ПО СЛЕДИТЕ НА ЕДНА ЛЕГЕНДА
Ще оживее ли отново в днешно време легендата за трагичния образ на трако-фригийската принцеса Земела, дъщерята на Кадъм, превърнала се самата тя в Богиня на земята, растенията и плодородието, след извеждането й от Царството на мъртвите от нейния божествен син Дионис?!
В тракийския пантеон Земела – означаващо „майка-земя”, като старобългарското Землia, е още едно от имената на Богинята-майка, известна ни още и като анатолийската Кибела....
Старо Железаре
Историята
на село Старо Железаре, Пловдивско, започва от дълбока древност. При
разкопки край минералния извор в местността "Аладжака" са открити
останки от първобитно селище, а през VI - V век пр.Хр. тук е имало и
голямо тракийско селище.
Близо
до с. Старо Железаре се намира една от най-големите тракийски могили в
региона.
Централната част на този комлекс е открита в околностите на село
Старосел. Това е първият археологически тракийски паметник, който със
сигурност може да се свърже с цар на траките, при това от времето
“златния век” на тракийската култура. Неговата монументалност,
архитектурна изящност и доминираща позиция над околността (с поглед към
цяла Тракия) не буди съмнение, че Старосел е култов комплекс, свързан с
царската институция.
Но
за нас от по-съществено значение беше могилата край с. Старо Железаре.
Тук е разчистено съоръжение, състоящо се от подредени каменни блокове
образуващи точен кръг с диаметър около 15 м. Археолозите предполагат, че
това е древна тракийска обсерватория. Екипът на д-р Георги Китов от
Археологическия институт при БАН, откривател на обсерваторията, датира
паметника към VІ в. Пр. Хр.
Освен за наблюдение на звездите, слънцето и луната, мястото е било използвано като слънчев календар и слънчев часовник. Тракийската обсерватория представлява окръжност, изградена от 22 камъка, забити в земята. Дванайсет от тях са ориентирани на запад и отговарят на месеците в годината. Най-големият каменен блок е бил поставен на югоизток, така че на 22 декември слънцето да изгрява точно зад него. По този начин траките са планирали кога да бъдат извършени необходимите земеделски дейности. Това уникално откритие показва колко напреднали са били тогавашните хора в областта на науката.
Изграждането на подобно съоръжение изисква познания по математика и астрономия, науки станали популярни (поне според досегашните твърдения) в много по късни епохи.
Вероятността светилището, разположено в най -плодородната част на полето, да е било посветено на тракийската богиня на земята, растенията и плодородието Земела, е със сигурност огромна и напълно реалистична. От дълбока древност тя е символ на любов, красота, топлина, пищност и сила. Връзка с името й показват хетската дума самана, санскритската ксама и разбира се старобългарската землia-земя. Нейният символ е ЗВЕЗДАТА – ВЕЧЕРНИЦА! Най ярката звезда на небето, карала хората от векове да обръщат поглед към вечерното небе и да следят хода на небесните планети.
Според легендите, Земела била майката на тракийския бог Дионис. На него се приписва покоряването на Индия и създаването на цивилизация там.
В тракийския пантеон Земела – означаващо „майка-земя”, като старобългарското Землia, е още едно от имената на Богинята-майка, известна ни още и като анатолийската Кибела....
Храмът на Кибела в Песинт, историческа Фригия, е основен култов център в античността към Богинята-майка (лат. Магна Матер) на плодородието.Храмовата традиция и култът са древни още от хетския период. Не е известно хетското име на богинята, но по-късно малоазийската (анатолийската) Велика майка се наричала Ма, Рея и Кибела.
Откъде започва митът ли – поне от дома на трако-фригиеца Кадъм. След като той издига цитаделата на Тива, от брака си с Хармония, за която казват , че била (дъщеря на Афродита) му се раждат шест деца и ще си позволя да припомня имената им: Автоноя, Ино, Агава, Семела, Полидор и Илирий .
За всяка от дъщерите е намерен известен съпруг: Автоноя се омъжва за Аристей – прочут ловец и опитомител на пчелите, и от техния брак се ражда ловеца Актеон; Ино се омъжва за Атамант – син на еолийския цар, и от техния брак се раждат двама синове: Леарх и Меликерт; Агава се омъжва за Ехион – един от оцелелите воини, които земята родила, след като Кадъм посял зъбите на убития дракон, и от техния брак се родил Пентей ; в този списък последната дъщеря –Семела, е най-ощетена и най-дарена – в нея се влюбва Зевс, който, разбира се, не може да се ожени за една смъртна, но от тяхната любов се ражда великият Дионис.
В една от легендите за раждането на Дионис бременната от Зевс Семела, подучена от ревнивата Хера, поискала от него да й се покаже в истинския си вид като бог. Но този истински божествен облик на Зевс бил огнен и изгорил Семела. Тя загинала, а Зевс трябвало да доизноси в бедрото си своя син Дионис до неговото раждане. След раждането му, Дионис бил отгледан от сестрата на Семеле Ино.
Проклятието на Семела.... Да видиш Бог в целия му божествен блясък. Това е като Икар, който полетял и непрекъснато се стремял да се доближи до слънцето, докато крилете му се подпалили, като Фаетон, който поискал да бъде слънце и подкарал колесницата на баща си Хелиос и бил поразен от светкавица, като Адам и Ева, които опитали от забранения плод и били изгонени от Рая. Изглежда това е заложено в човека да се стреми към огнения “истински" облик на Бог, без да разбира, че по този начин той се стреми към ....Смъртта.
Айнщайн описва неспособността на човешкия ум да разбере същността на Бога чрез следното сравнение: "Ние хората сме в позицията на едно малко дете, което влиза в огромна библиотека, пълна с книги, написани на множество различни езици. Детето осъзнава, че някой трябва да е написал тези книги. Но то не знае как. То не разбира езиците, на които те са написани. Детето смътно се досеща, че има някакъв тайнствен ред, според който са подредени книгите, но то не знае какъв е този ред. Според мен точно такова е отношението дори на най-интелигентното човешко същество спрямо Бога. Ние виждаме, че Вселената е чудесно подредена и че се подчинява на някакви закони, но само смътно разбираме тези закони. Нашите ограничени умове не могат да схванат тайнствената Сила, която движи космическите съзвездия."
За да разберем смисъла на древния знак на стилизираната спирала – меандъра, а след това и на цялата семиотична система на неолитната и халколитната художествена идеограмно-символна “писменост”, трябва преди всичко да допуснем, че именно преживяването на огнения “истински облик на Бога” през неолита е било осмисляно като знание за/познаване на Великата Богиня-Майка -ЗЕМЯТА. И че неолитното общество е притежавало “технология” за постигане на видението-знание от хората (или поне от някои – свещенослужителките).
Този знак, с малки изключения (например водовъртежите), не съществува в природата в някакъв видим вид, но е знак за знание. Той е знак за знание за Великата Майка, разбирана като единство от Светлинен и Веществен свят. Но по всяка вероятност той е бил смятан и за знак за Съзнанието на съществуващото, за Самосъзнанието на Великата Майка, чието тяло е единството на на Светлинния и Веществения светове заедно с всички същества и всички хора.
Прекрасният бог на виното, веселието, екстаза и ритуалната лудост е пример за пълен успех в подземната мисия. Той успял да изведе своята смъртна майка Семела от царството на мъртвите, след което и двамата отиват на небето и тя също става богиня под името Тиона/Ктиона. Т.е. преражда се като богиня.
Името Семела произлиза от прех. „кентум”- „сатем”, Земела = Земеля и Земля, т.е. Земя: Богиня на земята и на Плодородието, свързано с нея. Семела, освен тракийска е и фригийска богиня – там Семеле, Великата богиня-земя, също е майка на бога Дионис.
Името се свързва с фригийското Земело „майка-земя” и старобългарското Землia.
Затова изобразяват богинята със жезъл – тирс, обвит освен със бръшлянови и със лозови клонки, като вакханка. Тирсът (на старогръцки: θύρσος) е религиозен инструмент, жезъл. Състои се от дълга пръчка, увита с бръшлян, на чийто връх има шишарка. Характерен елемент е за култа към Дионис. Самият бог и неговите вакханки често биват изобразявани с тирс в ръка.
Основни богове пък в пантеона на траките са били Слънцето и Богинята-майка, известна като Кибела или Земела. Животът се ражда от брака на двете божества. Траките са вярвали в прераждането, култът към плодородието при тях е бил основен. В дните около пролетното равноденствие те са празнували настъпването на пролетта като възраждане на живота. Той се ражда от съвкуплението на Слънцето със Земята. Рожбата също е бог. Той е владетелят-цар, обожествяван след смъртта си. Той е и върховен жрец на траките. Богът Хермес, почитан като основно божество от тракийската аристокрация. Той е и Орфей - тракийският цар-жрец, възраждащ се след смъртта си като легендарния певец, единственият жив човек, влязъл и завърнал се от подземното царство на мъртвите. Той е и Дионис - богът на плодородието, на веселието, на виното
Земела, богинята на земята била наречена от индийците Мата Пртиви. Мата е старобългарската дума матъ- майка, а пртиви отговаря на нашата думапръст, земя. В пантеона на ирано-арийците Пртиви носи името Зам (земя).
Богинята-майка носи много имена, или по-скоро много епитети:
-Ма ( ма се използва все още като обръщение към майка)
-Кибела, Кубилея (значението е великата, високата), наричана е още Матар Кубилеия (майка Кубилея), Рея, Кибела...
В трако-фригийския пантеон Земела/Земело – означаващо „майка-земя”, като старобългарското Землia, и е още едно от имената на Богинята-майка.
Бронзов наколенник от могилата "Голямата косматка" В Долината на тракийските царе.
СПОДЕЛЕТЕ ПОСТА!
Традициите в това българина да дарява са вековни. Ние имаме силата да запазим наследството си. Не е нужно много. Всеки един дарил ще е горд пред децата си със спасяването на този мегалит. До момента в сметката са постъпили 250 лева. Нека подкрепим делото не само на думи, но и в действителност. ДА СПАСИМ КРОМЛЕХА В СТАРО ЖЕЛЕЗАРЕ.
Кромлеха на снимката е Алуштинския кромлех от Крим. Интересни са и как са подредени концентричните кръгове и как централния част не е кръг, а квадрат. Символ на Великата майка Земела/Семела/Кибела е изобразена именно Слънчева мандала в квадрат. Самия квадрат от 12 камъка (по 3 на всяка страна) е бил точно ориентиран по посоките на света. Средният кръг, който е и най-запазен е бил също от 12 камъка, както си му е реда и по българските кромлехи като този в Старо Железаре. От външния са останали само 2 камъка, но вероятно е имало общо 48.
ПРЕКРАСНА СТАТИЯ...БРАВО!
ОтговорИзтриване