събота, 18 ноември 2017 г.

Взаимовръзката между татуировки и шевици на Балканите от дълбока древност

Взаимовръзката между татуировки и шевици на Балканите от дълбока древност - I

Източник: http://istoryavshevici.blogspot.bg/2016/12/blog-post.html

Чернофигурна керамика 470 г. пр Хр. тракийски жрици. Амстердамски музей.
Темата за татуировките винаги е предизвиквала изключително крайни реакции в съвременното ни общество. Тя може да бъде ситуирана във възприятия от "Осана" до "Разпни го".

Причината за това най-лесно се обяснява с термина "сблъсък на поколения". Този светоглед трайно се установява в модерното общество като стереотип, изграден по времето на утвърждаване на християнството. Татуировките или рисуването по тялото се определят от късното християнство като белег на езичието и това ги "сатанизира" напълно, като съответно те са забранени категорично от църквата. През 787 г. тогавашният папа Адриан I обявява татуса за “езически ритуал” и строго го забранява. Суровата забрана спира татуирането, като практика в Европа чак до XVIII век. Разбира се, това е късна църковна интерпретация на дадени библейски пасажи, изведени както от контекста на цялото свещено писание за християните, така и от контекста на самата епоха.

Накратко ще изложим пасажите, които обикновено се ползват в защита на тезата срещу татуирането.

1. “Да не правите нарязвания по тялото си заради мъртвец и да не чертаете белези по себе си. Аз съм ГОСПОД” (Левит 19:28)

Всъщност това е единствения старозаветен пасаж, който може да бъде интерпретиран конкретно против татуирането. Всички останали пасажи, които ще видите някога да бъдат цитирани като глас за "Разпни го", всъщност са изведени от контекста и обикновено биват съпровождани от коментари и разяснения, за да бъдат заявени като забрана за татуирането.

Това, което четем ясно в пасажа е, че е забранена конкретна практика, която се извършвала като форма на скърбене за мъртвия. Самонараняване извършвано посредством острие, порязвания, които оставяли белези по кожата на скърбящия.

Колкото и ожесточен да е опита да бъдат вменени думи, чрез които лично Господ бил заповядал на вярващите да не позволяват практиката на татуиране - това не го прави достоверен.

Прилично е да се упомене дали свещеното писание за християни и юдеи говори и в противоположната посока на вече представената против.

2. „И Господ му рече: Мини през града, през Ерусалим, и тури белег върху челата на мъжете, които въздишат и плачат поради всичките мерзости, които стават всред него.” (Езекил 9:4).

3. "Но Сион рече: Иеова ме е оставил, И Господ ме е забравил. Може ли жена да забрави сучещото си дете Та да се не смили за чадото на утробата си? Обаче те, ако и да забравят, Аз все пак няма да те забравя. Ето, на дланите Си съм те врязал; Твоите стени са винаги пред Мене." (Исая 49:14-16)

4. " И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете, и Господ на господарите.(Откровение 19:16)




Истината - макар и неудобна е, че в писанието има много повече пасажи, които категорично показват че няма забрана срещу тази практика. Нещо повече, самият Господ твърди че има на своето тяло своеобразни вечни писания. На ръцете му е изписано името на Сион според Исая 49:14-16. Един много важен за настоящата публикация е пасажът в Откровение, където едно и също е извезано на дрехата на Господ и е написано (татуирано) на бедрото му.

В книгата на Езекил, Господ казва на пророка да мине през Ерусалим и да постави белег върху челата на мъжете, които са отвратени от беззаконието, което е настанало в града. Фрагмента "тури БЕЛЕГ върху челата" в оригинал е със значение „впиши“, тоест вкарай багрило върху челата им.

Няма да задълбаваме в библейския контекст. Защото библията нито казва татуирайте се, нито казва, не се татуирайте. Върху самата практика просто няма забрана, и всичко останало е спекулация, която не може да понесе истината такава, каквато е. През епохата на християнството е налаган тежък хомот и наказания върху народите, които са пазили тази древна практика, докато тя бъде изкоренена и съзнанието на мнозинството прекроено изцяло.

Може би някои запознати няма да се изненадат, че забраната не е наложена от ранното християнство. Както ще видите по-нататък тази традиция се е запазила сред много християнски общества. Изкореняването на тази практика започва след като християнството и политиката стават едно. След като в римската империя това става държавна религия, самото християнство бива превърнато като оръжие, чрез което бивали завладявани и подчинявани нови земи и народи.

Надявам се разбрахте, че проблемът не го създава нито писанието, нито живата вяра в Христос. Създава го човешкият фактор, подтикван от желание за власт и контрол над масите.

За да преминем нататък в това изследване ще бъде удачно да заключим с един новозаветен пасаж, който казва следното:  "Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не ща да съм обладан от нищо." (1 Коринтяни 6:12)

Как така всичко? Значи и татуирането. Накратко пасажът отнесен към темата за татуировките казва, че те са позволени, но човек е способен да се пристрасти към тях, както и към много други неща. Пасажът казва, че трябва да разбирате предназначението на това, което правите, сиреч ползата. Само така можете да използвате това правилно.

А каква би могла да бъде ползата от татуирането? Това ще ви стане ясно едва, когато разберете смисъла на татуирането и причината то да съществува. А тя причината е същата, поради която се ражда писмеността, закодирана от дълбока древност в татуировки, символиката в декорираната керамика посредством пиктограми, идолна пластика, шевиците по дрехите, изкуството в своето многообразие. Това е средство за комуникация с видимия и невидимия свят. Изразяване на позиция. Нейната полза може да бъде от здравен характер и да има целебни свойства. Може да бъде от защитен  характер. Може да работи в посока плодовитост и прочие и прочие - все ползи за битието на човека.

И така, нека започнем от възможно най-ранния ни известен период, касаещ конкретно Балканите. Времето от което имаме запазени свидетелства във вида на керамични, каменни и костни предмети е в епохата на праисторическия човек.

ПРАИСТОРИЯ - ЧАСТ I

Доказателства за татуиране при праисторическия човек можем да видим в идолната пластика. Така наречената украса на някой антропоморфни фигури може да бъде тълкувана по два начина. Татуировки по тялото и украса по дрехите.


Антропоморфен съд от Капитан Андреево 6-ото хилядолетие пр. Хр.

Антропоморфния съд от Капитан Андреево е типичен пример за графични символи, които в случая са татуировки с определена цел. Всички те без изключение могат да бъдат открити в българските шевици.


Ритуални изображения на жени , свързани с плодородието. Анатолия 7500-5700 г. пр. Хр.
През ранния период на праисторията "декорацията", която се открива върху идолните пластики, може да се разглежда като татуировки. Пластиката представя най-вече голи изрисувани тела. Съответно в по-късните епохи започват да се откриват пластики с категорични белези за дрехи, върху които присъства аналогична декорация и съответно може да бъде тълкувана като везба или изобразяване чрез втъкаване.

Антропоморфна идолна пластика от VI хилядолетие (на 8 000 години) от неолитното селище край Мурсалево (Снимка: Георги Колев)

Антропоморфен култов съд с украса от меандри и ромбовидни мотиви от червена, черна, бяла и оранжева боя на основа от охра. Тази украса би могла да бъде и татуировка или временна такава на жрица от Градешница. Ранен халколит (първата половина на V хил.пр.Хр.).

Художник: Славян Стоянов - илюстрация към книгата "Древните цивилизации по българските земи

Типичен пример е керамиката от Орсоя през късната бронзова епоха, където имаме всички белези, които могат да бъдат асоциирани с дрехи и конкретно с типичните характеристики на българската носия.

1. Примерна реконструкция по идолна пластика от Орсоя бронзова епоха 2. Кюстендилска носия и фрагменти от нея 3. Софийска носия
Художник: Славян Стоянов - илюстрация към книгата "Древните цивилизации по българските земи

В своето изследване относно типa шевица от Софийска област „Богинята и рогатите глави“ Юлия Боева добре представя връзката на българската носия с представите на неолитно-халколитното земеделско общество и заключава следното: „А това означава, че българите са едни от преките потомци и наследници на неолитната култура по нашите земи“  


Изображения на Богинята-жаба от неолита и халколита: 1. Юнаците, халколит (сб. Археологически открития в България 2005); 2. Сескло, Гърция, ранен неолит, ок. 6300 г. пр.н.е. (Гимбутас 2006, с. 268); 3. Италия, І пол. на VІ хил. пр.н.е.; 4 и 5. Германия, нач. на V хил. пр. н .е.; 6. Бохемия, нач. На V хил. пр.н.е.; (3-6 Gimbutas 2006, p. 255)

1.Елбетица с раждаща Богиня и свастики от с. Брезе (Костов, Ст. Л. и Петева, Е.1935 обр. 124)
2.ИЕФЕМ инв. № 47996-4; № 26639-4; № 39598; № 16028-1 Сливница;№ 2568 – Мировяне (1910 г); № 16491.

Очаквайте:  ТРАКИЙСКА ЕПОХА-ЧАСТ II, РАННО СРЕДНОВЕКОВИЕ-ЧАСТ III, ХРИСТИЯНСКА ЕПОХА-ЧАСТ IV

ПРАИСТОРИЯ - ЧАСТ I

ТРАКИЙСКА ЕПОХА - ЧАСТ II

РАННО СРЕДНОВЕКОВИЕ - ЧАСТ III


Използвана литература:
  1. Мъдростта на Великата майка. С: Алфаграф, 2010 Юлия Боева
  2. "ЕЛБЕТИЦА, КРЪСТАТО ПИЛЕ И СУР ЕЛЕНЮлия Боева
  3. "Българска народна митология" Иваничка Георгиева C 1993
  4. "ЗЛАТНИТЕ СЪКРОВИЩА НА ТРАКИТЕ" - I ЧАСТ Александра Делова
  5.  "Българското везмо и изтокът" Тачо Танев, София 1941
  6. "Голяма книга на древните цивилизации по българските земи" Славян Стоянов 2016

Използвани изображения:

Всички използвани изображения в публикацията са или авторски на създателя на публикацията, или с цитиран автор и източник. Изображенията не са използвани с комерсиална цел, а единствено като илюстративен материал. Всички те са свободно съществуващи в мрежата на принципа на споделяне или по правилото на цитирания източник.  

Няма коментари:

Публикуване на коментар