неделя, 19 април 2015 г.

ДРЕВНОЕГИПЕТСКА ЛИРИКА

ЛЮБОВТА Е НЕБЕСЕН ДАР

Стиховете датират от втората половина на епохата на Новото царство (XIV – XI в. пр. н. е.), от папирусите Харис 500 и Честер Бити I.



"В епохата на Новото царство думите Брат и Сестра наред с първоначалното си значение придобили и ново – “любим” и “любима”. Това, разбира се, съвсем не означавало, че влюбените (или съпрузите) се намирали в близки родствени отношения."

II

Любовта ми към теб влезе в моята плът,
както вино се смесва с вода,
както остра подправка – с портокал,
както мляко – с мед ароматен.

Побързай
към свойта Сестра,
както жребец към ратно поле,
както бик, към яслите хукнал.

Любовта е небесен дар,
като огън тя ни разпалва;
тя е сокол, стрелнат към своята жертва.



III

Упойва свежестта на езерото;
Сестрата има устни – лотосова пъпка.
Гърдите й са портокали,
ръцете – скоби,
челото й – капан от хвойново дърво,
а аз съм див гъсок.
За моите очи косите й са стръв,
поставена в капана.


----------------------------

ДЪРВЕТАТА В НЕЙНАТА ГРАДИНА

I

Нарът казва:

Като зъбите й са зърната ми,
плодовете ми – като гърдите й.
Най-красиво съм в градината –
аз цъфтя през цялата година.

Брата и Сестрата
си почиват под листата ми.
Дъхат двамата на благовония;
от шир̀à и вино са опиянени.



Другите дървета във градината
цъфнат ли веднъж – и прецъфтяват.
Само аз единствено цъфтя
всичките дванадесет месеца.

Щом опадат мойте цветове,
се разпукват новите ми пъпки.
Аз съм първото дърво в градината!
А ме сметнаха за второ.

Ако се повтори туй,
ще престана да ви крия
и ще ви издам,
за да видят вашата измама.

Влюбената ще научи всичко
и любимия си без пощада
ще набие с пръчка от стебло на лотос
с бели цветове и сини пъпки.

Ще го укори, че е препил
пиво от различни мехове.
Ще прекара той прекрасен ден
с нея във беседка от тръстика.

Ето го, наистина пристига –
нека го посрещнем мило.
Нека тук прекара той деня.


..................................................-

II

Смокините отвориха уста
и тяхната горичка заговори:

“Прекрасно е да й се подчиняваш –
сред знатните жени тя няма равна.
Ако пристигне без робини,
готова съм слугиня да й стана.

Тук бях донесена от Сирия –
тук плячка съм на влюбените.
Господарката ми заповяда
да ме посадят в градината й.

Тя не ме пои със вино
във деня за пиене,
със вода от меховете
тялото ми тя не утолява.

Търсят ме за развлечения
само в дни, когато не пиянстват.
В моя двойник Ка ти се кълна:
ще ти отмъстя, прекрасна!”



III

Малката смокиня,
която с ръката си тя посади,
отвори уста и продума:

Шепотът на листите й
има дъх на мед.
Прекрасни са нейните клони,
които пак зеленеят,
натегнали от плод,
от яспис по-червен.
Има листи-изумруди,
лъскави като фарфор.
Нейният ствол е синьогълъбов
като на голямо дърво...
Тя примамва под своите клони ония,
които не са под нея;
от сянката й струи прохлада.
На малката щерка на градинаря
тя подава писмо
и я кара да бърза при своя любим:
“Погостувай му с твойте приятелки!”



Градината тъне в цвят,
за тебе приготвих беседка и шатър,
градинарите ми ликуват
като деца, щом те видят.

Пратѝ първом твойте слуги,
натоварени с всичко нужно.
Те, щом те видят, ще се опият,
преди да са се напили.

Слугите й дойдоха натоварени
с хлябове и пиво,
с най-различни треви и подправки
и всякакви плодове.

Ела и прекарай прекрасно днес,
утре и в други ден – цели три дни,
седнала в моята сянка
с любимия си отдясно.



Тя го опиянява,
тя върши, каквото той иска,
а там, където те пият,
е мястото на опиянението,
и тя остава с Брата.

Под мен налягалите гости са пияни,
девойката с любимия върви,
но аз съм мълчалива
и нищо никому не ще разкажа,
и нищо никому не ще издам.

_________________



ПЪРВИТЕ СЛАДОСТНИ,
НАМЕРЕНИ В ПИСАНИЯТА ДУМИ,
НАЧЕРТАНИ ОТ ПИСАРЯ
НА НЕКРОПОЛА НАХТ СОБЕК

VII

Привечер минах край нейния дом.
Потропах – никой не ми отвори:
чудесна нощ за нейния вратар.
О, резе, искам да те отворя!

О, врата, съдба моя!
Мой добър дух!
Вътре ще ти принесат в жертва бик
зарад твойто могъщество, о врата!

Дългорог бик ще заколя за теб, о врата!
Късорог бик – за теб, о резе!
Тлъст гъсок – за вас, о халки!
Лой ще получиш ти, о клин!

Най-лакомите мръвки от бика
ще дам на чираците на дърводелеца,
за да направи резе от тръстика,
врата от слама.

Тогава, кога и да дойде Братът,
ще завари дома отворен,
леглото – застлано с тънко платно
и дивна девойка в леглото.



ДРЕВНОЕГИПЕТСКА ЛИРИКА

Превели от руски: Григор Ленков и Любен Любенов

СОФИЯ 1969
НАРОДНА КУЛТУРА

Няма коментари:

Публикуване на коментар