включва 3 златни пръстена, 2 обеци, колан, диадема и множество златни монети.
   
    По думите на директорът на Регионалния исторически музей д-р Валентин Плетньов  съкровището датира от втората половина на 14 век - времето на българските царе Михаил и Иван Александър. Според археолога предметите са били скрити от турските набези малко преди завладяването на България.

Средновековна съкровищница

На вниманието на посетителите в Археологическия музей Варна е показана и най-голямата сбирка на Балканския полуостров от златни и сребърни накити от ХIII–ХIV в. Това са няколко съкровища – великолепни образци на средновековното златарство, открити при с. Долище, Варненско. Състоят се от гривни, огърлици, обеци, пръстени, апликации от прочелник.

„Съкровищата на средновековна България”

Гривните са от висококачествено сребро, плетени, с плоски краища. Обеците се отличават с разнообразие на формите и украсата, изпълнена с филигран и гранулация. От съкровищата са и две позлатени сребърни нагръдни иконки с надписи на гръцки език. Те са с релефни изображения на Благославящия Христос и светците Св. Георги и Св. Тодор Стратилат.

Все от същите съкровища са и мъжките колани, изработени от червена, златотъкана коприна. Те са украсени със сребърни позлатени апликации и имат токи и накрайници с геометрични и растителни орнаменти, змейове и лъвове.

    

Отделно са представени накити, намерени във Варна и околностите. Специално внимание предизвиква женския сребърен колан, златните плетени гривни и златния пръстен печат.

Златното съкровище от Преслав

Преславското съкровище е българско средновековно съкровище, датирано към 10 век сл.Хр., открито през 1978 г. край Преслав.

Съкровището е едно от най-големите със съдържащите се в него над 120 златни и позлатени украшения: златна диадема, огърлици, медальони, обици, копчета, пръстени и плочки от 14- и 22-каратово злато. За обработката им са били използвани клетъчен емайл, перли, аквамарин, планински кристал и други скъпоценни камъни. Сред накитите има от 10 век, изработени в Константинопол и Преслав, както и такива от 3 - 7 в. Правят впечатление християнските сюжети и символика.

Съкровището е открито случайно през 1978 г. в местността Кастана. Разкопките показват, че то е укрито в пещта на малка къща в предградията на средновековния град Преслав, вероятно при превземането му от киевските или византийските войски, съответно през 969 г. и 971 г.

В началото на XX век (през 1901 или 1902 г.) край с. Врап, Албания е намерено съкровище. В крайна сметка всички предмети с изключение на два (една купа в The Walters Art Museum, Балтимор (Baltimore), Мериленд, САЩ и един бокал в Археологическия музей (Archaeological Museum), Истанбул, Турция), са се отзовали в The Metropolitan Museum of Art в Ню Йорк. Общото им тегло е 6.9 кг: 5,5 кг злато и 1,4 кг сребро.

Съкровището от Врап

Съкровището от с. Врап и Ерзеке в днешна Албания, е българско и се свързва с Кубер. Находките и предметите в него приличат на другите български съкровища от Дунавска България и Стара Велика България, вкл. и тези, свързани с Кубрат и Аспарух, съответно в украинските села Малая Перешчепина и Вознесенка, с Наги Сент Миклош българско златно съкровище, с Преславското златно съкровище и находки от района на Плиска-Мадара-Шумен, с Добруджа и т.н

Съкровището от Велино

Съкровището от Велино, Шуменско, намерено при разкопки на погребение от некропол е много близко по изработка със съкровището от Врап, което подтвърждва българския произход на артефактите от Врап.

Aпликацията принадлежи към коланен накит, който представлява знак за ранг в прабългарската езическа идеология. Материалът и художествената стойност на изработката показват, че притежателят е имал висок статус. Украсата е зооморфна –  образът на грифон е предаден ажурно в полето, затворено с рамка. Символиката на грифона носи дълбок смисъл, свързван с царската идеология още от Древния Изток. Характерното е, че той се среша и в много произведения на Евразийските степи от І хил пр. Хр., както и по-късно сред народите на Преселението, но особено място заема той в изкуството на аварите. Обикновено този тип украса с грифон върви заедно с апликации украсени с растителни и геометрични мотиви в стила „грифон-повлек”, характерен за аварския стил от веремето на Втори аварски хаганат. Украсата на апликацията намира много близък паралел с украсата на златния колан от съкровището от Врап, Албания, свързвано с прабългарите на Кубер и аварската металопластика.

 

Намирането на все повече произведения в този стил по днешните български земи показва, че те навлизат след разпада на Аварския хаганат по времето на хан Крум, но също така и че е възможна тяхната изработка и по нашите земи.

  БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА
ОТ ВОЛГА

СЪКРОВИЩЕТО НА КУБРАТ!

Съкровището от Мала Перешчепина или Перешчепинското съкровище е най-значимото българско съкровище и едно от двете (с Нагисентмиклошкото) извън съвременното българското землище. Значението му се определя от факта, че в съкровището е дешифриран мечът на Кубрат с дължина 94 см. Изработен е в Източната Римска империя, и е подарък от император Ираклий на зет му от 30-те години на 7 век.

През 1912 г. в пясъчните дюни на река Ворскла край село Малая Перешчепина, на 13 км южно от град Полтава в днешна Украйна, е открито съкровище, датирано от различни изследователи към средата на 7 век до началото на 8 век. То е изключително богато и се състои от повече от 800 основно златни (25 кг.) и сребърни (50 кг.) предмети. Голяма част от находките, съдържащи шедьоври на византийското и персийското ювелирни изкуства, се съхраняват в Ермитажа. През 1984 г. Йоахим Вернер разчита монограмите на два от пръстените като „Ккубрату“ и „Кубрату Патрикиу“, с което свързва археологичния обект с Велика България. Съществува и хипотеза, че той е свързан със смъртта на Кубрат или дори е мястото на неговото погребение.

NGO Raises Funds to Rescue ‘Bulgaria’s Stonehenge’: Ancient Thracian Stone Circle (Cromlech) at Staro Zhelezhare

Archaeology in Bulgaria

Bulgaria's Latest Archaeology News, Top Archaeologists & Museums

NGO Raises Funds to Rescue ‘Bulgaria’s Stonehenge’: Ancient Thracian Stone Circle (Cromlech) at Staro Zhelezhare

May 8, 2015 · by Ivan Dikov · in Ancient Thrace, Antiquity ·

The Ancient Thracian Stone Circle (Cromlech) at Bulgaria’s Staro Zhelezare after its discovery and excavation by late Bulgarian archaeologist Georgi Kitov in 2001. Photo: Georgi Kitov/Staro Zhelezare Facebook Page

A Bulgarian NGO has managed to raise a considerable sum of money to fund the rescue excavations of the so called “Bulgarian Stonehenge” – an Ancient Thracian stone circle (cromlech) at the town of Staro Zhelezare near Hisarya in Southern Bulgaria.

The 6^th century BC megalithic structure, which was an Ancient Thracian observatory, was discovered in 2001 by late Bulgarian archaeologist Georgi Kitov. (Note: in Bulgarian, as in some other European languages such as French, Spanish, and Italian, this stone circle structure is described with the Welsh word “cromlech”, which usually stands for a dolmen in English – see the Background Infonotes below.)

In the 15 years, since its discovery, however, the Bulgarian Stonehenge has been largely abandoned to the mercy of looting treasure hunters and the weather, and is now in a terrible condition.

As in the spring of 2014, Bulgaria’s Ministry of Culture said it could not provide funding for the rescue and further excavations of the Ancient Thracian megalithic observatory, local residents have set up a foundation to to save the unique archaeological site.

The Ancient Thracian Stone Circle (Cromlech) in Bulgaria’s Star Zhelezare in March 2014. It has been largely abandoned to the mercy of looting treasure hunters and the weather since its discovery in 2001. Photo: Staro Zhelezare Facebook Page

The NGO has already raised BGN 14,000 (app. EUR 7,100) out of a total of BGN 19,000 (EUR 9,700) needed for the rescue excavations of the cromlech at Staro Zhelezare, lawyer Alexandra Delova from the foundation has told Radio Plovdiv.

Delova says that her organization expects to receive a permit for archaeological excavations within 10 days; once the permit is issued, the Ancient Thracian site will be excavated in August 2015 by a team led by renowned Bulgarian archaeologist Prof. Diana Gergova.

The largest donation for the rescue of the now dilapidated ancient megalithic observatory, BGN 10,000 (EUR 5,100), has come from a large international corporation, while locals and especially Bulgarian immigrants living abroad have donated another BGN 4,000 (EUR 2,000).

The NGO has asked Hisariya Municipality to provide the remaining BGN 5,000 (EUR 2,500) but Delova says that it should be able to raise the money even if the local authorities fail to contribute.

Part of the funds raised by the foundation were used in the fall of 2014 to carry out a preliminary exploration of the mound called Cholakova Mogila where the Ancient Thracian cromlech (stone circle) is located.

The Ancient Thracian mound known as Cholakova Mogila created by the Thracians when they buried their stone circle observatory at Staro Zhelezare. Photo: Staro Zhelezare Facebook Page

The dimensions (in meters) of the Cholakova Mogila Mound and the Ancient Thracian Stone Circle (Cromlech) at Bulgaria’s Staro Zhelezare. Photo: Staro Zhelezare Facebook Page

Unfortunately, after its discovery in 2001 the impressive archaeological site was left with only a the temporary shelter which lasted only a year.

“For 12 years nobody had done a single thing, nobody had cleaned the mound, there was a dump site nearby which was about to engulf it in a year or so. While this is a unique archaeological site, it now consists of a pile of fallen stones, with a puddle in the middle when it rains. Unless urgent measures are taken, there will soon be no cromlech but a swamp,”  concludes Alexandra Delova.

In 2014, Bulgaria’s Ministry of Culture suggested that the site be buried because there was no funding for its conservation. Now thanks to the efforts of the local activists, it seems that the Bulgarian Stonehenge at Staro Zhelezare will be rescued and may even become a major cultural tourism site.

Similar megalithic cromlechs (stone circles) have been found in the southernmost parts of Bulgaria – in the Eastern Rhodope Mountains and in the Strandzha Mountain. However, the Ancient Thracian stone circle near Hisariya is truly unique, and not only for this part of Bulgaria.

If you wish to support the rescue and further archaeological exploration of the Ancient Thracian cromlech (stone circle) at Bulgaria’s Staro Zhelezare, you can make a donation at:

Bank DSK Jsc, Currency: BGN
IBAN: BG84STSA93000021816885
BIC: STSABGSF
Foundation “Let’s Save the Cromlech at Staro Zhelezare”

Paypal: kreksofin@gmail.com
Slavyan Stoyanov, Founder of the Foundation

Background Infonotes:

Cromlech (from Welsh) is a term describing prehistoric and ancient megalithic structures. In English, it usually stands for dolmens, prehistoric single-chamber stone tombs. However, in some other European languages, including Bulgarian, French, Spanish, or Italian, cromlech stands for prehistoric megalithic structures known more commonly known in Enlgish as stone circles.

The Ancient Thracian Cromlech (Stone Circle) in the town of Staro Zhelezare – also known in the media as “the Bulgarian Stonehenge” – is a an Ancient Thracian megalithic observatory located 12 km away from the southern Bulgarian town of Hisarya, and 10 km southeast of the Thracian cult temple at Starosel. The Ancient Thracian cromlech in the town of Staro Zhelezare consists of 24 erect megalithic slabs (of which 2 are missing) of various sizes arranged in a proper circle.


They are believed to have been used by the Odrysians (Odrysae), the most powerful Thracian tribe which created the Odrysian Kingdom. The stone circle was covered buried under a man-made mound known today as Cholakova Mogila by the Thracians after they stopped using it. The mound itself is 45 meters in diameter, and the stone circle measures 6 meters in diameter.

The Staro Zhelezare Cromlech (Stone Circle) was discovered in 2001 by late Bulgarian archaeologist Georgi Kitov. Fragments of ceramic vessels found after digging up the mound above the cromlech were dated to the beginning of the 5^th century BC, while the cromlech (stone circle) itself is dated to the 6^th century BC. It is the only cromlech (stone circle) of its kind found in the northern part of today’s historical and geographic region of Thrace (Trakiya) known as Upper Thrace. Similar stone circles have been found in the very south of Bulgaria – in the Eastern Rhodope Mountains and in the Strandzha Mountain.

Archaeological and astronomical research indicates that the cromlech (stone circle) near Staro Zhelezare was used by the Ancient Thracians as an astronomical observatory to measure the year cycle, equinoxes, and solstices which played an essential role in the rituals and economics in the Thracian calendar. The different phases of the Sun God were followed by the Thracian priests while the regular Thracians provided sacrifice gifts.