НАЙ ЦЕННИТЕ ЕКСПОНАТИ НА ПЛАНЕТАТА
Снимките на царския тракийски венец в комплект с пръстена и сребърните ритони обиколиха света с Ройтерс. Чуждите сайтове цитираха откривателката Даниела Агре, която напомни за приноса на предците ни към основите на европейската цивилизация. Подобна сензация предизвика и златната маска, намерена от Георги Китов (на снимката) в могила Светицата край Шипка през 2004-а. “Франс прес” съобщи, че е без аналог в науката.
„Златните предмети от тракийското изкуство и най-известните Ви съкровища - Рогозенското, Вълчитрънското, Луковитското и Панагюрското карат да бледнеят златните предмети от времето на Троя и Микенската култура” .
в. „Гардиан”- Лондон
В този материал продължаваме представянето на 18-десет от най-известните и изящни златни съкровища на траките, открити в българските земи, като след най-старото злато тук ще споменем и за едни от най-ценните съществуващи артефакти на планетата земя:
СЪКРОВИЩЕТО ОТ ДЪБЕНЕ
– възраст над 5 000 години – датирано към края на III хилядолетие пр. Хр.
Изработено е от високо развита цивилизация, с ниво на технология, немислимо според представите ни за технологиите, съществували през бронзовата епоха, която общност според някои учени е снабдявала по това време цяла средна и южна Европа с ценния златен метал.
Съкровището е открито от младия археолог Мартин Христов при разкопките на три надгробни могили край с. Дъбене, Карловска община. От 16 март до края на ноември 2005 година край с. Дъбене, което се намира на 5 км от Карлово, археологът Мартин Христов от НИМ и консултантът му проф. Васил Николов от НИМ към БАН продължиха разкопките от миналата година, за да открият общо над 15 000 златни предмета - между 18 и 23 карата. С тези открития находището в село Дъбене вече е най-голямото в Европа.
Тази местност е старателно разорана от иманяри. Бижутата обаче са спасени, защото са разпилени върху площ от 81 дка. Всички са шокирани, когато започва да "излиза" златото. Това са накити, предварително разкъсани ритуално и разхвърляни между камъните.
През пролетта на 2004 край град Сопот археологическа експедиция провежда проучване на римска пътна станция намираща се на стар римски път минавал наблизо. Един ден двама археолози влизат да пазаруват от магазинче в града и забелязват на шията на продавачката наниз от златни мъниста напомнящи им на древно злато.
Съкровището от Дъбене. Мъниста от злато
Установило се че пластинките са намерени от съпруга на продавачката в землището на с. Дъбене докато орял с трактора си. Човекът показва мястото и скоро започват разкопките. През периода 2004-2007 година на мястото са открити общо над 20 000 златни находки от 18 до 23 карата - мъниста, златни халкички от огърлици, обеци, спирали, фиби за коса, малки златни амулетчета с форма на тесла и други украшения с много финна изработка, най-малките достигат диаметър от едва 1, 5 мм.
Съкровището от Дъбене. Златни огърлици
Нещо немислимо според представите ни за технологиите съществували през бронзовата епоха. Предметите са датирани към края на III хилядолетие пр. Хр. Оказва се, че в Карловското поле по това време е съществувала много високо развита цивилизация, която според някои учени е снабдявала по това време цяла средна и южна Европа с ценния метал. Районът и днес е златоносен и става въпрос за местна изработка, от местни майстори златари живяли по тези места.
Съкровището от Дъбене. Спиралки
Особен интерес предизвиква самото място където са направени откритията. Познатото на археолозите праисторическо селище от IV-III хилядолетие пр. Хр. се намира на километри от тук. На мястото на откритията няма следи от селище или отделни сгради, няма следи от пожари, нито следи че мястото е древен некропол.
Откритията са направени в малки могилки - стотици на брой, в самото поле. В някои от тях са намерени керамични, бронзови и сребърни съдове, открита е една златна плочка. Предметите са поставяни в земята вероятно като част от жертвоприношение към неизвестно божество, най-вероятно към Великата богиня майка на траките.
По време на разкопките през 2007 година в дълбока и запълнена с камъни яма са намерени осем различни по вид и размер керамични съда, една чаша и златна спирала с много висока проба на златото и с изключително интересна изработка - от златна тръбичка.
Съкровището от Дъбене. Спирала от златна тръбичка.
Съдовете са били заравяни и над тях ритуално са били разкъсвани и разпръсквани златните нанизи и после заривани с пръст като дар към богинята.
Съкровището от Дъбене. Необикновено по форма златно украшение.
Съкровището от Дъбене донякъде дава и връзката между прастарата цивилизация от “Културата Варна” и Хотнишкото златно съкровище от V хилядолетие пр. Хр. които до сега бяха някак прекалено изолирани във времето, без никаква връзка с тракийските племена и техните шедьоври от по-добре познатите I и II хилядолетие пр. Хр.
Това са още по-древните предци на древните траки, наричани от археолозите “пратраки”. Какво се е случило през V хилядолетие за да изчезнат за цели 2000 години? Нападения от други племена, войни, световен катаклизъм, потоп? Надяваме се с помощта на археолозите да научим.
В надгробната могила, където са събрани предметите, са намерени и костици. На тях ще им бъде направен ДНК-анализ и ще бъдат сравнени с кости на траки. Целта е да се търси решение на въпроса за произхода на траките. Една от хипотезите е, че те са се появили като народ в резултат от развитието на местните племена, обясни проф. Димитров.
Археолозите разказаха, че в Карловско са забелязани дами с подобни накити. Това вероятно е резултат не само от иманярски набези, а и защото златото излизало при обработката на земята.
Информацията за съкровището е пазена в пълна тайна, докато предметите не са били приютени от Националния исторически музей.
При разкопките през 2006 година край с. Дъбене е открит уникален сакрален предмет - златен кинжал или кама, сплав от злато платина и други метали с много висока чистота на златото.
Златният кинжал е с дължина 16 см. в предната си част е отрязан и заточен, а в задната личат двете дупки чрез които е била закрепена към него дръжката му, предполагаемо от кост или дърво.
Сплавта от която е изработен е достатъчно твърда за да остане добре наточен през хилядолетията и с достатъчно силно съдържание на злато за да се запази в перфектно състояние, без патина. Той е единствен по рода си в целия свят. Приема се че е служил за олицетворение на царската и жреческа власт на притежателя.
Общо повече от 21 000 златни предмета са постъпили в колекцията на Националния исторически музей.
СЪКРОВИЩЕТО В ЗЛАТИНИЦА
– възраст 2 400 години – датирано е към средата на IV в. пр. Хр.
Тук ще припомня един любопитен репортаж от онези дни : "Четири дни от живота на археоложката Даниела Агре "
20 юли 2005г.
Утрото показва, че идва поредният "горещник". Вече 40 дни продължава експедицията на Даниела Агре от Археологическия институт при БАН. Разкопава се огромна могила между елховските села Златиница и Маломирово. Пет години Даниела търси средства за този обект. Иманярите отдавна дълбаят отвсякъде могилата, защото се говори, че вътре има приказно тракийско съкровище.
Още в ранните часове кирките изравят животински кости. Оформят се скелетите на два коня, принесени в жертва непосредствено до култова площадка с натрошена керамика. По-късните изследвания на специалистите ще покажат, че в хълбока на единия е калцирано острие на стрела, проникнала по време на битка. Недалеч от конете лежи огромно куче от непозната днес порода. То е убито ритуално с голям камък, по който се намира полепнала козина. Останките на животните са покрити с три конопени рогозки. Бойният кон и ловното куче предизвестяват предстоящото откритие. Малко по-късно под появилата се предния ден полукръгла дупка се очертават огромни необработени камъни. Става ясно, че в могилата няма да има класическа гробница. Налага се мъчително разчистване на каменното струпване.
Изхвърлянето на камъните продължава целия ден. Извадени са над 50 куб. м, а дълбочината на оформящата се ниша достига 3 м. Трескаво се търси стълба за слизане в ямата. Първата се чупи, за малко не се стига до злополука. Но всички несгоди са забравени, когато изведнъж се показват изтлелите останки от подредени масивни дъбови талпи. Макар да наближава вечерта, археолозите продължават работата си. В 18,30 лъчите на следобедното слънце се отразяват в метален предмет. После ще се разбере, че това е позлатената коса на Великата богиня майка, изобразена върху горната част на великолепен параден сребърен наколенник. Даниела Агре вече знае, че е открила погребение на велик тракийски владетел.
23 юли 2005
Това е денят на живота й. За изваждането на неизброимите гробни дарове пристигат колеги от цяла България. Централно върху конопен саван с орнаменти е положен отлично съхраненият скелет на покойника, мъж с атлетично телосложение. Край него са разхвърляни бронзови, керамични и алабастрови съдове. На главата е поставен великолепен златен венец с изображение на богинята на победата Нике.
Сред най-ценните находки от Златиница е златен венец (205 г чисто злато) .
Около венеца върху конопена лента са били пришити 29 златни розети. От висококаратово злато е и масивният пръстен на лявата ръка. Миниатюрната сцена на неговата плочка представя Великата богиня майка, поднасяща чаша с вино на самия цар. До владетеля е цялото му въоръжение - вложен в дървена кания меч със сребърна ръкохватка във форма на грифон; желязна люспеста ризница; два колчана с 200 бронзови стрели; бронзов шлем атически тип. Не липсват и съдовете за угощения - два ритона и четири фиали от сребро, покрити с великолепни сцени и животински изображения. А в краката са сребърните апликации от юздите на убитите в жертва коне.
Тези четири дни Даниела Агре ще помни винаги. Но трудностите тепърва започват. Защото археологът трябва не само да извади важен паметник, но да го разгадае и да отговори на десетките възникващи въпроси.
Наколенниците и златният венец от голямата могила в Златиница.
Чий е гробът
на тайнствения тракийски владетел, защо не се намира в гробница, а в обикновена яма. Датировката на откритите находки недвусмислено показва средата на IV в. пр. Хр. Местоположението и спецификата на намерените предмети първоначално насочват към одриския цар Керсеблепт. Той управлявал земите в днешна Югоизточна България и чак до Дарданелите между 359-341 г. пр. Хр. Бил внук на Севт I и син на Котис I, при който Одриското царство достигнало втори разцвет след великия Ситалк. Именно на Керсеблепт се паднала тежката задача да води героичната борба на тракийския народ срещу страшната македонска фаланга на бащата на Александър Велики, цар Филип II.
Ритона от Златиница.
Но Даниела Агре знае, че през 1997-ма гробът на Керсеблепт вече е "открит" от турски археолози. Тогава в околностите на днешния Текирдаг край Мраморно море е разкопано разкошно погребение на тракийски владетел от същата епоха. Освен съкровищата човекът бил с пурпурни дрехи - белега на върховната власт. Хипотезата на турските учени за Керсеблепт обаче рухва, когато се разбира, че погребаният е бил 24-25-годишен. А документално е известно, че при смъртта си известният тракийски цар е на не по-малко от 50 г.
След научните анализи същият проблем възниква пред българските археолози. Погребаният в могилата до Златиница човек е бил на не повече от 18-19. Но кой е тогава той? Може би някой от четиримата известни синове на Керсеблепт, поели държавата след смъртта му. Със сигурност двама от тях са се сражавали срещу войските на Филип II Македонски при неговите нападения в периода 341-339 г. пр. Хр. Възможно е край Златиница да е бил погребан загинал в сраженията потомък на великата династия на Терес и Ситалк?
От висококаратово злато е и масивният пръстен на лявата ръка. Миниатюрната сцена на неговата плочка представя Великата богиня майка, поднасяща чаша с вино на самия цар.
Оказва се, че трупът при Златиница е бил осолен след смъртта. В древността това винаги се правело, когато тялото на владетел е трябвало да се пренесе от полесражението до мястото на вечния му покой. Анализите сочат, че под ризницата и на главата мъртвецът е бил облечен с пурпурни одежди на цар. А може би точно неспокойните времена са причината да липсва истинска гробница. Предстои вероятно най важната експертиза - сравнение на ДНК между останките на погребаните тракийски първенци при Златиница, Текирдаг и в откритата през миналата година "Голяма Косматка" край Казанлък. Предполага се, че там лежи Севт III, вероятно брат на Керсеблепт.
Така чрез методите на науката златото от Златиница ще ни разкаже за неизвестни събития от историята. И ще ни покаже за пореден път невероятните възможности на археологията.
Съкровищата в Дъбене и Златиница промениха научните представи за древността
Благодарение на уникалните открития през 2005 година годината България със сигурност се нареди до Италия, Гърция и Турция - трите страни с най-много архитектурни паметници в света.
Британският в. “Гардиън" веднага информира читателите си за голямото златно съкровище, намерено в тракийска гробница в Дъбене, като го нарича “ сравнимо с известните съкровища от Троя”. Руският информационен сайт News.ru също публикува обширен репортаж, в който също споменава, че съкровището е по-старо от находките на Шлиман в Троя. Днес, естествено, съкровището със своята уникална и прецизна изработка е част от колекцията на Националния исторически музей в София.
Невероятно финната златна огърлица, която представлява уникално с изработката си ювелирно изделие, е изложена в Националния исторически музей в София. Тя е един от 15 000 предмета в колекцията от тракийски царски накити, която български археолози откриха при разкопки край Дъбене. [AФП]
Стойността на откритието не е в златото, а във възрастта му - датирано е около 3200 години преди Христа и е по-старо от известните досега царски и аристократически съкровища с цели 2500-2600 години. На територията на Балканите досега са намирани единични златни находки от това време.
Това променя представите в световната археология, че източниците на златото на Микена, а дори и на Троя са в Гърция и Мала Азия. Изобилието от самородно злато около Тунджа доказва, че тя е била истински античен център в древността за добив и преработка на злато за целия средиземноморски свят .
Другата голяма загадка е в изключително високата технология на изработката. Но кои са били хората, оставили ни тази безценна находка? Проф. Васил Николов ги определи като пратраки. В надгробната могила, където са събрани предметите, са намерени и костици. Ще им бъде направен ДНК анализ, за да бъдат сравнени с кости на древните траки, и ще се търси решение за произхода на древното племе. Възможна версия е майсторите златари да са представители на неизвестна засега на науката цивилизация по нашите земи, която е загинала при катаклизъм.
Находките от района на с. Хотница са от 5-6 хил. преди Христа и са с около 2000 години по стари от находките в Дъбене, които пък от своя страна са с цели 2500-2600 години по-стари от известните досега царски и аристократически съкровища в Античния свят.
Това променя представите в световната археология, че източниците на златото на Микена, а дори и на Троя са в Гърция и Мала Азия. Изобилието от самородно злато около Тунджа доказва, че тя е била истинския античен Клондайк.
Откритата гробница при Златиница е на тракийски владетел от IV век пр. Христа в местността, известна като Голямата могила с височина 15 м между селата Златиница и Маломирово. Находката бе открита от екип с ръководител ст. н. с. Даниела Агре от Археологическия институт при БАН.
За първи път в България се открива толкова цялостно запазено погребение - с площадка пред гроба за конете и кучето на владетеля. Погребаният е получил златния венец, свидетелстващ за високия му сан, най-вероятно след победа в битка. Открити са пълно бойно снаряжение - меч, бронзов шлем, желязна ризница, седем копия, два комплекта стрели. Пръв е сребърният параден наколенник, който е подсказал значението на находката. Между намерените ценни предмети са два ритона, четири фиала, апликации за конска амуниция, амфори от тасоски и родоски тип.
Анализирайки костите в гробна яма, археолозите стигат до извода, че тракийският владетел, на главата на когото е бил поставен великолепен златен венец с изображение на богинята на победата Нике, е бил висок 1.90 м.
Венецът, предполага Агре, е от олимпийските игри или знак на почест от завладените градове в Пропонтида (дн. Галиполи). Скелетът на владетеля ще бъде изследван в Дания и там ще се направи възстановка на черепа. И тук, както при съкровището в Дъбене, е използвана уникална в древността златарската технология - при изработването на венеца са използвани всички познати днес златарски техники като запояване, щампа на листата, ивично усукана тел.
Археологическите открития повишиха и рейтинга на България в света. Те редовно се отразяваха от CNN, EuroNews и RTL. Страници им посветиха Financial Times, Independent, Guardian. За срещи с археолозите откриватели дойде и специалният пратеник на National Geographic Кенет Барнет. "Гардиан" сравни Дъбене с Троя. В същия дух бе и информацията на "Индипендънт". Атинският "Та неа" пък написа, че древна Тракия в днешна България се оказа по-златоносна от Микена и Троя.
За голямото златно съкровище, намерено в тракийска гробница в Дъбене, пише в броя си от 18,08,2005г. и британският в. "Гардиън".
"Близо 15 хил. златни предмета са най-старите, намирани някога в страната. 4200-годишно златно съкровище, сравнимо с известните находки от Троя, бе намерено в България за радост на археолозите, които правят всичко възможно да изпреварят иманярите", отбелязва изданието.
Вестникът цитира проф. Васил Николов, директор на Института по археология, че накитите най-вероятно са изработени от древните траки, населявали териториите на днешна България, Гърция, Румъния, Македония и Турция.
Тези 15 хил. златни предмета са елементи от накити, за някои от които се предполага, че може да са регалии на царска влас.
Уникален златен кинжал и още 545 предмета откриха археолози в могила край село Дъбене 16-сантиметровият кинжал е достатъчно остър дори да се обръсне човек, пише Би Би Си.
Според специалистите находките показват, че край Дъбене е бил златодобивния и златообработващ център на Балканите от края на третото хилядолетие пр.н.е.
Римският "Република" пък припомни, че треската за злато в Долината на тракийските царе е започнала още през миналата година с откритията на археолога Георги Китов, но и загрижено попита дали страната ни е в състояние да опази съкровищата, при положение че няма сериозен закон за защита на културните си паметници.
Не така бяха нещата на правителствено ниво. Италия реши да предостави 120 000 евро за реставрацията на бронзовата глава, открита от Георги Китов в могилата Голямата Косматка, както и други археологически паметници. Апаратура за лабораторни и теренни изследвания и аудио-визуална техника на обща стойност около 375 000 йени дари и Япония. Разкопките в Златиница пък бяха финансирани чрез германско-холандската фондация "Хоризонти".
Още един уникален по рода си в света златен артефакт на 65 века - идолна пластика, изображение на Майката на Боговете, намерена в Русенската селищна могила от времето на късния халколит (края на каменно-медната епоха)- 4500-4100 г. пр. Хр., Русенски археологически музей.
УНИКАЛНАТА ПЛАСТИКА НА БОРОВАНСКОТО СРЕБЪРНО СЪКРОВИЩЕ
– възраст около 2 400 години
Боровското сребърно съкровище е датирано към втората четвърт-средата на IV в. пр.Хр. от времето на Одриския цар Котис I (383/5-359г. пр.Хр.)
Съкровището се състои от пет сребърни предмета с позлата, украсени с протомета на животни и митологични сцени – три ритона, една каничка-ритон и разлата купа. Върху тях са открити надписи свързани с тракийския цар Котис I (383-359 г. пр. Хр.) и се предполага, че целият сервиз му е бил подарен от тракийски владетели в град Беос, където вероятно e имало светилище.
Сребърно тракийско съкровище от с.Борово, Русенско. Намерено е през 1974 година от Трайчо Великов Стоев при обработване на почвата на 2 километра от селото, в местността „Сиври Тепе“ в землището на село Волово. Машините, които са извадили съкровището на повърхността на земята са го повредили с режещите си инструменти, но след прецизната работа на реставраторите то е възстановено и разкрива първоначалния си бляскав вид.
След направените археологични проучвания около мястото не се открива надгробна могила и за нас остават загадка обстоятелствата наложили неговото заравяне в земята. Това дава пълно основание откритите предмети да се нарекат „съкровище”. Те се датират между края на V и началото на IV в. пр. Хр. Предметите в съкровището са 5 сребърни съда на места позлатени и с много интересна форма и украса.
Три ритона в основата си оформени като предната част от телата на кон, бик и сфинкс. Представени с изключителна прецизност в детайлите.
• Боровското сребърно съкровище,IVв. пр.Хр.- ритон в основата си оформен като предната част от тялото на СФИНКС
• Боровското сребърно съкровище,IVв. пр.Хр.- ритон в основата си оформен като предната част от тялото на бик.
• Боровското сребърно съкровище,IVв. пр.Хр.- ритон в основата си оформен като предната част от тялото на кон.
От иконографска гледна точка най-интересният съд е каничката-ритон. Тя има яйцевидна форма и издължено гърло (с надписи), вижда се и място на липсваща дръжка. Вторият отвор се намира на дъното й. Украсата по каничката е много богата – три фриза обрамчват целия съд. Горния фриз изобразява празнично шествие с подчертано дионисови персонажи. Фигурите са по-малки от тези в централния фриз, което се обяснява с йерархическата перспектива. В долния фриз фигурите изглежда са на пиршество, ако съдим по седящите пози и ритоните и фиалите в ръцете им. Дъното е украсено с фриз от жерави. Несъмнено цялата иконография е подчинена на античната религия и митология.
• Амфоровидна Каничка-с лека позлата по дрехите и в косите на героите гравирани върху нея. Сцените украсяваща каничката са красиво и майсторски изработени. Представят божества на угощение и танцуващи фигури. Едната фигура изобразява бог Дионис, а друга Херакъл.
Изображението на Херакъл държи в ръката си ритон подобен на намерените в съкровището.
В долния фриз са представени самите божества, като централна роля е отредена на Дионис и богинята (вероятно неговата майка Семела или съпругата му Ариадна). Те са заобиколени от два Ероса и силени, които са участници в пиршеството.
Друга интерпретация прави професор Иван Маразов, който предполага, че сцените са свързани с мистериите на Кабирите, като интерпретира иконографски сходства с някои вази от Тиванския Кабирион.
Според него, горният фриз също изобразява дионисово шествие с подчертано приповдигната разпуснатост, характерна за света на „природното”. Долният фриз представя брака между богинята и владетеля, т. нар. акт на хиерогамия. Известно е, че хиерогамията е кулминационен момент в мистериите на Кабирите. Проф. Маразов е на мнение, че Боровското съкровище е сервиз с култово предназначение и се е използвал при мистериални практики.
Сребърната купа е с големи размери, позлатена по горния ръб на купата и по основата на масивните дръжки. Основата на дръжките е изработена във формата на глави на митични същества от свитата на Дионис-сатири. В основата си купата е поставена върху обособено конусовидно столче, а позлатен детайл от дъното на купата изобразява сцена в която грифон напада кошута.
Боровското сребърно съкровище е датирано към втората четвърт-средата на IV в. пр.Хр. от времето на Одриския цар Котис I (383/5-359г. пр.Хр.) както се вижда и от надписите с неговото име върху два от намерените съдове.
Част от съкровището вероятно е принадлежало на цар на одрисите,за което свидетелства надпис с името на цар Котис-"Котис, роб на Аполон".
Предметите от Борованското съкровище са изработени с уникална художествена пластика и изключителна прецизност в детайлите на изображенията. Според проф. Маразов, това е сервиз с култово предназначение, който се е използвал при мистериални практики. Понастоящем съкровището е част от постоянната експозиция на Регионалния исторически музей в Русе.
СЪКРОВИЩЕТО ОТ РОГОЗЕН
НАЙ-ГОЛЯМОТО ТРАКИЙСКО СЪКРОВИЩЕ НА БЪЛГАРИЯ - възраст-около 2500 години – датирано от началото на V до средата на IV в. пр. н. е.
Рогозенското съкровище е открито в село Рогозен, което се намира на 43 километра северно от Враца, в средата на Дунавската равнина, между реките Огоста и Искър.
Съкровището от Рогозен е най-голямото намерено до сега тракийско съкровище.
В началото на 1986 г. в с. Рогозен, Врачанско, случайно е открито най-голямото тракийско съкровище в България, получило названието„Находката на века”. Съкровището представлява внушителна колекция от 165 красиво изработени сребърни съда с позлата и датира от преди елинистическата епоха — от началото на V до средата на IV в. пр. н. е. и вероятно е принадлежало на владетел на тракийското племе трибали. Съдовете имат общо тегло 20 кг., от които фиалите са 108 на брой. Това е два пъти повече от всички подобни предмети в музеите на Европа. Фиалата е ниска чаша, използвана за пиене и при жертвоприношения.
Тракийското сребърно съкровище е намерено почти в центъра на с. Рогозен — в местността Дола, наричана още Черниброд. Съкровището бе изровено в празен двор, използван години наред за зеленчукова градина. Преди повече от 2300 г. скъпите предмети са укрити тук на два дяла, в две отделни ями, близки една до друга. Първият дял от съкровището намери съвсем случайно собственикът на градината, трактористът Иван Димитров. Той копаел канал и на дълбочина около 0,50 м от повърхността открива с голяма изненада 65 сребърни съда . По голяма част от тях има позлата.
Няколко дни по-късно тук идват врачански археолози, водени от Богдан Николов, и откриват наблизо чувал, в който са натъпкани още 100 подобни съда. Така общият брой съдове на най-голямото открито по днешните български земи съкровище с тегло 19,91 кг става 165. Както се установява по-късно, част от тях са местна изработка, други са правени в Гърция, а един е донесен чак от Персия. Върху 13 съда се среща името на тракийски цар. Очевидно богатият собственик на това съкровище е бягал от нападатели и го е закопал набързо в земята, за да го спаси.
Това е блюдото с изображението „Херакъл съблазнява Тегейската принцеса Авге”- фиала № 4 от Рогозенското съкровище.
Рогозенското съкровище е открито през 1985-86 г. при с. Рогозен, Врачанско. Разделено на две и закопано на различни места, съкровището съдържа 165 сребърни съда. Съкровището е събирано от кр. 5 в. пр. Хр. до средата на 4 в. пр. Хр. и вероятно е принадлежало на владетел на тракийското племе трибали.
На тази изящна каничка от Рогозенското съкровище пък е изобразена Тракийската богиня-дева, яхнала като амазонка митична котка.
Най-важни са изображенията на Великата богиня-майка, представена като ездачка върху лъв или седнала в колесница с крилати грифони.
Проучването на мястото убедило археолозите, че съкровището е било заровено при екстрени обстоятелства и че вероятно е било разделено на няколко групи. След проведеното издирване е открита втора яма в която са открити още 100 сребърни съда, закопани само на 40 см дълбочина. Тук се оказали 86 фиали, 12 канички и две чаши. Така общия брой на предметите в Рогозенското съкровище достигнал 165 сребърни съда от които 54 канички, 3 чаши и 108 фиали.
Може да се предполага, че тези предмети са били притежание на местен владетелски род и са събирани в продължение на много години – от V в. пр.Хр. до 40-те години на IV в. пр.Хр. По някои от съдовете са гравирани и различни дарствени надписи от които се научават имената на различни тракийски владетели и на майсторите златари изработили съдовете.
Поради различията в стила и изработката на съдовете, се счита, че са произведени по различно време и различни места, което прави датировката на съкровището сравнително широка: от края на 6 до първата половина на 4 век пр.н.е.. Предполага се, че съкровището е било притежание на местен тракийски владетелски род от времето на най-големия разцвет и мощ на тракийската култура и тракийските държави на Балканския полуостров.
По някои от съдовете са гравирани и различни дарствени надписи от които се научават имената на различни тракийски владетели и на майсторите златари изработили съдовете. Украсата на намерените предмети изобразява много сцени от религията на древните траки както и от гръцката митология, доказателство за силната връзка и културен обмен между древните гърци и тракийските племена..
Друга част от съдовете са принадлежали на владетел на тракийското племе трибали. Върху някои от съдовете, освен на Котис, са изписани имената на Саток и Керсеблепт (син на Котис I).
Според едни изследователи заравянето му е свързано с обредна практика, според други е укрито по време на опасност. Село Рогозен се намира на 43 километра северно от Враца. В средата на Дунавската равнина между реките Огоста и Искър.
Голямата историческа стойност на съдовете се дължи на тяхната украсата – флорални мотиви, фантастични и реалистичи животни, култови и религиозни сцени.
следва продължение..
Няма коментари:
Публикуване на коментар