Канатицата: Значение и предназначение. II част
Геометрия и стилизация на символа
Автор: Славян Стоянов
В част първа представих опит за прочит на името КАНАТИЦА. Ако не сте я чели, с нея можете да се запознаете ТУК.
Тъй като категорични писмени източници за това не съществуват, а
информацията е косвена, не е нужно да считате всичко за стопроцентова
истина. Като разумни и мислещи същества вие сами можете да прецените
дали доказателствения материал е достатъчно убедителен за вас.Заключението, което ви представих в първа част, е че канатица е синоним на звездица. Символът буквално означава малка звезда, но илюстрира същества от стародавните вярвания: божества-пазители, които в християнската епоха са наречени ангели. В такъв контекст тя се среща и в килимарството. Ползва се като символ за бордюр, граница, ограда, пазител. Именно за това е съхранена и вярата, че тя носи изключително силно предпазно действие. В науката се използва термина „апотропейна“ функция – ще рече, че символът имат способността да отблъсква зли сили.
В част втора ще ви запозная с геометрията на канатицата. Символите са част от така наречения образен език – форма на комуникация или предаване на послания и идеи посредством пиктографски изображения. Самата писменост произлиза от тази древна форма на комуникация. Анализ на символа може да се направи, след като се започне от това колко наслоявания има върху него. Всеки символ търпи развитие и се усложнява, когато към него се добавят допълнителни елементи. Групи от прости символи могат да образува един по-сложен.
Канатицата има също вариации с различни добавки. Това идва да покаже специфика, която обогатява информативното съдържание на символа. Казва ни нещо ново за него.
Нека първо видим чистата канатица от какви прости символи се състои и до каква степен можем да я фрагментираме.
Много често в конструкцията на символите се разчита идеята за две измерения. Символът канатица може да се фрагментира по няколко начина. Всеки един от моделите ни казва различни неща. В случая виждаме група от три триъгълника сочещи надолу, които са в горната част на цялостната композиция от триъгълници и три триъгълника сочещи нагоре в долната част.
Идеята за горен и долен свят представлява от дълбока древност концепцията за духовния и веществения свят. За видимия и за невидимия свят. Всъщност това е илюстрация на конструкцията на мирозданието (градежа на света).
Триъгълникът сочещ надолу носи женска информация. Той се явява символ, илюстриращ портал от невидимия към видимия свят, чрез който се осъществява раждане. В противоположност на това е обърнатият нагоре триъгълник – носител на мъжка информация или портал от видимия към невидимия свят. В този ред на мисли той може да представлява и смъртта, което е раждане на обратно.
В библейските писания е пресъздаден един духовен принцип, който може да се илюстрира и чрез самата канатица. Съдържа се в молитвата „Отче наш“.
„И когато Той (Исус) се молеше на едно място, като престана, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим както и Йоан е научил своите ученици. А Той им каза: Когато се молите, думайте: Отче [наш, Който си на небесата], да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство, [да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята];“
Молитвата, с която Исус научи учениците си да се молят, е да призовават невидимия свят на създателя, неговото царство, сиреч неговата уредба и хармония да се реализират, да дойдат в съществуване и на земята. Ако ние разгледаме канатицата в този модел, групата долни триъгълници се явяват като огледален образ на горните. Погледнато така в пространството ние виждаме сочещи надолу и сочещи нагоре триъгълници, но ако приемем, че „горен“ и „долен“ свят е само условност и допуснем, че невидимия свят е паралелна реалност, долепена до нашата, то „горе“ и „долу“ би могло да придобие съвсем друга илюстративност. И тогава свързването на тези две плоскости ще въплъти ВОЛЯТА както там, така и тук.
В килимарството в България, където канатицата се среща най –често, има мотиви съставни на канатицата. Те също ни говорят много за символа и какво именно представлява той. Това са „ляво крило“, „дясно крило“ и „гнездо“, което се явява съставен мотив от двете крила. Огледалното апликиране на мотива „гнездо“ образува мотива канатица.
Имената на мотивите „крила“, също говорят в подкрепа на основната теза, че канатицата представлява крилато същество, но в символа има и нещо повече.
Комбинацията на крилата образува мотив, който се нарича „гнездо“. Гнездото също носи информация за крилати същества, но допълва идеята и с място за раждане – защитено пространство, обособено за отглеждане на живот.
Също така канатицата може да бъде разгледана и по вертикала, където тя се явява като съюз между два маказа. Както вече споменах в първа част официалната етнографска теза за етимологията на символа канатица, е че произлиза от турски и означава крила. Но аз смятам, че етимологията на думата произлиза от най-старите форми на индоевропейските езици и поради това има сто процентов прочит през санскрит. Нещо повече – символът съществува и в Анатолия. Също се е запазил в килимарството, но няма и помен от турската дума за крила в названията на вариациите на мотива в Турция.
Нужно е да се обърне внимание и на имената на символа, запазил се и в Турция, защото те също разкриват част от смисъла на неговата употреба и предназначение. Едно от названията му е „Bukagi“ и се превежда като вериги, халки и е принесен като име върху целия символ. Смисълът, който се влага е изразен точно чрез двата маказа, които са в съюз и междинния символ, който образуват. Става въпрос за обвързаност. В Анатолийските тъкани той символизира приемствеността на семейния съюз, предаността на двамата влюбени и надеждата, че те винаги ще останат заедно.
За да поясня по-точно, ще покажа и други вариации на междинния символ, изразяващ брачния съюз между двама влюбени.
Както по-горе споменах, когато се разглежда канатицата по вертикала, тя се състои от два маказа и подобно на символа от хоризонталата „гнездо“, двата маказа образуват трети символ, който представлява ромб.
В образния език на символите ромбът илюстрира утроба. И по вертикала, и по хоризонтала съюзът между съставните символи образува ромб. А кое е онова нещо, което и във физическия, и в духовния смисъл, свързва двама души завинаги, явявайки се техен израз и плод на тяхната обвързаност? Това е тяхното дете, носител на генна информация и от двамата родители.
За да бъде завършен обаче символът канатица, двата маказа са увенчани с трети триъгълник.
Сега е моментът да кажа как се нарича символът канатица в Анатолийските тъкани:
„Yildiz“, което означава звезда.
Ще припомня нещо от аналогията на звезда с божества-ангелски същества.
„Не са малко примерите в историята на човешката цивилизация, в които нова звезда отбелязва раждането на велика личност. А дори има примери, в които самата звезда се явява ВОДАЧ на поклонници, идващи да се поклонят пред родения. Такива примери са египетския Хор и месията Христос. Описание на източниците можете да видите в книгата Christ in Egypt: The Horus-Jesus Connection от D. M. Murdock, Acharya S.
Сабазий – Дионис е друг такъв пример.
Широко популярно е вярването, че когато човек се роди, някъде в небесната шир изгрява неговата звезда. Днес понятието ЗВЕЗДА се ползва за популярни личности, но в древните писания звездите са идентифицирани с божества, с ангелски същества. Именно затова вярването, че всеки се ражда със своята звезда е идеята за ангела-пазител, който всеки притежава. В този ред на мисли канатиците в бордюра се явяват звезди. Ангелски същества, божества, пазители.
„Сред племената като ден блестеше името Имен. Възглавяше го не елбир, а алп Боян – свръхбогатир. Родил се бе като звезда, от алпи – Слънце и Луна. И полунощните звезди му бяха братя и сестри.“
Този цитат е отново от Волжко-българската летопис. Боян е епитет на Сабазий, оглавил военоплеменен съюз от седем родствени племена дали началото на българския народ.
„Напиши, прочее, това, което си видял, и що значи, и това, което има да стане подире, тайната на седемте звезди, които видя в десницата Ми, и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте църкви; и седемте светилника са седемте църкви.“ Откровение на Йоан 1:19,20“
В “Тивериополските мъченици” Теофилакт Охридски говорейки за предхристиянските вярвания на българите говори, че те почитат слънцето, луната и звездите. Той нарича тези вярвания скитски. ГИБИ, IX, част 2, с.62. Това отново се споменава в разговора между между гъркът Кинамон и княз Омуртаг в ГИБИ, IX, част 2, с. 64. Че „старите българи почитат не едно, а няколко божества – слънцето, луната и звездите.“
За съвременния читател (а твърде вероятно и за Теофилакт Охридски) тези споменавания на слънцето, луната и звездите като божества, вероятно звучат с унизителен нюанс за хора езичници, които почитат неодушевени природни стихии. От всичко прочетено до сега сте разбрали, че това съвсем не е така. Какво тогава се има предвид под „слънце“, „луна“ и „звезди“?
Тук ще направя кратко отклонение. Във Волжко-българската летопис за правилното функциониране на небесните светила Слънце и Луна отговарят два алпа (Мар и Умай). Понятието „алп“ е със значение на „велик, божествен дух“ и се явява синонимна форма на християнското понятие за ангел. Тези два алпа са представени като божествена двойка. Първо поколение велики божествени духове, чието потомство (второ поколение божествени духове, също алпове) в летописа биват наречени и звезди. Това видяхте и в цитата за алпа Боян (Сабазий). Трябва да отбележа, че летописът говори, че първоначално хората (българите) знаели добре, че всички алпове са също създадени от един върховен Бог. Доста по-късно в историята на алповете и хората се появява почитта към самите алпове като към „богове“, но дори и през тези по-късни периоди според летописа българите не са изгубили разбирането, че над всички тези има един върховен създател.
(Подобна идея за ангели „божества“ грижещи се и олицетворяващи се с слънце, луна и звезди е засвидетелствана и в християнски апокрифи, един от които е цитиран и в Новия Завет. „Книга на Енох“)
Тук идва и един от най-спорните въпроси в съвременната ни историография. Названието, което Волжко-българската летопис посочва за име на този върховен създател на алпи и хора, е Тангра. Рядко съм виждал толкова ожесточени спорове по даден въпрос, както за името Тангра.
Това, което лично аз приемам е че липсват достатъчно доказателства (като запазили се епиграфски паметници), които да потвърждават името Тангра като название за върховен Бог на българите.
Но далеч не съм така краен като мнозина други по тази тема. И ще споделя защо. Повече от очевидно е, че названието Тангра е вариация на тюркското божество на небето Тенгри. Това е името на върховния бог в древната тюркска, хунска, монголска и алтайска религия, наречена тенгризъм. Смятам, че това е и причината и името да се появи във Волжко-българската летопис. Там се описва как част от тюрките влизат в състава на волжките българи и приемат да са един народ с българите. Тази история разказва и че това е причината българите около Волга да станат тюркоезични. Доста дълъг процес. Но е редно да кажа и че тази „религиозна“ представа попада сред монголоидната раса от още по-стари преселения на предци на българите и това също е описано в летописа.
В ТАРИмския басеин в северозападен Китай, който е известен като мястото на белите „европеидни“ мумии, там където са се заселили така наречените в науката „тохари“. Точно в този откъс се посочва едно по-старо название на името за този върховен създател като ТАРА или ТРА с приглушаване. Тук е момента, в който аз лично не мога да си затворя очите само защото имам личното убеждение, че народа ни произлиза от коренното население на Балканите. Склонен съм да приема, че Тангра е привнесено видоизменено название сред волжките българи от тюркското влияние. Единични са свидетелствата за наличие на топоними, хидроними и антропоними с името Тангра на Балканите или северното причерноморие. Александър Мошев дискутира в книгата си „BOLGAR: тайните на нашия произход“ един такъв топоним в днешна Гърция. Интересно е, че името там е свързано с Дионис. Александър Мошев издига тезата, че култът към Бог Тангра е кабинетна грешка. Чуйте интервю с него ТУК.
Но картината коренно се променя ако проучим същия въпрос за името ТАРА или ТРА.
За да не се отклонявам прекалено от основната тема, ще посоча само няколко примера, защото количеството е толкова огромно, че човек се хваща за главата.
Топоними и хидроними на балканите и северното причерноморие.
ТРАкия, ТАРАклия, ТАРАсивка (Киевска област – Украйна), ТАРАканив (Ривненска област, Украйна) ТАРА (Планина и река в Черна гора и Босна), ТАРА (река в Омска област), ТАРАсивци (Черничевска област, Украйна), ТАРнова или ТЪРнова (Старо име на Търново, произлиза от понятието за Твърдина, Твърда земя), ТАРАк (Старото име на Тутракан), ТРОян, ТРОАда, ТРОя, и т.н.
Антропоними
ТАРАс, ТРОян, ТРАян, ДимиТРА, МиТРА.
Вероятно названието идва от разбирането за гръмовержец. Много са и думите в индоевропейските езици, които са със същия произход и се явяват препратки към концепцията за Бог.
Thunder (гръм) от английски. Трясък, трещя, таран (стенобойно оръжие, с което се разбива), Скандинавския бог Тор и славянския бог Троян.
Тира-с, Тара-с е и библейското име на праотеца на траките, които в Библията се наричат тирасиани или тарасиани. Тирас е един от синовете на Яфет, праотец на индоевропейските народи.
Дума Бог при „славяноезичните народи“ идва от буга, бага, бога (Бик). Но в индоевропейските езици, Тар също означава Бог. В тюркските езици Тур също означава бик.
Тартар (на гръцки: Τάρταρος) в древногръцката митология е един от първите богове и дълбока бездна, появила се от Хаос (митология), най-мрачното място в подземния свят, затвор за победените богове и титани, място за наказаните от боговете. Буквално ТАР-ТАР е затвор за богове. Затвор за звезди.
Колкото да ви е странно или може би вече не, тази идея съществува и в Библията. Тартар е място в преизподнята, където са затворени някои паднали ангели. Те ще бъдат освободени известно време преди битката в Армагедон.
ТАРА е аспект на Бог. Обяснява се като „Този, който освобождава“ и има редица буквални преводи с обща основа. Нека ви ги покажа. В някой народи ТАРА има женски характеристики, като например в индийския пантеон, а при други мъжки. Считам, че е погрешно на твореца да бъдат придавани каквито и да е било характеристики. Твореца възпроизвежда част от себе си като създава.
В науката е известно, че единствената генетична група възникнала изцяло на европейския континент е хаплогрупа I. Тя се заражда на балканите. В съвременните българи тя е доминантната група. Счита се, че древните и представители са строителите на мегалитите, навсякъде където те се намират.
Преди около 5000 години една цивилизация, неизвестна на учените и наречена просто „Строителите на мегалити“ е оставила своите следи по земите на „Изумрудения остров“ – Ирландия. Именно тук, на тази територия, се намира свещеният хълм на Тара – мястото на коронация на ирландските крале, мястото, където е бил дворецът на митичния крал Кормак, едно свято място, за което се вярва, че е в пряка връзка с древния Висш крал. Хълмът Тара е приеман за древно владение на боговете и портал към другия свят. след тях … 142 крале са го обитавали. Мястото е почитано още от най-ранните общности на ирландците. Повече за това можете да прочетете ТУК.
При келтите THARAN или THARANOUK, германците THOR, а хетите ТАРУ или ТАРХУНТ.
За да приключа с това, ще посоча какво означа и в санскрит.
तार – ТАРА , 1. „писклив, шумен, пронизителен гърмящ звук“ 2. „все виждащото око на Бог“ 3. „звезда“ 4. „защитник“ 5. „спасител“ 6. „прекрасен, добър, чист“ 7. „ухаещ на парфюм“ 8. „идващ от звездите“ 9. „всепояждащ огън“
Важно е и да разбирате, че в българските килимарски елементи, както и във везбата няма мотиви, които да са свързани с нещо нечисто. Тяхната апотропейна функция е и част от тяхното предназначение. Те са насочени срещу нечистите сили. Ако може да се каже, че в тях има някакъв канон, то той е че мотивите в тях трябва да пазят и прогонват нечистите сили. Да пазят дома, когато мотивите са по битови предмети, да подържат хармонията в него. Да увеличават изобилието и да носят благословение. Когато са по дрехи те отново дублират тези функции.
Със следващите илюстрации ще ви покажа, че именно това илюстрира канатицата.
Преди това ще направя кратки пояснения. В по-голямата част от християнския свят (има изключения) се е загнездила една представа, че когато едно същество от горния свят бива илюстрирано с рога, то това по подразбиране означава, че е представител на нечистия свят, на злите сили. Това за съжаление е много първична представа и свидетелства за непознаване на свещените писания на самото християнство. Рогата в тази паралелна реалност са израз на нещо съвсем друго. Най-просто казано са израз на божественост.
В християнската представа рогата са демонстрация на Божествена власт и авторитет, а също така на божествена защита и протекция, под която потърсилите я получават Божията милост и простителност. В старозаветни времена, когато някой е преследван, за да бъде убит и успее да стигне до храма, където е олтарът за приношения, чиито четири ъгли са увенчани с рога и се хване за тях – той получавал безусловна Божия протекция и защита, съответно и милост. В този ред на мисли трябва да се има предвид, че рогата имат апотропейна функция (защита от нечисти сили). Нека сега ви покажа, че както в предхристиянски времена, така и в тях, Ангелите (или божествата) притежават тези атрибути (т.е. рога). Погрешно е схващането, че само злите или паднали същества притежават тази зооморфикация. Всъщност при тях тя е остатъчен белег на естеството им, преди да влязат в регрес.
Ще започна от самата канатица и ще премина през епохите, за да можете да проследите как са били изобразявани.
В канатицата на този килим от Анатолия, фигурата освен с крила, които в друг смисъл представляват и лъчи, върху триъгълника с който двата маказа са увенчани са изобразени рога – израз именно на тази божественост.
В следващите примери от котленски килими ще видите същите вариации на рогато увенчаване на звезда. Неизбежно ще забележите, че заедно с канатицата в композицията е и друга добре известна вариация на звезда. Популярна е с имената „Давидова звезда“ или „Соломонов печат“. Разбира се, в юдеизма това е припознат символ, защото съществува хилядолетия отпреди да се зароди еврейският народ. Символът е праисторически и именно като такъв е съхранен и в килимите. Разликата между канатицата и така популярната шест лъчева звезда е единствено в обърнатите външни триъгълници.
За да се стигне до символа канатица се преминава през взаимодействие на редица други символи. Като започнем от триъгълниците, ляво и дясно крило, гнездо и маказ, през съюз на два маказа образуващи помежду си ромб, който сам по себе си е два триъгълника сочещи навън. Самата канатица като завършеност е два маказа един до друг по хоризонтала и двоен маказ по вертикала.
Наскоро ми зададоха въпроса защо има различни макази и канатици? Нещо различно ли представляват? Отговорът е и ДА, и НЕ. Те всъщност добавят пояснения към основния символ. Ако приемем, че тези символи илюстрират същества пазители от невидимия свят, то те ни казват, че има разнообразие от тях или иначе казано: йерархия. Има по-висши и по-нисши, същото е като в едно военно подразделение – всички са войници, но все пак има и идентификация, която ги различава по йерархични критерии. Това се отбелязва именно със знаци, които са символ на тяхната позиция и власт в целостта на системата им – различни дрехи, различни пагони, различни шапки.
Библейското писание ни дава названия за тази йерархия като ангели, архангели, херувими, серафими и т.н.
Във Волжко-българската летопис всички тези същества биват наричани „алпи“ или „дивове“ и също имат йерархия. Така е във всички митологии и религиозни системи. Те притежават и разнообразие от зооморфикации.
Първи ред: 1. Съвременна илюстрация на херувим по описание от книгата на Езекил 2.
Илюстрация към Каролингското четериевангелие 3. „Книга на Келс“ („Book of Kells“)
от ср. на VIII век, Ирландия 4. Фрагмент с изображение на Христос от иконата „Вси светии“
Втори ред: 1. Изображение на серафим2. Изображение на серафим от базиликата в Сан Марко,
3. Фрагмент с изображение на Христос от иконата „Вси светии“ 4. Преображение Господне
Първи ред: 1,2 Македонски шевици / Ангелина Кръстева- Македонски национални шевици 1975
3. Шевица от ръкав на женска риза – Софийско 4. Рамо на женска риза от Видинско /
La broderie nationale bulgare Album
Втори ред: 1. Шевица от ръкав на женска риза – Софийско / Снимка – Цвети Комнева
2. Шевица от колекцията на Славейкови 3. Мотив на женска риза от Софийско /
La broderie nationale bulgare Album 4. Шевица притежание на Галя Николова
Казаното дотук с пълна сила рисува посланието или информацията, която съдържа в себе си и канатицата. Тя е символ с особено силна апотропейна (защитна) функция използвана от нашите предци, като средство за отблъскване на нечисти сили. Килими като Чипровските, Калоферските, Пиротските и други с подобна стилистика в мотивите са се използвали за създаване на едно защитено пространство. Не е погрешно да се твърди, че те освещават земята, на която биват застлани.
Първи ред: 1. 2. 3. 4. Втори ред: 1. 2. 3. 4.
КРАЙ НА ВТОРА ЧАСТ
Библиография1. „Чипровски килими“ Димитър Станков
2. „Вълшебството на Чипровските килими“ Анита Комитска – сътрудник в Националния Етнографски Музей
3. „BOLGAR: тайните на нашия произход“ Александър Мошев
4. „Christ in Egypt: The Horus-Jesus Connection“ D. M. Murdock, Acharya S.
5. „Сказание за дъщерята на Кана“ Микаил Бащу Ибн Шамс Тебир 882 г.
6. „Онлайн Библия“ Превод 1940 г.
7. „Българска везбена орнаментика“ Иван Коев 1951г.
8. „Книга на Енох“ Боряна Христова 2008г.
9. „ГИБИ, IX, част 2“
