ПРОТОТРАКИЙСКИТЕ ПИСМЕНОСТИ НА БАЛКАНИТЕ - I част

Тракийската писменост

Автор: Александра Делова

Статията е публикувана в кн. 2 / 2017-2018г. на сп."Горгони" - списание за митология, история, литература и изкуство,  София

Темата е дискусионна, спорна и дори взривоопасна. За някои специалисти тя сякаш изобщо не съществува, а за други е свързана с добре организирана конспирация относно историята на Балканите. Става дума за една от тайните на древното минало на Европа – съществуването на палеобалканската писменост, или за това как траките през историята „изгубиха” своите букви; дали в античността траки и елини са писали с еднакви знаци, и кога всъщност са възникнали основите на древните български писмености, познати ни от по-късните извори с названията „кирилица“ и „глаголица”.  Или, накратко, тук ще обсъждаме въпроса за тракийската писменост.

(Macedonia archeologists uncover 4,000 year old writing / артефакт от 2-ро хил. пр.Хр. от земите на днешна Македония с изписани върху него писмени знаци, подобни на буквите, използвани в днешната кирилица. (източник: http://www.macedoniantruth.org/forum/showthread.php?t=1120)

      „Преди известно време, в интервю за списание „Български дипломатически преглед“ директорът на Института по тракология проф. Кирил Йорданов изказа мнение, че траките са били безписмени.” - пише Тодор Христов във статията си „Траките и тяхната писменост”. (Т.Христов, „Тракийска писменост няма, траките са безписмен народ”- електронна публикация https://numizma.com/magazine/%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82/)

         Но за да се твърди, че траките са били безписмени, би трябвало да бъдат представени доказателства.

      
        Снимка 1. Надпис от тракийското скално светилище Белинташ, открит през 2006г.

     А доказателства, но за обратното, безспорно има. Например надписът от тракийското скално светилище Белинташ, открит от бургаски туристи през лятото на 2006 г. (сн. 1). Този надпис потвърждава тезата, че нашите предци от Родопите са имали писменост, по-ранна от гръцката. 

     Надписът е намерен в Белинташ – едно от светилищата на жреческото племе беси в Родопите, – посветено на бог Сабазий. В края на 2008 е заснет, измерен и документиран (от археолога Борислав Бориславов, НИМ). Текстовото поле е 70 см, височината на знаците е 20 см и съдържа поредица от 14 или 15 знака, издълбани в хоризонтална скала на възраст V-IV хил. пр.Хр.      Надписът е безспорно доказателство, че прототраките не са били безписмен народ и в отделни случаи са записвали послания върху скали (а, дали само там?), използвайки пиктографски знаци.

   

     Снимка 2. Възстановка на скалния надпис от Белинташ, с наличие на знака IYI в началото.

     Сензационен в случая е не фактът, че при Белинташ се открива надпис, а наличието на знака IYI и то в самото му начало (сн. 2). Този знак, обикновено свързван с прабългарите, е намиран и в други тракийски светилища (напр. Щуд край Ситово). Традиционната българска историография обаче твърди, че преди 681 г. българи в Родопите не е имало. 

      Възниква резонният въпрос: как тогава най-значимият и характерен български знак – този на върховния български бог – се е появявил много преди Христа, изсечен върху свещените скали на едно тракийско светилище? 

      Може би отговорът на този въпрос ще натежи върху везната в полза на автохонната теория за произхода на българския народ, според която българите са коренното и най-старо население на Балканския полуостров, разселило се оттук в други земи, и завърнало се впоследствие (част от него) в прародината си под предводителството на българските владетели Аспарух (Исперих/Еспор) и Кубер. Надписът от Белинташ се явява сериозен аргумент в полза на тази теория, която тепърва ще получава все по-силна подкрепа с развитието на историческата наука и с подробното изучаване на хилядите свещени места из територията на днешна България. 

      В древните исторически извори старите българи многократно са отъждествявани с траките,  но и археологическите данни показват същото: предците ни са били най-древния автохонен палеобалкански народ!

                 
     

Снимка 4. Чаталарски надпис на Омуртаг.

 

     
         

Снимка 3. Надпис на камък от
 Плиска                     

Снимка 5. Рунически надпис от гр. Бяла, област Варна

     Виждате пак знакът IYI в руническия надпис от гр. Бяла, област Варна (сн. 5). Надписът е датиран към VІІІ-ІХ в., когато такива знаци са характерни за цялата територия на Първото българско царство (сн. 3, 4). 

     Дали все пак знакът (Ю)ВИ (ІYІ), записван върху камък по българските земи в продължение на цели 6000 години, през времето от V-IV хил. пр.Хр. до VIII-IX в. сл.Хр. включително, не сочи ясни индикации за приемственост в езика и писмеността на населението, което ги е обитавало от древността до края на Първото българско царство?

     Наскоро на територията на България бяха открити находки с линеарно писмо тип А и Б (предгръцка писменост, която е открита първо на остров Крит), които се съхраняват в Националния исторически музей в София. „Открит бе глинен "цилиндричен печат" с текст на линейно писмо А от тракийско светилище при с. Драма, Югоизточна България, което отстои от морския бряг при Бургас само на 100 км. Този текст със знаци, два от които могат да са и от линейното писмо Б, извади на бял свят няколко стари находки от района на същия град, които още преди половин столетие бяха обявени за минойска писменост.

     Сега вече всички те образуват една внушителна серия от ранни писмени паметници, която доказва презморските контакти на тракийски крайбрежия и земи както в Югоизточна Европа, така и в Мала Азия (Троя) с остров Самотраки и с остров Крит за цялото ІІ хил. пр. Хр. Това е сигурен отглас на комуникаците по море, което е косвено, но силно потвърдено и по обратен път чрез разпространението на линейното писмо А и Б в тракийския ареал. Открити текстове с него върху глинени изделия на остров Самотраки изместват линията на разпространение на тази минойска писменост далеч на север от досегашните й пунктове в Мала Азия и Троя.”  (електронна публикация: http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=265&Itemid=68 ; „Тракия Понтика – или Тракия на моретата - са наричани крайбрежията на Мраморно и Егейско море, чиято северна част е наречена още от Омир Тракийско море, както и западните брегове на Черно море”, автор Калин Порожанов).

      Немският лингвист проф. Харалд Хаарман в книгата си „Загадките на Дунавската цивилизация“ пише, че пиктографската писменост, открита в България и Румъния (сн. 6, 7) е наистина с 2000 години по-древна от считаните досега най-стари писмености в света – египетската и китайската! В нея той доказва, че на територията на днешните Сърбия, Република Македония, България, Румъния и Гърция, като и части от Украйна и Унгария, са били обитавани от цивилизация, която - според Харман – се развива първата писменост. Според археологическите открития, нейната поява може да бъде отнесена към 7 хилядолетие пр.н.е. (Х.Хаарман, „Загадката на Дунавската цивилизация: Откриването на най-древната високоразвита цивилизация в Европа”, прев. Иван Златев, С., изд. „Борина”, 2015, с.10-54; първо издание на немски език: 2011).

     Снимка 6. Регионът на Дунавската цивилизация (ограден със зелена линия) и на Дунавската писменост (ограден с червена линия) през VII хил. пр.Хр. ( „Простор Старе Европе и винчанског писма, према италијанском Институту “Euro Innovanet”, източник:  http://www.svevlad.org.rs/povesnica/antic012.jpg)

 

Снимка 7. Знаците на „Дунавската писменост“.

     Изследването на Хаарман, базирано на откритите върху глинени печати (пинтадери) в България (Градешница, Караново, Варненско и Пловдивско) и Румъния (Тартария) най-древни писмени знаци в света, на възраст над 6000 години, показват, че на Балканите е имало древна предпотопна култура, предхождаща с поне 2000 години културите на Египет, Месопотамия и Китай.

     

     Една  от находките, подкрепящи изводите на Хаарман,  е табличката от Диспилио, Егейска Македония. Това  е дървена табличка, върху която има знаци, които са датирани като неолитен надпис. Табличката била открита през 1993 година край костурското село Дупяк (на гръцки Диспилио), Гърция,от екип начело с Георгиос Хурмузиадис, професор по праисторическа археология в Солунския университет. Намерена е във водата на Костурското езеро, където успяла да се съхрани, консервирана в среда, лишена от кислород. Освен нея, по време на разкопките на нелитно селище на брега на езерото са открити керамични съдове, дървени елементи от строителни конструкции, семена, кости, бижута, статуетки, музикални инструменти (флейти. Селището било обитавано от края на VIII-то до края на III-то хилядолетие пр.Хр. ) Оказва се, че на такива дървени таблички, коренните жители на Балканите са писали дълго преди орфиците...

     Находката е обявена публично през 1994г. на научен симпозиум в гр.Солун. Радио-въглеродния анализ на частично повредената и своевременно консервирана дървена табличка (сн.8) датирал находката в период между 7260 и 5260 г. пр. Хр. Символите върху нея очевидно принадлежат на култура Винча, т.е. тя се явява още един образец на писмеността на Дунавската цивилизация.

   Снимка 8. Дървена табличка със знаци от неолита, намерена във водите на Костурското езеро край с. Диспилио/Дупяк, Егейска Македония, днешна Северна Гърция, датирана чрез въглероден анализ между 7026-5250 г. пр. Хр. (Източник: http://dic.academic.ru/dic.nsf/ruwiki/688780)

      За съжаление, преди да бъдат направени тези археологически открития, мнението, че траките са безписмени са споделяли и други корифеи на официалната историческа наука, както и известни наши археолози като покойния д-р Китов. Хипотезата на проф. Александър Фол обаче е била, че траките са имали писменост, използвана само от посветени – в затворения кръг на жреческото съсловие.

     Дали проф. Фол е имал  фактическо основание за такова становище? 

     Първо, следва да направим справка какво са писали античните автори по въпроса за писмеността на траките, фригите, пеласгите, македонците, пеоните, етруските. 

     Страбон  в своята „География” /кн. VII, 3]  и Херодот [Hdt. „История”,VII,73]  твърдят, че фригите са тракийско племе, което преди това се е наричало бриги. Те създали своя държава в историческата област Фригия в Мала Азия със столица град Гордий. До наши дни са се съхранили сведения за двама фригийски царе, цар Мидас и баща му Гордиас. Предполага се, че фригите са се преселили в Мала Азия от бреговете на Долна Струма в Македония през 1100 г. пр.Хр.

        Удивителна е лекотата и охотата, с която съвременните учени-елинисти предпочитат да забравят, че фригите са много по-древен народ от гърците. “Книгите както на фригийците, така и на мизийците” – пише Страбон, – ни връщат във времената преди Троянската война.” (Strabo, 12.8.4). Възможно ли е това да е вярно, ако фригите и мизите са нямали собствена писменост?

     Когато се разискват тези неща, не бива да се забравя и факта, че една от гръцките думи за “плочица за писане”е  δελτος  (deltos), а тя идва от тракийски език. Идва от дума, чийто корен (del) означава “дялкам” или “дело” (работа). Дори писател като Андротион, който е недолюбвал европейските траки,  дава категорично сведение, че траките в Мала Азия са били писмени (Fr. 36, Fr. Hist. Gr. (Mueller), Paris, 1843 (t. 1, p. 375).

     Платон признава, че гърците са заели и ползвали фригийски думи като „pyr” и „hydor”. Павзаний съобщава,че е имало спор между фригийците и египтяните относно това, кой от двата народа е по-древен. (Plato, Cratylus, 410a.; Pausanias, I.XIV.2) 

     Херодот в една от своите исторически новели, наречена „Експериментът” разказва (Hdt, II.2.), че Псаметих (което е гръцкото име на фараона Псам-тик I (663–609 г.пр.н.е.)  провел опит, които го е убедил, че фригийският език е по-стар от египетския. Може да имаме възражения срещу жестокостта на фараонските методи на доказване, но определено спорът сам по себе си е отражение на общоприетите вярвания от онова време за това, кои са били най-старите народи. Ако фригийският език е бил на възрастта на езика на египтяните, или по-стар, само от това вероятността фригийската писменост да е предшествала гръцката придобива сигурни измерения. А ще стане още по-сигурен факт, след като продължим с историческото разследване. 

     Кои са били фригите (или фригийците), които по времето на Троянската война са изписвали имената си върху своите щитове, пращали са писма до своите роднини, както и са си записвали различни гадания?

      Страбон отговаря: “Фригите са бриги, тракийски народ.” (Точния цитат е :„Планината Бермион…/бълг. Кара Камен в Централна Егейска Македония – б.а./…в по-стари времена са я владели бригите, тракийско племе; някои от тях се прехвърлили в Мала Азия и името им се променило на фриги.) „География” /кн. VII, „Фрагменти”, 25/. Четири века по-рано Херодот също е записал, че “според думите на македонците, тези фриги са се наричали бриги, докато са живеели в Европа, и са били съседи на македонците. Но откакто някои си сменили местообитанието и отишли в Азия, името им също претърпяло промяна и станало на фриги”. (Hdt. VII.73)

    

 Снимка 9. Фригийски надпис от Гордион, града на Мидас;  Лемноската стела, считана за етруска.

          Смята се, че това преселение от Македония в Анатолия се е случило между 1200 г. пр.н.е. и 800 г. след упадъка на Хетското царство. Малки групи бриги, след миграцията в Анатолия  и разширяването на Македонското царство, продължили да живеят в Пелагония и около Епидамн.

         Павзаний споменава в “Описание на Гърция, че фригите от териториите край река Скамандър в Троада са се заселили на остров Сицилия ( Paus. 5.25.6.) Отново Павзаний споделя, че фриги обитават и територията на Гърция (Paus.10.32-3). Атрей, бащата на Агамемнон и Менелай носи име като на благородника Отрей, определен от Омир като предводител на фриги – (Hom.l.3. 186).

          Страбон отива по-далеч обяснявайки, че едно значителна територия - полуостров Пелопонес получава името си от фригиеца Пелопс, който се установява там заедно със своите сънародници (Strabo 7.7.1).

     Пеоните  пък, най-вероятно са наследници на мигрирало обратно от Мала Азия тракийско племе фриги, което тук смесва приетите малоазийски влияния с тези на заварените местни траки и тракизирани илирийски племена. Пеоните дълго се отличавали от околните траки, въпреки многото династични и други връзки между тях. 

     Според античната легенда предадена от Херодот (Herodotus, V, 13), пеоните са преселници от Троя. Омир (Iliad, book II, line 848) споменава пеоните от Аксиос (Вардар), че те участват заедно с балканските и малоазийските траки на страната на Троя срещу данайците. Омир, Херодот, Тукидид и други споменават като пеони племената: сиропеони, пеопли, добери, лаели, дерони, сапеи, граи, леи, орески, елимеи, еордеи, тимфеи, паравеи, алиндеи, синти, гортини и други, а агрианите направо са смятани за тракийско племе.  (Христо М. Данов, „Херодот като извор за историята на Тракия, Македония, Пеония и Западното Черноморие”, - ГСУ ИФФ, 8-106;  Гаврил Кацаров, „Пеония. Принос към старата етнография и история на Македония“, 1921 г.)

     Пеоните най-вероятно са били смес на староседелските пеласгийски, илирийски и тракийски племена с наследници на колонисти от Мала Азия, възможно с т.нар. меони (пеони) от земите на древна Лидия, – самите те смесени със съседните хети, както и с мигрирали там от Балканите тракийски племена на мизи, фриги, кари и малоазийски траки. 

    Пеоните, обособяват свои държавно-племени образувания сред съседните племена, и установяват много династични и други връзки с тях. Античните лелеги, хети, кари, лики, лиди, бриги, килики и други племена са основното ядро на меоните или пеоните, живели първоначално на територията на древна Лидия (Мала Азия). 

    Преселилите се на Балканския полуостров древни меони, в по-старите времена, възможно около 2000 –1500 г. пр.Хр., са се интегрирали със сродните местни племена и останали в историята като пеони.  В 687 г. пр.Хр. цар Гиг, основател на династията на Мермнадите в антична Меония, завладял престола на Хераклидите и променил името от Меония на Лидия. До Гиг Меония била управлявана от династията на Хераклидите, с последен цар Марсил (по Херодот 1.7). 

     Пеоните в Европа обитавали поречията на реките (в долните течения) Места (Нестос), Струма (Стримон), Вардар (Аксий), Брегалница (Астиб), Бистрица (Халиакмон) и Черна (Ехейдор). Пеоните имали свои градове или т.нар. селищни центрове. Имената на някои племена са идентични с тези на селищните им центрове. Това се наблюдава при синтите, които са основали градовете Хераклея Синтика и Синда (на Солунския залив); Орестида на орестите (дн. Костурско); линкестите са имали Хераклея Линкестис; Добер бил на дероните и др. Известни са големи пеонски градове-крепости – изпълнени в циклопски градеж, – като само по долината на река Вардар те са: Ейдомене, Аталанта, Гортиния, Европ, Алкомена, Терма и др.

      Разполагаме със свидетелството на Велей Патеркул, който е творил по времето на Тиберий, че пеонците са умеели да си служат с буквите и с “прилагането им за изява на духа”( “In omnibus autem Pannoniis non disciplinae tantummodo, sed linguae quoque notitia Romanae, plerisque etiam litterarum usus, et familiaris animorum erat exercitatio.” Book II. CX)

     Някои имена на градове-племенни столици в Пеония или въобще на държавно-племенните им обединения са били: Билазора (дн. Велес) на река Вардар; Балла на пиерите (дн. Палатица); Терма на мигдоните (Тесалоники ); Антемунт на крестоните; Бригиз на бригите (недалеч от устието на Струма); Лебея – много стар град, прочут с козите си; Брусида на Охридското езеро; Синда на Солунския залив; Кидонитон – някъде в северна Пеония (предполага се, че са преселници от Крит); Кидрайон на р. Еригон; Галикон на крестоните на река Ейхедор (дн. Галико); Лета и Сер-Сирис на сиропеоните (дн. Сяр); Крусидон (Крусида) на мигдоните; Гортиния и Меланд на крестони и едони; Едеса-Еге на старите Егестей (Едестей), Паленон; Бизалтикон на бизалтите и други. Град Тоскион на юг от река Шкумба е разделял илири, македони и пеони. 

      И така, стигаме до живеещите в съседство фриги и македонци. Какво още можем да научим за тях? Помпей Трог казва категорично, че в стари времена държавата на македонците се е наричала Ематия, а населението ѝ – пеласги. Това е било преди 757 г. пр. Хр., за когато се твърди, че македонската държава е управлявана от Каран. Някои градове в Тракия и Македония обаче продължават да бъдат наричани “пеласгийски” чак до Пелопонеската война, след което старото название постепенно изчезва. (Thucyd., IV.14.109.)

  Снимка 10. Карта от книгата „По следите на първите гърци" на проф. Ян Бест и Сибила фон Реден

     Горната карта (сн.10) е взета от книгата "По следите на първите гърци" на проф. Ян Бест и Сибила фон Реден. Те пишат, че седемнадесет века пр. Христа над 80%-90% от територията на Гърция е била населена с хора наричани в античността траки. С бели полета са маркирани териториите, заети от "елините", включително след миграцията им от Олимп до Пелопонес и "трансформацията" им до дорийци /Херодот, „История”, Х, 1, 65/. Тъмните полета са заетите от траките територии.

  Дори самия Херодот обяснява, че благородническата прослойка на дорийците е от египетски произход: “ the rulers of the Dorians will prove to be Egyptians by direct descent.” (Her.VI.53)

     

    Страбон също ни казва, че в далечното минало цяла Атика е била тракийска [4, VII. 7.1.] Тукидид също дава данни, че Даулис, наречен още Фокис (на север от Атика ) е обитаван от траки още преди Троянската война ( по времето на Терей) [10, II-29.]  

     Херодот добавя още, че пеласгите можели да добиват реколта от преди безплодни земи, което предизвиквало завистта на гърците, а също и че Атинският акропол е бил построен от пеласгийски архитекти. (Hdt, VI.137.) Вече споменахме, че в един момент пеласгите са властвали в морето, което означава, че са били вещи в корабостроителството и навигацията.

   Вижте какво е писал Херодот в неговата „История” /I, 56, 57/:

   „ 56.... Лакедемонците и Атиняните са на първо място, първите между Дорийците, вторите измежду йонийците. Тези две нации, Йонийската и Дорийската в действителност са били най-известните преди, едната бидейки пеласгийска, другата елинска. Първата никога не е напуснала и излязла от своята територия, а втората сменила често местоположението си. 3. Елините в действителност са живели първо във Фтиотида при царуването на Девкалион, а при това на Дорис, син на Елен, в страната наречена Хистиотида, в подножието на върховете Оса и Олимп. Изгонени оттам от Кадмейците, те се установяват в подножието на Пинд. От там преминават в Дриопида, после в Пелопонес, където са наречени Дорийци.

     57. Какъв език говорели пеласгите, не мога точно да кажа. Но ако е необходимо, бих могъл да кажа, че като съдя по пеласгите, които и сега обитават намиращия се над тирсените град Крестон и които и преди са живели в земята, наричана сега Тесалиотида, където били съседи на народа, наричан сега дорийски, както и по пеласгите, които основали Плакия и Скюлаке в Хелеспонта, и които по рано за известно време живеели заедно с атиняните, или като съдя по което и от останалите селища, които бидейки пеласгийски – са променили имената си – та ако по всичко това трябва да направим заключение, бих казал, че пеласгите са говорели варварски език”.

  

     Херодот в прав текст пише, пише че елините, когато ги прогонили от Олимп кадмейците (траки), се установили в подножието на планинския масив Пинд /Пиндос/, а последствие напуснали това подножие и отишли на полуостров Пелопонес, но вече се наричали дорийци. 

      Но най-важното за мен в текста е, че йонийците всъщност са траки-пеласги! Текстът на Херодот е просто изумителен, защото изяснява много неща.

     Така че занапред, когато срещнем твърдения от рода на „йонийците са гърци” трябва да знаем, че това е лъжа, защото йонийците не са гърци, а траки-пеласги!

     Херодот твърди, че пеласгите (йонийците) никога не са напуснали своята територия. И още пояснява, че около 1600 пр.Хр. те обитавали малоазийските крайбрежия и Егейските острови. А през VII в. пр.Хр., ”изхождайки главно от Милет, основават редица колонии по черноморското крайбрежие”.

      Омир е познавал пеласгите в Додона, както и тези на Крит, и ги нарича dioi, таест „удивителни“, или „богоподобни“ (Homer, Od. XIX.177). Тъй като пеласгите и македонците са били един и същ народ, и подобно на фригите са влизали в единната тракийска общност,това обяснява и приликатата между фригийската, пеласгийската и тракийската писмености.

      Ще цитирам  и друг много интересен текст на Херодот /”История”, кн.V, 58, 59/, според който елините пък са получили своята писменост от финикийците :

      „58. Финикийците, които дошли с Кадъм…донесли при елините, заселвайки се там / в Беотия, където построили своя град Тива – б.а./ многобройни и различни познания и най-вече писмената, каквито елините нямали преди това….с тях първо  си служели всички финикийци. С течение на времето те променили езика си, както и формата на писмената си. По това време голяма част от околните области /демът Атика/ били заселени от елини; именно те заели писмената от финикийците и били обучени и с малки изменения във формата им започнали да ги употребяват; служейки си с тях те ги нарекли финикийски, тъй като справедливостта го изисквала, понеже финикийци ги били донесли в Елада. От древни времена йонийците пък  наричат папируса пергамент, защото някога папирусът бил рядкост и те употребявали вместо него пергамент от кози и овчи кожи; по мое време много от варварите още пишеха на такива кожи.

        59. Аз самия видях кадмейски писмена в храма на  Аполон Исмениос в Тива, в Беотия, издълбани на три триножника; повечето от тях приличат на йонийските. (Ето ви пряко свидетелство, че йонийците в Беотия по времето на Херодот вече са имали и своя собствена азбука, различна от кадмейската/финикийската !)

         На единия триножник има епиграма:

       „В дар на Бога ме постави Амфитрион от телебойската плячка”.
       Това трябва да е било по времето на Лайос, син на Лабдакос, син на Полюдорос, син на       Кадъм. 

        На другия триножник в хекзаметри се казва:

      „Скайос за свойта победа във бой със юмруци,
       в дар най красим ме на Феб посвети, на Аполон далнострелни”.

       Това трябва да Скайос, син на Хипокоон, стига той да е посветителят, а не някой друг със същото име – живял по същото време, когато е живял и Едип, синът на Лайос. На третия триножник, пак в хекзаметри пише:

      „ Този триножник през свойто царуване сам Лаодамас
       в дар най-красив го на теб посвети, Аполон далновидни”.

       Точно по времето на управлението на този Лаодамас, сина на Етеоклес, кадмеите били прогонени от аргосците…” / Херодот,”История”, кн.V, 58, 59/.

       Херодот добре изяснява, че именно елините са се възползвали от новата и чудна придобивка – азбуката, донесена в Елада от финикийския принц Кадъм. Всъщност Кадъмовия баща – цар Агенор – му предоставил кораби и войска, за да открие похитената си сестра Европа, с които Кадъм отплавал от финикийската столица Тир, находяща се на Левантийското крайбрежие. След продължително крайбрежно плаване в Бяло море, покрай бреговете на Троада и Тракия, Кадъм навлязъл в Егейско море и накрая акостирал на брега на Беотия, установявайки се там с хората си.

         В миналото се считаше, че кадмейския мит е от източен произход, но както отбелязва С. Янакиева преданието за финикиеца Кадмос е палеобалканско, т.е. трако-пеласгийско. Г. Херм потвърждава казаното от К. Порожанов и С. Янакиева, пояснявайки, че финикийците са амалгама от ханаанци и морски народи. Последните са несъмнено трако-пеласги. Египтяните предават някои от имената им като пелесет („пеласги“), дрд („дардани“), чкр („тевкри“), мешуе („мизи“), уешеш („веси“), шерден („сарди/меони”), трш („трауси“). 

 Снимка 11. Сравнителна таблица между финикийското и арамейското писмо.

        Както казахме сродно писмо са имали фригите в Анатолия, съседи на финикийците в Леванта, както и съплеменниците на фригите -  бригите, както и тирсените – в Македония. Освен това, когато разказва за материята, върху която пишели древните – пергамент и папирус, Херодот не пропуска да отбележи: „по мое време много от варварите още пишеха на такива кожи”, т.е. много векове преди времето на Херодот – V в.пр.Хр. – „варварите”(траки, пеласги, македони, бриги, фриги, троянци, тирсени, финикийци и др.) „ вече са „пишели на такива кожи”.

      Кои, обаче са били пеласгите, за които пишат с такъв възторг Омир и Тукидит, Херодот и Страбон, и които заедно с фригите и илирите били считани за три клона на една и съща общност – траките-кадмейци? 

      Кой, е бил този богоподобен народ, който можел да добива реколта от преди безплодни земи, което предизвиквало завистта на елините, чиито архитекти построили, според Херодот, Атинския акропол (Hdt, VI.137. Павзаний (I.XXVIII.3), който даже дава имената на архитектите – Агролай и Хипербий – пеласги от Акарнания), и който народ векове наред властвал без конкуренция в морето, вещ в корабостроителството и навигацията? 

3.”Като изключим тази част от стената на Акропола, която е построена от самия Кимон, сина на Милтиад, останалата нейна част, както разказват, са я построили пеласгите, които някога са живели под Акропола. Казват (че нейните строители) са Агролай и Хипербий. Макар и да разпитвах кои са те, нищо повече не можах да науча, освен че били живели първоначално в Сицилия, след което се преселили в Акарнания.”

Павзаний (I.XXVIII.3)

      От всичко, което знаем за пеласгите, личи, че те са били хора с висока култура и грамотност. Имало е десетки пеласгийски селища на планината Атон, в Тракия, по егейските острови и в Мала Азия. Херодот казва, че самотракийците са научили кабирийските церемонии от пеласгите  (Hdt, II.51 ). Това е доста важно, защото се е вярвало, че Прометей – изкусен железар – е произлизал от Кабирите  (Paus., IX.XXV) , а пък брат му Атлас бил прочут астроном. (Евсевий описва Атлас като брат на Прометей и твърди, че е бил добре запознат с астрономията, което карало хората да казват, че е “подкрепян от небесата”).

  

      Пеласгите (Πελασγοί) са палеотракийски племена, представлявали най-старото население на Южните Балкани. Според древногръцките автори пеласгите са народа, обитавал Древна Елада преди елините. Пеласгите се споменават за първи път в „Илиада“, където са представени като съюзници на Троя, изброени между тракийски племена, т.е. считани са за траки. Херодот и Тукидид разказват, че през V в. пр. Хр. все още има пеласгийско говорещи анклави сред елинското население (Херодот, Истории, I, 57, 1 – 3;  Тукидид, История на Пелопонеската война, I,2 – 3). Херодот споделя мнението си, че елините са заели от пеласгите повечето от боговете си и дава пример за почитането на итифалическия Хермес в култа на Самотракийските Кабири (Hdt, II.51,2 – 4). 

   

     Някои антични автори дават сведения за "пеласги-тирсени - предгръцки народ, обитавал някога Пелопонес и Тесалия преди идването на гърците." Например Тукидид нарича пеласгите „тиренци“, други – "тирсени". (Thuc.IV.109;)  Е. Потие допуска преселване на пеласги от Гърция през Адриатическо море в Италия. 

      Хеланик от Лесбос (V в. пр.Хр.) казва, че „ тиренците се наричали по-рано „пеласги“; те били прогонени от гърците и след като се заселили в Италия, приели името етруски. (José J. Caerols, Helanico de Lesbos (1991). Това съобщават също Тукидид и Страбон, твърдейки, че 17 поколения преди Троянската война (1184 г. пр.Хр.) пеласгите са се заселили и в Италия (около 1750 г. пр.Хр.).

       В античността фриги, пеласги и илири са били считани за три клона на една и съща етническа общност. Владимир Георгиев изказва тезата, че трако-пеласгийският език е говорен в Югоизточна Европа още от неолита. Представителите на трако-пеласгийската общност са и първите европейци имащи писменост.

     

      Владимир Георгиев счита, че народът на о-в Крит през неолита, халколита и бронзовата епоха (7000-1600 г. пр.Хр.) е бил пеласгийски. „Преди нахлуването на древните гърци в Егея, на Балканския полуостров са живели родствени народи – пеласги, траки, телмили, лелеги и др., и езикът на пеласгите бил родствен на тракийския.” („ Увод в историята на индоевропейските езици“/V.Georgiev. „Introduction to the History of the Indo-European Languages”– монография, София, 1981). Според Диодор Сицилийски  (Diod.Sic.III.67), (Алкидамант, 8, с. 465) и др. стари автори, траките и пеласгите са разполагали с писменост доста преди гърците.

  Снимка 12. Сравнителна таблица от книгата на Х.Харман (немското издание от 2011г.), в която се съпоставят знаци от европейска протописменост, открита на Балканите със символите на Линеар А (засега считана за Критска писменост), повила се поне две 2 хилядолетия след европейската.

             Трябва да се отбележи още нещо много любопитно: Пеласгите са споменати в Библията под името филистимляни, а земите по поречието на р. Струма са се наричали в Древността Палестина. В Библията пише, че филистимляните са тръгнали от Крит, но според учените островът е бил само междинен пункт в преселението им. А.М.Кондратов посочва в книгата си "Атлантиды моря Тетис", че на брега на древния Епир е имало пристанище, наречено Палайсте, или Палайстинос, а долното течение на река Струма се е наричало в онези времена Палайстинос.

    Снимка 13.  Писмото Linear A заменило древната пиктографска писменост от диска от Фестос . Това е глинена плочка, изписана с  Linear A от периода на новите дворци в Кносос 1700-1450 пр.н.е.

    
        За Херодот (I.57)  езикът на пеласгите, т.е. на завареното от гърците местно население, е "варварският", а не някои от варварските, както би се изразил, ако считаше, че съседите са говорели на различаващи се помежду си езици. В подкрепа на това е написаното също от Херодот, че "...(траките) носят много имена - всеки според областта си, но всички те се ползват от еднакви закони за всички неща...“ („История”, I.57)

         Акад. Владимир Георгиев твърди, че тирсените-етруски – това са самите троянци, т.е. тракийско племе. "За родствената връзка между троянците и траките вече може да се съди не само от сведенията на египетските и асирийските текстове, не само от гръцките автори, но и от археологическите данни, както и от проучванията на езиковедите...“ (V.Georgiev, Introduction to the History of the Indo-European Languages, Sofia, 1981)

 

          В нашата история изключително важна роля играе  и  тракийското племе  Мизи или мези,  чието име е засвидетелствано още в Илиада и в по-късни извори. (Фол, Александър. История на българските земи в древността. Първа част, София 1981, с. 85.) Смята се, че езиково мизите  са родствени на фригите. Страбон ни казва, че “Книгите както на фригийците, така и на мизийците, ни връщат във времената преди Троянската война.” (Strabo, 12.8.4. ) В „Илиада“ мизите са споменати като съюзници на троянците (Илиада, 25 песен).

      Въз основа на езиковедски данни е издигната хипотезата, че през бронзовата епоха мизите обитават земите на изток от река Морава и край Дунава, след което започва тяхното разселване в югоизточна посока, към Мала Азия, като достигат дори до Месопотамия.

     Някои автори (О.Р. Гърни, Бедрих Хрозни) приемат, че хетската експанзия в Югозападна Мала Азия през XIV и първата половина на XIII век пр. Хр. довежда до обратното преселване на местно население към Балканите, включително на част от мизите. След разпада на Хетската държава малоазийските мизи получават отново възможност за самостоятелно развитие.

     Херодот пише, че преди Троянската война мизите и тевкрите преминали през Босфора в Европа, покорили всички траки и достигнали до Йонийско море и река Пеней в Тесалия. История, 7.20). Той съобщава и друго, че „венетите са живеели редом с даките, друго тракийско племе, чиито земи са се простирали от границите с венетите до устието на Дунав. /пак там, V, 9).

   Според Страбон, даките и гетите са говорили един и същ език (7.3.13). Пак според него:„А гетите са обитавали от двете страни на Истър, както и мюзите, които също са траки и са еднакви с народа, който днес се нарича мизи. От тези мюзи произхождат също и мюзите, които днес живеят между лидийците, фригите и троянците. А самите фриги са бриги, тракийско племе, каквито са и мигдоните, бебриките, медовитините, витините и тините, и, според мен, също така и мариандините. Всички тези народи, разбира се, напълно са напуснали Европа, но мюзите (мизите) са останали там. (Страбон, Книга 7-3, 2).    

   Още един пример от старите историци, че Мала Азия и Балканите са неразривно свързани - общ свят на родствени жители, което е дебело подчертано от античните автори.

    

       Снимка 14. Карта на Мизия, провинция в Азия (между Фригия и Витиния)

 

      Мизия в Мала Азия:

 

       Историческата област Мизия се намирала в северозападната част на Мала Азия, днешна Турция (сн.14). На север и северозапад граничела с Мраморно море и Дарданелите, на запад с Егейско море, на юг – с Лидия, а на изток и североизток – с Фригия и Витиния. Мизия била страна с относително малък брой градове. Между Мизия и Витиния се издигал малоазийския Олимп, като Страбон твърди, че името на Мизия произлизало от лидийското име на бука (древногръцки: μυσός), с който в античността бил обилно обрасъл Олимп. (Страбон, кн.XIII, 1,22)

     Страбон твърди, че в античността Мизия е населявана от фригийци (бриги), троянци и еолийци, т.е. мизийци или собствено тракийски племена. За него, езика на мизийците представлявал  смес от фригийски и лидийски. (Strab. 7, 3, 10; 7, 3, 12-13).

       Главен град на Мизия бил Пергам, а големи нейни градове - Кизик, Приап, Лампсак, Абидос, Аполония, Илион, Перкоте, Дардан, Александрия Троадска, Лариса, Милетопол и др. Според Херодот, Пергам се наричала и цитаделата на град Троя. (История VII-43)

       През 1870 година немският археолог Хайнрих Шлиман опровергава песимистите, като при разкопки в Мизия открива митичната Троя, правейки едно от най-значимите открития в историята на човечеството и доказвайки на невярващите, че във всяко предание има поне зрънце истина, имайки предвид Омировата "Илиада".

      МИЗИЯ при р.Дунав, в Европа

      Евсевий Кесарийски (256-340) и Йероним Блажени (347-420) пишат, освен за "Мизия, провинция в Азия (между Фригия и Витиния) и за провинция със същото име при река Дунав (сн. 15, 16) :

    „Има обаче и друга провинция със същото име при река Дунав.  При завоюването на земите около долното течение на р. Дунав през I в. римляните наричат областта Мизия. Предполага се, че те са нарекли областта така заради архаичната слава на малоазийските мизи като отлични воини, известна още от Омир. С образуването на римска провинция Мизия наименованието мизи се разпростира върху нейните жители” . /Евсевий, Църковна история, XVI/.

Дион Касий Кокцеан, двеста години по-късно пише: „...тези ..., които живеят отсам реката и до земите на трибалите, се числят към провинция Мизия и се наричат мизи от всички, освен от живеещите наоколо”. (Historia Romana, LIV).

        Снимка 15. Карта създадена по сведенията на Клавдий Птолемей, вижда се, че Мизия се простира до река Днестър.

      През Средновековието едно от архаичните имена, често използвани от византийските автори за обозначаване на българите, е „мизи“ - наред със „скити“, „мирмидонци“ и други. В началото на XI век в „Похвално слово” на Фотий Тесалийски като „мизийски народ“ са определени поданиците на цар Самуил.  В „Историята” на Михаил Аталиат се твърди, че българите са бившите мизи, които по-късно получили своето ново название. През ХІV век византийските автори продължават да наричат „мизи“ предимно българите.

  Снимка 16. Карта, изработена от Abraham Ortelius на земите, обитавани от даки и мизи, от 1595г.

         След Страбон (Strabo, 12.8.4.) друг източник от онази епоха ни дава сведения, че освен мизите, тракийското племе гети също е имало собствена литературна традиция. В осмата година след Христа благородният Овидий – велик поет във „века на Август“ (Октавиан Август) – е бил пратен в изгнание в гр. Томи (дн. Кюстенджа) на брега на Черно море, на около 150 км. от гр. Преслав. Поетът прекарал там 10 години, бленувайки за дома си и пишейки често на своите приятели с надеждата, че те ще подтикнат Октавиан да позволи на изгнаника да се върне в Рим. Сред писмата на Овид има две, които са особено интересни.

     Първото е адресирано до „крал Котис от Тракия“, почти съсед на поета. Вероятно става дума за един от последните одриски царе – Котис VII. Ето какво може да се прочете в него: 

     “Никой крал не е бил по-добре обучен и не е посвещавал повече време на хуманитарните науки. Твоят стих ми е свидетел, че ако махнеш името си, ще отрека, че го е съставил младеж от Тракия. Бистонската земя [Тракия – б. Ал.Д.] се гордее с твоя талант, че Орфей може да не е единственият поет от нея. ” 

     Второто писмо е особено важно. В него Овидий моли един от приятелите си, който се казва Карус за услуга, но също така казва: “Не бива да се маеш, ако стиховете ми излизат грешни, защото съм почти поет на гетски. Ах! Това ме засрамва! Написал съм дори поема на езика гетски, ползвайки варварски думи на брой като нашите: даже спечелих си слава – поздрави ме! Започна име на поет да ми излиза сред нецивилизованите гети.” 

     Латинският поет е възхитен от младия одриски цар Котис, изпъкващ пред другите владетели с подготовката на философ и уменията на поет. Нас ни интересува обаче въпросът: Каква е била азбуката, ползвана от Овидий при написването на поема на езика на гетите по това време? И ако гетите не са имали азбука, как би могъл Овидий да напише поема на техния език?“ 

     Още един източник дава сведения, че различните племена на траките са имали собствена писменост. Ето, какво пише през V век пр.Хр., пък  Херодот за сатрите, най голямото тракийски племе: 

     „Сатрите ( S a t r a e )… живеят сред величествените планини, облечени в гори от различни дървета и покрити със сняг, и са много храбри в сражение. Те са траките, които имат светилище на Бакхус в своята страна, коeто е разположено на най-високата им планинска верига. Бесите, сатрийски народ, доставят пророчествата, но техният оракул, също като в Делфи, е една жена, а нейните отговори не са по-трудни за разчитане [к. Георги Сотиров, от  неговата книга „ELEMENTANOVA”].” 

     От този текст можем да видим, че още през V пр. Хр. траките са имали своя писменост. Ако това не беше така, Херодот не би бил в състояние да сравнява калиграфията на жреците на бесите в храма на Бакхус с тази на жреците, служещи на Аполон в Делфи. Нека не забравяме, че именно тракийски жречески клан – Тракидите – древни пазителите на свещенното знание, са управлявали култовата дейност в Елевзина, Елада, включително и легендарното светилище в Делфи. Дори Елинската амфиктиония (Институция на храмовите общности) е била пазена от специална тракийска гвардия – от войни, посветени в тайните. 

      Връщам се отново към земите и племената на югоизток от Балканите, за да обобщим гореизложеното и да го допълним. Споменахме, че за първи път името „траки“ се споменава още от Омир във втора песен на „Илиада“, където с това име е обозначено населението на Тракийски Херсонес: “...А пък Пейрой с Акаманта предвождаха всички траки, мирно живеещи покрай Хелеспонт бързотечен.

     В Античността днешния полуостров Галиполи в Мала Азия е  известен като Тракийски Херсонес (на гръцки: Χερσoνησoς Θραικια) или Тракийски полуостров (сн.17). Днешния Босфор пък е наричан в миналото Тракийски Боспор, т.е „Тракийски проток”. 

      Снимка 17. Френска карта от XVIII век на Троада и античния Тракийски Херсонес/ Тракийския полуостров - днес полуостров Галиполи в Мала Азия.

     Присъствието на траките в Тесалия, в Беотия, в Атика и дори на остров Евбея е засвидетелствувано изрично не само от античните гръцки историци,  но е отразено и в топономията на тези области , както и в редица гръцки митове. Тракийските племена се прехвърлили по островите на Егейско и Мраморно море. Особено плътно било тракийското население по островите, разположени в северната половина на Егейско море. Тези райони на Егея били наречени от много рано Тракийско море. 

      Не случайно някои от тези острови носят тракийски имена. Така например остров Самотраки.  Името на острова означава "тракийски Самос". Наричал се е още Саонесесос  -  остров на саите, които били едно от най-рано проникналите в басейна на Егея тракийски племена. От тракийски произход е и името на остров Имброс. С траки били населени не само о. Тасос,  но и островите Лемнос,  Наксос, Лесбос и др. Тракийски полуостров (Тракийски Херсонес) се наричал на гръцки и днешния Галиполски полуостров. Тракийски Боспор, т.е. Тракийски проток било името на днешния Босфор.

    Според гръцките легенди траките се споменават като таласократи, т.е. „господари“ на моретата. Траките останали господари на морето след Троянската война и тяхната таласократия („господство“) траяла 79 г. (Разпадането на гръцката армада след плячкосването на Троя е описано от Дион Хризостом – Eleventh (Trojan) Discourse (123-144);  В “Хроника” на Евсевий,  Диодор Сикул казва, че контролът над морето за 304-те години, последвали Троянската война, е бил държан от: Лидийци и меонийци – 92 години; Пеласги – 85 години; Тракийци – 79 години; Родосци – 23 години; Фригийци – 25 години.)

     Траките станали господари на морето след Троянската война, когато обединени в  коалицията на т.н. „морски народи”, нападнали дори Египет - през 1191 г. по време на управлението на Рамзес III. В надписа на Рамзес III на стената в храма Мединет Абу се споменават някои от имената им като:  пелесет (пеласги), дрд (дардани), чкр (тевкри/троянци), мешуе (мизи), уешеш (веси), шерден (сарди/меони), трш (трауси).

     Етнонимът траки се появява за пръв път в Омировия епос. От това време насетне той постепенно се превръща в обединителен етноним за населението между Карпатите и Егейско море и между Черно море и поречията на реките Морава и Вардар, население, говорещо сродни или близки диалекти на един език. 

     Според античната митология героя Тракс е смятан за един от най-известните синове на бог Арес.   В  трагедията си "Алкестида” Еврипид споменава, че едно от собствените имена на Арес също е Тракс. В старогръцките митове се споменава, че траките произлизат именно от този митичен цар Тракс, син на Арес и оттам носят името си. Пак според същия този мит, те имат войнолюбиви черти, заради това, че са наследници на Арес, тъй като той бил смятан за защитник на Тракия (неговият златен или златист щит е бил държан в храма му във Бистония, Тракия). 

    Има категорични данни за негръцкия, тракийски произход на Арес.  Софокъл го нарича „роден в Тракия“ (Софокъл, „Антигона“, 970). Култът му се разпространява в Гърция и Рим, а хиляда години преди това е почитан и на остров Крит под името Арей.  Епитетите за Арес са яростния, беснеещия, свирепия, името му е свързано с българската дума ярост. Освен това, Арес е бил почитан и от скитите, обитаващи днешна Добруджа и степите на север от Дунав. Херодот пише, че там той бил олицетворяван със железен меч. (Херодот, История, ІV-5, 60-63).  Клетвата на старите българи върху меча била резултат от този древен култ.

    Археологически доказателства за съществуването на древните тракийски писмености

    След прегледа на историческите извори,  нека видим артефактите, подкрепящи твърдението, че тези многобройни народи, наричани  траки, обитавали  повече от две хилядолетия Анатолийските земи и Балканския полуостров -  от  Карпатите до Егейско море,  са имали своя писменост.

   1. Златната орфическа книга, намираща се във фондохранилищата на Националния исторически музей. 

Снимка 18. Златната орфеева книга, пазена в хранилище на НИМ.

     Златната орфеева книга (снимка 18 и 19) e един от най-тайнствените експонати в музейната ни археологическа сбирка и е на съхранение в мазето на НИМ, въпреки големия интерес и многото въпроси задавани по нея! Тя се състои от шест пластини, направени от 23.82 карата злато с размери 5 см на 4,5 см, свързани със златни пръстени и се отнася към VI в. пр. Хр.  Била е намерена преди около 60 години от войник, работил при прокопаването на канал около р. Струма.

  Текстовете върху погребалните златни пластини-листове съдържат формули, които се тълкуват като свидетелство за мистерийни обреди. Върху плочите е гравиран текст с букви, считани за етруски, въпреки съществуващите податки, че на Балканите е имало азбука, предхождаща гръцката, именно с т.нар. пеласгийски букви, разпространени между тракийските племена и възприети впоследствие и от етруските; както и рисунки на свещен ритуален тракийски котел, конник, грифон, сирена, лира и войни, носещи ритуални съдове. 


 

           

          Снимка 19. Вътрешни страници на  Златната орфическа книга, НИМ

     Според археолозите това е най-старата съхранила се книга на света, създадена 600 години пр.Хр.! Докато по света има открити около 30 златни страници, това е първата намерена напълно съхранена орфическа книга! А ние типично по-български, разбира се, сме я съхранили в мазето на Националния си исторически музей...


    Съдържанието на книгата подсказва, че тя е направена във връзка с погребението на аристократ, изповядващ култа на Орфей. Гръцкият философ Питагор в VІ в.пр.Хр. е популяризирал отново този култ, произхождащ от Тракия, в Южна Италия и сред съседните племена. Досега са открити около 30 отделни страници от етруски "орфееви" книги, но само в България е открита цяла книга, чиито страници са съединени със златни пръстени. Върху публикацията й работи екип от български и италиански учени, но до момента учените все още не са разчели и публикували  превода на текста. 

2. Златни орфически таблички, откривани из цяла Южна Европа – от Италия до о. Крит.

     
   Златните орфически таблички са част от ритуално действие и съдържат формули с мистериално посвещение, символични напеви, но може би описват отделни действия или стъпки,  от тайните ритуали на орфико-питагорийските общества.

      Орфическите сакрални паметници, намерени из Средиземноморието, обхващащи значими отстояния в пространството и времето, произхождат от обща идейна основа и образуват система, чиито елементи се допълват и осветляват взаимно. Такива са орфическите папируси от Дервени (най-старият оцелял ръкопис в Европа), Гуроб и Калатис, златните таблички от Южна Италия, Крит и северна Гърция, костените графити и сакрални предмети от милетската колония Олбия, вазопис от Атика и Южна Италия.
 

      Макар и табличките да са открити на различни места (южна Италия, Крит и северна Гърция), описанията върху тях са сходни и свидетелство за широко разпространена единна традиция. Според орфическата традиция паметта, скрита в ключови понятия може да помогне на посветения да надникне в лоното на отвъдни свят, докосвайки самото безсмъртие. Затова и богинята на паметта Мнемозина е главно действащо лице в текстовете, които дават напътствия на посветения за това как да намира пътя си в отвъдния живот и говорят за единството на живота, смъртта и прераждането.

      Изключителен пример на орфически молитвен свитък е златен лист от Тесалия (2.54 на 3.81 см, сн. 21) от погребението на жена. Датира от късния IV в. пр. Хр., като в гроба е поставена и теракотена фигурка на вакханка.

      
     Снимка 21.  ЗЛАТНИЯТ ЛИСТ с орфически мистичен надпис от десет стиха, 5-4-и в. пр.Хр. Намерен в Фарсала (Лариса). Източник: http://amphipolis.gr/bg/ to-ορφικό-ταφικό-χρυσό-έλασμα-του-ιππωνί/


       Текста в превод от старогръцки гласи:

„Изгарям от жажда и загивам! Нo дайте ми да пия (вода) от вечнотечащия извор!

  Вдясно бял кипарис:

-                    Кой си ти? Откъде си?;
 -         Син съм на Земята и на Звездното небе, но произходът ми е небесен.”

     Снимка 22. Златни пластини от гр. Пирги, антично етруско пристанище в Централна Италия, основано също от пеласгите. 

     За Пирги Страбон пише следното: „И Пирги има храм на Ейлетюя, основан от пеласгите; някога богат... А от Пирги до Остия разстоянието е двеста и шестдесет стадия... “ /Страбон. География кн.V,2/.

      Освен пеласгите, в Централна Италия се заселили също и троянците – тракийско племе от групата на дарданите, чийто вожд според „Илиада“ е троянския принц Еней, от когото произхождат Ромул и Рем – митичните създатели на Рим.

      Етническата родствена връзка между траки и етруски е коментирана и от австрийския учен Александър Ранда в книгата му "Балканите - ключово пространство към световната история". (Randa, A. Der Balkan Schlusselraum der Weltgeschichte. Wien,1949). 

      Интересно е  и  твърдението на Плиний Стари по отношение на това, че пеласгите ( а не гърците) са занесли азбуката в Лациум (Италия). Pliny, Natural History, Harvard University Press , London, 1942, VII. LVI- 192-195).

3. Открити археологически артефакти с вотативни надписи на негръцки език върху тях (снимка 23).

            


 Снимка 23. Писменост на венетите върху керамичен съд, датиран VI в.пр.н.е., от Lozzo Atestino, култура Есте, (дн.Атесте), в Североизточна Италия, (източник: http://mnamon.sns.it/index.php?page=Esempi&id=31)

     Следва един цитат от „Предкирилската писменост в  славянските земи” на Георги Сотиров, част от  неговата книга „ELEMENTANOVA”, писана от него още през  далечната 1986 г.:

    „За голямото племе на венетите разполагаме и със свидетелство от Юлиан Апостат (Юлиан Отстъпник – бел.пр.) При споменаването на град Аквилея ( A q u i l e a ), сега в Североизточна Италия, регион Фриули-Венеция, Юлиан казва: “Това, всъщност, е търговският център на мизите, панонците и италианците, които живеят във вътрешността. В миналото те са наричани, струва ми се, Хенети ( H e n e t i ); в наши дни, въпреки че римляните владеят техните градове, те са запазили първото си име с маловажна добавка на една буква в началото на думата; тя се представя от уникален символ, който те наричат “o v” и който те често ползват вместо b e t a произлизащ, както си мисля, от специфичното придихание на техния език.” (Discourse on Royalty, 17. (Less Belles Lettres, Paris, 932, I, първа част, p.143, френски превод) .

     Юлиан, който е писал на гръцки, тук посочва, че етнонимът, който гърците произнасяли като “H e n e t i ” е бил произнасян от местните жители като “V e n e t i ”. Гърците са имали затруднения с произнасянето, понеже гръцката b e t a съответства на звук между Б и В, докато в езика, говорен на север от Гърция, тези два звука ясно се отличават и изискват два различни писмени символа.” 

      Тъй като Юлиан е писал тези редове през 358 г. сл.Хр., венетите със сигурност по това време са имали собствена азбука. Но коя е била тя? Да се опитаме да отговорим на този въпрос.

      Според думите на археоложката проф. Диана Гергова: „Античните автори пишат, че в светилищата на Дионис мизите и бесите са използвали таблички с надписи. Знаем и че орфическото учение е първото, което се разпространява с книги. Самите гърци вярват, че буквите са им занесени от Орфей и други полумитични, но все свързани с Тракия герои. Т.е. представата за връзката на траките с писмеността идва от древността.” (източник: https://www.24chasa.bg/Article/640807)
 

      Алкидамант твърди (VIII, 465), че не кой да е, а тракиецът Орфей е създател на писмеността. Друго важно свидетелство е дал Диодор Сицилийски, който разказва, че Орфей и Лин са първите, които са ползвали най-древната азбука (Diod.Sic., III, 67)

    Не може да има съмнение, че тракийски книги са съществували дори до ранното средновековие - през VII век сл.Хр.  При Фотий откриваме ясно свидетелство в подкрепа на това твърдение, тъй като той казва, че известен византийски автор ползвал тракийски книги след времето на император Хераклий. (Flavius Heraclius Augustus -  610- 641 г.) Тоест след 641 година. Само можем да съжаляваме, че Фотий не е счел за нужно да ни каже с каква азбука са написани тракийските книги. 

     Но да се върнем пак към античността. Според сведенията на Еврипид, древногръцкия поет и драматург, живял между 480 г. пр.н.е.  и 406 г. пр.н.е.: „На тракийски таблички е записано Орфеевото слово.“ За подобни таблички споменават и Платон, и Питагор, и Хераклит. С орфически символи са изписани и Орфическите златни таблички, открити от Южна Италия до о. Крит. 

      В обща работа издадена в Западна Европа, проф. И. Маразов и проф.Ал. Фол споменават свидетелството на Еврипид относно - medicines onthe Thracian tablets, recorded by Orpheus - лекарства, чиито имена били записани на тракийски плочици от Орфей. (Al.Fol & I.Marazov, Ancient Thrace, Cassel & Co Ltd,London, 1977, p. 30).. 

     Странното  е, че, в отличие от някои съвременни български учени, никой от античните автори не нарича древните обитатели на нашите земи неуки. Херодот, Тукидит, Страбон, Ксенофонт, Плиний и др. свидетелстват за богатството, културата и духовната извисеност на траките и на техните роднини – пеласгите. 

      В свой труд за старите цивилизации В. Дюруй също посочва, че в античността траки, пеласги и илири са били считани за три клона на една и съща етническа общност. Това мнение се потвърждава от Вл. Георгиев, който изказва теза, че трако-пеласгийският език е говорен в Югоизточна Европа още през неолита. Представителите на трако-пеласгийската общност са  първите европейци, имали писменост. 

         Това научаваме от Диодор Сикулски, който пише, че пеласгите са първите, които използват кадмейските (финикийските) букви и поради това те са наричани още пеласгийски. 

     Ето какво още казва Диодор:

     “Лин написал разказ с пеласгийски букви за делата на първия Дионис, както и за други митични легенди, които завещава сред мемоарите си. По същия начин Орфей и Пропанид, който беше учител на Омир и талантлив поет, ползваха пеласгийските букви; а също ги ползваше и Тимоет – син на стария Тимоет, а той – син на Лаомедон, който живя по времето на Орфей ... Този Тимоет, очевидно племенникът на цар Приам, също така е написал „Фригийската поема“, а така я наричат, защото я е написал , ползвайки древния език и букви на фригийците...” 

     В Тракия са открити доста надписи от предримската епоха, както и графити, които показват, че и на официално ниво, и в култовите практики, а и в ежедневието писмеността е част от културата на траките. Знаците са върху каменни стели, съдове от тракийските ритуални сервизи, върху лични предмети.

      Едно от най-ярките свидетелства за културата на траките е надписът от Ситово (сн. 24). Той е открит от местни хора, като по-късно уникалния тракийски паметник бива проучен от редица изследователи. Някои определят буквите като фригийски, а относно възрастта му все още няма консенсус. Едни смятат, че древните букви са изсечени преди 6500 години. Други обаче са на мнение, че паметника е отпреди 3200 години. 

     Дори да приемем, че надписът от Ситово е създаден по-късно, някъде през IX -VIII век пр. Хр., това го прави най-старият надпис на европейски народ! Много преди гърци, латини, келти и германи да се научат да пишат, траките са правили монументални надписи (буквите са с височина около 40 см). 

       Снимка 24. Надписът от Ситово, Пловдивско.

      А, ако Ви се струва странна приликата на част от знаците с тези от кирилицата, вижте пък снимките на артефактите по-долу (сн. 25).

     Снимка 25. Керамичен предмет - артефакт, открит в земите на Македония от 2-ро хил. пр.Хр. с писмени знаци по него.

     Снимката, която виждате, няма аналог! Това е уникален артефакт с писмени знаци от II хил. пр.Хр., открит в земите на днешна Македония / http://www.slovio.com/origin/index.html ;

.
 

     Възниква резонният въпрос: как тези кирилски букви са се озовали на съд от преди четири хиляди години?

      Ето още веднъж снимки в едър план (сн. 26 и 27) на артефакта от II хил. пр.Хр. от Македония, върху който според професора по палеолингвистика Душко Алексовски на езика на пеласгийското население, живяло по това време в региона е изписано името на богиня Всефа, известна по-късно като Веста. 

                Снимки 26 и 27. Macedonia archeologists uncover 4,000 year old writing - артефакт от 2-то хил. пр.Хр. от дн. Македония. (източник: http://www.macedoniantruth.org/forum/showthread.php?t=1120)

          За да отговорим на тези въпроси, нека проследим накратко историята на появата и етапите в развитието на гръцкия език и гръцката писменост на Балканите: 

1) През II хил. пр.н.е. в Елада възниква древногръцкия език, който спада към семейството на индо-европейските езици.  В хода на взаимодействието си с езиците на близки и далечни народи той е претърпял огромни фонетични, морфологични, лексикални и синтактични промени. Смята се, че началото на гръцката азбука произлиза от семитската, по-специално от финикийската, като отначало е ползвано силабическо (сричково) писмо.

2) Ок. 1100 г. пр.н. е. (Архаичeн период). Финикийското писмо, употребявано във Финикия и по-късно в Картаген, било възприето в Елада. То съдържало 22 символа за съгласните, но липсвали знаци за гласните звуци. Именно в Елада добавили буквите α, ε, ι, ο, υ, представящи гласните звуци в речта. Първоначално се използвала сричкова (силабическа) писменост. Ето, това е представлявала гръцката архаична азбука между 9 – 8 в.пр.н.е.

 

                                Снимка 28. Гръцката архаична азбука между IX – VIII в.пр.н.е.

     3) VIII - V век пр. н. е. (Класическият период). Архаичната азбука, която заменила сричковата писменост, претърпяла много промени. Най-важна е посоката на писане - не отдясно на ляво, а отляво надясно. Градовете-държави имали различни наречия, но те се групирали в четири основни диалекта: аркадо-кипърски, дорийски, еолийски и йонийско-атически.

          4) 400 г. пр. н. е. 350-200г.пр.н. е. (Елинизъм). Йонийският вариант на азбуката се възприел в повечето градове-държави и така в цяла Елада се получила единна писменост. Тя била ползвана от йонийците и родствените им племена на целия Балканския полуостров, Мала Азия, Егейското крайбрежие. Така например надписът в Севтополис, столица на Одриското царство през IV-III в. пр.Хр., е изпълнен на класически йонийски диалект и писмо .

     Йонийците, обаче, са пеласги по произход (Херодот I-56). Така, че жителите на Балканите, на цяла Елада, Тракия, Македония , Мизия, Витиния и гръцко говорещия свят,  всъщност, възприемат в азбуката си пеласгийските букви. По-късно "древногръцката" азбука, разбирай йонийската или всъщност  финико-пеласгийската, послужила  като модел за създаването на латиницата и след това на кирилицата!

По-късно, през епохата на Просвещението,  класическите учени възприели в университетите йонийско-пеласгийското писмо след реформата, като “древногръцко” и така траките останали без писменост, тъй като тяхната била обявена за “гръцка” по името на “заемателите” 😉.

“По време на архонтстването (на Евклеид) много гръцки poleis промениха своята епихорична азбука чрез приемане на Йонийската писменост. Той подкрепи указ за промяна на азбуката и приемане на йонийска писменост. Атиняни приеха правописна реформа чрез приемане на Йонийската азбука, която включва ета и омега. ...

Има надписи от Атина, които са използвали йонийски правопис, преди да е бил официален, и други, които са продължили да използват стария атически правопис след отхвърлянето му.”

(During his archonship many Greek poleis changed their epichoric alphabet adopting the Ionic script. He supported a decree to change the alphabet and adopt Ionian script. Athenians accepted a spelling reform, adopting the Ionian alphabet, which included eta and omega. There are inscriptions from Athens which used Ionian spelling before it was official and others which continued to use the old Attic spelling after it was repudiated. )

Евклид — Архонт в Атина през 403–402 г., когато демокрацията била възстановена след тиранията на Тридесетте. Това е също годината, когато атиняните изоставили употребата на атическата азбука в официалните надписи и въвели йонийската азбука.

Затова днес науката все още смята, че траките са били безписмени и са писали с “гръцката” азбука и не казва и една дума, поне от срам, за замяната по времето на Евклеид на стария атически правопис с йонийската писменост и възприетата  от атиняните правописна реформа чрез приемането от тях на Йонийската азбука, на която са писали и техните предци пеласгите и останалите траки, а след реформата и самите елини.

Снимка 29. Керамичен съд от долната страна на който е изрисувана йонийската инициална азбука , IVв.пр. Хр., Национален археологически музей - Атина.

     Буквите,  изобразени върху тази чиния ( сн.29 ), се различават съществено от знаците на архаичната „гръцка” азбука от класическия период VIII - V век пр. н. е. Това дори не е и познатата ни старогръцка азбука, която изглежда по съвсем различен начин. Вижте буквата „С”, която е различна от гръцката буква „сигма” (Σ σ ς), както и буквата Ро (в случая - R и си спомнете, че титлата на българския владетел е изписвана, като KANAC -  с това "С", на не с гръцките Σ σ ς ).  

           Ако това твърдение Ви звучи еретично, спомнете си още и за надписа от Кьолмен, златния пръстен от село Езеро, за надраскания надпис върху обикновен камък "Скиас" в тракийската могила от Къпиново, за надписите с името на Севт върху неговия шлем и сребърните съдове от сервиза му. В Румъния, Македония и Италия са откривани орфически златни таблички със знаци, някои от които свещени формули. Като всяка писменост и тази започва във връзка с религиозните практики.

                        

                     

     Снимка 30. Сребърна монета на тракийския цар Берг (Bergaios), IV в. пр.Хр. / KINGS OF THRACE. Bergaios (Early 4th century BC).

     
     Тракийското племе фриги, от своя страна, е оставило в Анатолия над 340 епиграфски паметника, а в земите на същинска Тракия са оцелели ситовския, кьолменския, дуванлийския, езеровския, да не забравим и двадесетината надписа от о. Самотраки. 

       Снимка 31. Един от 20-тината надписи от остров Самотраки, в два от тях се съдържа българската кирилска буква „Б”.

         

        При разкопки след Втората Световна война американският археолог К.Леман /K.Lehmann/ открил на о. Самотраки двадесетина надписи, които определя като „тракийски“. Става дума за около 40 керамични фрагмента с различни по дължина буквосъчетания изписани върху тях. Какво било учудването на научния свят, когато след публикуването на находките се оказало, че в два от тях (фрагменти № 1 и 33) се съдържа българската „кирилска“ буква „Б“ (сн. 31). 

     К. Леман тълкува този знак с фонетичната стойност „Б“. Фрагментите се датират VI-III в. пр.Хр. Наличието на „кирилска“ буква в „тракийски“ текст не е прецедент. Известни са и надписи от остров Тера, които също съдържат буквата „Б“. 

 

     Тези надписи са свързани с пелазгийското население на о. Самотраки и голямото тракийско светилище там, свързано с почитането на култа към бог Хермес и култа към Тракийския конник, разпространен и по нашите земи. С него се свързват и засвидетелстваните от античните автори "тракийски" мистерии на о. Самотраки. В древността островът е бил населен с тракийски племена и оттам идва името му. (Дорийци се заселват там едва към VII в. пр.Хр.) 

 

 

       Снимка 32. Част от каменна стела от тракийските селища на о.Самотраки, датирана  ІV век пр.н.е.,  на НЕГРЪЦКИ ЕЗИК.

   

       Този надпис (сн.32) е намерен при светилището на Великите Богове край гр. Камариотица, на о. Самотраки и е датиран към IV в. пр.Хр. Диодор Сицилийски съобщава, че идвайки на Самотраки финикиецът Кадъм бива въведен в мистериите преди да се ожени за Хармония – дъщеря на тракийския бог Арес, както и че,  през IV в. пр.Хр. тракийския език още се използвал в религиозните церемонии от жреците на самотракийските Кабири. (Diodorus Siculus. Library of History, Books III – VIII, transl. C. H. Oldfather, Loeb Classical Library, Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1935)

     Френският археолог и лингвист Клод Бригс в документалния филм „Севт Безсмъртният“ за кратко представя билингва надпис, намерен също на о. Самотраки. Двуезичният декрет на тракийски и гръцки език е един от трите тракийски надписа от VІ-V в. пр. Хр., открити в светилището на Аполон (на тракийски Abolo) в самотракийската колония Зоне на беломорското крайбрежие и от общо 220-те епиграфски паметника, намерени на този остров преди повече от двадесет години, но все още необнародвани.

 

Снимка 33. Френския археолог и лингвист Клод Брикс във филма Сефт Безсмъртния.... „защото има двуезичен надпис...”

     „Два от тях са изцяло на тракийски – заявява френския учен във филма си, – а третият камък е изключително интересен, защото има двуезичен надпис… Имаме 3-4 реда от един декрет на гръцки и отдолу следва дълъг документ на тракийски език. Гръцката археоложка, която е правила разкопките, е публикувала само снимки/рисунки на три-четири кратки посвещения върху съдове.“ /Claude Brixhe. Zôné et Samothrace: lueurs sur la langue thrace et nouveau chapitre de la grammaire comparée? [„Зоне и Самотраки: светлина върху тракийския език и нова глава в сравнителната граматика”]. – Comptes rendus des séances de l’Académie des Inscriptions et Belles-Lettres, janvier-mars 2006, p. 121-146 /.

     Снимка 34. Надпис - посвещение от Котис, цар на траките, на Херакъл, в който е употребен етнонима – траки.( Източник:  http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/71356)

     Графика на надписа: BАΣIΛΕΥΣ ΘPАКΩN К[OTIΣ] ПОPEΩΣ  НPАPΛEI.
     Описан като: „Посвещение от Котис, цар на траките, на Херакъл”;  
      Превод: „Базилевсът на траките Котис [e] последовател на Херакъл”.

     Думата  ПОPEΩΣ (пореос) e  производна на думата ПОPEIa (порея), която означава ход, или във военен аспект поход. В конкретния случай „Базилевсът на траките Котис” се идентифицира, като „ПОPEΩΣ НPАPΛEI” (пореос Ираклеи), т.е. „вървящ по стъпките, следващ стъпките на Херакъл”, с други думи – „последовател” на големия войн и герой.

     Изключителното значение на тази находка е, че в надписа е засвидетелстван  етнонима „Θράκη” (траки/фраки), употребен  при това при посвещение, поръчано от  самия тракийски владетел Котис!  Инфинитивът  Θράκη дава родителен падеж ΘPАКΩN (тракон/фракон): BАΣIΛΕ ΥΣ  ΘPАКΩN КOTIΣ = „Базилевсът на траките Котис” Името на Херакъл също е изписано различно от гръцкото Ηρακλής – НPАКΛEI.  НPАPΛEI - xrobpъ/xрабръ  явно е бил тракийския  начин на  изписване на името на Херакъл….

      Надписът (сн. 34)  е  намерен през 1938г. при руините в югозападното подножие на крепостта Διδυμοτείχου (Дидимотихо или Димотика), в Егейска Тракия., разположена между реките Места и Марица (Ксанти, Родопи и Еврос).  Датиран  е в периода около 42 - 31 г. пр. Хр. – последните години от управлението на Котис VI. Представлява правоъгълна добре обработена мраморна плоча с размери 0,15x0,30x0,50. Гравиран е в горната част на основната дълга страна на плочата. Височина на буквите: 0.025-0.03., Обнародван е от Националната гръцка фондация за изследвания - Център за гръцка и римска античност. / Χ. Δρακοντίδης, Θρακικά 10 (1938) 199-218, με σημειώσεις και συμπλήρωση της επιγραφής από τον Κ. Μ. Αποστολίδη (J. και L. Robert,  BullEpigr 1939, 206· Μπακαλάκης, "Ἀρχαιολογικὲς ἔρευνες" 24· Bakalakis, "Rayonnement" 287)· IThrAeg E458/.


      А това е още един артефакт, който засвидетелства  употребата на етнонима „ΘΡΑΚΩN” (траки) от страна на одриските владетели  - Сребърна тетрадрахма на цар Котис III, ок.30-20г. пр.н.е. и с надпис HRAKLEOY ΣΩΤΗΡΟΣ ΘΡΑΚΩN – „Херакъл Спасителя на траките”.

     Трябва да се отбележи, че още в началото на миналото столетие започва по-масирано обнародване на   тракийски надписи от V век преди Христа. По-късно, с откритието на фригийските епиграфски паметници от Гордион става ясно, че тракийските племена са имали висока култура и през X-IX в. пр.Хр. 

      Напомняме на читателите, че древните обитатели на нашите земи са разполагали с азбука дори и преди този период. Диодор Сикулски свидетелства, че Орфей и Линей са ползвали пеласгийската азбука още преди времето на Троянската война. Те двамата са живяли през II хил. пр.Хр.

      За още по-ранна тракийска писменост от IV и III хилядолетие преди Христа пише нашият лингвист Иван Дуриданов: “Накрай, за културната история на траките е важно да се спомене, че на територията на Древна Тракия и в нейно съседства бяха открити два надписа с образно (пиктографско) писмо... Наличието на тези наченки на писменост в древна Тракия свидетелствува за развитието на висока култура на населението от тази област през IV-то -  III-то хил.пр.н.е.”  (Ив.Дуриданов, “ Езикът на Траките “, Наука и Изкуство, София, 1976, стр. 92).

      Днес датировката както на плочицата от Градешница, така и тази на печата от Караново са коригирани и става ясно, че писмеността от нашите земи е много по стара от тази на шумери и египтяни. Надписа от Караново е на 6000 години!

      Проф. Владимир Георгиев определя писмеността от Караново като тракийска и в друга, по-стара работа  твърдейки, че “...най-старата култура, която се открива в пределите на Тракия, като например Караново I, е принадлежала на същинските тракийци”.  (В.Георгиев, “Въпроси на Българската Етимология”, БАН, София, 1958, стр.113).

      Американският писател-пътешественик Ричард Ръгли пише за най-древната Балканска писменост, определяйки  може би най-добре причините за мълчанието около нея:

      “Идеята за съществуването на стара европейска писменост влиза в конфликт с много от дълбоко вкоренените възгледи на археологията и с традицианите представи за развитието на цивилизацията... Последиците биха огромни, ако съществуването на такава писмена система се възприеме от всички, много основни положения ще бъдат представени под въпрос. Това означава отхвърляне на идеята, че появилите се преди 5000 години “високи” цивилизации на Близкия Изток първи са изобретили писмеността ...Една още по-фундаментална промяна ще бъде изместването на историята далеч по-назад от “примитивния” мрак на каменната епоха...” ( Ричард Ръгли, “Изгубените Цивилизации на Каменната Ера”, Бард, София, 1999, стр. 108 ).

     Ако изредените дотук аргументи за съществуването и употребата на писменост у траките,  в периода  II хил.пр. Хр. - до 6 век сл. Хр. (според свидетелството на Фотий, че известен византийски автор е ползвал тракийски книги след времето на император Хераклий), а и преди това – още от IV-то - до III-то хил.пр.н.е., от фригйците  и мизийците, които са имали свои книги  в периода още преди Троянската война според  Страбон  (Strabo, 12.8.4),   не са достатъчни, ето и други, спотаяващи се сред безбрежието на античната литература:

   Някои Орфееви произведения са ни познати от  по-късни  копия – преписи на старогръцки език, като например „Теогония”, компилирана от Хезиод през VII в.пр.Хр.; епическата поема “Аргонавти” от 1384 стиха (запазена до днес); “Химни за мистериите”, разказващи за силата на природата и различни тайнства; “Магическа ботаника” – за лечебните свойства на тревите и др.

     И още: „Ксенофонт съобщава, че у траките се намирали и много книги.“ ( Извори за историята на тракия и траките , том II, “Анабазис”VІІ, 2),  В своя трактат  „Държавата” Платон пише: “Жреците разполагат с купища книги от Орфей и Музей ”.  Според разказа на Херодот (Hdt., VII.6),  Диодор Сицилийски пише, че Музей е син на Орфей (IV.25.1). Павзаний  коментира, че творбите, които обикновено се приписват на Музей, най-вероятно са фалшиви, “освен една възхвала за Деметра, написана за Ликомида” (Pausanias, I.XXII.7). Като син на Орфей, Музей определено е ползвал писмеността, която е научил от баща си.

     Най-чудно е, че още древните гърци признават наличието на писменост у траките, а ние отричаме този очевиден факт!

       Очевидно е, че тракийската писменост не е била новост за античните автори.  Еврипид говори за “тракийски таблички, написани от певеца Орфей” [Euripides, Alcest. 967]. Да си припомним, че Орфей е писал поезия, част от която е цитирана от Филохор и Платон [Philoch., 191, при Fr. Hist. Gr. (Mueller). Plato, Cratyl., 402b-c. ]. По-късно Диодор, Макробий и Йоан Малала също цитират поезия от Орфей, имайки всички основания да вярват, че е автентична [Diod. Sic. Fragment 1, Book VII; Macrob. Sat. I.18.12; Joannes Malalas, Chronographia, Book IV, Bonn ed. (1831), p. 73f].  Според Помпей Трог, именно Орфей е посветил цар Мидас в религиозните мистерии, които пък Мидас е разпространил из цяла Фригия [Historiarum Philippicarum Liber XI.VII.14].  

      Каква причина бихме могли да имаме, за да се съмняваме, че заедно с религиозните практики се е разпространявала и трако-пеласгийската писменост... при това сред сродни племена като пеласги, фриги, мизи, витини, сатри, гети, даки и другите тракийски общности?

      Интересно е да се отбележи в тази връзка, че древноримския поет Вергилий също не се е поколебал да представи, като грамотен мъж троянския предводител  Еней . Вергилий поставя в устата на Еней следните думи: “Пиринчен щит, някога носен някога от велики герои, поставям на колоните при портите, а на него написвам: „Такива (щитове) защитиха Еней срещу гърците”.(Virgil, Aeneas, III.286f.) .

      В Родопите и на остров Самотраки възникнал и свещеният култов език на траките, достъпен само за малцина – за посветените. Проф. Николай Овчаров казва, че „Керамиката открита на обекта [при с.Татул] е с произход от Мала Азия, Егейските острови и Микена, което свидетелства че през II хил. пр.Хр. на поклонение в светилището край с. Татул  са идвали поклонници от различни точки на древния свят.” (Овчаров, Н.; Коджаманова, Д.; Димитров, Здр.; Лещаков, Кр. Археологическо проучване на скално светилище при с. Татул, Момчилградско, В:АОР за 2007, изд. БАН, София, 2008 г.)
 

     Никола Гигов пише в книгата си “Орфей и азбуката”: „Между бесите от Родопите и коптите от Египет (коренното население на Египет) е имало непрекъснат мирен съюз и взаимно подпомагане. Орфей – “най-великият смъртен музикант на света” – е реформирал именно коптската азбука. 

      Днес сравнителното езикознание ни дава доказателства в подкрепа на тази хипотеза. На теория не би трябвало да има общи думи между български и египетски и между българския и коптския, но те съществуват: съвпаденията в думите и знаците са повече от двадесет. 

     Изследвайки най-старата египетска култура – от Нулевата до Третата династия (между 3500 г. – до 3150 г. пр.Хр., учените се натъкват в египетската йероглифна писменост, употребявана само от представители на първите династии, на странни писмени знаци, които така и си остават без ясно тълкуване. Може би причината се крие в това, че повечето от тях се срещат в неолитната писменост в Тракия около 2000 години по-рано. 

    А сега още една изненада. Направо давам снимка. Това е коптската азбука така, както я учат египтолозите по цял свят; азбуката, от която са тръгнали да дешифрират средноегипетския диалект. 

   
Снимка 35. Книгата е Middle Egyptian, James P. Allen, издание на Кеймбридж, 2010г. Абсолютно е сигурно, че човекът не е фалшифицирал кирилицата, заменяйки я с коптската азбука.

     Не, не ни лъже зрението. Няма и фотошоп. Г-н Алън не показва кирилицата, а средноегипетската азбука! Двете обаче са почти идентични.  

      Същото важи за представената по-долу азбука на северноегипетския бохаирски диалект, използван предимно в църквите на коптите. Дали няма общо с църковнобългарския? 

                 
               Снимка 36. Коптският БОХАРСКИ, използван предимно в църквите на коптите.

      Следващият текст на черен лист с бели букви пък е извадка от ръкописа „Кебра Нагаст…“, или „Книга на славата на царете на Етиопия“ /„Kebra Nagast or the Glory of Kings“, пазен в Ориенталския ръкописен отдел на Британския музей: British Museum Manuscript Orient, № 818, following 26 a, columns 1, and 2/. Налице е видимо сходство между графиките на античната етиопска азбука и глаголицата. 

 

      Снимка 37. Прототип на глаголицата, известен като Кебра Нагаст  или Книга на славата на царете на Етиопия.

     Кебра Нагаст е традиционна етиопска хроника, написана посредством писменост, съществуваща поне от VII в. пр.Хр. Според етиопските християни и растафарианите от общността Бета Израел тя описва истинската история за произхода на династията на Соломонидите в Етиопия. Те я разглеждат като безспорен исторически източник относно преминаването на етиопците от почитане на слънцето, луната и звездите към това на „Бога на Израел“. 

     Нека се запитаме и какво общо би могло да има между нашата глаголица и етиопската хроника в британския музей, разказваща историята за Цар Соломон и Савската царица, написана също на прототип на глаголица?

     С пълна сила стои същият въпрос за отношението между българската кирилица и още по древното бохаирско писмо на коптите в Египет, от времето на Средното царство....

....следва продължение....."Кога и къде са възникнали архаичните предшественици на двете български азбуки?"....