СЛИЗАНЕТО НА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН
НА БОЖИ ГРОБ
Всеки път всички, които на Пасха са вътре в храма на Божи гроб в Йерусалим и близо до него, стават свидетели на слизането на Благодатния Огън (Божията Светлина) в него на Велика събота.
Благодатният Огън се появява в храма от две хилядолетия. Най-ранните свидетелства за слизането на Благодатния Огън в навечерието на Възкресение Христово намираме у Григорий Нисийски, Евсевий и Силвия Аквитанска (IV век). В тях има описания и на по-ранни слизания.
По свидетелството на апостолите и светите отци, нетварната Светлина е осветила Божи Гроб скоро след Възкресението, и това е било видяно от апостол Петър: "Петър видя не само с телесните си очи, но и с високия си апостолски ум, че Гробът е изпълнен със светлина, макар да беше нощ" четем у Григорий Нисийски. "Петър застана пред Гроба и се ужаси, виждайки светлина в него", пише св. Йоан Дамаскин.
Как започва подготовката за слизането на Благодатния огън?
Всички свещи и кандила на Гроба Господен вътре в него и в целия храм се угасяват още на Велики четвъртък, така, че да не остане нито един горящ пламък!
В средата на ложето на Живоносния Гроб се слага кандило, напълнено с масло, но без огън. По цялото ложе се разхвърлят парченца памук, а по краищата му се прокарва лента.
Така приготвената /в миналото след огледа на турските заптиета, а днес на израелската полиция/ Кувуклия (Параклисът над Божи Гроб) сутринта на Велика събота се запечатва с восък от двама монаси и се заключва от местния ключар-мюсюлманин.
Двайсет-трийсет минути след запечатването на Гроба в храма влизат – иде ми да кажа “втурват се!” – с викове, скандиране, тътен, биене на тъпани, яхнали един другиго православните арабски младежи.
Тези викове не са някакъв безсмислен шум, имаш за цел да наруши молитвеното благолепие и благочиние. Това са древни молитви на арабски към Христос и Божията Майка, която се умолява да измоли от своя Син слизането на божествения Огън, а също и към свети Георги Победоносец, особено почитан из православния Изток.
В тях се изказва също и вярата, че те, православните араби, са народът “най-източен, най-православен, живеещ там, дето възхожда слънцето, донесъл свещи за слизането на Светия Огън”.
По времето, когато Йерусалим бил под британска власт, английският губернатор се опитал веднъж да забрани тези "дивашки" танци. Патриархът се молел два часа в Кувуклията: огънят не слязъл. Тогава патриархът на своя отговорност заповядал да пуснат арабите... И огънят слязъл". Арабите сякаш се обръщат към всички народи: "Господ потвърждава правилността на нашата вяра със слизането на Благодатния Огън в навечерието на православната Пасха! А в какво вярвате вие?"
Второто условие, без което е невъзможно слизането на Светия Огън, е присъствието на иноци-саваити – монасите от лаврата на преподобни Сава Освещени. От всички древни мaнастири на Юдейската пустиня, цъфтели някога с велики подвижници, навярно само тази лавра се е запазила в изначалния си вид – на 17 километра от Йерусалим, в долината на Кедрон, тaм, където той се влива в Мъртво море. Иноците от тази лавра донасят в храма напрежението на вътрешната исихастка молитва, онази, дето запалва в сърцата “умния” тайнствен огън.
Трети и най-главен участник в събитието е патриархът – предстоятелят на най-древната в света Йерусалимска Църква, Майката на всички Църкви. Към един часа през деня, след като молитвите-заклинания на арабите са докарали до мъчителна екзалтация всички присъстващи, глъчкaтa затихва: в храма на Възкресението през южните му порти встъпва блаженейшият патриарх Йерусалимски и на цяла Палестина – Теофил ІІІ.
"В два и половина удрят камбаната в патриаршията и оттам започва шествието. В дълга черна върволица влиза гръцкото духовенство в храма, следвано от Негово Блаженство Патриарха на Йерусалим. Той е в пълно облачение, сияеща митра и панагии.
В Храма влиза процесия – йерарсите на християнските конфесии, празнуващи Пасха. В края на процесията върви православният патриарх, съпровождан от арменския патриарх и свещенослужители. Процесията минава покрай всички паметни места в храма: светата горичка, където е бил предаден Христос, мястото, където е бил бит от римските легионери, Голгота, където е разпънат, камъка на Помазването, на което тялото Му е приготвено за погребение.
Процесията стига до Кувуклията и я обикаля три пъти. Всички те спират пред портите на параклиса на Светия Гроб. Там свалят от патриарха тежките празнични одежди, оставяйки го само по подрасник – една проста бяла бродирана риза, за да се вижда, че не пренася в пещерата кибрит или каквото и да е, способно да запали огън и сякаш почти насила го вкарват в Кувуклията.
По турско време придирчивият "контрол" бил осъществяван от турските еничари, които обискирали патриарха преди влизането му в Кувуклията.
Сега всичко зависи само от него, от тайната му молитва на колене там вътре. Напрегнaтото очакване стига до връхната си точка. Както някога през пасхалната нощ апостолите и жените-мироносици, тъй и сега целият народ замира в свещен ужас: ще се изпълни ли пророчеството, ще възкръсне ли Христос, ще слезе или не Свещеният Огън?
Малко преди влизането на патриарха служител внася в пещерата голямо кандило, в което трябва да се запали главният огън, и 33 свещи – по броя на годините на земния живот на Спасителя. След това православният и арменският патриарси (последният също съблича горните си одеяния преди да влезе в пещерата) влизат вътре. Арменския патриарх остава в предверието, наречено "Църквата на ангела", йерусалимския патриарх влиза да се помоли в самата гробница, на ложето на Живоносния Гроб. Отвън ги запечатват с голямо парче восък и слагат червена лента върху вратата; свещенослужители, представители на всички християнски конфесии, празнуващи Пасха и на мюсюлманската фамилия, която съхранява ключа за храма на Божи гроб, полагат върху восъка своите печати.
В това време в храма се гаси светлината и настъпва напрегната тишина – чака се. Присъстващите се молят и изповядват греховете си, молейки Господа да даде Благодатния Огън.
Всички, които се намират в храма, очакват търпеливо патриархът да излезе с Огъня в ръце. Впрочем, мнозина чакат не само с търпение, но и със страх и трепет: според преданието на Йерусалимската Църква се смята, че денят, когато Благодатният Огън не слезе, ще бъде последен за хората в Храма, а самият Храм ще бъде разрушен. Поради това поклонниците обикновено се причастяват преди идването си в святото място.
Молитвата и обредът продължават до момента, в който се извърши чудото, очаквано от всички. През различни години мъчителното чакане е траело от пет минути до няколко часа.
Слизането на Огъня
Преди слизането на Огъня храмът започва да се озарява от ярки припламвания на Благодатната Светлина, тук и там се вият малки светлинни избухвания, за които човек, който не може да повярва, че наистина присъства на реално извършващо се в момента чудо, си мисли, че са отблясък от светкавиците на фотоапарати. При забавен кадър, обаче, се вижда много добре, че те излизат от различни места в храма – от иконата, висяща над Кувуклията, от купола на Храма, от прозорците и други места, и изпълват с ярка светлина всичко наоколо. Освен това ту тук, ту там между колоните и стените блясват мълнии, които често минават без всякаква вреда през стоящите наблизо хора.
Само след миг целият храм се оказва изпълнен с мълнии и бликове, които се струят по стените и колоните му надолу, сякаш се стичат към подножието на храма и се разливат по площада между богомолците. Едновременно с това се запалват свещите на хората във вътрешността на храма и тези отвън на площада, кандилата от двете страни на Кувуклията се запалват сами (с изключение на 13-те католически), както и някои други в пределите на храма.
"Изведнъж огнена капка пада внезапно някому на лицето, в тълпата се чува вик на потресеност и възторг. Огън пламти в олтара на Католикона! Ярка искра и пламък – като огромно огнено цвете. А Кувуклията още тъмна... Бавно, бавно, от свещ на свещ Огънят от олтара започва да спуска към нас. И в този миг гръмовен вопъл ни кара да се обърнем към Кувуклията. Тя сияе, цялата стена прелива от серебро, бели мълнии се струят по нея. Огънят пулсира и диша, а от отвора в купола на Храма от небето върху Гроба се е спуснал вертикален широк сноп светлина".
Храмът или отделни негови места се изпълват със сияние, което не може да бъде оприличено на нищо – онова сияние, което, както се предполага, се е явило за пръв път по време на самото Възкресение Христово. В този момент дверите на Гроба се отварят и излиза патриархът, благославяйки събралите се и раздавайки им Благодатния Огън.
За това, как се запалва Благодатният Огън, разказват самите патриарси: "Когато вратите зад мен се затвориха, вътре цареше непрогледен мрак. Светлина се процеждаше само през два малки странични отвора. Изведнъж върху мраморната плоча на Божия Гроб забелязах по-светло петно. Отворих молитвеника си и видях, че спокойно мога да чета. Плочата върху Гроба ставаше все по-светла. После върху нея започнаха да просветват като че разпилени разноцветни бисерчета. Те се съединяваха едно с друго. От цялата плоча струеше светлина. Допрях памук до нейната повърхност и той се затопли. Докоснах с него края на свещта, а тя изпращя и се запали, сякаш беше барут".
Йеромонах Мелетий цитира думите на архиепископ Мисаил: "След като влязох в Светия Гроб Господен, видях върху цялата гробна плоча да блести светлина, подобна на разпръснат дребен бисер, оцветен в бяло, синьо, червено и други цветове; той се сливаше в едно, червенееше и се превръщаше в пламък... и от този тъкмо пламък се запалват приготвените кандила и свещи".
Още когато патриархът е в Кувуклията, служители поемат от него огъня през специални отвори и го разнасят из храма; огненият кръг постепенно се разпространява из целия храм. Въпреки това не всички запалват свещите си от тази на патриарха, у някои хора те се запалват сами.
"Все по-ярки и силни са припламванията на Небесната Светлина. Сега Благодатният Огън започна да лети вече по целия храм. Посипа се на ярко-синкави бисерчета над Кувуклията около иконата "Възкресение Господне", и веднага едно от кандилата се запали. Нахлу в храмовите параклиси, на Голгота (запали и на нея едно от кандилата), блесна над Камъка на Миропомазанието (тук също се запали кандило). На един човек му се овъглиха фитилите на свещите, на друг се запалиха сами снопчетата свещи. Зарите се засилваха все повече, искри се разнасяха тук и там по свещите" (“Рассказ о паломничестве в Иерусалим и прочие святые места настоятеля Спасо-Преображенской Церкви села Бронница архимандрита Илариона”).
Един от свидетелите отбелязва, че свещите на жената, стояща до него, се запалвали три пъти сами, и тя два пъти се опитвала напразно да ги угаси.
На първо време - 3-10 минути, запаленият Огън притежава удивителни свойства – абсолютно не изгаря, независимо от коя свещ и къде е бил запален. Може да се види, как богомолците буквално се умиват с този Огън – топят лицето си, ръцете си в него, черпят го с шепи, и той не нанася никаква вреда, в началото не изгаря дори косите.
"Запалих на едно място 20 свещи и горих брадата си с тях, и ни един косъм не се овъгли, не се сви; и угасих всички свещи и ги запалих пак от други хора, и за трети пък ги запалих – и същото беше...", пише един поклонник отпреди четири века. Капчиците восък, които падат от свещите, са наричани от поклонниците “Благодатна роса”. Като напомняне за Чудото Божие те ще останат върху дрехите на свидетелите завинаги, никакви пранета и прахове няма да ги премахнат.
Хората, които се намират по това време в храма, са изпълнени с непредаваемо и с нищо не сравнимо чувство за радост и духовно успокоение. По думите на онези, които са били на площада и в самия храм в момента на слизането на огъня, усещанията в този момент са фантастични, – от храма очевидците излизат като родени отново. Особено интересно е, че равнодушни не остават дори онези, за които Чудото противоречи на техните убеждения.
По-нататък с благодатния Огън ще бъдат запалени кандила из целия Йерусалим, със специални самолети Огънят ще бъде доставен в Кипър и Гърция, а от няколко години вече и в България, откъдето ще бъде разпратен по целия свят. В близките до Храма на Божи Гроб райони на града свещите и кандилата в храмовете се запалват сами.
Само за православните?
Когато за пръв чуват за Благодатния Огън, мнозина инославни се опитват да укорят православните: откъде знаете, че той е даруван именно на вас? Ами ако го беше приемал представител на друга християнска конфесия? Всъщност опити за силово оспорване на православната “монополия” върху Благодатния Огън от страна на представители на други деноминации е имало, и то не един път.
Само в течение на няколко века Йерусалим е бил под властта на източните християни; повечето време, както и сега, градът е бил управляван от представители на други религии, отнасящи се недружелюбно или дори враждебно към Православието.
През 1099 г. Йерусалим бил завоюван от кръстоносците. Римската църква и местните кръстоносни владетели смятали православните за вероотстъпници и започнали да погазват правата им. Английският историк Стивън Рънсиман цитира в книгата си разказа за това на летописеца на западната църква: "Неудачно започнал първият латински патриарх на Йерусалим Арнолд от Шоке: той заповядал да изгонят сектите на еретиците от принадлежащите им места в Храма на Божи Гроб. След това той започнал да измъчва православните монаси, за да изтръгне от тях къде пазят Кръста и другите реликви…
След няколко месеца на мястото на Арнолд дошъл Даймберт от Пиза, който стигнал още по-далеч. Той се опитал да изгони всички местни християни, дори православните, от Храма на Божи Гроб и да допуска там само латинци, отнемайки на останалите изобщо всички църковни сгради в Йерусалим или около него… Скоро дошло Божието възмездие: още през 1101 г. на Велика Събота не се извършило чудото на слизането на Светия Огън в Кувуклията, докато за участие в обреда не били поканени източните християни. Тогава крал Балдуин I се погрижил да възвърне на местните християни техните права…".
Капеланът на йерусалимските крале-кръстоносци Фулк разказва: “Когато западните поклонници дошли за Пасха в Йерусалим, целият град бил в паника, защото Светият Огън не се явявал и верните цял ден го очаквали напразно в храма на Възкресението.
Тогава като по внушение свише латинското духовенство и кралят с целия си двор отишли... в храма Соломонов, бившата Омарова джамия, която те превърнали в църква, а през това време гърците и сирийците останали до св. Гроб, раздирайки дрехите си и призовавайки с вопли Божията благодат, и тогава най-после слязъл св. Огън".
Но най-забележителният случай се извършил през 1579 г. Стопани на Храма на Божи Гроб са едновременно представителите на няколко християнски Църкви. Свещениците на арменската църква, въпреки традицията, сполучили да подкупят султан Мурад Правдиви и местните власти, и те им позволили да празнуват сами Пасхата и да приемат Благодатния Огън.
По покана на арменското духовенство от целия Близък Изток в Йерусалим пристигнали множество техни сънародници, за да отпразнуват заедно Пасха. Православните заедно с патриарх Софроний IV били изгонени не само от Кувуклията, но и изобщо от Храма. Там, при входа в светинята, те останали да се молят за слизането на Огъня, скърбейки за отлъчването си от Благодатта.
Арменският патриарх се молел цяло денонощие, но въпреки всичките му усилия никакво чудо не се извършило. В един момент от небето паднал лъч, както това става обикновено при слизането на Огъня, и ударил точно в колоната до входа, до която се намирал православнят патриарх. От нея на всички страни се посипали огнени пръски, свещта на патриарха се запалила и той предал на едноверците Благодатния Огън. Това бил единственият случай в историята, когато Огънят слязъл извън пределите на Храма – по молитвите на православния, а не на арменския първосвещеник.
Разцепената през 1579 г. от Благодатния огън колона при входа на храма.
"Всички се зарадвали, а православните араби от радост започнали да скачат и да крещят: "Ти си едничкият Бог наш, Иисус Христос, една е нашата истинска вяра – вярата на православните християни!", пише инок Парфений.
По това време върху галериите на сградите около храмовия площад имало турски войници. Един от тях, на име Омер (Анвар), виждайки станалото, извикал: "Една е Православната вяра, аз съм християнин" и скочил долу върху каменните плочи от около 10 метра височина. Но младежът не загинал – плочите под краката му се разтопили като восъчни и стъпките му се отпечатали върху тях. За това, че изповядал християнството, мюсюлманите екзекутирали Анвар и се опитали да изчегъртат следите, тъй явно свидетелстващи за тържеството на Православието, но това не им се удало, и идващите в Храма и досега могат да ги видят, както и разсечената колона до дверите на храма. Тялото на мъченика било изгорено, но гърците събрали останките, които до края на XIX век се намирали в женския манастир “Велика Панагия”, източвайки благоухание.
Турските власти се разгневили силно на самонадеяните арменци. В началото дори искали да екзекутират патриарха им, но по-късно се смилили и заповядали като назидание той да следва винаги православния патриарх и да не взема непосредствено участие в получаването на Благодатния Огън.
Въпреки че властта отдавна се е променила, обичаят се е запазил и до наши дни. Впрочем, това не бил единственият опит на мюсюлманите, отричащи Страстите и Възкресението на Господа, да попречат на слизането на Благодатния Огън. Ето какво пише известният ислямски историк Ал Бируни (IX-X вв.): "...веднъж управителят заповядал да заменят фитилите с медна жица, надявайки се, че кандилата няма да се запалят и самото чудо няма да се извърши. Но когато огънят слязъл, медта се запалила".
Не случайно славянските просветители светите брaтя Кирил и Методий превели гръцкото анастасис (въздигане) със славянската дума възкресение. Воскресити значи в първоначалния си и основен смисъл “запалвам огъня наново” (слав. кресити – “паля огън”, б. пр.).
Възкресението Христово е по този начин не просто въздигане от гроба на обоженото Му тяло, но и въз-кресение на Нов Огън, Нова Светлина. Както казваше още Хераклит, светът, космосът не са нищо друго, освен “огън, който ритмично се разгаря и угасва”.
И докато има Църква и има вярващи, докато се извършва в храма на Божи Гроб ежегодното тайнство на Благодатния Огън на Велика Събота, ние знаем, че Бог не ни е изоставил, не е изоставил земята и света, изкупени с Голготската жертва от робството на греха и смъртта.
http://carstvo-maloe.com/holy-places/item/790-slizaneto-na-blagodatnijat-ogun-na-grob-gospoden-v-jerusalim
Всеки път всички, които на Пасха са вътре в храма на Божи гроб в Йерусалим и близо до него, стават свидетели на слизането на Благодатния Огън (Божията Светлина) в него на Велика събота.
Благодатният Огън се появява в храма от две хилядолетия. Най-ранните свидетелства за слизането на Благодатния Огън в навечерието на Възкресение Христово намираме у Григорий Нисийски, Евсевий и Силвия Аквитанска (IV век). В тях има описания и на по-ранни слизания.
По свидетелството на апостолите и светите отци, нетварната Светлина е осветила Божи Гроб скоро след Възкресението, и това е било видяно от апостол Петър: "Петър видя не само с телесните си очи, но и с високия си апостолски ум, че Гробът е изпълнен със светлина, макар да беше нощ" четем у Григорий Нисийски. "Петър застана пред Гроба и се ужаси, виждайки светлина в него", пише св. Йоан Дамаскин.
Как започва подготовката за слизането на Благодатния огън?
Всички свещи и кандила на Гроба Господен вътре в него и в целия храм се угасяват още на Велики четвъртък, така, че да не остане нито един горящ пламък!
В средата на ложето на Живоносния Гроб се слага кандило, напълнено с масло, но без огън. По цялото ложе се разхвърлят парченца памук, а по краищата му се прокарва лента.
Така приготвената /в миналото след огледа на турските заптиета, а днес на израелската полиция/ Кувуклия (Параклисът над Божи Гроб) сутринта на Велика събота се запечатва с восък от двама монаси и се заключва от местния ключар-мюсюлманин.
Двайсет-трийсет минути след запечатването на Гроба в храма влизат – иде ми да кажа “втурват се!” – с викове, скандиране, тътен, биене на тъпани, яхнали един другиго православните арабски младежи.
Тези викове не са някакъв безсмислен шум, имаш за цел да наруши молитвеното благолепие и благочиние. Това са древни молитви на арабски към Христос и Божията Майка, която се умолява да измоли от своя Син слизането на божествения Огън, а също и към свети Георги Победоносец, особено почитан из православния Изток.
В тях се изказва също и вярата, че те, православните араби, са народът “най-източен, най-православен, живеещ там, дето възхожда слънцето, донесъл свещи за слизането на Светия Огън”.
По времето, когато Йерусалим бил под британска власт, английският губернатор се опитал веднъж да забрани тези "дивашки" танци. Патриархът се молел два часа в Кувуклията: огънят не слязъл. Тогава патриархът на своя отговорност заповядал да пуснат арабите... И огънят слязъл". Арабите сякаш се обръщат към всички народи: "Господ потвърждава правилността на нашата вяра със слизането на Благодатния Огън в навечерието на православната Пасха! А в какво вярвате вие?"
Второто условие, без което е невъзможно слизането на Светия Огън, е присъствието на иноци-саваити – монасите от лаврата на преподобни Сава Освещени. От всички древни мaнастири на Юдейската пустиня, цъфтели някога с велики подвижници, навярно само тази лавра се е запазила в изначалния си вид – на 17 километра от Йерусалим, в долината на Кедрон, тaм, където той се влива в Мъртво море. Иноците от тази лавра донасят в храма напрежението на вътрешната исихастка молитва, онази, дето запалва в сърцата “умния” тайнствен огън.
Трети и най-главен участник в събитието е патриархът – предстоятелят на най-древната в света Йерусалимска Църква, Майката на всички Църкви. Към един часа през деня, след като молитвите-заклинания на арабите са докарали до мъчителна екзалтация всички присъстващи, глъчкaтa затихва: в храма на Възкресението през южните му порти встъпва блаженейшият патриарх Йерусалимски и на цяла Палестина – Теофил ІІІ.
"В два и половина удрят камбаната в патриаршията и оттам започва шествието. В дълга черна върволица влиза гръцкото духовенство в храма, следвано от Негово Блаженство Патриарха на Йерусалим. Той е в пълно облачение, сияеща митра и панагии.
В Храма влиза процесия – йерарсите на християнските конфесии, празнуващи Пасха. В края на процесията върви православният патриарх, съпровождан от арменския патриарх и свещенослужители. Процесията минава покрай всички паметни места в храма: светата горичка, където е бил предаден Христос, мястото, където е бил бит от римските легионери, Голгота, където е разпънат, камъка на Помазването, на което тялото Му е приготвено за погребение.
Процесията стига до Кувуклията и я обикаля три пъти. Всички те спират пред портите на параклиса на Светия Гроб. Там свалят от патриарха тежките празнични одежди, оставяйки го само по подрасник – една проста бяла бродирана риза, за да се вижда, че не пренася в пещерата кибрит или каквото и да е, способно да запали огън и сякаш почти насила го вкарват в Кувуклията.
По турско време придирчивият "контрол" бил осъществяван от турските еничари, които обискирали патриарха преди влизането му в Кувуклията.
Сега всичко зависи само от него, от тайната му молитва на колене там вътре. Напрегнaтото очакване стига до връхната си точка. Както някога през пасхалната нощ апостолите и жените-мироносици, тъй и сега целият народ замира в свещен ужас: ще се изпълни ли пророчеството, ще възкръсне ли Христос, ще слезе или не Свещеният Огън?
Малко преди влизането на патриарха служител внася в пещерата голямо кандило, в което трябва да се запали главният огън, и 33 свещи – по броя на годините на земния живот на Спасителя. След това православният и арменският патриарси (последният също съблича горните си одеяния преди да влезе в пещерата) влизат вътре. Арменския патриарх остава в предверието, наречено "Църквата на ангела", йерусалимския патриарх влиза да се помоли в самата гробница, на ложето на Живоносния Гроб. Отвън ги запечатват с голямо парче восък и слагат червена лента върху вратата; свещенослужители, представители на всички християнски конфесии, празнуващи Пасха и на мюсюлманската фамилия, която съхранява ключа за храма на Божи гроб, полагат върху восъка своите печати.
В това време в храма се гаси светлината и настъпва напрегната тишина – чака се. Присъстващите се молят и изповядват греховете си, молейки Господа да даде Благодатния Огън.
Всички, които се намират в храма, очакват търпеливо патриархът да излезе с Огъня в ръце. Впрочем, мнозина чакат не само с търпение, но и със страх и трепет: според преданието на Йерусалимската Църква се смята, че денят, когато Благодатният Огън не слезе, ще бъде последен за хората в Храма, а самият Храм ще бъде разрушен. Поради това поклонниците обикновено се причастяват преди идването си в святото място.
Молитвата и обредът продължават до момента, в който се извърши чудото, очаквано от всички. През различни години мъчителното чакане е траело от пет минути до няколко часа.
Слизането на Огъня
Преди слизането на Огъня храмът започва да се озарява от ярки припламвания на Благодатната Светлина, тук и там се вият малки светлинни избухвания, за които човек, който не може да повярва, че наистина присъства на реално извършващо се в момента чудо, си мисли, че са отблясък от светкавиците на фотоапарати. При забавен кадър, обаче, се вижда много добре, че те излизат от различни места в храма – от иконата, висяща над Кувуклията, от купола на Храма, от прозорците и други места, и изпълват с ярка светлина всичко наоколо. Освен това ту тук, ту там между колоните и стените блясват мълнии, които често минават без всякаква вреда през стоящите наблизо хора.
Само след миг целият храм се оказва изпълнен с мълнии и бликове, които се струят по стените и колоните му надолу, сякаш се стичат към подножието на храма и се разливат по площада между богомолците. Едновременно с това се запалват свещите на хората във вътрешността на храма и тези отвън на площада, кандилата от двете страни на Кувуклията се запалват сами (с изключение на 13-те католически), както и някои други в пределите на храма.
"Изведнъж огнена капка пада внезапно някому на лицето, в тълпата се чува вик на потресеност и възторг. Огън пламти в олтара на Католикона! Ярка искра и пламък – като огромно огнено цвете. А Кувуклията още тъмна... Бавно, бавно, от свещ на свещ Огънят от олтара започва да спуска към нас. И в този миг гръмовен вопъл ни кара да се обърнем към Кувуклията. Тя сияе, цялата стена прелива от серебро, бели мълнии се струят по нея. Огънят пулсира и диша, а от отвора в купола на Храма от небето върху Гроба се е спуснал вертикален широк сноп светлина".
Храмът или отделни негови места се изпълват със сияние, което не може да бъде оприличено на нищо – онова сияние, което, както се предполага, се е явило за пръв път по време на самото Възкресение Христово. В този момент дверите на Гроба се отварят и излиза патриархът, благославяйки събралите се и раздавайки им Благодатния Огън.
За това, как се запалва Благодатният Огън, разказват самите патриарси: "Когато вратите зад мен се затвориха, вътре цареше непрогледен мрак. Светлина се процеждаше само през два малки странични отвора. Изведнъж върху мраморната плоча на Божия Гроб забелязах по-светло петно. Отворих молитвеника си и видях, че спокойно мога да чета. Плочата върху Гроба ставаше все по-светла. После върху нея започнаха да просветват като че разпилени разноцветни бисерчета. Те се съединяваха едно с друго. От цялата плоча струеше светлина. Допрях памук до нейната повърхност и той се затопли. Докоснах с него края на свещта, а тя изпращя и се запали, сякаш беше барут".
Йеромонах Мелетий цитира думите на архиепископ Мисаил: "След като влязох в Светия Гроб Господен, видях върху цялата гробна плоча да блести светлина, подобна на разпръснат дребен бисер, оцветен в бяло, синьо, червено и други цветове; той се сливаше в едно, червенееше и се превръщаше в пламък... и от този тъкмо пламък се запалват приготвените кандила и свещи".
Още когато патриархът е в Кувуклията, служители поемат от него огъня през специални отвори и го разнасят из храма; огненият кръг постепенно се разпространява из целия храм. Въпреки това не всички запалват свещите си от тази на патриарха, у някои хора те се запалват сами.
"Все по-ярки и силни са припламванията на Небесната Светлина. Сега Благодатният Огън започна да лети вече по целия храм. Посипа се на ярко-синкави бисерчета над Кувуклията около иконата "Възкресение Господне", и веднага едно от кандилата се запали. Нахлу в храмовите параклиси, на Голгота (запали и на нея едно от кандилата), блесна над Камъка на Миропомазанието (тук също се запали кандило). На един човек му се овъглиха фитилите на свещите, на друг се запалиха сами снопчетата свещи. Зарите се засилваха все повече, искри се разнасяха тук и там по свещите" (“Рассказ о паломничестве в Иерусалим и прочие святые места настоятеля Спасо-Преображенской Церкви села Бронница архимандрита Илариона”).
Един от свидетелите отбелязва, че свещите на жената, стояща до него, се запалвали три пъти сами, и тя два пъти се опитвала напразно да ги угаси.
На първо време - 3-10 минути, запаленият Огън притежава удивителни свойства – абсолютно не изгаря, независимо от коя свещ и къде е бил запален. Може да се види, как богомолците буквално се умиват с този Огън – топят лицето си, ръцете си в него, черпят го с шепи, и той не нанася никаква вреда, в началото не изгаря дори косите.
"Запалих на едно място 20 свещи и горих брадата си с тях, и ни един косъм не се овъгли, не се сви; и угасих всички свещи и ги запалих пак от други хора, и за трети пък ги запалих – и същото беше...", пише един поклонник отпреди четири века. Капчиците восък, които падат от свещите, са наричани от поклонниците “Благодатна роса”. Като напомняне за Чудото Божие те ще останат върху дрехите на свидетелите завинаги, никакви пранета и прахове няма да ги премахнат.
Хората, които се намират по това време в храма, са изпълнени с непредаваемо и с нищо не сравнимо чувство за радост и духовно успокоение. По думите на онези, които са били на площада и в самия храм в момента на слизането на огъня, усещанията в този момент са фантастични, – от храма очевидците излизат като родени отново. Особено интересно е, че равнодушни не остават дори онези, за които Чудото противоречи на техните убеждения.
По-нататък с благодатния Огън ще бъдат запалени кандила из целия Йерусалим, със специални самолети Огънят ще бъде доставен в Кипър и Гърция, а от няколко години вече и в България, откъдето ще бъде разпратен по целия свят. В близките до Храма на Божи Гроб райони на града свещите и кандилата в храмовете се запалват сами.
Само за православните?
Когато за пръв чуват за Благодатния Огън, мнозина инославни се опитват да укорят православните: откъде знаете, че той е даруван именно на вас? Ами ако го беше приемал представител на друга християнска конфесия? Всъщност опити за силово оспорване на православната “монополия” върху Благодатния Огън от страна на представители на други деноминации е имало, и то не един път.
Само в течение на няколко века Йерусалим е бил под властта на източните християни; повечето време, както и сега, градът е бил управляван от представители на други религии, отнасящи се недружелюбно или дори враждебно към Православието.
През 1099 г. Йерусалим бил завоюван от кръстоносците. Римската църква и местните кръстоносни владетели смятали православните за вероотстъпници и започнали да погазват правата им. Английският историк Стивън Рънсиман цитира в книгата си разказа за това на летописеца на западната църква: "Неудачно започнал първият латински патриарх на Йерусалим Арнолд от Шоке: той заповядал да изгонят сектите на еретиците от принадлежащите им места в Храма на Божи Гроб. След това той започнал да измъчва православните монаси, за да изтръгне от тях къде пазят Кръста и другите реликви…
След няколко месеца на мястото на Арнолд дошъл Даймберт от Пиза, който стигнал още по-далеч. Той се опитал да изгони всички местни християни, дори православните, от Храма на Божи Гроб и да допуска там само латинци, отнемайки на останалите изобщо всички църковни сгради в Йерусалим или около него… Скоро дошло Божието възмездие: още през 1101 г. на Велика Събота не се извършило чудото на слизането на Светия Огън в Кувуклията, докато за участие в обреда не били поканени източните християни. Тогава крал Балдуин I се погрижил да възвърне на местните християни техните права…".
Капеланът на йерусалимските крале-кръстоносци Фулк разказва: “Когато западните поклонници дошли за Пасха в Йерусалим, целият град бил в паника, защото Светият Огън не се явявал и верните цял ден го очаквали напразно в храма на Възкресението.
Тогава като по внушение свише латинското духовенство и кралят с целия си двор отишли... в храма Соломонов, бившата Омарова джамия, която те превърнали в църква, а през това време гърците и сирийците останали до св. Гроб, раздирайки дрехите си и призовавайки с вопли Божията благодат, и тогава най-после слязъл св. Огън".
Но най-забележителният случай се извършил през 1579 г. Стопани на Храма на Божи Гроб са едновременно представителите на няколко християнски Църкви. Свещениците на арменската църква, въпреки традицията, сполучили да подкупят султан Мурад Правдиви и местните власти, и те им позволили да празнуват сами Пасхата и да приемат Благодатния Огън.
По покана на арменското духовенство от целия Близък Изток в Йерусалим пристигнали множество техни сънародници, за да отпразнуват заедно Пасха. Православните заедно с патриарх Софроний IV били изгонени не само от Кувуклията, но и изобщо от Храма. Там, при входа в светинята, те останали да се молят за слизането на Огъня, скърбейки за отлъчването си от Благодатта.
Арменският патриарх се молел цяло денонощие, но въпреки всичките му усилия никакво чудо не се извършило. В един момент от небето паднал лъч, както това става обикновено при слизането на Огъня, и ударил точно в колоната до входа, до която се намирал православнят патриарх. От нея на всички страни се посипали огнени пръски, свещта на патриарха се запалила и той предал на едноверците Благодатния Огън. Това бил единственият случай в историята, когато Огънят слязъл извън пределите на Храма – по молитвите на православния, а не на арменския първосвещеник.
Разцепената през 1579 г. от Благодатния огън колона при входа на храма.
"Всички се зарадвали, а православните араби от радост започнали да скачат и да крещят: "Ти си едничкият Бог наш, Иисус Христос, една е нашата истинска вяра – вярата на православните християни!", пише инок Парфений.
По това време върху галериите на сградите около храмовия площад имало турски войници. Един от тях, на име Омер (Анвар), виждайки станалото, извикал: "Една е Православната вяра, аз съм християнин" и скочил долу върху каменните плочи от около 10 метра височина. Но младежът не загинал – плочите под краката му се разтопили като восъчни и стъпките му се отпечатали върху тях. За това, че изповядал християнството, мюсюлманите екзекутирали Анвар и се опитали да изчегъртат следите, тъй явно свидетелстващи за тържеството на Православието, но това не им се удало, и идващите в Храма и досега могат да ги видят, както и разсечената колона до дверите на храма. Тялото на мъченика било изгорено, но гърците събрали останките, които до края на XIX век се намирали в женския манастир “Велика Панагия”, източвайки благоухание.
Турските власти се разгневили силно на самонадеяните арменци. В началото дори искали да екзекутират патриарха им, но по-късно се смилили и заповядали като назидание той да следва винаги православния патриарх и да не взема непосредствено участие в получаването на Благодатния Огън.
Въпреки че властта отдавна се е променила, обичаят се е запазил и до наши дни. Впрочем, това не бил единственият опит на мюсюлманите, отричащи Страстите и Възкресението на Господа, да попречат на слизането на Благодатния Огън. Ето какво пише известният ислямски историк Ал Бируни (IX-X вв.): "...веднъж управителят заповядал да заменят фитилите с медна жица, надявайки се, че кандилата няма да се запалят и самото чудо няма да се извърши. Но когато огънят слязъл, медта се запалила".
Не случайно славянските просветители светите брaтя Кирил и Методий превели гръцкото анастасис (въздигане) със славянската дума възкресение. Воскресити значи в първоначалния си и основен смисъл “запалвам огъня наново” (слав. кресити – “паля огън”, б. пр.).
Възкресението Христово е по този начин не просто въздигане от гроба на обоженото Му тяло, но и въз-кресение на Нов Огън, Нова Светлина. Както казваше още Хераклит, светът, космосът не са нищо друго, освен “огън, който ритмично се разгаря и угасва”.
И докато има Църква и има вярващи, докато се извършва в храма на Божи Гроб ежегодното тайнство на Благодатния Огън на Велика Събота, ние знаем, че Бог не ни е изоставил, не е изоставил земята и света, изкупени с Голготската жертва от робството на греха и смъртта.
http://carstvo-maloe.com/holy-places/item/790-slizaneto-na-blagodatnijat-ogun-na-grob-gospoden-v-jerusalim
Няма коментари:
Публикуване на коментар