Via Dolorosa - „Пътят на болката“
На древния арамейски език - езикът, на който е говорил Иисус Христос, вместо "Отивам в Йерусалим" казвали "Изкачвам се в Йерусалим".
И не само защото градът е съграден върху хълм, който настина трябва да бъде изкачен. Казват, че Йерусалим е мястото, където човек е най-близо до Бога. А приближаването към Него винаги е свързано с човешкото извисяване - едно непрестанно изкачване на душата - нагоре и нагоре - към Създателя. Затова Йерусалим не е просто един от многобройните туристически маршрути по света. От стари времена идването тук се означава само с една дума - поклонение.
По всяко време на годината човек може да направи своето "изкачване" в Светия град. Но ако наистина иска да съпреживее последните земни дни на Спасителя и неговото Възкресение, най-удачното време за поклонение е Страстната седмица и Великден. И особено, ако е за православния Великден - тогава, следобед на Велика събота, в църквата на Божи гроб слиза невещественият божествен огън - едно чудо, което продължава да става вече 2000 години.
Старият Йерусалим, основан от цар Давид преди повече от 3000 години, се издига върху карстово плато. Ако човек го гледа отдолу - от източното подножие в долината Кедрон - добива наистина усещането за град, който се извисява в небето. Неслучайно християнските химни възпяват земния Йерусалим като предобраз на Небесния Йерусалим - т.е. Божието царство.
Старите крепостни стени, издигнати в библейски времена, преправяни и доизграждани от римляни, византийци, араби, кръстоносци и османци, са прорязани от седем порти. Шестте от тях са отворени денонощно. Седмата е зазидана - Златната порта (Golden Gate).
Златната порта (Golden Gate) в Йерусалим.По времето на Иисус тя е главният вход на града откъм изток. През нея, яздейки бяло магаре влиза Спасителят, посрещнат възторжено с палмови клони и възгласите "Осанна! Благословен е идещият в името Господне!"
През същата тази врата, през 628 г. византийският император Ираклий решил да влезе триуфално, облечен в блестящи одежди, яздейки кон – завръщайки се от победоносен поход срещу Персия. По време на този поход владетелят успял да възвърне от плен и да донесе обратно в Йерусалим великата светиня – Христовия кръст, открит от императрица Елена през IV в. и обкован със злато и скъпоценни камъни, който персите заграбили при оплячкосването на светия град през 622 г.
Естествено императорът смятал, че има право да увенчае така бляскаво победата си над Персия. Но когато триумфалното шествие стигнало до Златната порта, конят на Ираклий се спрял като прикован и отказал да върви. “Не тъй носеше кръста си нашият Спасител” – упрекнал императора тогавашният йерусалимски патриарх Захарий. Тогава Ираклий свалил бляскавите одежди, събул се бос и пешком внесъл в Йерусалим през Златните врата Христовия Кръст.
Според едно предание след това Ираклий заповядал да зазидат портата – щом като през нея минал Светият Кръст, никой друг не трябвало повече да тъпче мястото с нозете си. Според друго предание Златната порта била зазидана чак по времето на султан Сюлейман Велики – от суеверие – за да не се сбъдне вярването на християните, че в Съдния ден през тези порти ще влезе отново Спасителят.
Най-известния поклоннически маршрут в Йерусалим е Виа Долороса или Пътя на кръста. Пътят следва последните стъпки на Исус Христос и води към храма на Божи гроб, където е гроба на Христос.
Via Dolorosa (в буквален превод от латински „Пътят на болката“) - това са улиците в стария Йерусалим, по която се смята, че е минал с кръстния си товар Исус Христос към мястото на разпятието — Голгота.
По Via Dolorosa са девет от четиринадесетте спирки по Кръстния път на Христос.
Последните пет спирки са на територията на храма на Божи Гроб - църквата "Възкресение Христово".
Входа на храма "Възкресение Христово" (Йерусалим)
Кръстният път започва от т.нар. Лъвска порта на Йерусалим, в близост до мястото, където се е намирала крепостта Антония, днес в мюсюлманския квартал, и води към западната част на Стария Йерусалим и Храма на Божи Гроб.
В Йерусалим хиляди вярващи изминават Пътя на болката, по който е започнал последният земен път на Христос към Голгота. Традицията на поклонничеството води началото си от 12 век, когато Йерусалим бил столица на кръстоносците.
През следващите три века култът към "страстите Христови" и Кръстния път станали особено популярни в цяла Западна Европа. В различни европейски градове се появили много църкви и олтари в памет на различни епизоди от пътя на Христос към Голгота.
По този маршрут в Йерусалим се извършва настоящият Кръстен път, като по него има четиринадесет "станции" или спирки, като осем от тях са отбелязани с малки параклиси.
Те са свързани с различни събития от Евангелието - осъждането на Христос на кръстна смърт, носенето на кръста, свалянето на Христос от кръста, полагането на Христос в гроба и др.
Непосредствено до портите, откъдето тръгвал пътя за гр. Яфа е къпалнята, наречена Витезда, известна ни от споменаването й при всеки водосвет, служен от православен свещенник.
Къпалнята Витезда се намира в арабския квартал на Йерусалим, до Овчите порти и до северното крило на разрушения Иудейски Храм. Построена е през периода на Макавеите (2-ри в. пр. Хр.) във вид на петкамерен резервоар, чиито води били използвани за нуждите на Храма. Размерите й са внушителни - 50/60 м, общо 3000 м3.
Според преданието водите на къпалнята били лековити, ето защо я посещавали много болни с надежда за изцеление. Тук Христос изцелил болния и му казал: "Ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо (Йоан 5:14)."
През Византийската епоха непоследствено до нея била построена трикорабна църква, посветена на Св. Богородица, тъй като съгласно преданието тук се намирал домът на майка й, св. Анна. Тук е и рожденното място на Светата Дева. През 12-ти в. над развалините на византийската базилика кръстоносците построяват нова църква, посветена на св. Анна.
Този храм от епохата на кръстоносците е прекрасен образец на романската архитектура и се е съхранил и до днес. През 12-ти в. Саладин превръща църквата в джамия, а през 19-ти в. турското правителство я продава на французите. Сега на това място има католически манастир с храм Св. Анна.
След 1952 г. започват грандиозни археологически разкопки и днес в близост до храма могат да се видят откритите дълбоко в земята два басейна на къпалнята Витезда и стъпалата към тях. Съхранени са и част от основите на древния храм, мозайки от времето на император Теодосий Велики, стени и арки от здания от различни епохи.
Първите две спирки на "Виа долороса" са близо до Лъвската порта на Йерусалим, в близост до мястото, където се е намирала крепостта Антония /построена от Ирод Велики в 36г. пр. Хр. в чест на прителя му Марк Антоний/.
Там се е намирала римската Претория, където Исус е бил осъден в къщата на Пилат, на плочника в двора на крепостта е бил бичуван и сам взима да носи кръста си, на който ще бъде разпънат.
На това място в двора днес се издига храм, в чийто купол е изобразен голям трънен венец - спомен за Христовите страдания.
Йерусалим, Via Dolorosa – църквата срещу Преториума (първата спирка)
Оттук, от мястото където Исус е бил обвинен и осъден на кръстна смърт в някогашната римска Претория, започва дългата 500 метра "Виа долороса" (Via dolorosa) - Пътят на Страданието, или Пътят на Кръста ("Via Crucis").
А между сергиите - различни по големина параклиси и църкви, бележещи местата, където е спирал Христос по пътя към Голгота, съхранили паметта за последните мигове на Спасителя, за мъките му и за великата му любов към света.
Втората спирка е там, където след присъдата Исус е бил бичуван и сам взима за да носи кръста си. Спирката се намира до Францисканския манастир на бичуването, в близост до Лъвската порта. Оттук Via Dolorosa завива на юг и минава през северозападната порта на Храмовия хълм.
Това е при арката, наречена "Ето човекът", на лат." Homo est".
Тези думи римския управител Пилат Понтийски изрича, след като три пъти се опитва да признае невинността на Иисус Христос и да го помилва, но тълпата , подбудена от Синедриона, настоява именно той да бъде разпънат на кръста, тъй като се е нарекъл Цар Йудейски.
Третата спирка указва мястото, където Божия син за пръв път пада под тежестта на кръста.
Четвъртата спирка напомня за последната среща с майка му Мария. На мястото днес е издигната арменската католическа църква "Света Дева Мария".
Петата бележи мястото, където Симон Киренеец принуден от римските войници поема кръста, за да помогне на Иисус. Спирката се намира на ъгъла, където пътя завива на запад към арабския квартал и рязко се стеснява изкачвайки се към върха на хълма, където се намира следващата спирка, обозначена с една мраморна колона..
Шеста спирка, е мястото, където св. Вероника изтрила с кърпа кървавата пот от лицето Му и я оставила върху каменната ограда. На нея се отпечатал първия неръкотворен образ (Убрус) от ликът на Божия син – „Образ неръкотворен“.
Легендата възниква в периода 13 – 15 век, най-вероятно сред францисканските монаси. Според нея, по пътя към Голгота Иисус бил придружаван от набожната девойка Вероника. Тя подала на божия син ленена кърпа с която той попил потта и кръвта от лицето си. Вярва се, че полученият отпечатък наричан „Кърпата на Вероника“, се съхранява в катедралата „Свети Петър“ в Рим . Съществува предположение, че името Вероника произлиза от изкривен латински – vera icon (истински образ).
Седмата спирка, където Спасителя е паднал за втори път и отпечатъка от ръката му на стената, на която се е подпрял, стои и досега....
Деветата спирка, последната преди да стигне с кръста си до хълма Голгота, е там където Сина Божий е паднал под тежеста му за трети път и последен път....
Петте последни "станции" се намират в самия храм: три от тях – 10, 11 и 12 - са на самият хълм Голгота, мястото на разпятието на Исус Христос.
Някога той се е намирал извън стените на Йерусалим, при хълмовете на северозапад от града. Сега мястото, наричано някога Голгота или „лобно място“ от арамейското gûlgaltâ, букв. „череп“ се намира под покрива на самия храм на Божи гроб. Самата дума „Голгота“ е наименованието на хълм, кръгъл като череп. Там е било мястото, където са Му били свалени дрехите от римските войници, бил е прикован на кръста и е умрял разпънат на него.
Тринадесета спирка - е Камъка на помазването, където поставили след свалянето от кръста тялото на Христа и където Йосиф Ариматейски го умил с благовония;
Последната четиринадесета спирка - това е самата гробница в която положили Тялото Му, параклисът над гроба (на гръцки Кувуклия).
Днес църквата на Божи гроб представлява един огромен древен храмов комплекс, побрал под общ покрив хълма Голгота, гроба Господен и храмовете на различни християнски изповедания - православни, католици, арменци, копти.
Християнския квартал, в който днес се издига храма "Възкресение Христово(Йерусалим).
През 4 век император Константин позволява на йерусалимския патриарх Макарий да бъде премахнат храма на Афродита, построен от император Хадриан на мястото, което се свързвало с гроба на Иисус, и на мястото да построят църквата „Възкресение Христово“ (335 г.) в Йерусалим. През годините храмът е разрушаван няколко пъти, в днешния си вид е възстановен през 1810г.
Това е огромен храмов комплекс, под покрива на който днес се събират да служат и шестте християнски вероизповедания.В днешно време храмът е поделен между православни ( има голям гръцки храм), католици ( параклис на монаси францисканци) и монофизити (арменци, копти и сирийци), но най-голяма част от светините принадлежи на Йерусалимската православна църква.
Бурната история и човешкият стремеж към благоукрасяване на тези най-велики християнски светини са запазили много малко от автентичността им. И все пак, вълнението е неописуемо.
Входа на храма Възкресение Христово (Йерусалим).
"Пътят на Страданието" свършва в църквата на Божи гроб. Обикновено поклонниците най-напред се спират на "Плочата на помазанието", 13-та спирка от пътя, (където след свалянето от кръста на Исус, Йосиф Ариматейски го умил с благовония), която е точно срещу входа, обърквайки поради незнанието последованието, преди да стигнат до 10-та, 11-та и 12-та спирка.
Това е продълговат камък с кафеникаворозов цвят, на който тялото на Исус след свалянето му от кръста е било балсамирано и подготвено за погребение.
Но за да извървите целия земен път на Спасителя, до края на Пътя на страданието, преди трябва първо да се отбиете вдясно от входа.
Малка вита стълба ще ви изкачи на Голгота - възвишението, върху което е разпънат Иисус.
Сега то се намира под купола на църквата на Божи гроб, обковано в каменна зидария и стръмни каменни стълби, по които поклонниците смирено се изкачват на височината.
Вгледайте се внимателно. От дясната страна на този олтар на арменската църква се вижда парапета на тясната стълбичка, по която се изкачвате високо горе към Голгота.
Преди 2000 г. мястото е било извън Йерусалим, в непосредствена близост до стените му. Отдалече скалистият венец на хълма приличал на човешко чело и затова го наричали Голгота - т.е. Лобно или Челно място (на старославянски - лоб е чело).
За да разберете колко е бил висок, трябва да слезете до арменската църква и да се изкачите обратно - тук преди две хилядолетия е започвало подножието на хълма.
Стъклена витрина покрива къс разцепена скала от Голгота - евангелието разказва, че когато Иисус издъхва на кръста, става земетръс и скалите се напукали.
До тази скала е мястото на най-великата жертва в историята на човечеството.
Поклонникът коленичи под малък олтар и може да докосне скалата, в която е стоял забит кръстът с разпънатия Христос.
Точно тук невинната кръв на Спасителя попила в земята, за да обнови света от недрата му. Виждаме скалата под стъклената витрина - пропита е от хиляди червени жилки...
Под хълма Голгота в далечни библейски времена е погребан Адам - Христовата кръв достигнала черепа му и така първите хора били опростени, а човешкият род - изкупен .
Католическия параклис на Голгота.
След Голгота друга стълба ви връща на "Плочата на помазанието", която вече видяхме по-горе
- тук съгласно древния юдейски обичай, тялото на Иисус е помазано с благовония и завито в бял плат. След което е пренесено и положено в изсечена наблизо скална гробница. Няколко метра след Плочата - вляво от входа - и вие сте пред заветната цел на поклонника-християнин.
Божи гроб!
Параклисът над гроба Господен (на гръцки Кувуклия) под купола, в центъра на ротондата.
Евангелието разказва, че Иисус е погребан набързо в скална гробницата, която неговият сподвижник Йосиф Ариматейски предварително приготвил за себе си.
Още през IV в., след като царица Елена прави експедиция да открие кръстът и гробът на Христа, двете светини са превърнати в храмове, преустроявани и съединени впоследствие.
Куполът, който се издига над ротондата и Божи гроб, е наричан омфлос - т.е. пъп, и всички християни смятат това място за пъп, център на света.
Основната част от храма има кръгла форма - символ на безкрайността на Вселената.
В центъра на тази ротонда е Гробът Господен - олицетворение на самия Бог, Творецът в центъра на цялото си Творение.
Куполът, който се издига над ротондата и Божи гроб, е наричан омфлос - т.е. пъп, и всички християни смятат това място за пъп, център на света.
Влизаме в Светая Светих на храма.
Входа към гробницата-пещера, където е било положено тялото Христово. Този вход е затворен единствено, когато Йерусалимския патриарх се моли в гробницата за слизане на Божия огън от небето на Великден. Тогава са угасени и всички кандила в храма.
През останалото време, там винаги е празник! Ритуалите, извършвани на Божи гроб, са регламентирани до най-дребните детайли, за да се избегнат търкания между различните църкви, сред които са разпределени всички кътчета от това място, свещено за християнството.
Предверието на Божи гроб е миниатюрен параклис, наричан Църквата на ангела.
По средата има малък олтар, в който е вграден къс от камъка, закривал гробницата. Върху този камък, дошлите да помажат тялото на мъртвия Иисус в неделната сутрин жени видели да седи ангел.
От този камък той възвестява на човечеството великата вест - "Христос Възкръсна! Защо търсите живия при мъртвите, няма го тука?!"
Върху олтара в църквата на Ангела всяка нощ се отслужва света литургия. Първи да сторят това имат православните - православното богослужение започва в полунощ и завършва към 3 сутринта, след което идва ред на католическата литургия, после арменската и т.н.
От преддверието се влиза в също толкова малко помещение - тук през пролетта на 33-та г. от н.е. мистично, непостижимо за човешкия ум става тайнството, възвестено от ангела - духът побеждава материята, вечността тлението. Спасителят Възкръсва!
В пещерата на Божи Гроб малкото (207 на 193 см) пространство вдясно се заема от покритото с мраморната плоча каменно ложе.
Върху мраморната лавица, опасваща ложето от всички страни, са сложени три икони на Възкресението – по една от всички владеещи светинята християнски изповедания: православни, арменци и католици.
Каменното ложе, върху което е лежало тялото на Бога и където три дни след разпятието Той възкръсва, е скрито под плочи от бял мрамор. Над него горят кандила на всички вероизповедания, стопанисващи Божи гроб.
Ако в храма има много поклонници, човек има не повече от минута, за да коленичи и да се концентрира в молитвата си. Но и това не е малко, защото се е докоснал до нещо, до което се е докосвал самият Бог - гробът му, от който продължава да извира Божията любов и да събира човешката надежда.
По червеното кадифе под средната, православна, икона се чете гръцки надпис: ХРИСТОС АНЕСТИ! – ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Намираме се на единственото място в света, където винаги е Пасха, където всеки ден на всички човешки езици не замлъква химнът на Възкресението.
Параклисът над гроба Господен (на гръцки Кувуклия) под купола, в центъра на ротондата през 2012 година в деня на ежегодното слизане на Благодатния огън.
Колкото и да сте развълнувани след поклонението на Божи гроб, съветвам ви да отидете и от другата страна на параклиса - там където са скалните гробове на Никодим и Йосиф Ариматейски, едни от първите христови последователи.
Това е един малък, неугледен храм с голи стени и няколко прашни кандила. В туристическите справочници ще прочетете, че това е параклисът на Антиохийската патриаршия в Сирия. Но никой няма да ви каже, че някога е бил... български. През ХVI в. един руски дипломат го нарича "голяма българска черква, в която денонощно горели 15 златни кандила". Можем само да си представим божествената литургия, отслужвана тук на български език, как от този храм българското духовенство тържествено е излизало и заставало край самия параклис на Божи гроб, за да се присъедини към множеството очакващи слизането на невеществения небесен огън на Велика събота.
И как след тайнственото слизане на огъня със свещи те са пренасяли пламък от божествената пасхална светлина и пеейки "Христос Возкресе" са запалвали с 15-те златни кандила в "българската църква" при Божи гроб...
Българите са от първите народи, имали свое храмово пространство непосредствено до Божи гроб още по времето на Първото българско царство и единствени между „славянските” народи.
В своите спомени за поклонническото си пътуване до Йерусалим през 1858 г. възрожденският българин Димитър Паничков предава разказа на български свещеник, според който още по времето на цар Симеон Велики в Светия град съществувал голям български манастир „Св. Симеон“. Той бил обитаван от български монаси чак до началото на 19 век. Освен това, „някога абисинската стаичка до Светия гроб и черквата свети Яков също били български“.
Гръцкия православен храм днес, част от храмовия комплекс над Божи Гроб.
В своето „Описание на Светите места“ руският търговец и дипломат Василий Позняков пише: „...И пред малката църква на гроба стои български престол (т. е. олтар) и над него ден и нощ гори кандило.“
През 1583 г. Трифон Коробейников, пратеник на руския цар Иван Грозни при Йерусалимския патриарх, разказва, че до самия Божи гроб имало голяма българска черква, в която денонощно горели 15 златни кандила. В българската черква се намирали изсечените в скалата гробове на св. Йосиф Ариматейски и св. Никодим - едни от първите последователи на Исус Христос, които свалят христовото тяло от кръста, помазват го и го погребват. Свети Йосиф Ариматейски, който поискал разрешение от Пилат Понтийски да погребе Исус Христос, поради липса на време го погребал в собствената си предварително изсечена гробница.
През следващите векове българското духовенство в Светия град изглежда не е могло да поддържа финансово своето храмово пространство край Гроба Господен и то преминало в ръцете на друга църковна общност. Понастоящем българската църква в Йерусалим сега принадлежи на якобитската (сюрианитска, сирска, арамейска) монофизитска униатска църква.
Видно от плана на църквата „Възкресение Христово” в Йерусалим, голямата българска църква е била точно зад Гроба Господен и е обхващала средата на западното храмово пространство на Ротондата, заедно с гробовете на св. Йосиф Ариматейски и св. Никодим, изсечени в скалата.
Ритуалите, извършвани на Божи гроб, са регламентирани до най-дребните детайли, за да се избегнат търкания между различните църкви, сред които са разпределени всички кътчета от това място, свещено за християнството.
Правилата за съжителството им са установени през 1852 г. от Отоманската империя и оттогава строго се спазват. Няма възможност за никакви промени в статуквото, например в установеното време за литургии и шествия.
За най-малобройните християнски вероизповедания на копти и сирийци са отредени специални параклиси в църквата, но те нямат право да организират молитвени процесии. Правилникът уточнява дори, че коптските свещеници разполагат с три минути, за да влязат в католическата част от църквата и да запалят тамян на колоната, на която според Евангелието е бил бичуван Христос, преди да бъде разпнат.
Излизайки от големия храм, при самия му вход ви очаква още една, по-реална българска следа в Йерусалим. Върху лявото крило на голямата дървена порта, високо над човешкия ръст, има надпис, издялкан с ножче: "Недко от Копривщица, 1854 лето" - някогашен хаджия, един от предшествениците ни, за които поклонението на Божи гроб е било най-заветната цел на живота им. Да се докоснат до мястото, където е бил Бог, и да се въздигнат до Него.
Добре се вижда и разцепената от Благодатния огън колона при входа на храма при чудото през през 1579 г.
По това време стопани на Храма на Божи Гроб са едновременно представителите на няколко християнски Църкви. Свещениците на арменската църква, въпреки традицията, сполучили да подкупят султан Мурад Правдиви и местните власти, и те им позволили да празнуват сами Пасхата и да приемат Благодатния Огън. По покана на арменското духовенство от целия Близък Изток в Йерусалим пристигнали множество техни сънародници, за да отпразнуват заедно Пасха. Арменският патриарх се молел цяло денонощие, но въпреки всичките му усилия никакво чудо не се извършило.
Православните заедно с патриарх Софроний IV били изгонени не само от Кувуклията, но и изобщо от Храма. Там, при входа в светинята, те останали да се молят за слизането на Огъня, скърбейки за отлъчването си от Благодатта.
В един момент от небето паднал лъч, както това става обикновено при слизането на Огъня, и ударил точно в колоната до входа, до която се намирал православният патриарх. От нея на всички страни се посипали огнени пръски, свещта на патриарха се запалила и той предал на едноверците Благодатния Огън.
Това бил единственият случай в историята, когато Огънят слязъл извън пределите на Храма – по молитвите на прогонения навън православен първосвещеник.
Следва "Как слиза Благодатния Огън в Храма на Божи гроб на Великден"...
Няма коментари:
Публикуване на коментар