Момчил Йончев - Големите лъжи в българската история - Унищожението на тракийската цивилизация

Най после един свестен филм.....БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ, изложена ВЯРНО, разбрано и накратко!!!
Заслужава си да го изгледате!!

По следите на египетските култове в Тракия

Източник: http://d3bep.blogspot.bg/2011/10/blog-post_19.html

В тази, а може би и следващата статия ще помогна малко на тия, които още се лутат и се чудят, има ли какво египетската идея да търси при тракийската… Ще разгледам някои свидетелства. Някои твърде важни свидетелства, които за съжаление в моя основен труд по обективни причини оставих слабо засегнати. Просто, насоката е друга и чак такова навлизане в отделни подробности ен е необходимо.

Но пък тъкмо ще имам какво да си говоря с вас, нали?

И така , основният въпрос… Връзка, казваш, между траките и Египет. За какъв изобщо Египетски култ си говорим. Знаели ли са траките де е туй Египет и те чували ли са някой си египетски култ? С един бръмбар култ ли ще правим?

Още с тая статия обявявам на тоя въпрос смъртна присъда. При това тук ще формирам малки, откъслечни части от цялата картина на египетските култове по нашите земи.

Малки, откъслечни… А да, също така много и неоспорими.

Македонските египетски култове

Ще отговоря, ползвайки предимно два ключови източника. Първият от тях е студията: Египетските култове в древна Македония през елинистическата и римската епоха, на  Георги Митрев.

Авторът е отделил особено внимание на проблема с Египетските култове. За него, а и не само, сераписовият култ е македонска модификация на озирисово – дионисиевия. Основно впечатление на него му прави, че след завладяването от Рим, египетският култ към Серапис се обогатява. Добавя се и името Озирис, като знак, че римляните искат да въведат разграничение между македонско – птолемеевият Серапис и Озирис. Буквално зад македонският египетски култ кристализира и чист египетски култ в добавка по времето на Рим.

Отгоре на това, имената на посветителите в култа са македонски и тракийски, няма римски, няма и гръцки – авторът превежда като доказателство ’Αλέξανδρος, Δημήτριος, Νίκαια и Γουρα, като в групата виждате и ранен образец на Димитър(или Деметрии). На този фон авторът твърди все пак че култът е римски, имайки основанието на голям брой римски имена. Те обаче не са на посветители, а са на дарители, или длъжностни лица.

Интересен факт: съхранен е надпис за посветените в тайнството на Озирис в Серапеума. Наричат се „Озирисови Мисти”( Едсон, 1972, № 107). Едснон превежда и един от надписите в Тесалоника като „сдружение на трескевтите и сикобатите на Херманубис”( № 220), а друг надпис за жреци на египетските богове, като sεραφόροι – хиерафори(№ 58). Това като че ли малко води към едни странни тракийски имена на обреди и свещенослужители.

В Тесалоника е имало огромен храм на Серапис, Озирис и Изида, по съвместителство и с култ на Анубис, който е играел изглежда и ролята на център на града. Даже е имал обор за свещените бикове. Според надписа на Флавия Фила в Серапеума са се съхранявали статуите на цезарите, т.е. играел е ролята на безспорен център на града, в Римският свят правото да се съхраняват статуи на консулите или императорите било особено право, което изобщо не било давано на всеки град., Е , Солун го е имал, и от не къде да е.

 

Епиграфиката и археологията свидетелства за специална връзка, която Филипи, популярният покрай така нареченият апостол Павел и римските граждански войни град, имал със Изида. Съхранено е свидетелство на Луций Титоний Суавис, който упоменава, че със собствени средства е изградил маса и базата й за храма на „Изида царица”.

По нашите земи по поречието на Струма са съществували храмове, по – специално общ на Изида и Серапис, както свидетелства епиграфията и посветителските плочи, и отделен, в близост – на Хор Харпократ, който в района често се е отъждествявал например с Асклепий. 

Има изолирано свидетелство и за храм на египетските богове в Берое – засега без археологически следи. Храмове на Изида/Серапис е имало също така около Битолоя и Прилеп и на редица други места, които не попадат пряко в нашите днешни земи.

Изобщо почитането на египетските божества в района не само, че не е било спорадично, но даже е стигало до неочаквани подробности. Паметниците – надписи, стели и прочие са благодарствени, в някои случаи посветени на бога заради сън – често срещана египетска практика, дори Сфинкса стиска в краката си „стела на съня”, има оброчни подаръци и дори такива, според предсказание.

Даже божества, които в Египет се смятат за второстепенни, се срещат в надписите от района, например Тот в Амфиполис.  „Сакралната същност на съня била олицетворявана от египетския Тот, който в един надпис от Амфиполис е почетен от негов жрец като “бог-демон на съня Тот” /Пердризе, 1898, стр.350-353/.”

И по – на север….

А ако това е интересно, още по – интересна е покойната професор Маргарита Тачева, с нейната книга „История на източните култове в долна Мизия и Тракия, V в. Пр. н.е. – IV в. от н.е.». Книгата е антикварна рядкост, но е великолепна с това, че е 500+ страници, и близо 1/3 се отделя на египетските култове, като изобщо се почва с тях. Важното в нея е това, че тя изобщо не фантазира. Всъщност тя очевидно не е египтолог и дори не показва някакво възхищение пред Египет. Дава реални паметници, включително и непубликувани, местоположение, инвентарни номера, чете, превежда , анализира и твърде често поставя под съмнение.

В книгата й страниците са много, но фактите също са много. Там са описани 58 (ПЕТДЕСЕТ И ОСЕМ) египетски паметника по нашите земи от гръкоримската епоха. Повечето са епиграфски, тоест надписи върху камък и изобщо не будят съмнение. От анализираните авторката е поставила 7 под съмнение, предимно считайки че предишният преводач неправилно е разчел име на египетско божество и е предложила неегипетски превод. Остават 51 неоспорими паметника, като книгата е с данни, може би по – възрастни от мен, т.е. неактуална, с непълен списък на откритията, и при това в ограничен отрязък от време.

Интересното е, че много от тях са непубликувани - вероятно някои и до днес, а има и няколко официално обявени за загубени. Как се губи паметник в музей, не смея да питам.

От изключителен интерес за мен представлява това, че авторката абсолютно и неоспоримо е отъждествила добре познатата тракийска практика с отпечатъци на крака с култа към Серапис/Озирис, и дори еднозначно ги класифицира като крака на Серапис, обвързвайки ги с надписани образци от Средиземноморието. "Отпечатъците" от стъпала са буквално характерни за множество тракийски погребения от епохата. Според авторката това е средиземноморска практика в чест на Серапис.

На практика тя буквално разбива представите ни за древната  религия, представяйки в допълнение към предходната теза неоспорими доказателства за храмове на Изида и Серапис в Томи и Месемврия, като и на двете места за храма на Серапис в надписите се говори като за място за съхранение на архива на града или на място за извършване на важни обществени прояви с колегия жреци, т.е. имаме не просто храм, а буквално неформален център на града. Надписите , на които тя дава над 90% вероятност да има храмове на египетските богове са тези от Дионисопол(Балчик), Беломорската Маронея – градът на Марон и Перинт. Пак според епиграфиката тя допуска, вече не толкова категорично, египетски храмове в Улпия Ескус(Гиген) и Сердика.

Интересното е, че Гиген и Дионисопол бяха мощно подковани от египетски находки в територията си. Центрове само на находки няма да споменаваме, днес ще говорим само за храмове. Но когато в писмено твърдение за египетски храм се натъкнеш при разкопки на мястото на очевидни египетски находки, нещичко прещраква, нали?

И говорейки си за храмове, ще пропусна да вкарам подробно в играта и нумизматиката, защото ще стане страшно с монетите например на Серапис с храм от Деултум, Анхиало, последното подкрепено с плоча с краката на Озирис при погребение в съседство, в самия храм - изобразен на снимката - посветителен олтар на вселенската майка Изида и Серапис и плоча с дарение към храма, храмът от Аполония, подозиран в епиграфията, с намерена голяма статуя на богината и прочие… 

Или да се запитаме, къде ли е била положена голямата, созополска статуя на Изида... И прочие, неоспорими неща. Ще се придържаме предимно към текстовете.

После авторката е отделила специално внимание на синкретизма. Археологически авторката открива по нашите земи синкретизъм на Изида с Деметра(който е неоспорим, Деметра не съществува извън контекста на Изида), особено Артемида, като специално споменава Артемида Фосфорос – която всички добре познавате от епиграфиката на... Кабиле. Е. Оказва се че другите познати епиграфики на тоя тип Артемида правят преки връзка с Изида.

Обединява култа на Изида  дори със Селена, и споменава и други имена, като се подкрепя с надписи и синкретични статуи. Серапис в синкретизма на епиграфията се среща обединен със Сол- да ,със Сол Инвиктус, дори и в статуи, а също Зевс и Хелиос. В нумизматиката той е обединил и още Хадес и Великият бог на Одесос и Истрия.

Хор – Харпократ е в синкретизъм с Аполон в надписите от Томи и Маронея.

 И изобщо, положението е доста страшно. Оказва се че си говорим за нещо като масов египетски култ, особено по крайбрежията и по поречията, а също и в големите градове…

Ако в сметките добавим и Страбон, описал трицифрен брой храмове на египетските богове на Балканите и в Мала Азия… Положението ни от страшно отива на страшно глупаво, че изобщо допускаме полемики по въпроса.

Въобще с какво спорим? Египетски култ изобщо не може изобщо да се обсъжда дали е имало. Да не се окажем пред заплахата да не можем в крайна сметка да докажем така добре другите култове, за които претендираме?

А мнението на авторите… включително и на мен?

Интересно обаче е да се разбере, че Маргарита Тачева изглежда не харесва много египетския култ. Тя го счита за чужд, привнесен. Според мен именно тук тя вкарва малко „духа на времето” си, прибавяйки към обективното изследване малко необективни разсъждения и спекулативни заключения. Изобщо и двамата автори проявяват завидна любов към това да покажат полупълен списък римски императори, твърдейки че изобщо египетските култове били привнесен, римски култ. Тя любовта на римските императори към Египет, личното им владение, ясна, НО… Че Георги Митрев изпада в противоречие със себе си с такова твърдение, вече видяхме, макар че той повече има основания да намесва римляните в играта.

Но Тачева изпада в още по – тежко вътрешно противоречие, незримо на пръв поглед. Тя завява в прав текст, че това по нашите земи било напълно римски култ и траките към него били особено «предпазливи». Да кажем че датировката не подлежи на съмнение, макар че като основно средство се оказва че се явява това , дали е написано името на бога «Серапи» или «Сераписи» - характерно за различни епохи. Но нека разсъдим с вас:

Ако това е римски култ, проповядван от окупатора, то каква цел би имал Рим:
а) всички траки да станат египтяни;

б) да обърне всички картагенци в галски друиди;

или

в) да подчини цялата империя на единна култура?

Ако сте отговорили с отговора, който на мен ми се вижда правилен за да се слага като флагман «римската идея», то съм длъжен да ви покажа очевидната за мен грешка. И тя не е просто в разсъжденията, макар че веднага мога да вкарам разсъждения от типа, как тогава този култ се е оказал по – официален в Тракия, отколкото в Рим, след като Рим го е пробутвал…

Главният проблем на това разсъждение е собственият анализ на надписите на професор Тачева…

Тя е анализирала на практика 30 или малко повече надписа от 51-то свидетелства.

Въз основа на тях е пръснала десетина храма по нашата хубава, а и румънската земя.

Проблемът й е, че САМО ТРИ ОТ НАДПИСИТЕ СА НА ЛАТИНСКИ.

 

Отгоре на това и трите са от едно и също място: силно романизираното Томи, Румъния.

 

И пак отгоре на туй даже и там срещаме гръцки надписи.

 

Освен това авторката в много от надписите е «скочила» в доста интересна полемика.

Тя оспорва кой и кога е писал надписа, или дори мястото на намирането му, въз основа на това ,че диалектът на надписа "не отговаря" на познатият гръцки диалект от района.

Точна идентификация на диалектите обаче така и не се получава.

Внос на надписани стели… Едва ли? Приходящи чуждоговорящи… Може би, но какви такива странни?

Следва да си зададем въпроса.

Е кои са тези гръко-пишещи през римско време от нашите земи, че и на диалект…?

Римляните?????

 Айде де... Пък и идеята че римляните налагат култ, и то чужд за тях самите, е меко казано абсурдна на римската религиозна политика...

Финализация

Идеята за "римския египетски култ" има очевиден привкус на идеите на епохата. Тогава беше време, в което висчко, що е назад от християнството и Византия, се приемаше за робовладелска епоха. По подразбиране.

И , ако очевидно гръцките култове са стигнали в Тракия посредством елинизация ,както наричаме налагането им с чук по главите на невъзприемчивите, то очевидно за да не се злепостави тая теория, имаше спешна нужда египетските култове също да са по такъв начин налагани.

 
Тук обаче изскочи съществен проблем. Даже и вие да не сте го забелязали, лансиращите тази теория със сигурност са. В годините, за които си говорим, Египет е официално мъртъв, а векове назад е мъртъв... неофициално. Отгоре на това нямаме египетски следи, значи... Не можем да говорим за "египтиянизация".

Значи нямаме кой да държи чука? Оня, за невъзшриемчивите. Респективно на помощ ни идват владетелите на Египет. Така се появи и доста хлабавата "римска теория" за египетския култ.

Но самата идея, че римляните - невероятно прагматичните римляни, и то чрез техните политици разпространяват чужд култ и чужд език в чужда провинция, за която новият култ също е чужд, е малко.... Абе аз съм чел доста и за римляните. За нацията, която затваря храма на Марс след война... Не мисля че можем да вменим масова безсмислена политика и то по отношение на религията на доста прагматичните римляни.На тях религията им е инструмент да управляват. Те няма да вдигнат верига чуждоземни храмове, които ще трябва да бранят с меч.

Или пък да вдигнат стотици египетски храмове само за себе си, макар че населението не го интересуват тея богове.

А защо трябва ли? Ами защото политическата част от историографията не е привикнала да приема, че по нашите земи е възможно чужд култ да се разпространи и с добро, а не просто с огън и меч. Противоречи на изградената представа. Много лошо звучи за елините, ако те е трябвало да елинизират простите траки, а последните бързо и безболезнено са се "самоегиптизирали" с един доста по - завършен и дълбок култ, превъзхождащ по познание и мистика гръцките със светлинни години.

И тъй вменихме на римляните ролята на ментор и единствен посетител на неизброимите храмове.

Очевидното положение обаче е доста просто. Египетски култ, и то както си трябва . Масов сред населението. Изобщо ако съединим двата надписа от нашите земи с няколкото от Македония за почти неизвестният извън Египет Анубис, ще стане ясно, че даже той може да мине за по – официален култ от някой Тангра или Митра сред траките.

И очевидният факт е много прост.

Римляните не са наложили култ с огън и меч.

Напротив, за да има мир, са съдействали на развитието на култ, който е добре приет по нашите земи.

Древен и красив култ на вечният живот.

И ако някой пак пита, а имало ли ги е тея божества тука...
Трябва да му се отговаря:

- Имало ги е. Малко. Предимо във формите Изида, Озирис/Серапис и Хор. Горе долу техни доказани храмове е имало на територията на Солун, Охрид, Битоля, Кавала, Беломорието, Истанбул, София, Ямбол, Стара загора, Варна - масово; Бургас - масово, Благоевград - масово, Плевен, Прилеп, Констанца (масово)...

Доказаните де. И от сметката сме извадили тея, дето сме ги виждали само на монети или само в списъците на Страбон... Темата тук е за археологически подкрепените храмове.

Както виждате, тоя култ ще да е дело на 2-3 преселници от Египет(каквито нямаме засвидетелствани), 3-4 пияни траки и някой зъл римски претор, който планира да насади траките на "египтиянчи яйца"....

Или в другия вариант:

Просто сме слепи или ослепени за това, което ще ни извади очите.
Всеки читател с глава може сам да я използва за да помисли.

Да помисли например случайно ли една такава връзка, засвидетелствана от покойната авторка преди 30 и повече години, и до днес се прескача?
Мислете , дами и господа...

Пък аз ще ви търся и нови поводи.

...свързана публикация..."Траките в Египет" -
http://alexandradelova.blogspot.bg/2018/01/httpd3bep.html